РУМЪНИЯ ПРЕД ПРОМЕНИ

0
156

Горан Готев (1934) е завършил първия редовен випуск на специалността „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 24 години е работил като кореспондент на БТА и на вестник „Дума“ в Кайро, Алжир, Букурещ, Сайгон, Ханой, Белград и Москва. В Югославия е пребивавал през последните години на Титовия режим и по време на междуетническите войни след разпадането на СФРЮ. Отразявал е и възхода на Слободан Милошевич, и свалянето му от власт. За страните, в които е работил като кореспондент, е публикувал няколко книги.
През март Европейският парламент прие доклада за Румъния на Комисията по външни отношения, който предизвика истински шок у северните ни съседи. На практика е поставена под въпрос 2007 година като дата за приемането на Румъния в ЕС. Европейският парламент изрично предупреждава, че интеграцията в ЕС няма да бъде възможна, ако властите в Букурещ не предприемат твърди мерки в борбата с корупцията, не създадат независима съдебна система и не гарантират свободата на медиите. Категорично се настоява да се прекратят проявите на полицейски произвол и се осигурят правата на семействата, засегнати от мораториума на осиновяванията. Докладът преценява, че Румъния не е изпълнила политическите критерии за приемането в ЕС и препоръчва по-нататъшните преговори с нея да се съсредоточат в тази насока.

Въпреки че оценките и препоръките на Европейския парламент не са задължителни за Евросъюза, те подействаха като студен душ върху румънците, защото си дават сметка, че могат да доведат до отлагане на приемането на Румъния в ЕС през 2007 година.
Унинието се засилва
и от факта, че в Брюксел не са били впечатлени от представените от премиера Адриан Нъстасе още през февруари мерки за присъединяване на страната му към ЕС. А те съдържаха повече от 40 нови инициативи за изпълнение на политическите и икономическите критерии за членство, които имаха краен срок за осъществяване юни тази година. За засилване на борбата с корупцията правителството предвижда да се утвърди ролята на националната прокуратура, като се гарантира автономията й и се осигурят както необходимият персонал, така и достатъчно финансови средства за работата й. Специална телефонна линия ще предоставя възможност на гражданите да сигнализират за прояви на корупция, а в цялата администрация ще се въведат “тестове за честност”. Правителството обещава да бъде безпощадно към проявите на атаки и репресии срещу журналисти. Законодателен пакет от мерки в защита на детето ще отговори на всички препоръки на експертите на Европейската комисия в тази насока.

За изпълнение на икономическите критерии за членство кабинетът “Нъстасе” обещава решително спиране на инфлацията и подобряване на законодателната и административната рамка за развитие на малкия и средния бизнес. Набелязана е и по-нататъшна децентрализация на местната власт.

Дори да бе много по-убедителна и ефикасна, програмата на правителството за изпълнение на политическите и икономическите критерии за членство в ЕС нямаше да предотврати
негативните констатации в доклада
на Европейския парламент

защото и в Брюксел, и в Страсбург расте скептицизмът за готовността не само на Румъния, но и на България за членство в ЕС през 2007 година.

Още през декември 2003 г. Координационната служба за борба срещу злоупотребите към ЕС (ОЛАФ) в свой доклад за дейността си през периода юни 2002 – юли 2003 г. констатира, че Румъния е страната с най-много злоупотреби с европейски фондове. От разследваните от ОЛАФ 125 случая в 13 страни кандидатки или членки на ЕС 54 се отнасят за Румъния, 16 – за Литва, 10 – за Полша, 9 – за България, и 6 – за Унгария. ОЛАФ обвинява страните за прояви на корупция и нарушения при сключване на договори, за некоректно използване на средства, за конфликт на интереси, за нарушения при набирането на персонал, за неспазване на професионалната тайна.

Румъния получава от европейските фондове около 700 милиона евро годишно. Те се разпределят по три програми: ФАР, насочена към укрепване на институциите, на регионалното развитие и подкрепата на малкия и средния бизнес; ИСПА, насочена към изграждането на транспортната мрежа и опазване на околната среда, и САПАРД, която е в помощ на развитието на земеделието и селските райони. Най-много румънски злоупотреби са разкрити в управлението на средствата по програмите ФАР-41, по ИСПА-10 и по САПАРД-3. Особено скандално бе, че в някои от случаите бяха замесени високопоставени лица, включително и министри. Наложи се не друг, а самият министър по европейската интеграция Хилдегард Плувак да подаде оставка, след като се разкри, че средства от европейските фондове са били насочени към фирми на съпруга и сина й.

Заключението на Координационната служба за борба срещу злоупотребите към ЕС е, че
Румъния има най-лоши резултати
заради корупцията, тежката, неефективна и корумпирана администрация и заради бавния ход на икономическите реформи.

Опасенията на европейските институции са, че злоупотребите и разхищенията ще растат, защото през 2005 г. страната вече ще получава от еврофондовете по един милиард евро.

Прави впечатление, че вместо да се отнесе с нужната сериозност към факта, че Румъния е с най-голям брой злоупотреби с еврофондове, контролен орган към правителството оценява, че докладът на ОЛАФ потвърждавал “успеха” на Румъния и бил “доказателство за пълната прозрачност, проявявана от румънските власти”.

За разлика от правителствения оптимизъм румънското обществено мнение напълно споделя оценките на европейските институции. Политическата корупция е един от най-сериозните проблеми на Румъния по пътя й към евроинтеграцията, констатира доклад на Румънското академично дружество (РАД) за управлението на страната през 2003 г. Докладът се позовава на проучване на Световната банка за качеството на управленската дейност в страните, кандидатстващи за ЕС. Според него Румъния е на последно място по качество на управленската дейност. Румънското академично дружество смята, че освобождаването на министрите на евроинтеграцията Хилдегард Плувак и на здравеопазването Мирча Беуран за прояви на корупция е станало прекалено късно, с което е накърнен сериозно имиджът на правителството.

Докладът оценява като проява на политическа корупция преминаването към управляващата Социалдемократическа партия на Румъния (СДПР) на депутати, избрани в листите на други партии. Така от 210 депутатите на управляващото мнозинство са достигнали 227. Около 15 на сто от депутатите в парламента са преминали от една партия в друга, с което са пренебрегнали вота на избирателите. Управляващата СДПР се възприема от градското население в страната като партия на корумпираните, сочат резултатите от проучване на общественото мнение на института КУРС, извършено в края на 2003 г. Според интервюираните най-подходящите думи, с които може да се характеризира положението в страната, са бедност, корупция, несигурност. 7 процента от анкетираните дори смятат, че страната преживява катастрофа.

Пак според Румънското академично дружество контролът на властта върху телевизиите, политическата корупция в местната власт и зависимостта на правосъдието от изпълнителната власт създават сериозни пречки за политическа промяна през изборната 2004 година.

В Румъния няма големи “борчески” групировки и крупни мафиотски босове, както в България. Както заради исторически традиции, така и поради все още неразгърналия се процес на приватизация и свързаните с него домогвания на мафиотския капитал, в нашата северна съседка организираната престъпност все още не е приела значимостта, влиянието и мащабите на българската мафия. Отвъд Дунав богатствата и привилегиите продължават да вървят ръка за ръка с властта. В имотната си декларация, подписана на 23 декември 2003 г., премиерът Адриан Нъстасе е декларирал доход от 155 686 евро, т.е. с 5050 евро повече от периода преди шест месеца. Това ще рече, че е пестил по 37 милиона леи месечно, като се има предвид, че предвидената в бюджета за 2004 г. премиерска заплата е 43 милиона леи годишно. Нътасе строи голям луксозен апартамент, а на името на жена му се водят четири къщи. Премиерът има автомобил “Мицубиши”, земеделски и горски земи, ферма с деклариран годишен приход 10 хиляди евро, колекции от икони, марки, редки книги, килими, мебели и оръжия. В миналото Нъстасе е бил държавен чиновник.

Министърът на земеделието Илие Сърбу през май 2003 г. е декларирал, че не притежава никакви имоти. В края на същата година вече има къща от 202 кв.м на стойност 6.132 млрд. леи плюс 115 хиляди долара.

Делегираният министър на обществената администрация и вътрешните работи Габриел Опря строи къща на терен от 1350 кв.м на стойност 3.1 милиарда леи. Продал е апартамент на стойност 250 милиона леи, но му остават още четири апартамента, три къщи, два магазина и един мерцедес. Получава и 10 хиляди евро от наеми на жилища.

Министърът за координация на генералния секретариат на правителството Еужен Бежинариу само за 6 месеца е увеличил личните си доходи с 14 хиляди евро. Той притежава апартамент, къща, автомобил “Сиело”, мотоциклет “Ямаха” и колекция от произведения на изкуството.

Министърът на правосъдието Родика Станою има 190 хиляди евро. Продала е апартамент, но продължава да притежава три къщи, парцели за жилища и два атомобила “Сааб” и “Ауди”.

Министърът на финансите Михай Тънъсеску притежава 141 хиляди евро, два апартамента, вила, помещения за офиси, два автомобила. Декларирал е и 10 хиляди евро приход от производствени дейност.

Министърът на икономиката Дан Йоан Попеску разполага с 206 300 евро, закупил е терен от 7800 кв.м, притежава други четири терена, четири апартамента, вила и лека кола “Ауди”.

В миналото повечето министри са били служители в държавната администрация или в обществени организации и само няколко от тях декларират приходи от производствена, рентиерска или друга дейност. В Румъния не бе извършена и реституция на едрата жилищна собственост, която да обясни нарастването на баснословните богатства на някои висши държавни чиновници. Не може да се пренебрегне и фактът, че в случая става дума за министри на социалдемократическо правителство, дошло на власт с амбициозната програма за социално управление в интерес на най-отрудените народни слоеве. С подобни имотни декларации и при най-добро желание такива управници трудно могат да бъдат припознати като “дошли от народа и посветили се на народа”.

Може би не е случайно, че атаките срещу Румъния в Европейския парламент и в ЕС започнаха със социален проблем-
съдбата на румънските сирачета
осиновявани в чужбина. Интересът към тях бе предизвикан от отчайващото им положение още по време на свалянето на диктатора Чаушеску. Тогава западни журналисти за първи път изнесоха потресаващи факти за глада и мизерията в румънските сиропиталища и детски заведения. Установено бе, че в бедстващо положение са повече от 100 хиляди сирачета. Започнало като благотворителна дейност, осиновяването на румънски сирачета от приемни семейства в чужбина скоро се превърна в нов източник на печалби за чиновниците посредници. Корупцията стана толкова скандална, че много скоро Румъния бе заставена да наложи мораториум върху осиновяванията на румънски деца в чужбина. Но скоро се оказа, че въпреки забраната са осиновени още 800 деца, а над 1500 испански, американски, италиански и френски семейства са в списъка на чакащите да осиновят по едно от около 5000 румънски деца. През декември 2003 г. италианска парламентарна делегация поиска от властите в Букурещ да дадат съгласие за осиновяването на 100 румънски деца от италиански семейства. Премиерът Берлускони лично е настоял и пред президента Илиеску, и пред колегата си Нъстасе за уреждане на въпроса, в резултат на което Румъния разреши 105 деца да бъдат осиновени от италиански семейства. Така мораториумът бе драстично нарушен.

През януари 2004 г. холандският евродепутат Арие Остландер и докладчикът за Румъния в Европейския парламент Емма Никълсън поискаха преговорите за членството на Румъния в ЕС да бъдат прекратени поради “ужасяващата корупция” и неспазването на принципа за върховенство на закона, който е основно изискване според политическите критерии за членство в Евросъюза, изработени в Копенхаген. Другият аргумент за такава крайна мярка бе “катастрофалното положение” на децата сираци и нарушаването на мораториума за международните осиновявания.

Свързаните с корупция и подкупи международни осиновявания, при които посредници печелят до 50 хиляди евро на дете, привлякоха вниманието върху неефективната съдебна система и корумпираната местна администрация. Така в Брюксел негласно свързаха приемането на Румъния в ЕС с решаването на въпроса за съдбата на 100 хиляди сираци от времето на Чаушеску по същия начин, както обвързаха и приемането на България в ЕС със закриването на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Разбира се, драматизирането на въпроса за осиновяванията има и скрит подтекст.
Големият международен натиск

на който бе подложена Румъния, се обяснява с несъмненото желание на Брюксел да окаже въздействие при предстоящите парламентарни избори, които поне засега очертават вероятна победа на управлявалата вече четири години Социалдемократическа партия на Румъния. Периодичните медийни кампании в Западна Европа срещу подчинената на изпълнителната власт съдебна система, срещу ширещата се корупция на всички нива на властта срещу несвободата на печата и преследването на журналисти целят да засилят опозиционните настроения в самата Румъния и да създадат условия за евентуална победа на дясна коалиция, доминирана от Национално-либералната партия (НЛП) и Демократическата партия. Съвсем не е случайно, че американският посланик в Букурещ Майкъл Гест публично разкритикува широко разпространената според него корупция в бизнеса, съдебната система, здравната и образователната системи. Той сподели, че стотици румънци са му писали за случаи на корупция, засягащи ежедневния им живот, за корупция в приватизацията, в съдилищата, здравеопазването и образованието. Гест изрично обърна внимание, че САЩ проявяват загриженост към свободата на печата в Румъния.

Изявленията на посланика на САЩ предизвикаха изненада, защото Румъния под президентството на Йон Илиеску и при правителството на Адриан Нъстасе създаде впечатление за откровена проамериканска политика. Тя изрази незабавна готовност за предоставяне на американски бази на САЩ във връзка с войната срещу Ирак и бе първата европейска страна, която през 2003 г. подписа със САЩ споразумение за имунитет на американски граждани пред Международния наказателен съд. Този жест толкова ядоса френския президент Жак Ширак, че той нарече Румъния “зле възпитана страна”. Букурещ бе остро критикуван по същия повод и от Европейската комисия в Брюксел. Това изглежда принуди на срещата на високо равнище на Европейския съвет в Порто Карас, Гърция, през юни м.г. Румъния и България изрично да поемат ангажимент да се придържат към общата позиция на ЕС във връзка с Международния наказателен съд. Оттогава румънският парламент не е ратифицирал споразумението със САЩ и някои обясняват критиките на американския посланик срещу управляващото мнозинство като израз на неговото раздразнение от непоследователната политика на Букурещ.
Румъния е пред избори
насрочени за тази есен. Правителството на управляващите социалдемократи ще се представи пред избирателите като партията, вкарала Румъния в НАТО, и издействала дата за приемане на страната и в ЕС. Засега всички социологически проучвания дават убедителен превес на социалдемократите, които сякаш нямат алтернатива. Дясното пространство понесе тежко резултатите от предишните избори, при които управляващата тогава партия на бившия президент Емил Константинеску не получи нито едно депутатско място в парламента, а на президентските избори опонент на сегашния президент стана лидерът на румънските ултранационалисти Корнилиу Вадим Тудор.

Социалдемократическата партия на Румъния, която претендира за историческа водеща роля в промените след свалянето на диктатурата на Николае Чаушеску през декември 1989 г., не крие амбицията си да бъде начело на страната както при приемането й в НАТО, така и при присъединяването й към ЕС. Ето защо в края на март президентът Илиеску и премиерът Нъстасе направиха всичко по силите си, за да убедят лидерите на ЕС в Брюксел, че Румъния ще ускори решително приватизацията, ще реформира съдебната си система, ще се пребори с корупцията и ще изпълни политическите и икономическите критерии за влизане в ЕС още през 2007 г. Но шефът на делегацията на Европейската комисия в Букурещ Джонатан Шийли предупреди, че Румъния трябва да получи статут на действаща пазарна икономика (каквато България получи още през 2002 г.), за да може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС. По този повод бе напомнено, че макроикономическата стабилност на страната е недостатъчна и нивото на инфлацията продължава да е високо – 13.7 на сто.

В средите на дясната опозиция се готвят да използват в предизборната си кампания критиките в ЕС срещу положението в Румъния и твърдят, че прогнозите за изборна победа на управляващата СДПР се дължали на контролираните от властта социологически агенции и медии. Дали тези твърдения ще се окажат верни, ще видим наесен, но едно е вече сигурно – изоставането на Румъния е на път да повлече и България, независимо от нейния напредък към приключване на преговорите с ЕС. Нещо по-лошо, в най-висшите кръгове на ЕС все по-открито се твърди, че членството на България и Румъния в ЕС още през 2007 г. е прибързано. Като заяви изрично, че има съмнения дали датата 2007 за България и Румъния е реална, заместник-председателят на Европейския парламент Инго Фридрих сякаш пророкува: “За България, Румъния и Хърватия не е от огромно значение дали членството им ще започне през 2007 или 2008 година.”

Прикачването на Хърватия към българо-румънския тандем е многозначително. Та Загреб още не е получил дори покана за преговори с Европейския съюз!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук