От началото на развитието на идеите на социализма насам една от посоките на непрекъснати дискусии и разделения е свързана с отговора на въпроса, каква е ролята на държавата в едно некапиталистическо общество. Още в Първия интернационал това води до анархистите и до днес анархистите и привържениците на така нар. либертариански социализъм отхвърлят изобщо държавата. В същото време най-влиятелните направления на социлизма и на Запад и на Изток се опират на силната държава, която планира, регулира, преразпределя социалните блага. Това беше характерно и за държавния социализъм в СССР и Източна Европа, и за социалния капитализъм, опиращ се на кейнсианското стимулиране на агрегатното потребление.
Нещата се промениха от 70-те години на ХХ век насам с кризата на предходната социална държава на Запад и със забавянето на растежа, както и усложняването на обществата на държавен социализъм в Източна Европа. Това в крайна сметка стана предпоставка за неолибералния капитализъм на Запад, който прехвърли нарастваща част от правомощията на пазара към глобализирания пазар и транснационалните корпорации, докато в СССР предизвика непрофесионално и идеологически неадекватните действия на перестройка, унищожаване на държавния социализъм и създаване в Източна Европа на периферен, компрадорски и клептократски неолиберален капитализъм. Това се преврърна във фактор, който доведе до упадъка на традиционните комунистически и социалдемократически партии, разчитащи на силната държава и до тенденции на неолиберализация и разпад на тези партии.
През последното десетилетие и този капитализъм обаче е в тежка криза, която има множество измерения. Първото е икономическо, свързано с гигантските размери на ускорено нарастващо неравенство. Втората е здравна криза, проявила се в необичайно големи размери с разпространението на Ковид 19 и перспективите за нови подобри кризи. Третата е климатична криза, която ускорено води до нарастващи човешки и материални загуби на обществата, уникожаващи големи количества животински видове и растителност. Четвъртата е геоикономическа и геополитическа, свързана с промените в глобалното съотношение на икономическа, политическа, военна сила, свързана с възхода на Азиатския континент и особено на Китай, които демонстрират тенденция не само за разрушаване на монополярния неолиберален капитализъм с хегемон САЩ, но и за изпреварване на целия Запад, превръщайки азиатския континент в двигател на икономиката и развитието през 21 век. Всичко това отново поставя въпроса накъде се върви и какви са перспективите на левите и на първо на социалистическите партии в този бързо променящ се кризисен свят. Отговорът, който ще се опитам да дам по-нататък е, че обективните тенденции ни водят до завръщане на държавата с нейните стратегически, инвеститорски, регулативни, преразпределителни възможности. Но това не е предходната държава, а нов тип държава и това дава възможност за нови перспективи на левите партии, които имаха своите големи успехи след Втората световна война. Кои са тези тенденции?
1.Тенденцията на деглобилизация и регионализация
Тази тенденция се проявява особено силно през последните години след началото на здравната, а сега и на енергийната, икономическа и геополитическа кризи. Свързана е с прекъсването и оскъпяването на глобалните стойностни вериги и мултиполярна битка на САЩ с Русия, Китай, Иран, Венецуела, борбата за сриване на глобалната роля на долара, възхода на нови международни организации, нарастващото количество рискове, и особено на рисковете в дигиталната сфера. Глобализацията доведе до рязко нарастване на международната икономическа свързаност на държавите, но същевременно и до противоречия и конфликти, при които високата свързаност може да се превърне в оръжие на едни държави срещу други. Това се вижда от санционните войни, които САЩ водят през последните години срещу различни страни в света, за да ги заставят да се подчинят на тяхната политика и особено през последната една година с огромното количество санкции на САЩ и ЕС срещу Русия. Вижда се и от прекъсването, оскъпяването и закъсняването на глобалните вериги на снабдяване.
При това положение на мястото на предходната популярна дума „офшоризация“ – преместване на производството в друга страна с по-ниска цена на работната сила, по-ниски данъци и други конкурентни предимства се появяват като заместител думите „ниърофшоризация“ (завръщане на производството, инвестициите търговията в съседна страна), „френдофшоризация“ (завръщането им в приятелска страна, в която можеш да си сигурен, че няма да имаш проблеми) и „реофшоризация“ (завръщането на производството на компаниите в своята собствена страна), като се използва автоматизацията и дигитализацията за заместване липсата на загубената евтина работна сила. Затова например Мексико и Канада, двата основни съседа на САЩ са вече и техните двама най-големи търговски партньори, с които търговският обмен през 2021 г. е над 1.2 трилиона долара.
Навсякъде държавите започват да си задават въпросите как да се намали външната зависимост, за да не страдат от конфликти, войни и санкции, които удрят тяхнята икономика. Това се реализира в две посоки – едната са стратегиите за заместване на вноса със собствено производство, каквато имаме като стратегия в Русия през последното десетилетие, както и в Китай и в САЩ в момента по отношение на чиповете и на други стратегически стоки. Другата е, когато става дума за суровини, които вътре в страната ги няма, започва да се търси разнообразяването на източниците или създаване на регионални блокове, отделени от останалите. „Ерата на глобализацията може би е към своя край. – твърдят анализи и анализатори на Barklays Corporate and Investment Bank – Какво ще я замени предстои да видим, но е ясно, че глобалното сътрудничество е необходимо за справяне с общите предизвикателства”.[i]
Тенденцията на деглобализация се вижда и от факта на намаляване на международната търговия със стоки. Съотношението на глобалния износ на стоки и услуги към световния БВП достигна своя връх през 2008 г. и оттогава има тенденция да върви надолу. Намаляват международните инвестиции. Според Световната банка преките чуждестранни инвестиции са достигнали своя връх през 2007 г., когато са били 5,3 % от световния БВП и са се понижили до 1,3 % до 2020 г.[ii] Двете най-големи икономики в света, Китай и Съединените щати, стават все по-враждебни, опитвайки се да намалят взаимната си зависимост от стоки и услуги. Те не са единствените. След глобалната финансова криза от 2008 г. по света са въведени пет пъти повече протекционистични мерки, отколкото либерализиращи.
Процесите на деглобализация и регионализация на пазарите бяха ускорени от новите студени войни между САЩ, Русия и Китай. Китай бе обявен от САЩ за заплаха за националната сигурност и ускорено текат процеси на ограничения на дейността на китайските компании на американска територия. Затова най-напред там бе забранена продажбата на продукти от китайски държавни компании и компании, които получават субсидии от китайското правителство. След това забраниха продажбата на продукти на Huawei, ZTE и още три големи китайски компании в страната си. Продажбата на останалите се ограничава от митническата политика. В започналата война за чипове на Китай не се позволява да получи съвременнни компютърни чипове и оборудване за тяхното производство. Официална стратегия на САЩ е „разделянето на САЩ от Китай“ и постепенно нарастващо количество американски компании преместват своето производство от Китай някъде другаде, включително и в САЩ. По отношение на Русия след войната с Украйна серия от санкции не само поставиха икономически стени между САЩ и Западна Европа, от една страна и Русия, от друга страна, но и протече по същество процес на конфискация на финансови и други активи на Русия от САЩ и държавите от ЕС.
По подобен начин има тенденции на разделяне на икономиката на Индия от тази на Китай. Поради гранични спорове между двете страни, Индия се опитва да спре китайските инвестиции в страната си и през 2021 г. те са намаляли със 74 %.[iii]
Китай и Русия дават пример с ограничаване на глобализацията на интернет технологиите под американски контрол, въвеждайки идеята за дигитален суверенитет, създавайки свои социални мрежи, ограничавайки ролята на американските социални мрежи на своя територия. Това се превръща в стратегия и на ЕС. В момент с кризата в чиповете във възход в големите държави е идеята за технологичен суверенитет, свързан с новите технологии. Нараства ролята на различни регионални организации като БРИКС и др., за сметка на отслабване на ролята на досегашните глобални организации от типа на ООН, СТО и др.
Навсякъде е във възход тенденцията на засилващ се дигитален суверенитет, при което на чужди технологични компании и софтуеър се гледа като на опасност. Поради това например в САЩ, Канада, ЕС на държавните институции и на работещите в тях се забрани ползването на китайската компания ТикТок, защото опасенията са, че чрез нея Китай може да събира важна информация за съответните държави. По подобен начин в Китай и Русия не се допуска или рязко ограничава дейността на големите американски компании като Фейсбук, Амазон и пр. Навсякъде се поставя въпроса за суверенитета на данните на потребителите в една страна или регион и това, как да не се допусне те да бъдт пренесени и използвани в друга страна.
Същевременно редица от новите технологии стават предпоставка за деглобализация, тъй като водят до автоматизация на индустриалното производство и регионализация на производството на енергия. Глобализацията на пазарите, свързана с неолибералния капитализъм от 1980-те години насам бе свързана на първо място с търсене на по-евтина работна ръка, която да повиши конкурентността на производството на САЩ и другите развити страни. Сега проблемите с работната сила, ковид кризата, инфлацията, паралелно с тенденциите на увеличаване на заплащането в Китай и проблемите с глобалните производствени вериги се компенсират чрез реофшоризация, автоматизация и роботизация на индустриалното производство и нови стратегии за индустриализация на страните от деиндустриализирания Запад. По данни на Международната асоциация по роботика имаме ускорена роботизация и в периода между 2015 и 2021 г. броят на роботите в света почти се е усвоил. През 2021 г. са въведени в действие във фабриките на света 517 385 нови индустриални робота, което е с 31 % повече в сравение с въведените в действие година по-рано. В света като цяло действат около 3.5 милиона робота, замествайки работната ръка в индустриалните предприятия и правейки излишно движението на производството на компаниите от страната, в която са локализирани, към далечни региони с евтина работна сила.[iv] Нека вземем като пример например Великобритания, където проучване, направено от ABB Robotics, установи, че от 250 малки и средни предприятия и производствени компании 81,2% обмислят включване на роботи в своята дейност като инструмент за борба с проблемите с недостига на работна сила и прекъсванията на веригата за доставки.[v] Същите тенденции се наблюдават и в САЩ и в други страни в ЕС. През 2022 г. в Северна Америка са въведени рекордните 44 100 робота в производствената сфера, което е с 11 % повече в сравнение с предходната година.[vi]
При това не само роботите, но и нови технологии като 3D принтерите водят до радикални промени в производството и изчезване на предходни глобални стойностни вериги. С тях може да се произвеждат стоки много по-бързо, с много по-малко средства, без необходимост от глобализирано преместване на производството.
Не по-малко подривен за глобализацията характер имат и промените в селското стопанство, което традиционно е един от отраслите, който е глобализиран и в една страна може да идват селскостопански стоки от всички континенти. Сега с възхода на биопринтерите и на синтетично месо, паралелно с дигитализацията на селското стопанство и особено с възхода на вертикалните ферми, в които може в много по-големи мащаби на място да се произвеждат всякакви селскостопански продукти, тенденцията на деглобализация също ще има нови технологични предпоставки. Производството във верикалните ферми не зависи от годишните времена, то е без пестициди, много по-екологично е и по-малко замърсява природната среда, произвеждайки същевременно много повече продукти. На същата територия може да се произвежда стотици пъти повече продукция, в сравнение с традиционното земеделие. В момента например вертикалните ферми на компанията Nordic Harvest в Дания рязко ускоряват производство на селскостопански продукти и едни или други растения може да дават продукция не един или два пъти годишно, както е при традиционното земеделие, а 15 пъти годишно.[vii]
Паралено с това постепенно ще губи значение и още един основен фактор за глобализацията – това е вносът на енергоизточници (въглища, петрол, газ), свързан с гигантски тръбопроводи. В нарастваща степен използването на възобновяеми източници на горива, паралелно с падането на тяхната стойност и създаването на ефективни технологии за съхранение на енергията локализират този процес. Сега всеки отделен дом може да стане енергийно независим в една или друга степен чрез слънчеви панели. Това намалява необходимостта от отваряне на границите за получаване на горива. Напротив, многото нови рискове стимулират затваряния на границите. Такива глобализирани бизнеси като туризма също ще се променят радикално с развитието на метавселената и възможностите за дистанционно посещаване на всяка точка на планетата.
Президентът и главният изпълнителен директор на компанията Сименс Роланд Буш говори за това, че тенденция е от енергия и храна до ежедневни продукти компаниите да намират нови начини за увеличаване на местното производство и пестене на природни ресурси. Тази тенденция на увеличаване на местното производство, за сметка на глобализираното чрез глобалните стойностни вериги той характеризира като „глокализация“. Новите и нововъзникващи технологии като 3D принтери, дигитални близнаци, метавселена и разширена реалност са според него ключови за постигането на „глокализиран“ свят, създаващ по-балансиран свят между глобалното и местното. Така например, доскоро спортни обувки се произвежда доминиращо в Далечния Изток. Сега тяхното производство се завръща във Франция чрез използване на нови технологи като цифрови близнаци и автономни роботи, които могат да произвеждат всякакви обувки за различни марки. Този модел става все по-възможен за множество други стоки.[v.
2. Деглобализацията и завръщането на държавата
По начало държавата става необходима в условия на кризи. Тогава пазарът се срива, не работи, а частният капитал чака спасение от държавата. При всяка поредна криза от възникването на съвременната държава след Вестфалския мир частният бизнес е бил спасяван под някаква форма от държавата. Колкото повече нарастват различни рискове и несигурност, толкова повече се търси засилване на държавата за създаване на сигурност, защото без нея не е възможно и функционирането на икономиката и на пазарните отношения. В такива условия именно се засилват националистически и консервативни нагласи и политически сили, които ги изразяват. Ако държавата не реагира на нови противоречия и рискове, не създаде съответните институции за тяхното блокиране, то се стига до разпадни процеси, бунтове и революции. Във всеки случай, особено през ХХ век това именно създава идеята за регулирана пазарна икономика.
Известно е, че двете световни войни през ХХ век и технологиите на масовото производство и масовото потребление доведоха до рязко нарастване на ролята на държавата навсякъде, макар и в различни форми – на държавен социализъм в СССР и Източна Европа и на държавен прерапределителен капитализъм в Западна Европа и САЩ. По време на война либералната идея за свободно движение на хора, стоки и капитали не работи и с функциите на пазара се заема държавата. Възходът и ефективността на командно-контролната икономика в Германия и останалите страни в Европа по време на Първата световна война, когато десетки милиони хора са поставени под стриктен контрол на държавата, която мобилизира всичко за войната, се наблюдава от Ленин и други представители на марксизма по време на войната и е важен фактор, който насочва след революцията съветската икономика именно в тази посока. Трансформацията на капитализма по посока на силната и преразпределяща държава във версията на кейнсианската регулация на икономиката става по същество чрез така нар. военно кейнсианство при подготовката и провеждането на Втората световна война. Ако в началото на ХХ век в голямата част от страните в Западна Европа и САЩ през държавният сектор минава не повече от 10 % от националния БВП, то в началото на 1980-те години той използва вече около 50 %, а в Швеция даже 70 % от БВП.[ix] Това доведе до мощото противодействие от страна на тачъризма и рейгънизма и възход, особено след разпадането на съветския държавен социализъм, на неолибералния капитализъм. Неолибералният капитализъм намали ролята на държавата за сметка на глобализацията на капитала, излизането му извън конгрола на държавата на един глобализиран пазар и възможности да бяга от данъчно облагане в данъчни убежища или офшорни зони.
Мракобесната реставрация на капитализма у нас започна със знаменитата фраза на Филип Димитров, че „държавата е лош стопанин“, която оправда невижданата в цялата човешка история ликвидация на селското стопанство у нас чрез така нар. „връщане на земята в реални граници“, а след това и до ликвидацията и разграбването на хиляди индустриални предприятия. Тя изразява в най-висока степен духът на неолибералния капитализъм, който беше наложен в някои от най-крайните си версии у нас.
С множеството кризи на неолибералния капитализъм през последното десетилетие обаче в световната литература все по-силно се говори за „завръщане на държавата“, свързано с нарастващата несигурност и нестабилност, с огромно количество увеличаващи се рискове, които не могат да бъдат блокирани от глобалния пазар или от частните компании. През последните години наблюдаваме една ситуация, при която както отделните граждани, така частните компании все по-настоятелно искат от държавата помощ и съдействие и ако може да ги спаси от една или друга опасност. И така е не само у нас, но и в останалия свят. Още през кризата през 2008 г. американската държава похарчи стотици милиарди долари, за да спасява най-големите банки в страната си.
След това Великобритания, страната, в която се появи думата „приватизация“ и беше дадено началото на неолибералната глобализация, на намаляване ролята на държавата за сметка на глобалния пазар, масовите нагласи, че държавата им трябва да си върне възможностите, които е загубила доведе наследниците на партията на Тачър до провеждане на референдум и отделяне от наднационалния пазар на ЕС. Тази тенденция виждаме засилваща се под една или друга форма на много места в света. В момента глобалната конкуренция в най-висока степен е свързана с това, коя страна ще осигури по-успешно технологично развитие, създаване и използване на нови технологии и затова засилваща се тенденция е държавите да се намесват все по.активно в създаването и реализацията на индустриална политики. Нещо повече, частните компании, които преди това говореха за това, че държавата не трябва да се меси в техния бизнес, през последните години навсякъде искат подкрепа и стимули от държавата.
Във Великобритания, където Тачър постави началото на неолибералния капитализъм, сега бизнесът очаква подкрепа от държавата. Скорошно изследване там установи, че 53 % от компаниите са недоволни, че правителството не им предоставя достатъчно стимули, за да запазят производствените си операции в страната. Очакваните от тях стимули са намаляването на лихвите, за да могат да се конкурират с други пазари, повече държавна подкрепа за капиталови инвестиции, повече държавни субсидии за оперативни разходи. Освен това 67 % от анкетираните смятат, че е необходимо увеличаване на ангажираността на държавата във финансирането на научноизследователската и развойна дейност и досегашните планове то да стигне до 2.4 % от БВП на страната до 2027 г. са недостатъчни.[x]
Във времето на неолибералния капитализъм не навсякъде държавата отслабваше своята роля. Запазвайки силната държава и своите петгодишни планове, контролирайки чрез държавата стратегическите отрасли, особено финансовата сфера, провеждайки държавна политика на рязко увеличаване на човешкия капитал и възпроизводството на технологии от най-развитите страни Китай демонстрира невиждан в историята икономически скок, извървявайки за няколко десетилетия път, който други държави бяха изминали за няколко столетия. Неслучайно наскоро основателят на Световния икономически форум Клаус Шваб заяви в интервю по китайската държавна телевизия, че уважава „огромните“ постижения на Китай в модернизирането на икономиката през последните 40 години. Китайската комунистическа партия е пример за другите държави. „Смятам, че той е пример за подражание за много страни“, заяви Шваб, като добави, че според него всяка страна трябва сама да избере каква система да приложи. „Мисля, че трябва да сме много внимателни при налагането на системи. Но китайският модел със сигурност е много привлекателен модел за доста страни“, добави той.[xi]
Тези думи не са случайни като се има предвид, че през последните десетилетия най-успешен се оказа не неолибералният модел на намаляване ролята на държавата за сметка на пазара и частния капитал, а тяхното съчетаване, при което се запазва стратегическата роля на държавата, особено в сферите, които имат стратегическо значение за развитието. Това днес се все повече започва да се разбира и от САЩ и други държави, като се има предвид, че светът става все по-кризисен.
Това се вижда не само от държавите, но и от частният капитал, който засилено се обръща към тях за помощ, подкрепа, съдействие, тъй като рисковете и за него рязко се увеличават. При големите компании, мениджмънта, международните организации модна тема стана изграждането на устойчивост, съпротивляемост на кризисни процеси на една организация, особено на големите компании, които действат в условия, при които в ежегодните индекси на 500-те най-големи компании в света ускорено изчезват едни и се появяват нови. Геополитическите рискове, прекъсването на веригите на доставки, подривността на иновациите превръщат проблема за сигурността и устойчивостта в централен за всички организации. Това е съпроводено с процес на ускоряване на автоматизацията, стимулирано и от пандемията от ковид, което означава, че намалява необходимостта да се търси някъде другаде в чужбина евтина работна ръка за индустриалното производство.
Необходимост от засилване на ролята на държавата имаме и поради факта, че в глобален план досегашната либерална демокрация става все по-неефективна, имаме разпад на системни партии, политическа фрагментация, нарастващо хейтърство и конфликти. В ситуация, при която темата на Световния икономически форум в Давос през януари 2023 г. бе „Сътрудничеството в един фрагментиран свят“ възниква въпросът как да реагира в тези условия държавата. Самата държава се появява като инструмент за запазване на сигурността и с развитието си развива нарастващо количество инструменти за налагане на сигурност. Поначало в историята войните, пандемиите, различните рискове са водели до необходимост от засилена роля на държавата и намаляване на ролята на пазара и пазарните субекти. Тогава именно се появяват нарастващо количество политически, икономически, социални субекти, които поставят остро на дневен ред проблеми като национални интереси, национална идентичност, държавен суверенитет. Броят на стените, изградени между държавите през последните десетилетия е по-голям от всякога в историята. Вървят процеси на деглобализация, регионализация и изграждане на нарастващо количество стени между държавите. А стената е традиционен инструмент за суверенитет, нуждата от който се засилва поради рязкото нарастване на всякакви рискове в условията на глобална взаимосвързаност и движение на големи потоци от хора. В края на Втората световна война между страните в света има 7 стени. За времето, когато съществува това, което манипулативно по пропагандните гишета на нашите телевизии наричат „комунизъм“, в света са изградени 8 стени. От 1945 до 1991 г. стените между различни държави са 15. После до 2018 г., в идеологическата пушилка за „отворено общество“, бяха изградени 77 стени между държавите.[xii] Само в Европа между 2015 и 2022 г. са изградени стени с дължина около 100 километра.[xiii] Наред с тези стени се изграждат ускорено дигитални стени, за да могат съответните държави да не бъдат контролирани от доминиращите в глобалното дигитално пространство американски компании. Това е особено типично за Китай и Русия, но върви като тенденция и на други места.
Не кой да е, а Франсис Фукуяма прочете курс от лекции в Корленския университет през 2003 г., които издаде издаде през 2004 г. като книга, озаглавена „Силната държава: управление и световен ред през ХХI век“, в която говори, че „преобладаващи тенденции в световната политика през изминалите тридесет години бяха, наред с критиката на „големите правителства“ и опитите да се прехвъри активната дейност от държавни сектор към частния пазар или гражданското общество. Но слабите, некомпетентни или несъществуващи правителства са източник на сериозни проблеми, особено в развиващите се страни“. Според него, ако досега водеща тенденция е била отслабването на държавността, то събитията на 11 септември 2001 г. пречупиха тази тенденция и „главен въпрос на световната политика стана не намаляването на държавността, а нейното усилване. За отделните общества и за световната общност унищожаването на държавата не е прелюдия към утопия, а към катастрофа.“ Още в първите редове на книгата си Фукуяма изтъква, че „изграждането на силна държава е един от най-важните проблеми на световната общност, тъй като слабостта и разрушаването на държавата служат като източник на много най-сериозни световни проблеми: от бедността до спина, наркотиците и тероризма“.[xiv] Силната държава трябва да има мощни индустриална и преразпределителна политики. Тази негова теза се реализира с изострянето на геополитическите и геоикономически противопоставяния, които заставят и в САЩ, и в ЕС, и в Русия, и в Китай държавите да увеличават своята роля в индустриалното производство и развитието на новите технологии.
Сега пандемията от Ковид-19 стана катализатор на множество процеси, които бяха започнали доста преди това – на дигитализацията на икономиките, на затваряне или ограничаване на движението през границите, на нарастващ контрол на държавата върху населението, на увеличаващи се субсидии и кредити на държавите спрямо икономическите субекти, на средствата за здравните системи, на промени в местата на глобално разделение на труда, на изострящи се противоречия в държавите в битка за историческата памет и между глобалистки сили, акцентиращи на глобалните пазари и национални сили, които се борят за национални интереси и нацонален суверенитет. Рязко бе засилена биологическата и здравната несигурност, в резултат на което навсякъде държавата се намеси и наложи огромни ограничения на милиони хора, включително и на големи отрасли на бизнеса с цел предотвратяване на заразата и смъртта на повече хора. А прогнозите на епидемолозите са, че това съвсем не е последния епизод от глобална биологична опасност за човечеството и държавата трябва да мисли за това.
Ако вземем например една Украйна, в която още преди пандемията в резултат на преврата там през 2014 г. рязко нарастнаха противоречията й с Русия, то съответно там рязко нарастна и ролята на държавата. В своя статия, озаглавена „Завръщането на държавата“ от ноември 2021 г. Михаил Дубинянский говори за „мащабното завръщане на държавата“ в Украйна „след нейното самоотстраняване в началото на 90-те години“ и процеси, които преди това са изглеждали като за „фантастичен роман“ са се превърнали в реалности. Сред тях се говори за няколкото вълни на мобилизацията на армията, закриването на въздушните връзки между Киев и Москва, блокирането от държавата на стотици сайтове синтернет-ресурси и държавни акции, свързани с Русия. След това короновирусът допълнително е засилил тази тенденция. Тя се проявява, според него не само в Украйна, но и навсякъде другаде в държавите в постсъветското пространство.[xv]
Геополитическите противопоставяния и опасността от войни ще засилват тази тенденция. И в момента най-големите работодатели в света са три министерства на отбраната – на първо място е индийското с 2.99 млн. души, работещи в него, на второ място е американското – с 2.91 млн. души на работа в него и на трето място е китайското – с 2.55 млн. души. След това чак идва една частна компания Уолмарт с 2.30 млн. души.[xvi] Затова и в България днес има повече министерства, агенции и комисии, занимаващи се с някаква форма на сигурност, отколкото всякога преди това в историята – от МВР и Министерството на отбраната до Българската агенция по безопасност на храните, Държавна агенция по безопасност на движението по пътищата и ДАНС. И така е не само у нас, но и в останалите държавии в света. И колкото по-голяма и сложна е една система с ускоряването на процесите и неопределеността в глобален план, с нарастващите рискове в условия на нови студени, технологични, санкционни, търговски и всякакви други войни, проблемът за сигурността става все по-важен и тогава идва ред на нарастване на ролята на държавата. Неслучайно голямата икономическа криза 1929-1933 г. ражда силната кейнсианска държава на Запад, а Октомврийската революция и гражданската война в Русия водят до мощния Съветски съюз, който централизира и планира развитието на страната. И при едната и другата държава се предприемат мерки за отслабване на вътрешните противоречия и противопоставяния чрез активна преразпределителна политика.
Досегашната глобализация увеличи рязко външната зависимост на всички държави, която обаче през последните години се превърна в оръжие на големите сили, които въвеждайки съответни санкции и ограничавайки пазарните взаимовръзки с тези, които искат да подчинят на своята воля и доведе до това, че навсякъде държавите започнаха в една или друга степен и посока да се опитват да ограничат своята пазарна зависимост, създавайки нови зависимости или започвайки производството на същите продукти на своя територия при активната дейност на държавите, за сметка на пазарите. Същевременно се предприемат действия и по осигуряването на финансова независимост от санкции на САЩ като заплашените държави намаляват своите вложения в американски долари, търсят алтернативни валути в своите търговски взаимоотношения с други страни, ориентират се към свои системи за трансфер на средства, за да избегнат контрола на САЩ върху сегашната глобална система за такъв трансфер SWIFT. Един от начините да се избяга от американската зависимост от долара и съответните санкции станаха двустранните валутни суапове, чрез които централните банки на две държави, които търгуват помежду си се свързват директно една с друга, елиминирайки необходимостта от използване на трета валута за търговия. Китай възприе с удоволствие именно този инструмент, подписвайки споразумения за валутен суап с повече от 60 държави, включително с Аржентина, Пакистан, Русия, Южна Африка, Южна Корея, Турция и Обединените арабски емирства, на обща стойност близо 500 милиарда долара.
При това положение имаме тренд на завръщане на държавата в икономиката и в останалите дейности като регулатор, собственик и оператор. Как стоят нещата в това отношение в няколкото водещи държави и региони в света – Китай, Русия, САЩ, Европейския съюз?
3. Засилване на ролята на държавата в Китай
За да разберем ролята на държавата в социализма с китайски характеристики следва да имаме предвид два основни фактора, които обуславят нейната роля.
Първият от тях е опитът, който Китай използва в реформите си, проучвайки стратегиите за ускорено икономическо развитие на други азиатски държави след Втората световна война. Именно масираната държавна намеса бе важен фактор за „икономическото чудо“, постигнато от редица държави в Източна Азия между 60-те и 90-те години на ХХ век. Изследванията на следвоенния икономически бум на Япония обръщат специално внимание на ролята на Министерството на международната търговия и промишлеността, имащо водеща роля в японската политика межд 1949 и 2000 година. Гигантското ускоряване на развитието и превръщането във водеща икономическа и технологически страна на Южна Корея се основава на субсидии и данъци, които насърчават формирането на гигантски, подкрепяни от държавата индустриални конгломерати.[xvii]
Вторият фактор е свързан с концепцията на Мао Цзедун за отношенията между развитите страни и Китай като отношения между държава-капиталист и държава-пролетарий, която е експлоатирана и от която се извлича печалба. Тази теза на Запад е развита по подробно в теориите за зависимостта и теориите за светът-система. Затова и в реформите, свързани с отварянето на Китайската икономика към САЩ и другите развити западни държави, както и в разгръщането на пазарните взаимодействия, стратегическа задача на китайското ръководство беше Китай да направи това така, че да не се превърне в експлоатирана периферия, а той самият да извлече максимални изгоди от развитите страни и на първо място от САЩ чрез внос от там на технологии, интелектуални продукти и качествено образование на милиони хора, т.е. натрупването на мощен човешки и интелектуален капитал, който да бъде основен инструмент за ускоряване на развитието.
Затова и в Китай държавата поначало играе много по-голяма роля като основен инструмент на изграждането на социализма с китайски характеристики, при който тя запазва своята собственост и регулирането в стратегическите за страната отрасли, включително и във финансовата сфера. Обръща се специално внимание чрез дейността на държавата, независимо от неравенството, свързано с пазарната икономика, да се обогатява цялото общество. Така в Китай бе създадена най-голямата средна класа в света и премахната абсолютната бедност, каквато имаме и в САЩ, и в Западна Европа. Този процес се засили през последните години, като в нарастваща степен производството в Китай се поема от китайски, а не чужди компании. Делът на приходите на мултинационалните компании спрямо дела на приходите на всички компании в Китай е намалял от 16 % през 2006 г. на 10 % през 2020 г. Местните компании, продаващи преносима електроника, хранителни стоки и инфраструктура от пето поколение (5G), са увеличили своя пазарен дял от 20 до 40 %. Разходите за научноизследователска и развойна дейност на най-големите финансирани от държавата публични компании в Китай между 2017 г. и 2021 г. са нараствали три пъти по-бързо от тези на некитайските компании от класацията на Fortune 500.[xviii]
Китайското правителство, единствено от големите сили днес има петгодишни цели и стратегия за ускоряване и заемане водещи позиции в технологическата сфера. Благодарение именно на активната роля на икономиката Китай вече е световна сила в авангардни технологии като телекомуникациите, финтех технологиите, изкуствения интелект – сектори, имащи стратегическо значение не само за икономическата конкурнтоспособност, но и за националната и международната сигурност.
Налага се идеята за идейния суверенитет, възпрепятстващ намесата на американски и изобщо чужди неправителствени организации, църкви, западни учебници, които прокарват чужда идеология, ценности, идеи и т.н. Имаме от 1998 г. насам официално „Златния щит“ или така нар. „Велика дигитална китайска стена“, според които интернетът трябва да бъде част от националния суверенитет и да се управлява от държавата, поради което и в него не се допускат големите американски интернет гиганти. Забранени са Google, YouTube, WhatsApp, Snapchat, Microsoft OneDrive и т.н. На тяхно място се предлагат местни алтернативи. Например китайският гигант Baidu замества услугите, предлагани от Google. От 2006 г. насам за тази цел се използва и високотехнологично оборуване за мониторинг на използването на интернет, включително и видеонаблюдение и устройства за разпознаване на лица. Всяка китайска компания трябва да спазва тези правила, да предоставя данни за своите интернет потребители.
След започналата технологична битка срещу него от САЩ, опитващи се да спрат ускореното му технологично развитие чрез ограничения на вноса на различни технологии от САЩ и други развити страни, Китай си постави задачата за заместване на вноса и постигане на технологичен суверенитет в производството, особено от високотехнологични продукти с произход от Съединените щати. През май 2022 г. правителството на Китай взе решение, че правителствени агенции и държавно субсидираните компании трябва да заменят компютрите от чуждестранни производители с китайски в рамките на две години. Това включва постепенно премахване и на софтуеъра Windows OS, който ще бъде заменен от Kylin OS, разработена от Китайския национален университет за отбранителни технологии. В същото време като реакция на нарастващия протекционизъм на САЩ срещу Китай и ограниченията, които американците поставят за износ към Китай или за достъп на китайски компании към нови американски технологии, Китай започна да подготвя съответните ответни мерки, които представляват удар върху американската икономика – ограничаване на износа на ключови технологии за производството на слънчеви панели, необходими за зелен преход, над които Китай има почти пълен монопол. Това, разбира се, ще доведе до реакция на САЩ във формата на стратегия за развитие на собствени слънчеви панели и намаляването на външната зависимост на Америка и в тази област.
Китай още през 2015 г. прие плана Made in China 2025, в който си постави амбициозна цел за 70% самодостатъчност до 2025 г. През декември 2022 г. китайското правителство обяви влагането на 143 млрд. долара в развитието на производство на полупроводници. Компаниите, които развиват това производство получават петгодишна данъчна ваканция за печалбите и съответни субсидии, чрез което Китай се опитва да намали зависимостите си в тази област от САЩ и Япония. Войната за чиповете така води до засилване на ролята на държавата в тяхното производство и разпределение.
Това, което характеризира политиката на Си Цзинпин през последните няколко години е засилването на контрола на държавата върху големите компании и стратегия на ускорено увеличаване на доходите на населението – удвояване на икономическия доход на човек от населението от 2020 до 2035 г. Засили се антимонополната дейност срещу големите дигитални компании, обвинявани че възпрепятстват дейността на средните и малки предприятия. През 2021 г. един от милиардерите Sun Dawu, занимаващ се с аграрен бизнес бе арестуван, заедно с членове на семейството и участници в бизнеса му, разследва се за злоупотреби и е заплашен с десетилетия затвор. Най-голямата компания за онлайн търговия в Китай Алибаба, (начело на която бе бе Джак Ма), аналог на американската Амазон, бе глобена с огромна сума от 2.8 млрд. дол. за това, че има монополно положение, а самият Джак Ма е член на комунистическата партия от 1980-те години насам и споделя и работи за нейните петгодишни планове и движение към изграждане на социалистическо общество. Забранено бе пускането на акции на компанията на американските борсови пазари. По-късно Джак Ма се отказа от правото си на глас в Ант Груп, финансова компания, свързана с Алибаба. След това инвестиционна компания, свързана с локалното правителство на Ханджоу, стана основен акционер в Алибаба, т.е. протече процес на одържавяването й. По подобен начин вторият голям технологичен гигант в Китай – Teнсенг бе глобен за сума от близо 1.6 млрд. долара за монополна дейност и Държавната агенция по пазарна регулация му забрани да придобива различни нови компании, които водят до засилване на монополното му положение на пазара. След като бе установено, че няколко приложения на компанията са нарушили правилата за защита на данните бе наредено всяко ново приложение или софтуеърна актуализация на продуктите на Teнсент да минават за одобрение от китайските регулатори. По този начин се ограничава неконтролираната експанзия на капитала. На 29 април 2021 г. китайските регулативни органи наложиха множество ограничения на 13-те най-големи IT-компании на страната – на холдинга Тенсент (който притежава платежната система УиЧат), на компанията БайтДанс (която притежава популярното приложение TикToк), на компанията за доставки на храна Meйтуан и на много други. По този начин се ограничиха възможностите да се използват данните на стотици милиони китайци за кредитиране и управление на финансови активи, което се разглежда като опасно за финансовата система. Всички компании се подчиниха на държавните регулаторни органи и се съгласиха на ограниченията. Те преструктурираха своите финансови подразделения и продукти, отказаха се от монопола върху информацията, засилиха механизмите за защита на потребителите. Стана ясно, че държавата няма да допусне преход на властта и влиянието върху основни сфери от живота на обществото към дигитални платформи и чужди компании.[xix]
В момента правителството там предприема стъпки за придобиване на така нар. златни акции в частните интернет гиганти Алибаба, Тенсент, БайтДанс. По този начин то ще може много по-пряко да контролира тяхната дейност – да назначава директори в борда им и да оказва влияние върху вземането на решения.[xx]
Бе поставена задачата за „трето преразпределение“ на богатствата в страната. Под „първо преразпределение“ се имаше предвид разпределението на доходите чрез пазарните сили, под „второ преразпределение“ – разпределението на доходите от държавата, а под „трето разпределение“ – доброволното преразпределение на доходите от по-богатите под влиянието на традицията и морала. Съответно богатите китайци бяха предупредени, че трябва да си „върнат дълга към обществото“, за да се постигне „общо благоденствие“. В резултат на тези действия само за времето от края на юни до август 2021 г. общото нетно богатство на двете дузини китайски милиардери в областта на дигиталните технологии и биотехнологиите, което се следи от агенция Блумберг, намаля с 16 %.[xxi] Засилването от страна на китайската държава на контрола над големите компании и исканията за преразпределение на богатството породиха тенденции сред част от богатите китайци да се опитат да се измъкнат от тези промени като напуснат Китай и чрез бизнес визи (закупуване на недвижими имоти и създаване на бизнес) да отидат в други страни – главно САЩ, Япония, Канада, Австралия, Сингапур. Минималната инвестиция за подобна виза за влизане в САЩ е 800 000 долара. Сингапур, друга популярна дестинация за китайците, изисква минимум, еквивалентен на около 1,85 милиона долара.[xxii]
Китайската държава засилва своята роля и поради това, че сега имаме отново ситуация на огромни рискове и несигурности. Затова и виждаме как най-голямата и сложна система в света, каквато е Китай с гигантското население от 1.4 млрд. души и невижданата скорост на промяна през последните десетилетия, в условия на студена война срещу нея от САЩ, увеличава контрола върху капитала за сметка на промени в регулативните и контролни функции на държавата. През 1992 г. в доклад на конгреса на ККП терминът „национална сигурност“ се използва само веднъж, десет години след това на ХVIII конгрес на ККП през 2012 г. е използван само четири пъти. На следващия XIX партиен конгрес през 2017 г. Си Цзинпин го използва 18 пъти. На последния XX конгрес през 2022 г. той бе споменат 27 пъти. Китайският термин за мощна държава (qiangguo) , се появи 23 пъти в доклада на Си Цзинпин на ХХ конгрес тази година, в сравнение с 19 пъти на ХIХ конгрес през 2017 г. и само два пъти на ХIV конгрес през 2002 г.[xxiii] Много често на последния конгрес е спомената и думата „борба“. За 10-те години начело на ККП преди това Си Цзинпин бе успял да ръководи страната така, че нейният БВП да нарастне повече от два пъти – от 54 на 114 трил. юана. Сега обаче в условия на нова студена, технологична, икономическа война, на ХХ конгрес на ККП през октомври 2022 г. като стратегия бе поставен много по-силен акцент върху националната сигурност и политическата сигурност като водещи, а след това и на икономическия растеж. Китай в никакъв случай няма намерение да постави политическата, националната, здравната, военната, енергийната, продоволствената, финансовата, енергийната, дигиталната сигурност на второ място, тъй като е наясно, че без тях не е възможен и ефективен икономически растеж. Това означава нов етап в засилване на ролята на държавата. Си Цзинпин подчерта, че сигурността е препоставка за икономическо развитие, говори за „координиране на развитието и сигурността“. Ясно е, че държавата трябва да се намеси активно в условия на криза на глобализираната неолиберална икономика и започнала нова студена война на САЩ. Трябва да съчетае ускореното развитие с устойчивостта, без да се отказва от своята идея за мирно развитие и взаимна изгода в международните отношения и изграждане на „споделено бъдеще на човечеството“.
Става дума за дългосрочна тенденция в търсене на посоки на завръщането на ролята на държавите в регулиране на големите корпорации, държавна технологична политика, контрол над технологиите, технологичен национализъм и технологични войни. Виждаме как Китай успя да извърши най-ускореното развитие в историята благодарение на силната държава и контрола върху стратегическите отрасли, финансовите потоци и големите технологични компании на своя територия.
Продължението следва
