Долорес Ибарури – Пасионария
80 години от Гражданската война в Испания (1936–1939)
ПРОЩАЛНО СЛОВО,
произнесено при изпращането на интербригадистите в околностите на Барселона
на 29 октомври 1938 г.
Много трудно е да се произнесат думи на раздяла, отправени към героичните интербригадисти, затова що са, затова що представляват.
Чувство на тъга, на безкрайна скръб свива гърлата ни.
Тъга по тези, които си отиват: войници на най-високия идеал,
на човешката преданост, прокудени от своите родни страни, преследвани от тиранията на всички народи. . .
на човешката преданост, прокудени от своите родни страни, преследвани от тиранията на всички народи. . .
Скръб по онези, които остават тук, завинаги обгърнати в нашата земя, завинаги живеещи в дълбините на сърцата ни, обкръжени с ореола на вечната ни признателност.
От всички народи, от всички раси дойдохте при нас като наши братя, като деца на безсмъртна Испания. В най-тежките дни на нашата война, когато столицата на Испанската република беше застрашена, вие, храбри другари интербригадисти, с вашия героизъм и дух на себепожертвувание допринесохте да я спасим.
И Харама, и Гуадалахара, и Брунете, и Белчите, и Леванте, и Ебро възпяват с безсмъртни строфи достойнството, себеотрицанието, устрема, дисциплината на мъжете от интернационалните бригади.
За първи път в историята на борбите на народите сме свидетели на явление, поразително по своето величие – формирането на интернационални бригади за спасяване свободата и независимостта на една застрашена страна, на нашата Испания.
Комунисти, социалисти, анархисти, републиканци, мъже от разни цветове, от различни идеологии, от противоположни религии, но всички любящи дълбоко свободата и справедливостта, дойдоха да ни предложат своята помощ безусловно.
Дадоха ни всичко: своята младост или своята зрелост, своето знание или своята опитност, своята кръв и своя живот, своите надежди и своите въжделения…
И нищо не искаха. Те искаха само едно място в борбата, жадувайки честта да умрат за нас.
Знамена на Испания! Поздравете толкова герои! Преклонете се пред толкова мъченици!. . .
Майки! Жени! Когато преминат годините и се заличат раните на войната, когато споменът за скръбните и кървави дни се стопи в едно настояще на свобода, мир и благоденствие, когато злобата се притъпи и гордостта на свободната родина бъде еднакво чувствана от всички испанци, говорете на вашите деца, говорете им за тези мъже от интернационалните бригади!
Разкажете им как, прекосявайки морета и планини, граници, пазени от щикове и зли, дебнещи в нощта кучета, жадни да забият в тях зъбите си, дойдоха в нашата родина като кръстоносци на свободата, за да се борят и умират за свободата и независимостта на Испания, застрашена от германския и италианския фашизъм. Напуснаха всичко: любов, родина, дом, богатство, майка, жена, братя, деца и дойдоха при нас, за да ни кажат: „Ето ни! Вашето дело, делото на Испания, е също наше дело, дело на напредничавото и прогресивното човечество.“
Днес си отиват много, хиляди, имайки за втора родина земята на Испания, с чувство, овладяно от дълбока любов към всички испанци. Другари интербригадисти! Политически съображения, държавни съображения, доброто на същата тази кауза, за която вие с безгранично благородство предложихте кръвта си, ви карат да се върнете кой у дома, кой в емиграция. Можете да си отидете горди. Вие сте историята, вие сте легендата, вие сте героичния пример на солидарността и отзивчивостта на демокрацията против скритостта и приспособленческия дух на онези, които погазват принципите на демокрацията, гледайки касите със съкровища или индустриалните акции, които искат да избегнат всеки риск.
Не ще ви забравим! И когато цъфне маслината на мира, препълнени с лаврите на победата на Испанската република, върнете се! Върнете се при нас, защото утре ще намерят родина онези от вас, които нямат родина, приятели; онези, които са принудени да живеят, лишени от приятелство, и всички, всички ще намерят любовта и благодарността на целия испански народ, който днес и утре вика с ентусиазъм: „Да живеят героите от интернационалните бригади!“
