НЕПРЕДСТАВИТЕЛНА ДЕМОКРАЦИЯ. КОИ НЕ СА ПРЕДСТАВЕНИ В БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

0
311

Българската демокрация става все по-непредставителна. Ако в нейното начало през 1990-те трудно се намираше човек, който да не е гласувал, то настоящето Народното събрание, избрано през 2023 г., представлява едва около 40% от гласоподавателите; мнозинството хора в страната са останали без свое представителство. Това е тревожно развитие, най-малкото защото поставя под въпрос легитимността на нашите избраници, овластени да вземат решения вместо нас. И докато съществуващите изследвания по темата по-скоро се фокусират върху гласувалите и представените, то по-рядко виждаме разработки, даващи думата на непредставените.

Кои са те и какви са причините за тяхната непредставеност?

В състояние ли сме да задълбочим общественото разбиране за представителна демокрация в България, от което да произтече една по-ясна идея каква демокрация искаме да постигнем като общество?

Защо е важно да бъде анализирана задълбочено една принципно позната, но слабо проучена група сред българските граждани – групата на политически непредставените?

Какво изводи можем да изведем за трите съвместно съществуващи, но същевременно и различни общности от граждани, попадащи в тази група?

Кои са непредставените по демографски групи?

Как се съотнасят направените аналитични изводи, почиващи на една количествено измерима реалност, с разбиранията и опита на интервюираните?

Тези и други близки до тях въпроси са дали началния подтик на изследването на ПЕТЪР БАНКОВ, СТАНИСЛАВ ДОДОВ И СТЕФАН ГЕОРГИЕВ „НЕПРЕДСТАВИТЕЛНА ДЕМОКРАЦИЯ. КОИ НЕ СА ПРЕДСТАВЕНИ В БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?“

Отговорите на тези въпроси авторите намират с помощта на смесена методология, включваща количествен и качествен анализ върху данни от шестте парламентарни избори, проведени между 2013 и 2021 г. Избраният период е достатъчно дълъг, за да открои основните тенденции в непредставеността на нашето общество. Той е и достатъчно скорошен, което гарантира и актуалността на находките и заключенията.

Количественият анализ засича информация от екзит-полове, предоставени от „Галъп интернешънъл болкан“, с данни от НСИ. По този начин изследването извежда профилите на непредставените граждани на база основни демографски характеристики (пол, възраст, населено място, етнос, образование).

Качественият анализ включва 13 дълбочинни интервюта с хора, чиито профили се вписват в тези на представените и непредставените. Чрез тях авторите се опитват да интерпретират количествените данни, за да изградят хипотези за последваща проверка. Извеждат няколко основни групи непредставени (негласували непредставени; гласували непредставени; гласуващи, но възприемащи се като непредставни), чиито профили често влизат в противоречие едни с други.

На организираното на 12 февруари 2024 г. от Фондация „Фридрих Еберт“-България събитие бяха представяни и обсъдени резултатите от изследването. По-долу поместваме инфографики, чрез които са представени негови най-важни аспекти.

Инфографика 1

Инфографика 2  

 

Инфографика 3

Инфографика 4

Инфографика 5

 

 

 

 

Повече за изследването можете да научите от сайта на Фондация „Фридрих Еберт“-България, където на онлайн адрес: https://bulgaria.fes.de/bg, ще откриете и неговото печатно издание в ПДФ (https://bulgaria.fes.de/fileadmin/user_upload/documents/publications/2023/Nepredstavitelna_demokracia_Koi_ne_sa_predstaveni_v_bulgarskija_parlament_WEB_BG.pdf?fbclid=IwAR186Swyo0nx0CjjgncKfD3jy4c2bu8PWenQn1HWkXVLpTGixgHDhtojB74)

.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук