Като проблем на националната сигурност трябва да се разгледа и икономическата престъпност в България. Престъпността в икономиката причинява значителни икономически загуби и снижава икономическата активност, отблъсква сериозните чуждестранни инвеститори и по този начин не само възпрепятства икономическия растеж и задържа ниското жизнено равнище, но създава и негативен имидж на страната. През изминалите 15 години на преход икономическата престъпност се разрази в невиждан за страната мащаб. Ясно се очерта тенденцията за криминализиране на част от икономиката на България. Това се дължи на редица вътрешни и международни фактори като международния тероризъм, разрастването на трансграничната организирана престъпност, развитие на международната корупция в процеса на глобализиране на икономиката и регионалните дестабилизационни процеси в балканските страни като налагане на ембаргови режими, обусловили възникването на контрабандни канали за внос на стоки. Във вътрешен план кризата се изрази в дестабилизиране на съдебната система, на правоохранителните и контролни органи на държавата.
Всички тези процеси засилиха криминализирането на икономиката и развитието на икономическата престъпност. Липсата на ясни правила за развитие на частния бизнес доведоха до появата на сивата икономика. Според международни оценки в пазарните икономики на Западна Европа сенчестият сектор заема около 10 % от брутния национален продукт. В страните от бившия източен блок – до 44 %. В Русия сивата икономика заема 62 % от националното производство, в Македония – 46 %, в Полша – 25 %, в Румъния – 31 %, в Словакия – 30 %, в Словения – 24 % от брутния национален продукт. В България според оценки на експерти сивата икономика заема 30 % от брутния вътрешен продукт, като черната престъпна икономика е 36 % от брутния вътрешен продукт, което се равнява на около 5-6 млрд. евро.
При изследвания по отделни сектори на производството у нас обаче може да се констатира, че нелегитимният бизнес в България достига до 85 % от производството. Такъв пример е млечният бранш. Съотношенията са сходни и при хлебопроизводството, месопроизводството и месопреработката. По информация от Национална служба “Борба с организираната престъпност” в областта на сивата икономика не може да се говори за структури в буквалния смисъл. По-скоро се наблюдава динамично коопериране на автономни сдружения, които по правило са префасонирани юридически. За целите на отделните престъпни операции бързо се регистрират нови фирми с участието на подставени лица или фирми-фантоми.
При 37 % от групите е констатирана престъпна дейност, свързана с данъчни и финансови измами, незаконен хазарт и други икономически престъпления. Активизира се фалшифицирането на пари, кредитни карти и травел-чекове. Почти всички лидери на организирани престъпни групи са български граждани. Някои от тях ръководят престъпни мрежи на територията на повече от два региона. Повече от две сфери на престъпна дейност има на територията на три и повече региона, наличие на бригади за прилагане на насилие, търговия с наркотици, използване на бойни бизнесприкрития в сферата на сивата икономика.
Съставът на повечето от групите е от българи, като процентът на чужденците е много малък. По този начин оценявам взаимодействието на местни криминални групи с престъпни формирования от Югоизточна, Източна, Централна Европа и Латинска Америка. Особено активно е престъпното структуриране в трафика на наркотици, нелегалната миграция, търговията с жени, фалшифицирането, контрабандата, митническите измами и други. През изминалите години възникнаха различни схеми на икономическа престъпност – контрабандни канали, които бяха в разцвета си по времето на ембаргото, но продължават и в момента да функционират, като се сменят единствено собствениците им.
Според експертите оборотите от тези канали са за над 1 млрд. д. мръсни пари. При сивата икономика е характерно неплащането на данъци, социални осигуровки, митни сборове и ДДС. Тази икономика не може да се развива така благоприятно, ако не бяха създадени добре функциониращите връзки, базиращи се на даване на подкупи от престъпните среди на държавни служители от митническата и данъчната администрация. Проникването на престъпните групировки във водещи агенции от Министерството на финансите се оказа пагубно за икономиката на страната. Загубите, нанесени от бездействието на служителите, са в милиарди левове.
Примери за това има много – уволнението на митнически инспектори, свързано с пропускането на тирове с контрабандно внасяне на пилешко месо, бутчета и дробчета, осъществявано от покойния контрабанден бос Кольо Самоковеца. Уволнението на 17 служители от данъчни подразделения на Териториалната данъчна дирекция в София, взаимосвързани с фирми, източвали ДДС от порядъка на милиони левове. При сивата икономика се наблюдава разгръщането на производства, които работят паралелно с други, официално обявени производства.
Сивата икономика е изградена от дейности, които по своята същност не са забранени, но тяхното извършване не е обявено пред държавата по предвидените за това правила. Пример в това отношение е търговията с алкохол, със спиртни напитки без бандерол, но когато се облепят с бандерол, те се легализират. Осъществява се канал, по който дейността може да се узакони. Така е с фалшивия бандерол, но предлаганите в търговската мрежа паралелно с истинския бандерол. Като основен проблем в съществуването на канала за внос в страната и реализацията на акцизни стоки без заплатен акциз е заниженият контрол от страна на митническите служители в съответните входящи ГКПП-та. При извършените проверки само в един магазин за безмитна валутна търговия е установено, че в един работен ден са изписани в наличност над 200 мастербокса. Нанесени са големи загуби на бюджета. Затова трябва да се търсят нови подходи за търсене на съответната отговорност от служителите на Агенция “Митници”.
При престъпната икономика се получават доходи от кражби на МПС-та, рекет, наркотрафик, производство и пласиране на наркотици, проституция, трафик на хора, сделки с оръжие, фалшифициране на парични знаци, производство на компактдискове и DVD, източване на дебитни и кредитни карти. Незаконно разпространение на нелегален софтуер се извършва главно в големите градове и националните курорти. Площад “Славейков” в София е олицетворение на търговия с нелегален софтуер, извършва се безнаказано престъпление срещу интелектуалната собственост.
Накрая бих казал, че разрастването на т.нар. трансгранична престъпност и формирането на доходи от незаконните и престъпни вносно-износни операции наред с трафика на наркотици и хора е най-важният мост между българските мафиотски групи и техните задгранични партньори.
Противодействието на престъпността е ключов елемент в правителствената политика и е тясно свързан както с осигуряването на нормални условия за провеждане на икономически реформи и за укрепване на държавността, така и със стремежа на страната за ефективно участие в международните отношения и за членството в Европейския съюз. Борбата на всички държавни институции против престъпността, резултатите и противодействието на държавата и оценката, давана от гражданското общество на тази борба, а също и оценката, от различни международни институции, и експерти от Европейския съюз, ще бъдат от особено значение за издигане на авторитета на България.
