ПРИЯТНО Е ЧОВЕКУ, ЧЕ ИМА ПОДОБНИ ЛИЧНОСТИ

0
265

 

Ивайло Цветков – художник на парадокса

Някъде в началото на лятото на 1991 г. в редакцията на “Пардон” се появи притеснителен млад мъж с коса дълга до раменете и сандали – чудовищно голям номер – Ивайло Цветков. Оттогава до днес карикатурите и шаржовете му неизменно са на страниците на вестника и всъщност са дотолкова свързани с това издание, че са се превърнали в негова неотлъчна черта. Самият Ивайло Цветков се оказа приятен и разговорлив човек, любител на бирата, заклет левскар и слушател на “BG радио – само българска музика”. И патриот, та чак националист! В течението на годините на няколко пъти си скъсява косата и отново я пуска дълга, негови работи захванаха да се появяват навред из централните вестници, списания и изложби, а той започна като рисува да слага очила. Художническа съдба! Но като знам с какви огромни лупи се е съоръжил сега осемдесет и нещо годишният Тодор Динов, та да рисува, много хартия, туш и бои има да изхаби Ивайло, за да го стигне. По диоптри искам да кажа.

Ивайло Цветков е художник на парадокса. Сюжетите на карикатурите му най-често са внезапен порив или намигане към познат стереотип. Например: човек с чадър крачи в проливен дъжд и удивен среща подводница, от която се показва капитанът и пита къде се намира еди коя си улица… Или: бар от каубойски филм с целия ни познат интериор – пияни и въоръжени ширококапести кравари на маса, здраво насмукал се младеж едва се крепи на бара, барманът с престилка засукани ръкави прави нещо на тезгяха… Но всъщност барът е читалня на библиотека, по рафтовете зад бармана са наредени не бутилки, а книги, пред ония на масата няма пълни чаши, а разтворени томчета, гаучото на високото столче размахва в ръката си книга, а самият барман е библиотекарят… Разбира се, когато рисува карикатури на конкретни и злободневни теми на деня, а това е важна част от работата на карикатуриста, който работи за политически вестници, Цветков успява талантливо и почти винаги успешно да свърже реалийте на живота и политиката с натюрела си на парадоксален художник. Тогава карикатурите му се отличават не само с остроумие, но и с ясно и точно авторово отношение и иронична присъда над събитието.

Наричат карикатурата изкуство на деформацията, а едва ли има карикатурист, който да деформира персонажите си повече от Ивайло Цветков. Валери Петров неведнъж е казвал шеговито, че що се отнася до формата, то Ивайло прави огромен принос в българската карикатура чрез така наречената “цветковска уста” – вгледайте се в поместените в списанието рисунки, за да разберете какво е имал предвид.
Но Цветков е парадоксален не само в рисуването. Може би най-парадоксалното в творчеството му е това, че той, толкова деформиращ в карикатурите, е един от най-големите майстори на шаржа сред днешните ни художници. Впечатляващо е умението му да изтъкне характера на персонажа, който рисува, психологическото му състояние, подозирани, но скривани негови черти… Не напразно на няколко национални карикатурни изложби негови шаржове и шаржови карикатури получават високи награди.

И понеже става дума за награди, нека кажа – Ивайло Цветков е насител на награди от международни конкурси, от национални карикатурни изложби и е член на ръководството на секция “Карикатура” към Съюза на българските художници. Той има запазено място във вестниците “Дума”, “Стършел”, “Пардон”, списание “Тема”, а негови карикатури и шаржове ще срещнете в много български периодични издания и книги.

Изобщо дето казва Ботев за Левски: “Приятно е човеку да живее с подобни личности”!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук