ИРАН И БЪЛГАРИЯ – БЛИЗКИ ЕЗИЦИ, БЛИЗКИ ХОРА

0
301
 
 
Д-р Хаджар Фиюзи е личност, служеща като връзка между литературата и цивилизацията на две древни държави – България и Иран. Наскоро посетих Културното представителство на Иран и неговия директор г-н Киани ми подари речника „Персийски думи в българския език“. Когато прочетох биографията на авторката, се заинтригувах от среща с нея. Тя бе любезна и ме покани в дома си, където уютно и приветливо като в малък музей по стените висят картини от много страни, като измежду тях са и изящно изрисуваните творби на дъщеря ù.
 
 Д-р Хаджар Фиюзи е сърцето на иранската общност в България. Миниатюрна и крехка жена, тя пристига в София едва двадесетгодишна заедно със съпруга си, млад морски офицер с леви политически убеждения, които не се харесват в Иран на шахиншаха Мохамад Реза Пахлави. Годината е 1956-а. Тогава емигрантските пътища отвеждат двамата бежанци в София, където определено им харесва, може би защото страната е красива, а народът е добър и гостоприе­мен.
 
След като научава български език, съпругът завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“, изкачва успешно всички университетски стъпала и се пенсионира като професор и доктор по икономика. Хаджар е ерудирана и всеотдайна личност, завършва Висшия химико-технологичен институт, защитава докторска дисертация и дълго време ръководи научноизследователеките лаборатории на мощния държавен колос „Булгартабак“ и също на „Иран табак“ .
 
Като емигранти в България те отглеждат и образоват двете си деца — дъщеря им Шараре и сина им Фархад. За нещастие обаче, загубват младата и изключително талантлива дъщеря, известна в чужбина като перспективна художничка, писателка, архитектка и балерина. За огромно съжаление, малко след това почива и съпругът Али. Едничката радост на д-р Фиюзи остава синът ù д-р Фархад, който живее със семейството си в Италия и е тачен кардиолог там.
 
Г-жа Фиюзи дълги години работи по специалността си и за своите заслуги е наградена с високи отличия. След пенсионирането си изцяло се занимава с литература, което я превръща в свързваща личност между писменото творчество на два древни народа — българския и иранския. Тя продължава да пише, превежда и издава книги, които подпомагат българо-иранския културен обмен. Ако някой неин сънародник се е запознал с творчеството на български автори като Николай Хайтов, Йордан Радичков, Павел Матев, Владимир Зарев и още много други, то е благодарение на нейните преводи. Това се отнася и за иранските поети и писатели, чиито творби превежда на български език, за което е удостоена с различни награди.
 
Повече от 20 години от живота си г-жа Фиюзи отдава на обучението на студенти по персийски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. В момента продължава да преподава в Културното представителство на Иран в София. Потомка на древната седемхилядолетна цивилизация, г-жа Фиюзи е жив пример за общуване по пътя на културата. През всичките години тя активно сътрудничи на Културното представителство и на посолството на Ислямска република Иран у нас.
 
 Д-р Фиюзи отбелязва, че двата езика са индоевропейски и много персийски думи влизат в българския език, независимо че отчасти са с променено звучене. В речника обаче са включени само думите, чиито корени са чисто персийски. За успеха на този труд тя получава много отзиви, сред които от посланика на Иран г-н Ноурузи, а също и от г-н Киани:
 
„ Уважаема госпожо Хаджар Фиюзи,
Отправяйки поздрав към вас, бих искал да изразя огромната си благодарност и признателност за безценната Ви дейност в полза на персийския език и култура в Република България. Гордеем се, че скъпата ни родина има в чужбина своите поданици, притежаващи такава ерудиция, образованост и начетеност. Пожелавам Ви ежедневни успехи във Вашата работа, свързана с персийската култура и език в България, и нека благодатта на Всевишния бъде с Вас!“
Абдуллах Ноурузи, посланик на Иран
 
 
„От позицията, която заемам, се чувствам задължен да изкажа високата си оценка за изключително стойностния труд на д-р Хаджар Фиюзи – писател, преводач и преподавател по персийски език и литература, както и да изразя своята благодарност и признателност за усилията при подготовката на ценното второ издание на речника на персийски думи в българския език. Благодаря на Всевишния и за успеха на това начинание изцяло на Него се уповавам!“
Мохаммад Али Киани, директор на Културното представителство на Иран
 
Г-жа Фиюзи ми сподели, че за издаването на този труд г-н Киани ù е оказал голяма помощ. И не само това, той я разбира и подкрепя, за което тя му задължена. Д-р Фиюзи в момента работи по нов речник – за общите думи между персийския, арабския, турския и българския език. Почти е готов, има над 2500 думи, които са с различни корени, но се използват и от четирите езика, обяснява тя.
 
Помолих г-жа Фиюзи да разкаже за семейството и живота си. Тя тъжно ме погледна и каза: „Не съжалявам затова, че повечето време от живота си прекарах в България. Със съпруга ми успяхме да си изградим достоен интелектуален живот. Бог ни дари с умни и красиви деца, които възпитахме добре. За съжаление, в съдбата ни имаше превратности.“
 
Тя със сълзи в очите погледна на стената картините, нарисувани от дъщеря ù, и цитира големия ирански поет Хаям: „Всяко лале, което увяхва, не ще се съживи“.
 
„Когато скъпата Шари ни напусна, хората идваха и със сълзи на очи ни прегръщаха с този стих. Съчувствам на майките като мен, чиито лалета са увехнали! Утешавам се с фрагменти от написаното от внучката ми (дъщерята на моя син) Алин за Шари: „Искам само да повярвам в илюзията, че такъв безценен дар като теб ни е бил отнет с висша цел. Добре е, че поне произведенията ти останаха с нас …
 
Искам да вярвам в този дар!
В глъбините на твоите писания
ням гласът на вечния ти спомен шепти
и завинаги безсмъртна ще си ти.“
От мъката по Шари и спътникът в живота ми, благородният ми съпруг, се присъедини към нея.
„Ех, свещ, остани сама, старият ми приятел отлетя.
Това е небесна заповед.
Ако искаш изгори, ако искаш се примири!“
                                                             Хафез
 
Синът ми, или както на галено го наричат колегите му в Италия д-р Фари, за моя радост идва често в България с цел обмяна на опит с българските кардиолози. Той постигна големи успехи в професията си.
 
В момента на тази преклонна възраст живея сама и запълвам времето си с преподаване. Студентите ме обичат и внасят смисъл в живота ми. Пиша по някоя статия, превеждам, изнасям речи в различни мероприятия. От време на време отивам в Иран и се срещам с многобройните ми роднини и близки. Е, това е съдбата ми!“
 
Накрая д-р Фиюзи казва: „Близки езици, близки народи. Не само езиците на българи и иранци са сходни, но и самите хора, характерите и обичаите ни. Това вероятно се дължи на общото ни минало. Хората в България са сърдечни и топли, както в Иран. Затова има привличане между двата народа.“
 
Като пример посочва, че всяко лято има редовни полети от Техеран до Варна, където иранците все повече предпочитат да прекарват почивките си. Същото важи и за българите, посетили Иран. Няма човек, който да е посетил Иран и да не му се е възхитил. Там има много исторически забележителности и въпреки негативната международна пропаганда студенти, бизнесмени, учени и обикновени хора остават с отлични впечатления от страната. Дори след налагането на дългогодишното ембарго в Иран, което наскоро бе премахнато, иранците запазиха своята сърдечност и гостоприемство. Това спомага за запазване на добрите взаимоотношения между двата народа.
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук