1. Отиде си и проф. д-р Чавдар Добрев – една от последните ренесансово надарени и енциклопедични личности в съвременната отечествена култура. Той отлетя към един по-добър, може би, свят, в който ще си разговаря със сенките на великите му учители Георг Лукач и Антонио Грамши, с приятелите си: проф. Любомир Тенев и Леон Даниел, с Емилиян Станев, Йордан Радичков и Дончо Цончев, на които посвети блестящи литературно-критически изследвания. Както и с цяла плеяда български поети, критици, белетристи, учени, с които през последните десетилетия го свързваше искрено другарство и взаимно уважение…
Неговите приятели без съмнение осиротяват от тази тежка загуба, но остават десетките книги и стотиците му блестящи статии, есета, разкази, стихотворения, литературни портрети и пр., които го нареждат във фалангата на най-ярките съвременни български творци.
Месеци преди да си отиде, сякаш предчувствайки, че му предстои последното пътуване, той подготви и издаде книгата „Под сянката на преустройството“, която издателство „Захарий Стоянов“ публикува. Тази творба е не само своеобразна духовна автобиография на автора, но представлява и панорама на литературно-културния живот на Отечеството, в продължение на повече от половин век. Тя е и един вид духовно завещание на проф. Чавдар Добрев. Нека хвърлим поглед към тази талантлива и проникновена по своите интелектуални послания творба.
2. През последните години се появиха доста четива, които имат претенцията да бъдат споменно-мемоарна литература. Поради общия разпад на нравствените ценности и размиването на сериозните естетико-художествени критерии, книжният пазар бе наводнен от стотици ерзац-четива, полуграмотни текстове или опуси, в които хвалипръцковщината, откровените лъжи, подмяната и манипулациите безразделно властват…
Слава богу, обаче, излязоха и книги със сериозни достойнства – дневници, спомени, мемоари, исторически изследвания, задълбочени социално-политически анализи, свързани с т. нар. социалистически период (1944‒1989) и особено с бравурните и драматични тридесет години след началото на прехода. Една от тези задълбочени и написани с честно и проникновено перо книги е „Под сянката на преустройството“ от проф. Чавдар Добрев. Поради вродената си скромност авторът сякаш свенливо е предложил като подзаглавие фразата „Разхвърляни записки на един ляв интелигент“. Разбира се, тези записки никак не са разхвърляни, а строго премислени, концептуално структурирани и следващи неотклонно един хронологично-тематичен подход, който обхваща период повече от пет десетилетия.
3. Читателите добре познават богатото и многостранно творчество, както и неуморната обществена активност на Чавдар Добрев. Той е от малцината съвременни интелектуалци, които работят еднакво успешно в различни жанрове и през годините ни поднасят талантливи художествени творби или научни съчинения. Не е мястото тук да правим обзор на цялостното му творчество, но само ще споменем сферите и жанровете, в които той е сътворил впечатляващи произведения.
– Години наред нашият автор посвещава на театъра – на режисура, драматургия, актьорско майсторство и т.н. Така се раждат книгите „Реализмът на Вахтангов“ (1967), „Лирична драма“ (1973), „Драматургични идеи и театрална методология“ (1984), „Всекидневният Леон Даниел“ (2002).
– Несъмнено литературната критика и теория най-силно привличат нашия автор. За пет десетилетия той е издал над 25 книги литературна теория и критика. Тук ще посочим само някои от най-важните книги в тази област – „Разум и революция“ (1972), „Забранените плодове на познанието. Емилиян Станев“(1982), „Еретичният ерос“ (2003), „Новата естетика“ (2008), „Книга за Вапцаров“ (2008), „Българската голгота“ (2008), „Новият пулс“ (2014), „Модерна проза“ (2014), „Времето на разказвача“ (2015), „Руската идея“ – т. I и т. II (2019) и пр., и пр.
– Чавдар Добрев е един от малкото литературни критици и теоретици, който е и автор на редица стихосбирки, високо оценени от големи съвременни поети като Любомир Левчев, Петър Анастасов и др. Нека споменем стихосбирките „Окосена болка“ (1983), „Камбанен свод“ (1994), „Възхвала на разума“ (2003), „Разстреляна носталгия (2006), „Насаме със себе си“ (2016). Автор е на книгата с разкази „Просто така“ (2018).
– Изключителната обществена и политическа активност на Чавдар Добрев раждат и поредица от ярки публицистични книги: „И видях друг звяр… Московски дневник“ (1994), „Проиграната демокрация“ (1998), „Ранено време“ в два тома (2003), „Власт и безвластие“ (2015)…
Не можем да не припомним, че освен това Чавдар Добрев е между най-активните преводачи на унгарска поезия, проза и публицистика през последните години, както и автор на редица студии, посветени на класически и съвременни унгарски произведения. Най-значимото му дело в унгаристиката са преводите на над четири хиляди стиха от Ендре Ади, както и творби на Шандор Петьофи, Дюла Юхас, Дежьо Костолани, Арпад Тот, Лайош Кашак, Атила Йожеф, Дюла Ийеш и др.
Но не само извънредно широкия диапазон на жанровите превъплъщения на творческия дух у Чавдар Добрев ни впечатлява, но и тънкия критически усет, проникновеността на разсъжденията и евристичните пробиви при научните му творби, както и оригиналната метафорика на неговата поезия, а и дълбокото вникване във философията на оригинала при преводите.
През периода 2008‒2011 г. издателство „Захарий Стоянов“ публикува избрани творби в осем тома.
4. И ето че сега Чавдар Добрев е решил да поднесе на читателите книга със сложна жанрова структура, в която се преплита споменно-мемоарното начало, сериозния анализ на социално-политическите събития и пертурбации през последните петдесет години, с оригинални негови стихотворни творби и преводи от унгарски автори, които отразяват духа на конкретното време. Чавдар Добрев скрупульозно и последователно анализира процесите както в литературния и театралния живот на Отечеството, така и трансформациите на обществените нагласи, които са особено активни около унгарските събития (1956), Пражката пролет (1968) и смутното и размирно време в началото на 90-те години при разпадането на Съветския съюз. Съдбата предопредели нашия автор не само да живее в интересно време, но и да се оказва на най-възлови и знакови места. В навечерието на унгарските събития Чавдар Добрев е студент в Будапеща и е свидетел на сблъсъка между догмата и зараждащите се опити за самостоятелно мислене. Той наблюдава процесите на десталинизация в Унгария, има преки впечатления от личности като Имре Наги, Янош Кадар и Дьорд Лукач.
Интересни са наблюденията на нашия автор върху революционната ситуация в Будапеща, както и размишленията му за романите на Дудинцев и Еренбург.
Връщайки се в България, Чавдар Добрев работи в издателство „Народна култура“, в Студията за документални и хроникални филми, във военната редакция на Радио София. В началото на 1960 година съдбата отново го изпраща в чужбина – в Москва като аспирант в Академията за обществени науки. Трите години в руската столица му предоставят не само щастливи познанства с фигури като шекспироведа Александър Аникст, експерта по театъра на Западноевропейското възраждане Григорий Бояджиев и големите капацитети по съвременна немска сценична култура Борис Зингерман и Александър Димшиц, но и възможността да наблюдава процесите на десталинизация сред руския интелектуален елит. Отблизо се запознава с естетиката на театър „Вахтангов“, сближава се с неговия главен режисьор Румен Симеонов. С негово съдействие гледа репетициите на „Принцеса Турандот“ и „Живият труп“, както и добива лични впечатления от вахтанговските актьори: Юлия Борисова, Михаил Улянов, Людмила Максакова, Юрий Любимов, Василий Лановой и др.
5. В Отечеството Чавдар Добрев отново се потопява в интелектуалния живот в епохата на големи социални раздвижвания. Това е времето на 60-те години, когато започва и десталинизацията на българското общество, време на редица литературни открития и шедьоври, когато излизат ярките книги на Георги Джагаров, Павел Матев, Иван Радоев, Найден Вълчев, Първан Стефанов, Любомир Левчев, Иван Динков, Христо Фотев, Петър Караангов, Никола Инджов, Стефан Цанев, Михаил Берберов. Освен към литературната критика, Чавдар Добрев насочва погледа си и към българската драма и театър. За него истински театрални събития са „Прокурорът“ от Георги Джагаров и „Когато розите танцуват“ от Валери Петров. Това е времето, когато той издава монографията си „Реализмът на Вахтангов“. Заедно с това усилено чете и разсъждава върху прозата на Ивайло Петров, Васил Попов, Димитър Вълев и Дико Фучеджиев. Увлекателно разказва Чавдар Добрев за работата си в Института по изкуствознание, предавайки интересните си разговори с проф. Чавдар Драгойчев, Александър Обретенов и Атанас Стойков. Любопитни са неговите наблюдения, оценки върху личности като Георги Саев, Атанас Славов, Гочо Гочев, Максимилиян Киров. Интригуващи са и страниците, посветени на причините, поради които се разпада приятелството между Георги Джагаров, Генчо Стоев, Кольо Георгиев и Иван Цветков.
Активността и дързостта на Чавдар Добрев да атакува номенклатурни авторитети в областта на литературата и изкуството предизвикват самия Тодор Живков на среща с писатели да квалифицира нашия автор като литературен хулиган.
Следва сътрудничество и работа в алманаха „Съвременник“, където Чавдар Добрев се опитва да защитава каузата на модернизма и социалната критика и иска да придаде реформаторски характер на списанието. По същото време той се задълбочава в естетиката на Бертолд Брехт и упорито продължава преводите си на стиховете на Ендре Ади. Следват нови скандали в началото на 70-те години, свързани с негова статия, посветена на естетическите възгледи на Владимир Ленин.
6. Много страници ще са ни необходими, за да проследим по-подробно професионалната биография на Чавдар Добрев, затова ще акцентираме само върху работата му в Народния театър и приятелството му с яркия белетрист Дико Фучеджиев, както и с актьори като Стефан Гетов, Славка Славова, Асен Миланов, Таня Масалитинова, майстора на българския театрален плакат Асен Старейшински и т.н. По това време Чавдар Добрев пише монографията „Забранените плодове на познанието. Емилиян Станев“, издава интересната книга „Писатели на стадиона“, в която ярки творци разказват за спортните си увлечения (Елисавета Багряна, Николай Хайтов, Павел Вежинов, Любомир Левчев, Иван Радоев, Мирон Иванов, Валери Петров, Генчо Стоев, Дончо Цончев, Любен Дилов, Атанас Мандаджиев, Йордан Радичков, Станислав Стратиев).
Чавдар Добрев е имал щастливото хрумване да накъсва повествованието на своите спомени с оригинални или преводни стихотворения. Този интересен подход му позволява да покаже, че поезията е другото му Аз. Един е авторът в литературно-критическите си и театрални анализи, друг е, когато се отпуска на вълните на поетическото вдъхновение. Трябва да отбележим тук и ласкавите оценки на редица поети и критици за поезията на Чавдар Добрев. Става дума за Петър Анастасов, Петко Братинов, Найден Вълчев, Никола Инджов, Иван Методиев, Александър Геров, Здравко Петров, Борис Данков, Иван Спасов, Венко Христов, Здравко Чолаков, Константин Еленков, Луко Захариев и др. …
И до началото на т.нар. демократични промени у нас Чавдар Добрев пишеше и публикуваше остри публицистични статии, но полемично-аналитичният му талант се разгръща истински в началото на 90-те години на миналия век. Съдбата отново го изпраща в Русия – този път като директор на Българския културно-информационен център в Москва, и то именно в смутното време на разпада на Съветския съюз. Наблюденията си от този драматичен период той изразява в московския си дневник „И видях друг звяр“ (1994). След поредното му връщане в България избухва истинската му публицистична енергия. В стотици статии Чавдар Добрев разобличава лъжите на перестройчиците, пише за причините и последиците от възродителния процес, анализира разложителните процеси в БСП и едновременно с литературно-критическите си книги (напр. монографията „Всекидневният Леон Даниел“ или „Книга за Вапцаров“) следи зорко актуалните политически процеси, нахвърля интересни психологически зарисовки за Тодор Живков, Станко Тодоров, Венелин Коцев, Георги Йорданов, Андрей Луканов, Александър Лилов, Жан Виденов, Георги Първанов, Красимир Премянов, Клара Маринова, Георги Аврамов, Иван Костов, Бойко Борисов, Михаил Миков, Николай Добрев, Сергей Станишев, Корнелия Нинова…
При социално-политическите си анализи Чавдар Добрев демонстрира детайлно познаване на фактологията и впечатляваща дълбочина на разсъжденията, прогнозите, както и категоричност на защитаваната позиция. Любопитно е и психологическото портретуване на споменатите политици и депутати.
7. Ще си позволя тук да споделя и някои мои лични впечатления и наблюдения върху тази удивително разностранна, сложна и амбивалентна личност. Облагодетелстван съм от факта, че съдбата ми даде възможност да бъда един от най-близките му приятели през последните 40 години. Виждал съм го в най-разнообразни ситуации – и като депутат в парламента, когато разпалено полемизираше и със съмишленици, и с опоненти, и като сериозен театрален и литературен анализатор на творби, автори, тенденции. И като съзерцателен поет, и като добросъвестен преводач на унгарска поезия и проза. Чавдар Добрев и в творчеството си, и в личния си живот е едновременно съсредоточен, но и артистично разхвърлян. Характерът и темпераментът му постоянно воюват помежду си, понякога интуицията надделява над логическите доводи на разума. Той е способен да се бори за идеите, в които вярва последователно и със завидна категоричност. Защитава духа на националната ни култура, но без да издига китайски стени за благотворните чужди влияния. Критик с уклон към философския размисъл (както го оценяваше проф. Любомир Тенев). На него не му е чужд и тънкият психологически анализ, подплатен с богати познания в областта на историята, естетиката, художествената литература. Според него марксизмът, социалната идея изобщо, ще бъде силна, ако не е в плен на догмите, ако разгръща страстта на разума (нека използваме това великолепно сравнение на Шопенхауер). И ако Йохан Хьойзинха формулира понятието играещия човек – хомо луденс, ние бихме могли да кажем за Чавдар Добрев, че това е съмняващият се човек. Иде реч за онова благородно съмнение, което откроява дълбоко духовните натури от парвенюшките тълпи…
8. Несъмнено книгата на Чавдар Добрев „Под сянката на преустройството“ ще се превърне в един от най-ценните и убедителни документи за социално-политическите процеси и тенденции в България през последните няколко десетилетия. Тя потвърждава оценката на редица сериозни интелектуалци, че авторът е между най-ярките и талантливи наши творци, създал впечатляващи по своя талант и дълбочина творби в много широк жанров диапазон. Тази своеобразна духовна автобиография се родее с подобни четива, които издателство „Захарий Стоянов“ публикува през последните две десетилетия. Достатъчно е само да споменем „Автобиография на духа“ от проф. Исак Паси или блестящите публицистични книги на Стефан Продев „Носене на кръста“ и „Сваляне от кръста“.
Чавдар Добрев – научна задълбоченост, артистично вдъхновение, моралистична строгост и целеустременост при защитата на благородни социални и естетически каузи.
