ЗА ПРЪВ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ – СПОМЕНИТЕ НА МЕРСИЯ МАКДЕРМОТ ЗА БЪЛГАРИЯ

Заповядайте на премиерата, която ще бъде на 31 октомври т.г., понеделник, в зала „Вяра“ на втория етаж на Столичната градска библиотека - пл. „Славейков“ №4. Думи за Мерсия Макдермот ще произнесе политикът и общественик Георги Пирински, главен редактор на сп. „Ново време“.

0
1106

   „Имало едно време в България“ е заглавието на мемоарната книга на известната британска писателка и общественичка Мерсия Макдермот, която Издателска къща „Синева“ току що пусна на пазара. Тя се издава за първи път на български език с помощта на известната преводачка Лиляна Ванова  и е поредният бисер в публикуваните досега у нас книги на авторката – биографиите на Левски, на Яне Сандански, на Гоце Делчев и на Димитър Благоев. В спомените си Мерсия разказва за живота си в България, описва интересни епизоди от историята и етнографията на страната ни.

Мерсия Макдермот е сред големите приятели на България, повече българка от самите нас. Животът й  е тясно свързан с България. За пръв път тя идва в страната ни през 1948 г. като участник в студентска бригада, след това от 1962 до 1989 г с кратки прекъсвания работи и твори в България. От 1963 до 1969 г. преподава в Английската гимназия, а след това до 1989 г. води курс за освободителното движение в Македония в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Над 30 години изучава българската история, носител е на множество  високи български отличия. Тя е чуждестранен член на БАН и почетен доктор на Алма матер. Дълго време е председател на Англо-българското дружество в Лондон.

А за да влязат любознателните в атмосферата, която създава Мерсия Макдермот с това, което пише, предлагаме две късчета от новата книга:

„Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад, и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие от потребителски стоки на Запада, без да се лишават от предимствата на социалистическата икономика. Изглежда не им е хрумвало, че в една конкурентна пазарна икономика могат да се окажат на дъното, в редиците на излишните, неспособни да споделят благоденствието, или че промишлеността и селското стопанство на тяхната страна могат да западнат и да се сринат до почти колониална зависимост от чуждестранни инвестиции…“

„Така или иначе България е почти неузнаваема за онези от нас, които я познавахме преди 1989 г. По всяка вероятност и онези читатели, които я познават едва след 1989 г., ще намерят моите скици от живота тогава също толкова неразбираеми! Тези мои спомени са свързани с един, до голяма степен изчезнал, свят и като такива трябваше да ги запиша. С течение на времето установявам, че противно на твърденията на Шекспировия Марк Антоний, всъщност точно хубавите спомени продължават да живеят и аз все още мисля за България, макар и не без тъга, като за мястото, където прекарах едни от най-странните, но най-щастливи години в живота ми“.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук