Доктор на физическите науки, професор в СУ „Св. Климент Охридски“, дългогодишен преподавател във Физическия факултет. Научните му интереси са в областта на магнетизма и кристалографията, висшето образование и техническия прогрес. Автор на над 150 научни статии и на 5 монографии и университетски учебници.
Отмина 2009 г. — година на тежки загуби, изборни и морални, за Българската социалистическа партия. На 18 октомври се проведе поредното заседание на 47-ия конгрес на БСП, който обсъди състоянието на партията след „най-тежкото изборно поражение“, както и „тревожната тенденция за катастрофалния спад на доверието в БСП“ (из Политическата декларация, приета на заседанието на конгреса). В декларацията се отбелязва още, че БСП стигна дотук поради идейни, организационни и управленски грешки.
След частичните избори за кмет на столицата Градският съвет на БСП анализира причините за изборната загуба на Георги Кадиев (27,71% гласували за него срещу 63,23% за Йорданка Фандъкова). В декларацията на ГС на БСП е записано, че „грешките в управлението на страната, бездействието и неадекватното поведение на националното ръководство на БСП след парламентарните избори през 2009 г. рязко намалиха доверието в партията“:
• всички бяхме „пакетирани“ под общия знаменател на корупция и злоупотреби с властта;
• разгърна се крайно агресивна кампания срещу БСП, което остави усещането в обществото, че провалите и негативите в управлението на Сергей Станишев доминират;
• скандалите в националното ръководство на БСП доведоха до морална криза и подлагане на съмнение нравствените ценности на БСП.
Всичко това даде 2,4 пъти повече гласове на ГЕРБ при кметския избор. Резултатите от тези избори, според ГС на БСП, са „отражение на състоянието на Софийската организация, показват кризата в партията, която се занимава в неподходящ момент с маловажни неща (устав, емблеми…), докато избирателите очакваха борба с корупцията и нова политика на доходи, демонстрират борбата на БСП със самата себе си и доведоха до сериозен отлив на симпатизанти“.
На въпроса какво да се прави сега, Градският съвет на БСП — София, препоръчва:
• да се изяснят възможностите на всяка основна партийна организация;
• да се промени подходът към организационно-политическата дейност;
• партията да не служи за решаване на лични въпроси на ръководни кадри.
В края на миналата година социологическа агенция АССА – М съобщи, че според нейни изследвания доверието към управляващата партия е паднало със 7%, а доверието към БСП се задържа относително стабилно на 11% (около 600 000 избиратели).
Стабилността на поддръжниците на БСП именно сега е особено важна, тъй като в споменатите документи и в действията на Националния съвет не се дава ясен отговор на ред въпроси, поставяни от членове и симпатизанти, като например (въпросите не са подредени по важност):
1. Защо не се проведе пълен изборен цикъл в партията веднага след изборния крах? (А в декларацията на Конгреса се твърди, че загубата е и поради организационни грешки.)
2. Ще се поправят ли недомислията в партийния устав и програмата като „формиране на социална държава по европейските модели“ (нищо не означаващо твърдение), „народна партия“ и ред други ?
3. Ще се занимаем ли още веднъж със същността на БСП в началото на ХХI в., още повече че в декларацията на конгреса е посочено, че идейните грешки са една от причините за недоверието на избирателите към БСП.
Дали поредните неуспешните изборни резултати не се дължат на прекомерното £ социалдемократизиране и поемането по „третия“ социаллиберален път при липса на ярко ляво послание, което да я отличава от другите политически сили, да маркира социалистическото място в левия политически спектър?
Ще се формира ли реално ляво виждане за бъдещето на страната, като спиране на ненужната приватизация и осигуряване поне на 40% държавна собственост, разгръщане на кооперативната собственост, гарантиране на държавен монопол или преобладаващо държавно участие в образованието, здравеопазването, комуникациите, културата, обществения транспорт, пенсионното дело?
4. Ще започне ли системна идейно-пропагандна дейност за запознаване на членовете на БСП с историята и дейността на българските леви организации, с идеите на левите социалистически партии (френска, „Ди Линке“ на Лафонтен в Германия), с алтерглобалистките движения или ще се предъвкват вече остарелите тези на Антъни Гидънс, Тони Блеър и Шрьодер?
5. Ще се изгради ли качествена анализаторска група от професионалисти към ИБ (Съветите и комисиите към Националния съвет са неоперативни органи, както показва собствената практика на партията след 1997 г. и досега )?
6. Защо за БСП не гласуват пенсионерите, получили значително увеличение на пенсиите си през последните 1-2 години (на парламентарните избори само 170 000 пенсионери са подкрепили БСП, a според екзитпола от гласувалите в София пенсионери само 10% са дали гласа си за Гeорги Кадиев срещу 57% за Фандъкова), защо кандидатът на БСП не получи доверието на безработните софиянци (те са гласували в огромното си мнозинство за Фандъкова), когато именно Тройната коалиция намали рязко безработицата?
7. Защо Националното ръководство на БСП изпада в „обломовщина“ (по израза на Ч. Добрев), т.е. в „нищоправене, безполезно вторачване в пространството, празно съзерцаване, пропиляване на възможности“?
8. Не е ли израз на същата този обломовски синдром решението на ГС – София, да отложи за март 2010 г. избора на нов председател на Градската организация?
9. Нормално ли е членове на Националния съвет да излагат мнението си (напр. „зайче от ръкава“) и да изнасят различни факти за съпартийци в медиите, а не в партийна среда?
10. Докога БСП ще бъде медийно безпомощна, подложена на всевъзможни атаки за всеобща корумпираност и мошеничество, като спрямо нея се действа по Гьобелсовия принцип, т.е. повтаря се многократно една и съща лъжа, докато за общественото мнение тя се превърне в „истина“?
11. Защо не се реагира, ако е необходимо с платени материали в пресата, на атаките и лъжите, които се сипят от настоящия премиер и от министрите му?
12. Защо само Сергей Станишев (и много малко Димчо Михалевски, Антон Кутев, Корнелия Нинова) пише критични материали за ГЕРБ, с които не увеличава, Бог знае колко, медийния си авторитет?
13. Защо Георги Кадиев е толкова хвален от Бойко Борисов до степен да му предлага министерски пост? Не е ли валидна старата максима на немските социалдемократи от края на ХIХ в.: „Когато те хвали врагът, помисли каква глупост си успял да направиш?“
14. Защо медиите, и то най-вече отрицателно настроените към БСП, усилено лансират Георги Кадиев ту за председател на Националния съвет, ту за председател на Столичната организация?
А и немалко партийни членове подкрепят тези предложения на чужди за БСП „медийни експерти“, изпадайки в „синдрома Симеон Борисов“ или в „синдрома Бойко Борисов“, т.е. търсейки поредния „чутовен герой“ и излизането на „спасител от ръжта“.
Списъкът от въпроси може да се удължи, но и без тях е ясно, че Българската социалистическа партия боледува, и то тежко (фалшифицирани избори за Изпълнително бюро, проваляне на пленуми поради липса на кворум — събития, непознати в БСП/БКП, поне в обозримото минало от 50 – 60 години).
За БСП е интересен и друг проблем — изборът на партиен ръководител от най-висш, пък и от какъвто и да е ранг.
Какво искаме от един висш партиен ръководител?
• Да познава 120-годишната, изпълнена с перипетии и с горчиви поуки история на БСП (БКП, БСДРП (т.с.), или да не я познава въобще?
• Да е членувал в БКП, т.е. да бъде, примерно, на около 45 – 50 години, или да не е членувал в тази партия и никога да не се е свързвал с комунистическа идеология?
• Да е стоял на леви позиции заедно с болшинството от сегашните членове след 1989 г., или да е бил в плен на сини илюзии като гаранция за „прогресивно мислене“?
• Да е захвърлял партийния си билет и после да се е връщал като депутат или министър, или да е бил неизменно в партийните редици?
• Да е опитен организационен работник, преминал през първична организация и през общински съвет, или да е „парашутиран“ в ръководни партийни органи?
• Да има ярки социалдемократични и даже социаллиберални разбирания за приспособяване към капитализма, или да вярва в бъдещето „отвъд капитализма“?
• Да смята, че „плоският данък“ е изконна лява политика, или да отхвърля решително този и подобни десни прийоми?
Въпросите и към Изпълнителното бюро, и към Парламентарната група, и към Националния съвет, и към „кандидатите за слава“ начело на партията могат да се множат, но е безспорен един факт:
БСП е нужна на България дори такава, каквато е сега, даже с всичките си недостатъци, защото мирогледната битка между „лявото“ и „дясното“ в България и в редиците на БСП не само не е завършила, но по същество не е и започнала.
И тази мирогледна битка, тази дискусия предстои!
