ПЪРВИ МАЙ. Работнически борби, международна солидарност, политически въжделения. Елинор Маркс и Роза Люксембург

От брошурата „Първи май. Работнически борби, международна солидарност, политически въжделения“, Socialist Project, www.socialistproject.ca  

0
925

БИТКАТА ЗА ОСЕМЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН

Е НАЧАЛОТО НА БОРБАТА ЗА ПРАВАТА НА РАБОТНИЦИТЕ*

Елинор Маркс

Ние не сме дошли да вършим работата на политическите партии, а сме тук за каузата на труда, в своя собствена защита, за да поискаме собствените си права. Помня, когато се събрахме в белезници няколко десетки в Хайд Парк, за да издигнем искането за Закон за осем часов работен, но ето вече десетките нараснаха до стотици и стотиците до хиляди, за да стигнем до тази внушителна демонстрация, която изпълва парка днес. Стоим лице срещу лице с друга демонстрация, но се радвам да видя, че голямото мнозинство хора са на наша страна. За онези от нас, които преживяха изпитанията на стачката на Доковете и особено стачката на работниците от предприятията за газ и се видяха заобиколени от мъже, жени и деца, стачките вече не стигат, решени сме да осигурим осемчасов работен ден със силата на  законодателен акт; в противен случай той ще ни бъде отнет при първа възможност. Ще ни остане да виним само себе си, ако не постигнем победата, която този велик ден може толкова лесно да ни осигури.

Този следобед в парка има човек, когото г-н Гладстон на времето прати в затвора – Майкъл Давит; но г-н Гладстон сега е в най-добри отношения с него. Каква според вас е причината за промяната? Защо Либералната партия толкова внезапно са обяви в подкрепа на Местното самоуправление? Просто защото ирландският народ изпрати 80 членове в Камарата на общините в подкрепа на консерваторите; по същия начин ние трябва да изхвърлим онези либерали и радикали – членове на парламента, които откажат да подкрепят нашата програма.

В днешния следобед говоря не само като синдикалист, но и като социалистка. Социалистите са на мнение, че осемчасовият работен ден е първата и най-непосредствена стъпка, която трябва да бъде предприета, като същевременно се стремим към време, когато вече няма да има една класа, която издържа други две, а вместо това двете без работа, едната на върха, а другата  на дъното на обществото, ще бъдат премахнати. Това е не краят, а едва началото на борбата; не е достатъчно да дойдем тук и да демонстрираме в подкрепа на осемчасовия работен ден. Не бива да сме като някои християни, които съгрешават шест дни и отиват на църква на седмия, а трябва всеки ден  да огласяваме за каузата и да призоваваме мъжете и особено жените, които срещаме, да се включват в редиците ни за да ни съдействат.

„Вдигнете се като лъвове след сън
В несъкрушима многочисленост,
Захвърлете оковите си на земята като роса
В съня окъпала ви
Вие, които многобройни сте – те малцина са.

*Реч на първия Първи май в Лондон – 4 май 1890 г., Хайд парк

Елинор Маркс /1855-1898/– най-малката дъщеря и близък сътрудник на своя баща Карл Маркс; от ранна възраст активен участник в английското социалистическо и профсъюзно движение.

КАКВИ СА ПЪРВОИЗТОЧНИЦИТЕ НА ПЪРВИ МАЙ? 

Роза Люксембург

Щастливата идея пролетарският празник да се използва като средство  за постигане на осемчасовия ден се заражда за пръв път в Австралия. Работниците там през 1856 г. решили да организират ден на всеобщо прекъсване на работа, заедно със срещи и развлечения като демонстрация в подкрепа на осемчасовия ден. Било определено датата на този ден да е 27 април.

Първоначално австралийските работници възнамерявали това бъде само за 1856 година. Но това първо празненство имало толкова силно въздействие върху  пролетарските маси на Австралия, насърчаващо ги и пораждащо засилена агитация, че било решено празникът да се провежда всяка година. Действително, какво би могло да даде на работниците по-голяма смелост и вяра в собствените сили, отколкото едно масово спиране на работата в резултат на тяхно собствено решение.

Какво би могло да даде повече смелост на вечните роби на фабриките и работилниците, отколкото сформирането на собствените им войски? Така, идеята за пролетарски празник бързо била възприета и от Австралия започнала да се разпространява в други страни, докато накрая завладяла целия пролетарски свят.

Първите, които последвали примера на австралийските работници били американците. През 1886 г. те решили 1 май да стане ден на всеобщо прекъсване на работа. На този ден 200 000 от тях напуснали работата  и поискали осемчасовия ден. Впоследствие  полицейският и правен тормоз попречиха на работниците в продължение на дълги години да повторят тази мащаб на демонстрацията. Въпреки това, през 1888 г. те подновили намерението си и решили, че следващото честване ще бъде на 1 май 1890 г.

Междувременно, работническото движение в Европа бе придобило нарастваща сила и решителност.

Международният конгрес на работниците през 1889 г. се превърна в най-мощната изява на това движение. На този конгрес с участието на четиристотин делегати бе решено осемчасовият ден да стане искане номер едно. При което делегатът на френските профсъюзи, работникът Лавин от Бордо, предложи това искане да бъде заявено във всички страни чрез всеобщо спиране на работата. Делегатът на американските работници обърна внимание на решението на своите другари да стачкуват на 1 май 1890 г. и Конгресът определи това да бъде датата за всеобщо пролетарско тържество.

В този случай, както преди тридесет години в Австралия, работниците всъщност замисляха само еднократна демонстрация. Решението на Конгреса бе на 1 май, 1890 г. работниците от всички страни да демонстрират заедно за осемчасов ден.

Никой не предложи  празникът да се повторя през следващите години. Естествено, никой не можеше да предвиди мълниеносния успех на идеята и колко бързо тя ще бъде възприета от работническата класа.

Но достатъчно бе веднъж да се отпразнува Първи май за това, всеки да осъзнае и усети, че Първи май следва стане ежегодна и постоянна институция […].

Първи май изиска въвеждането на осемчасовия ден. Но даже и след постигането на тази цел Първи май не бе изоставен. Докато продължава борбата на работниците срещу буржоазията и господстващата класа, докато всички искания не бъдат изпълнени, Първи май ще си остава ежегодният израз на тези искания. И тогава, когато изгреят по-добри дни, когато работническата класа на света е извоювала своето избавление, навярно и тогава човечеството ще празнува Първи май в чест на лютите борби и множеството страдания от миналото. (1894)

 Роза Люксембург (1871- 1919) бе марксистки теоретик, философ, икономист и революционен социалист от полски еврейски произход, член-основател на Комунистическа партия на Германия (1919).

 

От брошурата „Първи май. Работнически борби, международна солидарност, политически въжделения“, Socialist Project, www.socialistproject.ca

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук