Андрей Луканов на 85 години.ТОЙ „СИ ПЛАТИ“ ЗА ИДЕЯТА

0
760

Луканов беше изключително способен човек.

Ще започна с един много  приятен, весел случай. Бяхме на гости и Виза го попита за оповестен случай относно поредния разгром в българската индустрия – изклани разплодни бикове, които той е внесъл преди 12-15 години; 6 бика – прашинка от това, което унижожи тази вълна. И тогава той един по един описа къде са. Рядко има толкова способни хора в една държава. Обикновено властта не се връчва на такива таланти.

Сериозно казано: струва си да говорим за него като за исторически човек.

И първият въпрос, разбира се, е: Какво направи, какво извърши?

Той направи мирен преход. Едните го възневидяха, че е мирен, а другите – че е преход. Това е капанът, който щраква тук. Това е  „синьо-червен“ капан и се дължи на делото, а не на дефекти на психиката на тези, които го ненавиждат. Той  е архитект на мирния преход. И едните не могат да му простят, че е преход, а другите – че е мирен. Но той го направи.

Това съдържа 3 огромни решения, които той взе. Не само той, разбира се. Това са трите фундамента, на които до ден днешен България почива политически.

Първо той взе решение каква да е БСП – националистическа или социалдемократическа, Милошевич или Янош Кадар. Този въпрос не беше решен у нас (В Полша и Унгария беше решен. В Югославия беше приет националистически вариант, „червеното“ стана „кафяво“ и се наложи с чудовишни последици, включително бомбардировки над столицата; и до ден днешен този процес не е приключил там). Луканов реши каква да е БСП. Не казвам „направи БСП“ – нищо конспиративно няма тук, това е политическо действие. Той й даде това бъдеще; реката потече по това русло, а можеше да тече по другото. Как тече, защо тече и докъде дотече – не говоря. Но това е преди всичко негово решение (и на още няколко души, разбира се).

Второто решение беше за това какво да е СДС – и отново тук няма нищо конспиративно. Под ръководството на Луканов и Младенов БКП единствена, единствена, в Източна Европа взе историческата инициатива; всички останали партии в соц-страните, вкл. КПСС само реагираха на ситуацията. Това даде възможност не да внедриш 16 агенти на ДС, които да се правят на някаква друга партия – каквато е представата за създаването на СДС. Нищо подобно! СДС не са 16 или 20 ръководители. СДС са 1.5 милиона българи, гигантска, огромна „синя вълна“. По кое русло ще тече тази „вълна“ е политически въпрос. Имаше 3 варианта. И партията с историческата инициатива каза: „Елате на Кръглата маса!“ и с това реализира един от трите варианта. Кой дойде на Кръглата маса?
Какви бяха вариантите? (1) Симеон ІІ – бившата власт; (2) Политическата емиграция от 1944-1948 г. – онази власт, алтернативна на комунистическата, която събаря фашизма в България; и (3) софийската интелигенция с нейните клубове и зачатъчно дисидентство. Това решение – фундаментално важно за страната – бе взето от Андрей Луканов. Не в смисъл, че е създал СДС, както някои пишат. А в смисъл, че той така видя най-добрата за България възможна историческа перспектива. А може би не, защото Симеон ІІ се оказа огромна изненада за всички и ако Андрей Карлович беше жив, щеше да признае, че може би е било по-добрия вариант… не знам. Но така или иначе този елемент от архитектурата на България е дело на Андрей Луканов.

И третото: какво е ДПС? Ключово нещо за България. Нелегална организация с екстремистки характер, ислямизираща се и превръщаща България в не просто разкъсваната от противоречия история между Косово и Югославия, а в история между България и могъщата 85 милионна Турция. Или парламентарна партия с антиислямски уклон, каквато тя се оказа и за което Луканов също беше критикуван. А се оказа спасително за България решение.

Три решения – Какво е БСП? Какво е СДС? Какво е ДПС? Малко ли е това за един политик, за един политически деец?! Това е историческа личност! Огромна историческа личност със съответната й съдба.

Луканов много преживяваше това, че българите не го разбират и го мразят. Той беше слънчев човек, до степен на наивност. Както помните, преди време когато настъпва зимата, журналисти започват да питат депутатите: „Как ще преживеете зимата?“ Страшната, тежка българска зима. Веднага депутатите се разделят на „умни и честни“ и „нечестни“. Първите казват: „аз съм депутат, не ме мислете“, а вторите: „закърпил съм си кожухчето, спестил съм чувал с картофи и имам една стаичка с печка“.  Това се приема от българския народ за прекрасно депутатско поведение. Стигат и до Луканов – наивен, роден във властта, аристократ. И с цялата си наивност той отговаря: „Много съм надебелял, трябва да ходя на ски“. До такава степен той не разбираше, че тези хора го мразят. Абсолютно забранен отговор!

Той попадна – изключително несправедливо – в двете основни мисли на българите за всяка възможна тяхна власт: че българските власти са (а) корумпирани, (б) слугинаж.  Луканов не беше корумпиран и за стотинка; той не разбираше от пари – той разбираше от власт. И не беше слуга по никакъв начин. В съзнанието на българите обаче той е руски слуга, който обра България и раздаде куфарчетата. И това е немахаемо, има сила на табу.

Възниква в главата ми един-единствен въпрос. Той беше жив, весел, остроумен, смел, инициативен, много умен и без комплекси. Прекрасно човешко същество. Една игра на природата, която е създала наред с купищата наши изроди и него. И той си даде живота за хора, които не искат да знаят нищо, освен да го заровят по-дълбоко. Струваше ли си това? Той можеше да е жив днес. Отговорът не е свързан с „Да“ или „Не“, или с някакъв морал. Отговорът е свързан с главата на Андрей Луканов – това са големи мъжки страсти, не парите, не жените. А идеите. И той „си плати“ за идеята.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук