Игнасио Рамоне е роден в Испания през 1943 г. Доктор по семиология и история на културата. Главен редактор на “Льо Монд Дипломатик” и на двумесечното издание “Маниер дьо воар” от 1991 г. Професор в Университета “Дени Дидро” (Париж – VII). Асоцииран професор в Университета “Карлос – III” – Мадрид, Испания и Санктпетербургския университет, Русия. Основател на АТТАС и неин Почетен президент. Автор на редица трудове в областта на медиите и геополитиката.
ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ НЕ САМО НЕЗАВИСИМОСТТА на народите, но и многообразието на политически системи, икономическата и най-вече финансова глобализация достига най-отдалечените кътчета на планетата. Земята преживява нова ера на завоевания, както по времето на колониализма. Но сега тези, които възнамеряват да покорят света, са частните предприятия и икономически групировки. Никога владетелите на света не са били нито толкова малобройни, нито така мощни. Тези икономически групи са разположени основно в триадата: САЩ – Европейски съюз – Япония (Тайван – Южна Корея).
Целта на глобализацията не е толкова да пороби народите, колкото да завладее пазарите. Стремежът на тази съвременна власт не е завоюването на териториите, а присвояването на богатствата. И това се придружава от впечатляваща разруха. Във всички региони цели индустрии са унищожени, със съответните безмилостни последствия: масова безработица, недостатъчна заетост, нестабилност, социална изолация. Свръхексплоатация на мъжете, на жените и – още по-ужасяващо – на децата.
Либералната глобализация е също и разграбване в планетен мащаб. Големите икономически групировки опустошават околната среда хвърляйки огромни средства, плячкосват богатствата на природата, които са общо благо на цялото човечество и го правят без скрупули и без задръжки. След тях върви и финансовата престъпност свързана с бизнес средите и с големите банки, които изпират суми, надхвърлящи 1 000 милиарда евро годишно, или повече от брутния национален продукт на една трета от човечеството.
Всичко това се изразява в невиждано задълбочаване на неравенствата. Докато световното производство на основни хранителни продукти представлява повече от 110 % от световните нужди, всяка година 30 милиона човешки същества продължават да умират от глад и повече от 800 милиона страдат от недохранване.
В световен мащаб нище-тата е правило, а охолство-то е изключение. Неравенст-вото се е превърнало в една от структурните харак-теристики на нашето време. То се задълбочава и разши-рява все повече бездната между богати и бедни. 225-те най-големи богаташи притежават повече от 1 000 милиарда евро мръсни пари, което представлява годишният доход на 47 % от най-бедната част от световното население (или 2,5 милиарда души!). Частни лица са вече по-богати от цели държави.
Традиционните държавни, а също и социални структури, са пометени по катастрофален начин. Почти навсякъде се развиват хаотични, неуправляеми групи, убягващи на всякаква законност, които хвърлят отново човечеството във варварщина и насилие. Така силата се налага над правото и единствено мощните и агресивни групи са в състояние да наложат своите закони като изнудват народите.
В множество страни по света се засилват гражданските протести и мобилизация срещу този икономически терор и скандалното неравноправие. Това започна през декември 1999 г. по повод срещата на върха на Световната търговска организация (СТО) в Сиатъл. След това вълната се повтори в Прага, в Давос, в Ница, в Квебек, в Генуа, в Монтерей, в Йоханесбург, в Канкун… Протестиращите са дълбоко убедени, че целта на либералната глобализация в началото на това хилядолетие е разрушаване на колективното, присвояване чрез пазара и частния сектор на публичната и социална сфери. И те са твърдо решени да й се противопоставят.
Тези “алтерглобалисти” (защото мечтаят за някакъв друг възможен свят) не се ограничават в разкриване на злоупотребите на системата; те твърдят, че обществото на пари и печалби, обществото на егоизъм и алчност трябва да отживее. Те заявяват, че хипер-индивидуализмът и духът на облаги водят до загуба на солидарност. И искат да изградят алтернатива на превръщането на света в пазар.
Тези хора искат да превъзмогнат индивидуализма на системата с дела в ежедневния живот. Те не се стремят към власт. Те се борят да открият една нова свобода, като засилят конкретната солидарност чрез безплатен обмен на услуги, да възродят натуралната размяна, те изискват някои “общи блага” да бъдат безплатни: като образованието, питейната вода, електричеството, груповият транспорт.
АКО БОРБАТА като тази на сапатистите от Чиапас или тази на безимотните селяни в Бразилия представляват интерес, това е не само защото се провеждат без насилие, но най-вече защото възкресяват чувството на принадлежност към общността, чувството на колективизъм под една ненасилствена и освобождаваща форма. Тази борба придава смисъл на солидарността, на щедростта, на обмена и на споделянето. Алтерглобалистите считат, че съответният принос на мъжете и на жените в обществото не може да се измерва единствено с тежестта на парите.
И независимо че сега повече от всякога се чувства необходимост-та от традиционния противовес на властта (партии, синдикати, свободна преса), той изглежда твърде неефикасен. И гражданството се пита какви смели инициативи могат да изправят отново сега, през ХХI век, обществения срещу частния договор. Пита се трябва ли светът отново да преживее нова вълна на революции и насилие както тези, които се редяха през целия ХIХ и ХХ век, за да може да бъде спрян завинаги унищожителният валяк на либералната глобализация.
А той вече създаде своя собствена държава, една свръхнационална държава, разполагаща със свои механизми, свои мрежи на влияние и собствени средства за действие. Става дума за съзвездието Международен валутен фонд (МВФ), Световна банка, Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световна търговска организация (СТО). Тези четири институции – “покерът на злото” – говорят с един глас и като рефрен им припяват почти всички големи медии, възхвалявайки “добродетелите на пазара”.
За алтерглобалистите разоръжаването на финансовата власт трябва да се превърне в основна цел на гражданското общество, ако искаме светът на ХХI век да не се превърне в мрачна джунгла, където хищниците диктуват правилата.
Могат ли демократичните общества така дълго да търпят нетърпимото? Крайно време е да се сипе пясък в унищожителните механизми на движението на капитали. Поне по три начина:
– да се премахнат инструментите наречени “данъчен рай”;
– да се увеличи облагането на доходите от капитал;
– да се наложи общо облагане, включително върху спекулативните прехвърляния на пари (таксата на Тобин).
АЛТЕРГЛОБАЛИСТИТЕ са също в основата на един от най-смелите проекти за интелектуален отпор на глобализацията: Световният социален форум, който се състоя в Порто Алегре от 2001 до 2003 година и тази година в Бомбай, Индия. Всички, които по един или друг начин оспорват или критикуват неолибералната глобализация, се сплотяват в лоното на Световния социален форум. Не само, за да протестират срещу несправедливостта, срещу неравенството и разрухата, които предизвикват навсякъде по света безчинствата на неолиберализма. Но преди всичко, за да се направи опит, този път в дух на позитивизъм и градивност, да се предложи една теоретична и практическа рамка, една програма за действие (може би някой ден тя ще бъде наречена “консенсус от Порто Алегре), която да позволи създаване на глобализация от нов тип. За да се докаже, че е възможен един друг свят, не така нечовешки и по-солидарен.
Този нов, непокорен Интернационал принуди “новите владетели на света” събрани в Давос, да поискат “да се помисли сериозно за промяна, в по-демократична посока, на нормите и процедурите на действие на глобализацията”.
Стекли се от четирите краища на планетата, тези алтер-глобалисти въстават срещу настоящата икономическа варварщина и отхвърлят неолиберализма като “недостижим хоризонт”. Те се стремят с порив, който можем да окачествим като новаторски, да положат основите на една действителна контра-власт, да установят една друга глобализация, от която да не бъдат изключвани народите.
Капиталът и пазарът твърдят от десет години, че именно те, а не хората, са тези, които градят историята и благоденствието на човеците. Алтерглобалистите, тези нови мечтатели, устремени към абсолютното, напомнят, че не само икономиката е световна. Световни са също и опазването на околната среда, помощта за развитието, кризата на социалните неравенства и грижата за опазването на правата на човека. И именно гражданите на планетата трябва най-после да ги вземат в ръце.
“MANIERE DE VOIR” , № 75 (юни-юли 2004)
Превод: Любомир Сотиров
