XXII конгрес на Социалистическия интернационал Сао Паоло , 27-29 октомври 2003 г.
Крачка напред в един труден момент
Имам удоволствието да представя доклада си пред нашия конгрес в Сао Паоло – този бликащ от енергия град в сърцето на Бразилия, най-голямата държава в Латинска Америка, една от най-динамичните в развиващия се свят. Искам да благодаря на Partido dos Trabalhadores (Работническата партия, РП), на цялото й ръководство и нейните членове за домакинството на този конгрес. РП участва в дейността на нашия Интернационал от дълги години и ни посрещна с изключително гостоприемство. Длъжен съм да подчертая, че това, което направи възможно провеждането на нашия конгрес тук, бе взетото преди една година решение от народа на Бразилия да избере за президент Луис Инасио “Лула” да Силва, да прегърне новите насоки, които представлява той не само за Бразилия, но и за цялата Латинска Америка и развиващия се свят. Още по-знаменателно е, че днес, когато Бразилия напредва към полагащото й се място и влиянието й на световната сцена нараства, нашият Конгрес се открива на първата годишнина от това важно политическо събитие.
Това е първият конгрес на Социалистическия интернационал през новото хилядолетие в един свят, който още епотресен от терористичните атаки през септември преди две години, нестабилен след конфликта в Ирак миналата пролет и изправен пред фундаментални глобални проблеми, утежнявани от едностранни действия и политика, която предизвиква сериозна загриженост и тревога в целия свят и кара хората да се чувстват още по-беззащитни. Нашият Интернационал е семейство от политически партии и организации, което се е разпростряло върху цялото земно кълбо и ще продължи да се разраства по време на конгреса; политическо движение, което е подготвено да преодолява препятствията и опасностите и да ръководи усилията за създаване на нова архитектура в световното управление.
Като социалдемократи ние сме убедени, че можем да се наложим над тесногръдия и коравосърдечен акцент върху неолибералния модел на личния интерес и бързите печалби, който задълбочава разделението между и вътре в държавите. Защото, ако възприемем един нов интернационализъм, основаващ се на многостранни усилия и човешка солидарност, ще успеем да изградим структурите на лоялно и ефективно сътрудничество, което да обедини хората в търсенето на по-добри решения за бъдещето.
Близкият изток
Интернационалът остава твърдо решен да поддържа активен и позитивен подход по отношение на Близкия изток, да продължи търсенето на конкретни мерки за запазване на надеждите на населението в региона за прекратяване на насилието и мирно съжителство. Интернационалът е важен фактор, защото ние включваме гласовете както на израелците, така и на палестинците. Интернационалът е участвал в работата по всеки отделен случай на постигнат напредък. При всяко влошаване на положението ние, чрез близките си отношения с партиите, членуващи при нас – израелските Работническа партия и “Мерец” и най-масовата палестинска организация “Фатах”, сме били сред тези, които се опитват да върнат мирния процес.
След активизиране на конфликта през 2000 г. за Близкия изток настанаха особено тежки времена и Интернационалът откликна с различни действия за обръщане на събитията в по-конструктивна посока. През октомври 2000 г., скоро след като започна последната серия от актове на насилие, ние изпратихме в региона делегация на СИ, водена от Торбьорн Ягланд, председател на Комисията на СИ за Близкия изток (КСИБИ) и член на комисията “Мичел”, за да се срещне с лидерите на партиите, членуващи при нас, както и с официални представители на израелското правителство и палестинската автономия и да настоява за възобновяване на преговорите по мирния процес. След няколко седмици, на 2 ноември 2000 г., КСИБИ се събра в Осло по покана на Норвежката работническа партия (НРП) и взе решения по множество въпроси, включително и нуждата от мерки за съживяване на доверието в мирния процес от страна както на израелския, така и на палестинския народ.
По решение на Изпълнителния комитет на СИ Франсоа Оланд, първи секретар на Френската социалистическа партия, и аз заминахме за Тел Авив и Рамала на 24 юни 2001 г. за преговори с лидерите на партиите-членки на СИ. Това даде възможност Ясер Арафат, президент на Палестинската автономия и председател на “Фатах” и Шимон Перес, член на Израелската работническа партия и външен министър по онова време, да посетят Съвета на СИ в Лисабон, чийто домакин през юни 2001 г. бе Португалската социалистическа партия, избирайки Интернационала като рамка, в която да се възобновят отношенията, и участвайки в дебатите ни, което доведе до създаването на Постоянна контактна група, състояща се от Ягланд, Оланд и мен, която да съдейства за възобновяването на преговорите. В края на 2001 г. Интернационалът апелира към двете страни незабавно да прекратят враждебните действия и да възобновят мирните преговори. Ние заклеймихме терористичните атаки срещу невинни цивилни в Ерусалим и Хайфа, потвърдихме призива си към Палестинската автономия да постави под контрол въоръжените групировки и едновременно с това заявихме, че израелското правителство трябва да разбере, че неговите нападения над Палестинската автономия само утежняват положението.
Организирахме на 14 и 15 март 2002 г. двудневна среща на КСИБИ в региона, като първия ден заседавахме в Рамала с участието на Ясер Арафат, а през втория – в Тел Авив, където лидерите на Израелската работническа партия и “Мерец” говориха пред делегатите. Приехме със задоволство новото решение на Съвета за сигурност към ООН, препоръчващо за първи път създаването на палестинска държава, което заедно със сигурността на Израел ще бъде, по наше убеждение, един от основните стълбове на дълготрайния мир. През следващия месец, по време на особено жестока вълна от насилие, Интернационалът излезе с настоятелен апел към двете страни да възобновят усилията за намиране на почва за прекратяване на насилието. На 23 април 2002 г. изпълнителното ръководство на Социалистическия интернационал присъства на извънредна среща, организирана от Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), в която участваха Шимон Перес и Хани Ал-Хасан, като представител на Ясер Арафат. Стигна се до споразумение по пет основни точки, които откриха пътя към историческото решение, прието единодушно от нашия съвет в Казабланка на 31 май и 1 юни 2002 г., с което Интернационалът заяви, че неговите тричленни делегации от района са стигнали до съгласието, че “взаимното признаване на държавата Израел и държавата Палестина като две съседни държави трябва да стане изходната точка на преговорите между двата народа”.
Докато нашият Интернационал помагаше за изработването на позитивна схема за подновяване на преговорния процес, враговете на мира в региона удариха почти незабавно, като взривиха кола-бомба в Северен Израел, която уби шестнадесет души само няколко дни след заседанието на нашия съвет. Интернационалът осъди този терористичен акт и заяви, че сме решени повече отвсякога да продължим усилията си и да подкрепим всички международни начинания за постигане на мир. Месец по-късно осъдихме и израелското въздушно нападение в Газа, което причини смъртта на петнадесет палестинци, като заявихме, че няма оправдание за подобни действия и че само политическо решение на конфликта може да доведе до траен мир. През септември 2002 г. Интернационалът отново бе принуден да заклейми официално самоубийствения бомбен атентат, който причини смъртта на невинни граждани в Тел Авив, и да протестира остро срещу неоправданото разрушаване на цивилната Главна квартира на Палестинската автономия от израелските танкове и пехота.
През декември 2002 г. Торбьорн Ягланд и аз проведохме разговори в Тел Авив, Газа и Рамала с лидерите на партии, членуващи при нас, за да чуем от първоизточника за последните събития. В началото на май т.г. Интернационалът приветства представянето на Пътната карта на Четворката за постоянно решение на конфликта с формулата за две държави и заявихме, че ние ще помагаме за нейното пълно и ефективно прилагане. За да засвидетелстваме подкрепата на Интернационала за Пътната карта, двамата с Торбьорн се върнахме в Тел Авив и Рамала през май, за да се срещнем с членуващите при нас партии и да насърчим приемането на всички международни усилия в тази насока. Но въпреки позитивното развитие последва нова вълна от насилие – убийствен бомбен атентат, извършен от “Хамас” в Ерусалим, който ние заклеймихме и същевременно изразихме тревогата си от възможен отговор на терористичните действия, който само ще спомогне за продължаването на цикъла от насилие. Ние организирахме нова среща на КСИБИ в Рамала и Тел Авив на 23 септември и категорично заявихме желанието си да градим върху постигнатите напоследък положителни резултати и да поддържаме курса към траен мир, въпреки действията на онези, които отказват да го приемат.
Изграждане на демокрация в Ирак
Интернационалът винаги е твърдял, че за каквито и да е действия в Ирак е необходима подкрепата на ООН и че трайно решение на кризата може да се постигне чрез многостранни действия на международната общност по резолюция на Съвета за сигурност. Шест месеца по-късно, на 14 март т.г., нашият председател Антонио Гутерес и аз се срещнахме с генералния секретар на ООН Кофи Анан в Главната квартира на организацията в Ню Йорк и декларирахме, че Интернационалът напълно подкрепя ООН като крайно необходима за укрепване на международното сътрудничество, мира и сигурността в света и потвърдихме непрекъсващата подкрепа на Интернационала за многонационалните действия по отношение на глобалните проблеми.
Сега, повече от половин година, след свалянето на Саддам Хюсеин от власт, развитието на събитията доказа, че участието на ООН и многонационалният подход остават крайно необходими за изграждането на демокрацията и гарантирането на сигурността в Ирак. Когато започна военната инвазия, Изпълнителното бюро на СИ излезе с декларация, осъждаща т. нар. превантивна война срещу Ирак без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, и потвърди нашата позиция за многонационалност и намерението ни да организираме международна конференция в Рим в подкрепа на иракските демократи. През април Изпълнителното бюро на СИ направи втора декларация, озаглавена “За легитимен следвоенен Ирак”, в която заявява, че участието на цялата международна общност ще бъде решаващо за признаването на Ирак и подчертава, че конференцията в Рим ще акцентира върху развитието на демокрацията в Ирак и постигането на мир в целия Близък изток.
Изпратихме делегация на СИ в Багдад през периода 17 – 20 юни, първото посещение на международна политическа организация в Ирак след падането на режима, за разговори с всички водещи политически партии и групировки в страната и за да заявим подкрепата на Интернационала за развитието на демокрацията, спазването на човешките права и свободи, мирно бъдеще и обединение за всички иракски граждани. Членове на делегацията бяха Масимо ДТАлема, бивш министър-председател на Италия, от Демократи на левицата (ДЛ); Абдерахман Юсуфи, бивш министър-председател на Мароко, от Социалистическия съюз на народните сили (ССНС); Торбьорн Ягланд, бивш министър-председател на Норвегия, от Норвежката работническа партия (НРП); Златко Лагумджия, бивш министър-председател на Босна и Херцеговина, от Социалдемократическата партия (SDP BiH) и аз.
Делегацията на СИ бе посрещната от голяма група лидери и представители на почти петдесет различни партии, етнически и религиозни движения и докато пребивавахме в Багдад, проведохме поредица допълнителни срещи с много от тях, в това число с представители на Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПСК) начело с лидера Джалай Талабани; на Независимите демократи в Ирак начело с техния председател Аднан ал Пашаши; от Националната демократическа партия начело с председателя й Н. Шадирджи; от партия “Ал Дауа” начело с лидера й Ибрахим Ал-Джафари; с ръководството на Кюрдистанската демократична партия, включващо Хошиар Ал-Зебари; с делегация на Върховния съвет за ислямска революция в Ирак (ВСИРИ), предвождана от Адил Абдул Махди; с Нори Ал-Бадран от Иракско национално съгласие; с делегация на Арабско социалистическо движение, начело с председателя му Абдул Аллах Ал-Насрауи; с делегация на Иракската комунистическа партия, водена от генералния й секретар Хамад Маджит Муса; на Асирийското демократично движение, водена от генералния му секретар Йонадам И. Канна, както и с членове на ръководството на Иракски национален конгрес. Проведе се и специална среща със Съвета за управление на Ирак с участието на членуващите в него седем организации.
По време на посещението делегацията заяви пълната подкрепа на Интернационала за иракския народ и усилията му да изгради демократични институции, както и за скорошно учредяване на преходна иракска власт, която да доведе до съставяне на международно признато независимо правителство. Членовете на делегацията се срещнаха и със Серджо Виера де Мело, специален представител на генералния секретар на ООН Анан, за да обсъдят дейността на ООН в Ирак и да декларират отново пълната подкрепа на Интернационала. Много от лидерите и представителите, с които се срещнахме в Багдад, участваха в конференцията на Социалистическия интернационал “Изграждането на демокрация в Ирак – принос към мира в Близкия изток”, проведена в Рим на 18 и 19 юли. Много от тях бяха членове на новосформирания Съвет за управление на Ирак, включително Аднан Ал-Пашаши, Насер Ал-Шадирджи, Хамид Мажид Муса, Йоанадам И. Канна, Ибрахим Ал-Джафа, Самир Шакир Махмуд Сумайдай и Джалал Талабани, който сега е при нас в Сао Паоло и като един от деветимата президенти на ротационен принцип на Съвета за управление ще заеме този пост през ноември. Сред другите участници бяха представители и делегати на Кюрдистанската демократична партия (КДП), Арабското социалистическо движение, Върховния съвет за ислямска революция в Ирак (ВСИРИ), Иракски национален конгрес, Асирийска демократическа партия, Туркменската националнодемократична партия и Партията за туркменско братство.
Присъстваха също и израелски и палестински политически лидери и делегати, които говориха за състоянието и перспективите за напредък в близкоизточния мирен процес. Конференцията, чиито домакини бяха Демократите на левицата (ДЛ) с делегация, предвождана от техния генерален секретар Пиеро Фасино и председателя Масимо ДТАлема, и Италианските демократични социалисти (ИДС), водени от председателя им Енрико Босели, представляваше поредица от семинарни дискусии. Дебатите през първия ден продължиха диалога, започнат от делегацията на СИ в Багдад през юни, за основните елементи в изграждането на демокрация в Ирак.
Първият семинар бе на тема “От диктатура към демокрация: изграждане на нови институции”, вторият – на тема “Гарантиране на човешките права и основните свободи за всички иракчани”,третата тема беше “Гражданското общество и участието на жените в политическия процес”, четвъртата – “Бъдещата интеграция: участие във властта на хората в многоетническо, разнородно по вероизповедания и култура общество”, а петата – “Регионални и международни перспективи пред новия Ирак”.
Заключенията от първия ден, “Стратегия за стабилен, демократичен, свободен и обединен Ирак”, бяха представени от Масимо ДТАлема, който наблегна на солидарността на нашия Интернационал с всички демократични сили в Ирак, на общото ни желание да ангажираме цялата световна общност в подкрепа на демократичния процес в Ирак и необходимостта от засилване ролята на Обединените нации.
Дискусиите през втория ден бяха концентрирани върху “Работата за мир в Близкия изток” и бяха открити от Пиеро Фасино и Торбьорн Ягланд, председател на комитета на СИ за Близкия изток, продължиха с участието на Шимон Перес, председател на Израелската работническа партия, Йоси Сарид, лидер на “Мерец”, и Набил Шаат, министър на външните работи на Палестинската автономия, както и с участие на представители от други партии-членки. Първите две семинарни дискусии имаха за тема “Пътят напред към мира: Пътната карта” и “Установяване на мир в израелското и палестинското общество”. Третата бе на тема “Гражданско общество и общини, допринасящи за мира и сътрудничеството” с доклади от израелски и палестински кметове и ръководители в местната власт, а четвъртият семинар се занимаваше с “Пропагандиране на мира: ролята на регионалните и международните фактори”. Серджо Виейра де Мело изпрати послание до конференцията, в което поздрави членовете на Съвета за управление, представляващи Ирак на международната сцена за първи път в новата история на нацията, и подчерта, че съставянето на Съвета е първата голяма крачка към изпълнението на Резолюция 1483 на Съвета за сигурност на ООН за бързо сформиране на иракско самоуправление. Трагичен факт е, че Виейра де Мело бе убит месец покъсно при жестоката бомбена атака над представителството на ООН в Багдад. Интернационалът незабавно декларира своето най-категорично неодобрение на този терористичен акт, който отне живота и на много други хора от международната общност, работещи за каузата на мира и сътрудничеството. Преди да загине, Виейра де Мело казваше: “Не им позволявайте да изтеглят мисията” – израз на неговата твърда вяра в работата на Обединените нации, вяра, който се споделя от нашия Интернационал.
Кюрдският въпрос
През периода продължи работата на Интернационала по кюрдския въпрос и нашите усилия, ангажименти и обвързване се оказаха навременни и ценни, като се имат предвид събитията в Ирак тази година. Работната група на КСИБИ за кюрдския въпрос се събра в Брюксел на 16 март 2001 г. под домакинството на Белгийската социалистическа партия, за да направи преглед на последните събития, засягащи положението на кюрдския народ, заедно с представители на членуващите в СИ Демократическа партия на Ирански Кюрдистан (ДПИК), Кюрдистанска демократическа партия (КДП), иракския Пътриотичен съюз за Кюрдистан (ПСК) и Партията за народна демокрация “Хадеп” от Турция. Взе се решение да се изпрати мисия в Ирак, което Интернационалът осъществи от 17 до 23 юни 2001 г. Членове на мисията бяха: Кони Фредриксон, председател на работната група на КСИБИ за кюрдския въпрос, и Морган Йохансон от Шведската социалдемократическа партия, Керим Пакзад от Френската социалистическа партия и Карл Шрамек от Австрийската социалдемократическа партия.
Мисията се срещнна с лидерите на двете кюрдски партии – Джалал Талабани от ПСК и Масуд Барзани от КДП, и се запозна с политическата и обществената организация на тези партии в Ирак. Работната група се събра отново в Брюксел на 22 февруари 2002 г., благодарение на гостоприемството на Белгийската социалистическа партия, за да изслуша доклада на делегацията в Северен Ирак. Събра се отново на 26-27 август 2002 г. в Швеция в контекста на семинар, организиран от фондация “Улоф Палме” на тема “Национални малцинства, регионално самоуправление и демокрация в Ирак, Иран и Турция”. Комисията изрази нашата подкрепа за иракския народ в стремежа му към промяна и изрично подчерта, че изграждането на бъдещия демократичен Ирак трябва да стане с участието на всички групи от населението. С оглед положението в Иран на нашия Съвет в Рим на 20 и 21 януари т.г. Интернационалът прие решение за иранските кюрди, в което осъдихме нарушаването на човешките права, извършено от опонентите на реформата в Иран, включително смъртните присъди и екзекуциите на кюрдски партизани, заклеймихме репресиите срещу кюрдите в региона като цяло и заявихме подкрепата си за законните права на кюрдите в Иран и солидарността ни с членуващата в СИ Демократическа партия на Ирански Кюрдистан (ДПИК).
Африка
Социалистическият интернационал никога не се е отдръпвал или отказвал от Африка, независимо от трудностите. Останахме твърди по време на най-мрачните периоди на борбата срещу апартейда в Южна Африка и отказваме да се предадем на песимизма, с който голяма част от света гледа на континента. Ясно виждаме и твърдим, че Африка е спечелила най-малко от глобализма и е пострадала най-много от несправедливостта на все по-неравноправната световна икономика. В същото време признаваме, че населението на Африка, въпреки най-неблагоприятните условия, остава сред най-динамичните и находчиви групи в света и ако му се предоставят възможности в една атмосфера на интернационална солидарност, е възможно да постигне напредък в осигуряването на по-добро бъдеще за себе си и следващите поколения.
Отношението на Интернационала към Африка и осигуряването и укрепването на взаимоизгодни отношения между Африка и други части на света бе засвидетелствано по много начини – специални мисии и делегации на СИ в континента, поддържането на близък контакт с членуващите при нас партии в тяхната работа и борба срещу трудната съдба на различни подрегиони на Африка, в организиране на срещи на Интернационала, които разширяват влиянието ни в Африка и подобряват взаимодействието и сътрудничеството между растящия брой партии там и навсякъде по света, членуващи при нас.
Срещата на Върховния съвет на СИ в Мапуто на 10-11 ноември 2000 г. събра стотици делегати на една задълбочена дискусия за “Пътят пред Африка: световен ангажимент за развитие, мир и демокрация”. Срещата, следваща след събирането на нашия съвет в Кейптаун през 1995 г., бе организирана от домакина ФРЕЛИМО и нейният лидер, президента Джоаким Чисано. Участниците обсъдиха необходимите международни действия за подпомагане на развитието, мира и демокрацията в Африка и посочиха в широкообхватна декларация, че тези три цели трябва да се следват едновременно, защото никоя от тях не може да съществува без останалите две.
В подготовката за Съвета в Мапуто ние организирахме срещи на Комитета на СИ за Африка в Яунде, Камерун, на 30 юни и 1 юли 2000 г. и в Праиа, Кабо Верде, на 30 и 31 октомври с.г. Срещата в Яунде бе председателствана от Усмане Танор Диенг, Сенегалска социалистическа партия, и председател на комитета, като неин домакин бе Социалдемократическият фронт (СДФ) на Камерун с неговият национален председател Джон Фру Нди. Участниците изтъкнаха необходимостта от укрепване на демократичните институции и избирателния процес в Африка, както и пътищата за разгръщане на глобалната кампания на Интернационала за борба с бедността в Африка. Приета бе декларация, в която се казва, че демокрацията, доброто управление и социалната справедливост са необходими условия за мира. Домакин на срещата в Праиа бе Африканската партия на независимите в Кабо Верде (АПНКВ) и преобладаващата насока на разговорите бе Брегът на слоновата кост, където само дни преди това електоралната система, чрез която лидерът на членуващия в СИ Народен фронт на Бряг на слоновата кост Лоран Гбагбо бе избран за президент на страната, бе поставена под заплаха. Интернационалът, поддържайки постоянен контакт с президента Гбагбо и представители на АПНКВ, излезе на 24 октомври с декларация, осъждаща насилственото прекъсване на преброяването на гласовете от военните власти и опита на генерал Робърт Гай за завземе незаконно властта. Имахме щастието да поздравим народа в Праиа, който се бе мобилизирал за успешната защита на изборите и призовахме международната общност да подкрепи процеса на утвърждаване на демократичните институции в страната.
На 1 и 2 юни 2001 г. организирахме първата в историята среща на Интернационала в Нигер, където нашият Комитет за Африка се събра в Ниаме при домакинството на члена на СИ Нигерска партия за демокрация и социализъм (НПДС). Делегати от целия континент разискваха множество въпроси, включително необходимостта от разрешаване на военните конфликти, които продължаваха в много държави и подрегиони, а това беше особено актуално за подготовката ни за голямата инициатива на СИ в региона на Големите езера. Мисията на Социалистическия интернационал в района на Големите езера се състоя от 18 до 23 февруари 2002 г. и включваше Усмане Танор Диенг, Нание-Кулибали Сафиату от ръководството на АПНКВ, Стеен Кристенсен от Датската социалдемократическа партия и мен. В момент на повишена загриженост от засилващото се насилие в района на Големите езера мисията посети Брега на слоновата кост, Демократична Република Конго, Бурунди и Ангола като част от международната подкрепа за мирния процес в цяла Африка и конкретно диалога в разделено Конго.
След предварителни разговори в Абиджан с президента Гбагбо членовете на мисията заминаха за Киншаса, където се срещнахме с ключови фигури за конгоанския мирен процес както от управляващите, така и от опозицията. След това отидохме в столицата на Бурунди Буджумбура, където представихме пред политическите лидери на страната подкрепата на Интернационала за мирния процес съгласно решението от август 2000 г. В Луанда мисията се срещна с лидери на управляващата партия и на членуващото в СИ Народно движение за освобождение на Ангола (МПЛА) и изтъкна нашата подкрепа за диалога и националното помирение след края на гражданската война в тази страна.
На Съвета на СИ в Казабланка три месеца по-късно ние изказахме задоволство, че е постигнат значителен прогрес към установяване на мир в Конго и подкрепихме изцяло усилията на ООН там. Днес продължаваме да следим внимателно положението в района на Големите езера в близка връзка с членуващите при нас партии и чрез други контакти, създадени по време на Мисията на СИ, и продължаваме да сме загрижени от несекващото насилие и спънките, които изискват от нас да продължим непоколебимо с подкрепата си за мирните усилия в региона.
Интернационалът продължава да се произнася в защита на политическите затворници в Африка и други региони. На 10 юни 2002 г. ние се обявихме против осъждането на дългогодишен затвор на Пласидо Мико, генерален секретар на членуващото в Социалистическия интернационал Обединение за социалдемокрация (ОСД), и десетки други в Екваториална Гвинея по съмнителни обвинения, че са участници в недоказан план за преврат и подканихме Комисията по човешките права към ООН да поднови мандата на своя специален наблюдател за Нова Гвинея. Осъдихме и вкарването в затвора през 1998 г. в Гвинея на Алфа Конде, лидер на членуващия в СИ Гвинейски народен сбор, и бяхме радостни от освобождаването му през март 2001 г., след което успя да участва в нашия съвет няколко месеца по-късно в Лисабон.
Проведената среща на Комитета за Африка в Луанда на 26 и 27 юли 2002 г., чийто домакин бе МПЛА, бе първото заседание на Интернационала в Ангола. Анголските пощи отбелязаха събитието с издаване на специална серия марки с изображения, символизиращи кампаниите на Интернационала за борба с бедността в Африка, премахването на смъртната присъда, опрощаване на дълговете на най-бедните страни и спиране на насилието над жени. В една своя особено значима инициатива Интернационалът изпрати делегация от правни експерти в Нигерия от 16 до 20 октомври 2002 г. като реакция на осъждането на смърт чрез пребиване с камъни на Амина Лауал, а преди това и на Сафия Хусани, по силата на неотдавна въведените в сила закони на Шериата. Това действие, предприето на фона на световната загриженост за нарушаването на правата на жените в Нигерия и други места, бе част от дейността ни по две кампании на Интернационала – забраняване на смъртната присъда и прекратяване на насилието срещу жени. Експертите, с опит в различни правни системи по целия свят, бяха: проф. Пери Уолъс от Правния колеж “Вашингтон” към Американския университет във Вашингтон, проф. Абделуаб Маалми от Факултета за юридически, икономически и социални науки към университет “Хасан тт” в Казабланка, Мароко, и д-р Габриел Лански – адвокат и експерт по човешките права от Австрия. Делегацията се срещна с официални правителствени представители, политически фигури и представителки на Групата за права на жените, както и други неправителствени организации в Лагос, проведе допълнителни срещи в щата Кадуна в Северна Нигерия, където е в сила законът на Шериата, и изрази пред всички дълбоката загриженост на Интернационала по този въпрос. Ето защо много се зарадвахме, когато миналия септември нигерийски апелативен съд отмени присъдата на Амина Лауал и я освободи, а ние ще продължим да следим внимателно развитието по този проблем.
На 19 септември 2002 г. Интернационалът отново реагира по повод атака срещу демокрацията в Брега на слоновата кост и осъди опита за преврат и криминално насилие от страна на въоръжените сили и други групировки. Тогава организирахме спешна среща на Комитета за Африка в Абиджан на 18 октомври, за да покажем солидарността си с президента Гбагбо и АПНКВ и да подкрепим решението му да се ангажира с диалог с всички страни по време на примирието чрез посредничеството на Икономическата общност на западноафриканските държави (ИОЗАД). За съжаление положението продължава да буди голяма тревога. На нашето Съвещание в Рим на 20-21 януари 2003 г. ние заявихме, че опитът за преврат в Брега на слоновата кост заплашва да сложи спирачка на демократизацията навсякъде в Африка и призовахме за трайно политическо решение, основаващо се на конституционни норми и международните правни принципи. От тогава насам ние сме подкрепяли всяко международно усилие за посредничество за мирно решение, което би възстановило демократичната власт на закона за всички граждани на Кот дТИвоар.
Подготвяйки се за сегашния конгрес, Комитетът за Африка към СИ се събра в Котону, Бенин, на 15-16 септември, като домакин бе членуващата в СИ Социалдемократическа партия (СДП). Делегати от целия регион и извън него обсъдиха приноса на Африка за конгреса, като се наблегна конкретно на глобалното управление и необходимостта от пълноценно участие на Африка в реформирането на международните институции.
Латинска Америка и Карибите
Интернационалът винаги е бил в авангарда на борбата за демокрация и човешки права в Латинска Америка и Карибския басейн. Навсякъде в региона, където са падали диктатури, ние сме присъствали и сме действали солидарно с демократичните сили и сме съдействали за получаване на всякаква възможна помощ от международната общност. Участвали сме и в не по-леката задача за укрепване на демократичните институции и гарантиране на участието на народа в политиката и предотвратяване на нов цикъл от недемократично управление. В Латинска Америка и Карибския басейн остават огромни предизвикателства, включително и съпротивата срещу политическото насилие в множество страни и жестокият вятър на глобализацията, който утежнява неравенството, увеличава бедността и практически подкопава националните икономики навсякъде.
Ето защо усилията на нашия Интернационал да отговори на желанието на хората за приложима и по-справедлива алтернатива на така наречения неолиберален модел получават широк отклик в тази част на света, и особено в Бразилия, чиито огромни ресурси и потенциал са по-малки единствено от духа и решимостта на този народ да успее в укрепването на демокрацията и построяването на по-добро бъдеще за следващите поколения. В този смисъл бих искал да изтъкна отдавнашната солидарност на нашия Интернационал с бразилския народ и всичките негови лидери-демократи, особено през годините на военния режим и прехода към демокрация с помощта на членуващата при нас Демократическа работническа партия (ДРП), начело с Леонел Бризола, както и РП от 1980 г. насам.
В Перу, след дългогодишна работа на Интернационала за демокрация и срещу авторитарния режим на Алберто Фухимори, нашият Интернационал е изключително доволен от извършения успешен преход към демокрация чрез проведените там свободни и честни избори през пролетта на 2001 г. По време на кризата през април и май 2000 г., когато Интернационалът излезе с декларации, осъждащи опитите на Фухимори да провали изборния процес, ние отидохме в Перу и се срещнахме с лидера на демократичната опозиция Алехандро Толедо, който се бе кандидатирал за президент на страната, член е на участващата в СИ Перуанска партия Априста (ПАП) и с представители на други демократични сили, за да потвърдим пълната подкрепа на Интернационала за мирната и демократична промяна в страната. На 11-12 юни 2001 г., на срещата на Комисията за Латинска Америка и Карибите към СИ (КЛАКСИ) в Буенос Айрес ние изразихме задоволството си от провеждането на демократични избори и поздравихме Алан Гарсия за неговата роля в тях като отново засвидетелствахме доверието си в ПАП.
Карибският басейн с разнообразието си от нации, езици и култури, продължи да е център на дейността на Интернационала , както е и в Латинска Америка, където ние имаме широко присъствие. Това бе съвсем очевидно, когато организирахме среща на КЛАКСИ в Кингстън, Ямайка, на 1-2 септември 2000 г. Там домакин бе Народната национална партия (ННП) с нейния ръководител премиера П. Дж. Патерсън. Срещата се председателстваше от бившия президент на Аржентина Раул Алфонсин, съпредседател на комитета, и включваше участието на делегации от цяла Латинска Америка и Карибския басейн, лидери и представители на членуващи в СИ партии, на правителствата на карибските държави Санта Лусия, Доминика, Барбадос и Доминиканската република, както и Ралф Гонсалвес – лидер на членуващата в СИ Унитарна работническа партия (УРП), който бе избран за премиер на Сен Винсент и Гренадини през март 2001 г. На срещата на КЛАКСИ в Кингстън делегатите обърнаха внимание на това, че глобализацията силно е ограничила възможността за вземане на национални решения в Латинска Америка и Карибите и е поставила пред особен риск малките държави в Карибския басейн, поради което в отговор е необходимо утвърждаването на демокрации, основаващи се на социалдемократическия модел. КЛАКСИ продължи работата си по тези и свързани с тях глобални проблеми на срещи, организирани в градове във всеки от подрегионите на Латинска Америка: Буенос Айрес на 11-12 юни 2001 г., Манагуа на 20-21 октомври 2001 г., Каракас на 19-20 юли 2002 г. и в Мексико сити само преди броени дни.
На 26-27 ноември 2001 г. организирахме в Санто Доминго първия провел се в Карибския басейн Съвет на СИ, чийто домакин бе Доминиканската Революционна партия (ДРП), която бе в първите редици на борбата за демокрация в Доминиканската република и целия регион и сега е на власт след победата й на изборите през 2000 г. Нашият съвет, състоял се само няколко месеца след ужасните събития от 11 септември, се занима с отговора срещу терора в рамките на “Работа за по-сигурен и справедлив свят”. Съветът наблегна също и на укрепването на демокрациите в Латинска Америка и Карибския басейн, особено във Венецуела и Хаити. През май 2002 г. имах възможността да пътувам до Венецуела и да се срещна с членуващата в СИ Демократично действие (ДД), с други политически партии и венецуелското гражданско общество и да потвърдя позицията на Интернационала, че “дефицитът на демокрация” във Венецуела трябва да бъде преодолян чрез всеобщ диалог. Два месеца по-късно организирахме среща на КЛАКСИ в Каракас като конкретен израз на подкрепата от страна на Интернационала за усилията към мирно и демократично решаване на действащата криза. Срещата разчиташе на участието на лидери и представители на множество венецуелски политически и профсъюзни организации, като всички помогнаха за детайлния анализ на трудностите пред демокрацията в тяхната страна. През януари 2003 съвещанието ни в Рим прие решение, акцентиращо, че демокрацията във Венецуела е пред катастрофа, и заяви нашата пълна подкрепа за усилията на Организацията на американските държави (ОАД) за търсене на демократичен изход.
Основният фокус в работата на Интернационала за укрепване на демократичните институции в Латинска Америка бяха политическите партии и необходимостта те да влезнат в основата на политиката, предоставяйки канал, чрез който хората могат да изразят своите предпочитания и политическа воля. Тогава участвах от името на Интернационала в кръгла маса на ОАД за демократичното управление, проведена в Сантяго през август 2002 г. и среща на страните от полукълбото във Ванкувър, организирана от ОАД, през декември 2002 г. и мога да докладвам, че се предвижда продължаване на сътрудничеството с ОАД за укрепване на политическите партии. През юни 1992 г. Участвах заедно с представители на Християн-демократическия и Либералния Интернационал в дискусия за развитието на политическите партии, чийто домакин бе Националният институт за демокрация (НИД) във Вашингтон, с който поддържаме тясно сътрудничество. През септември същата година имах възможността да гостувам на тяхната отлично организирана годишна церемония “У. Авърел Харимън”, а през март тази година посетих заедно с председателя Гутерес Вашингтон по повод на една програма, организирана от НИД, която включваше поредица от срещи с водещи фигури от Демократическата партия.
Хаити продължава да е огромно предизвикателство и в един особено труден период през август 2001 г. имах възможността да се срещна с тамошните опозиционни партии включително с членуващите в СИ Национален конгрес на демократичните движения КОНАКОМ, Хаитянската революционна прогресивна националистическа партия ПАНПРА и Организацията на борещия се народ ОЛП, както и с представители на правителството на президента Жан-Бернар Аристид, да заявя подкрепата на Интернационала за демократизация и спазването на човешките права на хаитянския народ. Следващия декември Интернационалът осъди както въоръженото нападение над Националния дворец в Порт-опренс и последвалите нападения от страна на поддръжници на правителството над опозиционни партии, журналисти и ръководни членове на Съюза за демократичен преход. Освен това продължаваме да призоваваме правителството да се включи заедно със Съюза за преход в инициираните от Организацията на американските държави преговори, за да може кризата да получи решението си чрез мирни, напълно свободни и честни избори.
Интернационалът продължава да отстоява позицията си за деколонизация на Пуерто Рико и след като сме заявили солидарността си с искането на мнозинството в Пуерто Рико за спиране на военните учения на остров Виекес, останахме доволни, когато най-после флотът на САЩ се оттегли от Виекес през пролетта на тази година. Нашата поддръжка за това усилие и особено за Пуерториканската партия на независимостта (ППН), ръководена от Рубен Бериос Мартинес, почетен заместник-председател на Интернационала, беше настоятелна и включваше поредица от декларации и резолюции, които изтъкваха притеснението ни от бомбените учения и изразяваха възмущението ни от арестуването и осъждането на Бериос Мартинес на четири месеца затвор през 2001 г. заради мирен протест срещу използването на Виекес за военни цели.
Насилието в Латинска Америка и Карибския регион се проявява в различни форми и Интернационалът реагира бързо и адекватно, когато някой член на социалдемократическото семейство стане негов прицел. Такъв бе случаят през април 2002 г., когато с декларация осъдихме бруталното физическо нападение над Роландо Арая, заместник-председател на СИ и лидер на членуващата в СИ Партия за национално освобождение (ПНО), и над членове на семейството му в Коста Рика след тамошните президентски избори, като изразихме надеждата, че виновните ще бъдат изправени пред правосъдието и че Коста Рика ще остане пример за демокрация и спазване на човешките права.
На 28 март 2003 г. Интернационалът призова кубинските власти да освободят незабавно десетките задържани в арестите лидери на неправителствени и други граждански и социални организации, припомняйки, че Куба многократно, включително на регионални срещи на върха, официално се е ангажирала да спазва международно признатите права и свободи и призовахме правителството да гарантира на всички кубински граждани правото на свободно слово, сдружаване и събиране. Когато две седмици по-късно близо осемдесет души бяха осъдени на дълги години затвор от кубинските съдилища, Изпълнителният съвет на Социалистическия интернационал определи като “недопустими и неоправдани” присъдите срещу тези, “чието престъпление е, че изразяват мнение, различно от това на правителството”. СИ призова кубинските власти “да освободят незабавно всички задържани”. Същевременно, при последното събиране на КЛАКСИ в Мексико Сити, ние отхвърлихме дестабилизиращите мерки, предприети наскоро от правителството на Съединените щати срещу Куба, които поставяха в опасност мира в региона.
Срещата на КЛАКСИ в Мексико Сити се проведе на 17 – 18 октомври и домакин беше Партията на демократичната революция (ПДР), заедно с Институционалната революционна партия (ИРП). Делегатите от целия регион определиха битката срещу неравенството като пръв приоритет в стремежа към легитимна демокрация и изтъкнаха премахването на земеделските субсидии в развитите страни и преструктурирането на латиноамериканския дълг като решаващи за оздравяването на икономиките в региона. Беше обсъдено още положението в много страни в Латинска Америка, включително Боливия, където отчетохме като позитивно предаването на властта в рамките на конституцията, вследствие на четириседмична интензивна всенародна мобилизация, което откри възможността за нов подход към трудните проблеми пред боливийското общество.
Нашите ангажименти за постигане на мир и демокрация в Колумбия
Мирът, демокрацията и солидарността с народа на Колумбия бяха централните теми на среща, организирана от Интернационала в Богота на 20 май 2002 г., чийто домакин бе Колумбийската либерална партия (КЛП) и в която взеха участие делегации от Южна Америка, Централна Америка и Карибския басейн. Срещата предостави възможност да потвърдим солидарността си с народа на Колумбия в борбата му за намиране на път към прекратяване на насилието в тази страна и гарантирането на траен мир, както и да бъдат посочени мирът и демокрацията като фундаментални цели на нашия Интернационал по целия свят.
Раул Алфонсин – съпредседател на КЛАКСИ и заместник-председател на Интернационала, изтъкна, че гарантирането на демокрация и мир означава по-скоро поставяне на хората, а не на пазарното разпределение, в центъра на глобализацията. Хорацио Серпа, кандидат за президент от страна на КЛП, призова за глобализирана солидарност като противодействие на негативния социално-икономически ефект от глобализацията. Едно от важните заключения на срещата бе, че Социалистическият интернационал винаги е бил ангажиран с търсенето на реалистични решения на реални проблеми чрез демократична политика – нещо, което сега е необходимо повече от всякога, за да се противопоставим на стремежа към деполитизиране на практически всичко и да се завоалират проблемите, като се обещава на хората лек изход от положението. Постигна се и общо съгласие, че трябва да се търси по-силно мотивиране на левицата по целия свят за по-добър отговор на опасната хомогенизация на десницата.
Азия и Тихия океан
Дейността на Интернационала в този обширен, динамичен и много важен район на света отново е съсредоточена в колективната подкрепа на международното сътрудничество за мир, сигурност и защита на демокрацията, като всичко това е утвърдило нашата социалдемократическа идентичност в цяла Азия и Тихоокеанския район. Заради нашите ценности и нашата солидарност с онези, чиито основни права са отнети или застрашени, Интернационалът продължава да обединява различните народности от региона в нашето глобално движение на граждани, работещи в заедно за общото благо.
На 21 май 2000 г. Интернационалът категорично осъди атаката срещу демократично избраното правителство на Фиджи, оглавявано от премиера Махендра Чодри, генерален секретар на членуващата в СИ Работническа партия на Фиджи (РПФ) и призова международната общност да вземе всички необходими мерки за запазване на демократичните права и институции във Фиджи. Организирахме среща на 7-8 август 2000 г. на Азиатскотихоокеанския комитет в Уелингтън, чийто домакин бе Новозеландската Работническа партия (НРП) и нейният лидер, министър-председателят Хелън Кларк, на която посрещнахме Махендра Чоди. Той благодари на Интернационала за нашата единодушна подкрепа по време на нападението срещу парламента на Фиджи, където той и други хора са били взети за заложници, и поиска конкретен план за действие за възстановяване на демокрацията и конституционното управление на Фиджи. Фил Гоф, министър на външните работи на Нова Зеландия, заяви от името на всички нас солидарността на Интернационала с Работническата партия на Фиджи, както и който и да е от нашите членове, оказали се под заплаха. Хосе Рамос Хорта, вицепрезидент на Националния конгрес на Тиморската съпротива (НКТС) и носител на Нобелова награда за мир, отбеляза голямото значение на такава помощ и че солидарността на целия свят се е оказала решаваща в борбата за демокрация и независимост на Източен Тимор. Комитетът прокламира декларация, в която се подчертава ангажимента на Интернационала за премахване на авторитаризма и диктатурите там, където все още ги има в региона и за осигуряване на постоянна подкрепа за демократичното прилагане на законите, когато то е застрашено или оспорвано.
В Уелингтън изразихме и нашето смущение от липсата на демократични наченки в Бирма, където Интернационалът подкрепяше безрезервно Аунг Сан Суу Ки след избирането й. На 30 август 2000 г. Интернационалът за пореден път направи изявление, осъждащо действията на военния режим в Бирма за ограничаване на движението на Аунг Сан Суу Ки и ръководители от нейната партия Национална демократична лига (НДЛ). Бирма отново влезе в дневния ред на Комисията за Азиатско – Тихоокеанския регион, която свикахме в Токио на 5-6 март 2001 г., и напомнихме, че условията за представителството в Бирма остават в сила и призовахме цялата международна общност да ни подкрепи в искането за освобождаване на Аунг Сан Суу Ки и всички останали политически затворници.
Домакин на срещата в Токио бе Японската социалдемократическа партия (ЯСДП) под председа-телството на Такако Дои, лидер на ЯСДП, съпредседател на Комитета и заместник-председател на СИ. Срещата спомогна за ускоряване на процеса на сближаване между Южна и Северна Корея чрез събирането на едно място на представители от управляващите партии на двете страни – Демократическата партия Милениум от Република Корея и Корейската трудоваа партия от Корейската Народнодемократична Република. Усилията за обединяване на Корейския полуостров продължават да са център на нашата работа в подкрепа на мира и сигурността в региона и макар че по пътя винаги има неравности, срещата ни в Манила показа, че е възможен напредък чрез диалог, изграждане на доверие и широка международна подкрепа.
На 25 септември 2001 г. Интернационалът изрази дълбока загриженост от нарушаването на конституцията от новата власт във Фиджи, която застрашаваше възстановяването на демократичното управление. Въпреки че Работническата партия на Фиджи, чрез постигнатото второ място с близки изборни резултати и по силата на признаващата правата на всички раси конституция от 1997 г., имаше право на места в правителството, пропорционални на спечелените места в парламента, тя бе елиминирана. Интернационалът изрази солидарността си с РПФ на срещата на Азиатско-Тихоокеанския комитет в Манила на 11-12 април 2002 г. и оттогава постоянно подкрепя партията в нейните непрекъснати усилия пред съдилищата във Фиджи за установяване на плуралистично, многоетническо управление съобразно конституцията на страната.
В Манила делегатите на СИ от целия регион бяха посрещнати от президентката Глория Макапагал Аройо, която в обръщението си към Комитета изтъкна съществения принос на нашия Интернационал в продължителната борба за демокрация на Филипините. Домакин на срещата беше Филипинската демократична социалистическа партия (ФДСП), участваща в правителството на президентката Макапагал Аройо, чийто ръководител Норберто Гонзалес изтъкна нуждата от по-дълбоко международно сътрудничество в борбата с тероризма, който представлява нова заплаха за мира и сигурността в региона. Комитетът разпространи декларация, която препотвърждаваше ангажимента на Интернационала “за солидарност със социалдемократическите партии във всички региони, за разрешаване на конфликтите чрез засилване на диалога и сътрудничеството както в рамките на държавите, така и помежду им”. В нея се отбелязват както важността на подкрепата за демокрацията като неразделна част от усилията за постигане на мир и сигурност, атаките срещу демократичната власт в Непал и дефицита на демокрация в Малайзия. Комитетът на Интернационала изтъкна, че усилията на Интернационала да търси по-широк диалог между социалдемократическите партии и умерените ислямски групировки в Азия и Тихоокеанския регион, включително Индонезия – една голяма страна, изживяваща труден период на преход. В този смисъл бих добавил, че през март имах възможността да участвам в подготвителна среща за конгрес на демократите от ислямския свят на Националния институт за демокрация, която се състоя във Франкфурт.
На 6 май 2002 г. Интернационалът приветства освобождаването от домашен арест на Аунг Сан Суу Ки, но призова военния режим в Бирма да предприеме по-нататъшни мерки за реална политическа промяна, да започне “към една по-съществена фаза”, според формулировката на Аунг Сан Суу Ки. За съжаление режимът се върна към засилените репресии и на 3 юни тази година Интернационалът порица задържането за пореден път на Аунг Сан Суу Ки и на стотина членове на НДЛ, както и закриването на партийните централи и университетите. На 3 септември ние отново осъдихме задържането й и повторихме призива си тя и всички останали политически затворници да бъдат освободени незабавно и безусловно. Както е било винаги, Интернационалът ще продължи да подкрепя борбата на бирманския народ за политическа свобода и заставаме изцяло зад международните усилия, особено тези на ООН, в подкрепа на техните демократични права и стремежи.
Интернационалът продължи да следи внимателно и събитията в Пакистан. На нашия Съвет в Рим на 20 – 21 януари тази година ние заявихме загрижеността си от липсата на демокрация в тази страна, като отбелязахме, че според независими наблюдатели и Европейския съюз парламентарните избори на 10 октомври 2002 г. бяха сериозно опорочени. В същото време със задоволство отчитаме, че членуващата при нас Пакистанска народна партия спечели мнозинството гласове, въпреки огромните спънки и изборни манипулации, с които се сблъска, и отново заявихме подкрепата си за народа на Пакистан в неговата борба за възстановяване на демокрацията в страната.
В тон с нашата загриженост от заплахите за мира и сигурността в този азиатски континент през май 2002 г. Интернационалът порица убийственото нападение над индийски военен лагер в Кашмир и призовахме Индия и Пакистан да направят всичко възможно за намаляване на напрежението. Отчетохме и дейността на гражданските обществени организации за демокрация в Кашмир и подчертахме решимостта си да подкрепяме всички инициативи за мирно решаване на конфликта за Кашмир.
Европа
Интернационалът продължава да бъде в челните редици на дейността за разширяване на Европейската общност от демокрации чрез регионални инициативи и сътрудничество, основаващо се на социалдемократическите ценности, за разрешаване на конфликтите и установяване на равноправен икономически растеж и социална справедливост. Това е съвместно усилие на членуващите при нас партии от целия континент за гаранции, че европейската интеграция ще работи в интерес на всички граждани. Интернационалът, който винаги е подкрепял демократичните промени на Балканите, изрази задоволството си, когато народът на Сърбия се освободи от режима на Милошевич. По това време нашият Комитет за Централна и Източна Европа (КЦИЕ) заседаваше в Загреб (6-7 октомври 2000 г.) и делегатите от сръбските социалдемократически организации, които участваха в срещата, ни предоставяха информация от последната минута за развитието на този драматичен преход в Белград. Домакин на срещата беше членуващата в СИ Хърватска социалдемократическа партия (ХСДП), която имаше мнозинство в правителството на страната. В нашата Загребска декларация, направена в края на дискусиите, ние заявихме, че започналата предната година нова демократична фаза в Хърватска е окуражила демократичните промени във Федеративна Република Югославия.
Участниците в срещата под председателството на Пиеро Фасино от Италианската социалдемократическа партия и Ласло Ковач (УСП), Унгария, съпредседатели на КЦИЕ, обсъдиха и предизвикателствата и перспективите за разширяването на Европейския съюз, като подчертаха, че разширението изисква политика на засилено сътрудничество с Русия. Преди срещата в Загреб ние изпратихме делегация на Социалистическия интернационал в Русия съгласно решението на нашия Съвет в Брюксел от април 2000 г. за конкретни разговори с руски политически лидери, представители и други лица на тема “Визията за бъдещето – диалог за социалдемокрацията”. Делегацията на СИ бе предвождана от лидера на Социалдемократическата партия и министър-председател на Швеция Горан Першон, член на Изпълнителното бюро на СИ, упълномощен по въпросите за Русия. Участниците от руска страна заявиха желанието си да обединят усилията си и да заздравят връзките и сътрудничеството помежду си, а нашата делегация декларира намерението на Интернационала да задълбочи сътрудничеството си с тези организации в Русия, които се идентифицират със социалдемократи ческите ценности и принципи.
За пръв път организирахме среща във Федеративна Република Югославия (ФРЮ) на 17 – 18 септември 2001 г., когато КЦИЕ се събра в Белград в израз на непреставащата подкрепа на Интернационала за демократичната революция във ФРЮ и признание за постигнатия там напредък. Участници бяха лидери и представители на социалдемократически и други демократични организации от цялата ФРЮ, а програмата акцентираше върху Балканите и международната подкрепа за започналите реформи и процеса на разширяване на Европейския съюз. Делегацията в Белград акцентира върху увеличаването на подкрепата от страна на Интернационала за политическите сили със социалдемократически възгледи на Балканите в тяхната борба за укрепване на демокрацията.
Срещата на КЦИЕ в Любляна, Словения, през следващата година бе възможност да се припомни, че до неотдавна задачата за опазване на мира и демокрацията на Балканите изглеждаше изключително трудна, но видяхме, че повечето хора в региона работят за изграждането и стабилизирането на демократични системи, като социалдемократите са една от водещите политически сили. Срещата, проведена на 12 – 13 юли 2002 г., бе с домакин Обединена листа на социалдемократите (ЗЛСД) с ръководител Борут Пахор, председател на Народното събрание на Словения, и отново бе председателствана от съпредседателите на комитета Пиеро Фасино и Ласло Ковач, които изтъкнаха, че за първи път във всички страни в Южна Европа има демократично избрани правителства. Със задоволство отбелязахме също неотдавнашният изборен успех на социалдемократическите партии в много от страните в Централна и Източна Европа, което е още един показател за жизнеността и значението на социалдемократическите принципи и нарастващото възприемане на социалдемократическата политика.
Следващата среща на КЦИЕ проведохме в София, България, на 14 – 15 юни тази година. Домакини на срещата бяха Българската социалистическа партия, партия “Български социалдемократи” и Българска социалдемократическа партия, а в нея участваха делегати на над тридесет партии-членки на СИ, както и гостуващи организации, които съсредоточиха обсъжданията си върху значението на разширяването на Европейския съюз за държавите в Централна и Източна Европа и колко е важна стабилността на Балканите за цяла Европа. Приетата от комитета декларация прикани международната общност и в частност Европейския съюз, НАТО и ООН да поемат сериозен ангажимент за опазване на мира и демокрацията на Балканите и потвърдиха позицията на Интернационала, че укрепването на социалдемокрацията в Русия, централно-европейските държави и Кавказ е от особено значение.
Като продължение на засилената ни работа на Балканите Интернационалът организира среща на лидерите на членуващите при нас партии от региона, която се проведе в Тирана, Албания, на 5 септември 2003 г. Неин домакин бе Албанската социалистическа партия, ръководена от Фатос Нано, министър-председател на Албания, и Социал-демократическата партия, като се разискваха множество въпроси, включително отношенията на Балканите с Европейския съюз, ролята и задачите на социалдемок-ратическото движение в региона. В изказванията си участниците изразиха пълна подкрепа за европейската интеграция и установяването на ясна пътна карта към членството в ЕС за всички балкански страни.
Средиземноморието
Районът на Средиземно море е разнообразен и особено важен, като Интернационалът продължава да работи за засилване на интеграцията и сътрудничеството, основавайки се на различията между нашите членове и динамичното взаимодействие в рамките на социалдемократическото семейство за укрепване на партньорството между нациите, чрез което може да се преодолее неравенството между Севера и Юга. Особената сложност на евро-средиземноморския процес изисква постоянство и политическа работа и Интернационалът остава непоколебим в усилията си за продължаване на напредъка. Комитетът на СИ за Средиземноморския регион бе създаден от Върховния Съвет на СИ в Атина през 1993 г. и много от идеите и предложенията, които направихме, намериха отражение в интеграционния процес.
Комитетът се събра в Палма де Майорка на 1-2 декември 2000 г., където домакин бе Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), чиято делегация се предвождаше от генералния секретар Хосе Луис Родригес Сапатеро. Делегатите съставиха работен документ, който даваше перспективна оценка, пет години след Барселона, как най-добре да се преодолеят препятствията и забавянето, така че да бъде продължен процесът на изграждане на европейско-средиземноморското партньорство на всички нива. Поставен бе акцент върху убеждението на Интернационала, че е необходим решителен политически тласък и по-силно политическо лидерство в цяла Европа и Средиземноморския регион, за да се ускори едно такова партньорство. На фона на притесненията, завладели света след терористичните атаки в САЩ след 11 септември, Комитетът за Средиземноморието се срещна в Севиля на 29 – 30 октомври 2001 г., като домакин бе ИСРП. По време на дискусиите участниците изразиха мнението на Интернационала, че тези терористични атаки бележат началото на нови реалности и че в отговор на подобни заплахи в един взаимно обвързан свят е необходимо широко сътрудничество за изграждане на “една по-справедлива и балансирана международна общност”, както бе заявено в Севилската декларация на комитета при закриването на срещата. В оценката си за големите предизвикателства пред Средиземноморския регион комитетът изрази и оптимизма на Интернационала, като отбеляза, че регионът е “познат като арена на срещи и диалог, както и извор на идеи за международния ред”.
Нарастващото присъствие на Интернационала в Средиземноморския регион стана очевидно, когато организирахме среща на Върховния съвет на СИ в Казабланка на 31 май и 1 юни 2002 г., чийто домакин бе Социалистическият съюз на народните сили, Мароко, и неговият първи секретар Абдерахман Юсуфи, тогава министър-председател на Мароко. Срещата имаше за тема отговора на насилието в света след 11 септември и решителните усилия на Севера и Юга за постигане на мир, сигурност и стабилно развитие.
В контекста на следвоенен Ирак Средиземноморският регион бе основната тема в дискусиите на нашата следваща среща на Комитета за Средиземноморието, проведена в Толедо на 9 – 10 май 2003 г., отново с домакин ИСРП. Срещата бе председателствана от Мануел Марин от ИСРП, председател на комитета, а основната тема бе представена от Фелипе Гонзалес, бивш министър-председател на Испания, и Абдерахман Юсуфи. Участниците в Толедо разискваха специфичното разположение на Средиземноморието, подчертавайки, че регионът е не само пресечна точка на различни култури и народи, но и място, където международната общност и социалдемократическото движение се сблъскват със сериозни предизвикателства и кризи. Декларацията от Толедо, направена от Комитета, подчерта нашата убеденост в спешната необходимост от възстановяване на централната роля на ООН като гарант на мира и сигурността, и от реформиране на междудържавните институции за постигане на по-широка демокрация, прозрачност и ефективност. Тя препотвърди и нашата подкрепа за усилията на генералния секретар на ООН Анан за уреждане на положението в Кипър на основата на съответните резолюции на ООН, както и нашия ангажимент да спомогнем за мирно решаване на кризата в Алжир, “да дадем на алжирския народ свободата да управлява собствената си съдба и средствата за изграждане на демократично бъдеще”.
В навечерието на нашия конгрес Комитетът за Средиземноморието се събра в Сплит на 10-11 октомври. Срещата, чийто домакин бе членуващата при нас Хърватска социалдемократическа партия, отново бе председателствана от Мануел Марин. Представители на партиите от СИ отбелязаха, че въпреки кризите и сериозните предизвикателства пред региона, Средиземноморието е укрепнало не само благодарение на богатството от култури, езици, религии и традиции, но и в резултат на желанието на народите там за по-задълбочено сътрудничество и интеграция. Съгласуваната от делегатите Декларация от Сплит, отново потвърди нашия ангажимент да подкрепяме евро-средиземноморския
процес като най-добра рамка за напредък в икономическото, културното и най-вече в политическото сътрудничество между народите в региона на основата на диалог и изграждане на взаимно доверие.
Изпълнение на нашия глобален дневен ред
Икономика, социално сближаване и екология
След нашия конгрес в Париж и след приемането на нашата Платформа за глобално развитие от Съвета на СИ в Мапуто през ноември 2000 г., Интернационалът продължи да работи за насочване на вълната на глобализацията в полза на мнозинството, което трябва да бъде облагодетелствано от нея. В това число влизат съгласуваните усилия на членуващите при нас партии в техните държави, както и на регионално и световно равнище, а също и на нашия Комитет за икономика, социално сближаване и екология, Работната група на СИ за Световната търговска организация и Работната група на СИ за Споразумението от Киото.
Голяма част от работата ни за насочване на вълната на глобализацията в положителна посока бе съсредоточена в две широкообхватни инициативи: Международната конференция за финансиране на развитието, проведена в Монтрьо през март 2002 г., и Световната среща за стабилно развитие (СССР) през август и септември в Йоханесбург. Израз на позицията на Интернационала по въпросите на тези изключително важни начинания бе съсредоточаването на Комитета на СИ върху икономиката, социалното сближаване и екологията в поредица проведени срещи, особено на срещата в главната квартира на ООН в Ню Йорк на 15-16 февруари 2002 г., председателствана от Кристоф Цопел от Германската социалдемократическа партия, председател на комитета.
Работата ни в тази посока продължи и на Съвета на СИ в Казабланка на 31 май – 1 юни 2002 г., когато съсредоточихме дискусиите си върху темата “От Монтрьо до Йоханесбург”. Потвърдихме подкрепата си за новото партньорство за развитие на Африка, и направихме декларация в подкрепа на Световната среща за стабилно развитие, която определи демократичното управление на света и глобалната стабилност като цели на социалдемократите в целия свят.
По повод на срещата в Йоханесбург нашият председател изпрати писмо до лидерите на Интернационала, призовавайки за нови усилия от страна на социалдемократите да интегрират икономическите, социалните и екологичните въпроси, като подчерта, че срещата открива възможност за полагане основите на “ново глобално партньорство” за стабилно развитие. Ние осигурихме мажоритарно присъствие на Интернационала на срещата и извършихме множество от действия, в които имах възможността да участвам заедно с делегатите на много членуващи в СИ партии от целия свят. Разговаряхме с министри от правителството на Южна Африка и водещи фигури от Африканския национален конгрес (АНК) на специална среща, организирана от партията при посрещането ни. Представители на СИ участваха в работата на националните делегации, бяха сред участниците във форумите на неправителствените организации, присъстваха на срещи на парламентаристи и други групи и следяха развитието на срещата. Проведоха се и разговори с Дж. Пронк – Специален пратеник на Генералния секретар на ООН за срещата. За да направи оценка на резултатите от срещата, Комитетът на СИ за икономика, социално сближаване и екология се събра в Женева, в главната квартира на Международната работническа организация (МРО), на 13 – 14 декември 2002 г. Сред участниците бяха Ларс Колер, представляващ Генералния директор на МРО Хуан Сомовиа, и Майк Мур, бивш генерален директор на СТО. С поглед, обърнат към предстоящия Съвет на СИ в Рим през следващия месец, комитетът взе решение за декларация за срещата, в която приветстваше новия тласък в световната борба с бедността и за защита на околната среда, но изрази разочарованието си за останалите под очакванията резултати, касаещи глобалното управление и други проблеми.
На срещата на Съвета на СИ в Рим на 20-21 януари тази година с домакин двете членуващи при нас италиански партии – демократите от партията на италианските леви демократи начело с Пиеро Фасино и Италианските демократични социалисти (ИДС) начело с Енрико Бозели, основната тема беше “За по-равноправен свят: управление, стабилност, социална справедливост”. След обстойни дискусии ние приехме Декларация за световната икономика, която визираше различните региони на света и трудностите, възникващи в резултат на разл
