СОЦИАЛИЗМЪТ НА БЪДЕЩЕТО Е БЪДЕЩЕТО НА НАШАТА ПЛАНЕТА

0
170

Крум Василев е публицист и журналист. Антифашист, изтъкнат деец на БСП и общественик. Роден е на 14 април 1925 г. в Шумен. Член на РМС от 1942 г., а на БКП от 1944 г. Участва в съпротивителното движение през Втората световна война като член на бойна група и партизанин. След 9 септември 1944 г. е бил дълги години народен представител. Директор на Българската телевизия и радио
от 1972 до 1981 г. 
Носител на наградата „Николай Хайтов“ за публицистика.

 

Слово пред тържествено събрание в София, посветено на 75-ата годишнина от 9 септември 1944 г.

 


 

Уважаемо събрание,

дами и господа,

другарки и другари,

 

Висока чест е да застанеш на трибуната на това юбилейно събрание. Питам се: защо тази чест се падна на мен? Сам си отговарям: защото най-достойните не доживяха до наши дни. На мое място можеха да бъдат хиляди. Можеше да бъде, например, Митко Палаузов. Можеше да бъде и ястребинчето Стойнѐ, ако не беше пръснал главичката му онзи изверг, чието име е изписано върху черния поменик на нему подобните пред НДК.

Разполагам с броени минути. От многото въпроси, свързани със 75-годишнината на Девети септември, ще засегна само няколко. Първо,

какво е Девети септември 1944 г.

Ако потърсим отговор във всезнаещия Интернет, услужливата Уикипедия ще отговори: преврат. Най-обикновен преврат. Извършили го неколцина офицери кариеристи, а в суматохата коварните комунисти успели да заграбят властта за цели 45 години. Такъв е и отговорът, който повечето днешни средства за масова информация набиват в главите на млади и стари читатели, слушатели, зрители.

Лъжлив отговор. Той скрива голямата истина, че Девети септември 1944 г. е победният венец на една многолетна борба срещу фашизма в България. Борба, започнала през 1923 г. с въстание, което не успя, но вдъхна на поколения борци геомилевската вяра, че септември ще бъде май.

Борбата срещу фашизма в България достигна своя апогей в годините на Втората световна война. Фалшификаторите на историята лъжат, че „терористи и други продажни елементи“ се вдигнали „срещу българската държава в интерес на една чужда държава“ ‒ цитирам изрази от учебници по история. Вече трето десетилетие заблуждават младото поколение тези учебници, написани съгласно програмите, наложени от правителствата на Иван Костов, Симеон Кобургготски и Бойко Борисов. Сега се издават нови учебници. Непримиримата
Велиана Христова във в. „Дума“ и други авторитетни специалисти бият тревога, че в новите учебници „историята е още по-скопена“, но ГЕРБ слуша само чуждоземните си наставници и туземните си соросоиди.

Понеже познавам нещата не от учебниците, а такива, каквито са, твърдя, че воювахме не срещу България, а за България. Не срещу държавата, а срещу нейните фашистки управници, които я присъединиха към хитлеристкия Тристранен пакт през пролетта на 1941 г. Няма да забравя как един посредствен трубадур каканижеше от сутрин до вечер по Радио София: „Рим, Берлин и Токио, верни във борбата, скоро ще наложат нов ред на земята“. Какъв ще бъде този „нов ред“, не беше тайна. Ние, тогавашните ремсисти, разпространявахме извадки от писанията на Мусолини и Хитлер. Мусолини обявяваше славяните за „нисши и варварски народи“, а Хитлер направо ги наричаше „тор за арийската раса“. Жълтите звезди, с които бяха дамгосани нашите съграждани евреи, и започналият масов геноцид свидетелстваха, че фашистката теория и фашистката практика не се разминават. Не може да има по-несъстоятелна клевета от клеветата, че участниците в Съпротивата били родоотстъпници. Безброй са доказателствата, които „счупват зъба“ на тази клевета, употребявам Вазов израз.

Най-елементарно доказателство за патриотичната нагласа на партизаните са трикольорните знамена, под които те воюваха. В Музея на революционното движение ‒ имаше такъв музей в София! ‒ редом с традиционните за всяка революция червени знамена, бяха изложени и 23 знамена с националния ни трицвет, с обозначение кое на кой отряд е принадлежало. Имената на отрядите също говореха за дълбоко българската природа на Съпротивата, защото най-често бяха имена на видни борци родолюбци. В различните краища на България 4 партизански отряда са носили името Васил Левски, а 3 ‒ името Георги Бенковски.

За какво са се борили антифашистите говорят най-ясно техните предсмъртни писма. Ще ви прочета извадки от писмо на Иван Владков, редник в Народоосвободителната въстаническа армия. Заловен, осъден на смърт, разстрелян на 22 ноември 1943 г. Чуйте трогателните редове, които е написал той часове преди разстрела:

„Нещо те задушава… Килията като че ли е без въздух. А толкова голямо желание за живот! Детето! Сладкият мил син… Развълнуван съм от думите му: „Татко, когато си дойдеш, нали ще ми купиш трамвайче…“ И когато му отговорих, че не ме пускат, детето ми каза: „Не ме ли обичаш, татенце, че не искаш да си дойдеш?“… Родината обичах чисто, прямо… Има ли кой да обича България повече от мен? Едва ли. Искам тя да бъде силна, да се живее в нея добре, да няма гладни и боси. Мизерията да бъде изгонена. Скъпи синко, обичай Родината. Обичай я и за свои облаги не я използвай. Тя е за всички, на всички българи принадлежи тя.“

И друг път съм цитирал тези думи и колкото пъти го чета, все се вълнувам. То казва цялата истина за Съпротивата.

Въоръжената антифашистка борба в България не се разгърна със силата, която достигна например в Югославия. Но хитлеристите влязоха в България не като завоеватели, а като съюзници. Нашата въстаническа армия трябваше да се бори срещу една неразрушена държавна машина. Въпреки хилядите жертви, които даде, Народноосвободителната въстаническа армия (НОВА) не отслабваше, а ставаше все по-силна, защото имаше широка народна подкрепа. Според списъци, правени след 9 септември 1944 г., партизаните в България са били около 9600. Но те бяха острието на НОВА, към нея се числяха и хиляди ятаци, хиляди политзатворници и  концлагеристи, които по същество бяха пленени войници на НОВА.

Участниците в Съпротивата застанаха на вярната, прогресивната страна на историята, на която се бореха свободолюбивите сили в света. Днешната българска държава, членка на Европейския съюз, вместо да се гордее, че в годините на Втората световна война на страната на обединените народи са се борили хиляди българи и българки, им отне статута на участници във войната. Но заслепените от злоба наследници на победения хитлерофашизъм не са в състояние да зачертаят от страниците на историята истината, че НОВА съществуваше и действаше, че към нейния  Главен щаб  Великобритания изпрати последователно 3 свои военни мисии и с това фактически я призна.

Още по-категорично е признаването от страна на Съветския съюз, който удостои българските партизани с медала „За победу над Германией“ ‒ прочутия медал с черно-оранжевата лента, с образа на Сталин и с надписа: „Наше дело правое, мы победили“. След 9 май 1945 г. и аз получих този медал, придружен с удостоверение с подписа на маршал Толбухин, че като български партизанин съм участник във войната.

Не крия, че този медал ми е особено скъп.

Ролята на НОВА за победата на 9 септември 1944 г. е голяма, но не бива да се преувеличава. Историческата истина е, че Съветският съюз и неговата Червена армия спасиха и света, и Европа, и България от хитлеристката чума. За да унищожи силите на Вермахта на Балканите, Съветската армия трябваше да премине Дунава. Това не можеше да стане, без да се обяви война на България, съюзницата на Третия райх. На 5 септември 1944 г. тази война беше обявена. Тя се оказа необикновена война. В нея Съветската армия не даде нито един изстрел, а българският народ обсипа червеноармейците с цветя. Но тъкмо тази несъстояла се война буквално парализира фашистката власт в България.

И неизмеримо улесни деветосептемврийската победа на Отечествения фронт. Точна е формулировката на Георги Димитров: „Девети септември победи с решаващата помощ на Съветската армия“. Тази истина и днес подхранва нашата, българската признателност към братята руси.

И ето, дойде ден да честваме 75-годишнината на Девети септември. За 75 години доста важни дати се забравят. Девети септември 1944 г. няма да бъде забравен, защото е не само венец на многолетна епична борба, а е и начало на друга, също многолетна и също епична борба ‒ за изграждане на социализма в България.

Минутите ми свършват, за 45-те социалистически години и за 30-те години на „прехода“ няма да говоря. Но на вас ли, другарки и другари с побелели коси, да разказвам за „лошотиите“ на социализма и за „прелестите“ на капитализма! Та нали след няколко дни, като получите поредната пенсийка, ще се чудите как да разпределите левчетата, че да свържете двата края до следващото седмо число. А като отидете утре на пазар, нали ще се двоумите дали да дадете 2 лева за едно кило вносни „найлонови“ домати, или да си купите за цели 2 лева един-единствен едър български домат. И може би с въздишка ще си спомните времето, когато за два лева купувахте цяла щайга нашенски домати. Недай си Боже, пък да ви се наложи в болница да влезете…Или да сключвате заем от банка… Но „млъкни, сърце“, е казал поетът.

В заключение ще се опитам да дам макар и схематичен отговор на въпроса

какво означава да следваме днес
завета на Девети септември

И понеже Съпротивата се ръководеше от партията на българските комунисти, а неин наследник е Българската социалистическа партия, ще се докосна до въпроси, актуални за БСП.

Да следваме завета на Девети септември, означава да не подценяваме нито фашизма, нито расизма, нито ксенофобията. Те са живи и действат! Нима не е стопроцентов фашизъм несекващият вой за премахване на Паметника на Съветската армия!

Да следваме завета на Девети означава да бъдем патриоти на дело, да милеем за България, за бъдещето на нашата нация. Днес това е по-важно от всякога, защото от всякога по-реална е опасността България да се превърне в географско понятие. Звучи зловещо, но не е измислица.

В резултат на 30 годишния „преход“ нашата държава затъна в кризи: в индустрията, в селското стопанство, в здравеопазването, в образованието, в отбраната ‒ от тежки по-тежки кризи и сривове навсякъде. В областта на демографията обаче понятията криза и срив са слаби, за да характеризират случилото се. Да се стопим като народ с два милиона за 2‒3 десетилетия и този процес да продължава с нестихващ темп ‒ такова нещо и през турско, и през чумавите времена не се е случвало. Но някой да е чул премиерът Борисов да бие тревога за това? Не, той се тупа в гърдите, че под негово ръководство България цъфти и връзва. Впрочем, това установи и уважаемата госпожа Урсула фон дер Лайен, новоизбраната председателка на Европейската комисия, която след едва неколкочасово пребиваване на българска земя заяви: „Виждам една държава, която просперира и е готова за бъдещето.“ Само че госпожа Лайен не обясни за кое бъдеще е готова тази държава ‒ за бъдещето, когато няма да я има като държава ли?

БСП е национално отговорна партия. Върху нея ляга историческата задача да възглави борбата срещу надвисналата над родината опасност. Изключително трудна задача. Тук идва на помощ опитът на Девети септември, събран в една дума: единство. Единство на онези сили, които виждат опасността и са готови да противодействат. Обединението срещу фашистката опасност се наричаше Отечествен фронт. Ще се постигне ли общ фронт, единение на партии, на обществени организации, на нацио­нално отговорни сили срещу престъпното безхаберие и късогледото, опасно за България управление на ГЕРБ? Трябва!

Думата единство е Светая светих и за самата партия. Разбира се, единство не означава единодушие на всички по всички въпроси. Стара истина е, че истината се ражда в споровете. Дискусиите са жизнено необходими за нашата партия. Но тя губи, ако една сериозна дискусия започне да прераства в кавга. Подобна опасност, мисля, заплашва дискусията „За идейните и програмните основи на БСП в съвременното общество“, която се разгъна по решение на тазгодишния юнски конгрес. След по-малко от два месеца предстоят важни избори. Разумно е сега да концентрираме вниманието и силите си срещу противника, който се е заел да ни унищожава като партия.

Самодържецът Бойко Борисов отряза законните държавни субсидии с явната цел БСП да изсъхне на корена си ‒ без организационен апарат, без в. „Дума“, без новородената Свободна телевизия. Колкото и да е трудно, БСП ще прескочи и тази вълча яма, която противниците ѝ копаят.

Вече 128 години създадената от Димитър Благоев партия изважда от равновесие реакционерите. Хулеха я, забраняваха я, плащаха по 50 хиляди лева за главата на неин член, а тя е все жива. „Не потъва Титаникът“ ‒ беше написал проницателният мъдрец Валери Петров.

Не потъва и няма да потъне нашата партия, защото е вярна на своя благоевски ген, вярна е на традицията. Това не означава, че сме партия на някакъв мистичен „ляв консерватизъм“, който дори като словосъчетание напомня мистичното „дървено желязо“. Защото с каквито и прилагателни да бъде украсяван консерватизмът, щом е консерватизъм, ще си остава антипод на новото и прогресивното. А това ще рече антипод и на социализма, който би изменил на себе си, ако престане да се идентифицира с новото и прогресивното.

В самото име на БСП ясно е закодирано каква партия е тя: социалистическа. Нейната сила е в идейността. Загуби ли идейния си характер, тя е обречена на вегетиране.

И в устава, и в програмата на БСП е записано, че социализмът е нейният идеал. Този идеал окриляше участниците в Съпротивата.

Да бъдем верни на заветите на Девети септември, означава да бъдем верни на социалистическия идеал. Но с ясното съзнание, че социализмът днес не може да бъде такъв, какъвто е бил през миналия век. Всичко „тече“, развива се. Визията за социализма също се развива, тя не е вкаменелост.

Да се даде точен отговор на въпроса „Що е социализъм на XXI век и какви са пътищата към него“, е свръхтрудна задача. Няма го Маркс, няма го Благоев. Но самата днешна действителност в света показва, че социализмът съвсем не е погребан.

94 години живея на този свят. Точно 75 години съм член на партията като един от редовите партийци ветерани и макар че не съм упълномощен от тях, казвам: радостите и болките на партията са и наши радости и болки. И не поради някакъв фанатизъм, а поради дълбока идейна убеденост ние, венчаните от най-ранна младост със социалистическата идея, не губим вяра, че социализмът на бъдещето е бъдещето на нашата планета.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук