„АЗ СЪМ ПРОТИВ ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА РУМЪНИЯ В КОЛОНИЯ“ (интервю)

0
222

Илие Шербанеску (р. 1944 г.) е доктор по икономика. Автор е на книги и на стотици статии, посветени на темата за реформата и икономическото развитие на Румъния. В края на 90-те години Шербанеску е министър на реформата в кабинета на Виктор Чорбя. Интервюто с него е взето на 9 декември 2012 г., в деня на румънските парламентарни избори, спечелени от Соцаилнолибералния съюз с над 60% от вота.

 

Господин Шербанеску, вие не принадлежите ли на левия лагер в румънската политика?

– Ляво и дясно е глупаво разделение за Румъния. Аз не съм свързан с левицата, но съм против факта, че Румъния е трансформирана в колония. Това е моят проблем. И заради това смятам, че е възможно да бъда считан за левичар. Но не съм левичар.

Защото в сегашното разделение левицата е антиколониална?

– Не, не е това казусът. Аз съм срещу трансформацията на Румъния в колония. Мисля, че това развитие е характерно и за България. Ние сме в една и съща лодка. България и Румъния бяха трансформирани в колония, въпреки че това не беше нашата цел, когато влязохме в ЕС.

ЕС и НАТО бяха национални приоритети. Сега, когато сме там, какви трябва да са националните приоритети?

– Никакви, защото Западът счита, че Румъния и България трябва да се справят вътре в ЕС без икономика. Те искат да извлекат предимство от това.

Вие мислите с икономически понятия?

– Да. Но и в политическия смисъл на икономиката. Защото е невъзможно да се наложи на която и да е държава да се превърне в колония без сила. А силата е в икономиката.

Сега знаем, че Понта ще спечели. Какво мислите, че ще последва?

– Нищо няма да се случи. Нищо няма да се промени. Защото експлоатацията на природните ресурси е в чужди ръце. Същото важи за разпределението на енергия. Банките също остават чуждестранни. Това означава, че нищо няма да се промени, независимо кой ще спечели.

Понта обещава промяна на данъците, на заплатите…

– Разбирам. Но като промени данъците, той не може да постигне развитие. Това не е достатъчно. Възможно е в развита държава да се промени нещо с такива мерки, например с промяна на категориите хора, които имат предимство или са дискриминирани данъчно. Ресурсите, които фискалната политика предоставя, са много малки. Допълните средства, които тя може да осигури, са около 1-2% от БВП. С такива допълнителни ресурси е невъзможно да се развива страна.

Каква е промяната, която бихте предложили на новото правителство?

– Не бих предложил промяна.

Но може би има някакъв потенциал, който Румъния може да използва?

–  Ние имаме потенциал, но той не е в наши ръце. Той е само в чуждестранни ръце. Това е моята гледна точка. Има и други мнения.

 – Според вас на какво се дължи тази реакция срещу Бъсеску? Дали е свързана с това, което наричате колониализъм?

– Лесно е да се разбере. Бъсеску бе поддържан от настоящите европейски лидери и САЩ и те се страхуват, че ако Бъсеску бъде свален, Румъния може да отиде в друга посока. Но никой в Социалнолибералния съюз (СЛС) не иска да смени посоката. Подобни подозрения са глупост. Защото СЛС не искат и нямат възможност да променят каквото и да е. Промяна означава смяна в икономиката.

Ще ви дам пример. Лагерът на Бъсеску и другите лагери обявиха официално, че искат отново споразумение с МВФ. Но ако то сработи, това означава, че програмата на правителството ще бъде тази на МВФ. Няма значение дали ще бъдем от единия, или от другия лагер. Програмата на което и да е правителство ще бъде тази на МВФ. Затова казвам, че нищо няма да се промени.

Говорих с някои обикновени румънци. Те ми казаха почти едно и също. Че няма значение кой ще спечели, винаги е едно и също или ще се влошава. Колко е популярна тази теза днес?

– Те са толкова умни, колкото и аз. Но аз ви казах, че  моят анализ е такъв. Обикновените хора имат само възприятия. Те имат вярното усещане, че нищо няма да се промени. Всичко тук вече 20 години е само думи, думи и никакво действие. Това е много страшен проблем. Много богати хора са такива, защото са откраднали от държавата. Но каквото са откраднали сега е от комунистическите времена. В днешните времена нищо не бе построено. Само бяха натрупани дългове и имаше консумация.

Това може би е малко преувеличено… Защото от българска гледна точка Румъния има индустрия нефт, газ, автомобилостроене…

– Това не бе създадено през посткомунистическата ера. Това е дадено от Бога. Но не е в румънски ръце. Нищо не е в тях. Австрийската ОМВ е в нефтената индустрия. Банките не са румънски. Тоест парите не са в румънски ръце. Правителството няма ресурс да направи нещо без пари. Само с пари от фискалния резерв не може да се промени нещо. Разбирате ли? Това е проблемът. Защото, ако Румъния или България бяха развити страни, нещата щяха да са наред. Но те не са такива. Те са изостанали. Необходимо им е развитие. Само че за последното има нужда от пари, а не от фискални маневри. Пари, които да дойдат от природните ресурси, от енергийната система, от банките. В Румъния тези пари не принадлежат на румънеца.

България и Румъния търгуват все повече. Виждате ли шанс за Румъния да увеличи своите възможности за собствена политика и развитие чрез увеличена икономическа дейност в региона, където може би тя би намерила липсващите ресурси за това?

– Разбирам. За съжаление според мене Румъния и България са в една и съща лодка, но те не търгуват достатъчно помежду си. Те търгуват със западните държави в ЕС и внасят оттам, но не и помежду си. Това е унищожително. Защото според мене Румъния, България, Чехия, Унгария имат повече потенциал да търгуват помежду си по-ефикасно и с по-голяма взаимна изгода, отколкото, ако търгуват със Западна Европа.

Румъния няма възможности да прави повече в този регион, защото западните държави заеха повече от 70% от нейната търговия.

Тогава може ли да свържем възхода на Понта също с това отмъщение спрямо западните интереси в Румъния?

– Да. Западните интереси в Румъния са много добре представени. И са срещу интересите на румънския гражданин.

Не виждате ли все пак някаква позитивна стратегия за страната си?

– Не вярвам в позитивна стратегия. Защото държавата, единственият фактор, който може да направи нещо, за съжаление в момента е немощен. Румънската държава няма ресурси и инструменти за това независимо от стратегията, колкото и красива да е тя. Без пари стратегията би била нищо.

Може би, ако разнообразите чуждестранните интереси, тук би било различно, например ако се обърнете на Изток?

 – Това е само теория. Имаме нужда от практика, а практиката е пари. Те сега принадлежат на чужденците.

Беше казано, че ще има трети заем от МВФ. Какво очаквате да се иска от Румъния, за да бъде сключен този заем?

 – Това е добър въпрос. Защото те вече поискаха всичко. Да се либерализира цената на енергията. И ви обясних какво значи това за румънеца. И да приватизираме всичко.

И да се въведат икономии. Как това ще се съчетае с вдигане на заплатите?

– Това е само едно обещание. То не може да се изпълни.

Дали Понта е в капан? Защото е поредният политик, обещал нещо, което казвате, че няма да изпълни…

– Това не е нещо ново. Повтаря се вече повече от 20 години. Само обещания без изпълнения. Не знам каква е ситуацията в България.

Може би е много подобна. Но ми е интересно дали няма и разлики между двете ни страни. Например съм чувал, че приватизацията в Румъния е била много по-добре направена?

– О, не!

Вие сте запазили „Дачия“?

– Тя не е наша. Това е френска кола.

Добре. Но много от старите заводи у нас не работят, а у вас са  действащи.

– Хубаво, но „Дачия“ не е румънска, а е френска кола от всяка гледна точка. Цялата индустрия принадлежи на чужденци. Нищо не е румънско. Необходимо е да го разберете. Нищо! Мога да ви изброя какво е румънско. Фиксираните телефонни мрежи, мобилните телефонни мрежи, цялата банкова система са все в чуждестранни ръце.

Това не е новина. Било е така в продължение на години…

– Резултатите обаче се виждат сега. Това не е началната точка, но е крайна точка.

Можете ли да опишете резултатите от позицията на обикновения румънски гражданин.

– Хората плащат сега за тази ситуация.

Въпреки всичко Румъния има сравнително ниска безработица. Около 6%.

 – Това не е точно така. Защото имаме 3 млн. души в чужбина. Това не е безработица. Ако ги добавим към сегашните безработни, безработицата ще достигне 40%, а не 5%. Това е истинският проблем. Тази статистика не е точна. Трябва да отчита и трите милиона души, които се опитват да изкарат пари в чужбина и плащат данъците си там.

Как да си обясним тази революция срещу Бъсеску с неговата личност или с икономическата ситуация?

– Свързана е с личността му. Но е важно да се каже, че хората разбират, че е необходимо да преминат през трудни времена. Само че не са готови да приемат арогантността. Бъсеску имаше куража да приложи някои много критични и твърди икономии. Мога да разбера, че той в някакви граници трябва да плати политическата цена за тези свои решения. Но това, което хората се надяват да стане, е, че политиците ще променят своето отношение, арогантността и своето показно богатство в момент, когато хората от народа са принудени да живеят все по-трудно. Донякъде това ще е залогът на тези избори. Не става въпрос за промяна на ситуацията, която според мене е сериозна. Това, което е възможно, е политиците да променят отношението си към народа, на когото му е все по-тежко. Но не може да се промени самото време.

Тези избори са в година, която започна с протести.

– Протестите не бяха за по-добри заплати. Те бяха срещу арогантността и показното богатство.

Какво се случи с тези демонстранти? Направиха ли си организация? Защо не протестират сега?

– Те са искрени. Действат, водени от своето сърце. Те вярват в демокрацията за разлика от мене. Те вярват, че демокрацията ще промени нещо. Те не са толкова глупави да искат по-добър стандарт, защото знаят, че не е възможно да получат това.

Дали те не са се влели в лагера на Понта? Или пък са срещу всеки?

– Мисля, че са срещу всеки. Но е доста нормално да бъдат с Понта, защото това е демократичната игра. Да се въздържиш да подкрепиш онези, които бяха на власт досега и да дадеш надежда на хората, които ще бъдат на власт. Но аз не вярвам, че някой наистина ще даде нещо на тези избиратели.

Вие сте много песимистичен за всичко…

– Да. Това не е само моята преценка. Моето мнение се базира на общ анализ. Но това не е работа за обикновените хора. Те вярват в надежди…

В идеали?

– Аз не бих се осмелил да кажа, че става въпрос за идеали. Само за надежди.

 

Интервю на Владимир Митев,

журналист в списание „Тема

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук