ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ЦЕННОСТИТЕ СИ, ЗА ДА НЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ГУБИМ

0
263

 

Мариян Карагьозов е завършил Нацио­налната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. Семестриал­но е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“ и ориенталистика в Нов български университет. Член е на Дружеството за ООН — България. Автор на статии в периодичния печат.

БСП загуби президентските избори и намали влиянието си в местната власт. Това е безпощадният извод от приключилите на 30 октомври местни и президентски избори в България. Анализът на този резултат трябва да обхваща няколко аспекта. И е логично да започне с

обстановката преди изборите

Стремежът на управляващата партия беше да ограничи правото на глас и много хора да се откажат от желанието да го упражнят. Това беше постигнато по няколко начина.

Още с Изборния кодекс жителите на села с под 350 души бяха лишени от правото да избират своите кметове (те вече се назначават). Същото се случи и с жителите на трите най-големи български града — София, Пловдив и Варна, които загубиха възможността да избират районни кметове. Сплашването и натискът, които ГЕРБ упражняваше, бяха безпрецедентни. В по-малките населени места освен купения вот често бе прилаган натиск от страна на работодатели и на общинските власти (заплахи за лишаване от помощи за отопление, детски надбавки и пр.). В редица населени места (Габрово, Перник) бяха атакувани партийни клубове на БСП. Кандидатът на БСП за кмет на община Хайредин, Врачанско, Радослав Стойков и член на неговия щаб бяха бити от хора на опонента му — земеделския арендатор Тодор Тодоров (1). Само БСП регистрира на втория тур на изборите към 120 сигнала за нарушения. В Родопите политическите спорове между местни активисти на ГЕРБ и ДПС често бяха решавани с ръкопашни аргументи. По думите на журналиста Л. Недялков в Пирдоп са откраднати 1000 бюлетини, което наложило доставянето на нови; на други места в листите са пропуснати или вписани погрешно дори самите кандидати за кметове или общински съветници (2).  В с. Бутан, община Козлодуй, са регистрирани изключително сериозни подозрения за унищожаване на действителни бюлетини, което преобръща резултата на втория тур (3). Депутатите от ГЕРБ Станислав Иванов и Иван Божилов са заснети да обикалят в Общинската избирателна комисия (ОИК) в София, като последният дори внася и изнася чували с бюлетини.

В по-големите градове формите на натиск са малко по-изтънчени, като може би най-важно значение има мащабното купуване на медийна подкрепа. Според официална информация от Сметната палата за управляващата партия ГЕРБ са работили  44 рекламни, пиар и социологически агенции, сред които „Дарик радио“, „ТВ Седем“ ЕАД и „Ню Медия груп“ АД (включващи вестниците „Телеграф“, „Монитор“ и др.); социологическите агенции „Маркет Линкс“, МБМД, НЦИОМ, „Сова-5“, „Фокус-Нунти“, „ГФК България“ (4). Всички те опитваха да прокарат внушението, че победата на ГЕРБ е абсолютно сигурна, че няма смисъл да се гласува и че сегашната власт няма алтернатива.

В навечерието на изборите се появиха разследвания как големи медии, включително водещи вестници и телевизии като bTV и Нова, продават по тарифи за реклама платено политическо съдържание, подготвено от предизборните щабове на кандидатите. Нещо като скрита реклама, само че с изборно съдържание (5). Дори медии, които не са директно „купени“, бяха принудени да се  въздържат в критиките, за да не стане бизнесът им обект на натиск и всевъзможни проверки (административни, данъчни, противопожарни, санитарни) от страна на държавата.

Чакането и дългите опашки в самия изборен ден отказаха едни и не позволиха на други избиратели да гласуват. Стълпотворенията бяха предизвикани както от сравнително сложното гласуване с три бюлетини, така и от слабата подготовка и малък опит на част от представителите на партия ГЕРБ в комисиите.

Между 11 000 (по официални данни) и 300 000 българи (според твърденията на някои опозиционни партии) попаднаха в т. нар. забранителен списък, тъй като са живели известно време в чужбина (6).

Журналистът Георги Готев отбелязва и стремежа на ГЕРБ по време на предизборната кампания да постави изразяването на симпатии или подкрепа за левицата извън границите на това, което се смята за „политически коректно“(7).

Местните избори

ГЕРБ спечели кметските места в общо 14 областни центъра, в сравнение с 9 на изборите четири години по-рано. В 4 от тях (София, Бургас, Добрич, Габрово) още на първи тур бяха избрани кметове от ГЕРБ. В Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Силистра, Хасково кандидатите на левицата не достигнаха дори до балотаж. Представителите на основната лява формация у нас загубиха тежко с големи разлики и в Благоевград и Стара Загора. По повод на последния случай симпатизант на БСП от града написа в социалната мрежа „Фейсбук“, че след тези избори БСП удря невиждано дъно — никога не е имала толкова малко общински съветници — 9 от общо  51 (при 11 съветници през 2007 г. и 18 през 2003 г.). Въпреки провала си в управлението на общината, ГЕРБ спечели 23 места в ОбС — колкото нито една партия или коалиция досега.

ГЕРБ спечелиха изборите и в редица средни общини като Тутракан, Карлово, Казанлък, Дупница и др. В сравнение с предишните местни избори управляващата партия отбеляза най-значителен ръст и от 856 общински съветници през 2007 г. сега има 1583 самостоятелно избрани съветници в страната (8).

Въпреки че БСП бележи минимално нарастване на общия брой самостоятелно избрани общински съветници (от 969 през 2007 г. до 1038 сега, или 69 повече), представянето на левицата не беше убедително. Победа на първи тур беше извоювана само в Шумен, а на втори — в Търговище, Разград, Ловеч, Сливен, Перник и Враца. Успехът в градове като Самоков, Гоце Делчев и Велинград е слаба утеха, още повече че в последните два случая сполуката на кандидатите социалисти се обяснява с подкрепа от страна на ДПС. Нерадостни за БСП са новините от големите градове. В редица от тях подкрепата за социалис­тите е под 20%: в Пловдив — 12,6%, Варна — 12,2%, Русе — 12,8%, Бургас — 10% , Стара Загора — 15,2%, Плевен — 16%, Добрич — 16,3%.

ДПС спечели един областен град — Кърджали, и за пръв път от 1990 г. насам регистрира рязък спад на общински съветници — от 844 през 2007 г. до 688 души сега. Пробивът на ГЕРБ в регионите на ДПС на практика лиши Доган от 156 общински съветници в бастионите му.

„Сините“ в различни коалиции задържаха само 4 областни града — Монтана, Кюстендил, Хасково и Пазарджик. Броят на общинските съветници, избрани с партийната листа само на ДСБ, е общо 25 в цялата страна, а съветниците от СДС са с един повече, или общо 26. Двете партии, обединени в първоначалния вариант на Синята коалиция, имат 46 общински съветници. Или общо СДС, ДСБ и Синята коалиция имат 97 общински съветници в национален мащаб (9).

„Атака“ в буквалния смисъл на думата се сгромоляса на този местен вот и от 244 общински съветници през 2007 г. падна на 63. Въпреки че на места си сътрудничеше с напусналия ДПС Касим Дал, при първото си самостоятелно явявяне на избори за местна власт Единната народна партия (ЕНП) спечели 70 общински съветници, като с този резултат надмина „Атака“(10). Партия „Ред, законност, справедливост“ спечели 121 места в общинските съвети (11).

В своя силно критичен към представянето на левицата текст „Калфин няма да се размине само с целувка“ журналистът Руслан Йорданов посочва, че след тези избори на национално ниво остават само 3 сериозни партии — ГЕРБ, БСП и ДПС (12).

Президентските избори

Кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев излезе като победител от втория тур на президентските избори с 52% от вота на избирателите, или преднина от 165 000 гласа пред кандидата на БСП Ивайло Калфин.

На първия тур Плевнелиев получи около 1 350 000 гласа, а Калфин — около 975 000. Изводите за подем на БСП в сравнение с последните парламентарни избори обаче се приемат с резерви в левицата и в обществото най-малкото поради факта, че не е прецизно да бъдат сравнявани парламентарни с президентски или местни избори. Но дори да се приеме, че вотът за Калфин е вот за БСП, цифрите показват, че през 2005 г. БСП добавя около 350 000 гласа към резултата си от 2001 г. През 2009 губи 380 000. В първи тур на президентските избори през 2011 г. си връща около 225 хиляди. Налага се заключението, че десет години доверието към БСП стагнира на около 700-900 хиляди избиратели, или 12-15% от имащите право на глас българи.

На втория тур Калфин добави към резултата си от първия допълнителни 553 000 гласа, а Росен Плевнелиев — около 343 000.

За да откаже избирателите от гласуване на втори тур, ГЕРБ заложи на два фактора — лошата организация и самосбъдващото се пророчество на социолозите, че победата на Плевнелиев е сигурна. Възможно е обаче безобразната организация на първия тур да е играла роля на мобилизаращ анти-ГЕРБ фактор.

Във всеки случай едва ли стопяването на разликата във втория тур е резултат от намесата на ДПС. Журналистът Диляна Грозданова анализира, че симулирайки сблъсък с ДПС и Ахмед Доган, Бойко Борисов успя да мобилизира в своя подкрепа националистически вот, като едновременно с това никой не отвори думи за липсата на сериозни обвинения и процеси срещу бившите министри от ДПС, за парите на държавните предприятия, държани в Корпоративна търговска банка, считана за банката на Доган, както и за безрезервната подкрепа, която оказват на Бойко Борисов закупените с кредити от тази банка медии. „Бойко Борисов хем нахъси задремалите нацио­налисти, хем замаза следите от досегашните си тайни договорки с Ахмед Доган. А Ахмед Доган хем запази фасадата на уж битката си с Борисов, хем подкрепи печелившия.“ Така и Борисов, и Станишев са в положението да дължат политическа услуга“ (13).

Анализът на резултатите от изборите, направен от Галя Горанова (в. „Сега“), подкрепя подобен извод. Подкрепата на ДПС само на думи в действителност донесе много повече негативи на левицата, отколкото реални ползи (14). По прогнозни данни поне 100 000 очаквани избиратели на ДПС не са участвали на балотажа. Скромните над 20 000 гласа от Турция също не успяха да компенсират дистанцията… В Кърджалийско вотът премина при изключително ниска избирателна активност — едва 30%, при средна за страната 48%. 1/3 от вота в региона отиде в полза на Плевнелиев, въпреки апела на Ахмед Доган да се гласува за Калфин… В Смолян Плевнелиев събра 1900 гласа повече от Калфин при активност 67,5%. ГЕРБ прави пробив в двата туристически центъра на областта — Чепеларе и Златоград, където кандидатът £ взима съответно 55 и 56%. В родния на Плевнелиев Гоце Делчев съотношението между него и Калфин е 60:40 при 61% активност. В общините Кресна и Струмяни мобилизацията достига 80 процента. Петрич, Разлог и Сандански също подкрепят ГЕРБ. Калфин печели в Якоруда, Хаджидимово, Сатовча, Гърмен и Белица, но и в петте общини прави впечатление голямата разлика в активността между местния и президентския вот.“ Търговище и Разград не могат значително да променят общата картина (15). 

Политологът доц. Антоний Тодоров отчита, че за Росен Плевнелиев на първия тур гласуваха с около 330 000 избиратели по-малко, отколкото за листите на ГЕРБ на парламентарните избори през 2009 г. На изборите за общински съвет кандидатите на ГЕРБ са получили (именно като партийни листи) малко над 1 млн. гласа, което е с над 400 000 повече от общинските избори през 2007 г., но с над 700 000 гласа по-малко, отколкото на парламентарните.“ (16).

Всички посочени по-горе данни ни изправят пред стряскащ парадокс. Въпреки суровото орязване на социални права по време на управлението на ГЕРБ — никаква индексация на заплати и пенсии, посегателства върху трудовите права (17), въпреки очевидната умора на обществото от ГЕРБ, протестният вот не се състоя и ГЕРБ дори извоюва победа! В такъв случай трябва да се запитаме, защо това е така.

Вярно е, че кандидат-президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев беше министърът с най-висок рейтинг, но по време на кампанията той не беше убедителен.

Журналистите от „Медиапул“ в свой подробно документиран материал посочиха няколко сериозни гафа на Плевнелиев. В началото на годината, докато беше министър на регионалното развитие, той заяви пред „Труд“:Не съм професионален политик и не искам да ставам такъв“. Месец по-късно в друго интервю бе още по-категоричен: Не искам да ставам президент, не искам да ставам кмет, не искам да ставам нищо друго освен това, което съм. Слава Богу, че в България има демокрация.“

Когато на 4 септември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви президентската кандидатура на партията, каза, че самият кандидат бил уведомен час по-рано.

В ключовите моменти, в които трябваше да демонстрира способност за преценка, лидерски и политически качества, Плевнелиев се провали. Няколко дни преди началото на предизборната кампания председателят на предизборния щаб на ГЕРБ и вътрешен министър Цветан Цветанов заяви, че кандидатът на партията за президент е гражданин за пример, тъй като не е дал искан му подкуп от общински съветници в София, докато бил бизнесмен, строящ бизнес-парк в София. Цветанов заяви, че сумата била 500 000 евро, а имената на „тримата брокери“ нямало да каже, въпреки че всички ги знаели. По думите на вътрешния министър Плевнелиев не е сезирал компетентните органи, защото „намерението“ за корупция било трудно доказуемо.

След петдневно мълчание Плевнелиев даде пресконференция, на която в рамките на седем минути изчете от лист предварително подготвено изявление и не отговори на нито един въпрос. В него той заяви: „Лично на мен подкуп никой не ми е искал и аз подкуп на никого не съм давал. Както всички знаят, подкуп никога не се иска директно.“

След като премиерът Бойко Борисов и щабът на ГЕРБ разгласиха, че подкупът не е искан лично, а чрез посредници, Плевнелиев заяви още по-категорично: Не съм имал среща с никакви брокери — ни един, ни двама, нито трима.“ На въпроса в такъв случай, кой лъже — Цветанов или Плевнелиев, — никой не си даде труд да отговори.

 Следващият едър гаф беше случаят „Катуница“. На 30 септември Плевнелиев заяви, че хората не се интересуват от тази тема“ —  при два смъртни случая, палежи, етническо напрежение и протестни шествия на крайната денсица във всички големи градове, наложили свикването дори на Консултативния съвет за национална сигурност. Седмици по-късно в президентския дебат по бТV между тримата претенденти за „Дондуков“ 2 с най-големи шансове според созиолозите, Плевнелиев заяви, че имал много ясна и категорична позиция за събитията в Катуница. Преди случая „Катуница“ Росен Плевнелиев даде са се разбере, че няма нищо против партньорството между ГЕРБ и „Атака“, дори и евентуалното им коалиционно управление.

В отговор на въпрос, свързан с искането на Волен Сидеров „Атака“ да получи МВР, защото ГЕРБ £ дължи поне едно министерство заради безрезервната подкрепа към правителството, както и помолен да коментира евентуална коалиция между ГЕРБ и „Атака“, Росен Плевнелиев заяви: Аз съм в последните две години един политик, който изповядваше и върши нов тип политика. А това е конкретно, ежедневно много работа по национални приоритети в интерес на хората и обществото. Мен това ме интересува. С каква политическа комбинация ще бъде постигнато това, да имаме подкрепата, за да можем да вървим напред, е подробност.“

Не мина и без външнополитически гафове. В началото на септември Плевнелиев се срещна с посланиците на ЕС в София. Срещата стана в момент, когато Холандия обяви, че ще наложи вето на присъединяването на България и Румъния към Шенген. В края й Плевнелиев обяви, че холандският посланик Карел ван Керстен категорично и ясно заявил, че позицията на страната му е базирана на действията не на сегашното, а на предишното българско правителство. Минути по-късно на изненадания от това твърдение Ван Керстен му се наложи да обяснява, че „позицията на холандското правителство по Шенген не е оценка за сегашното или миналото правителство, а за България, за парламента“.

Друго събитие, което застигна кандидат-президента Плевнелиев по време на предизборната кампания, бе взривената кола на журналиста и водещ в „Канал 3“ Сашо Диков. Винаги преди избори, за съжаление, е било така“, бе изненадващият коментар на кандидат-президента, без да уточни кои експлозии покрай кои точно избори има предвид (18).

РЗС изнесе информация за съществени несъответствия в данъчната декларация на Росен Плевнелиев (19). Появиха се и журналистически разследвания, посветени на съмненията за корупция във Варна (20), за неизгодна сделка в София, от която Плевнелиев е спечелил (21), както и за произхода на негови имоти — само покриването на басейна в един от тях струва 70 000 лв. (22).

Логичният въпрос е

защо при такъв кадидат
левицата не поведе още на първи тур?

Не можем да обясним това само със страха на хората или с мълчанието на медиите. Несериозно е също да се твърди, че част от левите избиратели са подкрепили Кунева на президентските избори. Според ръководителя на агенция „Сова Харис“ Васил Тончев 40% от гласувалите сега за Кунева на парламентарните избори през 2009 г. са подкрепили ГЕРБ, а само 15% са били избиратели на БСП през 2009 г. (23) По-висока подкрепа за ГЕРБ, отколкото за БСП сред електората на бившата еврокомисарка отчита и МБМД (24).

Защо в местните избори ГЕРБ спечели половината областни градове? Несъстоятелно е това да се приписва на „кукувичата“ тактика на управляващите да привличат вече утвърдени „чужди“ кметове за свои кандидати — тази хипотеза може да обясни само изолирани случаи.

Нужно е като граждани и като левица да направим честен анализ. Анализ, който да не премълчава грешките, нито да изпада в безпочвен оптимизъм. Да, от агенция „Афис“ твърдят, че има известно подобряване на възрастовата и образователната структура на левия вот (25), но загубата на традиционни червени крепости е факт. А винаги досега именно местната власт е била тази, която е позволявала на БСП да се изправи след поражение. Да, резултатът на кандидатпрезидентската двойка Калфин-Данаилов е добър, но в крайна сметка това е  загуба на левицата, четвърта или пета поред.  

В нощта след втория тур огорчени леви избиратели тъжно се шегуваха, че БСП вече има голям шлем от загуби от ГЕРБ — в избори за национален и два пъти за европейски парламент, в местен и в президентски вот. Мнозина намират обяснението в прегръщането на неолибералния дневен ред и в резкия завой надясно от страна на социалдемократическите партии в Европа, сред които е и БСП. Това навсякъде доведе до загуба на техни традиционни електорати, без привличане на сериозни групи от нови гласоподаватели. У нас въвеждането на плоския 10-процентов данък именно от БСП разколеба редица лявомислещи хора. Признанието на  левия кандидат Ивайло Калфин, че като президент възнамерява да се съветва с популярни десни икономисти, също не се хареса на редица привърженици на левицата.

Повечето социалисти предпочитаха БСП да издигне ясен партиен кандидат, а не компромисна фигура, каквато видяха в лицето на Калфин. Мнозина така и не му простиха напускането на БСП в тежък за нея момент и завръщането му по-късно, но не в редиците й, а във властта — като министър и президентски съветник.

В кампанията си кандидат-президентът  не успя да очертае ясна стратегическа визия за България — за вътрешното и външнополитическото й развитие. Проф. Георги Близнашки формулира проблема така: Основният проблем е отсъствието на кауза и на идеология. Затова всички чувстват липсата на алтернатива. Основните партии повтарят едни и същи неолиберални клишета, а принципните въпроси, които левицата би трябвало да повдигне, отсъстват от дневния ред. Не може да говориш, че си в полза на социалната държава, когато не смееш да поставиш въпроса за преразглеждането на плоския данък. Добре известно е, че където има плосък данък — няма социална държава и не може да има. Левите теми отсъстваха от публичния дебат.“ (26)

Въпреки некомпетентното и в много отношения пагубно управление на партия ГЕРБ, правителството получи солиден кредит, за да продължи да управлява по същия начин и през оставащите две години от мандата си. Това е времето, в което левицата трябва да проведе честния разговор, от който се нуждае, да заздрави структурите си и да се подготви за бъдещите тежки битки. Ако тези оздравителни процеси не се случат, БСП ще продължи да бъде недостатъчно голяма, за да вземе властта, но достатъчно голяма, за да запушва и спъва процесите на раждане и консолидиране на друг сериозен субект вляво.

За да не се случи това, е нужно да бъдат приложени рецептите, които някои от знаковите имена на БСП като Янаки Стоилов, Иво Атанасов и други от години предлагат. Или по думите на проф. Георги Близнашки: Трябва да се върнем към ценностите и принципите, заложени в програмата на партията, и дадем алтернатива на капитализма от неолиберален тип, който ни се натрапва упорито от силните на деня.“ (27)

 

Бележки

(1) „24 часа“, 31 октомври 2011 г., с. 7.

(2) Людмил Недялков, „Печалната победа на ГЕРБ“, „Нова зора“, бр. 44, 1 ноември 2011.

(3) Как ГЕРБ фалшифицира резултатите от изборите в козлодуйско село, 3 ноември 2011, http://pressclub.bg/vote2011/local2011/20111103/news-59003.

(4) „Социолози работят за властта като рекламни агенции“,  „Дума“, 5 октомври 2011, брой 226, http://www.duma.bg/duma/node/21120.

(5) Вж. разследванията на Велислава Антонова, „Предателството на медиите“,„Капитал“, 14 октомври 2011, http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2011/10/14/1177283_predatelstvoto_na_mediite/?sp=1#storystart, и  Димитрина Чернева, „Какви са тарифите за предизборно участие в bTV и Нова ТВ?“, „Гласове“, 04.10.2011 г., http://www.glasove.com/kakvi-sa-tarifite-za-predizborno-uchastie-v-btv-i-nova-tv-16532.

(6) Константин Вранов, „Гербът на демокрацията“, „Нова зора“, бр. 44, 1 ноември 2011. (7) Георги Готев,„Най-манипулираните избори“, „Дума“, 20 октомври 2011, брой 139, http://duma.bg/duma/node/21779.

(8) „Коя партия какво влияние има в общинските съвети в страната“, http://zonabg.info/Politics.20_21/21248.article/, 03.11.2011.

(9) Пак там.

(10) Пак там.

(11) Пак там.

(12) Руслан Йорданов, „Калфин няма да се размине само с целувка“, http://ruslan-fukara.blogspot.com/2011/10/blog-post_24.html.

(13) Диляна Грозданова, „Какво става с Доган“, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1099512, 03.11.2011.

(14) Галя Горанова, „Нощта е бременна с целувките на Юда“, http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10449&sectionid=5&id=0000901, 03.11.2011.

(15) Галя Горанова, „Калфин добави 500 000 гласа между двата тура, Плевнелиев — 300 000“, http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10449&sectionid=2&id=0000301, 03.11.2011.

(16) Антоний Тодоров, „Изборите са спечелени от ГЕРБ, но има симптоми за нещо ново“, http://antoniytodorov.wordpress.com/2011/10/31/.

(17)  Ева Костова, „Торба лъжи“, http://argumenti-bg.com/8865/torba-lazhi/, 26.10.2011 г.

(18)  „Бягайки от политиката, Плевнелиев на няколко пъти се препъна лошо в нея“, http://www.mediapool.bg/бягайки-от-политиката-плевнелиев-на-няколко-пъти-се-препъна-лошо-в-нея-news185365.html, 26.10.2011 г.

(19)   Вж. напр. http://www.svobodnoslovo.com/нарушенията-видни-от-декларациите-на/, 26.10.2011 г.

(20) Кирил Кирилов, „В десетката: Росен Плевнелиев, Кирил Йорданов и мафията ТИМ“, http://www.e-vestnik.bg/12848/v-desetkata-rosen-plevneliev-kiril-yordanov-i-mafiyata-tim/, 26.10.2011 г.

(21) Александър Симов, „Напукването на Плевнелиев“.

(22) Д-р Радко Ханджиев, „П“ като Плевнелиев“, „Дума“, 18 октомври 2011, брой 137, http://www.duma.bg/duma/node/21687.

(23) „За пръв път от 20 г. управляващи запазват доверие в средата на мандата“, интервю с Васил Тончев, „24 часа“, 31 октомври 2011 г., с. 13

(24) В. „Труд“, вторник, 25.10.2011 г., с. 18 и 19.

(25) Вж. Чавдар Найденов, „БСП се окопити от удара преди две години“, „Дума“, 3 ноември 2011, с. 21

(26) „Бихме се за президент и загубихме кметовете“, интервю с Георги Близнашки, http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-11-02&article=387499, 03.11.2011 г.

(27)   Пак там.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук