Завършил е Агрономо-лесовъдния факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1941 г. Десет години е работил като лесничей и директор в горски стопанства, в секции за укрепяване на пороищата и залесяване и лесоустройствени бригади и дървообработващи предприятия. Главен директор на Горско-стопански комбинат в София, началник-отдел в различни стопански обединения и в Министерството на горите и горската промишленост. Инженер Манолов е специализирал в различни държави, участвал е в международни симпозиуми. Награждаван е с високи държавни отличия. Автор е на 10 книги, 1500 статии, консултант или сценарист на повече от 35 филма, излъчвани в България и чужбина.
Горите на България заемат 39 150 000 дка или 34% от територията на страната, към 3 януари 2002 г. По лесистост България се нарежда на 19-то място в Европа. Иглолистните гори заемат 11 146 000 дка или 33% от горската площ. Високостъблените широколистни гори заемат 7 043 740 дка или 20.85%. Посочените два вида гори са най-ценните и продуктивни гори. Останалите площи заемат горите за реконструкция (изсичане на дърветата и след това залесяване с други ценни видове) – 15.85%, издънковите – 26.65% и нискостъблените – 3.65%.
Горите се отличават от другите природни ресурси, които се изчерпват: нефт, газ, руди, въглища, нерудни изкопаеми и други. Горите се възобновяват. Разположени са предимно на стръмни и урвести планински и хълмисти склонове. Лесистостта е различна в отделните области. Най-голяма е в Смолянска област, където заема 74.5% от територията, следвана от Пазарджишка – 52.1% и Благоевградска – 51.2%. Най-малка е в Плевенска – 5.5%, Добричка – 9.8%, Врачанска – 10.1% и в Русенска – 10.3%. Малка е лесистостта в някои общини, като: Садовска, Калояновска, Димитровградска, Ямболска и други.
В нашите гори голямо значение имат иглолистните видове: бял и черен бор, смърча, елата, бялата и черната мура. От широколистните: дъбът, букът, церът, тополата, ясена, липата.
В миналото големи площи на страната в т.ч. и в равнините са били покрити с вековни гори. Затова свидетелстват много пътешественици, преминали през България. Кръстоносците нарекли нашата страна „Магна силва Булгарика“ (Великата българска гора). Сред многото пътешественици от Х век е арабинът Харун Иби Яхшия, турският пълководец Лала Шахин през 1382 г., хърватския учен Миткович – 1534 г., турският пътешественик Евлия Челеби – 1653 г., французинът Пуле – 1667 г., англичанинът Робърт Уелч – 1727 г., дубровчанинът Павел Джоржич – 1595 г., Руджиер Бошнакович, също от Дубровник – 1762 г. и други.
За обширните гори в миналото свидетелстват останалите над 1700 вековни дървета, пръснати из цялата страна. Най-старото дърво е Гранитският дъб, Чирпанско на около 1660 г., Байкушевата мура в Пирин, над Банско – 1330 г., чинарът в с. Белащица – Пловдивско, над 1000 г., описан от кръстоносците. Най-високото дърво в България е високият 62 м смърч в биосферния резерват „Парангалица“ в Рила, над Благоевград и други.
За богатия наш генетичен фонд убедително говорят растящите 4500 висши растителни вида, от които 330 са защитени от Закона за защита на природата. Много от защитените видове са български и балкански ендемити, като: еделвайса, английският повет, златистата кандилка, нарцисовидната съсънка, рилската иглика, витошкото лале, янкевият крем, блатната тинтява, странджанската зеленика, водната роза, блатното кокиче, рилската теменуга, пиринската теменуга и други.
Екологически функции на горите
С нарастване на потенциалните източници на замърсяване на природата се увеличава ролята на горите, като основен и най-голям фактор за възстановяване равновесието в природата. Затова екологическите функции на горите са приоритетни, а не производството на дървесина.
А. Горите и въздухът
Без чист въздух животът е невъзможен. Човек може да живее до 30 дни без храна, до 5-6 дни без вода и само 5-6 минути без чист въздух. Въздухът участва в обмяната на веществата и е най-важният хранителен продукт. Употребата на въздух на денонощие надвишава употребата на храна и вода.
Горите имат изключително значение за пречистване на въздуха. При фотосинтезата растенията използват слънчевата енергия, като поглъщат въглероден двуокис от въздуха, в резултат на което образуват органични вещества, като произвеждат кислород. Нашите гори годишно усвояват около 12 500 000 т въглероден двуокис и произвеждат над 9 000 000 т кислород.
Дърветата и храстите усвояват и други вредни газове: серни, азотни, въглеродни, хлорни, флуорни и др.
Дърветата и храстите са истински санитари на въздуха, чрез отделянето на фитонциди и аерони. ФИТОНЦИДИТЕ унищожават различните видове бацили, едноклетъчни организми и нисши гъби. Спират развитието на остро заразни болести, като холера, чума, коремен тиф, дизентерия и други. Нашите гори годишно отделят над 4 000 000 т фитонциди.
Дърветата отделят големи количества отрицателни йони, аерони. Те също унищожават бацилите и стимулират здравето на хората. Въздухът в горите е зареден с 5-6 пъти повече аерони, в сравнение с незалесените райони. Аероните увеличават дълголетието на хората, с което се обяснява по-високата възраст на планинското население. Нашите гори годишно отделят около 4 000 000 т аерони.
Горите са най-големият пречиствател на въздуха и от прах, сажди и пепел. Затова в горските насаждения липсват тези замърсители. Шумът се превръща в един от най-страшните бичове за здравето на хората. Горите заглушават шума и в тях цари пълна тишина и спокойствие. Много дървета чрез корените си извличат и неутрализират различните съединения на оловото, желязото, титана, мангана, медта и други от почвата.
С пречиствателната дейност на горите се обяснява положението, че в 1 куб. м въздух в големите градове има средно по около 50 000 до 60 000 бацили, а в горите само по 500 до 600 бацили.
Чистият въздух влияе много добре на хората от всички възрасти, като стимулира дишането, сърдечната дейност, ускорява и подобрява апетита и съня, успокоява нервната система. Увеличава съдържанието на кислород в кръвта. Възстановява силите на организма след физически и умствен труд. Намалява количеството на захарта и фосфора в кръвта. Действа лечебно на болните от белодробни заболявания, на страдащите от хипертония, астения, неврастения и други.
Б. Горите и водите
Потребностите от чисти води, в т.ч. и за питейни потребности бързо и непрекъснато растат. Нашата страна е бедна на големи водни източници. Вътрешните реки са къси и маловодни и са разпределени неравномерно върху територията на страната.
В горите се формира 85% от водният оток в страната. Горите регулират оттичането на валежите и пречистват водите. Още при падане на валежите голяма част от тях се задържат в листата, клоните и стъблата на дърветата, а достигналите земната повърхност от почвената постилка, състояща се от паднали листа, клони, дървета, семена и сухи треви. По този начин до 70% от падналите валежи се задържат от дърветата в почвената постилка. Задържащата роля зависи от възрастта, пълнотата, дървесния вид, наклона, изложението, вида и продължителността на валежите и дебелината на почвената постилка. Горите съхраняват огромни количества вода, достигаща десетки тонове. Затова наричат горите уникални водохранилища.
Горите са не само най-големият и най-добър пречиствател на водите, но и обогатяват питейно вкусовите им качества.
При бурното развитие на техническия прогрес още не е създадена пречиствателна станция на водите, доближаваща се до тази на горите. Сега над 60% от населението в страната ползва планински води за пиене. Тенденцията е в следващите години да се увеличи ползването на планинските води за питейни нужди, особено за районите на Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и други.
В. Горите и ерозията
От всички увреждания на природата последиците от ерозията са най-тежки и трайни. Сега годишно ерозията отнася по 150 000 000 т земя. Ерозията обхваща големи площи. Спирането на ерозията е много труден и продължителен процес, свързан с решаването на сложни и скъпи технически, технологически, биологически, лесотехнически, икономически, юридически и организационни задачи. Остро пресечените планински и хълмисти терени, характерни за голяма част от страната, заедно с континенталният климат създават условия за появяването и развитието на ерозията. Изследванията в света и наблюденията у нас потвърждават, че горите си остават най-здравата и трайна броня срещу ерозията. С това се обяснява и фактът, че върху стръмните и урвести планински залесени терени няма и следа от ерозия.
В резултат на големите залесявания през периода 1950-1990 г. са заглушени над 2000 поройни дерета и реки. Затова огромно е значението на горите за запазването на язовирите от затлачване. За тази цел във водосборните басейни на язовирите са залесени 5 500 000 дка и са изградени 500 000 куб. м технически съоръжения: баражи, каменни прагчета и други. Най-слабо е затлачването на язовирите: „Розов кладенец“, „Хр. Смирненски“, „Искър“, „Камчия“. Тревожно е състоянието на язовирите: „Кърджали“, „Студен кладенец“, „Ал. Стамболийски“ и „Копринка“.
Вече няколко години се протака въпросът за започване строителството на язовирите в каскадата „Горна Арда“. Водосборният им басейн е силно ерозиран. Не се извършват необходимите залесителни и технико-укрепителни мероприятия, което ще има фатални последици. Вместо язовири ще имаме затлачени насипища. Това налага незабавното проектиране на комплексни противоерозионни мерки и започване незабавното им изпълнение!
Дървесината от горите
Горите са единственият производител на дървесина, която е свързана с нашия ежедневен живот. С развитието на науката и техниката използването на дървесината, като материал и суровина непрекъснато нараства. Вековете са натрупали 526 063 127 куб. м дървесина. Средният запас е 156 куб. м ха. Годишният прираст на нашите гори е вече 12 300 000 куб. м, а 4.00 куб. м/ха гори. Дървесината на нашите дървесни видове, особено на бука, дъба, ясена и иглолистните видове се отличава с много високи механо-технически качества. Затова е търсена на международните пазари.
Огромните запаси от дървесина, трайните високи цени и търсенето на нашите дървени материали на световните пазари са причина за непрестанните опити за аферистите, спекулантите и крадците да използват зеленото богатство за лесни и бързи големи печалби. Плод на това са горските концесии. Това е най-опустошителният начин на ползване на горите. Затова убедително говорят резултатите от Балабановата, Барон Хиршовата концесии. Балабановата концесия работи от 1902 до 1933 г. Изсечени са два пъти повече дървени материали от средния годишен прираст, като са добити 1 205 647 куб. м дървени материали. При ползването на горите са загинали и над 200 работници.
Барон Хиршовата концесия съсипа горите на Западните Родопи. Опитите за отдаване на концесии на Западно-Родопските и Странджанските гори през 1926 г. и след това на аферата „Доспат ДАГ“, дело на български, гръцки и турски аферисти бяха провалени от смелата и твърда борба на лесовъдите, местното население, обществеността и Шведския учен проф. Йостен Унден. Признателна България преименува родопския връх Дикчан на вр. „Проф. Унден“.
Структура и управление на горското стопанство
Структурата и организацията на горското стопанство беше изградена на достиженията на лесотехническата наука за единство и неделимост на горското стопанство, за равномерност и трайност в ползването на дървесината, а дърводобивът се извършва като синоним на естественото възобновяване на горите. При тази организация чужд крак не можеше да влиза и да извършва дейност в горите.
Структурата и дейностите в горското стопанство се организираше и определяше от лесовъди завършили образованието си в европейските страни: Германия, Франция, Австрия, Чехословакия, Русия, Италия, Полша и други. Тази тенденция продължи и след разкриването на висше лесотехническо образование в страната през 1925 г. При посещението си учени и специалисти от горското стопанство от Германия, Франция, Италия, Австрия, Чехословакия, Испания, САЩ, Канада, Япония, Индия и други страни подчертаваха, че структурата и управлението на горското стопанство в България е много сполучливо и от него следва да се учат много страни. Същите констатации имат и нашите лесовъди (специализирали или запознали се с горското стопанство на другите страни), че структурата и управлението на горското стопанство у нас е много сполучливо.
Провежданата политика в горското стопанство даде своите резултати. За периода 1950-1990 г. бяха залесени над 13 500 000 дка и други 3 500 000 дка бяха естествено възобновени. Затова светът заговори с уважение за „БЪЛГАРСКОТО ЧУДО“ в горското стопанство. Преобразени бяха цели области, като Кърджалийска, Благоевградска и Кюстендилска. Средният годишен прираст от 1.47 куб. м/ха през 1944 г. вече е 4.00 куб. м/ха и годишно достигна 12 300 000 куб. м дървесина. За същия период средният запас на дървесина от 69 куб. м/ха достигна 156 куб. м , а за страната е 526 063 127 куб. м.
Положителен е и социалният ефект, като целогодишно в горското стопанство и промишленост работеха около 120 000 работници. Държавните лесничейства бяха като оазиси, в които планинското население намираше работа.
С производството на висококачествени изделия от дървесина: шпертплат, парени и непарени букови дъски и детайли за мебели, иглолистни дъски, дограма, целулоза и хартии, мебели и други завоювахме най-взискателните международни пазари в: Англия, Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Гърция, арабските и други страни.
Нашите специалисти се утвърдиха като компетентни и оказваха помощ на Алжир, Мароко, Мавритания, Сирия, Гвинея и други страни. Те бяха търсени и от Канада и Франция за организиране на съвместен дърводобив и преработка на дървесината. Те покориха суровите условия на Севера и организираха най-големите горско-промишлени предприятия в света в Коми – АССР, като годишният дърводобив достигна 3 600 000 куб м дървени материали. От съвместния дърводобив нашата страна получи над 20 000 000 куб. м дървени материали, предимно иглолистни трупи за бичене и минни подпори.
Реформата в горското стопанство
След приемането на Закона за възстановяване собствеността на горите -ноември 1997 г. и законът за горите – декември 1997 г. Тогава започна провеждането на реформа в горското стопанство. Никой не посочи недостатъците на съществуващата организация и структура даже с едно изречение, с една дума. За новите закони и правилници към тях никой не прие отговорността да е участвал в изработването им.
На основата на Закона за възстановяване на собствеността на горите разпределението на собствеността към 3 януари 2002 г. е следното:
1. държавни гори – 33 399 209 дка – 85.32%;
2. общински гори – 2 265 668 дка – 5.79%;
3. частни гори – 3 209 875 дка или – 8.20%;
4. манастирски и църковни гори – 178 615 дка или – 0.46%;
5. училищни и читалищни – 43 055 дка или 0.11%;
6. кооперативни и търговски дружества – 3205 дка или – 0.01%;
7. други юридически лица – 43 923 дка или 0.11%.
За сравнение ще посочим собствеността на горите през 1947 г., съгласно статистиката:
1. държавни гори – 26.6%;
2. общински гори и предоставени от държавата гори за ползване, като балталъци на общините – 54.7%;
3. частни гори – 17.02%, обединени в 71 горски кооперации;
4. манастирски и църковни – 1.0%;
5. училищни гори – 0.7%.
Възстановяването собствеността на горите в реални граници доведе до раздробяването на горите, като отделни парчета гори има с площ от 2 ара! Сега има около 1 200 000 частни собственици, много от които не живеят в населените места, където са им горите. Тази разпокъсаност прави невъзможно правилното стопанисване и ползване на тези гори.
Фатална грешка се допусна в новия Закон за горите от 1997 г. и в Правилника за приложението му, одобрен от Министерския съвет, с който ЛЕСНИЧЕЙСТВАТА СА ЛИШЕНИ ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ИЗВЪРШВАТ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ В ДЪРЖАВНИТЕ ГОРИ. Това е в остро противоречие с лесотехническата наука, опита на развитите страни и нашият дългогодишен опит. В посочените нормативни документи: Законът и Правилникът, собствениците на гори се третират неравностойно. На частните горовладелци и на общините се разрешава стопанска дейност в горите им, а на лесничействата, които имат най-много и най-добре подготвени лесовъди не се разрешава. Това неравностойно третиране на собствениците е в грубо нарушение на КОНСТИТУЦИЯТА.
С провежданата реформа в горското стопанство в горите нахлуха всякакви фирми: бояджийски, сладкарски, шивашки и други. Затова извършваните от тях дейности са с ниско качество и оскъпени средно с 20-30 на сто, в сравнение с работата на държавните лесничейства. Ще споделим оценката на зам.-министъра на земеделието и горите д-р инж. Меглена Плугчиева: „Реформите, които са правени през последните 4 години в българското горско стопанство, ГРАНИЧАТ С ПРЕСТЪПЛЕНИЕ КЪМ НАЦИЯТА“.
Провежданата реформа съсипа горското стопанство. Основните дейности са сведени до символични размери. Плод на реформата са и страшните горски пожари през последните години. Реформата създаде възможности за непознати досега кражби, корупция и незаконни сечи. Залесената площ намаля с 3.5% само от горските пожари. Като прибавим кражбите и незаконните сечи вече става около 5.0%, намаля залесената площ. ТОВА Е СТРАШНО! СЪЩЕСТВУВА РЕАЛНА ОПАСНОСТ ОТ ВЛОШАВАНЕ НА КЛИМАТА, ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА ЕКОЛОГИЧЕСКА КРИЗА!
Приетите закони и правилници и други нормативни документи бяха открито и непрекъснато атакувани от лесовъдите и обществеността на конгреси, конференции, съвещания, симпозиуми, в масмедиите и другаде. Бившето ръководство на Министерството на земеделието и горите се опитваше да лавира с козметически поправки. Едновременно с това предприе поход срещу честните лесовъди. Само през последните две години бяха уволнени над 200 главни директори и директори на регионални дирекции на горите и лесничействата. И въпреки тези крути мерки лесовъдите останаха твърдо срещу провежданата реформа. Ето и категоричното становище на д-р инж. М. Плугчиева: „УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИТЕ ГОРИ НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА ПО ДОСЕГАШНИЯ НАЧИН. В УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА ДЪРЖАВАТА В КАЧЕСТВОТО СИ НА СЕРИОЗЕН СОБСТВЕНИК ТРЯБВА ДА БЪДЕ СТОПАНИН НА ГОРИТЕ“.
Проектозакон за изменение и допълнение
на Закона за горите от 1997 г.
Посочихме пораженията на Закона за горите от 1997 г., най-несполучливият Закон за горите от Освобождението на България от турско робство досега. Това налага спешно изменение и допълнение на съществуващия закон, а в близко време изработването на нов Закон за горите. Горската политика трябва да бъде с приоритет на ЕКОЛОГИЧЕСКИТЕ ФУНКЦИИ НА ГОРИТЕ, насочена към запазването и увеличаването на зеленото богатство, за устойчиво развитие и опазване на биологическото разнообразие. Следва да се ръководи от приетата от държавните ръководители резолюция, под която стои подписът и на тогавашния Президент на Република България в Рио де Жанейро през 1992 г., а също и на резолюциите на министерските конференции за опазване на горите в Европа в Страсбург – 1990 г., Хелзинки – 1993 г. и Лисабон – 1998 г. Крайно време е създаването на НАЦИОНАЛНА ГОРСКА ПРОГРАМА ЗА 10-ГОДИШЕН ПЕРИОД, която да отговаря на ПАНЕВРОПЕЙСКИЯ ПРОЦЕС за устойчиво развитие на горите.
В предлагания проектозакон не са решени някои от основните въпроси на горското стопанство. Ще посочим само някои от тях. Тревога буди предлаганият нов чл. 15-б, т. 1, според който „Замяната на земи и гори от горския фонд – частна държавна собственост, с гори и земи собственост на физически, юридически лица и общини се извършва със заповед на министъра на земеделието и горите при условия и по ред определен в правилника за приложения на закона.“ Открива се възможност за разграбване на най-ценните държавни гори. Така ще могат да се заменят гори от едно населено място с гори на друго място. Примерно гори от Благоевградско да се заменят с гори покрай Черноморието. Този текст следва да отпадне.
Възможност за корупция дава и предлаганият нов член 15-В, т.1. В чл. 39, т.1 пак се откриват вратички за корупция, като „на лица, упражняващи частна лесовъдска практика е разрешено маркиране на подлежащи на сеч дървета и изготвяне на съпътстващите дейности отчетни документи“. Тази точка нарушава единството на горското стопанство и на практика ликвидира контролът за сеч в горите. Следва да отпадне.
В предлагания проектозакон се запазват съществуващите начини на ползване в горите – чл.53, които доведоха до кражби, корупция и незаконни сечи в нов чл.47, както следва: „1. по такси на корен; 2. чрез възлагане добива и продажбата на добитата дървесина на склад; 3. чрез търг, конкурс или преговори за предоставяне изпълнението на дейностите, предвидени в устройствените проекти за цели лесничейства или част от тях; 5. чрез концесия.“ Тези начини са отречени и премахнати още преди 80 години. Затова категорично предлагаме този член да отпадне, като се замени с нов текст: „СТОПАНИСВАНЕТО И ПОЛЗВАНЕТО ОТ ГОРИТЕ СЕ ИЗВЪРШВА ПО СТОПАНСКИ НАЧИН ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ЛЕСНИЧЕЙСТВА. Добитите дървени материали се продават на търг на временни складове по партиди, сортименти и качества.“ Това ясно и категорично разпореждане пресича корупцията, кражбите и незаконните сечи. Заедно с това се намаляват с 20 до 30% разходите за добиването на дървените материали.
В предлагания проектозакон не се решава въпросът за фонд „Българска гора“. Във всички закони за горите след Освобождението винаги имаше специален фонд за самофинансиране на дейностите в горите. Средствата се събираха от дейностите в горите. Преди този фонд се наричаше фонд ЛКМ (лесокултурни мероприятия). Фондът не само финансираше мащабните дейности в горите, но внасяше в държавния бюджет годишно по над 100 милиона лева. Фонд ЛКМ беше преименуван със Закона за горите от 1997 г. във фонд „Българска гора“. През 2000-та година фонд „Българска гора“ беше заграбен от Министерството на финансите. Положението се повтори и през 2002 г. Сега чиновниците от финансите определят средствата за горското ведомство, които са крайно недостатъчни. Тази е една от причините за свеждане на дейностите в горите до символични размери.
Заграбването на фонд „Българска гора“ е в остро противоречие с европейските тенденции. Така в Швеция и Франция държавата дотира с по 3-4 долара годишно за всеки хектар гори. До 50 долара са дотациите в Холандия и Швейцария. Освен това във Франция се налага такса върху изделията на дървесина в специален фонд за горското стопанство, като: 1.5% за бичените материали, 1.0% за производството на шперплат и фурнир, о.5% за дървесни изделия и плочи от дървесни частици, 0.1% за хартии и картони. В Испания всички потребители на обла дървесина внасят част от печалбата си до 10% за горското стопанство. В Швеция, Норвегия и други страни всеки извозен куб. м дървени материали с въжени линии, (с което най-добре се запазват горите) се дотира от държавата с по няколко долара. Затова в проектозакона следва да се създаде нов член, с текст: „Връща се фонд „Българска гора“ на НУГ (Национално управление на горите).
Ще се спрем и на предлагания проектозакон от сдружението на общините. Така в чл.16-а се предлага: „С решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на земеделието и горите, на общините може да се предостави стопанисването и да се учреди право на безвъзмездно ползване върху гори и земи от държавния горски фонд до 10 декара на домакинство, за срок от 30 години“. Това е точният текст от предлагания проектозакон за изменение и допълнение на Закона за горите от 1997 г. от бившия министър на земеделието и горите Венцеслав Върбанов, внесен в Народното събрание на 3 август 2001 г. Този проектозакон беше отхвърлен от сегашното ръководство на Министерството на земеделието и горите и от Комисията по земеделие и гори към Народното събрание.
Предлаганото безвъзмездно ползване на държавни гори от общините е в остър разрез с развитието на горското стопанство. Държавните гори създават най-добри възможности за правилното стопанисване и ползване на горите. Така в Англия държавните гори през 1919 г. са заемали 2%, а сега 55%. За същия период в Швейцария от 5% държавните гори вече заемат 75%. В Канада държавните гори заемат 96%. В съседна Турция в миналото държавните гори заемаха незначителни площи, а сега 99%. Същата тенденция има и в останалите развити страни.
Общинските гори са млади, на около 40 години и заемат
2 265 680 дка или 5.79%. Общините нямат опит, специалисти и средства за извършване на необходимите лесотехнически мероприятия. Разходите за добитата дървесина от тези млади гори са по-големи от продажната цена на добитите дървени материали. Освен това съществуват големи трудности за пласмента на тези тънки материали. Ще се получи така, че общините вместо приходи ще понасят загуби. Затова е най-добре общинските гори да се стопанисват и ползват от лесничействата, като общините получават процент от тарифните такси за ползването на горите – тяхна собственост. По този начин общините ще получават реални приходи, които могат да използват в социалната си политика. Този начин има дългогодишен опит в нашата страна и показва добри доходи за общините.
Разпокъсването на частните гори изключва възможностите за правилното им стопанисване и ползване. Правилна и този път е оценката на д-р инж. М. Плугчиева: „трябва да се каже на висок глас, че никъде в Европа не се провежда ТАКЪВ МОДЕЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ПРИРОДЕН ГОРСКИ РЕСУРС“. Опитът на европейските страни, където най-малката горска площ е 400 дка и нашият собствен опит, при които частните гори се обединяваха в горски кооперации, отново показват, че е наложително сдружаването на частните горовладелци. Така създаденото едроплощно горско стопанство ще бъде подпомагано от държавата финансово и технически.
Горските ресурси при решаване социалните роблеми
С възстановяване правото на лесничействата да извършват стопанска дейност и връщането на фонд „Българска гора“ на НУГ (Национално управление на горите) се създават възможности за използване на горските ресурси за решаване в голяма степен на социалните проблеми в планинските райони. Ще се спрем на конкретните условия за отделните дейности.
Залесяването
При незалесени 5 160 480 дка голи, ерозирани и други земи в горския фонд към 3 януари 2002 г. и при опожарени за последните години около 1 500 000 дка – сега годишно се залесяват по около 50 000 дка и то некачествено със слабо прихващане на залесените фиданки. Новото ръководство оповести, че през тази година ще се залесят общо 100 000 дка. И това е крайно недостатъчно. Наложително е още в следващите години да се осигури залесяването на минимум 200 000 дка, а в близките години да достигнем по 500 000 дка. Имаме достатъчно опит, добри специалисти и квалифицирани работници за решаване на тази задача.
Залесените фиданки се нуждаят от отглеждане в първите 3-4 години. Залесяването и отглеждането на фиданките води до разкриването на нови над 10 000 работни места и то предимно за жени.
Отгледните сечи
Нашите гори са млади, средна възраст 49 години, което се дължи на огромните залесявания в миналото. Най-важното лесотехническо мероприятие за младите гори е периодическото извършване през 5-7 години на отгледни сечи, при които се изсичат загнилите, засъхналите, много чепатите и много кривите дървета. Това подобрява състоянието на горите. Годишният прираст се увеличава с 10 до 20%. Ускорява се производството на дебела дървесина с високи механо-технически качества. Създават се и по-добри условия за укритието, изхранването и размножаването на едрия дивеч. Подобряват се екологическите функции на горите. В миналото отгледни сечи се извършваха върху 1 200 000 дка и повече годишно, при което се добиваха над 1 500 000 куб. м тънки дървени материали и дърва. Сега тази дейност е занемарена. Затова с извършването на отгледни сечи върху около 1 500 000 дка ще се добиват по минимум около 2 000 000 куб. м тънки материали и дърва. С тази дейност ще се открият допълнително над 10 000 нови работни места.
Оползотворяването на сухите и паднали дървета
При нарастване възрастта на горските насаждения и от снеговали и ветровали и други годишно отпадат от 700 000 до 1 000 000 куб. м дървесина от сухи и паднали дървета. Бившето ръководство на НУГ забрани оползотворяването на тази дървесина до възстановяване собствеността на горите. Това доведе за последните 4 години до натрупването в горите на около 3 000 000 куб. м такава дървесина. Забавянето на събирането Ј води до занижаване на механо-техническите качества на тази дървесина, а от там и до ниски продажни цени. Падналите и сухи дървета стават разсадници на насекоми и гъбни вредители. Това създава опасност от каламитети и унищожаване на съседните здрави дървета. В миналото годишно се оползотворяваха от 600 000 до 700 000 куб. м такава дървесина, с което се намаляваше сечта на здрави дървета. В страната има голям опит в използването на сухите и паднали дървета от държавните лесничейства. С това ще се оползотворят големи количества дървесина, а създаването на нови хиляди работни места ще реши частично проблема с трудовата заетост.
Поддържане и строеж на горски пътища
Без наличието на достатъчна пътна мрежа не може да се мисли за интензивна дейност в горите. Сега в горите има около 20 000 км горски пътища или по 8 линейни метри на хектар горска площ. Препоръката на световната банка е в близките години да достигнем средноеропейското равнище от 16 л м/ха. Тази дейност сега е преустановена, поради липса на средства. В миналото годишно се строяха по няколкостотин километра горски пътища, от които по 50 до 70 км асфалтирани. С поддържането на съществуващите горски пътища и строежът на нови ще се разкрият нови хиляди работни места.
Дърводобивът
За последните 5 години дърводобивът е относително постоянен, около 4 542 000 куб. м, от които 955 000 куб. м за местното население. Поради липса на добре развита пътна мрежа и затруднения в пласмента на дребната дървесина се сече в достъпните райони и то предимно дебела дървесина. Към сечта трябва да се прибавят и кражбите и незаконните сечи, които никой не може да уточни, но те са годишно около 700 000 до 1 000 000 куб. м дървени материали.
Съгласно лесоустройствените проекти, големият запас и годишен прираст следва дърводобивът да се увеличи, с тенденция в близките години да достигне около 9 000 000 куб. м. Това е необходимо и за подобряване санитарното състояние на горите. При завишаване на дърводобива ще се разкрият най-много нови работни места, десетки хиляди. И тук имаме голям опит и високо квалифицирани специалисти и работници.
За горските пожари
През последните години горските пожари изпепелиха около 1 500 000 дка гори. Основната причина за тези пожари е провежданата горска реформа. Преди реформата в лесничействата работеха по 150 до 300 работници, пръснати на цялата територия. Те първи откриваха възникналите пожари и започваха гасенето им. Тогава само в отделни случаи противопожарната охрана се използваше за гасене на горски пожари. Сега в лесничейството няма нито един работник. Дългогодишната практика потвърждава, че липсата на работници в лесничействата е основната причина за късното откриване и след това разрастване на горските пожари.
С Постановление на Министерския съвет №233 се забрани износът на обгорялата дървесина. Яростният вой на някои фирми, дружества и частници срещу тази забрана показва една от причините за горските пожари. Някои фирми имат договори с гръцки и турски фирми за износ на обгоряла дървесина. Пораженията от тези пожари трябва колкото се може по-бързо да се отстранят. Всяко забавяне ще има тежки последици. Ерозията вече започна в някои от опожарените гори. Появиха се и каламитети от насекоми и гъбни вредители. Не бива да се забравя, че става въпрос за огромни площи. Наложително е специално решение на Министерския съвет за бързо възстановяване на опожарените гори. С това ще се създадат допълнително нови хиляди работни места.
Изложеното потвърждава, че се налагат бързи решения за отстраняване пораженията от горската реформа за запазване и подобряване състоянието на зеленото богатство. Заедно с това ще се осигури рационалното използване на горските ресурси за решаване острите социални проблеми в планинските райони. Посочихме, че на първо време ще се разкрият нови над 30 000 до 35 000 работни места. Добиването допълнително на няколко милиона куб. метра дървесина от отгледните сечи, събирането на сухите и паднали дървета и завишеният дърводобив ще разкрие други десетки хиляди нови работни места при преработката на тези материали. В миналото в горското стопанство и промишленост работеха около 120 000 работници.
Към изложеното следва да прибавим, че разходите за посочените дейности са малки и голяма част от тях ще се открият от продажбата на добитите дървени материали.
С възстановяването на стопанската дейност в лесничействата в тях отново ще заработят по 150 до 300 работници и повече. Ще се пресекат кражбите, корупцията и незаконните сечи и опустошителните горски пожари. С посочените горски мероприятия рязко ще се завишат екологическите функции на горите.
Задачите чакат своето решение. Те не търпят отлагане. Всяко забавяне води до влошаване състоянието на горите, влошаване на климата и опасност от екологическа катастрофа и наличието на страшна безработица в планинските райони.
Длъжни сме да съхраним и подобрим зеленото богатство и за идващите поколения!
