ЩЕ СТАНАТ ЛИ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ ФАКТОР НА РАСТЕЖА ЗА БЪЛГАРИЯ

0
191
 
Иван Кръстев е роден през 1980 г. в Стара Загора. Магистър по международни отношения от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по финанси от УНСС. В периода 2007-2013 г. работи в Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта по въпросите, свързани с управление на средствата от Европейския съюз и политика на пазара на труда. От септември 2013 г. до август 2014 г. е заместник-министър на образованието и науката.
 
Pабавянето на преговорите за Многогодишната финансова рамка и закъснялото приемане на законодателния пакет за Политиката за сближаване (Кохезионната политика) доведоха до съществено забавяне на реалното изпълнение на новия програмен период 2014–2020 г. По официални данни на Европейската комисия  (ЕК) към края на 2014 г. са одобрени едва 148 оперативни програми. Ситуацията предизвика и реакцията на Европейския парламент, който на пленарна сесия в Страсбург на 27 ноември 2014 г. прие резолюция, с която призова Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими действия за преодоляване на забавянето в изпълнение на Политиката за сближаване.
 
За България, която разчита основно на средства от фондовете на Европейския съюз за реализация на публични инвестиции, това забавяне е основно предизвикателство, като досега ЕК е одобрила единствено новата оперативна програма (ОП) „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и Програмата по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица. Всички останали програми се очаква да получат одобрение през първата половина на 2015 г. В този контекст България е изправена пред предизвикателството не само да осигури ефективното стартиране на програмите за новия период, но и да работи активно за усвояване на оставащите близо 4,5 млрд. евро от периода 2007–2013 г., както и да осъществи необходимите реформи, свързани с изпълнение на предварителните условия, залегнали в Споразумението за партньорство с Европейската комисия за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).
 
По данни от различни източници над 70% от инвестиционните разходи в страната през последните няколко години са с източник фондовете на ЕС. От една страна, това очертава доста безрадостна ситуация на зависимост на страната от външни приходи, но същевременно ефективното и целесъобразно управление на европейските средства е от първостепенна важност за развитието на страната в средносрочен, а дори и в дългосрочен план.
 
Целият финансов ресурс, който България очаква да получи от фондовете на ЕС за периода 2014–2020 г., възлиза на малко над 32 млрд. лв. с националното съфинансиране, т.е. сума, приблизително съответстваща на размера на държавния бюджет за 2014 г. Тъй като средствата от еврофондовете ще се харчат реално 8 години (2015 и 2020 г.), то при най-добро стечение на обстоятелствата страната ни ще получава от Брюксел средно около 4 млрд. лв. на година. Изхождайки от политиките, реализирани в периода август 2009 г. – юни 2013 г., може да се очаква, че подходът на рязко ограничаване на бюджетните разходи и заместването им там, където е възможно с финансиране от фондовете на ЕС, да продължи за периода на настоящото управление. Това означава, че ако няма промяна в националните политики, можем да очакваме държавният бюджет да отделя за развитие около 1,5 млрд. лв. годишно, или едва под 5% от общите разходи. Непосредственият негативен ефект от такъв подход е, че всички мерки и дейности, които остават извън обхвата на Споразумението за партньорство, няма да бъдат реализирани.
 
Предварителните оценки на база на макроиконометричния модел СИБИЛА показват, че ефектът от фондовете би следвало да допринесе за ръст на реалния БВП от 8,7%, за повишаване на частните инвестиции с 43,1% и на публичните инвестиции с 32%. Европейските средства би трябвало да имат като нетен ефект ръст на заетостта с 6% и на номиналната средна работна заплата с 37,2%. Подобни ефекти несъмнено са от съществено значение за развитието на страната, но ако постигнатият напредък се измерва само с тях, това ще означава единствено запазване на настоящото положение на България, като държава-членка на ЕС с най-ниски доходи и най-голяма бедност. Качествената промяна в доходите и жизнения стандарт на хората в България би била възможна при устойчив ръст на БВП около и над 5% годишно, при рязко увеличение на новите работни места и намаляване на безработицата до и под 5%, каквито темпове на растеж не биха могли да бъдат осигурени единствено посредством програмите и мерките, заложени в Споразумението за партньорство.
Споразумение за партньорство
Споразумението за партньорство между РБългария и Европейската комисия беше сключено на 7 август 2014 г. Документът замести Националната стратегическа референтна рамка (НСРР), която определяше националните политики, финансирани чрез фондовете на Европейския съюз и механизмите за усвояване и контрол през изминалия програмен период. Споразумението за партньорство е рамка, която дава възможност за усвояване на средства в общ размер на 9849 милиона евро и определя приоритетите, разпределението на средствата и механизмите за управление и координация на програмите през периода 2014 – 2020 г.
Средствата се осигуряват от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, а се разпределят посредством седемте оперативни програми, Програмата за развитие на селските райони и Програмата за морско дело и рибарство. Със средствата, които България може да получи по други финансови инструменти на ЕС, общата сума за страната за целия програмен период възлиза на 15 860 млн. евро.
 
 
Европейско
финансиране
(в млн. евро)
Управляващ орган/Отговорна институция
 
ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 
1604
 
МТИТС
 
ОП „Околна среда“
1505 
МОСВ 
ОП „Региони в растеж“
1312 
МРРБ 
ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 
1182
МИ
 
ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 
596 
МОН
ОП „Развитие на човешките ресурси“ (вкл. Инициатива за младежка заетост) 
938
 
МТСП
 
ОП „Добро управление“
285
МС 
Програма за морско дело и рибарство 
88 
ИАРА 
Програма за развитие на селските райони
2339 
МЗХ
Обща сума по Споразумения за партньорство (СП) 
9849
 
 
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица 
104
 
АСП
 
 Директни плащания
5336 
МЗХ/ДФЗ 
 Механизъм за свързване на Европа
406 
МТИТС 
Европейско териториално сътрудничество
165 
МРРБ 
 Общо за България 
15 860 
 
 
 
 В Споразумението за партньорство на България са формулирани четири стратегически взаимно допълващи се приоритета за финансиране: три по направленията на Стратегията „Европа 2020“ за приобщаващ, интелигентен и устойчив растеж и един с хоризонтален характер:
 
образование, заетост, социално включване и здраве­опазване за приобщаващ растеж;
научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж;
свързаност и „зелена икономика“ за устойчив растеж;
добро управление и достъп до качествени административни услуги.
 
Идентифицираните области на интервенция, съфинансирани от фондовете на ЕСИФ, в рамките на Споразумението за партньорство (СП) и свързаните програми на база основните предизвикателства, са допълващи към националните усилия на българското правителство за изпълнение на основните цели на НПР: „България 2020“ и Националната програма за реформи. В този смисъл стратегическите приоритети на СП произтичат от 8-те приоритета на НПР: „България 2020“ и ще допринасят за постигане на националните цели спрямо  „Европа 2020“.
 
С цел надграждане и доразвиване на ефектите от прилагане на мерките за териториално въздействие в селските райони в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007–2013 г., за периода 2014–2020 г. се запазва териториалният обхват на селските райони за целите на ПРСР – общини, в които няма населено място с население над 30 000 души. Политиката за развитие на селските райони в периода 2014–2020 отчита, че икономическото развитие на селските райони следва да e насочено към създаване на условия за разнообразяване на икономическите дейности, увеличаване на възможностите за заетост и подобряване на качеството на живот, разрешаване на основните проблеми в селските райони – намаляване на бедността и социалното изключване, ограничаване на процесите на обезлюдяване чрез запазване на земеделската заетост и създаване на заетост извън земеделието, чрез подобряване на достъпа на основни услуги и инфраструктура, в това число достъпа до интернет.
Приоритет: Образование, заетост, социално включване
и здравеопазване за приобщаващ растеж
 
Основна цел на този приоритет е да допринесе за постигане на приобщаващ растеж за периода 2014–2020 г. и в трите му типа политики, които определят и подприоритетите за неговото постигане:
 
– повишаване равнището на заетост (на хора в трудоспособна възраст) и икономическата активност (с фокус върху жените, младите хора, възрастните, хората в неравностойно положение), включително чрез алтернативни, дистанционни и гъвкави форми на заетост и модернизиране на пазара на труда:
 
За да продължи икономиката да се развива със засилени темпове и да повиши своята конкурентоспособност, са необходими повече работни места. Задължително следва да се използват всички ресурси за насърчаване на създаването на работни места и инвестициите в човешкия капитал за подобряване съответствието между търсене и предлагане на труд. Една от ключовите области на интервенция по този подприоритет е да се предоставят нови възможности за работната сила да се развива и адаптира (например търсещите работа и икономически неактивните лица с бизнес идеи) към промените, свързани с конкуренцията на пазара, технологичното развитие и иновациите. Важна ще бъде реализацията на механизми за постигане на гъвкавост и сигурност на трудовия пазар. Ще се насърчава икономическата активност, производителността и пригодността за заетост на населението, като се развиват знанията и уменията през целия живот и се създават условия за постигне на по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд, в това число чрез трудова мобилност и услуги за кариерно ориентиране. Чрез средствата от ЕСИФ ще се предостави подкрепа за подобряване и адаптиране на знанията и уменията на работната сила във връзка с новите изисквания и възможности на политиките по околната среда. Ще се оказва подкрепа за разкриване на „зелени“ работни места и придобиване на нови умения за заемането им в съответствие с новите тенденции в областта на опазване на околната среда и ресурсната ефективност, в т.ч. енергийната ефективност. Ще се оказва подкрепа и за разкриване на „бели“ работни места, които ще допринесат за осигуряване на допълнителни възможности за устойчива заетост при предоставяне на услуги за домакинствата, социални услуги, здравни и дългосрочни грижи.
 
Средствата от ЕСИФ ще бъдат насочени и към стимулиране на инициативи и мерки за: улесняване на достъпа до работа, подобряване условията на труд и качеството на работните места, съчетаване на семейния и професионалния живот чрез намиране на нови форми на баланс между работата и семейния живот, както и мерки, позволяващи по-възрастните работещи да останат по-дълго на пазара на труда. Приоритет ще бъде и подобряване на адаптивността и социалната отговорност на работодателите към работниците и служителите, по-доброто съчетаване на предлагането и търсенето на пазара на труда, включително чрез механизми работодателите да заявяват своите потребности от работна сила.
 
Основният фокус във връзка с насърчаване на заетостта ще бъде насочен към младежите, възрастното население и групите в неравностойно положение, лицата със специфични нужди, както и хората, за които съществува риск от социално изключване. Предприемането на мерки, насърчаващи иновативни практики, самостоятелна заетост, предприемачество и мобилност, включително за младежите и тези със специфични нужди, ще повишат значително възможностите на икономически неактивното население, както и заетостта на хората със затруднена мобилност или живеещи в селски, планински или отдалечени райони. Ще се финансират мерки за насърчаване на икономическата диверсификация, за създаване на работни места в сектори с добавена стойност и преход към нисковъглеродна икономика, за развитие на алтернативна заетост (по-специално в малките и средни предприятия) като форма за подкрепа на индивидуалното и социално предприемачество. Специален акцент ще бъде поставен върху реализацията на пазара на труда на младите хора и ромите, като се наблегне на подкрепата за бърз преход от училище към работа, успешно включване в активен икономически живот, стажове, професионално, неформално и самостоятелно обучение и развиване на трансверсални умения (особено на млади хора в селските райони в подкрепа на местната заетост).
 
– повишаване качеството на живот и социалните системи;
 
В рамките на този подприоритет подкрепата по линия на фондовете от ЕС е насочена към намаляване на бедността сред население­то, повишаване на качеството на живот, насърчаване на социалното включване и интегриране на групите в неравностойно положение и със специални потребности. Усилията и механизмите за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване ще бъдат насочени към:
 
• съвместни, координирани мерки за превенция и предотвратяване на причините, които пораждат бедност и социално изключване, в това число надграждане на постигнатите резултати от изминалия програмен период за реализиране на интегрирани интервенции по осигуряване на социални жилища, допълнени с мерки за осигуряване на образование, заетост, здравеопазване и социално приобщаване на представители на маргинализирани групи, включително роми, настанени в социалните жилища;
 
• подобряване на достъпа до работа и активното включване на отдалечените от пазара на труда – икономически неактивни, младежи, продължително безработни, лица на социално подпомагане, с основно или по-ниско образование и без професионална квалификация или недостиг на ключови компетентности, хора с трайни увреждания, възрастни работници и др. Ще бъдат предприети специфични мерки за подобряване качеството на живот на ромската общност;
 
• инициативи, свързани с насърчаване на активния живот на възрастните хора, включително осигуряване на достъпна среда – физическа, институционална и информационна, достъпен транспорт;
 
• интегрирани мерки за инвестиции в ранното детско развитие – подкрепа на детето в най-ранна детска възраст и на неговото семейство с оглед превенция на рисковете за развитието му; достъп до детска грижа, детски ясли и градини, включително чрез подобряване на инфраструктурата и обзавеждането им; подкрепа на родителите за заетост, обучение, както и за съвместяване на личния и професионалния живот;
 
• премахване на институционалния модел на грижа и развитие на интегрирани междусекторни услуги за социално включване – деинституционализация на грижата за деца чрез закриване на съществуващите специализирани институции и развитие на превантивни и алтернативни форми на грижа и услуги; премахване на институционалния модел на грижа за възрастните хора и хората с увреждания чрез развитие на услуги за дългосрочна грижа и междусекторни услуги; предоставяне на устойчиви, качествени и достъпни социални услуги в общността, отговарящи на индивидуалните потребности; развитие на мрежа от услуги в семейна или близка до семейната среда за деца, хора с увреждания и възрастни, зависими от грижите на професионалисти; развитие на иновативни междусекторни услуги за деца и семейства и други уязвими групи; развитие на интегрирани услуги за ранно детско развитие за деца от 0 до 7-годишна възраст и техните семейства; осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, които полагат грижи за хора с увреждания и възрастни хора; предоставяне на достатъчно финансови ресурси за намаляване на бедността и социалното изключване; осигуряване на включваща социална и архитектурна среда;
 
• развитие на иновативни междусекторни услуги за превенция, оценка на риска, социална реинтеграция за децата в конфликт със закона;
 
• предоставяне на услуги от първа необходимост (здравни и социални услуги, жилищно настаняване, услуги за бездомни хора и живеещи при лоши жилищни условия, интернет услуги) и образование/обучение;
 
• насърчаване на иновациите в социалната сфера за намиране на интелигентни решения по отношение на по-ефективна и ефикасна социална подкрепа и реформиране на системите за подпомагане от гледна точка на това те да насърчават активния социален и икономически живот на целевите им групи и отпадане на пасивната подкрепа – социални предприятия, социални иновации;
 
• инициативи, които насърчават социалната отговорност и партньорството със социалните партньори и заинтересованите страни.
 
– подобряване на здравето и равен достъп до качествени здравни услуги (чрез превенция, иновации и подобрена ефективност на здравната система, иновативни услуги и процеси);
 
В рамките на този подприоритет е поставен фокус върху системата на здравеопазването, в контекста на подобряване на здравето, равен достъп до здравни услуги, подобряване ефективността на здравната система и прилагане на Директива 2011/24/EU. Силно изразените негативни тенденции по отношение здравното състояние на населението обуславя необходимостта от подобряване достъпа до качествени здравни услуги. Това важи в особена степен за хората в риск от бедност и социално изключване с оглед на ясно забележимите здравни неравенства по отношение на посочените области. За преодоляване на проблемите в сектора ще бъдат извършени ключови промени, като бъдат подкрепени следните приоритети:
• инвестиции в здравна инфраструктура с цел подобряване на условията за адекватна спешна медицинска помощ и продължително лечение в съответствие с Националната здравна стратегия до 2020 г. и Плана за действие към нея и Концепцията за развитие на спешната медицинска помощ;
 
• прилагане на програми за укрепване и опазване на здравето чрез целенасочена промоция на здравето за преодоляване на пречките пред постигане на по-добро качество на живот и превенция на заболявания – ще бъдат подкрепяни действия за промоция на здравето и профилактика на болестите за ограничаване на рисковите фактори, влияещи върху здравето на нацията. Важността на тези действия се обуславя от ниското ниво на здравната култура и наличието на поведенчески рискови фактори, особено сред уязвимите групи;
 
• подобряване на качеството на услугите чрез инвестиции в човешкия капитал – финансиране на обучения за придобиване на специалност и за продължаващо обучение на специалистите в тази област.
 
• подобряване ефективността и достъпността на здравните услуги, включително в отдалечените региони, и управлението на здравеопазването чрез инвестиции за развитие и разширяване на функционалните възможности на национална информационна система за електронно здравеопазване. Инвестициите по ЕСИФ ще са насочени основно към разработване на информационна система за наблюдение и анализи и ще надграждат разработваната със средства от националния бюджет Национална здравно-информационна система.
 
– подобряване на знанията, уменията и квалификацията на хората, включително в подкрепа на адаптивността на работната сила;
 
Усилията и инвестициите със средства от ЕСИФ в сектора на образованието ще продължат осъществяване на структурната реформа, свързана със съществено повишаване на ефективността в образователния сектор, продължаване на насърчителните мерки за намаляване броя на преждевременно напусналите образователната система и повишаване на общото образователно ниво на населението, особено сред маргинализираните групи чрез:
 
• въвеждане на нова образователна структура – създаване на условия за задължителен обхват и подкрепа на децата от 5-годишна възраст в подготвителни групи; разширяване на възможността за целодневна организация на учебния ден, прилагане на нови стандарти и учебни програми, ориентирани към придобиване на ключови компетентности, създаване на цялостна система за квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри, както и система за управление на качеството в образователните институции, диагностика на училищната готовност, външно оценяване на резултатите от обучението на учениците, инспектиране и самооценяване и други;
 
• повишаване на достъпа до и качеството на предучилищното образование, особено при децата в неравностойно положение – въвеждане на модел за ранно оценяване на образователните потребности на децата от предучилищна възраст и за превенция и ранна интервенция на обучителните им затруднения;
 
• повишаване на качеството на професионалното образование и обучение (ПОО) чрез осигуряване на възможност за организиране на обучение чрез работа (дуално обучение), разширяване на прилагането на модулна организация на професионалната подготовка, усъвършенстване на системата за управление на качеството на ПОО, въвеждане на кредитна система и система за валидиране на знания и умения, придобити по пътя на неформалното обучение и самостоя­телното учене, въвеждане на „защитени професии“, засилване на връзката между професионалните гимназии и бизнеса и др., което ще доведе до увеличаване на заетостта и социалната интеграция и улесняване достъпа до учене през целия живот;
 
• утвърждаване на интегрираните подходи за професионалното развитие на работещите в сферата на образованието и разработване на адекватни учебни планове и програми, както и насърчаване на международни акредитации на българските учебни заведения;
 
• изграждане на достъпна среда, включително архитектурна и информационна (специализирани приложения и услуги за използване на компютри и интернет) и осигуряване на равен достъп на лица от уязвими групи и децата със специални образователни потребности до качествено образование в общообразователна среда, както и за развиване на адекватни социални умения;
 
• значително повишаване на търсенето и предлагането на образователни услуги за хората от всички възрасти, съобразени с нуждите на пазара на труда и личните предпочитания;
 
• съобразяване на средното образование и професионалното обучение с търсенето на работна сила и според възможностите за намиране на работа, както и подкрепа за професионалната ориентация в училищата – гарантиране на достатъчна наличност на кадри с научно, математическо и инженерно образование и фокусиране на училищните програми върху творчеството, иновациите и предприе­мачеството с цел създаване на предпоставки у бъдещите членове на обществото за активен и продуктивен социален и икономически живот;
 
• създаване и укрепване на партньорства между висшето образование, предприятията и сектора на научните изследвания и инвестиции в създаване на условия за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в заведенията от средното и висшето образователно ниво;
 
• модернизация и подобряване на условията в образователните и научни заведения, насърчаване използването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в образователния процес – подкрепата за образователна инфраструктура ще бъде осъществявана в съответствие със стратегическата рамка по отношение развитие­то на образователната инфраструктура и висшето образование, отчитайки местните нужди, и на базата на разработена от МОН методология и критерии за тяхното приоритизиране;
 
• повишаване на капацитета за управление на образователните и научните заведения; трансфер на опит и добри практики в образователния и научния сектор; формиране на центрове на знанието и за върхови постижения, и научни звена в заведенията от средното и висшето образователно ниво; изграждане на образователни партньорства;
 
• насърчаване на подготовката на кадри в сферата на висшето образование, отговарящи на предизвикателствата на икономиката на знанието – професионално развитие и мотивация на кадрите в системата на висшето образование и академичната дейност; подобряване на преподаването и ефективността на научните изследвания в областта на висшето образование, както и стратегическото сътрудничество между висшите училища, научно-развойните центрове и бизнеса; създаване на възможности за стажове на изследователи в предприятия;
 
• повишаване качеството на висшето образование, сравнимо с европейските страни с цел преодоляване на несъответствието между търсените от пазара на труда и предлаганите във висшето образование умения и квалификации с оглед подобряване условията за заетост на завършващите;
 
• увеличаване на инвестициите за системата на висшето образование с фокус върху привличането на човешки ресурси, разработване на иновативни идеи за подобряване на изследователската инфраструктура, улесняване на сътрудничеството между висшето образование, науката, частния сектор и трансфера на научните изследвания и иновациите към бизнеса;
 
• насърчаване мобилността на студенти, докторанти, изследователи и преподаватели като равноправни партньори в национален, регионален и европейски мащаб.
 
Неотменна част от модернизацията на българската образователна система е и включващото образование. Предвидени са мерки, които подобряват достъпа до качествено образование без оглед на етническа и религиозна специфика, като се работи целенасочено за създаване на толерантна и солидарна училищна среда. Голяма част от политиките и мерките в областта на включващото обучение имат не само интеграционен, но и социален ефект, особено по отношение на уязвимите групи, включително и на ромите.
 
Концепцията за учене през целия живот и обучението за възрастни е свързана с личностното и професионалното развитие на всеки гражданин, независимо от неговата възраст, и е ключова област за развитие в България, към която ще бъде насочена подкрепата със средства по ЕСИФ чрез:
 
• съвместни действия на всички заинтересовани страни за стимулиране участието на населението във всички форми на учене през целия живот (УЦЖ), в т.ч. чрез въвеждане на система на валидиране на знания, умения и компетентност, придобити като неформално обучение и самостоятелно учене;
 
• насърчаване на заети и безработни лица в обучение за придобиване на професионална квалификация и/или ключова компетентност в съответствие с потребностите на пазара на труда;
 
• насърчаване на мобилността на всички равнища на образование и обучение;
 
• улесняване на по-нататъшния достъп на неграмотните и слабограмотните лица над 16 години до общообразователна и професионална подготовка и съответно до по-конкурентното им участие на пазара на труда чрез ограмотяване и формиране на ключови компетентности;
 
• подобряване и широко въвеждане на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ), базирани методи на обучение (е-образование) на всички нива на образователната система, както и на системата на квалификация и преквалификация на заети, безработни, хора и групи в неравностойно положение;
 
• доразвиване на образователната ИКТ инфраструктура – обновяване на компютърната материална база в общото, професионалното и висшето образование; доизграждане на българската образователна и изследователска мрежа и осигуряване на високоскоростна свързаност на училищата и университетите с интернет и с европейското образователно пространство; осигуряване на електронно съдържание за целите на е-образованието;
 
• стимулиране на образователните и обучителните институции да предоставят образователни услуги извън рамките на своята инфраструктура на базата на партньорство с работодатели, държавни/общински институции и други заинтересовани страни; подкрепа на неформалното обучение и самостоятелното учене;
 
• изграждане на модерна система и усъвършенствани форми за учене през целия живот в системата на висшето образование, задоволяващи индивидуалните потребности на личността за по-добра адаптивност към променящата се работна среда и адекватно отговарящи на социално-икономическите реалности за растеж.
 
Приоритет: научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж
 
Помощта на ЕСИФ ще се концентрира върху най-сериозните предизвикателства за постигане на интелигентния растеж на българската икономика и създаване на възможности за работещи структурни елементи по цялата верига за създаване на стойност: научно изследване – технологично развитие – индустриално развитие – иновации – ускорен растеж, а именно: ниска конкурентоспособност и производителност на малки и средни предприятия в сектори с висока добавена стойност за икономиката и експортен потенциал, изоставащи научно-развойни и иновационни пазарно-ориентирани дейности, липса на ефективна образователна и научна среда и работещото ù взаимодействие с бизнеса, позволяваща провеждане на качествени научни изследвания и незадоволителен достъп до и използване на ИКТ.
 
Ниската производителност и конкурентоспособност на националната икономика, особено на МСП, и възможността ù да генерира стабилен растеж и да създава нови работни места продължава да бъде основно предизвикателство за страната. В областта на научните дейности и иновациите в проекта на Иновационната стратегия за интелигентна специализация се дефинират приоритети, които трябва да получат финансиране с цел създаване и развиване на липсващите към момента абсолютни и сравнителни конкурентни предимства на българската икономика, необходими за дългосрочния икономически растеж и повишаване БВП на човек от населението. България ще се фокусира в подобряване състоянието в четири насоки: предприемачество, иновации, интернационализация и околна среда (енергийна и ресурсна ефективност и зелени технологии). С цел концентриране на ресурсите за ефективно и ефикасно разпределяне на средствата от ЕФРР при предоставяне на подкрепа за технологично развитие и иновации в предприятията ще се дава предимство на проекти от приоритетни за страната сектори, но подкрепата няма да се ограничава само до тях, отчитайки ниската степен на развитие на иновационната дейност във всички сектори на българската икономика. Стратегията за интелигентна специализация отчита и значението на териториалните стратегии и потенциала им да привличат частни инвестиции на териториално ниво, включително по отношение на идентифицираните зони за въздействие с потенциал за икономическо развитие.
 
Помощта на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) ще бъде насочена към насърчаване на иновационната дейност на предприятията и подкрепа за стартиращи иновативни предприятия, както и за бързорастящи предприятия, развитие на партньорства между бизнеса и научните среди, развитие на инфраструктура за иновации и изследвания, обновление и усъвършенстване на технологиите в предприятията чрез внедряване на водещи технологични решения и подобряване на достъпа на предприятията до нови международни и национални пазари и модерни бизнес услуги. Важна част от подкрепата за интернационализация на иновацион­ните дейности е процесът на повишаване на достъпа и активно участие на България в европейските технологични платформи и Европейския институт за иновации и технологии, които са основен катализатор на европейските иновационни политики и стратегии. Със средства от ЕСИФ ще се насърчи доставянето на интелигентни и специализирани решения както и постигане съответствие с практиките на Европейския институт за иновации и технологии.
 
– повишаване конкурентоспособността и ресурсната ефективност на малките и средните предприятия (МСП);
 
Финансовото подпомагане по ЕСИФ за увеличаване на конкуренто­способността на българските МСП, базирана на знанието, иновациите и оптимизацията на производствените вериги, ще се предоставя за предприятия в ключовите сектори, занимаващи се с иновационни дейности и секторите с висока добавена икономическа стойност и експортен потенциал. Инвестициите в тази сфера ще бъдат реализирани в контекста на целите и приоритетите на Стратегията за малки и средни предприятия: Small Business Act. Анализът на състоянието на МСП извежда като основни елементи на политиката в тази сфера създаването на благоприятни условия за развитие на бизнеса, като се подобри достъпът им до финансиране; насърчава се предприемачеството и се опростяват административните и регулаторните изисквания, стимулира се иновационна активност; участието им на единния пазар и интернационализацията; насърчат се инвестициите в енергийна ефективност, ползване и създаване на „зелени“ продукти от предприятията.
 
С цел преструктуриране на секторите в страната и обръщане на тенденцията, в която основно преобладават предприятията от ниско интензивни на знание сектори основен акцент е поставен върху създаването и развитието на нови предприятия във високотехнологични сектори, като информационни технологии, компютри, оптика и електроника, машиностроене и други.
 
– научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и иновации;
 
Подкрепата от ЕСИФ е насочена към развитие на иновациите и приложните научни изследвания с ясен принос към икономическото развитие. Интервенциите за целенасочено въздействие по линия на ЕСИФ обхващат сфери, осигуряващи интелигентен и устойчив растеж, базиран на знания и условия за създаване на добавена икономическа стойност. Първата сфера е свързана със засилване на иновацион­ната дейност в предприятията чрез разработване на иновативни продукти, процеси и бизнес модели, развитие на социални иновации, засилване на партньорството между бизнеса и научните среди, развитие на международно бизнес сътрудничество и инициативи за изследвания и иновации, развитие на инфраструктура за иновации и изследвания, валоризация и комерсиализация на интелектуалната собственост и иновационните идеи, включително подкрепата за развитие на научно-технологичен парк „София Техпарк“.
 
Вторият пакет мерки е насочен към увеличаване на разходите за НИРД за увеличаване броя на съществени научни изследвания, повишаване нивото на научноизследователските институции и модернизация на инфраструктурата и оборудването за извършване на НИРД (като ограничен брой институции бъдат избрани и подпомогнати като центрове за върхови постижения и центрове за компетентност). Подкрепа ще се предоставя и за насърчаване на иновациите в сферата на енергийната ефективност и последващото им въвеждане в производството, осигуряване на стабилно финансово портфолио за подкрепа на НИРД, в т.ч. и въвеждане на алтернативни финансови източници и инструменти за подкрепа и разработване на иновации, изграждане на иновационни мрежи, центрове за технологичен трансфер и насърчаване на приложните изследвания и сътрудничеството между образователните институции, научните центрове и бизнеса. Съществена част са и мерките, свързани с трансфер на международно ноу-хау и получаване на патенти на международно ниво; създаване на условия за публично-частни партньорства в областта на НИРД, ускоряване на процеса по пазарна реализация на иновациите, в т.ч. и на международните пазари и мобилност на изследователите с цел обмяна на опит и подобряване на средата за НИРД в България.
 
Всички планирани интервенции са в контекста на Иновационната стратегия за интелигентна специализация и са част от пътната карта на Европейския стратегически форум за изследователска инфраструктура. Широкото обществено обсъждане и резултатите от процеса на предприемаческо откритие поставиха фокус върху няколко тематични области за създаване и развитие на нови технологии, водещи към конкурентни предимства и повишаване на добавена стойност на националните продукти и услуги, които следва да се пречупят през призмата на очакванията за пазарни ниши и пазарен потенциал. Идентифицираните тематични области са мехатроника и чисти технологии, информатика и ИКТ, индустрия за здравословен живот и биотехнологии и нови технологии в творческите индустрии. Подкрепата за творческите индустрии включва и иновационни дейности в областта на дигитализация на движимото и недвижимото културно наследство, като предпоставка за развитие на културния туризъм и туристическия маркетинг на страната. С цел ускорено усвояване на технологии, подкрепата за ресурсно ефективни и дигитални технологии е определена като хоризонтална за предприятията от всички индустриални сектори.
 
– достъп до и използване на ИКТ;
 
Цифровата програма за Европа е първата от седемте инициативи по стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж. Инвестициите по Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в подкрепа на създаването, достъпа и ползването на услуги, основани на ИКТ, са от решаващо значение за всички сектори и райони на България, и по-специално за селските и по-слабо развитите населени райони, и насочени към по-бедните уязвими групи и хората със специални потребности.
 
За да бъдат адресирани предизвикателствата, описани в анализа на СП, инвестициите за ИКТ ще бъдат насочени в следните области: гарантиране на широколентов достъп от следващо поколение в общинските центрове в селските райони; усъвършенстване на съществуващите широколентови мрежи до такива за достъп от следващо поколение; осигуряване на достъп до опорна инфратруктура с цел технологично обезпечаване на електронното управление; създаване и въвеждане на информационни системи за управление, мониторинг и контрол в ключови сектори; осигуряване на технологично оборудване за образователната система, здравните и социалните заведения.
 
Приоритет: Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж
 
Този приоритет адресира предизвикателствата по отношение на свързаността и достъпността (на страната и регионите) и свързаната с тях базова инфраструктура, както и поетите от страната национални ангажименти към ЕС в секторите „Води“ и „Отпадъци“, които са капиталово интензивни и чието изпълнение е невъзможно без значителната подкрепа от страна на ЕСИФ. Анализът на потребностите за развитие идентифицира като ключов и проблема с високата енергоемкост и ресурсоемкост на икономиката, както и нивата на риск и чувствителност към климатични промени, особено в селските райони и специфичните територии.
 
– свързаност (външна и вътрешна);
 
Подобряването на транспортната инфраструктура в страната ще подобри развитието на икономиката и ще повишави жизнения стандарт на населението в съответствие с целите на Стратегия „Европа 2020“. Посредством модернизацията и изграждането на липсващи железопътни и пътни отсечки по направленията на ТEN-T мрежа ще бъдат отстранени т. нар. тесни места за осигуряване на свързаност между регионите, както и със съседните страни, което ще подобри достъпността на услугите и възможностите за развитие на търговията и туризма. Ще продължи изпълнението на проек­ти за развитие на транспортната система, които допринасят за ефективната свързаност на транспортната мрежа, намаляване на нивата на шум и замърсяване, повишаване на безопасността, насърчаване употребата на екологосъобразни видове транспорт, създаване на повече и по-добри работни места. От първостепенно значение ще бъде развитието на железопътната инфраструктура.
 
Финансирането от ЕСИФ, включително Инструментът за свързаност на Европа, ще бъде приоритетно за постигане на ефективност в жп сектора. По отношение на състоянието на жп инфраструктурата приоритетни за финансиране и изпълнение през програмен период 2014–2020 ще са мерките, насочени към привеждането на параметрите и въвеждане на техническите спецификации за оперативна съвместимост, на системи за управление на трафика (ERTMS) и повишаване на транспортния капацитет на жп мрежата като цяло (включително жп връзката с Република Сърбия). В изпълнение на европейските изисквания за оперативна съвместимост и безопасност на превозите средствата от ЕСИФ ще бъдат насочени за модернизация и повишаване скоростите на движение по жп мрежата, изграждане и развитие на оптична мрежа на съществуващите и новоизграждащи се жп линии, електрификация, автоматизация и механизация на жп съоръженията, подмяна и модернизация на осигурителната техника, телекомуникации и електрозахранване, въвеждане на мерки и технологии за гарантиране безопасността на движение и сигурността на превозите, както и общо повишаване на качеството на жп инфраструктура и услуги. Финансирането от ЕСИФ ще бъде приоритетно за осигуряване на интермодалността и развитието на комбинирани превози (връзки на морски и вътрешноводни пристанища и летища с националната жп мрежа), което е предпоставка за развитието на ефективен и екологосъобразен транспорт и ще допринесе за развитието на „синята икономика“. Приоритетно внимание ще се отдели на оперативната съвместимост, интелигентните транспортни системи (напр. Европейската система за управление на жп трафика; системи за таксуване; автоматични устройства за контрол на режима на наблюдение на скоростта; модернизация на информационните системи, гарантиращи сигурност и безопасност и подобряване на организацията на движението в населени места), трансграничните връзки и др. Направленията, които не могат да бъдат напълно завършени до края на 2020 г., с предимство ще се изграждат тези отсечки, които свързват съществуващата инфраструктура с по-големите градски центрове. Ползите ще бъдат за приобщаващия растеж, посредством подобряване на свързаността на регионите и откриването на нови работни места, особено в по-изоставащите региони на страната.
 
С изграждането и модернизацията на участъци от пътната инфраструктура по Трансевропейската транспортна мрежа ще се повишат ефективността и ефикасността на транспорта, ще се намалеят задръстванията и ще се подобри безопасността. Изграждането, рехабилитацията и реконструкцията на републиканска пътна инфраструктура от регионално значение с цел подобряване на свързаността и достъпността на мрежата от градове с TEN-T мрежата е изключително важно с цел интегриране на територията на страната чрез по-добра достъпност и мобилност. Идентифицираните мерки и дейности ще спомогнат за постигане на целите, заложени в Стратегия за развитие на транспортната система на РБългария до 2020 г. чрез осигуряване на качествен и леснодостъпен транспорт в районите на страната. Ще бъде приложен подход на целенасочена подкрепа за приоритетни пътни участъци, които ще имат най-голям принос към развитието на регионите.
 
– преминаване към нисковъглеродна икономика, енергийна и ресурсна ефективност;
 
Този подприоритет адресира основните идентифицирани нужди за развитие на „зелена“ икономика, като ще допринесе за подобряване на околната среда и достъпа до финансиране за иновативните МСП, особено за развиващите икономически дейности в областта на нисковъглеродната икономика. С оглед на високата енергийна интензивност на българската икономика спрямо средното ниво за ЕС и потенциала за въвеждане на екоиновации, енергоефективни и екологосъобразни производствени технологии във всички сектори на българската икономика е възприет хоризонтален подход при подкрепата на прехода към зелена и енергийно-ефективна икономика (енергийна и ресурсна ефективност и „зелени“ технологии).
 
Предвидено е да се инвестира в подобряване на енергийната ефективност в секторите: домакинства, индустрия, услуги, транспорт и др. Подпомагането на енергийната ефективност в сгради за обществено обслужване, както и на частни и търговски сгради чрез финансиране на проекти за енергийна ефективност ще се основава на независими енергийни обследвания, като акцентът е върху сгради, които биха могли да служат като пример. Ще бъдат разработени механизми за насърчаване на предприятията от сектор „Индустрия“ да инвестират в мерки за повишаване на енергийната ефективност. Следвайки приетите европейски стратегически документи, в тази перспективна област ще бъде приложен интегриран подход, като едновременно с насърчаване на производството се реализират и мерки за стимулиране на търсенето/потреблението на нови екологични превозни средства. Ще се реализират и схеми за стимулиране за по-чист транспорт, включително изграждане зарядна инфраструктура за електрически транспорт като част от интегриран проект за устойчив градски транспорт.
 
Мерки за енергийна ефективност в публични и жилищни сгради и студентски общежития ще бъдат изпълнявани с БФП и финансови инструменти. Финансовите инструменти, които ще бъдат използвани за мерки за енергийна ефективност в жилищни сгради и студентски общежития ще бъдат избрани, като се взема под внимание потенциалът за възвръщаемост на инвестициите и пазара в съответната област. Специфичният механизъм и структурата на финансовите инструменти, видовете финансови продукти, както и очакваната комбинация с безвъзмездна помощ ще бъдат определени въз основа на предварителна оценка на финансовите инструменти в съответствие с член 37 (2) от Регламент 1303/2013.
 
– климат и климатични промени, превенция и управление на риска;
 
Превенцията и управлението на риска в резултат на климатичните промени, природните и предизвиканите от човешка дейност бедствия, както и развитието на публични политики, стратегии и планове за действие за справяне с природните опасности и за предотвратяване на вредите от природните бедствия са важен приоритет за страната ни. В тази връзка в процес на подготовка е Нацио­нална стратегия за адаптация към промените в климата. Тя ще отчете уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени и ще набележи мерките и отговорните институции за тяхното изпълнение.
 
– околна среда и опазване на природното богатство и културно-историческото наследство;
 
България изпитва остра необходимост от инвестиции за по-добро управление на водите с цел постигане на доброто им състояние, по-висока ефективност на водните ресурси и справяне с последствията върху водите от изменението на климата, както и с оглед постигане на съответствие с нормативната база на ЕС. Фокусът във водния сектор ще бъде насочен към инвестициите за изграждане на инфраструктура, в изпълнение на одобрената „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в РБългария за периода 2014–2023 г.“ и планът за действие към нея, законовите изисквания, вкл. за дейности (мерки) за постигане на добро състояние на пресните и крайбрежните морски води, съгласно програмите от мерки към Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ). Ще се финансират и редица проучвания и оценки, необходими за разработването на вторите ПУРБ (20152021) и третите ПУРБ (2021–2027).
 
Бъдещите предизвикателства в сектор „Управление на отпадъци“ са свързани основно с постигане на целите за:
 
• предотвратяване образуването на отпадъци;
• увеличаване на дела на отпадъците, които са преминали през подготовка за повторна употреба и/или през рециклиране;
• намаляване количеството на депонирани биоразградими отпадъци.
 
Усилията ще се насочат приоритетно към осигуряване на финансиране на мерки съгласно йерархията за управление на отпадъците, при спазване изискванията на Директива 2008/98/ЕО (Рамкова директива за отпадъците).
 
Съществен ресурс от средствата по ЕСИФ ще бъде насочен към интервенции за по-добро управление на отпадъците, съобразно йерархията за управлението им и с оглед постигане на по-висока ефективност на този ресурс. Инвестициите ще бъдат насочени към дейности по изграждане на центрове за подготовка за повторна употреба и повторна употреба на битови отпадъци, изграждане на анаеробни и/или компостиращи инсталации за биоразградими отпадъци и на анаеробни и/или компостиращи инсталации за зелени отпадъци, площадки за предварително третиране. Предвижда се изграждане на съоръжения за предварително третиране и инсталации за оползотворяване на отпадъци с добив на енергия, което също ще доведе до намаляване количеството на депонирани отпадъци.
 
Чрез ЕСИФ ще се подкрепят мерки от Националната приоритетна рамка за действие за „Натура 2000“, както и мерки за опазване на биологичното разнообразие. Ще продължат дейностите по проучване и картиране на разпространението и природозащитното състояние на видове и местообитания в защитените зони от „Натура 2000“ в акваторията на Черно море, както и мерки за тяхното опазване, за да завърши фазата на изграждане на мрежата „Натура 2000“. Ще се финансира разработване/актуализация и прилагане на подходящи планове за управление или други планове за развитие, както и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, специално разработени за териториите с цел подпомагане изпълнение­то на ангажиментите по Директива 92/43/ЕИО. Ще се подкрепят мерки за опазване, поддържане и възстановяване на видове и местообитания (напр. чрез изграждане на зелена инфраструктура), мерки за подкрепа на структурите за управление на мрежата „Натура 2000“, мерки за подпомагане на заетостта на населението в близост и в Защитените зони, мерки от Националната информационна и комуникационна стратегия за „Натура 2000“ и др. Предвидена е подкрепа и за системи за мониторинг и докладване на биоразнообразието, вкл. инвестиции в оборудване.
 
Подобряване на качеството на въздуха в градовете (от гледна точка на замърсители) е едно от основните предизвикателства пред нашата страна. Необходимостта от предприемането на строги мерки в тази насока е обусловена от директната свързаност на проблема с човешкото здраве. Предвиденият ресурс от ЕСИФ цели решаване на част от предизвикателствата в сектора, свързани с наднормените нива на фини прахови частици и превишаване на нормите за съдържание на азотен диоксид в атмосферния въздух. Усилията ще бъдат насочени приоритетно към финансиране на дейности, които да допринесат за намаляване емисиите на замърсители.
 
Като възможност за създаване на нови работни места, постигане на висока добавена стойност от реализираните инвестиции чрез използване на местния специфичен териториален потенциал ще се инвестира в развитието на туризма чрез подкрепа за опазването, популяризирането и развитието на културното и природното наследство. Идентифицираните туристически общини ще бъдат използвани като изходни центрове за развитие на туристическата активност на регионално ниво.
 
Приоритет: Добро управление и достъп до качествени административни услуги
 
Развитието и прилагането на концепцията за „добро управление”, включващо електронното управление и правосъдие, качествените и ефективните услуги за гражданите и бизнеса, както и високото ниво на професионализъм и мотивация на човешки ресурси в администрацията и съдебната система, са ключови предизвикателства за страната ни.
 
– административна ефективност и електронно управление;
 
Административната реформа през периода 2014–2020 г. ще надгради и мултиплицира вече предприетите действия за подобряване на услугите и оптимизиране на структурите и функциите на администрацията. Средствата от ЕСИФ ще бъдат насочени към оптимизиране на взаимодействието и координацията между структурите на централните, областните и общинските администрации; въвеждането на практики и стандарти за управление на качеството и развитието на резултатно-ориентирана администрация. Предмет на финансиране ще бъде и подобряване на качеството и достъпността на административните услуги; намаляване на административната тежест; въвеждане на инструменти и процедури за мониторинг и оценка на публичните политики; управлението и развитието на човешките ресурси в администрацията.
 
Осигуряването на ефективност, прозрачност и качество на предоставяните услуги е свързано с необходимостта от осигуряване на условия за електронен обмен на данни и документи с гражданите и бизнеса в рамките на администрацията, адаптиран към потребностите на потребителите и гарантиращ достъпа до регистри, бази данни и информация. Приоритетни за България ще бъдат електронизацията и осигуряването на по-лесен достъп до услуги за гражданите и бизнеса включително чрез комплексно административно обслужване, развитие на електронното управление. Ще се насърчи въвеждането на услуги от типа „епизоди от живота“ и „бизнес събития“. Администрацията ще се насочи към опростяване и рационализиране на административните процедури, както и към осигуряване на оперативна съвместимост между съществуващите системи. Предвижда се осигуряване на лесен и удобен достъп до администрацията за лица от уязвимите групи и такива, пребиваващи в отдалечени райони, като освен физическия достъп до звената за услуги ще се реализират и инициативи за създаване на мобилни групи от служители, които да извършват посещения на място с оглед предоставяне на услуги.
 
– ефективна съдебна система и е-правосъдие;
 
Приоритет ще бъде и продължаването на реформата на съдебната система и повишаване на нейното качество, прозрачност, ефективност и ефикасност. Това ще бъде постигнато чрез интервенции за:
 
• гарантиране наличието на достъпна, достоверна и унифицирана съдебна статистика;
 
• изграждане на необходимия капацитет за стратегическо планиране и програмно бюджетиране, управление на процесите в съдебната система, включително адекватна съдебна карта и унифициране на съдебната практика;
 
• функциониране на качествени системи за управление на човешките ресурси и натовареността, включително чрез насърчаване на алтернативни способи за решаване на правни спорове (медиация и арбитраж);
 
• подобряване на координацията между органите на съдебната власт и другите правоприлагащите органи, както и между съдебната и изпълнителната власт;
 
• подобряване на взаимодействието с гражданското общество, което да доведе до по-активното му включване в разработване на политики, засягащи съдебната система, включително прозрачност и комуникация;
 
• изграждането на капацитет за управление на проекти, финансирани със средства от ЕС и други финансови източници;
 
• разширяване обхвата и подобряване на качеството на обучения­та (включително задължителните) като част от професионалното и кариерното развитие на магистратите и съдебните служители;
 
• разширяване обхвата и подобряване на качеството на обученията за разследващите органи по НПК, както и за лицата, подпомагащи съдебния процес.
 
Като част от съдебната реформа ще бъде инвестирано в реализацията на компонентите на електронното правосъдие, включително необходимата ИТ инфраструктура. Ще се изградят информационни центрове и облачна инфраструктура, като ще е възможно използването на ресурси от всеки от органите в сектор „Правосъдие“. Ще се изгради единна информационна система на прокуратура, следствие и съдилища, чрез която ще се оперира само с електронно съдържание в реално време. Ще бъдат подпомагани дейности за развитие на компонентите на е-правосъдие, като известяване на страните по дела, движение на делата и др. Съгласно Концепцията за развитие на електронното правосъдие приоритетно ще бъдат електронизирани административните и гражданските производства.
 
Предварителни условия
 
 
В споразумението са заложени общи и тематични (специфични по фондове) предварителни условия и сроковете, в които те трябва да бъдат изпълнени (ако не са били преди приемането на документа), но не по-късно от края на 2016 г.  От 7 общи условия, като частично неизпълнени в споразумението с България, са записани условията за наличие на мерки за ефективно прилагане на законодателството на ЕС за обществените поръчки (свързани с усвояването на фондовете) и на статистическа база за оценка на ефективността и въздействието на програмите.
 
От общо 35 тематични условия към момента 16 са изпълнени, 5 са частично изпълнени, а 14 не са изпълнени. Неизпълнени има в сферата на технологичното развитие и научните изследвания (Национална иновационна стратегия за интелигентна специализация), информационните технологии, екологията (управление на риска от бедствия, водния сектор и управление на отпадъците) и свързаността на транспортната инфраструктура.
 
За изпълнение на предварителните условия, записани в споразумението между България и ЕК, е разработен детайлен списък с дейностите, които трябва да бъдат извършени, и нормативните документи, които да бъдат изготвени и приети, както и отговорните за това институции. Списъкът е приет с решение на Министерския съвет и предвижда до 31 декември 2016 г. да са изпълнени всички условия.
 
Реализацията на реформите, обвързани с предварителните условия и целесъобразното използване на средствата от ЕСИФ, следва да допринесат за постигане на основната цел на кохезионната политика – териториално, икономическо и социално сближаване, съчетано с балансирано развитие на регионите.
 
През новия програмен период българските общини, които са основни бенефициенти на помощта от фондовете на ЕС, са изправени пред редица нови предизвикателства. На първо място ограничаване на териториалния обхват на въздействие на бъдещата ОП „Региони в растеж“ ще остави съществен брой български градове без достъп до европейско финансиране за подобряване на градската среда. В големите градове от своя страна инвестициите ще бъдат съсредоточени преимуществено в зоните за въздействие по Интегрираните планове за градско развитие и възстановяване. Все още няма яснота как ще се прилагат на практика въведените на ниво ЕС облекчения при изпълнението и отчитането на проекти посредством постоянни ставки, общи суми и скали за постоянни разходи, както и по отношение на прилагането на инструмента „Водено от общността местно развитие“ извън програмите и мерките по Общата селскостопанска политика.
 
Описаните в СП приоритети и мерки са ясно обосновани спрямо идентифицираните в съответните сфери потребности. Те са съобразени и с ангажиментите, които България е поела в контекста на Стратегията „Европа 2020“, както и с изискванията на ЕК за концентрация на ресурсите от фондовете. Подобна постановка налага целенасочена политика за подкрепа на по-слабо развитите региони, както и за традиционни за страната отрасли, които остават извън обхвата на подкрепа на Кохезионната политика. Без такива нацио­нални мерки е много вероятно тежестта от реформите да бъде поета отново от най-уязвимите социални групи.
 
Подобен подход е в разрез с визията за социална Европа и с надеждите и очакванията на мнозинството от българските граждани. Още повече – макроиконометричните прогнози показват, че дори и при най-добро стечение на обстоятелствата ефективното използване на ЕСИФ би могло да доведе до ръст на реалния БВП от 2,6% на годишна база. Постигането на реално „сближаване“ с по-развитите икономики в ЕС и възможността България да се раздели със статута си на най-бедна държава- членка са обвързани с ефективни нацио­нални политики, които да осигурят инвестиции в приоритетните сектори.
 
Европейските фондове следва да имат допълваща роля към тези национални политики и да способстват за мултиплициране на постигнатия от тях ефект. За да станем свидетели на реална и качествена промяна към по-добро, страната има нужда от управление с дългосрочна визия и ясни приоритети за развитие, особено в секторите, които определят качеството на живот – заетост и доходи, образование и здравеопазване.
 
 
 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук