Джефри Сакс е директор на Института за Земята в Колумбийския университет и съветник на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун по въпросите на развитието
Говори се, че е имало шест месеца на „мозъчна атака“, за да се намери изход, който да удовлетвори всички… но не е имало „мозъчна атака“! Има просто политически, идеологически избор да се пречупи Гърция. Имаше икономически, фундаменталистки избор да бъде подчинена тази страна. Няма никаква причина страната да бие барабана за „реформи“, наложени със сила. Наложени. Те не говорят за анулиране на част от дълга, за който всички знаят, че е непоносим. Те не дават никакъв тласък, за да излезе страната от най-голямата рецесия от войната насам. Те няма да избавят 40-те процента деца, които живеят под прага на бедността или 50-те процента безработни младежи, които нямат никакво бъдеще. Това са заповеди, а не реформи. Къде е професионализмът, къде са сериозните обсъдени предложения? До края германският министър на финансите стоеше решително на максималистичните си позиции; до края никой не посмя да му се противопостави в името на оцеляването на еврозоната. Но на каква цена?
…Волфганг Шойбле признава, че дългът е непреодолим, но противоречи на правилата да бъде намерено лекарство за него? В основата си загубата на доверие се дължи най-вече на слабостта на европейските институции. Европейската комисия бе държана напълно встрани, както и нейният комисар по икономическите и валутните въпроси Пиер Московиси. Ако продължава така, без солидарност, без компромис, европейската мечта е обречена. Европа бе изградена върху пепелищата на Втората световна война благодарение на визията на държавни лидери. Тя е на път да рухне заради суетата и цинизма на шепа банкери и политици…
Дали Ципрас ще успее да оцелее след едно такова унижение, след като напълно основателно пледира за отказ от този план чрез референдум? Това е малко вероятно. Всъщност от идването на власт на СИРИЗА през януари германските ръководители едва сдържаха фурора си да видят фалита на правителството на радикалната левица на една малка страна, позволило си да не се подчини на най-мощните икономики на планетата. Те ще спечелят. Както и движенията на радикалната десница и на крайната десница, които ще натрупат капитал върху трагикомедията на последния Европейски съвет, който представлява абсолютният неуспех да бъдат взети предвид интересите на една уязвима страна.
Подобно на Германия в еврозоната, САЩ в продължение на десетилетия се опитваха да налагат своята икономическа експанзионистична политика в зоната на долара в Латинска Америка. Видяхме резултата: абсолютен неуспех и политическа дестабилизация…
Вместо да намерят амбициозен компромис, да потърсят финансови, икономически и човешки ресурси, за да се справи Атина и сегашната мизерия да не тласне страната още по-напред към хаоса, Германия и (в допълнение) Франция натиснаха, наложиха решение, без нищо да договорят…Силните държави не искат да чуят онова, което е мъчително за най-слабите. Но накрая те ще бъдат сполетени от страданията, които налагат.
„Либерасион“
14 юли 2015
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: „Гласове“
