Изглежда, че международната общност се движи към историческо споразумение за данъчното облагане на мултинационалните корпорации чрез налагане на минимален данък в глобален мащаб. На среща в Рим лидерите на Г-20 одобриха основната рамка, създадена под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Сегашната 100-годишна система не беше подходяща за целта. С течение на времето ефективната данъчна ставка за мултинационалните компании бавно ерозира, което на свой ред увеличи тежестта върху работниците и малките предприятия, тъй като те не могат да се присъединят към глобалните схеми за избягване на данъци, достъпни за корпоративните гиганти.
Но подробностите, съобщени в пресата и които сякаш са все още в процес на преговори, са тревожни. Като за начало, проблематичен е начинът, по който споразумението беше постигнато – бързо, като гласовете на големите държави и техните корпорации бяха чути много по-лесно от тези на гражданското общество и развиващите се страни. Някои отбелязват иронията между реалностите около документа и етикета, поставен върху процеса, понякога наричан „приобщаваща рамка“. Това не е изненада, като се има предвид, че документът е одобрен в седалището на ОИСР в Париж, клуба на напредналите държави.
Г-24 – официално междуправителствената група на двадесет и четирите по международни валутни въпроси и развитие, която координира позицията на развиващите се страни и нововъзникващите пазари, представи внимателен и подробен коментар на по-ранни проектопредложения. На практика, нито едно от тези предложения не е включено досега. Резултатът е, че тази широко обявена реформа ще остави повечето страни с нищожни ресурси в момент, когато пандемията от Covid-19 ги лишава от средства.
Предложенията за глобален ефективен минимален данък от 21% бяха отхвърлени за сметка на търсенето на най-ниския общ знаменател от 15% – успех за Ирландия и другите данъчни убежища, загуба за останалия свят. Това е процент, който е по-нисък от средната текуща ставка, но по-висок от ефективната ставка, като се има предвид как действително се прилага корпоративният данък върху доходите. Ето защо, познаването на детайлите по сделката, включително възможностите, които тя предоставя за избягване на данъци, е толкова важно. Например, поне през следващите 10 години има големи орязвания, увеличени в окончателната версия на документа под натиска на Унгария, Ирландия и други данъчни убежища. Това прави вероятно корпорациите с достатъчно активност в тези страни все още да могат да плащат по-малко от 15 на сто.
Така нареченият първи стълб, който се занимава с това къде най-големите мултинационални компании плащат данъци, е особено разочароващ: той закрепва лоши икономически практики в глобално търговско споразумение. Дефинира концепцията за остатъчни печалби и разпределя данъчни права само върху малка част от тази изкуствена конструкция, която сама по себе си е част от печалбите. Привидно се забравя, че в почти всички държави се приспадат не само заплатите, но и капиталовите разходи. Така че данъкът върху корпоративната печалба е най-добре да се разглежда като данък върху чистата печалба, а не данък върху капитала. Тези чисти печалби се генерират от съвместната дейност на корпорацията, оперираща посредством всичките ѝ юрисдикции, най-правилно разпределени чрез формула, която взима предвид къде се извършват както производството, така и продажбите.
Изборът на преразпределяне на данъчните права единствено чрез позоваване на продажбите ще създаде печеливши и губещи както в развитите, така и в развиващите се страни, включително и в държавите в неравностойно положение с относително малки вътрешни пазари или такива с голям туристически сектор и значителен износ, особено на природни ресурси. Тъй като богатите страни консумират повече, разпределението на печалбите само на базата на направените продажби вероятно ще доведе до несправедливо разпределение в полза на развитите държави. Tова е проблем, идентифициран в наскорошно проучване на Фондацията за европейски прогресивни изследвания, Фондация „Фридрих Еберт“ и Мозъчния тръст за действия за социална промяна.
От развиващите се страни също се иска да се откажат от правото на „едностранни мерки“, по-специално по отношение на цифровото данъчно облагане в замяна на сделката, но по-ранни проучвания на Oxfam изчисляват, че 52 развиващи се страни биха могли да имат подобни приходи чрез въвеждане на 3% данък върху цифровите услуги. За много развиващи се страни и нововъзникващите пазари това, което получават от първия стълб, може да е по-малко, отколкото биха имали, ако бяха наложили дори скромен цифров данък. Не е изненадващо, че Кения, Нигерия, Шри Ланка и Пакистан отказаха да одобрят сделката. Не е учудващо също, че министърът на икономиката на Аржентина Мартин Гусман заключи, че развиващите се страни и нововъзникващите пазари са „принудени да избират между нещо лошо и нещо по-лошо. По-лошото е да не получиш нищо. Лошото е това, което получаваме. Много е малко“.
С всички компромиси и изключения, изисквани от данъчните убежища и корпоративните интереси, които те обслужват, не е изненада, че споразумение, уж опитващо се да гарантира, че най-големите и най-печелившите фирми в света ще плащат справедливия си дял от данъците, както и че всички мултинационални компании плащат поне минимален данък, ще генерира толкова малко. И от това малко развиващите се страни и нововъзникващите пазари ще получат много малко. Емблематични за едностранното естество на сделката са разпоредбите относно това кой може да облага с данъци всяко „недостатъчно облагане“, необходима стъпка за привеждане на данъчната ставка до договорения минимум. Малко вероятно е да има някакви или много пари на масата – защо някоя страна би намалила данъците, като се има предвид, че това просто би означавало, че друга ще получи приходите и съответната компания следва да е неутрална?
Развитите страни биха могли да използват това като възможност за демонстрация на великодушие, като разпределят парите на отчайващо бедните. Или биха могли да се придържат към дългогодишни принципи като приходите се разпределят там, където се извършват икономическите дейности, генериращи печалбата. Но в безграничен акт на егоизъм те дадоха данъчните права на родните страни на корпорациите – почти без изключение напреднали страни. Това е момент, в който ваксинационният национализъм постави глобалната солидарност на парчета – само 4% от хората в развиващия се свят са ваксинирани. Няколко, предимно европейски държави, са на пътя на отказа на Световната търговска организация от правата върху интелектуална собственост относно Covid-19, което обещава увеличени доставки. Много напреднали страни, включително САЩ и Канада, са се ангажирали с масово натрупване на ваксини, получавайки опции за закупуване на ваксини, многократно повече от техните нужди.
Ще се нуждаем от глобална солидарност, за да се справим с множество глобални проблеми. Но след като напредналите държави демонстрират такъв егоизъм на множество фронтове, как можем да очакваме от тях да пожертват своя растеж и развитие в името на глобалното обществено благо, като например борбата с изменението на климата? Това данъчно споразумение също не служи добре на онези на Запад, които вярват, че сме в битка с авторитарни режими и нелиберални демокрации за сърцата и умовете на световното население. Грубото налагане на икономическа сила от развитите страни е напомняне за бича на потисничеството през колониалната ера. Старият колониализъм е заменен от неоколониализъм, военната мощ ‒ от икономическа мощ и експлоатация. Неравенствата остават.
Все пак не е твърде късно за поправки. Преговарящите без съмнение не са имали предвид по-голямата картина около тези преговори. Но като се има предвид глобалната ситуация, докато се изготвят последните детайли, международната общност не трябва да се отказва от шанса да създаде окончателно споразумение, което да третира всички страни справедливо, поне по-справедливо, отколкото изглежда досега .
Има стара поговорка на суахили, че когато два слона се бият, тревата е тази, която се стъпква.
