Роден е на 5 януари 1932 г. в Алесандрия, Пиедмонт. Под натиска на баща си започва да учи право, но скоро се отказва, за да запише средновековна философия и литература. От 1961 г. е доцент по естетика в Торинския университет, а от 1975 г. – професор по семиотика в Болонския университет. Доктор хонорис кауза на 22 университета. Книгата му “Името на розата” е издадена на 150 езика в тираж 16 милиона екземпляра. Еко иска на надгробната му плоча за епитаф да се постави цитат от Томазо Кампанела: “Почакай, почакай!”, “Не мога!”
Година преди превземането на Бастилията Томас Джеферсън писал: “Възможно е само за две – три години Франция да получи конституция, която да й гарантира такива свободи, за които да не пролее и капка кръв!” Цитатът е от “Думата на експертите” на Кристофър Сърф и Виктор Новаски, издадена от “Фрасинели”, Милано. Това е една оригинално замислена антология на грешните прогнози от последните две столетия. В нея за Балзак можем да прочетем следната оценка на Йожен Пуату от 1856 година: “ В романите на Балзак няма нито действие, нито истински характери, а само скучни и скалъпени истории и нереални лица.”
За Шарл Бодлер Емил Зола казва през 1867 година: “След сто години “Цветята на злото” просто ще бъдат забравени.”
Ето и едно предсказание за Гюстав Флобер: “Господин Флобер, авторът на “Мадам Бовари”, изобщо не е писател, а човек, който се опитва да пише, но без успех, защото е лишен от талант”…И това е оценка, поместена в най- авторитетния френски вестник от епохата, “Фигаро” (1857 г.)…
След като прочита “Улис” на Джеймс Джойс, Вирджиния Улф лаконично го определя като “истински провал за автора” (1922). Докато за “Буденброкови” Едуард Енгел (1901) е доста по- пространен: “Това са два обемисти тома, в които Томас Ман ни разказва доста скучни, бих казал, направо незначителни истории за безкрайно незначителни хора в едно незначително време – и всичко това в един незначителен стил.”
Много интересна е и оценката на “Сатърди Куотърли ривю” за романа “Моби Дик”: “Това е много тъжна, неинтересна история, при това доста дълга и направо скучна. Бихме добавили още, че е глупава и смешна…” (1851).
Интересно е било и мнението на Бен Джонсън за неговия велик съвременник Уилям Шекспир: “Този писател е забележителен с навика си да не зачерква нито един ред от онова, което е “сътворил”…(1640).
Лондонското списание “Критик” оценява Уолт Уитмън доста деликатно: “Уитмън разбира от изкуство, колкото едно прасе от аритметика.” (1855)
А ето и някои куриози от света на театъра: “Кой ще отиде да гледа някаква тъпа история за някакъв нещастен търговски пътник?” (Черил Крофърд за шедьовъра на Артър Милър “Смъртта на търговския пътник”.) Или Семюъл Пъпис: “През живота си не съм гледал нещо по-глупаво и по-объркано от “Сън в лятна нощ” на този Шекспир!”…
От света на киното можем да започнем със създателя му – Луи Люмиер: “Моето откритие е само една любопитна техническа новост… Освен това няма никаква търговска стойност. А за изкуство да не говорим…”
За “Отнесени от вихъра” Гари Купър предрича: “Този филм ще бъде най-скандалният провал в цялата история на киното и по-специално на Холивуд. Щастлив съм, че отказах да играя в този скапан филм…” А през 1928 година един от шефовете на “Метро Голдуин Майер” дава следната оценка за Фред Астер: “Този не може нито да говори, нито да пее, освен това е доста хилав и при това плешив и с голяма глава. С танците се справя горе- долу…”
Да се обърнем и към музиката. През 1737 година Шайбс казва за Йохан Себастиан Бах: “Неговите опуси са напълно лишени от хармония, красота и особено от яснота. Те са объркани и просто нелогични…” А Лудвиг Шпор считаше, че Петата на Бетовен е: “…невъобразим хаос и вулгарен, просташки шум!” (1823) За Фредерик Шопен Лудвиг Релшаб (1833) казва: “… този композитор от Полша е лишен от всякакъв талант и ако трябва да се анализира сериозно неговото творчество, почти всичко подлежи на зачеркване!”
Не по-малко са и примерите в областта на изящните изкуства. Зола (през 1900 г.) за Пол Сезан: “Този живописец има качества да стане голям художник, но за съжаление му липсва необходимото упорство и характер…” А ето и оценката на прочутия критик Луи Етиен за “Закуска на тревата” на Едуар Мане: “Това е просто една глупава и безвкусна шега!”(1863) Английският поет и художник Уйлям Блейк, който е бил луд, но не и глупав, твърди следното: “Не виждам защо трябва да се възвеличават художници като Тициан и неговите там венецианци. Та това са просто кретени, а не живописци!” През 1893 г. Дега посъветвал свой приятел, търговец на картини: “Купувай само Морен, не и Тулуз Лотрек. Той е прекалено свързан със своето време и съвсем скоро ще бъде забравен!”
Но погрешно е да се мисли, че подобни “оценки” се срещат само в света на изкуството. През 1876 година президентът на САЩ Хувър казва за телефона: “Като техническо изобретение е доста оригинално, но не знам за какво може да послужи?”
През 1900 година лорд Келвин пише статия против рентгена, като определя рентгеновите лъчи като… “чиста мистификация” и нещо “твърде безполезно”…
Превод от италиански
Стефан Теодоров
Сп. “Панорама”, Милано 2003 г.