Разпадането на Съветския съюз и свързания с него военен съюз – Варшавския договор, постави началото на глобалната хегемония на Запада в световните дела, доминирана от САЩ. Основният „възпиращ“ фактор дотогава, който използваше предимно САЩ за предотвратяване на „гореща война“ и поддържане на „стратегическо равновесие“ в света, беше НАТО. Същевременно – пак дотогава – в света се осъществяваше яростна „Студена война“ (1.0), която приемаше различни форми, но чиято цел беше установяване на „лоялни“ режими в други страни (към едната от съответните две Велики сили), които да позволят социално-икономическо и военно сътрудничество без използването на военни средства за налагане на такива режими[1].
В началото на ХХI век аксиоматично се допускаше, че еднополюсният „нов световен ред“ – Pax Americana, ще продължава едва ли не вечно, още повече че заплахата за „гореща война“ изглеждаше почти невероятна. НАТО – въпреки че неговата алтернатива бе ликвидирана (Варшавският договор) – продължи своето триумфално географско разширение и укрепване като основна военна сила, убеден, че това е начинът за налагане на „демократични“ политически системи. САЩ, в които и демократите, и сменящите ги републиканци, продължиха намесата в различни страни – и чрез „горещи“ (най-често под формулите „коалицията на желаещите“ или „международната общност“, каквото и да означава последното), и чрез „студени“ войни. „Преправянето“ на света по една кройка се практикуваше чрез военно нахлуване в страни, обзети от граждански войни, от етническо прочистване, брутални диктатури или опустошителни хуманитарни условия[2]. В годините непосредствено след „Студената война 1.0“ САЩ и страните от „демократичния свят“ продължаваха да извършват интервенции в името на демокрацията от западен тип, хуманитаризма и либералния интернационализъм, използвайки именно някои от „техниките“ и похватите, характерни за такъв тип война. Към тях спадаха и спадат: разнообразни „санкции“ на страни, организации и отделни личности (извън пълномощията на Съвета за сигурност на ООН)[3]; финансиране на „демократични“ движения, НПО, фондации и важни персони; блокиране разпространението на медии, занимаващи се с „неприятелска“ информация; „насочване“ на социално-икономическото развитие на отделни страни чрез предписани „рецепти“ за промяна, която промяна обаче е повече в интерес на страните и компаниите от развития Запад и т.н.
Тази постамериканска ера е към своя край с възраждането на съперничеството на Великите сили и нарастващите заплахи за Запада от Китай и Русия[4]. „Плоският“ свят, който се допускаше, че се е образувал, престана да съществува[5]; завърна се играта на Голямата шахматна дъска (по дефиницията на Збигнев Бжежински[6]) на сегашните Велики сили: САЩ, Русия и Китай[7]. 24 февруари 2022 г. ще остане в историята като деня, в който Русия подсказа с оръжие категоричната си позиция, че няма да позволи разширението на НАТО до своите граници, който – според нея – осъществява прочутата „прегръдка на анакондата“. Капката, която преля чашата на търпението, бе пропитата от русофобия Мюнхенска конференция по сигурността, където украинският президент беше аплодиран, казвайки, че меморандумът от Будапеща от 1994 г. трябва да бъде преразгледан и Украйна трябва да бъде ядрено превъоръжена.
Всички последващи политически, икономически и социални решения (едностранни или блокови) не може да не водят до заключението, че светът отдавна е навлязъл в спирала на „Студена война 2.0“[8], комбинирана с прикрита „гореща война“ НАТО – Русия (оръжията предимно от страните от НАТО, войниците от Украйна и чуждестранни легиони с европейски и американски доброволци). В много от случаите войната е на забавен каданс: първо едната страна, после – другата, и т.н.
Мъдрата алтернатива за изход от тази ситуация е едно релевантно решение, но най-вероятно именно то няма да бъде реализирано, поне в близък времеви хоризонт. Трудно е (засега – невъзможно) да се постигне консенсус за световен мир и всеобщо разоръжаване в един многополюсен свят, религиозен фундаментализъм и насилствен екстремизъм; при продоволствена несигурност, глобално затопляне и нарастващо неравенство. Консенсусът за световен мир е невъзможен и при ситуация, при която ще има силно печеливш от „Студената война 2.0“.
Абстрахирайки се от военно-политическия аспект на ситуацията, нека по-нататък фокусираме вниманието си единствено върху икономическите и социалните отражения на тази война най-вече върху участниците в конфликта, както и върху Европейския съюз и България в по-близък времеви хоризонт. Ще се опитаме да отговорим и на допълнителния въпрос: ще има ли печеливша(и) страна(и) и губеща(и) страна(и)?
Разбира се, този анализ не може да бъде линеен – само в посока отражение на ситуацията върху Русия, Украйна, ЕС, България и САЩ; това отражение ще бъде много по-широко както върху гравитиращите страни към Русия, така и върху страните, които ще вземат решения против руските интереси – пряко и косвено (чрез „ефекта на бумеранга“).
1. Последиците за Русия
Ако Русия победи в тази „военна операция“ или „война“ (използваме различната терминология на разнообразните оценки[9]), контролираната от нея Украйна би трансформирала Европа. Но тази война ще застраши руската икономика и може да отчужди обществото. Според изследване на Foreign Affairs, „ще започне нова ера за Съединените щати и за Европа. Американските и европейските лидери ще се изправят пред двойното предизвикателство да преосмислят европейската сигурност и да не бъдат въвлечени в по-голяма война с Русия. Всички страни ще трябва да обмислят потенциала на въоръжените с ядрено оръжие противници в пряка конфронтация. Тези две отговорности – твърда защита на европейския мир и разумно избягване на военна ескалация с Русия – няма да са непременно съвместими“.
Ако горната прогноза се реализира, ако се постигне „баланс на силите“ при дилемата „НАТО – Русия“, напълно е възможно значителна част от ресурсите и инвестициите, които досега се жертваха в посока на военно-промишлените комплекси, да бъдат пренасочени към реалната икономика и социалното развитие. Според различни оценки, ако инвестициите в отбрана се ограничат на или под 1% от БВП (под нивото на „препоръките“ от минимум 2% за страните членки на НАТО), то икономическият растеж би се обогатил с допълнителен годишен прираст на БВП от около 2–3% за различните страни. Щастлива перспектива!
Но ако горната прогноза не се сбъдне, САЩ и ЕС ще бъдат в „състояние на перманентна икономическа война с Русия“[10]. Западът ще се стреми да наложи широки санкции, на които Русия вероятно ще отвърне с контрасанкции, кибератаки и енергийно изнудване, предвид асиметрията на необходимите ресурси за икономиките на различните страни от ЕС. Китай може да застане на страната на Русия при тази икономическа атака, макар и като „невидим“ партньор. Междувременно икономическата политика на ЕС и на отделните страни членки ще бъде от сложна по-сложна (ЕС не разполага с централно планиращ или поне координиращ орган, а страните членки са в състояние на непрекъсната вътрешна конкуренция помежду си). Със сигурност Русия ще проучва внимателно всяка страна в Европа, възможностите за дестабилизиране на нейния икономически и социален потенциал, който да намали ангажиментите на страната към НАТО, а може би и към ЕС.
Историята на санкциите, налагани от Запада на Русия, е натрупала поучителен опит. Санкциите, наложени срещу Русия през 2014 г. (присъединяването на Крим), не бяха драконовски. Те бяха както обратими, така и условни.
Но как влияят и как ще повлияят санкциите върху руската икономика?
Анализирайки размера на брутния вътрешен продукт (БВП), САЩ са лидери с 20 544 трилиона долара, следвани от Китай с 13 608, а Русия е с 1 657 трилиона долара (последните данни са за 2018 г. на Световната банка). На пръв поглед изглежда, че руската икономика е над 12 пъти по-слабо развита от американската; по номинален БВП на човек от населението САЩ са с 69 375 долара, а Русия – 11 273 (данните са по оценка на МВФ за 2021 г. и подлежат на корекция), следователно и по този показател руската икономика изглежда повече от 6 пъти по-слаба от американската. Ако обаче анализът се развие по оценка на структурата на икономиката, в САЩ доминират сферите на услугите (финансови, бизнес, държавни и други), като промишлеността е едва 10,8%, докато в Русия доминира реалната икономика. Ако се подложи на оценка БВП на човек от населението, но по показателя „паритет на покупателната способност“(ППС), САЩ са с 68 309 долара, Русия – с 29 485 долара, ЕС – 46 888 (оценки на МВФ за 2021 г., подлежат на корекция), която оценка разсейва митовете за „бензиноколонка с ракети“, които битуват в идеологизираното съзнание. Що се отнася до държавния дълг, то САЩ са едни от „лидерите“ по големина със 133,9%, докато Русия е едва с 19,3% (последни данни от 2020 г.). Накрая, основни партньори в международната търговия на Русия са Китай с над два пъти по-голям стокооборот от следващия – Германия, САЩ, Беларус, Великобритания, Турция, Италия Нидерландия, Казахстан и т.н. (данни за 2020 г.). Обобщено казано, Русия спада към горната подгрупа на средноразвитите страни, със сравнително затворена икономика (макар и не модел на автаркия), която в голяма степен е самодостатъчна за задоволяване на основните нужди на населението. Или, с други думи, санкциите, които ще се наложат на Русия, ще предизвикат известно „стресово състояние“, но няма да ерозират цялостно реалната икономика. Въпреки горната прогноза, не трябва да се забравя, че противниците на Русия са с голяма демографска сила. ЕС са с 447 млн. души население, САЩ са с 331 млн. души, Русия – със 145 млн. (данни от 2021 г.).
Същевременно Русия е „клептократична петродържава“ (Ноам Чомски[11]) със силно корупционна икономика. Индексът на възприятието за корупция на Transparency International илюстрира дълбочината на клептокрацията – през 2020 г. Русия се класира на 136-о място от 180 държави[12]. Така че руската икономика допълнително страда от вътрешните си проблеми, възникнали след разпадането на СССР, които са много трудно решими. В интерес на истината трябва да се отчете, че клептократичната олигархия се роди и израсна в годините преди Владимир Путин да стане президент; в последните години има съществени решения за ограничаване на нейното влияние.
Основното „направление“ на главните санкции, въведени срещу Русия, е решението Русия да бъде „частично“ изключена от банковата разплащателна система SWIFT (Обществото за световни междубанкови финансови телекомуникации – Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication). Изключването се отнася за част от руските банки, които няма да могат да участват в световните разплащания и с това се блокират руският внос и износ. Освен това, руската централна банка (РЦБ) няма да може да борави с резервите си, за да избегне международните санкции[13]. Допълнително се въвеждат аналогични санкции за Беларус, като ограниченията по SWIFT засягат „Белагропромбанк“, банка „Дабрабыт“ и Банката за развитие на Беларус, както и техните беларуски филиали; въвежда се забрана на преводи от и към Централната банка на Беларус, свързани с управлението на резерви или имущество, и предоставянето на бюджетни средства за търговия и инвестиции в тази страна. Очакваният ефект едва ли може да бъде окачествен като справедлив, понеже тежките последици ще бъдат не за тези, които са взели решението за операцията в Украйна, а за всички руски и белоруски граждани; освен това – чрез износа към други страни и чрез вноса на чужди стоки, санкционирани ще бъдат всички външноикономически партньори на Русия, включително в САЩ, в страните от ЕС и т.н., което може да предизвика дългосрочна търговска криза, остри дефицити и инфлационна спирала. Под проблем ще бъдат плащанията на доставките на енергоносители от Русия, което – ако тези доставки се прекратят – след броени месеци може да предизвикат не само икономическа, но и непрогнозируема социална криза (най-вече в съседа ЕС).
Русия обаче разполага с частична алтернатива на SWIFT. Това е Системата за предаване на финансови съобщения (СПФС). Тя съществува и се развива от 2016 г., като в нея са включени над 400 банки в Русия. Тази система е отворена за чуждестранни участници – и банки, и юридически лица, но до този момент има малко външни клиенти. Очевидно СПФС ще се използва предимно за вътрешно ползване и няма да може да замени SWIFT за международни плащания. Възможно е Русия да използва „многоъгълни операции“ през финансови институции на други несанкционирани страни, но в ограничени мащаби. Например, нова китайска алтернатива може да позволи на Русия да извършва по-голямата част от търговията си в юани, а не в долари[14]. Китайската система за трансгранични международни плащания (CIPS), основана през 2015 г., все още е в процес на разработка и включва само 80 чуждестранни банки. Но по принцип няма причина CIPS да не може да замени SWIFT. И ако Русия успешно измести търговските си плащания извън доларовата система, ударът върху американския престиж и сила ще бъде огромен.
Второто направление на санкции, което могат да използват САЩ и ЕС, е чрез тяхното скрито влияние върху рейтинговите агенции. Този механизъм бе задействан почти незабавно: S&P понижи рейтинга на Русия до „боклук“ – CCC- (само три стъпки над дълг, който вече е изпаднал в неизпълнение), а на Украйна е понижен на „B-“. Русия има рейтинг с инвестиционен клас „B3“ от Moody’s и еквивалентен „BBB-“ от Fitch, поради едно от най-ниските нива на дълг в света и близо 650 милиарда долара валутни резерви[15]. Министерството на финансите на Русия твърди, че последните рейтингови оценки са свързани с геополитически фактори, а страната е финансово стабилна и ще продължи да следва разумна финансова и бюджетна политика.
Третото направление на санкции е с много по-ясна институционална и личностна насоченост на блокиране. САЩ въведоха „унищожителни“ (Джо Байдън) санкции срещу Русия, предназначени да накажат четири руски банки (ВТБ, Сбербанк, Газпромбанк и финансовата институция ВЕБ), „корумпирани милиардери“ и техните семейства, които са близки до Кремъл. Въведените икономически санкции от страна на Европейския съюз са аналогични: секторни и персонални. Юридическите лица, които са санкционирани, са с орязан достъп до капиталовите пазари и всякакви финансови услуги. Забранено е да им се предоставя техническа помощ, да се търгува с тях, да им се дава достъп до технологии с военно и двойно предназначение, да им се продава техника за добив на нефт в шелфа и в полярните ширини. За пръв път в този „черен списък“ на ЕС попадат президентът Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров, което на практика означава, че ЕС отказва да преговаря с тях. Те имат забрана за достъп до ЕС, а вероятните им активи се замразяват. Освен това, ЕС забрани доставката в Русия на високотехнологична продукция и в частност – на комуникационна техника, електроника, полупроводници, авиационни и космически компоненти. Като гарнитура на тези санкции, Съветът на ЕС реши да спре от 12 април 2022 г. достъпа до европейските финансови пазари на руското правителство, Центробанк, Алфа-банк, „Открития“, банката „Русия“ и Промсвязбанк, които няма да имат право да пускат, продават, купуват или използват по друг начин ценни книжа и други кредитни инструменти. Аналогични ограничения са наложени на „всички големи финансови структури с повече от 50% участие на руската държава“ или „имащи съществена роля“ в подкрепата на Русия, нейното правителство или Централната банка. Също така се забранява държавното финансиране на търговията с Русия или държавните инвестиции в Русия, но е оставена вратичка за малкия и средния бизнес, селското стопанство, медицинската и хуманитарната сфера; европейските банки са задължени ежегодно да дават в Еврокомисията списък с депозити над 100 000 евро, принадлежащи на руски физически и юридически лица; по същия начин ще бъдат контролирани руските граждани или живеещи в Русия лица, които са получили гражданство в ЕС или жителство по специални програми. Допълнително се подготвят процедури по изтегляне от Международната инвестиционна банка от някои страни от ЕС, които са членки на банката (в състава ù са България, Виетнам, Куба, Монголия, Румъния, Русия, Словакия, Унгария и Чехия). Групата на богатите нации от Г–7 допълнително обмисля варианти да лиши Русия от статута на „най-облагодетелствана нация“ според правилата на Световната търговска организация (СТО), което на практика означава налагането на мита върху нейните стоки.
Към правителствените санкции се присъединиха и някои транснационални корпорации. Повече от 330 компании обявиха изтеглянето си или спирането на дейността си в Русия, като най-големите десет от тях осигуряват работа и доходи на повече от 125 000 души в страната. Но чуждите компании, които се оттеглят от дейността си в Русия, създават възможности за руски предприятия да заемат тяхното място. Това ще бъде голяма полза за страната, тъй като руските доходи ще останат в Русия, вместо да бъдат репатрирани в Германия или в САЩ.
Четвъртото направление на санкциите е чрез затварянето на въздушното пространство на страните членки на ЕС за руски авиокомпании, което вероятно ще бъде последвано от ограничаване на ЖП и автотрафика между Русия и другите страни членки.
„Ударното“ пето направление на санкциите е отказ от доставките на газ и нефт от Русия, което изглеждаше най-малко възможно поради силната зависимост на европейската икономика от тях. Но какво ще се случи с реалното потребление и с цените на газта и нефта, когато този отказ стане факт?
Президентът на САЩ Джо Байдън наложи от 8 март 2022 г. пълна забрана за внос на руски петрол и други енергийни източници, въпреки че този ход ще повиши цените на енергията в САЩ. Тъй като САЩ не внасят газ от Русия, а вносът на руски петрол е само 7% от американския петрол, забраната на Байдън има повече символичен и идеологически характер. Но подобна теза, изказана не от кой да е, а от американския президент, влияе върху потребителските очаквания. Още на следващия ден цената на петрола сорт „Брент“ стигна 132,00 долара за барел, доближавайки историческия максимум от юли 2008 г., който беше 147,50 долара, но през следващите дни се снижиха към 110 долара. Цените на бензина в САЩ също продължиха да скачат, като в деня на въвеждане на забраната средната цена за галон бензин достигна 4,173 долара, надхвърляйки предишния рекорд от 4,114 долара, поставен през юли 2008 г. За историята: средното ценово ниво през последните десет години е малко над 60,00 долара. За бъдещето, ако военната операция продължи и се ожесточи: най-смелите прогнози клонят към 300 долара за барел – почти 6 пъти увеличение от преди.
Аналогично е състоянието на пазара на природен газ. Заместник държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд открито твърди, че газопроводът „Северен поток 2“ е „мъртъв“ и едва ли някога ще бъде „съживен“, независимо че проектът е европейски, а не американски[16]. На свой ред, Европейската комисия представи предложения за намаляване на зависимостта на ЕС от руския газ с две трети преди края на 2022 г., а съюзът да стане независим от всички руски изкопаеми горива „много преди 2030 г.“ Тези очаквания изстреляха цената на газта високо. Фючърсите на синьото гориво на нидерландския газов хъб TTF поскъпнаха до 134,500 евро за мегаватчас (MWh)[17]. Не са изключени по-нататък цени и над 200 евро, понеже руският природен газ формира повече от 30% от вноса на синьото гориво в Европа; в същото време конкуренцията за товари на втечнен природен газ (LNG) от страна на Азия може да доведе до по-малко танкери, пристигащи на европейските пристанища, след като азиатските търговци дружно повишават цените до рекордно високи нива (на седмична база договорите за втечнен природен газ са с над 100% по-високи спрямо предходната седмица).
Естествено е чрез петото направление на санкциите – отказ от доставките на газ и нефт от Русия, ще пострада икономиката на Русия, но и икономиките на страните членки на Европейския съюз. Според симулациите на Института за световна икономика в Кил (IfW), брутният вътрешен продукт на Русия ще спадне с почти 3%, ако целият внос и износ на газ се прекрати; още 1,2% спад ще се получи, ако и импортът се прекрати[18].
Накратко, с прогнозите на Руската централна банка: БВП на Русия ще се срине с около 8%, вместо досега очаквания ръст от 2,4%; инфлацията ще достигне 20% през 2022 г.[19]
Да обобщим. Тези пет стъпки на ограничаване на външноикономическите отношения на Русия с Европейския съюз и другите страни, които гравитират и подкрепят налагането на тези ограничения, няма как да бъдат охарактеризирани освен като открита икономическа война. От една страна, те блокират финансовите външноикономически операции на Русия; от друга страна, те ще формират импортни дефицити в натура и невъзможност за експорт на руски стоки по някои сектори, и съответно – финансови приходи на организациите-износителки и държавата; от трета страна, тази икономическа война ще предизвика нарастване на социалната съпротива против сегашното ръководство на страната, както поради очертаващите се продуктови дефицити, така и поради трудното удържане на бъдещата инфлационна спирала.
Даже да бъде докрай успешна военната операция в Украйна, на Русия ù предстои труден преход към затопляне на отношенията с „близката чужбина“ – най-вече със страните членки на Европейския съюз, а също и постигането на вътрешно икономическо равновесие, социална стабилност и политическа устойчивост. В краткосрочен аспект Русия е силно губеща на международния икономически терен, в средносрочен – вероятно търсеща икономическо компенсиране в посока на Китай и Индия[20], в дългосрочен – с неясен изход от сегашната ситуация.
Дългосрочната цел на Русия е да отдалечи Европа от господството на НАТО и САЩ – и в хода на този процеса да създаде с Китай нов многополюсен световен ред, съсредоточен върху Голямото евразийско партньорство (BEP), предложено от президента на Руската федерация. Става дума за икономически интегрирана Евразия[21], в която да се търси и намира консенсус дори там, където интересите, да речем, на ЕС, на Евразийски икономически съюз (ЕАЕС) и на Всеобхватното регионално икономическо партньорство (RCEP) се разминават. Максималната цел е напълно да се разпусне НАТО и след това да се насърчи широката политика на разоръжаване и денуклеаризация. Това би оставило САЩ с по-малко възможности да финансира военните си операции с ускоряването на дедоларизацията.
2. Последиците за Украйна
Най-губеща от ситуацията ще бъде Украйна. И преди войната БВП на човек от населението на Украйна беше около три пъти по-нисък от аналогичния в Русия; ако се пресметнат обемите, то разликата става още по-драматична: през 1989 г. БВП на страната е бил 219,71 млрд. долара, през 2020 г. – незначителните 130,07 млрд. долара. След евентуално приключване на военните действия част от икономическата система на страната ще изисква значими дългосрочни инвестиции за възстановяване.
Същевременно Украйна има съществен ресурсен потенциал за развитие, понеже е на първо място като европейски резерв на уранови руди; държи второ място по европейски резерв на титанова руда (10-о в света); втори световен резерв на железни и манганови руди; трети европейски запас от шистов газ (13-о място в света), седми запас от въглища в света и т.н. Тя се нарежда на 4-о място в света по обща стойност на природните ресурси.
Но природни ресурси без адекватен човешки потенциал не могат да бъдат използвани ефективно. Много е вероятно, освен сега – по време на военната операция, и в бъдеще значителна част от украинските граждани да се насочат към страните членки от ЕС, още повече че от 2017 г. за тях е разрешен безвизов режим. Привлекателността на ЕС се засилва особено от Директивата за временна закрила (TPD), която е приета през 2001 г., въпреки че никога не е била използвана. Погледнато обобщено, след разпадането на СССР Украйна е наброявала над 51 млн. жители, преди военната операция на Русия – едва 44 млн., а ако се изключат гражданите на ЛНР (1 464 039) и ДНР (2 293 431), то „на книга“ остават към 40 млн. Според различни прогнози, ако към момента над 1,5 млн. жени, деца и възрастни са напуснали и продължават да напускат Украйна в посока страните от ЕС, то след приключването на войната е много вероятно към тях да се присъединят още около 5 млн. души[22]. Демографската система на Украйна най-вероятно ще бъде дълго време остро дефицитна откъм достатъчна и качествена работна сила.
Ако за един ден от войната в момента се разходват около 0,5 млрд. долара, а се унищожава 1,0 млрд., то за достигането на довоенното ниво ще е необходимо поне 1/5 от сегашния БВП да се насочи за инвестиционно възстановяване (ако се допусне, че войната приключи за около 1–3 месеца). Разбира се, при очертаващи се дефицити и инфлация това ще е невъзможно да се постигне със собствени сили, освен ако сегашните 6 млрд. долара (2020 г.[23]) които ежегодно Украйна отделя за отбрана, не се окастрят и пренасочат към гражданските и икономическите обекти.
Най-песимистичен вариант за Украйна е превръщането ù във военно блато по моделите на Ирак или Афганистан, което за Русия ще има дългосрочни икономически и социални последици, но пък „ястребите“ от НАТО и ВПК могат да бъдат доволни и печеливши. Тази песимистична прогноза съвсем не е абстрактна, още повече че Украйна се превърна в Мека за крайнодесни екстремисти по целия свят[24].
Един по-оптимистичен вариант за бъдещето на Украйна е създаването на „План за социално-икономическо възстановяване и развитие“, който да бъде финансово, икономически и политически подкрепен от Европейския съюз, ако той вижда в своята съседка своя бъдеща страна членка или поне икономическа партньорка. Но дали Европейският съюз ще има не само желание, но и възможност за такава украинска перспектива? Зависи от състоянието и координацията на самия ЕС.
3. Последиците за Европейския съюз
Посочените по-горе санкции на страните членки на ЕС, на САЩ и техните сателити срещу Русия може да предизвикат бумерангов ефект или най-малкото симетрични санкции.
Тази война на икономическо изтощение ще изпита и Русия, но и страните членки на ЕС. Въпреки привидното „единство“ на санкциите, които налагат страните от ЕС, със сигурност някои ги въвеждат със страх, опасявайки се от потенциалните по-големи загуби, които биха претърпели, ако не ги въвеждат. Освен това, очевидната е ангажираността на някои от по-източните членки към доктрината за разширяване на НАТО, отколкото към принципите и ценностите на ЕС – НАТО и ЕС далече не са успоредни идеи и идеологии. Всички страни предпазливо слагат на кантара и ползите, но и щетите от ситуацията, особено след косвените загуби, причинени през предходните две години от пандемията Covid-19.
Без съмнение Русия ще бъде безмилостна в опитите си да накара една или няколко европейски държави да се отдръпнат от икономическия конфликт, като свързва облекчаване на напрежението с икономическия интерес на тези страни и по този начин подкопава консенсуса в ЕС и особено в НАТО.
Русия може да си позволи временно блокирането на достъпа до критични стоки като петрол и газ, пшеница, царевица, слънчогледово масло[25], минерални торове, титан, литий, кобалт, никел, паладий, благородни газове (неон, хелий, аргон, ксенон и т.н.)[26]. Европа внася около 40% от своя газ, 35% от суровия петрол и над 40% от въглищата си от Русия – това е огромен и трудно заменим дял. Даже само чрез секването на тези традиционни потоци на доставки, за част от икономическата структура на ЕС това означава дефицити, нарушаване на веригите за доставки, неочаквано висока инфлация, разколебани фондови пазари, социална несигурност и ограничена потребителска консумация. Допълнителен удар ще понесе германската икономика след „замразяване“ на процеса на сертифициране на „Северен поток 2“. Като илюстрация на случващото се, годишната енергийна инфлация в ЕС достигна 27% през януари 2022 г.[27]; само за един месец пшеницата е поскъпнала с 50%, което означава нарастване на енергийния и продоволствения дефицит в ЕС още преди и в самото начало на военните действия. Впрочем, от очертаващия се дефицит и нарастващите цени на пшеницата има и косвени жертви, понеже руският и украинският внос представляват 30% от цялото потребление на пшеница в Африка, а например, в Египет тази цифра е по-близо до 80-те процента. Индексът на цените на храните на ФАО достигна рекордно високо ниво през февруари, като увеличението на пшеницата, млечните продукти и растителните масла допринесоха най-много за покачването.
И не само това, потребителските и фондовите очаквания веднага се отразяват върху динамиката на цените на световните пазари. В частност, от първия ден на военната операция цените на двата основни сорта петрол – WTI и брент, надхвърлиха още през февруари психологическата граница от 100 долара за барел; природният газ за първи път в историята премина психологическата бариера от 2000 евро за 1000 куб. м. Русия може да предприеме ход за нарастване на инфлацията в ЕС – чрез рязко намаляване на производството на петрол, за да повиши още повече цената му. Такъв ход би ù донесъл нетна полза, стига допълнителното увеличение на цената да компенсира загубите от намаляване на изнасяните обеми.
Да си позволим доза фантазия: ако Европейският съюз прекъсне (или му прекъснат от Русия) доставките на нефт и газ, това означава: на първо място, че ще се парализира работата на части от съществените сектори на икономиката на страните членки, което ще произведе невиждани и нечувани дефицити в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, индустриалната и търговската сфера, следователно ще се предизвика и хиперускорено търсене на дефицитните стоки; на второ място, че възникващите дефицити ще индуцират ръст на цените извън всякакви стандарти, а някои жизнено важни стоки ще станат недостъпни за огромни части от населението. Пол Крейг Робъртс е още по-категоричен: „Русия може да предизвика пълна капитулация на Европа, ако спре газа, но Русия все още не е разбрала това“[28]. С други думи, ЕС може да си позволи подобни „санкции“ на думи, но не е в негов интерес! Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви амбициозна цел пред Евросъюза: до 2027 г. да се освободи от зависимостта си от руски природен газ, петрол и въглища, което е от сложна и почти невъзможна задача[29].
Има и допълнителен казус, свързан със заплащането на износа от Русия – това е санкционирането на руските финансови институции, които извършват операциите. Още по-точно: ако Русия изнася, а някоя страна плаща, то валутата ще остане в европейска банка и няма да се насочи към Русия. Ще постъпи ли Русия като „благодетел“ към санкциониралата я страна в подобна ситуация?! Очаквано е, че при тези форсмажорни обстоятелства Русия най-вероятно ще спре ключови доставки!
А санкциите от САЩ, ЕС и „умиротворяващи“ държави от англосаксонския свят, които имат характер на незаконни конфискации (от финанси и имущество на организации – до яхти на олигарси) и ирационални изключвания (като прекратяването на договори със световноизвестни руски артисти, забрана на руски книги и медии), могат да бъдат предпоставка за ответна национализация на активи на организации и граждани от санкциониращите страни от страна на Русия[30] (напр., 35% от акциите на Сбербанк, които принадлежат на американци и британци) или поне „замразяване“ на активи в Русия на всички юридически лица от страни, които провеждат или подкрепят санкции срещу Руската федерация[31]. Възможни са спиранията на плащанията по всички задължения на всички юридически лица към всички санкциониращи страни; неизпълнение на външния публичен дълг на Руската федерация, както и на тази част от вътрешния дълг, която е в ръцете на представителите на Запада.
И тук, както се очертава за Русия и Украйна, но също и за ЕС, предстои период на дефицити, намаляваща икономическа активност в пострадалите сектори, нарастване на инфлацията. Някои страни ще изкарат по-леко икономическия „грип“, но други, които са с по-силна зависимост от руския внос-износ, ще боледуват не само по-тежко, но и ще имат „поструски синдром“.
Доста по-крайна е прогнозата на известния Джордж Фридман от Stratfor (Strategic Forecasting Inc.). Според него, „Европейският съюз като институция ще се срине или ще се предефинира като по-скромна търговска зона, обхващаща по-малка част от континента. Сегашната структура на свободната търговия е неустойчива, тъй като нейните членове, особено Германия, са станали прекалено зависими от износа. Тази зависимост прави тези икономики изключително уязвими на колебания в търсенето извън техните собствени граници. Германия е най-уязвимата страна и ще изпита икономически спад поради неизбежните колебания на експортния пазар. Следователно до 2040 г. Германия ще бъде сила от второ ниво в Европа. Други страни в Западна Европа ще бъдат засегнати от нейния упадък, което ще накара страните от Централна Европа и в частност Полша да се очертаят като голяма, активна сила“[32]. В това отношение Фридман се солидаризира с тезата на Збигнев Бжежински, че „Европа не е глобална сила и едва ли ще стане такава в бъдеще“[33].
Състоянието на икономическата координация в Европейския съюз, следователно, може да се оцени като много проблемно и малко ефективно; ЕС трябва да премине към по-висока степен на предавка за ускоряване на социално-икономическото развитие и сближаване.
4. Последиците за България
България не е страна, която да се различава особено от другите страни членки на Европейския съюз по повод на сегашните проблеми по време на украинско-руската криза. По-различното в случая е, че българската икономика е слабо обвързана с Русия като експортен потенциал, но силно зависима по линия на импорта на жизнено необходими суровини, материали и продукти. Износът през 2020 г. и 2021 г. към Русия е бил в размер на 826.6 млн. лв. (4,37% от общия износ) и 846.8 млн. лв. (3,74%) , а вносът – съответно 3 674.2 млн. лв. (15,60%) и 5 827.9 млн. лв. (19,19%). Търговското салдо на България към Русия е силно отрицателно: -2 847.6 млн. и -4 981.1 млн. лв.[34] И като илюстрация: 77% от внасяния газ в страната е от Русия[35]. Противно на ширещото се мнение, България не е най-зависимата страна в Европа; 100% от потребявания газ е руски в РСМ, Босна и Херцеговина, Молдова; 94% – във Финландия, 93% – в Латвия и т.н.
Фактът, че България се присъедини към всички санкции, наложени от Европейския съюз на Руската федерация, както и че не се противопостави на доставката на оръжие и чуждестранни наемници за участие в конфликта на страната на Украйна, я превръща в силно рисков партньор за Русия. На практика това означава, че страната трябва да очаква реципрочни санкции с непредсказуеми и трудно прогнозируеми последици. Ако Русия въведе пълен портфейл от санкции за България през 2022 г., може да се очаква както спад на БВП от около минимум 5–7%, така и насичане на междуотрасловите връзки вътре в страната и навън с търговските ù партньори; няма начин тези икономически дефицити да не повлияят както върху доходите на населението, така и върху нарастването на социалната нестабилност като цяло, което да бъде придружено и с колебания в политическото махало.
Разумният ход на политическия елит на страната е да се активизира и придържа към световните апели за траен мир, към задълбочаването и подобряването на общата европейска социално-икономическа интеграция (включваща и Украйна, но не изключваща и Русия), към усъвършенстване на функционирането на Европейския съюз – включително и по отношение неговата самостоятелна защита, а също и към качествени промени във функционирането и управлението на структурата на българската икономика.
Много е вероятно едно по-интензифицирано участие на България в НАТО, особено по линия на настаняването на чужди войски и високотехнологично оръжие на територията на страната, да бъде тълкувано като дразнещо и заплашително по отношение на Русия. Що се отнася до развитието на българската отбрана, увеличаването на инвестициите ù на 2% от БВП и даже на много повече (примерно, на невъзможните 20%), няма да е достатъчно за гарантиране на националната сигурност и най-общо за постигане на военен паритет със съседните страни.
България е типичен пример за отворена икономика със слабо развити съществени сектори и със силен рисков потенциал за бъдещето.
5. Последиците за САЩ
САЩ са и ще продължават да са първа велика сила в света, преценявайки сегашния им икономически и военен потенциал. САЩ, без да подценяваме значението на неговата сестра – Великобритания, са основният композитор и диригент на Западния свят.
Прогнозата на Дейвид Фридман е, че САЩ ще са единствена световна сила през 2040 г.[36], но тази прогноза не се повтаря от други футурологични институции. Американската стратегия ще предизвика известен изолационизъм, тъй като САЩ няма да бъдат (най-вероятно) въвлечени в бъдещи регионални военни конфликти със значителен капацитет. САЩ ще подкрепят съюзниците си с доставки, обучение и въздушни сили, но ще „държат“ под контрол регионалните проблеми в Европа, Близкия изток и Азия, вместо пряко и насилствено да се ангажират.
Но това не означава, че отношенията Русия–Украйна няма да повлияят върху икономическата стабилност в САЩ.
Например, дедоларизацията на търговията отдавна е в процес на дебат в ЕС и други страни по света, сред които изпъкват Руся, Китай и Индия. Изключването на Русия от международната платежна система SWIFT се счита за „най-острия меч“, който Западът използва като икономическа санкция срещу Русия; това обаче е нож с две остриета: икономическите последици ще бъдат сериозни не само в Русия, но и в Западна Европа, а и в САЩ. Освен това, отделянето на Русия и Китай от щатския долар със сигурност ще се ускори още през тази година. Китайският юан има предимства като заместител на долара, сред които изпъква неговата стабилност (инфлацията в Китай е около 1% на годишна база спрямо 5–8% в ЕС и САЩ).
Но, от друга гледна точка, ако се прецени дали има печеливш в сегашната ситуация, то това е не САЩ като цяло, а някои негови икономически сектори, които имат съществено влияние върху политическите ходове на страната. При това, „печалбата“ ще е от сегашната ситуация, която частично е подклаждана активно от САЩ чрез НАТО и ЕС.
По време на войната, а и след нея, силно ускорение ще получат три икономически сектора. Това са военно-промишленият комплекс, нефтено-газовият (и минният) комплекс и финансовият комплекс (включващ и операциите с недвижимата собственост). Тези оценки се получават от различни американски, канадски и европейски източници, напр. от проф. Майкъл Хъдзън, президент на Института за изследване на дългосрочните икономически тенденции (ISLET)[37], който доказва, че това са сектори, свързани с властващата олигархия; подобни са прогнозите на Пепе Ескобар[38] и т.н.
Първият печеливш от ситуацията е Военно-промишленият комплекс (MIC), към който спадат мощни производители на оръжие като „Raytheon“, „Boeing“ и „Lockheed-Martin“, и които широко диверсифицираха своите производства. Икономическата им база е монополната рента, получена преди всичко от продажбата на оръжие на САЩ, на другите страни членки на НАТО, на близкоизточните износители на петрол и на други държави с излишък в платежния баланс. Акциите на тези компании рязко поскъпнаха от началото на войната в очакване на монополни печалби. По линия на междуотрасловите връзки развитието на този комплекс ще повиши икономическия растеж на САЩ, особено чрез авансовото плащане на поръчките.
Вторият голям сектор, който ще спечели, е Нефтено-газовият и минният комплекс (OGAM), който е и данъчен фаворит на САЩ, а е предоставен на компаниите, добиващи разнообразни природни ресурси, но и които са едни от основните виновници за глобалното затопляне, ерозията на планетата, глобалното опустиняване, глобалното замърсяване и намаляване на биоразнообразието[39]. Целта на този сектор OGAM е да увеличава цената на своята енергия и суровини, така че да максимизира рентата си от природните ресурси. Монополизирането на петролния и газовия пазар в доларовата зона и изолирането му от руския нефт и газ е основен приоритет на САЩ от много години, тъй като газопроводът „Северен поток 2“ заплашваше да обвърже в по-голяма степен западноевропейската и руската икономики. Допълнителната политическа цел е да се игнорират и отхвърлят екологичните насърчения за замяна на петрола, газа и въглищата с алтернативни източници на енергия. Администрацията на Байдън подкрепи разширяването на офшорните сондажи, подкрепи канадския тръбопровод до най-замърсяващия нефтен източник в света (в катранените пясъци на Атабаска) и приветства възраждането на американския фракинг. Външната политика на САЩ има за цел да насърчи другите страни да оставят контрола и добива на американски компании от OGAM върху собствения им петрол и газ. Изолирането на Русия (и впоследствие – и на Иран) от западните пазари ще намали доставките на петрол и газ, съответно ще повиши цените и корпоративните печалби.
Третият печеливш сектор е Комплексът на финансите, застраховането и недвижимите имоти (FIRE), който е съвременният финансово-капиталистически наследник на старата постфеодална земевладелска аристокрация, живееща от рента. По принцип, финансите и застраховането бяха поставени на пиедестал в „ерата на финансилизацията на икономиката“, което ги направи слабо контролируеми и свободни да увеличават на (уж) пазарен принцип своите такси и лихви. Тъй като повечето жилища в днешния свят са на реални собственици, които ползват най-вече ипотечни кредити (10–20–30- годишни), нарастват лихвите по тези кредити и амортизацията на дълга (относно нарастващите съотношения дълг/собствен капитал, тъй като банковото кредитиране надува цените на жилищата). Около 80% от американските и британските банкови заеми са насочени към сектора на недвижимите имоти, балонирайки цените на земята и жилищата, за да „произвеждат“ допълнителни капиталови печалби, които на практика са освободени от данъци за „отсъстващите“ собственици – банките и застрахователите. Във вътрешен план целта на този комплекс е да максимизира поземлената рента и „капиталовите“ печалби, произтичащи от нарастване на рентата. В международен план целта на комплекса е да приватизира максимално чуждестранните икономики, така че да превърне държавната инфраструктура и комуналните услуги в други страни в доходоносни услуги в своя портфейл (здравеопазване, образование, транспорт, комуникационни и информационни технологии, енергетика и т.н.) на монополни цени (но и субсидирани допълнително от местната държава чрез високи данъци и допълнителни заеми).
И трите комплекси – FIRE, MIC и OGAM – са по икономическа дефиниция рентиерски сектори, които доминират в днешния постиндустриален финансов капитализъм. Сближаването на политическите цели на трите доминиращи рентиерски комплекси в САЩ позволява те да доминират над интересите на наемния труд и дори над интересите на индустриалния капитал (в който попада частично и MIC). Тази политикономическа конвергенция е определящата характеристика на днешния финансов капитализъм. По същество това е връщане към икономическо търсене на рента. И то не само в САЩ, но и в Европа, най-вече като на Германия и другите страни от Западна Европа се попречи пускането в действие на газопровода „Северен поток 2“, който може да снабдява икономиката и бита с евтин газ; интересът сега е европейските страни да се обърнат към много по-скъпите американски доставчици на втечнен природен газ (LNG), за да си осигурят „независимост от Русия“ и дългосрочна зависимост от САЩ.
Най-неотложната стратегическа цел на САЩ от конфронтацията на НАТО с Русия е покачването на цените на петрола и газа, преди всичко в ущърб на Европа и на нейното икономическо „сърце“ – Германия[40]. По този начин ще бъде омаломощена германската икономика и за трети път в рамките на последните сто години Съединените щати ще победят Германия[41] – всеки път увеличавайки контрола си върху германска икономика, превръщайки я във все по-зависима по отношение на вноса и политическото лидерство, като НАТО ще бъде ефективната усмирителна риза за евентуални политически промени. Самата Германия също е отговорна за своето поведение и очакваните последици[42]. Дългосрочната цел на „Студената война 2.0“ е да се раздроби Русия или поне да се възстанови нейната управленска клептокрация чрез руските олигарси, които се стремят да осребрят своите приватизации на западните фондови пазари.
Засега САЩ се очертават като основните печеливши от конфликта Русия-Украйна.
6. Светът след войната
Summa Summarum. Как може да се оцени бъдещата ситуация в света след военния конфликт от икономическа гледна точка?
Нобеловият лауреат Нуриел Рубини я характеризира като глобална стагфлационна рецесия. Според него, „войната в Украйна ще предизвика огромен отрицателен шок в предлагането в глобалната икономика, която все още се клати от COVID-19 и едногодишното натрупване на инфлационен натиск. Шокът ще намали растежа и допълнително ще увеличи инфлацията в момент, когато очакванията за инфлация вече се обезсилват“ [43]. И ако политиците разчитат както на монетарната, така и на фискалната политика в отговор на шока, стагфлационните последици ще станат още по-тежки поради засиления ефект върху инфлационните очаквания.
Но след новата фаза на напрежение между Русия и Украйна, щетите за икономиките в световен мащаб ще се определят от рязкото скъсване на връзките „Изток–Запад“, което ще доведе до бездни от неочаквани дефицити и рязък масов скок на цените. Разбира се, ако – без последващ военен конфликт – Западът продължи „традиционните“ си финансови санкции в най-крайна степен, в резултат на които Русия вероятно ще отвърне със „санкции в натура“ – доставки до нулата. Коя от двете страни повече ще пострада, личи с просто око и за неспециалистите. Но дефицитите ще предизвикат не само накъсване на връзките, но и последваща висока инфлация. Всички тези факти навеждат на мисълта, че „заболяването“ на икономиките няма да бъде типична стагфлационна рецесия, както прогнозира Рубини, за която е характерно „плавното“ и очакваното намаляване на предлагането. По-точното наименование на случващото се ще бъде дефицитофлация (deficit and inflation) – парализа или срив на основни сектори, накъсани вериги на доставки чрез блокиране на междуотрасловите връзки, висока годишна инфлация над 10%. Икономическите споразумения не само между страните, но и между партньорите вътре в страните, ще престанат да бъдат дългосрочни; икономическото доверие (чрез договорите – купчина „мъртва хартия“, поради невъзможността да се изпълнят – поради дефицити или галопиращи цени) ще се обезцени, а това е предпоставка за рухване и на политическото доверие.
МВФ потвърждава горното твърдение: „Сътресенията в цените ще имат въздействие в световен мащаб, особено върху бедните домакинства. Ако конфликтът ескалира, икономическите щети ще бъдат още по-опустошителни. Санкциите срещу Русия също ще окажат съществено въздействие върху световната икономика и финансовите пазари, със значителни преливания върху други страни. В много страни кризата създава неблагоприятен шок както за инфлацията, така и за активността, на фона на вече повишения ценови натиск. Фискалната политика ще трябва да подкрепя най-уязвимите домакинства, за да помогне за компенсиране на нарастващите разходи за живот. Тази криза ще създаде сложни политически компромиси, като допълнително ще усложни политическия пейзаж.“[44]
Ако това се случи, едва ли Западът ще остане единен при конкуриращи се национални икономики; най-вероятно ще се премине към ситуация на пост-Запад (общи институции, но с политики, ориентирани към националните интереси на страните с по-силна позиция); по-малко вероятна (но все пак вероятна!) е балканизацията на ЕС. Но и при двете ситуации към нерешените проблеми, свързани едновременно с остатъчната пандемия и прехода към „зелена икономика“, дефицитофлацията ще изисква по-висока степен на обща координация. Не е сигурно, че такава ще се получи.
Колко време ще продължи този процес, зависи от структурата на мрежовите отношения Запад – Русия – Китай. Възможно е атлантическите елити на САЩ, Великобритания и Европейски съюз да наложат модела на фланговите държави с Русия (и с Китай – по косвен начин). Ще възникнат няколко центъра на влияние, което още не означава, че светът ще стане многополюсен (процесът на трансформация към такъв свят не е краткосрочен), а, че се навлиза в години на световен безпорядък, който може да бъде и икономически, и системен[45].
Западът носи известна отговорност чрез препоръчваната икономическа политика „под калъп“, която провеждаше след края на първата Студена война, въпреки че рецептите ù бяха приветствани от посткомунистическите режими[46]. А тези рецепти бяха писани по каноните на пазарния фундаментализъм. Неолибералните стратегии за силово орязване на публичните разходи, шокова приватизация на обществената собственост, пълна либерализация на международната търговия и т.н. не доведоха до капитализъм „с човешко лице“ и „благоденствие за всички“, който неолибералните очакваха. В повечето случаи те произведоха успешна криминализирана и клептократична автокрация – необходима за „сдържане на масите“ при високото неравенство в разпределението на богатствата и доходите.
Западът все още е закотвен в илюзията за предотвратяване на войните чрез безкрайното разширение на НАТО; чрез меката сила на (уж) свободната международна търговия, която замества твърдата военна сила; чрез нещо като скрито световно правителство, утвърждаващо глобално „зануляване на растежа“; достатъчно е да се вгледаме в икономическата и социалната структура на ЕС и САЩ, за да видим тази утопия[47].
7. Вместо заключение: има ли по-добри решения за бъдещето?
Идеалният вариант на бъдещето е свят с глобален мир, хуманно отношение към природната среда, стабилно и балансирано икономическо развитие („развитие“ е различно от „растеж“, въпреки че го предполага, то е сврзано с иновационна структура на икономиката), сближаване на условията на живот към „добрите практики“ (което не означава нарастване на потребителството).
За да не стане този идеален вариант поредната социално-икономическа утопия, е необходим отказ от неолибералната доктрина по света и преход към социалистическата доктрина за свобода, справедливост и солидарност; поставяне на интересите на гражданите над интересите на транснационалните корпорации и държателите на интелектуална собственост; развитие не само на обществената, но и на общата глобална собственост; приемането на глобални и национални програми за: (1) възпроизводство на природната система и намаляване на глобалното затопляне; (2) икономическо развитие и преструктуриране; (3) развитие на световната наука и предоставяна на ползите ù за народите; (4) сближаване на равнищата на социално-икономическо развитие между страните и т.н. Това не означава преход към повече и по-развити „социални държави“, а координирано и консолидирано производство, първично разпределение, преразпределение и крайно потребление на блага. Само ще напомним, че „социалната държава“ по дефиниция е система на преразпределителен капитализъм на нарастващи неравенства, а не решение.
Науката по управлението на структурата на икономическата система е в толкова напреднал стадий на развитие, че е изпреварила развитието на обществените отношения, базирани върху неолибералната доктрина; стигаме до класическата постановка, че обществените отношения в момента спъват развитието на производителните сили, както и прехода към едно по-добро бъдеще. Но това е тема за друг разговор.
[1] Уайнър, Тим. 2022. Безумие и слава. Америка, Русия и политическата война 1945-2020. Изд. Ciela, С. (2020 г. – първо издание на езика на оригинала); Гадис, Дж.Л. 2007. Студената война: нова история. Изд. Кралица Маб, С. (2005).
[2] Henriksen, Thomas H. 2022. America’s Wars: Interventions, Regime Change, and Insurgencies after the Cold War. Cambridge University Press.
[3] По въпроса за законността и характера на санкциите виж по-подробно: Ан-Сесил Робер & Елен Ришар. Украинският конфликт между санкциите и войната. Le Monde diplomatique. Март 2022. https://bg.mondediplo.com/2022/03/article1812.html
[4] По-нататък вместо Руската федерация (РФ) ще използваме по-краткия синоним Русия.
[5] Friedman, Thomas L. 2007. The World Is Flat 3.0: A Brief History of the Twenty–first Century. Picador.
[6] Бжежински, Збигнев. 1997. Голямата шахматна дъска. Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви. Обсидиан, С.
[7] Brzezinski, Zbigniew;Porter, Catherine;Vaïsse, Justin. 2018. Zbigniew Brzezinski: America’s grand strategist. Harvard University Press.
[8] Нобелистът Нуриел Рубини твърди: „Четири ревизионистки сили – Китай, Русия, Иран и Северна Корея – оспорват дългото глобално господство на Съединените щати и ръководения от Запада международен ред, който бе създаден след Втората световна война“. В: Roubini, Nouriel. Russia’s War and the Global Economy. Project Syndicate. Feb 25, 2022. https://www.project-syndicate.org/onpoint/russias-war-and-the-global-economy-by-nouriel-roubini-2022-02
[9] Liana Fix and Michael Kimmage. 2022. What if Russia Wins? A Kremlin-Controlled Ukraine Would Transform Europe. February 18, 2022. Foreign Affairs.
[10] Пак там.
[11] Noam Chomsky: US Military Escalation Against Russia Would Have No Victors. Truthout. March 1, 2022. https://truthout.org/articles/noam-chomsky-us-military-escalation-against-russia-would-have-no-victors/
[12] Corruption Perceptions Index. 2021. https://www.transparency.org/en/cpi/2021
[13] Китай е най-големият чуждестранен притежател на резерви на Руската централна банка към 30 юни 2021 г. 13,8% от общите резерви на Русия, държани в злато и чуждестранна валута, се намират в Китай. Виж по-подробно: Who Holds Russia’s Central Bank Reserves? Statista. Feb 28, 2022. https://www.statista.com/chart/26940/russian-central-bank-foreign-currency-and-gold-reserves-by-holder/
[14] Goldman, David P. China can break SWIFT sanctions but at a high cost. February 28, 2022. Asia Times. https://asiatimes.com/author/david-p-goldman-2/
[15] Всички данни са към 12.03.2022 г.
[16] @UnderSecStateP. Victoria Nuland: “If Russia invades Ukraine, one way or another, Nord Stream 2 will not move forward.” https://twitter.com/StateDept/status/1486818088016355336?ref_src=twsrc%5Etfw 11:47 PM Jan 27, 2022.
[17] https://www.theice.com/products/27996665/Dutch-TTF-Gas-Futures/data?marketId=5360399 (данни от 12 март 2022 г.)
[18] Gas Embargo Would Hit Russia Hardest. Florian Zandt, Feb 25, 2022. https://www.statista.com/chart/26927/estimated-change-in-russias-gdp-due-to-western-sanctions-per-sector/
[19] Макроэкономический опрос Банка России. Результаты опроса: март 2022 года. https://cbr.ru/statistics/ddkp/mo_br/
[20] „Опитът на САЩ да установят господство в Евразийския регион принуждава „местните“ държави Русия и Китай да си сътрудничат по-тясно, откогато и да било пре-ди, за да се противопоставят на разрушителната енергия на агонизиращата глобална империя на Вашингтон“. Миклош Кевехази, Ласло Богар. Истинската цел на опера-цията на НАТО в Европа. Сп. „Геополитика“, 2.03.2022. https://geopolitica.eu/aktualno/3504-istinskata-tsel-na-operatsiyata-na-nato-v-evropa?hitcount=0
[21] Сергей Глазьев: Экономика русской победы. Изборский Клуб. 11 марта 2022. https://izborsk-club.ru/22458
[22] How the Ukrainian Refugee Crisis Compares Globally. Statista. Mar 3, 2022. https://www.statista.com/chart/26974/refugee-crises-worldwide/
[23] SIPRI Military Expenditure Database, Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI). https://www.sipri.org/databases/milex
[24] Marcetic, Branko. Turning Ukraine Into Another Afghanistan Would Be a Disastrous Idea. Jacobin. 03.08.2022. https://jacobinmag.com/2022/03/ukraine-afghanistan-quagmire-far-right-global-economy-climate-disaster
[25] Украйна и Русия заедно контролират 29% от световния износ на зърно (18% руски, 8% украински дял), 19% от световния експорт на царевица и 80% от този на слънчогледово масло.
[26] Атака срещу руския износ е насочена и към металите като паладий – жизнено-важни за електрониката, от лаптопи до системи за самолети. Русия контролира 50% от световния пазар на паладий. Титанът се купува за производството на Boeing и Airbus. Благородните газове – неон, хелий, аргон, ксенон – са необходими за производството на микрочипове.
[27] HICP – monthly data (annual rate of change). https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/PRC_HICP_MANR__custom_2160811/bookmark/table?lang=en&bookmarkId=2597def3-51fc-4f00-a59e-77753ab94b90 (проверено на 2022-03-03).
[28] Paul Craig Roberts. The Sanctions Bite the West, Not Russia. March 9, 2022. https://www.paulcraigroberts.org/2022/03/09/the-sanctions-bite-the-west-not-russia/
[29] Европа внася около 400 милиарда куб. метра газ годишно, като Русия е отго-ворна за 200 милиарда от това. Няма начин Европа да намери тези 200 милиарда дру-гаде, за да замени Русия – било то в Алжир, Катар или Туркменистан. Да не говорим за липсата на необходимите LNG терминали. Най-големият бенефициент от цялата бърко-тия ще бъдат САЩ, които ще могат да наложат не само своите терминали и системи за контрол, но ще печелят от заеми за ЕС, продажби на оборудване и пълен достъп до ця-лата енергийна инфраструктура на ЕС. Всички инсталации, тръбопроводи и складове за втечнен природен газ ще бъдат свързани към единствена мрежа с една контролна за-ла: американска бизнес мечта!
[30] Предупреждението е направено от зам.-председателя на Съвета за сигурност на Руската федерация и бивш президент на страната Дмитрий Медведев.
[31] Предложението е също от сериозен източник: Делягин, Михаил. Прекратить весь экспорт в Европу и США! Информационно-экспертный центр „Изборский клуб“. 2 марта 2022. https://izborsk-club.ru/22417
[32] The Road to 2040. Geopolitical Futures. https://geopoliticalfutures.com//pdfs/the-road-to-2040-a-summary-of-our-forecast-geopoliticalfutures-com.pdf
[33] Brzezinski, Zbigniew. Toward a Global Realignment. The American Interest. Volume 11, Number 6, Published on: April 17, 2016. https://www.the-american-interest.com/2016/04/17/toward-a-global-realignment/
[34] Данни на НСИ. https://nsi.bg/bg/content/7503/по-основни-търговски-партньори (проверено на 2022-03-03).
[35] Which European Countries Depend on Russian Gas? Statista. Feb 24, 2022. https://www.statista.com/chart/26768/dependence-on-russian-gas-by-european-country/
[36] The Road to 2040. Geopolitical Futures. https://geopoliticalfutures.com//pdfs/the-road-to-2040-a-summary-of-our-forecast-geopoliticalfutures-com.pdf
[37] Hudson, Michael. America Defeats Germany for the Third Time in a Century. Global Research. 28 February 2022. https://www.globalresearch.ca/america-defeats-germany-third-time-century/5772618
[38] Escobar, Pepe. Follow the money: how Russia will bypass western economic warfare. The Cradle. March 01 2022. https://thecradle.co/Article/undefined/7385
[39] Атънбъро, Дейвид. 2021. Живот на нашата планета. Мите свидетелски показания и визия за бъдещето. Издателска къща „Хермес“, С. (2020)
[40] „Съединените щати умишлено унищожават германската индустрия и евро-пейската икономика – странно, с тяхното спускане. Да се унищожи европейската иконо-мика означава да не се позволи допълнително пазарно пространство за Китай и да се блокира неизбежната допълнителна търговия, която ще бъде пряко следствие от по-тесния обмен между ЕС и Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), най-голямата търговска сделка в света.“ Цитатът е от: Pepe Escobar, Russian Judo Tears the West Apart. Washington’s sanctions on Moscow will destroy Europe, not Russia. Information Clearing House. March 11, 2022. https://www.informationclearinghouse.info/57048.htm
[41] Определението е на Майкъл Хъдзън.
[42] Lindorff, Dave. Germany Deserves a Big Share of the Blame for the Ukraine Disaster. OpEdNews. 3/11/2022. https://www.opednews.com/articles/Germany-Deserves-a-Big-Sha-by-Dave-Lindorff-George-H-W-Bush_Germany_Mikhail-Gorbachev_People-James-Baker-III-220311-620.html
[43] Цит. съч. (виж № 7).
[44] IMF Staff Statement on the Economic Impact of War in Ukraine. March 5, 2022. https://www.imf.org/en/News/Articles/2022/03/05/pr2261-imf-staff-statement-on-the-economic-impact-of-war-in-ukraine
[45] Pesek, William. Russia sanctions threaten to backfire on the buck. Asia Times. March 11, 2022. https://asiatimes.com/2022/03/us-sanctions-threaten-to-backfire-on-the-buck/
[46] Kaldor, Mary. The Ukraine crisis: how to respond? Social Europe. 22nd February 2022. https://socialeurope.eu/the-ukraine-crisis-how-to-respond
[47] Шантал Делсол. Путин не е Хитлер и ние не сме ангели. Злото е навсякъде! Гласове, 2 март 2022. https://glasove.com/komentari/shantal-delsol-putin-ne-e-hitler-i-nie-ne-sme-angeli-zloto-e-navsyakade