„ЗА ДА ОЦЕЛЕЕ, ЕВРОПА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗДИГНЕ НАД ПРАВИЛАТА“

0
217

Доминик Строс-Кан е бивш ръководител на Международния валутен фонд (МВФ)

 

Условията на споразумението несъмнено са тревожни за тези, които все още вярват в бъдещето на Европа… Обръщам се към моите германски приятели, които вярват в Европа, вярват, че съществува европейска култура… Тя въплъщава това, което немският философ Юрген Хабермас нарича „гражданска солидарност“. Той пише: „Фак­тът, че смъртното наказание все още е в сила в други страни, ни напомня какво прави нашето нормативно съзнание толкова уникално“. Ние сме пазителите на тази култура… Европа е Микеланджело, Шекспир, Декарт, Бетовен, Маркс, Фройд, Пикасо. Това, на което те ни учиха, е да изграждаме основи, балансирайки с природата и културата, религията и светското начало, вярата и науката, индивидуалността и колективизма. Ние споделяме това наследство, защото то е толкова дълбоко вкоренено в нашето колективно съществуване и е в основата на нашите постижения, че ние съумяхме да сложим край на нашите териториални войни.

 
Но демонът, който ни кара да повтаряме грешките от миналото, никога не е далеч… Приемам, че аматьорството на гръцкото правителство и бездействието на предшествениците му са излезли извън нормата. Приемам също, че коалицията от кредиторите, водени от германците, бе бясна от така създалата се ситуация. Но тези политически лидери изглеждаха бяха обсебени от идеята да се възползват от възможността за идеологическа победа над едно ляво правителство за сметка на раздробяването на Съюза.
 
…За спасяването на Европа са необходими всички европейци. Разделени ние сме твърде малки. В условията на глобализация ние наблюдаваме появата на обширни географски и икономически области, които се обединяват, като се допълват едни други, но и като се конкурират… Всеки може да види как се формира Североамериканската плоча. Тя ще бъде клъстър от САЩ с техните канадски и мексикански спътници, а може би и други в бъдеще. Всички признаци показват, че Южна Америка ще бъде в състояние да постигне някакъв вид автономия. В Азия може да се обособят две или три зони в зависимост от това дали Китай, Индия и Япония ще привлекат към себе си други страни, защото когато си сам, си твърде малък. Африка най-сетне се пробужда, но тя се нуждае от нас. Що се отнася до мюсюлманския свят, объркан днес от сътресенията, идващи от политическа употреба на исляма от някои сили, той вероятно ще се бори, за да се обедини.
 
Европа би могла да бъде един от тези играчи, но това все още не е сигурно. За да стане това, нейната амбиция трябва да бъде обединение в рамките на действащия Съюз и дори отвъд него.
 
За да оцелее сред гигантите, Европа ще трябва да събере на едно място всички територии, разпростиращи се между ледените шапки на Севера, снеговете на Урал и пясъците на Юга….И това ще превърне Европа в моста между Изтока и Запада. …Предизвикателството е значително. Един съюз само между няколко европейски страни, дори и воден от най-силните сред тях, ще бъде покорен от нашия приятел и съюзник САЩ, което може би ще стане в не толкова далечното бъдеще. Има някои, които вече са избрали този път. Но то не се отнася за всички. И именно на тези, другите, говоря сега. Очевидно е, че Европа трябва да има своите правила и дисциплина в името на нашия общ живот, но тя трябва да има политически план, който да надхвърля и оправдава такива ограничения. Днес това е нещо, което‚ изглежда‚ всички са забравили. Нашият европейски модел може да бъде модел за всички, които отказват да станат част от един и същ калъп от двете страни на Атлантика. Но за да бъде модел, Европа трябва да има визия, да се издигнем над дребнавостта, да играе своята роля в глобализацията – с една дума, да продължи да оформя историята.
 
Из Отворено писмо от 19 юли 2015
Източник: БГНЕС
 
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук