ОСТАВАМЕ НА ПЪТЯ КЪМ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ИДЕАЛ

0
248

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
 е роден на 5 май 1966 г. в Херсон, Украйна. През 1989 г. завършва с отличие Московския държавен университет, специалност „История“. По-късно защитава докторска дисертация. Специа­лизира в Лондон по проблемите на съвременната руска външна политика. През 1994-1995 г. е журналист на свободна практика, през 1996 г. оглавява отдел „Външна политика и международни отношения“ на БСП. През 2001 г. спечели­лият изборите за  президент  Георги Първанов го посочва за свой наследник начело на БСП, а 44-ият конгрес на партията го избира за председател. Преизбиран е от 45-ия, 46-ия и 47-ия конгрес на БСП. По време на председателството на С. Станишев БСП става пълноправен член на Социалистическия интернационал (октомври 2003 г.) и на Партията на европейските социалисти (май 2005 г.) Ръководената от него Коалиция за България печели на 25 юни 2005 г. парламентарните избори (с 31% от гласовете и 82-ма депутати), но не постига абсолютно мнозинство. Предложеното от Станишев правителство на малцинството (КБ и ДПС, със 116 депутати) е отхвърлено. След този неуспех БСП отказва да подкрепи мандата на НДСВ. В крайна сметка е съставено коалиционно правителство на КБ, НДСВ и ДПС с третия мандат – на ДПС, при което Движението посочва за премиер отново С. Станишев. Той ръководи правителството на „тройната коалиция“ от 17 август 2005 г. до 27 юли 2009 г.

 

 

Сто и двадесет години социалистическо движение, социалистическа партия, социалисти. Изкушавам се да цитирам Дядо Благоев: Сбирката на Бузлуджа може да се нарече Първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата Конституция, първия организационен устав на българското социалистическо движение и определи характера му и задачите.“  И така вече 120 години следваме тази Конституция и се опитваме да спазваме „устава“ на нашите основатели, неговия характер, високите цели и задачи.

Мога спокойно да кажа, че ние, съвременните последователи на социалистическата идея, сме прочели добре урока на историята и сме извлекли верните поуки. И още — че оставаме на пътя към осъществяване на социалистическия идеал, заради който няколко поколения преди нас са пожертвали сили, знания, труд, съзидание, а мнозина и живота си.

Също така мога да твърдя, че не спираме да вярваме, както са вярвали учредителите на нашата партия, в това, че България и българите заслужават да живеят и ще живеят в по-справедливо общество, в което няма да има бедност и експлоатация, че държавата няма да бъде непоносимо зло, а ще помага на хората, изпаднали в беда, че няма да се плаща за образование и медицински грижи, че ще има пълна политическа свобода, правов ред и демокрация, че хората ще се гордеят с отечеството си и няма да бягат по света, за да търсят по-добър живот за себе си и за децата си.

Днес заобикалящата ни действителност е пълно отрицание на нашите надежди и въжделения. Страната се управлява от групировка, жадна за власт и алчна за богатство, която няма да миряса, докато не докара държавата и народа до пълно разоряване и крайна нищета, само и само да се задържи на власт. С всички средства и на всяка цена. Грабят, прикривайки се зад гръмки скалъпени обвинения по наш адрес. Лъжат ден и нощ за състоянието на икономиката, за бюджета, крият действителните си намерения и безспир пробват всякакви законодателни идеи, които да ускорят налагането на вече пълзящата диктатура.

Прочитайки отново уроците на историята, не можем да премълчим и обстоятелството, че вече близо 20 години срещу нашата партия се води истинска идеологическа война, за да бъде преднамерено очернено нейното минало, с цел да £ се отнемат настоящето и бъдещето. Странно, но и закономерно тук пак мога да цитирам Дядото: То беше време на социалистите, когато трябваше човек да има здрави нерви и дълбока вяра в научността на социализма, за да издържи всички тия тежки клевети и обиди при самите несгоди на личния живот, в онова време на първите стъпки открита социа­листическа работа, без да се поколебае нито минута, че е близък денят, когато работническата класа, събудена и просветена от социалистическата агитация и пропаганда, ще бъде организирана в една обществена сила под червеното знаме на социалистическата партия.“ Колко е прав. Сякаш сме се върнали с над сто години назад. Ако заменим агитация и пропаганда с PR, все едно говори за днес. Днешните управници, и някои преди тях, се хванаха  за думите и нарекоха комунизма призрак. След това го обявиха за престъпен режим. Не се срамуват и да лъжат непрекъснато, както за настоящето, така и за миналото.

Социализмът обаче не е призрак, а половинвековна реалност в България. Живи са хората, които могат да засвидетелстват, че социалната държава — така, както са я виждали в мечтите си основателите на нашата партия, беше построена. Днес българите само могат да мечтаят за това, тъй като то бе разрушено, а времето на неговото изграждане — обявено за престъпление.

Ние не се гордеем с насилието, политическата принуда и репресиите, с ограниченията на политическите свободи и разправата с инакомислещите. Та нали заради свободата и демокрацията тъкмо нашата партия пое политическата инициатива за дълбоките обществени реформи преди повече от 20 години. Не можем да позволим обаче върху името на партията да се сипят хули и клевети за безспорните постижения, да се зачеркват трудът и усилията на няколко поколения, които превърнаха България в развита индустриална държава, член на малобройния световен ядрен клуб, в мощен аграрен и енергиен фактор в района, в световно прочута културна сила.

Но това беше преди 20 години. Спокойно мога да кажа, че няма от какво да се срамуваме и сега. Напротив. Преди около четвърт век реформаторите в нашата партия си поставяха за цел социализмът да придобие човешко лице, тоест да има политически плурализъм и демокрация, свобода на словото и печата, гласност и прозрачност в действията на властите. Днес се борим със същите пороци, но като опозиционна сила се мъчим да изтръгнем нечовешкото лице на българския капитализъм.

Казах, че имаме и с какво да се гордеем. Аз ще се спра предимно на периода, откакто ме избраха за председател на Висшия съвет през декември 2001 година. Трябва ли да се срамуваме от това, че БСП успешно преодоля обвиненията, че си остава комунистическа и отново влезе в световното социалистическо семейство? Обновена, с истински социалистически идеи и идеали, и на практика доказала силата си в новите времена. Партията беше приета за пълноправен член на Социалистическия интернационал (СИ)  на ХХII конгрес на  организация­та през 2003 г. Но за мен като особено голямо признание на усилията за трансформация и модернизация е приемането на БСП в Партията на европейските социалисти (ПЕС) през май 2005 година, още преди приемането на България за член на Европейския съюз.

В новата ситуация, тогава и сега, БСП трябваше да продължи еволюцията в своето идейно и програмно развитие. Така и направихме. Новата идентичност на партията като пълноправен член на ПЕС и СИ наложи нейното приобщаване към програмните търсения на съвременната социалдемокрация. На основата на възприетия в програмните документи подход ние успяхме да формираме и нашата политика в тясна връзка между ценности, идеи и политики. През 2005 година управленските проекти на БСП, които отразиха визията ни за лява социална политика в България, бяха предпоставка за спечелване доверието на избирателите.  Продължихме в същия дух и на 47-ия конгрес на БСП през 2008 г. приехме Нов устав на БСП и Програмата „За България — свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество“. Миналата година приехме и тезисите на Основни параметри на Левия проект „България 2020 — европейска социална държава“, с което БСП стана единствената партия в България, която има проект за европейското бъдеще на страната си.

С гордост мога да кажа, че и във вътрешен план БСП постигна немалко успехи. Даже мисля, че „немалко“ е слабо определение. От 2005 г. до 2009 г. партията управляваше държавата за трети път от началото на прехода. Този път беше без абсолютно мнозинство и в широк коалиционен формат, но това не ни попречи да постигнем повечето от своите програмни обещания и цели. Тази коалиция беше формирана в сложен исторически момент, на една крачка от присъединяването на България в ЕС. Приоритети на коалицията станаха европейската интеграция, финансовата стабилност, икономическият растеж и социалната отговорност. Успешното завършване на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 година е едно от най-големите постижения на нашето правителство.

Програмата на „тройната коалиция“, договорена при преговорите за нейното съставяне, включваше много от политиките, заложени в левия проект на БСП. Тя определено беше осъществена успешно. Обещанията на БСП преди изборите бяха изпълнени над 90%. През последните 20 години няма друга партия в държавата, която може да се похвали с такова нещо. През този период страната отбеляза най-високи темпове на икономически растеж, невиждано спадане на безработицата, чуждите инвестиции надхвърлиха всички преди това управления от 1990 г., реалните заплати се повишиха, пенсиите се удвоиха. И да не пропусна да съм в крак с днешното време — построихме над 130 км магистрали, обновихме към 4000 км от републиканската пътна мрежа — пак неща, които надхвърлят направеното в тази област през последните 20 години. Направихме и реформа, истинска, а не на думи, в средното образование. Освен това никога не е имало повече инвестиции в образованието, науката и здравеопазването, отколкото по време на „тройната коалиция“.

Участието на БСП в органите за местно самоуправление също беше успешно.  Нашите кметове и общински съветници успяваха да провеждат успешна лява политика с активното съдействие на кабинета. Те продължават да го правят и през последните две години, въпреки кризата, некомпетентността и натиска на днешните управници.

Но да се върна към повода за тази статия — 120 години БСП. За да заличат всякакви спомени и следи от социализма, съсипаха индустрия­та, предадоха високите технологии, ликвидираха един от най-високо продуктивните аграрни сектори в Европа и света. Социалистическата аграрна революция си бе поставила само една цел — земята да се даде на тези, които я обработват, и тази цел бе постигната. Днес земята е във владение на онези, които я продават.

Набедиха социалистическия период за Трета национална катастрофа, независимо че това е най-дългият период в историята на България, в който тя не е участвала във войни. А двете национални катастрофи бяха след позорни военни поражения. По силата на новите обстоятелства Третата национална катастрофа чука на прага ни днес. Тя има две лица — тотална разруха, от една страна, упадък и масова бедност, от друга.

Днес сме изправени пред ново предизвикателство — Избори 2011. Юбилеят на БСП ни задължава с още по-голяма сила да отстояваме принципите си за свобода, справедливост и солидарност, защото гражданите на страната ни го заслужават. Защото една победа на ГЕРБ означава укрепване и довеждане докрай на всички грозни черти на формиращия се режим: еднолична репресивна власт; икономически клиентелизъм; затъване в блатото на мизерията и безперспективността; потискане на гражданските права; отдалечаване от всички европейски стандарти; трайно и съзнателно духовно осакатяване на нацията.

За каква България мечтаят социалистите, за каква България се борят? Има една държава, в която човекът живее в пълна свобода. Държава, която е авторитетна, а не авторитарна. Демократична, а не тиранична. В нея владее силата на правото, а не правото на силата. В тази държава просветеният народ не се радва и не подкрепя глупци и измислени подземни герои. Управниците не слугуват на чужди интереси, а на интересите на своя народ. Държава, която е сбъднала копнежа на хората за свобода, равенство и социална справедливост. Има такава държава и тя не е утопия, а ни е завещана от нашите предци преди 120 години. Неслучайно са се нарекли съвременници на бъдещето“. Дядото и шепата съвременници на бъдещето са ни завещали това. От нас зависи дали ще живеем в антипода на тази държава тук, или ще постигнем целта, ще построим „утопията“ на основателите и ще бъдем граждани на Новото време.

120-годишната история на партията ни е дала този отговор, нека не го забравяме. И да намерим начин да върнем страната и хората на този път, който по наше дълбоко убеждение е правилният и перспективният — пътят на социализма на ХХI век.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук