КАК СЕ РОДИ „РАБОТНИЧЕСКИ ВЕСТНИК“?

0
192

ГЕОРГИ КИРКОВ
(1867- 1919 г.)

Един от видните строители на социалистическата партия, любимец на трудовите хора в България, известен още със своя авторитет и влияние на журналист, публицист, поет, писател, културен деец, ярък политически трибун, обаятелен организатор. Солидно образован в Русия и във Виена. Активен журналист в българския социалистически печат, редактор на  „Работнически вестник“. Като секретар на ЦК на БРСДП (т.с.) от 1905 до края на живота си проявява своя организаторски талант.Един от създателите на Общия работнически синдикален съюз. Общопризнат тактик на партията. Общински съветник в София и депутат в Народното събрание, където пламенното му слово отстоява интересите на трудещите си, просперитета и модернизацията на България, приковава вниманието и на буржоазните политици. Уважаван представител на международните социалистически форуми.

 

Това бе през 1896 година. Партийният орган „Социалист“, напуснат почти от всички бавно, но сигурно се прощаваше с хубостите на тоя свят. Усилията, които полагаха останалите около него, за да продължат живота му, продължаваха само предсмъртните му мъки. След едно тригодишно съществуване „Социалист“ трябваше да слезе от сцената като изкупителна жертва на едно движение още в своите пелени. „Социалист“ излизаше два пъти седмично и в последните дни на живота му неговите абонати, повечето непредплатили, едвам достигаха 700-800.

Разбира се, че това плачевно положение на партийния орган не можеше да не подигне между нас въпроса за причините му. Едни намираха причината в слабото списване на „Социалист“, други в немарливостта на другарите, натоварени да се грижат за разпространението му, а трети — и те не бяха малко — в самото име „Социалист“, което плашело и отблъсквало читателите.

Мене лично въпросът за плачевното положение на партийния орган ме занимаваше твърде много и като негов постоянен сътрудник, и като партиен член.

В срещите си с работниците, които по това време образуваха първоначалните кадри на бъдещото работническо движение в София, аз извлякох впечатлението, че тия млади работници, жадни за просвета, не бяха доволни от „Социалист“: те единодушно намираха, че той не бил „работнически“, т. е. много малко или съвсем не се спирал върху хала и непосредствените нужди на работниците и не действувал за професионалното им организиране, а повече се занимавал с „висша политика“. При това някои по-смели от тях изказваха мисълта да се започнел един „чисто работнически вестник“. Очевидно недоволството между работниците от „Социалист“ и идеята за „чисто работнически вестник“ бяха си пробили път между работниците, защото един ден аз бях изненадан с едно предложение, което тури на изпитание моята партийна дисциплина. При мене се яви един работник-печатар, В. Христов*, и като ми съобщи приятната новина, че той и някои негови другари решили да започнат един „чисто работнически вестник“ под наслов „Работническа Глас“, поиска моето мнение. Без заобикалки аз одобрих идеята заедно с името на вестника. От понататъшния разговор обаче аз разбрах, че в тая работа имат пръст повечето печатарски работници и че за посрещането първите нужди на новия вестник щели да послужат някакви си 60-70 лева, които Христов имал да взема от своя господар. Заедно със своето одобрително мнение аз дадох на бъдещия издател на „Работнически Глас“ и своето обещание да взема живо участие в списването на последния.

След няколко дни, а именно на 4 септември 1895 г., излезе първият брой на „Работнически Глас“. Макар и непрепоръчан отгоре, той бе радушно посрещнат от работниците в София и провинцията и с жив интерес прочетен от тях. Трябва да се знае, че по това време работниците в София, които се групираха около партията, правеха своите първи неуверени стъпки към професионално организиране. Наскоро бяха основани две работнически дружества  едно на печатарските работници и друго на металоработниците. „Работнически Глас” като че стана изразител и носител на това именно тежнение между работниците.

Моето сътрудничество в „Р. Глас“ не мина без известни неприятности с Янко Сакъзоз, който по това време държеше жезъла на партиен патрика. Разбира се, че той не одобри, и твърде справедливо, дето бях насърчил едно начинание като „Работнически Глас“, което идеше още повече да увеличи предсмъртните мъки на „Социалист“. С други думи, в „чисто работническия вестник“ Я. Сакъзов забележи само един съперник на партийния орган, без обаче да забележи в него един симптом – нещо, което вече започваше да вълнува нашето младо работничество: идея­та за синдикална организация.

От „чисто работническия вестник“ излязоха само няколко броя. Скоро той престана да излиза, обаче идеята за един работнически вестник вече не ме напусна. Аз видях и изпитах всичката мизерия, която царуваше около „Социалист“. Редакторът му Г. Георгиев търпеше най-голяма нужда, а покрай него и моята скромност – неговият редовен сътрудник. Да се създаде и закрепи един работнически вестник това стана моя мечта. Другарите, с които поделих тоя си интимен копнеж, одобриха идеята напълно. Тя има честта да заслужи одобрението и на партийния патрика, в съзнанието на когото вече зрееше един от неговите многобройни проекти  идеята за един „по-общ вестник“, за един в. „Народ“.

На конгреса в Казанлък през 1897 г. аз направих формално предложение за издаването на „Работнически Вестник“. На 5 септември 1897 г., т.е. една година след излизането на „Работнически Глас“, в Казанлък излезе първият брой на „Работнически Вестник“.

Идеята за „Работнически Вестник“ бе родена в средата на работниците като една почувствувана нужда, като една необходимост в борбата им за освобождение. Оттогава и до днес „Работнически Вестник“ неуморно се труди да задоволява тая нужда и тая необходимост. Историята на „Работнически Вестник“ това е историята на пробуждането, организирането и борбата за освобождение на българския пролетариат. „Работнически Вестник“ преживя много, много злини и преследвания и много позорно повалени свои съперници и врагове. Никой път обаче в живота на „Работнически Вестник“ не е имало минута на колебание, на идеен смут и разочарование. Всред разцепления, измени и предателства от най-близки до него той винаги е оставал непоколебим в своите основни принципи, верен на своята възвишена мисия, пълен с вяра в себе си, с енергия и ентусиазъм. Откъде всичко това?Източникът, непресъхващият източник – това е революционният социализъм.

Революционният, работническият социализъм бе знамето, кое­то „Работнически Вестник“ развя на 5 септември 1897 г., което доблестно носи цели 15 години и което високо издига и днес, станал една сила, около която се групират вече хиляди борещи се пролетарии.

Стари побелели съратници и млади жизнерадостни борци на революционния социализъм, да дадем нашата пълна подкрепа на нашето най-силно оръжие, на нашата гордост  „Работнически Вестник“!

 

Работнически Вестник“,

год. XVI, бр. 1, 12 ноември 1911 г.

Подпис: Г. Кирков.

 

*Доскоро градски комисар в София.  Бел. Г. К.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук