ВАКСИНА ПРОТИВ НЕТОЛЕРАНТНОСТТА НЯМА

0
159

Петя Пачкова е завършила философия в СУ „Св. Климент Охридски", доктор по социология, доцент по политология в Югозападния университет „Неофит Рилски". Автор на три монографии и десетки научни и публицистични статии в сферата на социологията и политическите науки.

Вирусът на нетолерантността е вечно жив.

Всичко зависи от имунната система.

А имунната система зависи от здравословността на средата.

 

В научното и идеологическото пространство се създават и сблъскват различни научни тези и идеологеми, свързани с развитието на глобализацията. Чрез тях хората се опитват да отразяват, анализират и управляват мисленето и поведението си. Действителността е изключително сложна и противоречива. Факторите, определящи това мислене и поведение, са с най-различна посока на влияние, а субектите са с много различни интереси и ценности. Затова и научният и идеологически продукт също е с много противоречиви и разнопосочни изводи и съответно влияния.

От едната страна са тези автори и концепции, които разглеждат влиянието на глобализацията в оптимистичен план: че глобализацията носи вечен мир, толерантност и взаимодействие между хората. От другата страна са авторите, които предричат по-сложно бъдеще за планетата, увеличаване на нетолерантността, на конфликтите в борбата за осигуряване на различни видове, в това число на жизнено важни ресурси.

Налице е изключително богат комплекс от фактори, които определят мащаба на толерантността.

От една страна, изискванията на производствения процес, особеностите на труда на съвременния човек, на неговите производствени отношения стимулират потребността от обмяна на работници, капитали, знания, емоции и т.н. Това не може да не води до увеличаване на степента на съвместност на съществуването ни и увеличаване на толерантността.

Обогатява се практиката на чуждото инвеститорство. Все повече фирми имат филиали в чужди страни. До степен, в която за т. нар. транснационални корпорации понякога не се знае къде им е родината. На тези фирми им се налага да приспособяват своите производствени практики с тези в местата, където инвестират. Да съобразяват поведението на кадрите си с това на местните кадри. Да уважават местните култури и религии в необходимата и достатъчна степен.

Увеличават се възможностите за работа в чужди страни, градят се нови нормативни уредби, защитаващи правата на чуждите работници. Подобряват се техните възможности за участие в политическия и обществения живот в съответните страни.

Увеличават се случаите, когато на хора с различен произход, народност, култура и религия им се налага да се борят съвместно за правата и интересите си. Организациите и формите на протест се интернационализират и умножават.

Поради проблеми в битието си все повече хора напускат родните си страни и се установяват за повече или по-малко време в чужди страни със статут на имигранти или бежанци. Те все повече стават обект на специална загриженост от страна на приемащата държава. Налага се все повече международна нормативна уредба в това отношение. Уеднаквяват се критериите за цивилизовано отношение към тези хора.

Това увеличаване на съвместния труд и живот на хората от различни страни не може да не увеличава нуждата от толерантност между нациите и прослойките, културите и религиите. Расте броят на семейните съжителства и двойки на хора от различни страни и култури. Расте броят на децата на представители на различни етноси и нации, както и броят на мултикултурните приятелства по линия на образование, развлечения и т.н. За щастие или за съжаление, но се усъвършенства и международният секстуризъм.

Успоредно с християнските църкви в европейските градове и села се строят все повече джамии. Християни стават мюсюлмани и обратно. Европейци се учат на източни танци, а азиатци танцуват европейски. Българи се женят по американски образец, англичани идват да прекарат част от живота си в България.

Всички тези факти неминуемо стимулират желанието на хората да възприемат непознати мисли и чувства, чужди социални практики, да уважават различността.

От друга страна обаче, са налице и много факти, явления и закономерности, които пречат на толерантността, стимулират нетолерантността.

Тенденциите са наистина много сложни и противоречиви. Но за съжаление като че ли неоспорима е тенденцията за увеличаване на социалното неравенство, на бедността, на прослойката на излишните хора. За определени страни и нации плюсовете от глобализация­та са повече и затова толерантността в някои отношения там е по-голяма. За други — обратно. В рамките на самите страни толерантността зависи от жизненото равнище, от баланса на плюсове и минуси от глобализацията за различните прослойки от хора и за отделните индивиди. Зависи от тяхната история, култура, религия.    

Динамиката в поведението на хората и прослойките от тази гледна точка е доста голяма. Сравнително толерантни хора днес, утре се превръщат в хора с голяма доза нетърпимост към раси, етноси, култури. Това всъщност е и едно от доказателствата, че толерантността е резултантна от действието на много фактори, но в крайна сметка е добре осъзнат  интерес. Когато другият не ти пречи, ти си склонен да го уважаваш, да си толерантен към някои негови привички, религиозни, семейни и други специфики. Още повече, когато от него произтичат ползи и за теб. Когато обаче става дума за навлизане в твоето пространство, за засягане на твоите жизнени интереси, лека-полека толерантността ти се топи. Пренебрегваш религиозни, културни повели и изисквания. Това е закономерност в поведението на повечето индивиди.

Много малка част от хората са дълбоко и непроменимо толерантни към другите, дори когато ги ощетяват по някакъв начин. Те са максимално хуманни и приемащи, че всеки човек е достоен за уважение и има равни права. Това са хора, които поставят прекия си личен интерес на по-заден план, мислят освен за своето и за общото. Хора, които загърбват понякога и собствения си опит и надмогват стимулите към нетолерантност. Например, обирани от цигани, но непозволяващи си да говорят за крадливостта на циганите изобщо…

Когато става дума за собствениците и мениджърите на транснационална корпорация, която търси излаз на чужди пазари и от това печели, е по-лесно и важно да се пледира за отваряне на граници, за толерантност — към чуждите инвеститори, работници, капитали и т.н. Тези корпорации донякъде са заинтересовани да възпитават у населението в собствените си страни толерантност към чуждите работници, защото ползват техните услуги. Те възпитават и демократични мисли и настроения, уважение към правата на човека, в това число към правото на движение. Защото чрез налагането им смаляват претенциите на чуждите и на собствените си нации, на чуждите и своите работници. Намаляват критичния им патос, когато напускат определени региони и се преселват в други или в други страни и оставят съответното население безработно, а градове и села — западащи и обедняващи. Тези хора са в най-голяма степен носители на идеята за космополитизма, на усещанията на космополита. Р. Рийч в „Трудът на нациите“ акцентира върху космополитизма на топ мениджърите, на тяхното дезинтересиране от проблемите на хората в родните им страни, на максималната липса на патрио-тични чувства у тях.

Тези корпорации се стремят и в повечето случаи успяват да налагат такова законодателство в отделните страни, както и общоевропейско, и световно, което да защитава интересите им и възможността им да печелят на гърба на различни народи. В този си стремеж са явно и жестоко нетолерантни към опитите на националните правителства да защитават интереса на собствените си народи, което обикновено в някаква степен или в някои отношения е в разрез с техните интереси.

За редовите работещи в тези корпорации нещата изглеждат доста по-различно. Селищата в собствените им страни обедняват поради изнасяне на производствата на тези корпорации, децата им остават безработни, поради което не е толкова безболезнено и прия­тно да са толерантни. Напротив, нетолерантността нахлува и у най-демократично настроените. Те намразват другите нации, в които са се преселили съответните корпорации, другите раси и култури. Расте нетолерантността им към чуждите работници, бежанците, имигрантите, които им отнемат работата и подбиват цената им в собствените им страни.

Народите в развитите страни стават все по-податливи на манипулации и лъжи, свързани например с борбата със световния тероризъм. Вярват на правителства и учени, на медии и идеолози, които им нашепват, че ислямът е виновен за всичко, че ислямът е само агресивна религия, а християнството е само миролюбива религия.

Нарастват ксенофобските, профашистки, пронацистки политически настроения и действия, организации, партии. Те все по-активно се наместват на политическата сцена, увеличават електората и симпатизантите си в развитите страни. Някои стават управляващи, други са все по-близо до управленски позиции в правителства и парламенти. Според научните анализи тези организации получават основна електорална подкрепа именно от работници, застрашени от безработица или от вече безработни хора, разглеждащи имигрантите като свои конкуренти.

Според Иван Аладжов в Германия критичното отношение към Хитлеровия режим с неговия расизъм все повече се гради не на аргумента за престъпленията срещу човечеството, а върху факта, че Хитлер не е спечелил войната и е поставил германската нация на колене.

Като резултат от това отношение на мнозинството, както и от увеличаването на броя им, а вероятно и на други фактори, турските гастарбайтери в Западна Европа все повече се капсулират и създават алтернативна среда. Стават хранителна почва и за ислямския фундаментализъм. Намалява желанието им да се интегрират. Допълнително предизвикват негативни настроения у мнозинството. Дотам, че в демократични страни да се коват недемократични закони и правила — за носенето или неносенето на религиозни символи например.

Самата Европа се превръща в огнище на антизападни настроения“ (2). Като отражение на тези процеси, от края на миналия век започва създаването и функционирането на ислямски политически партии, засега не особено успешни, но регистриращи и първите си електорални резултати в някои европейски страни (4).

В същото време у работниците в по-неразвитите, приемащи западните инвеститори страни, се формират и не особено приятелски чувства към тези инвеститори и техните народи, поради високата степен на експлоатация и до голяма степен надменното отношение от страна на техните представители. Радостта от създаване на работни места често бързо се замества от растящо чувство за унижение и ощетеност, от тревога и минимализираща се търпимост.

Противоречивите външни влияния, сложните процеси на трансформация в мюсюлманските страни и проблемите, които пораждат, водят до заразяване на все повече хора от ислямския фундаментализъм. А той сочи с пръст другите религии и изповядващите ги народи като единствено виновни за проблемите им.

В някои страни с доминираща мюсюлманска религия се разклащат светските корени на държавата. В светска Турция проислямистките организации и настроения печелят позиции. Наред със светските тенденции с дълголетна традиция в тази страна се наблюдават и тенденции с обратен знак. Толерантността между светското и религиозното е нестабилна и често подлагана на изпитания.

В потърпевшите от глобализацията страни расте тероризмът като специфична форма на нетолерантност към другия. С редки изключения, корените на съвременните терористични движения могат да се открият в страни и региони, които не се вписват в световните тенденции към глобализация и икономически прогрес… Всички те произлизат или са свързани с най-изостаналите страни, пред които днес няма почти никакъв шанс поне малко да се доближат до развитите“ (1).

В бившите „социалистически страни“ нетолерантността и напрежението между различни прослойки, между различните етноси и малцинствени групи рязко нарасна в годините на прехода. Заедно с намаляване на жизненото равнище в тези страни се изостриха и противоречията в борбата за деленето на обеднялата баница. До степен на цепене на едни държави, на силно развитие на сепаратистки тенденции у други, на войни и тероризъм, на функциониране на политически организации с расистки и профашистки идеологии и практики. До връщане на политическата ни практика десетилетия назад и предлагане от уважавани интелектуалци използването на образователен ценз при гласуване, което пряко засяга известни на всички етноси в България.

Така че колкото е по-бедна една страна, толкова повече сред населението £ има условия за виреене на нетолерантността. По-трудните условия за труд и живот стимулират нетолерантността. Народите в развитите страни са по-толерантни, по-склонни да мислят за правата на човека, защото се ползват с повече блага и правата повече им помагат, отколкото пречат. Но увеличаващата се нетолерантност сред тях говори за редица отрицателни последици от глобализационния процес и за тяхното жизнено равнище и властова позиция. За това, че например правото на свободно придвижване во-ди до заливане на американския и западноевропейския пазар с евтини китайски стоки, подриващи основите на много техни производства. А увеличаването на имигрантите китайци в тези страни води до намесата им в много сфери на живота, което изобщо не се харесва на местното население. Тази опасност от конкуриращите стоки и китайци намалява ентусиазма на много хора от развитите страни да пледират за зачитане на човешките права в Китай. И много от тях се радват на недемократичния китайски режим, дори биха искали да е още по-недемократичен и затворен.

Мнозина американци са настроени критично към недемократичността на режима на Кастро в Куба и пледират за разширяване на човешките и политическите права на кубинското население. Но когато много кубинци нахлуят в добре устроените американски градове и донесат проблемите със себе си, толерантността на местните се изпарява и някои от тях се размечтават за тежката ръка на кубинския режим.

И не просто бедността, ниското жизнено равнище, безработицата сред големи маси от хора са благоприятен фактор за нетолерантността, а най-вече увеличаването на различни негативни явления сред население, свикнало с по-високо жизнено равнище. Понякога е по-болезнено да загубиш нещо, което си имал, и това те прави още по-нетолерантен в сравнение с този, който не го е имал. Факт е, че народите в по-развитите страни стават все по-нетолерантни. Деградацията на социалната им държава, поетапното им лишаване от привилегии, с които са разполагали, ги стимулира към поведение, което по време на т. нар. държава на благоденствието е било нетипично за тях.

В претендиращата за най-голяма демократичност страна — САЩ — се гори Коранът, както по времето на Инквизицията и на фашизма. Недоверието към арабите се увеличава, строи се нов вариант на Берлинска стена след проглушаването на ушите на целия свят колко недемократичен факт е била истинската Берлинска стена.

Все повече американски граждани пледират за по-големи права на щатите, дори за отцепване на техните щати от цялото, за да не понасят солидарно тежестта на общите проблеми. Прогресивно расте недоверието към другия, доносничеството, престъпността, а в основата на всички тези явления стои отчуждението и нетолерантността към другия.

В демократична Франция се екстрадират масово роми, в  същото време европейски организации, защитаващи правата на човека, обвиняват българите в нетолерантно, дискриминационно отношение към ромите в България. Забранява се носенето на бурки, но не и на кръстчета.

В развита Германия нетолерантността между населението от източните и западните провинции е на много високо равнище. Западняците критикуват източните си съграждани, че им струват твърде скъпо, а източните се чувстват дискриминирани и ощетени, хора втора ръка (3).

Редица автори, занимаващи се с глобалните проблеми на човечеството, изповядват негативен, песимистичен възглед за бъдещето на човечеството. Прогнозират, че заедно с увеличаване на населението, с нуждата от използване на все повече и повече земни ресурси, за да се задоволяват нуждите му, може да се стигне до момент, когато няма да достигат основни, жизнено важни земни блага. И това ще стимулира напрежения, конфликти, войни. Става дума за водата, за чистата почва и чистия въздух.

Хънтингтън описва това бъдеще като сблъсък на цивилизации. По-скоро обаче ще става въпрос за сблъсък по различни линии, прикрити с различни оправдания, но за много съществени ресурси. А нетолерантността, развитието на всякакви расистки, ксенофобски, профашистки идеологии и съзнание са изпитано морално оправдание на много хора за участието им в борбата за ресурси. За успокояване на техните съвести и стимулиране на активността им.

 

ЛИТЕРАТУРА

1. Икономов, Владислав. Тероризмът като продължение на „националноосвободителната борба“, Геополитика, 2005/5

2. Стефанов, Никола. Европа – люлката на ислямския тероризъм?, Геополитика, 2005/6

3. Тодорова, Капка. Какво остана от ГДР, в. „24 часа“, 30 септември 2010 г.

4. Хайтов, Стоян. Огненият изгрев на мюсюлманска Европа, Геополитика, 2005/6

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук