Шведските профсъюзи обявиха историческа стачка за да принудят Tesla да подпише колективен договор. От техния успех би могло да се възползват работещите по целия свят.
Преди малко повече от три месеца, на 27 октомври миналата година, за пръв път срещу производителя на електрически автомобили Tesla беше организирана стачка. Шведският профсъюз IF Metall предприе стачката след петгодишен отказ от страна на Tesla да сключи колективен договор за заетите в неговите сервизи в цялата страна (Tesla няма заводи в Швеция, а само поддръжка на превозни средства, ремонти и инфраструктура за зареждане).
Не е учудващо, че шведското профсъюзно движение е първото, което се изправя срещу твърдо антисиндикалната фирма. Швеция е една от най-синдикализираните страни в света, като около 70 процента от работната сила членува в синдикати. Ето защо огромно мнозинство от шведите подкрепят стачката и смятат, че брандът Tesla е накърнен в резултат на спора.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НАТИСК
При това шведските синдикати разполагат с възможности за натиск, каквито няма в много други страни. Например, те имат право да стачкуват срещу компании, които нямат сключени колективни трудови договори, за да ги накарат да сключат такъв договор /спорът с Tesla е такъв пример/.
Нещо повече, те имат право да обявяват стачки на съпричастност /понякога наричани и стачки на солидарност или вторични стачки/. Това са мерки за колективни действия, които могат да се прилагат в подкрепа на първичен спор. Така например, даден синдикат може да подкрепи свои структури или друг синдикат, които са страна по даден спор. В случая с Tesla се използват и двата вида мерки.
Първият вид бе приложен от IF Metall. Първо, като разшири обхвата на стачката, включвайки автосервизи на други компании, които обслужват автомобили на Tesla. И в последно време, като обявиха блокада срещу компанията Hydro Extrusion, която произвежда компоненти, необходими за производството на Y модела на Tesla в Германия. По такъв начин синдикатът се надява да наруши производството на нови возила.
Но огромното мнозинство стачки на солидарност бяха обявени от други девет шведски синдиката. Тези мерки на колективни действия не са стачки в стриктния смисъл, тъй като работниците не прекратяват напълно работа. Вместо това те се отклоняват от изпълнението на задачи, свързани с Tesla.
Така например, синдикатът на електротехниците отказа да извършва електротехнически операции от рода поддръжка или поправка на зарядните станции и сервизите на Teslа; профсъюзът за поддръжка на сгради преустанови почистването на магазините и офисите на Tesla; синдикатът на пощенските служители блокира доставките до всички съоръжения на Tesla /включително на регистрационни номера за нови превозни средства/ плюс транспортният синдикат, който блокира изхвърлянето на промишлени отпадъци от сервизите, както и цялостното разтоварване на автомобили Tesla в близо 50 шведски пристанища, като на практика прекъсва доставките от Tesla на автомобили за Швеция.
За да заобиколи блокадата на докерите, Tesla първо започна да насочва корабите към други северни пристанища. Този ход придаде и международно измерение на спора, тъй като синдикатите в Дания, Норвегия и Финландия решиха да подкрепят IF Metall с действия на солидарност, като блокираха цялото разтоварване на превозни средства Tesla, транспортирани до северни портове. На свой ред Tesla отговори на блокадата на северните пристанища като премина към сухопътен транспорт директно от своя завод в Германия /единствената производствена мощност в Европа и втората по капацитет извън САЩ/. Разбира се, това е по-затрудняващо и оскъпяващо в сравнение с обичайните корабни доставки.
ОТ ЗНАЧЕНИЕ ПО ПОРЕДИЦА ПРИЧИНИ
Стачката срещу Tesla е изключителна, както по отношение на обхвата, така и по продължителност, тъй като е най-продължителният трудов спор в Швеция от повече от тридесет години. Доколкото стачките са изключително рядко явление в Швеция, която е с един от най-спокойните пазари на труда в Европа.
Същевременно обаче, точно този конфликт е от принципно значение за шведските профсъюзи, които го разглеждат като необходима мярка за съхраняване на високо ценения модел на пазара на труда на страната. Един от институционалните стълбове на модела са браншовите колективни трудови договори, които обхващат 90 на сто от всички заети. Обхватът на колективното договаряне се поддържа частично и по силата на строгото нормативно изискване работодателите да сключват такива споразумения.
Свиването на разходите за труд чрез отказ от преговори за колективни трудови договори по правило се разглежда като нелоялна конкуренция, както от синдикатите, така и от работодателите. Синдикатите освен това оценяват като потенциален риск от натиск с цел съкращаване на заплащането и влошаване на условията за труд, ако се допусне крупна компания като Tesla да не спази модела, което би насърчило и други да последват този пример. Този ефект на доминото би навредил не само на заетите в Tesla, но също и на работещите в други компании и в крайна сметка би могъл да подкопае самия шведски модел. Алтернативата на високата степен на покритие с колективни трудови договори би била повече регулации по отношение на заплащането и условията на труд чрез законодателство на национално и европейско ниво, сценарий, който синдикатите и работодателите искат да избегнат.
Друга причина, поради която конфликтът е от такова принципно значение за синдикатите е фактът, че Tesla е емблематична за бързо развиващия се пазар на електрически превозни средства. Осигуряването на колективни споразумения за работни места, създавани в условията на индустриалния преход, представлява един от най-надеждните начини да се гарантира зелените работни места да бъдат и добри работни места, жизнено важна грижа на профсъюзите.
Но конфликтът има символично значение и за Tesla. Не става дума за разходите по един шведски синдикален договор. Те биха били пренебрежими, като се има предвид, че той би обхванал 130 от общо почти 130 000 заети в Tesla по цял свят. Но една отстъпка пред синдикатите в Швеция може да засили синдикалните искания в страни, в които работят по-голяма част от заетите в Tesla, като САЩ и Германия.
Всъщност шведските синдикати не са единствените, които оказват натиск върху Tesla. В САЩ синдикатът на обединените американски автомобилни работници се стреми да създаде синдикална организация в поне един от огромните американски заводи на Tesla. А и седмица преди шведската стачка, новоизбраният президент на мощния германски индустриален синдикат IG Metall Кристиане Бенер направи остро изявление адресирано до Илън Мъск : „Трябва да внимавате. Правилата на играта тук са различни“, каза тя във връзка с опитите на Tesla да възпрепятства синдикалното организиране в завода си в Грюнхайде /провинция Бранденбург, Германия/ с почти 12 000 заети там.
Според IG Metall, синдикалното членство в завода нараства „по-бързо от очакваното“. Броят на членовете е от жизненоважно значение за спечелване на предстоящите избори за работнически съвети в завода и за оказване на натиск върху Tesla да се договаря със синдиката или в крайна сметка да се обявява стачка.
В момента обаче нито един германски синдикат не се е присъединил към братските си северни синдикати със стартирането на солидарни действия в подкрепа на IF Metall. Такива действия биха могли да включват например доставките с камиони на нови автомобили Tesla от Германия до Швеция или спиране на заводското производство на превозни средства за шведския пазар. Те биха представлявали съществени противодействащи сили срещу международната мобилност на капитала и биха били безценна подкрепа на северното профсъюзно движение. Те също биха увеличили собствените шансове на IG Metall за осигуряване на колективно споразумение за работниците на Tesla в Германия.
Въпросът е дали такива стачки на солидарност биха били разрешени според германското трудово законодателство. Правото на солидарни действия беше утвърдено в Германия през 2007 година след решение на Федералния трудов съд, но случай като шведския спор с Tesla не е бил предмет на съдебно дирене.
Следователно IG Metall и други германски синдикати трябва спешно да извършат задълбочен правен анализ на възможностите за обявяване на стачки на солидарност в подкрепа на борбата на IF Metall за осигуряване на колективен договор за работниците на Tesla. Ако анализът установи, че правният статут на такива стачки на солидарност е неясен, една от възможностите би била да се даде възможност Федералният трудов съд да създаде прецедент, което може да се окаже от огромно значение.
Словесната подкрепа от IG Metall за шведската стачка е едновременно добре дошла и необходима. Но, за съжаление, недостатъчна. Не и когато си имате работа с Илън Мъск.
**Герман Бендер е главен анализатор в прогресивния шведски мозъчен тръст Arena Ide и бивш гостуващ научен сътрудник в Юридическия факултет на Харвард.
* IPS Международна политика и общество 
РАБОТА И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ / 15.02.2024 г.
Он-лайн издание на Фондация „Фридрих Еберт“
Текст на английски: https://www.ips-journal.eu/work-and-digitalisation/teaching-musk-the-rules-of-the-game-7311/ –
Превод: Георги Пирински
18 февруари 2024 г.
