ПРЕВРАТЪТ В КИЕВ И СЪПРОТИВАТА НА ИЗТОЧНА УКРАЙНА

0
285

Петер Бахмайер е водещ австрийски специалист по Източна Европа, историк, доктор на науките. Роден е през 1940 г. във Виена. По образование е славист и политолог. Анализира културно-историческото и социално-политическото развитие на страните от Източноевропейския регион, в т.ч. Беларус, Украйна, Русия. В периода 1972-2005 г. е член на УС и ръководител на отдела за образователна и културна политика на австрийския Институт за Източна и Югоизточна Европа. От 2006 г. до 2010 г. е секретар на Българския научно-изследователски институт в Австрия. Отлично владее български език. Доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“.

 

Украйна такава, каквато е днес, и с настоящото ù име (Украйна означава гранична територия“ и коренът на думата няма етническо значение) е създадена като държава през XX в. Националното изграждане е противоречиво. Киев е майката на руските градове“, тъй като принц Владимир създава там през X в. независима държава, Киевска Рус, а през 988 г. той и народът му приемат християнството в неговата източновизантийска форма. След дълги векове на полско-латвийско управление казаците, т.е. свободните селяни, и воините от степите в южната част на днешна Украйна създават квазидържавна федерация, която води борба срещу полското дворянство. През 1654 г. казашкият пълководец Богдан Хмелницки моли руския цар Украйна да бъде включена в Руската империя. По време на разделянето на Полша в края на XVIII в. по-голямата част от днешна Украйна е включена в Руската империя, докато Галиция и Буковина стават част от Австрия. Австрия възприема езика и културата на рутенианците, както са наричани по това време, докато Русия обявява руския за единствен официален език.

Украйна като продукт на съветската национална политика

Като част от съветската национална политика, Украинската съветска република е създадена през 1918 г. и съществува до 1991 г. Въпреки че държавата преживява ужаса на Гражданската война, на колективизацията и на настъпилия глад, както и политическите чистки и Втората световна война, в крайна сметка тя става център на развита наука и индустрия.

Украйна една държава, два езика

Река Днепър разделя държавата на две части: западна и югоизточна. Последната включва Харков, Днепропетровск, Донецк, Одеса и Крим, където всички говорят руски и са проруско настроени, докато езикът на Западна Украйна, включваща Лемберг (Лвов), е украинският и населението е антируски и антисъветски настроено. От 1991 г. единственият официален език е украинският.

През 2012 г. след дълга борба руският език отново е обявен от Парламента за регионален официален език в източните и южните райони на Украйна, след което е премахнат отново от новото правителство в края на февруари 2014 г.

Кримският полуостров е окупиран от XVI в. до XVIII в. от Османската империя, а през 1762 г. става част от Русия, която изгражда военноморска база в Севастопол. Населението на Крим е предимно руско. През 1954 г. Никита Хрушчов предава Крим на Украйна в замяна на Таганрогския регион. След 1991 г. населението на Крим решава да създаде автономна република със свой президент, правителство и парламент в рамките на Украйна.

През декември 1991 г. Върховният съвет на УССР обявява независимостта на страната след референдум, проведен след колапса на Съветския съюз. През 1994 г. Украйна се отказва от своето ядрено оръжие и Русия, САЩ и Великобритания обявяват в Меморандума от Будапеща, че ще гарантират сигурността на Украйна.

Украйна жертва на глобализацията

Украинската номенклатура, която е елитът на съветската бюрокрация в Украйна, иска да бъде независима от Москва, поради което се обръща към Запада. През 1992 г. украинското правителство решава да се присъедини към Международния валутен фонд, а през 2004 г. Украйна става член на Световната търговска организация. Предпоставките за тази стъпка са освобождаването на цените и на валутния курс, отварянето на границите за чуждестранен капитал, либерализацията, приватизацията и дерегулацията. Цялата икономика на страната е обявена на търг. Половината от близо 500 000 предприятия са затворени, а останалите са придобити от чужди корпорации и местни олигарси. Новосформиралата се олигархия играе решаваща роля и се превръща в основния вътрешен проблем на Украйна, тъй като оказва голямо влияние върху политиката и медиите. Разделението между олигархията и болшинството от населението е най-голямото в Европа.

Резултатът от интегрирането на страната в процеса на глобализация е катастрофален: между 1991 г. и 2013 г. БВП пада със 70%, производството на електричество – с 65%, производството на стомана – с 43%, и броят на учените, занимаващи се с индустриални изследвания – с 30%. Минималната работна заплата е 200 евро според официалната статистика (реално е много по-малка), минималната пенсия е 160 евро (сега 80 евро) и 80% от населението живее под прага на бедността. Населението на Украйна намалява от 52 на 46 милиона и ако се извадят тези, които живеят постоянно извън страната, то е 38 милиона души.

Други знаци за упадъка са ниското технологично равнище, изоставането в сравнение с по-слабо развити съседни страни и миграцията на една четвърт от работещото население на страната. Неолибералният модел, който днес показва своите резултати в Украйна, тласка икономиката към глобалната периферия и я превръща в полуколониална държава, зависима от Запада.

Украйна изостава далеч назад в световната класация на държавите според тяхното икономическо развитие. Нивото на нейния БВП я нарежда днес (по данни на ЦРУ) на 140-о място, със 7500 долара на глава от населението. На 141-во място е днешен Ирак. Британски Хондурас, Босна и Херцеговина, Албания и Намибия, Алжир и Салвадор са преди Украйна в класацията.

Оранжевата революцияпрез 2004 г.

Това развитие предизвиква дълбоко и напълно основателно недоволство сред населението, което доведе до „Оранжевата революция“ през 2004 г. Чрез спонсориращи организации, и по-специално фондация „Видрождення“ (Възраждане) на Джордж Сорос, САЩ финансират бунта на масите, който е в духа на книгата на американския политолог Джин Шарп От диктатура към демокрация“. „Оранжевата революция“ е нов метод за организиране на преврати чрез използване на мека сила“, тоест с помощта на неправителствени организации (НПО). Организацията, която играе ключова роля в планирането и обучение­то на активисти по време на протестите, е сръбската агенция „Отпор“ (Съпротива) в Белград, оглавявана от Сърджа Попович.

На 1 май 2011 г. в телевизионното шоу „Велтджърнал“ австрийската телевизия ORF излъчва подробен доклад за подготовката на тази „Оранжева революция“. В интервю член на украинското движение „Пора“, Дмитро Потечин, казва, че промяната, настъпила в Египет, е възможна също и в „нашия регион“: Мисля за Беларус или за ново движение в Украйна. След това е ред на Русия“.

Виктор Юшченко става президент и през януари 2005 г. съставя правителство, оглавено от Юлия Тимошенко, която е най-богатата жена в Украйна по време на преходния период. През март 2007 г. Юлия Тимошенко е на посещение във Вашингтон и предлага на американците да им отстъпи газопровод, който минава през Украйна.

Обграждането на Русия

Геополитически целта на революцията от 2004 г. е да сдържа Русия и да води Украйна към НАТО. В своята разтърсваща книга Голямата шахматна дъска“ (1997) Збигнев Бжежински пише: Украйна представлява централен въпрос. Без Украйна Русия спира да бъде Евразийска империя“. През 1989 г. в Малта Михаил Горбачов „изоставя“ Източна Европа с уговорката, че НАТО няма да разширява границите си на Изток. През 1990 г. държавният секретар Джеймс Бейкър обявява, че НАТО не желае и една педя от източноевропейската земя.

Въпреки това, през 1997 г. се създава спонсорираният от НАТО съюз за сигурност ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан, Армения и Молдова), през 2004 г. Централноевропейските страни, Балтийските държави, България и Румъния се присъединяват към НАТО. САЩ изграждат редица други военни бази в Грузия, Азербайджан, Киргизстан и Таджикистан и вземат решение за създаване на противоракетни отбранителни бази в Полша и Румъния.

Още от обявяването на своята независимост Украйна поддържа отношения с НАТО и през 1994 г. се присъединява към програмата „Партньорство за мир“ на НАТО. През 1999 г. НАТО отваря свой офис за връзка в Киев, а от 1997 г. Украйна редовно взема участие в манев­рите на НАТО, провеждани в Черно море. Украински части участват също в операциите на НАТО в Косово и Афганистан, където действат съвместно с полски и латвийски войски. От 2007 г. Украйна се включа в операцията на НАТО „Активно усилие“, насочена към контрола на Средиземно море.

На 20 май 2008 г. президентът Виктор Юшченко подписва декрет за прекратяване на Руско-украинското споразумение за разположението на Руския черноморски флот в Севастопол до 2017 г. Този декрет е началото на масирана информационна и политическа кампания срещу Руския черноморски флот и същевременно действия за присъединяването на Украйна към НАТО. През 2008 г. Украйна (с президент Юшченко) решава да стане редовен член на Северноатлантическия пакт.

И все пак „Оранжевата революция“ не довежда до нищо и е разочарование за населението. Юшченко и Тимошенко взаимно се подкрепят поради лични причини. В началото на 2010 г. председателят на Партията на регионите Виктор Янукович, поддържан от източно­украинската олигархия, е избран за президент. Партията печели мнозинство в Парламента. Принципно Янукович и не би могъл да промени ситуацията.

На 21 ноември 2013 г., след многогодишни преговори с Европейския съюз, украинският парламент обявява, че няма да подпише Споразумението за асоцииране с ЕС. Веднага след това започват протестите в Киев и големите градове на Западна Украйна, което представлява реминисценция на „Оранжевата революция“ от 2004 г. Отказът на Украйна от Споразумението за асоцииране с ЕС е сериозна крачка назад от Източното партньорство с ЕС и НАТО. То започва през 2009 г. като инициатива на Полша и Швеция и има за цел да асоциира бившите съветски републики (Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан) с Европейския съюз. На 29 ноември 2013 г. на срещата на върха във Вилнюс само Грузия и Молдова подписват Споразумение­то за асоцииране.

Украинските власти аргументират решението си с факта, че желаят да защитят националните интереси за сигурност“. Всъщност Споразумението за асоцииране е свързано с тясно военно сътрудничество и включване на украински военни части в тактическите бойни групи на ЕС“. ЕС настоява за икономически мерки: преустановяване на правителствената ценова политика, бърза приватизация на останалите държавни имущества, намаляване на пенсиите и съкращаване на администрацията, както и отваряне на украинския пазар за западни компании. Същевременно украинските компании няма да бъдат способни да се конкурират със Запада. По този начин ЕС не би могъл да спечели много от Украйна в икономически план, защото тя ще се превърне в тежест за Съюза. Но пък асоциирането с ЕС би било икономическа катастрофа за Украйна, затова решението на украинското правителство да не подпише споразумението е добро и за двете страни. По време на срещата между Путин и Янукович на 17 декември 2013 г. в Москва, която е от „стратегическо естество“, са договорени отстъпки за доставките на газ, както и милиарден заем. Русия предлага инвестиции в украински държавни ценни книжа от Фонда за национално развитие на стойност 15 млрд. долара, също и намаляване цените на газа с 1/3.

Влиянието
на западните НПО

Още от самото начало САЩ не са съгласни с Янукович, който поддържа отношения с Москва, противопоставя се на членството в НАТО и удължава споразумението с Русия за позиционирането на Черноморския флот в Севастопол за 20 години. Затова Америка прави опити за промяна на режима.

Фондация „Видрождення“ организира среща на ръководителите на НПО в Украйна през 2011 г., по време на която се взема решение за удвояване на бюджета на неправителствените организации. В Украйна понастоящем действат 2200 американски и европейски НПО-та. На първо място е Националната фондация за демокрация с председател Надя Дюк, направлявала дейността на опозицията през 2013 и 2014 г. в Киев. Координацията се извършва от Американската агенция за международно развитие (USAID), която се ръководи от американското посолство. Контактите с опозиционните партии се активизират през 2012 г.

Центърът за източноевропейска демокрация във Варшава, финансиран от фондация „Чарлз Стюарт Мот“ и управляван от Збигнев Бжежински, играе също огромна роля. С помощта на НПО-та САЩ създават т. нар. пета колона и променят социалните настроения и култура, начина на мислене и традиционните ценности.

Западните медии, като Радио „Свобода“, Гласът на Америка, BBC, „Дойче веле“, и социалните мрежи излъчват на украински и руски език още от времето на Студената война. Медийни корпорации като „Мърдок“, „Спрингер“ и „Бертелсман“ създават свои собствени медии в Украйна и оказват културно влияние. Западни университети установяват тесни връзки с украински университети, финансират изследователски проекти и отпускат стипендии за украински студенти, които имат желание да учат на Запад.

През 2006 г. по инициатива на президента Юшченко в Киев е изграден „Културният арсенал“ — голям музей и изложбен комплекс. Целта му е да покаже, че Украйна е част от европейската култура и да представя съвременно западно изкуство. През 2012 г. там се провежда Международно биенале за съвременно изкуство, ръководено от куратора Дейвид Елиът, с участието на над 100 артисти от 30 държави. Задачата на Културния арсенал е разпространението на съвременното украинско изкуство на Запад. През април 2014 г. в Кюнстлерхаус във Виена със съдействието на американския арт мениджър от украински произход Константин Акинша е организирана изложба, озаглавена Аз съм само една капка в океана“, посветена на изкуството на революцията на Майдана. По този начин събитията на Майдана се представят от гледна точка на прозападните протестиращи чрез образци на изкуството“, творения на революцията (напр. плакати).

Преврат, планиран в Киев

Разочарованието на населението от мизерната икономическа ситуация и от корупцията във властта е напълно разбираемо. В протестното движение на Майдана участват различни сили, включително и такива от леви и анархистки групи. И все пак основна движеща сила са САЩ, които контролират протестите срещу отказа от подписване на Споразумението за асоцииране към ЕС след 21 ноември 2013 г. Затова американското посолство в Киев се подготвя с месеци чрез обучаване на активисти, провеждане на конференции за информационни стратегии и политическо влияние. Редица американски и проамерикански политици (Джон Маккейн, Кристофър Мърфи, също Ярослав Качински, Михаил Саакашвили, Гидо Вестервеле, Елмар Брок и много други) пристигат в Украйна и произнасят речи на Майдана. Полша също има значителен принос за смяната на режима, както отбелязва левият полски вестник „Ние“ на 18 април 2014 г. През септември 2013 г. полското Министерство на външните работи финансира обучението в полицейски тренировъчен център в околностите на Варшава на 86 членове на „Десен сектор“, които се подготвят да действат като бунтовници.

На 16 януари украинският парламент приема репресивни закони, с които да се ограничат протестите. Вследствие на това в нощта на 19 срещу 20 януари започват кървави протести от страна на опозицията, която издига барикади в центъра, на ул. „Грушевски“ и окупира Министерството на правосъдието, Общината и други правителствени сгради. Центърът на Киев е опустошен. Екстремисткият отряд, наречен „Десен сектор“, застава начело на революцията. Кличко и лидерите на парламентарната опозиция губят контрол над протестиращите. В 11 от 24 области на страната прозападната опозиция завзема властта и освобождава местните управляващи, отказва да се подчинява повече на правителството в Киев и приема редица решения. Червено-бялото знаме на „Десен сектор“ и знамето на ЕС са обявени за официален символ на тези територии и активистите на Партията на регионите са забранени като врагове на народа“. На Конференцията за сигурност в Мюнхен през февруари американският държавен секретар Кери заявява:Никъде другаде борбата за демократично европейско бъдеще не е била по-важна от тази в Украйна!“

Насилието ескалира, когато Янукович се обявява против всички искания на парламентарната опозиция. Същинската ескалация е предизвикана от професионални снайперисти, които стрелят по двете страни, за да събудят гнева на хората и да създадат пълен хаос. Както д-р Олга Богомолец отбелязва, простреляните протестиращи и полицията имат еднакви наранявания. На 21 февруари 2014 г. т.нар. Европейска посредническа мисия, начело с германския, френския и полския външен министър и с участието на делегати от руското правителство, постига споразумение, съгласно което трябва да се възстанови старата конституция от 2004 г., да се създаде правителство на националното обединение, полицията и въоръжените протестиращи да се изтеглят и да се проведат избори в най-кратък срок. Това би означавало, че двете страни имат възможност да запазят до известна степен своите интереси и достойнство.

Правителството на Яценюк е нелегитимно

Един ден след подписването на компромисното споразумение нещата изведнъж изглеждат различно. На 22 февруари, ден след споразумението между Янукович и парламентарната опозиция, е извършен преврат в Киев. Десният сектор окупира парламента и установява контрол над града. Някои от депутатите са бити, други не са допуснати да влязат в сградата. Парламентът гласува освобождаването на Янукович, въпреки че по конституция се изисква мнозинство от 3/4  гласове. Народният представител Турчинов е избран за нов президент, защото част от присъстващите членове на парламента гласуват два пъти, а също и защото депутатите от Партията на регионите, купени от олихарсите, променят позицията си и гласуват за новата власт.

Парламентът избира за нов министър-председател лидера на партия „Отечество“ Арсений Яценюк, който е и кандидатът, подкрепян от Държавния департамент на САЩ. На интернет сайта на неговата фондация „Отворена Украйна“ (който понастоящем е изтрит и не функционира) са изброени следните партньорски организации: Сциентоложката църква, германският фонд „Маршал“, „Чатъм Хаус“ — Кралски институт за международни отношения, фондация „Рокфелер“, фондация „Конрад Аденауер“, фондация „Видрождення“ — фондация „Ренесанс“, Национална фондация за демокрация.

Новото правителство е нелегитимно, тъй като не идва на власт чрез всеобщи избори, а посредством нагласен вот във Върховната Рада. Старото правителство и служителите на министерствата са освободени. Юлия Тимошенко е пусната от болницата на затвора и идва в Киев, където на Майдана се обявява нейното завръщане във властта. Сред областните управители, назначени от Киев, има познати лица на украинските политически кръгове, като напр. третия най-богат мъж в Украйна Игор Коломойски, сега управител на Днепропетровска област, съсобственик на Частна банка (най-голямата украинска банка). Коломойски е с двойно украинско-израелско гражданство и е съюзник на Юлия Тимошенко. Новият управител на Донецкия регион — Сергей Тарута, управлява най-голямата добивна компания в Украйна и е близък на Виктор Юшченко.

В момента Украйна е пред национален банкрут, който може да бъде избегнат с помощта на споразумението с Русия, постигнато през декември 2013 г. Но сега всичко вече е по-сложно. Русия въвежда повторно старата система, според която Украйна плаща природния газ на международни цени. МВФ предлага заем от 15 милиарда щатски долара, който обаче е обвързан с обичайните условия: намаляване на правителствените разходи, несубсидиране на валутата, отваряне на границите и премахване на ограниченията за продажба на земеделска земя.

ЕС предлага същите условия като МВФ. Европейските заеми ще бъдат платени от данъкоплатците. В случай, че Споразумението за асоцииране се подпише, ЕС вероятно, както в случая с Гърция, трябва да обедини няколко спасителни пакета. На 27 март Върховната Рада гласува държавния бюджет, определен от МВФ — нещо, което значително ще понижи жизнения стандарт на украинците. Разходите трябва драстично да се намалят, а данъците — да се увеличат. Цената на газта за домашно потребление се повишава с 50%, а валутата е дестабилизирана. Правителството обявява план за спестяване на 1,2 млрд. щ. д. чрез замразяване на минималните доходи и намаляване на субсидиите и социалните помощи. Предвидени са също масови съкращения, вкл. на 80 000 полицаи, и всичко това, въпреки продължаващото напрежение на улицата.

Въстанието в Крим и Източна Украйна

На 28 май 1997 г. Украйна и Русия подписват споразумение, което дава възможност на руския флот в Крим да остане за 20 години. Договорът предвижда автоматично удължаване. След като новият премиер Яценюк обявява прекратяване на споразумението и присъе­диняването на страната към НАТО, парламентът на Автономна република Крим решава да се присъедини към Русия, което е потвърдено от референдум, проведен на 16 март 2014 г.

През 1948 г. Хартата на ООН признава правото на самоопределение на народите като централен въпрос на международното право. Ето защо присъединяването на Крим може да бъде разглеждано като легитимно, тъй като няма и съмнение, че по-голямата част от населението там поддържа обединението на Крим с Русия.

Междувременно Северноатлантическият пакт предприема действия. Боен самолет е прехвърлен в Полша и патрулира над Полша, Румъния и Балтийските държави. НАТО провежда морски маневри в Черно море съвместно с американски, български и румънски бойни кораби.

Във въстанието в Източна Украйна участват сили за отбрана на рускоговорещото население. Руското правителство обявява, че няма да анексира територии от Източна Украйна, но същевременно подкрепя независимостта на федерализирана Украйна.

На преговорите в Женева на 16 април 2014 г. Русия се съгласява на разоръжаване на силите за отбрана, но при положение, че въоръжените групи, като „Десен сектор“ в Киев и Западна Украйна, също предадат своето оръжие.

Протестите в Източна Украйна, които започват след преврата в Киев през февруари, имат своите корени не само в културните различия между Изтока и Запада и в игнорирането на интересите на Изтока, но също и в общото влошаване на икономическата ситуация и безнадеждността на украинците, които трябва да живеят с инфлация над 50%. Населението се съпротивлява срещу нелегитимното правителство в Киев и срещу антируските сили, свързани с правителството, както и срещу нахлуването на САЩ.

Истинско подобряване на ситуацията може да се постигне единствено след оттегляне на САЩ, които подкрепят това управление.

 

Лекция в Цюрих, май 2014 г.

Превод Евгений Кандиларов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук