БСП И СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ИДЕЯ – А СЕГА НАКЪДЕ!?

По какви принципни съображения БСП участва в правителство с ПП, ДБ, и ИТН? Каква идейна близост има с тези партии, какви общи ценности и цели ги обединяват? Какво общо бъдеще чертаят на България?

0
1234

Изборите минаха. Резултатите са известни. Сега започват гаданията кои, как и с кого ще се състави правителство. Да оставим това на гадаещите, а други ще имат думата какво правителство ще се състави. Само едно е ясно, че то ще бъде проатлантическо. Ами както казва един журналист ние сме едно европейско семейство. Толкова за преминалите избори, които показаха, че избирателите са отвратени от партиите.

Този текст е за БСП. Защо се получи този катастрофален резултат? Кои са причините довели до маргинализацията на партията? Какви грешки се допуснаха и продължават да се допускат? И най-важното какво може и трябва да се направи да се излезе от това унизително състояние.

От кога БСП започна да губи позиции?

Разбира се, не от избора на Корнелия Нинова за председател на партията. Първите признаци бяха, когато партията посепенно и тихомълком започна да се отказва от своите принципи и идеали. Такива имаше още при Първанов, продължиха и при Станишев. Да си спомним злощастното правителство на Орешарски. Тези промени трудно се приемаха от членовете на партията и нейните симпатизанти. Но истинският упадък на БСП започна след избора на Корнелия Нинова за председател. В началото нищо не предвещаваше движението по наклонената плоскост. Напротив, имаше надежди и ентусиазъм в редиците на партията. Особено след избора на Радев за първия му президентски мандат. БСП получи прилив на енергия, на вяра, че предстоящите парламентарни избори ще бъдат спечелени. ГЕРБ по това време се намираше в лошо морално-психологическо състояние. Уви. БСП не успя да се възползва от момента и загуби изборите. Вместо да се направи задълбочен анализ на изборните резултати, да се видят допуснатите слабости и да се потърсят пътища и решения за бъдещо успешно развитие, вниманието беше отклонено в друга посока. Каза се, че партията трябва да се реформира, да се модернизира, да се даде път на младите.

Хубави и красиви думи.
Но изпълниха ли се със съдържание?
В какво се състояха реформите?

Най-важната промяна беше председателят да се избира пряко от всички членове на партията. Един от мотивите беше, че така било в Европа. Това разбира се не е сериозен аргумент, защото в своята 131 годишна история партията има традиции, собствен път на развитие и това, което е полезно някъде, не означава, че ще бъде полезно и успешно тук. Вторият основен момент в реформата беше въвеждането на мандатността при председателя на партията, както и в областните, общински и районни организации. Третият елемент беше мандатност и при народните представители. Всичко това беше обяснено, че така се дава път на младите кадри, които ще променят и възрастово състава на БСП. Сполучливи ли бяха реформите? Резултатите показват, че те не доведоха до нищо добро и не се постигнаха очакваните успехи. Много организации, които имаха успешни председатели бяха отслабени заради мандатността. Парламентарната група също беше лишена от отлични и опитни парламентаристи. Някои ще кажат, че сега е лесно да се правят оценки. Още когато се обсъждаха предложените реформи в няколко текста публикувани във вестник „Дума“ писах, че промените не трябва да бъдат формални и механични, че трябва да има критерии, по които да се отчита кой работи добре и кой работи слабо. Един организационен работник не се изгражда лесно, и когато има успехи не е необходимо да се сменя. Това се отнася и за народните представители. Парламентаристът също се изгражда с години и не трябва с лека ръка да се освобождава. Ще дам пример с „любимите“ САЩ, където Нанси Пелоси и много други, включително и Байдън преди да стане президент, сигурно нямат спомен от кога са конгресмени. И други проблеми посочих тогава. По това време се появиха съмнения, че всички тези реформи се правят с една цел-да се освободят дейци, които не са удобни на новото ръководство. Не съм ги споделял, но резултатите показват, че реформите са неуспешни и пагубни за БСП.

Голям проблем през тези шест години
бяха непрекъснатите вътрешно-партийни борби.

Сега мога да кажа, че в много голяма степен те бяха измислени и провокирани. Тези борби не бяха свър¬зани с идейни различия и ценности, а бяха основно личностни. Но дори и да има различия това не означава, че тези, които ги изповядват трябва да бъдат жигосвани и обявявани за врагове. Едни бяха изключени, а мнозина напуснаха сами, което продължава и до днес. Различните мнения и оценки не могат да бъдат основание за остракиране и отстраняване. Говори се за принципи, за спазване на Устава. Но как да разберем демарша във Варна преди години за снемането на Гуцанов, а след време се оказа заместник на Нинова. Никой не обясни по какви причини трябваше да бъде сменен, а после въздигнат. Как да вярваме на приказките за принципност?

Ръководството на БСП допусна в последните години много грешки в дейността си, които доведоха до огромен отлив на членове на партията и избиратели. Не може да имаш около 800 000 избиратели и да ги сведеш до 230 000. Бяха взети много грешни и безпринципни решения. Една от най-големите грешки беше извършена през лятото на 2020 година. Тогава

София и България се тресяха от митинги и демонстрации,
а БСП беше изчезнала.

Стоеше си кротко в парламента, вместо да напусне и да застане начело на протестите. Какво правеше там с ГЕРБ и ДПС? БСП беше прикована към партиите на статуквото. Това бездействие се отрази крайно отрицателно на парламентарните избори и оказва въздействие и досега. В същото време вътре в партията се водеше меко казано неприятна борба кой да бъде избран за председател на БСП.

БСП има и лоша коалиционна политика. Тя много често е конюнктурна и безпринципна. Незнайно по какви принципи едни партии се добавят в коалицията, после се изключват, а на тяхно място се включват други. Никой не обяснява по какви критерии се прави коалицията. Защо един път „Нова зора“ е в коалицията, а друг път не. Те затова и коалициите са неуспешни, не допринасят нищо, и не добавят избиратели. Вместо обединение се получава само разединение, както в БСП така и в коалициите. Един ръководител трябва да умее да обединява, да консолидира хора и организации, а не да разделя и да противопоставя. Явно това не е силна страна в дейността на Нинова. При нея разделението, напускането взе изключително големи размери. Лявото пространство е осеяно от малки лутащи се партии. На БСП е отговорността като най-голяма партия в лявото да обедини близките до нея леви партии. Но това може да стане само с ясни идеи, принципи, общи цели и да не се отстъпва конюнктурно от тях. Така ли е на практика? Очевидно не.

По какви принципни съображения БСП участва в правителство с ПП, ДБ, и ИТН? Каква идейна близост има с тези партии, какви общи ценности и цели ги обединяват? Какво общо бъдеще чертаят на България? Отговорът, който ще последва го знам. Ние направихме това правителство в името на България. И какво спечели България? Политически хаос заради неопитност и некомпетентност, неадекватни решения. Спряхме първи купуване на руски газ заради интересите на други държави. Изгонихме 70 руски дипломати. Направихме компромис със Северна Македония. Продаваме оръжие на Украйна неофициално. Какво направи БСП‚ за да спре тези погрешни и вредни за България решения? Нищо. Премахна ли се плоският данък? Извърши ли се реформата в здравеопазването? Не. И защо тогава участва в правителството? Заради едните министерски постове. Това е предателство към избирателите на БСП. Какво чуваме сега от БСП? Няма да подкрепим правителство с участието на ГЕРБ, ДПС и Възраждане. Добре. Но защо сте съгласни да участвате в правителство на ПП и ДБ? И двете партии в един глас заявиха, че първата им работа в новото Народно събрание е да се приеме решение за изпращане на оръжие в Украйна, да не допуснат Митрофанова на откриването на НС и да поканят неадекватния Зеленски да говори. И с тях БСП ще прави коалиция за правителство?! Правителство, което ще ни вкара във война с Русия. Кой ще носи отговорност затова? Пак ще чуем от БСП, че ще бъдат против. И какво от това? Нали бяха против спирането на покупките на газ, на изгонването на руските дипломати и компромиса със Северна Македония. Нещо промени ли се? Не е ли ясно, че тези партии са антикомунистически, антисоциални, сляпо евроатлантически, без да се съобразяват с националните интереси на България. Тази безпринципност е част от отговора, защо БСП губи избиратели. Защото предава интересите на избирателите си и не изпълнява обещанията си. Питам се защо БСП ходи на Бузлуджа като не спазва нищо от заветите, идеологията, идеите и прин¬ципите на основателите на партията.

Предизборните кампании на БСП
бяха монотонни, скучни и досадни.

Посланията така и не стигаха до избирателите. Те, избирателите се умориха от голи обещания за стабилност, за борба с корупцията, от многогодишните приказки за реформи в здравеопазването и много други. А с всяка година положението ставаше все по-лошо и лошо. Хората искат да видят перспектива, бъдеще, надежда, а не временни решения. БСП не предлага такава програма. Партията не получава доверие, защото не предлага решения, които да отговарят на потребностите на хората и на тревогите им.

В кампаниите, както и в последната не се водеха дискусии, дебати между партиите Не се разбра, какви са различията между тях и какви цели си поставят. БСП допусна тактически и политически грешки в последната кампания. Вместо дебати с другите партии, идейна битка, съревнование на програми, БСП започна неадекватна кампания и битка със служебното правителство и президента Радев. Защо? Нима те щяха да се явяват на избори вместо ГЕРБ, ДПС, ПП, ДБ, Възраждане. Кой и защо наложи тази тема в кампанията, която е изключително погрешна и непродуктивна както се видя от изборните резултати. Защо не се водеше идейна и програмна битка с другите партии? Само един път се спомена, че няма да забравим 12 годишното управление на ГЕРБ. В кампанията звучеше непрекъснато един рефрен ние ще участваме в правителството. Защо? А ако това не отговаря на програмата и ценностите на БСП? Или БСП няма съществени различия с ПП и ДБ, които са крайно антикомунистически, русофобски и действащи против интересите на България. Това ли са принципите и идеалите на БСП. Не е ли това цинизъм и подигравка с членовете на БСП и нейните избиратели?

Не може да отминем и един друг проблем, породен от ръководството на БСП. Партията загуби международните си връзки. Не отговаря на интересите на БСП лошото взаимодействие с ПЕС и Социалистическия интернационал. От 2017 година Нинова не е присъствала на нито едно събитие на ПЕС. Смесването на личните отношения с работата са лош съветник, но Нинова не можа да превъзмогне егото си. БСП не получи подкрепа от тези леви международни организации. А Манфред Вебер не се посвени да подкрепи ГЕРБ. БСП не използва в голяма степен и евродепутатите си.

Последните избори бяха катастрофа за БСП
и лявото остана без силно представителство в парламента.

В своята история БСП е губила избори, но е запазвала своята идейна и политическа идентичност. Не съм убеден, че след тези избори може да се направи същия извод.

Трябва да отбележим и крайно незадоволителната работа на Изпълнителното бюро и Националния съвет на БСП. Тези органи не изпълниха ролята си на колективни органи. Един бивш народен представител каза, че не се водел идеен спор, дискусии за бъдещето и не се предлагали алтернативи, а борбите били личностни. Но кой е виновен за това? Колко тематични заседания на НС се проведоха, за да има дискусии? Именно ИБ и НС не предложиха и не станаха място за дискусии, за различни мнения, за принципни битки, за конструктивни предложения. Обикновено се гласува чрез механичното мнозинство, поне такива бяха съобщенията в „Дума“. Но това е формално единство. Единството се изгражда около принципи и политики, а не върху обвинения и дамгосване.

Какво е необходимо да се направи?
Какво е необходимо да се промени?

Какви стъпки, не, какви крачки трябва да се направят, за да излезе БСП от това трудно и тревожно състояние. В деня, когато пишех този текст се проведе и заседанието на НС на БСП. Взето е решение, че трябва да се направят организационни реформи, промени в Устава и да се изработи нова програма. Това напълно съвпадаше и с моите предложения. Но сигурно оттук може би започват различията и съмненията. Необходима е коренна, радикална промяна в организационната дейност на партията. От години непрекъснато се говори за този проблем, но не се прави нищо да бъде решен. Няма да споменавам конкретни примери, за които съм писал и лично съм казвал на Нинова, но нищо-глас в пустиня. Много общински председатели нямат енергия и нагласа да работят партийна работа. Не може да се работи само по интернет. Живата връзка с хората дава най-добри резултати. Няма я обратната връзка, не се обръща внимание на предложенията на членовете на партията. Ако на „Позитано 20“ не знаят как да се подобри организационната дейност, да се формира комисия, която да проведе дискусия за решаването на този брадясал проблем.

За промените в Устава на пар¬тията. Мисля, че трябва

да се премахне прекият избор
на председателя на партията.

Това не е в българските традиции и най-важното показа, че не работи, че не е полезно. Най-добре е председателят да се избира на конгрес, за да може да се коригират своевременно грешките, слабостите, неверните решения допуснати в процеса на работата. Явно ИБ и НС не са в състояние да се справят с това. На второ място да се премахне механичната и формална мандатност, чрез която отпадат подготвени и успешни партийни кадри и парламентаристи. Необходимо е да се изработят критерии, по които да се оценява дейността на партийните кадри и народните представители и тогава на принципна основа да бъдат извършени промените.

Другият голям проблем е за същността на партията, за нейната идеология, принципи и идеи. Необходимо е да се върнем към изконните идеологически ценности, съобразени с новото време, със съвременните изискания. Трябва идейна яснота и да не се отстъпва от нея. Един виден партиен и държавен деятел е казал: “Без теория и идеология ние сме загубени.“ В последно време БСП дезертира от идейния терен, което се отрази на вярата в партията и доведе до отлив да избиратели. Без идеология не може да има движение напред. Тя е, която ни дава възможност за развитие. Обществото и отделния човек трябва да имат опора. А каква може да бъде опората освен вярата в социалистическите идеи, защото отсъствието на идеология е отсъствие на душата. Защото лявото е мечта за повече справедливост, равенство, равноправие, солидарност. Но всички красиви приказки увисват във въздуха, ако не се спазват морала, етиката, принципите и обещанията не се претворят в живота. Защото безпринципните компромиси водят до поквара, а избирателят не прощава цинизма и лъжата.

Безспорно, че е належащо да се изработи
нова програма на БСП.

Но зависи кой какво разбира под „нова програма“. Да не се бърка с програма за управление. В света предстоят радикални социално-икономически и геополитически промени. Неолибералният и финансово-олигархичен глобалистки модел се провали. Все повече страни в света разбират, че това не е пътя за развитие. В този смисъл е необходима политическа програма, която ясно да определи каква партия е БСП, каква е нейната идеология, принципи и цели. Как вижда развитието и бъдещето на България и какво, и къде е мястото на БСП в живота на страната. Какво социално-икономическо и политическо бъдеще очаква България, какви перспективи се откриват пред гражданите на страната. Къде и какво място ще заеме България в променящия се свят. Програмата трябва да утвърди и целта, която иска да постигне БСП. Истинска политическа програма, съдържателна, с виждане с години напред не се изработва за 2–3 месеца. Не може на предстоящият конгрес да се приеме такава всеобхватна програма. Може да се приеме фиктивна, но не и истинска, сериозна програма определяща развитието на партията с години напред. И тук трябва да поставим въпроса-може ли това политическо ръководство да изготви такава програма? Ако съдим по сегашните документи, и по резултатите, човек има съмнение.

Не ми се иска да изпадам в конкретика и дребнавост, но ме учудват становищата, че не било време за оставки, за промени, разговорът за това бил странен и неуместен. Някой каза, че БСП ще съществува напук на враговете. Ех, ако ставаше със заклинания! Необходимо е подготвено, компетентно, принципно ръководство, което да изведе партията на нов етап, да посочи посоката по която трябва да се движи напред, в бъдещето. Така че времето за този разговор е настъпил. Да не стане така, че времето ще дойде, когато партията ще е изчезнала.

Подобен текст написах през октомври 1991 година след парламентарните избори, където прогнозирах, че ако не бъде водеща в политическия процес БСП ще се свива и ще стане като малка, гърчава стафида. Е, сбъдна се. Не искам да се сбъдне прогнозата, че може би времето на БСП изтича. За да не се стигне до това, да се върнем към корените на партията-идейна яснота, организационна мощ и морал.

От вестник „Земя“, 24 октомври 2022 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук