НОВИТЕ СЪСЕДИ НА ЕВРОПА. СТРАТЕГИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ВЪНШНА ПОЛИТИКА СЛЕД РАЗШИРЯВАНЕТО

0
170


Декларация на Партията на европейските социалисти от 18 май 2004 г.

I. Резюме
Дългосрочната цел за превръщането на Европа в стабилна и демократична е по-важна от установяването на стриктни разписания за по-нататъшното разширяване на Европейския съюз. Освен разширяването остават и други пътища за представяне на европейските ценности отвъд границите на ЕС. И двата процеса ще спомогнат да бъдат избегнати нови разделения както в Европа, така и във връзка със Средиземноморския регион. Ние приветстваме с добре дошли новите членове. Разширеният Европейски съюз ще трябва да инвестира в превръщането на разширяването от 1 май 2004 г. в успех. Това няма да е автоматичен процес.

България и Румъния не са част от сегашния кръг на разширяване. ЕС има задължението да се опита да завърши преговорите с тези държави навреме, за да стане възможно приемането им през 2007 г. Това изисква усилия и от двете страни.

Щом Турция отговори на политическите критерии от Копенхаген, преговорите за присъдиняване ще започнат. Успешният резултат на преговорите ще зависи от това дали Турция ще продължи да изпълнява политическите критерии и икономическите условия и дали тя е способна да приложи договореното. В подготовката за евентуалното начало на преговорите за присъединяване с Турция, ЕС и Турция трябва да си сътрудничат по-тясно, особено що се отнася до по-широкия Близкоизточен район, Средиземноморието, както и по други въпроси от взаимен интерес във външната политика и политиката на сигурност.

Засилването и повишаването на стабилността в региона на Югоизточна Европа и активната роля на заинтересованите страни са предпоставка за разглеждане на бъдещи кандидатури за членство. Дългосрочната перспектива за страните от Западните Балкани трябва недвусмислено да бъде тази на цялостна европейска интеграция.

Разширяването не е основната цел на Европейския съюз и не е единственият начин да се популяризират европейските ценности. Още повече че тези бъдещи разширявания могат евентуално да създадат напрежения и политическа нестабилност сред настоящите страни членки на ЕС и техните граждани. Ние, като социалдемократи, трябва да вземем под внимание тези фактори, когато разглеждаме нашата позиция по въпросните бъдещи разширявания.

Беларус, Украйна и Молдова се нуждаят от смяна на режима, за да могат да представят надеждна кандидатура за членство в ЕС. ПЕС ще предприеме инициативи в подкрепа на демокрацията в тези страни.

Връзките със Средиземноморския регион трябва да се развият отвъд настоящите търговски споразумения. Ние трябва да се стремим да определяме райони за по-тясно сътрудничество. ПЕС ще ускори работата си по тези въпроси и ще настоява пред институциите на ЕС за налагане на една нова и по-адекватна политика на добросъседство като част от общата външна политика и политика на сигурност на съюза.

II. Европейски традиции

Сегашният кръг на разширяване повдига въпроса за подхода на Европейския съюз в неговите нови граници към държавите . Това налага дебати по изясняване на традициите, възможностите и ограниченията на европейската интеграция и формулиране на гъвкава и всестранна външна политика на ЕС спрямо съседните държави.

Европейската интеграция е щастлива приказка. След две опустошителни световни войни, диктатури и чудовищни престъпления, Европейската общност, последвана от Европейския съюз, се радва на близо 60 години мир, демокрация и просперитет.

В процеса на разширяване Общността интегрира и държави, които обърнаха гръб на диктаторски режими и така спомогна за трайното установяване на демокрация в тези страни. Кръгът на разширяване от 2004 г. е насочен към окончателно преодоляване на разделението на континента от конфликта Изток – Запад.

Сега възниква въпросът за подхода на ЕС към неговите съседи, някои от които са нови. Въпреки всички тези успехи, ние трябва внимателно да помислим докъде съюзът може да се разширява, без да се постави в положение, в което не може повече да изпълнява успешно своите задачи за опазване на мира, демокрацията и просперитета.

Дискусиите относно възможното членство на Турция в ЕС показаха, че прилагането само на формални политически, институционални и икономически критерии е недостатъчно, когато сме изправени пред бъдещото разширяване на съюза. В противен случай ЕС може на теория да включи страни от всеки континент.

Нито пък географските и историческите дефиниции за Европа предлагат адекватни средства за решаване на въпроса на кои държави може да се предложи възможността за членство в ЕС. Европейската общност на ценности се основава на човешките права, демокрацията, социалната отговорност, равните възможности и баланса между изявата и солидарността, индивида и държавата.

Отговорност на Европа е да опазва тези общи ценности в бързо променящия се и все по-взаимнозависим свят. За тази цел тя трябва да не забравя ядрото на своята цивилизация и да го превърне в мерило за начина, по който разглежда и преценява подхода си към своите съседи. Европейският съюз трябва да вземе под внимание възможни нежелани реакции, които могат да доведат до дестабилизация чрез недопускане на други желаещи държави да се присъединят.

В същото време от Европа зависи дали ще развие стратегии и нови форми на партньорство в оформянето на взаимоотношенията си със съседните държави, които нямат изгледи да влязат в съюза дори и в бъдеще. Тези партньорства трябва да отчитат собствените интереси на Европа, както и на нейните съседи и да изграждат и развиват взаимоотношенията в полза и на двете страни. В един многополюсен свят трябва да се вземе под внимание и ролята на Европа като глобален фактор, както и глобалната отговорност, която тя й отрежда.

III. Разширяването на ЕС през 2004 г.

От гледна точка на предстоящото разширяване на ЕС политическите актьори трябва да засилят неговия капацитет за външнополитически действия срещу ограничаване на неговите нарастващи териториални, икономически и демографски измерения и растящото многообразие на възприятия.

Кръгът по разширяване на ЕС през 2004 г. с 10 държави и 75 милиона граждани може да засили международното влияние на Европейския съюз. Но това няма да стане автоматично. За да го постигне, съюзът трябва да бъде истински способен за активни действия във външната и вътрешната политика, така както и във външната търговия. Друго условие е страните-членки на съюза да координират действията си в международните организации.

Въпреки че държавите, които влизат в съюза през 2004 г., са добре подготвени за пътя си към Общността, те ще трябва да продължат да се концентрират върху своето вътрешно развитие.

В новия Европейски съюз на 25 държави няма да е лесно за Европа да постигне споразумения, за да действа в глобален план. Ако Европа иска да засили влиянието си, тя трябва да положи по-големи усилия в полето на външната политика. Що се отнася до съседите, Европейският съюз трябва да се стреми да избегне каквото и да е ново разделение на континента или твърдо разграничение между него и ислямската южна част на Средиземноморския регион.По този начин съюзът ще избегне и нова политическа конфронтация на основата на различия в благосъстоянието и политиката.

IV. Различни стратегии за различните съседи

След разширяването на 1 май 2004 г. ЕС има нови съседи в Източна и Югоизточна Европа и ще трябва да консолидира политиката си спрямо съседите си в Средиземноморския регион. За тази цел ще трябва да усъвършенства инструментите, с които разполага и да ги приложи по гъвкав начин. ЕС ще трябва също така да установи различни подходи към различните предизвикателства, идващи от тези държави.

Това се отнася за международните политически действия на Европа като цяло, въпреки че не трябва да се забравя, че външната политика започва на прага на дома. В съответствие с възприятието за самата себе си Европа не смята преките си съседи за конкуренти, още по-малко за врагове. Това също е доказателство за уникалната същност на европейската интеграция. За разлика от други асоциации на щати, ЕС се определя не чрез външен опонент, а отвътре.

Фактът, че ЕС винаги смята своите съседи за партньори, не означава, че може да приеме същата политика спрямо всяка страна. Неговите съседи са твърде различни, което означава, че сътрудничеството трябва да се основава на различни стратегии. Първата стъпка е да се определят интересите на Европа по отношение на съседните страни и региони. По време на този процес ЕС ще трябва да се определи както в географски, така и в политически план. Той трябва да уважава своите собствени основни ценности, като също така не забравя специфичното значение, което има всеки съседен регион за Европа.

Затова ЕС трябва да разработи координирани методи, които са подходящи за всяка ситуация и да определи съответните приоритети. Неговият подход трябва да надхвърли твърдата категоризация, отразена в споразуменията за присъединяване и предприсъединителните договорености. За да не се разпростре прекомерно, сега Европа трябва да предложи възможност за присъединяване на много малко държави. Но тя трябва да разгледа кандидатурите за членство на своите нови източни съседи и да призове тези държави към гарантиране на критериите от Копенхаген.

Въпреки трудностите, през които премина в резултат на близкоизточния конфликт, процесът от Барселона е пример за съвършен подход в това, че се концентрира върху сътрудничеството между Европа и съседните й региони по конкретни проблеми и възможности. Първоначалните предложения на Комисията (за взаимоотношенията с южните и източните съседи на Европа и за интегрирането на Западните Балкани) трябва да служат като полезна основа за бъдещи дискусии. Първостепенна грижа е да се изясни на каква основа ЕС може да си сътрудничи със съседите в Източна Европа и Средиземноморския регион, без да се разшири прекомерно или да създаде дълбока разделителна линия.

Управляващите политици трябва да имат предвид, че бъдещите гранични региони на Европейския съюз вече показват редица рискове от гледна точка на сигурността. Тези рискове понастоящем не представляват заплаха за сигурността на Европейския съюз във военно отношение. Един от проблемите е нарастващият и непрекъснато засилващ се натиск от миграцията в Северна Африка, увеличаващото се население. Също така има проблеми със защитата на околната среда и енергийната сигурност като последствие от използването на атомна енергия в Източна Европа и зависимостта на Европейския съюз от петрола и природния газ от Каспийския район и от различни региони на Руската федерация.

V. Русия и новите съседи на Изток

Разширеният Европейски съюз ще има нов район в съседство, състоящ се от Русия, ОНД и непряко Кавказ. Тези нови съседи се различават съществено от бившите съседи в Централна и Източна Европа. Все още има да се свърши много работа при определянето на политиката на ЕС спрямо тези нови съседи. Подходът на ЕС трябва да обхваща не само икономически въпроси, но и проблеми, свързани с човешките права, демократизацията и сигурността.

Разширяването от 2004 г. дава на ЕС редица нови съседи на Изток. Русия е най-големият и най-важният нов съсед, на когото ЕС вече отдава голямо значение. Това е както поради факта, че Русия традиционно се съобразява с Европа, особено по въпросите на културата, така и заради това, че Русия е много важна за Европа от гледна точка на икономиката и политиката ни за сигурност.

Що се отнася до политиката за сигурност, Русия е тясно свързана с европейските партньори на НАТО, включващи страните от Централна и Източна Европа, чрез Съвета НАТО – Русия. От гледна точка на тази политика Русия има силни интереси в Източна Европа, както и в Черноморския и Каспийския регион. Освен това Русия продължава да играе силна роля в глобален план като постоянен член на Съвета за сигурност, като ядрена сила и не на последно място заради връзките й с Индия и Китай в Азиатския регион.

В същото време икономическите връзки между ЕС и Русия са от голямо значение. ЕС е основен партньор на Русия, както в износа, така и във вноса. Петролните продукти представляват почти половината от вноса на ЕС от Русия, а останалият основен внос се състои почти изцяло от суровини, главно скъпоценни и черни метали. ЕС има нарастващ баланс на търговски дефицит с Русия, възлизащ общо на 25,6 милиарда през 2000 г. в сравнение с 5,3 милиарда за 1995 г.

Всяка една стратегия на Европа спрямо Русия трябва до отчита тези фактори. В допълнение фактът, че Русия става непосредствен съсед, ще повдигне практически въпроси, на които трябва да се търсят прагматични решения, като въпроса за транзитния трафик между Калининград и вътрешността на Русия.

ЕС не може да избегне критичен диалог с Русия относно развитието на нейното общество, нито пък може да игнорира продължаващото силно влияние на Русия в някои от бившите съветски републики.

Конфликтът в Чечня все още изглежда е далече от мирно разрешаване. Той коства човешки живот и на двете страни, както и продължаваща дестабилизация на Кавказкия регион. Трябва да се намери мирно разрешаване на конфликта, продължаващ вече близо десетилетие. Преди всичко трябва да се намери компромис, който да гарантира териториалната цялост на Руската федерация и ще даде възможност на чеченския народ да живее достойно, като им предостави свобода да организират своя собствен културен и политически живот на демократична основа. ЕС, съвместно със Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, може да играе подкрепяща и посредническа роля.

Подобни прагматични въпроси излизат на преден план във връзка с другите съседи на ЕС на Изток – Беларус, Украйна и Молдова. Основните проблеми са свързани със сигурността по границите, превенцията на нелегалната миграция и подкрепата на процесите на демократизация и регионалното търговско сътрудничество.

В случая с Беларус различните действащи на политическата сцена лица (на ниво държава и на ниво гражданско общество) в Европейския съюз трябва да се координират по-тясно в бъдеще, за да постигнат по-голяма демокрация в страната и да подобрят икономическата ситуация. В тази връзка желанието на САЩ да играе по-активна роля в съседните на ЕС държави на изток е от значение1 . Политическите фигури на ЕС не трябва да ограничават действията си до връзки с официалните структури на Беларуската република, а да бъдат инициатори на политика, която води до демократични промени на режима.

В Украйна, една от най-гъсто населените европейски държави, процесът на икономическа и политическа промяна все още не се е доказал като успешен в много отношения. Групировки, действащи на олигархична основа, контролират икономическите и политическите структури, както на национално, така и на регионално равнище. Необходимо е да се формулират стимули чрез предложение за сътрудничество с конкретни условия и чрез засилване на демократичните сили, така че страната да може да се развива паралелно с другите държави в Европа.

В Молдова функционират само някои от държавните структури, тъй като източната част на страната отказва да се подчини на властта на централното правителство. Въпреки че гражданската война свърши, страната остава разделена и продължава да е най-бедната в Европа с БВП на глава от населението, равняващ се на 1,8 % от средния в Европа. Това означава, че Молдова остава потенциален източник на конфликт. Европейският съюз трябва да помогне за изграждането на държавни структури и да стимулира икономическата активност.

Във всички тези държави ЕС трябва да направи повече за обезпечаване на респект към демократичните процеси (провеждане на свободни и честни избори, когато им дойде времето) и основните човешки права. Необходимо е да се намерят нови инструменти за икономическо сътрудничество за целия регион между новата източна граница на ЕС и Руската федерация. В случая с Беларус това зависи от това държавата да предприеме стъпки към демократизация.

Не непосредствените съседи на ЕС на Изток включват Кавказките републики Армения, Азърбайджан и Грузия. Цяла поредица от конфликти дестабилизират Кавказ в продължение на повече от едно десетилетие и могат да се разпрострат към други региони, като се има предвид значението на тези страни от гледна точка на енергийната политика и близостта им с Русия и Близкия изток. Освен това вътрешнополитическото развитие и на трите държави изглежда проблематично в политически план, тъй като държавните структури на всяка от тях почти са се разпаднали или са налице признаци на тенденция към авторитаризъм.

Външнополитическият подход трябва да включва конструктивно използване и ангажиране на съществуващите институции, особено на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, тъй като техните структури включват всяка европейска страна-членка.

VI. Югоизточна Европа

ЕС предложи на страните от Югоизточна Европа ясна перспектива за присъединяване. До това присъединяване, датата за което не е фиксирана още, трябва да се изяснят редица икономически и политически въпроси, както и въпроси по сигурността.

Подобни приоритети трябва да бъдат заложени спрямо страните от Югоизточна Европа. Като се имат предвид гражданските войни в бивша Югославия и етническите проблеми и конфликти в други страни от Югоизточна Европа, ЕС трябва да продължи усилията си за стабилизиране на тези държави, някои от които са млади, и за предотвратяване на възможни конфликти. Пактът за стабилност на Балканите, който е плод на голямата политическа и материална отговорност от страна на Европа, трябва да бъде следван като политика на високо ниво. В същото време Европейският съюз трябва да продължи да предприема активни политически, а където се налага и военни мерки за предотвратяване на конфликти.

Въпреки това Пактът за стабилност може само да помогне на тези държави да си помогнат сами. За да постигне траен мир и развитие, освен да получава помощ отвън, Югоизточна Европа трябва да положи значителни усилия и да бъде готова сама да реши конфликтите по мирен път. Това е единственият начин за постигане на целта за постепенно интегриране на всички страни от Югоизточна Европа в европейските структури.

Трябва последователно да се използва процесът на присъединяване, докато въпросът за приемането на отделни страни в ЕС трябва да се преценява на базата на постигнатите резултати. Румъния и България имат годишен брутен вътрешен продукт, възлизащ само на 1670 и 1520 щ. д. на глава от населението, което означава, че те са с над 1000 щ.д. под всички останали страни кандидатки, включително и Турция, въпреки колебанията напоследък и често негативния ръст на нейното развитие2 . Затова преди да бъдат приети, те трябва да направят значително усилие, ако наистина искат да спечелят от влизането в ЕС.

Сърбия и Черна гора, Босна, Македония и Албания имат подобни икономически показатели. Но някои от страните в този регион развиват динамична икономика въпреки слабите икономически условия, резултат от кризите при преобразуванията и последиците от войната през 90-те години. Вътрешните напрежения обаче остават широко разпространени. Специално Албания има институционални трудности, независимо че е важен пример за светска мюсюлманска държава. В интерес на ЕС е да продължи да налага стабилност в тези държави, независимо от това дали те имат някакви скорошни перспективи за присъединяване. Тъй като религиозните и етническите напрежения са взаимозависими в тези страни, ЕС трябва да продължи да следва обща стратегия спрямо тях.

Остава да се види дали Хърватия ще може да се присъедини към съюза по-скоро от южните си съседи. Икономическото й състояние е значително по-добро – БВП, възлизащ на 4620 щ.д. на глава от населението, но тя е изправена пред структурни икономически проблеми. Също така трябва да продължи да стабилизира демократичната държава и да обезпечи сътрудничество с европейските и международни организации, по-специално с Международния наказателен съд в Хага. Другите условия за членство в ЕС включват връщането на заложници и възстановяването на тяхната собственост, както и практически трайни доказателства за спазване на човешките права.

Европа трябва да се стреми да начертае пътна карта за присъединяването на другите държави от Западните Балкани освен предложението към България и Румъния за приемане през това десетилетие. Тук трябва да стане ясно, че Европа няма да толерира никакви въоръжени етнически конфликти или формиране на нови държави. Що се отнася конкретно до Сърбия, Косово и Черна гора, въпреки избухването на организирано насилие напоследък, ние не подкрепяме преначертаването на сегашните граници, тъй като това може да предизвика опасни прецеденти за други държави, които да поставят под съмнение своите граници в тази силно взривоопасна зона. Трябва да се напредне повече в предложения към страните от Западните Балкани за обща перспектива за дата за присъединяване, така че съществуващите и възможните конфликти между различните народи и държави да могат да бъдат превръщани в сътрудничество. В това отношение ПЕС вярва, че е важно социалдемократическите сили да играят решаваща роля в повечето държави в този регион.

VII. Турция
Срещата на върха в Копенхаген очерта следващите стъпки във връзка с присъединяването на Турция в ЕС. Спазването на критериите от Копенхаген остават мерилото за напредъка към присъединяване и веднага щом политическите критерии бъдат изпълнени, преговорите по присъединяването ще започнат. Перспективата за приемане в ЕС накара турското правителство да предприеме насърчаващи и решителни стъпки към предприемането на необходимите реформи.

Въпреки решимостта на правителството все още не е установена ясна рамка за гарантиране на политическите, икономически, социалните и културните права и за нея ще са необходими огромни усилия, за да се подчертае преломният и фундаментален характер на придвижването на Турция към евентуално членство в ЕС. Турция ще трябва също така да засили всички политически и културни методи за разширяване на познанията на турските граждани за идеалите и ценностите на Европейския съюз. Едно активно и свободно гражданско общество и ангажираност и сътрудничество с неправителствените организации ще бъдат от огромно значение за засилване на демократичния характер на обществото. В същото време самият Европейски съюз трябва да се приготви за възможното приемане на Турция и за новата геополитическа ситуация, но са необходими задълбочени дебати за последиците.

ЕС ще се нуждае от спешни реформи в редица възлови политики като тази за селското стопанство и структурните фондове, както и във финансово и институционално отношение, за да се справи с по-нататъшното разширяване. Ние също трябва да помислим как Европа може да поддържа социалния си модел и да постигне икономическо и социално единство.

Поради специфичното си географско, икономическо и културно положение, така както и поради големината на своето население, Турция ще бъде партньор от особено значение.

В случай, че преговорите с Турция за присъединяване не започнат в близко бъдеще, изниква въпросът дали ще бъдат подходящи други форми на сътрудничество в политиката на сигурността между ЕС и Турция. Важно е по-скоро да се постигнат целите, които са поставени, отколкото да се следват графици, които понякога могат да се окажат нереални.

VIII. Средиземноморският регион

Благодарение на процеса от Барселона ЕС следва стратегия спрямо Средиземноморския регион от средата на 90-те години.Тук основният рисков проблем е свързан с миграцията и с конфликта в Средния изток. ЕС трябва да продължи да предприема систематичен подход към тези проблеми, за да подобри сигурността в района.

Проблемите, свързани с политиката на сигурност, също играят важна роля в сътрудничеството на ЕС със Средиземноморския регион, както например е отразено в Хартата за мир и стабилност в рамката на процеса от Барселона3 . В същото време израелско-палестинският конфликт и свързаните с него конфликти ще продължат да имат особено значение за Европа и да изискват ангажираност от страна на ЕС по изпълнение на процеса от Барселона. Това се отнася в същата степен и до действията в контекста на близкоизточната четворка, както и до помощта за палестинската автономна държава и специалните отношения с Израел. Проблемите с политиката на сигурност също са важни в Средиземноморския регион не само във връзка с борбата срещу тероризма.

Освен това ЕС трябва да направи повече за формулирането на превантивна политика при възможността от имиграционен поток, който може да надхвърли възможностите на ЕС за прием. През последните 20 години ръстът на населението в региона е 2,5 % на година в сравнение с 0,4 % за ЕС. Като най-голям бизнеспартньор (47 % от целия внос на региона идва от ЕС, 56 % от износа отива за ЕС) ЕС има и особена отговорност, която в бъдеще ще нараства, ако до 2010 г. се установи евро-средиземноморска зона за свободна търговия.

Икономическото и социалното развитие на Средиземноморския регион е ключът към трайната превенция спрямо тероризма, наркотрафика и нелегалната миграция. Поради тази причина процесът от Барселона трябва да се подсили.
Европа и САЩ трябва да засилят сътрудничеството си в Средиземноморския регион. В зоната на традиционна политика на сигурност ние каним НАТО за по-тясно сътрудничество с ЕС на базата на неговите многостранни инициативи и опит.

IX. Предизвикателствата пред политиката
на Европейския съюз

ЕС трябва да подреди приоритетно предприемането на стратегии във външната политика и инструменти за следприсъединителния период. Той трябва да преразгледа съществуващите структури и средства за подпомагане, с които разполага и да разработи нови мерки там, където е необходимо.

За да посрещне предизвикателствата и за да се възползва от възможностите, дадени от новите му съседи, ЕС трябва да формулира следприсъединителна стратегия за европейската външна политика. Тя трябва да установи различни подходи за всеки отделен регион, на базата на конкретни ситуации, отразявайки интересите на съюза и отчитайки адекватно интересите на съседите.

В този смисъл е необходимо да се изясни дали програмите за помощ отвън (Tacis, MEDA и CARDS) и другите финансови източници (намиращи се в Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за вазстановяване и развитие) са достатъчни както като количество, така и като качество и дали партньорите ги използват както трябва. Важно е също да се обмисли дали не трябва да се създадат нови ивструменти в определени случаи, като например една инвестиционна банка, създадена съвместно от Руската федерация и Европейския съюз.

Един от способите за постигане на това могат да бъдат общите стратегии, формулирани в Общата външна политика и политика на сигурност след договора от Амстердам, отнасящ се за Русия и Средиземноморския регион съответно от 1999 и 2000 г. Въпроси, свързани със споразуменията за присъединяване, зоните за свободна търговия и перспективите за приемане, трябва също да бъдат регулирани в този контекст. В същото време съществува необходимост да се провери отново дали присъединителните споразумения трябва изцяло да бъдат ориентирани към евентуално приемане. Стратегиите трябва да покриват всички аспекти на политическите, икономическите, културните въпроси, както и на тези по политиката на сигурност. Основната им насоченост трябва да се различава според региона – не трябва да има еднотипен проект за стратегиите на разширения ЕС спрямо неговите съседи.

Европейците трябва да могат да представят своите общи интереси ефективно и за тази цел да определят общи, дългосрочни перспективи, които са изцяло подкрепяни от всички страни-членки. Затова държавите, които влизат в съюза през 2004 г., трябва да бъдат ангажирани във формулирането на общи стратегии в един ранен етап, тъй като те стават региони, граничещи непосредствено с Източна и Югоизточна Европа.

Х. Задачите на ПЕС

Като една от основните политически сили в Европейския съюз, ПЕС трябва да играе основна роля на две нива. Първо, тя трябва да изгради и установи партньорство и сътрудничество с партиите на съседните региони. Второ, трябва да използва влиянието си директно в институциите на ЕС, за да е сигурна, че ЕС следва прогресивна външна политика.

Дори на този етап ПЕС трябва да се подготви за факта, че новите й съседи от Източна и Югоизточна Европа ще имат характеристики, които ги отличават от сегашните съседи. Това означава, че ПЕС трябва да бъде по-активна в източноевропейските страни – Беларус, Украйна, Молдова и не на последно място Русия, за да проправи пътя за политическо развитие в съответствие с нейните идеи.

Същото се отнася и за балканските държави. ПЕС трябва да изгради връзки със съществуващите демократични сили в някои от тези държави. Партията трябва да формулира политика спрямо партиите от Средиземноморския регион.

Много е важно, че синдикатите и неправителствените организации играят основна роля в някои от тези страни и че ПЕС установява диалог с тях. В същото време социалдемократите в Западна Европа са изправени пред проблема, че тяхната идеологическа ориентация понякога среща малко симпатия в източноевропейските страни и тези от Югоизточна Европа, поради тяхната история.

Като цялостна стратегия ПЕС ще засили действията си в тези региони, ще формулира политика за членството в нея, ще координира политиката на своите партии членки и ще подобри съществуващите инструменти (като Форума за демокрация и солидарност). Това означава тясно сътрудничество с политически организации със социалдемократични тенденции и с групата на ПЕС в Европейския парламент. Над всичко това стои задачата на ПЕС да поддържа своя външнополитически подход към и в рамките на институциите на ЕС с оглед насочване на европейската външна политика в желаната посока.

1Конгресът на САЩ е предвидил повече от 40 милиона долара помощ за следващите две години за подпомагане на демокрацията в Беларус

2 Данните са от 2000 г.

3 Основата на този процес е декларацията от Барселона от 1995 г., която беше подписана от страните на Европейския съюз и Мароко, Алжир, Тунис, Египет, Израел, Палестинската автономна държава, Йордания, Ливан, Сирия, Турция, Кипър и Малта и така включва всички средиземноморски държави освен Либия.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук