СИНДИКАТИТЕ И РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА

0
487

Отношенията „икономика – синдикати – държава“ най-често се идеологизира, като обикновено се стига до три хипотези:

  • от крайно десния идеологически спектър: високо конкурентна икономика може да се постигне чрез ограничаване правата на синдикатите и наемните работници, при което държавата има функцията на опора за „бизнеса“;
  • от неолибералната идеологическа скамейка: ако отношенията между бизнес и наемни работници се поставят на „пазарни начала“ и при „реална демокрация“, а държавата е „минимална“, ще се постигне баланс и хармония на развитието, следователно синдикатите са пречка пред функционирането на „невидимата ръка“ на пазара на „труда“;
  • от крайно лявата идеологическа школа: отношенията между капитал и труд винаги ще останат антагонистични, затова е нужда силна лява държава и обобществяване на собствеността. Иначе профсъюзите са органи на буржоазната власт, които служат за урегулиране на икономическите отношения между буржоазията и работниците чрез преговори, поради това профсъюзите изпълняват ролята на търговски предприятия за по-скъпа продажба на работната сила.

Изследванията показват убедително, че тези идеологически хипотези не се превръщат в доказани тези. Каква е истината?

1.     Предварителни бележки за комодификацията на труда при съвременната икономическа система

От икономическа гледна точка, при икономическа система, функционираща на база печалба (доминираща частна собственост и до накъде свободен пазар) към разходите за производството на стоки естествено се прибавят и плащанията за „покупка“ на наемния труд (сумарно ще ги наричаме „работна заплата“). В този смисъл, интересите на „бизнеса“ са да търси и пазарува относително по-евтина стока от този тип, т.е. да провежда „политика на сдържане“ на интересите на наемния труд към повишение на доходите, включително и чрез ограничаване и притискане на професионалните им организации.

Изключението от горния принцип е минимално: това са фирмите, които функционират на семеен или кооперативен принцип – при тях работните заплати и добавките са ценен приход, а не елементарен счетоводен разход, който е „награда“ за пазарни успехи, като при тях ролята на „синдикати“ се изпълнява от семейните или кооперативните съвети; решенията им определят какво да се разходва като работни заплати и какво да се остави за натрупване.

Развитието на държавата през предходното и сегашното столетие обаче променя общата идилична картина на „свободния пазар“ за покупка на наемния труд. Самата държава се превръща не само в крупен производител, но и в гигантски потребител, при което през 2021 г. в страните от Европейския съюз през държавата преминават вече над 50% от БВП. Картата на Съюза, погледната отгоре, ни представя държавни граници на 27 страни, което не е вярно от управленска гледна точка. Естествено е, всяка държава машина да „работи“ в полза не само на частния бизнес, но и на държавния такъв; тази засилваща се позиция на държавата се изразява в много посоки, но конкретно в случая ни интересува обстоятелството, че интересите на държавата са работните заплати на трудещите се в нейната система да нарастват пропорционално на работните заплати в частния сектор. От тук и резонното оплакване на „бизнеса“, че „бюрокрацията“ е високо заплатена.

При реалната демокрация „цената“ на наемния труд се измества системно в посока нагоре със скорост, зависима от обществения натиск и офертите на политическите партии. Ако обаче допуснем, че е налице едно предварително условие за „свободата на пазара“ в рамките на Европейския съюз, а именно – свободно движение на капитали, стоки и хора, то в случая – повърхностно погледнато – се поставя класическата задача за приток и отток на басейн. Ако в една държавно-национална подсистема на Съюза са налице относително все по-високи заплати, със сигурност страната ще бъде привлекателна за чуждестранна работна сила, но част от корпорациите ще изнесат трудоемките си производства в други териториални подсистеми с относително по-ниски заплати, а приходите си ще скрият в офшорки; ако в друга подсистема има при даден паритет на валутата относително високи цени, към нея ще се насочат „пълноводни потоци“ стоки от други подсистеми, където е по-евтино производството и са по-високи печалбите; ако в една страна има дефицит на платежни средства, ниският курс ще привлече капитали от други и т.н. На този фон управленската намеса в икономиката от страна на локалните управленски институции с решения от ограничаващ характер може да има само едно значение – поставяне на бариери спрямо множеството изравняващи потоци от посочения по-горе вид. В случая с държавно-националните комплекси израз и следствие на бариерите е възникването на диференциална рента, само че в много по-широк спектър от класическия тип.

Икономическата същност на един международен регион на интеграция, какъвто е Европейският съюз, е създаването на единно поле на диференциална рента. Намират лесно обяснение както готовността на едни от участниците в Съюза, така и съпротивата на други участници срещу допускането в него на нови елементи (ако не са изпълнили предварително поставените изисквания-бариери); както готовността на едни аутсайдери, така и нежеланието на други, по-богати страни да ги включат в рамките на съюза, освен по политически причини (напр. членство в НАТО). Самата необходимост от образуване на единно поле на диференциална рента (при определени условия и между определени участници) е свързана както с обективната интернационализация на производствения процес, така и със специфичния механизъм на монополистическата конкуренция между гигантските транснационални корпорации, за които в качеството им на финансови центрове и полиглоти (а не само на рационално изградени хомогенни комплекси) националните граници са тесни, а също с отношенията към други групи корпорации – например САЩ и ЕС срещу Русия и Китай; САЩ срещу ЕС и обратно; и т.н.

Обобщено погледнато, стоката „наемна работна сила“ оттича от едни страни на съюза и се влива в други страни, без този процес да е централно планиран или регулиран (от Европейската комисия или ЕЦБ); динамиката на процеса се задържа предимно от демографски особености и културни различия, отколкото от някакви държавни решения. Подобен е и процесът вътре във всяка от страните, като – независимо от „стратегиите за кохезия“ – едни региони преминават в демографска кома, за сметка на други пренаселени региони и градове.

2.     Синдикатите при съвременната икономическа полукапиталистическа система

Синдикатът е организация, създадена от работници, които се обединяват и използват силата си, за да имат право на глас на работното си място, като чрез него преговарят с „работодателите“ (неточно понятие, „работодател“ е платецът – крайният купувач) относно заплати, обезщетения, здравеопазване и безопасност на работното място, обучение за работа и други въпроси, свързани с труда.

Синдикатите също не са останали консервирани от времена след Адам Смит и Карл Маркс. Съвременните профсъюзи са четири типа: занаятчийски, индустриални, общи и федерации. Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) е най-голямата федерация на профсъюзите в света. Тази идилична пирамидална структура съвсем не изразява вътрешна хармония.

2.1.         Синдикалните организации вътре в страните от Европейския съюзи и между страните са в остри конкурентни отношения

Всяка от синдикалните организации – занаятчийски индустриални и общи – е в неприкрити конкурентни отношения спрямо всички останали. Израз на тези антагонизми е системното искане от типа „ако в онзи сектор доходите са се повишили с n %, то в нашия сектор доходите трябва да се повишат n+ %“ или „понеже сме с по-ниски заплати спрямо страната N, то динамиката на доходите трябва да бъде по-висока, отколкото там“.

Част от исканията на синдикатите се превръщат в политически, понеже се отнасят до решения или в рамките на страната (напр. затварянето на ТЕЦ-ове), или в рамките на Европейския съюз (напр. стачките против увеличаването на пенсионната възраст във Франция, която не е най-високата в Съюза). По този начин синдикатите надскачат и излизат от обичайните си ангажименти, като се превръщат в национално-патриотични или консервативни елементи за въздействие навън от страната.

2.2.          Синдикатите, „бизнеса“ и държавата

Отношенията „синдикати – бизнес“ прерастват от сектора в национални. Там, където доминира неолибералната идеология в ранг на официална държавна доктрина, бизнесът е в по-силни позиции от синдикатите и успешно провежда политика на „сдържане на работните заплати“ и „намаляване на данъчната тежест“ за бизнеса. Например, в България Съюзът за стопанска инициатива системно доминира при националните преговори, независимо че непрекъснато се оплаква от „административното“ определяне на минималната работна заплата. Което не пречи на същия този бизнес предимно „административно“ да определя работните заплати в подчинените си организации.

И ако неолибералната идеология не е в състояние съвсем да остърже социалните права на трудещите се, както би пожелала, това е и по исторически причини: от една страна, в бившите социалистически страни има „остатъчни“ социални блага и решения от времената на „реалния социализъм“ (каквото и да означава той); от друга страна, в по-развитите страни има по-добри условия за труд и живот, които са привлекателни „изсмукват“ наличната работна сила от по-слаборазвитите страни, напр. като България.

В полза на неолиберализма не е изключение и „подкупването“ на част от ръководствата на синдикалните организации или грижата им най-вече „за себе си“: „Най-големият мит за синдикатите е, че синдикатите са за работниците. Синдикатите са за синдикатите, точно както корпорациите са за корпорациите и политиците са за политиците.“ (Sowell, Mar 08, 2011) Характерни признаци на подкупването: щедри дарения от страна на държавата; високи работни заплати на ръководствата на синдикатите; пожизнена несменяемост на „утвърдени“ синдикални ръководства; инкорпориране на синдикални ръководители на високи постове в държавни организации и т.н. Към неморалните практики на някои синдикални лидери трябва да се причислят и опитите им да си приписват незаслужено успехите в повишаването на работните заплати на трудещите се, което е налице и в България. По този повод укорите са отдавна: „Като повечето организации, синдикатите имат цели, които не могат да постигнат, предявяват претенции за дела, които никога не са постигнали, и биват обвинявани за грехове, които никога не са извършвали. Например профсъюзите се опитват да си приписват заслуги за повишаването на заплатите. Но, независимо от твърденията им, синдикатите нямат нищо повече общо с общото ниво на заплатите, отколкото с общото ниво на седемте морета.“ (Read, May 1, 1959) Факт е, че в огромната част от случаите на повишаване на работните заплати в корпорациите заслуга за това имат не синдикатите (справка по-долу: дял на организациите със синдикални членове), а натискът на самите наемни работници (самосиндикални организации) или „благосклонното“ отношение на собствениците, за да не се оттекат от корпорацията масиви от работна сила.

Обратно, там където обществото чрез демократичните си структури и решения, включително и чрез синдикален натиск, е постигнало по-висока степен на социалност на държавата, там доверието и ролята на синдикатите са по-високи. Един бърз преглед на ангажираната работна сила в синдикални организации подкрепя тази теза. Информацията е на Департамента по статистика на МОТ (ILO Department of Statistics, 2023). Най-високо синдикално членство – над 50% от трудещите се, е регистрирано в (подредбата е в низходящ ред докрай) Исландия, Куба, Дания, Швеция, Финландия и Норвегия; средно високо е членството от 30 до 50% – Виетнам, Белгия, Казахстан, Китай, Кипър, Малта, Тунис, Албания, Украйна, Сирия, Сърбия, Италия, Тайван, Монголия, Непал, Уругвай, Босна и Херцеговина, Ботсуана; ниско е в диапазона от 20% до 30% – Канада, Южна Африка, Люксембург, Аржентина, Мавриций, Руската федерация, Нигер, Словения, Панама, Австрия, Хонг Конг, Черна гора, Ирландия, Израел, Танзания, Свазиленд, Замбия, Египет, Того, Сиера Леоне, Кюрасао, Великобритания, Сингапур, Бермуда, ЦАР, Румъния, Палестина, Капе Верде, Хърватия, Армения, Коста Рика и Либерия; несъществено (най-ниско) е в диапазона под 20% – Индия, Тринидад и Тобаго, Гърция, Нова Зеландия, Молдова, Намибия, Грузия, Зимбабве, Чили, Афганистан, Гана, Япония, Северна Македония, Германия, Лаос, Нидерландия, Португалия, Швейцария, Гвиана, Гамбия, Австралия, България (13,7% от 2016 г.) и т.н.

Освен трагичните резултати от бледото членство на български граждани в профсъюзни организации, могат да се направят някои други съществени изводи.

Първо, там, където държавата се е развивала чрез демократични решения в полза на болшинството от гражданите, социалните ползи са по-високи, неравенството – по-ниско и икономиката – по-развита, например в Япония, Германия, Нидерландия, Португалия, Швейцария, Австралия. В някои от тези страни работниците участват с до 50% дял в надзорните съвети на компаниите. Да се позовем на словото на Уинстън Чърчил от преди повече от век: „Това, което искаме, е да насърчим хората да членуват в профсъюзи, а не да ги принуждаваме да ги напускат. Смятам, че всеки работник е добре да бъде посъветван да членува в профсъюз. Не мога да си представя как някой човек, който стои незащитен срещу силните на този свят, може да бъде толкова глупав, ако може да отдели пари от издръжката на семейството си, и да не се асоциира с профсъюзна организация.“ (Churchill, 30 May 1911)

Второ, там, където синдикатите са особено силни, социалната държава е също по-високоразвита, както и икономическата система на съответната страна, например в Исландия, Куба, Дания, Швеция, Финландия и Норвегия. Икономистите отдавна обсъждат предимствата на силните синдикати, като ги разглеждат като локализирани монополи върху труда. Едно скорошно тълкуване на техния ефект е по-неутрално: синдикатите може да са противодействаща сила на монопсонията или пазарната власт, която фирмите имат над заплатите и конкуренцията за работниците. Същевременно в клуба на предимно богатите страни на ОИСР степента на членство в синдикатите в частния сектор постоянно намалява. Работниците в публичния сектор са изолирани от тази тенденция, отчасти защото правителствата не гонят максимизирането на печалбата и отчасти защото държавните услуги и държавния производствен сектор в икономиката не могат да се изнесат в страни като Китай или Индия, за разлика от компаниите в частния сектор.

Трето, там, където синдикатите са слаби и държавата „работи“ в полза на „бизнеса“, там социалната държава е „инерционна“ или в застой по социални блага и привилегии. Типичен пример е България, но също и Франция (8,9%), и Естония (6,0%). Отсъствието на силни синдикати в тези страни отпраща обсъждането на проблемите или на улицата, или в парламентите.

Четвърто, високата или средната степен на синдикално членство не винаги е гаранция за реална синдикална дейност. Налична е достатъчно информация, че има компании, в които формалното членство в синдикати не гарантира синдикална защита (Vail, June 25, 2015). Разбира се, тези конфликти не са нови. Повече от век компаниите се стремят да генерират, улавят и количествено моделират информация за работниците и работните процеси, и да я използват за потискане на заплатите. Правните промени бяха по-фини, но не по-малко важни. Работодателите отдавна имат право в повечето случаи да контролират изпълнението на работата. Но след кризата от 70-те години на миналия век – самите те подложени на натиск от страна на финансовия капитал – настояха за по-голяма свобода да наемат и уволняват работници по желание, да избягват синдикатите, да „пазаруват“ и „изхвърлят“ работна сила, като същевременно отказват на работниците основни защити при заетостта, и да третират предприятието повече като своя суверенна собственост. Тази нарастваща „свобода на бизнеса“ бе красиво наречена от неолибералните тинк-танкове „гъвкавост на труда“. Тя остави работниците по-малко способни да устоят на непрекъснато разширяващото се наблюдение, на санкциите и уволненията. Освен това, наемните работници също са уязвими на наблюдение извън работа в много държави, като работодателите системно проверяват техните публикации в социалните медии и наблюдават политическите им дейности без правни последици.

Пето, почти във всички страни по света „бизнесът“ води открита или прикрита война срещу синдикатите. И нарастването на мощта на транснационалните корпорации им дава самочувствие да ограничават или ликвидират синдикалните обединения. Някои компании даже наемат „разузнавателни анализатори“, които използват анализ на данни и други инструменти, за да открият и да се противопоставят на „заплахите за организиране на труда“ и друга политическа опозиция (Rogers, March 21, 2023). Освен това, някои работодатели са си поставили за цел да плащат на служителите си повече от синдикално договорираните заплати, само за да ги предпазят от членство в синдикат.

От страна на „бизнеса“ най-често обвиненията към синдикатите са че „нарастващата част от работата – както теоретична, така и емпирична – подчертава, че синдикализирането може да се разбира по-точно като данък върху капитала, отколкото като данък върху труда. Съгласно тази „нова“ гледна точка синдикализирането недвусмислено намалява инвестициите. Използвайки както стандартен q-модел, така и техника на „инвестиционни изненади“, откриваме, че сертифицирането на синдикатите значително намалява инвестициите. Откриваме, че печелившите избори за сертифициране имат средно приблизително същия ефект върху инвестициите, както би имало увеличение с 30 процентни пункта на корпоративния данък.“ (Fallick & Hassett, May 1996) По-късните изследвания не потвърдиха категорично тази теза, но без съмнение е факт, че корпорациите със силни работнически синдикати са склонни да увеличават инвестициите в човешки капитал, което, на свой ред, изисква иновации в техника и технологии.

„Особен“ случай е САЩ с 10,3% синдикално участие, затова ще го анализираме по-подробно. По време на разцвета на профсъюзите в средата на 50-те години на ХХ-ти век над 30% от работниците са били техни членове. Днес, със слаба опора само в частния сектор – където покриват едва 7% от работниците – синдикатите разчитат все повече на верни служители в публичния сектор, 34% от които са членове, за да останат финансово на повърхността и политически значими (The Economist, Jul 19th 2018). Синдикатите участват както в колективно договаряне за своите работници, така и в политическо лобиране, обикновено за прогресивни каузи. Отказът от членство в синдикат – и задължителните му вноски – би позволил на значителна част от трудещите се да се възползват от договорени увеличения на заплатите и отпуски, без да поемат никакви разходи за членство. В някои щати дейностите на синдикатите са законово ограничени; в други – тинк-танкове поддържат уебсайтове, насърчаващи работниците да се откажат от профсъюзите си и да запазят предимствата си, включително с безплатна услуга, която автоматично ще напише предварително адресирано писмо за напускане, ако работникът пожелае. За да се противопоставят на тези усилия, синдикалните организатори ще трябва да работят усилено, за да убедят членовете, които плащат вноски, да останат в синдиката. Междувременно, потвърждава се информацията, че компаниите със синдикати често са по-успешни, отколкото останалите. Така например, огромният недостиг на работна ръка, който разтърси САЩ след пандемията и разруши дългогодишните трудови взаимоотношения, не оказа голямо влияние върху UPS, която плаща на своите синдикализирани шофьори най-високите заплати в индустрията. Това му помогна да поддържа стабилна работна сила и нарастващи печалби по време на настоящите прекъсвания. Междувременно по-нископлатената FedEx, която не е синдикална, натрупа 450 милиона долара допълнителни разходи поради недостиг на работна сила (Black, November 4, 2021).

Впрочем, достатъчен е един малък синдикален пробив в транснационална компания, за да се умножат желаещите за членство в синдикална организация. През 2022 г. победата в първия магазин на Starbucks в Бъфало над тактиката за разбиване на синдикатите, доведе до експоненциално увеличение на кафенетата, подаващи документи за профсъюзи в цялата страна. Очаквано Starbucks отмъсти чрез прилагане на селективни облаги и повишения, приложени към непрофсъюзни пунктове, затваряне на някои кафенета със синдикални членове, уволнения на синдикални организатори, засилване на дисциплинарните мерки срещу профсъюзни работници и други тактики. Чрез този процес компанията успя да задържи броя на пунктовете, подаващи документи за членство в синдикати до лятото на 2022 г. Накрая синдикатите спечелиха голяма победа, тъй като акционерите на Starbucks гласуваха против препоръката на борда на директорите за резолюция, призоваваща борда да възложи външно разследване на проблемите с правата на работниците, а наложиха да се спазват правилата на МОТ (Sarkar, March 31, 2023).

Една нежелана последица от разпадането на американските синдикати е влошаването на неравенството в доходите. Изследователите на пазара на труда отбелязват, че когато профсъюзите са били в зенита си, неравенството в доходите е било в най-ниската си точка. Изследванията доказват, че членовете на синдикатите са спечелили с до 20% повече от работници с подобна квалификация през този период, които не са членове. В онези години неквалифицираните работници са били по-склонни да бъдат членове на синдикати, така че това увеличение на доходите им помогна да ги издигнат в по-високи данъчни категории и да намали неравенството. Но и сега членството в синдикатите води до по-високи доходи, а не обратното: „През 2018 г. обединените в синдикати работници в сферата на услугите са спечелили средна заплата от 802 долара на седмица. Работниците в сферата на услугите, които не са членуващи в синдикати, са направили средно 261 долара по-малко… почти една трета по-малко. През 2018 г. жените, които са били в синдикати, са спечелили 21% повече от жените, които не са членували в синдикати. А афро-американците, които са членували в синдикати, печелят близо 20% повече от афро-американците, които не са членували в синдикати.“ (Reich, Sep 03, 2019)

Отсъствието на силни профсъюзи и на „европейски тип“ социална държава в най-развитата икономически страна в света № 1 – САЩ, я поставя в групата на средноразвитите „социални“ страни по Индекс на човешкото развитие – № 21 (United Nations Development Programme, 2022). Най-развитата икономическа страна не може да се позволи законно установен платен годишен отпуск, платено майчинство, всеобщо безплатно здравеопазване и безплатно висше образование – блага, характерни за повечето европейски страни, а и в други страни. И въпреки настояванията на „болшинството“ трудещи се за платени отпуски по болест и всеобщо здравно осигуряване особено по време на пандемията 2020-2022 г., позитивни промени няма и няма (Nolan, March 13, 2020).

3.     Бъдещето на отношенията „бизнес – синдикати – социална държава“

Не може да се изисква от синдикатите да изпращят сигнали за промяна във всички възможни посоки и по всички поводи; освен това, самите синдикати притежават много скромни възможности и институции (ако имат въобще такива) за оценка на настъпилите промени в Суперсистемата (природна система – демографска система – икономическа система – система на науката – система на международните отношения), още повече – за разработване и предлагане на цялостни национални планове и стратегии.

3.1.         Позиции на синдикатите в полза на социалната държава

И за напред синдикатите могат да защитават интересите на трудещите се в цели компании или само в някои техни пунктове, както и да противодействат на варварските прояви на „дигиталният тейлъризъм“ (съвременния вариант на тейлъризма от началото на ХХ век, системата за научно управление, която установява управленски контрол върху трудовия процес), новата тенденция, която не е просто продължение на стари техники, свързани с автоматизацията и поточната линия производство. Технологиите за цифрово наблюдение са променили съществено работните взаимоотношения (Boston Review, 10.04.2023). Преди разпространението на технологиите, управлявани от изкуствен интелект и големи бази от данни, надзорът трябваше да се извършва лично или чрез проверка на работните досиета след някаква проява. Сега почти всички големи компании от сектора на услугите използват технологии за две цели: да подобрят системите за производство и дистрибуция и да упражняват власт над работниците. Складовете на Amazon и шофьорите на Uber/Lyft са пример за новия режим: и от двамата се изисква да изпълняват задачи точно както изисква компанията, вместо да използват независима преценка, и двамата се наблюдават постоянно, и двамата са принудени да работят по начини, които минимизират сметките за заплати. В случая с Uber и Lyft компаниите използват наблюдение, за да дисциплинират работниците, дори когато им отказват основни трудови права. В случая с Amazon част от работниците отиваха на работа с памперси, за да не „губят ценно работно време“, отивайки до тоалетните. Технологията направи това проследяване много по-лесно.

Но, също така, синдикатите имат силни позиции, информация, доказателства за „добри практики“, които могат да използват за съществено въздействие в посока на по-висок коефициент на социалност на държавата най-малко в три посоки:

  1. За по-нататъшно развитие на демографската система, особено чрез промени в отношението „общество – труд – икономика“. Във фокуса на синдикатите неизменно са били и ще бъдат: постигането на пълна трудова заетост; условията на труд и на почивка; преход от еднолична към публична (акционерна или кооперативна) собственост; включването на наемните работници в управлението на компанията; създаването на общи трудови закони и нормативи в рамките на целия Европейски съюз; нарастването на свободното време чрез намаляване на работните часове и дни през седмицата (преход от 40 часа към 35 часа и от там – към четиридневна работна седмица и т.н.); осигуряването на всеобщо и безплатно здравеопазване и безплатно (и висше) образование и т.н.
  2. За по-нататъшното подобряване на първичното разпределение на добавената стойност в пропорцията „печалба – работна заплата“. За съжаление, при ниска степен на обхват на наемните трудещи се, балансът се измества в посока на собствениците на капитала, т.е. в посока на печалбата. „Аз сам рискувах на пазара, затова най-големият пай от добавената стойност е мой, а работниците са просто изпълнители, на които им стигат заплатите!“ – това е най-често срещаната позиция при преговорите за по-висока заплата или добавки. В това отношение и държавата носи своята отговорност, понеже не следи растежа на печалбите, а солидарно с „бизнеса“ се вайка от „инфлационния натиск на нарасналите заплати“, което е невярно. Впрочем, Департаментът по статистика на МОТ, където е централната точка на ООН по трудова статистика, предоставя достатъчно богата информация(ILO Department of Statistics, 2023), която може да бъде силно оръжие при преговори.
  3. За подобряване на преразпределителните процеси на БВП.

3.1. Преразпределението е жизнено важно за социалната държава. Така например, неадекватните доходи е четвъртия двигател на смъртността в САЩ след сърдечните заболявания, рака и тютюнопушенето. През 2022 г. от огнестрелно оръжие в САЩ са загинали 44 346 души (Gun Violence Archive, 2023), докато от бедност са намерили смъртта си най-малко 183 000 (Johnson, April 19, 2023). И въпреки че бедността е причина за над четири пъти по-висока смъртност отколкото убийствата с оръжие, на нея се обръща по-малко внимание.

  • Държава, през която преминава по-значителен дял от БВП, притежава повече възможности за социално насочване на благата. Държавните разходи по функции за Европейския съюз през 2021 г. като проценти от БВП са различни от тези в България (Eurostat, 2023): за социална защита (20.5% срещу 13.4%), за здравеопазване (8.1% срещу 5.8%), за икономическо развитие (6.3% срещу 6.7%), за обществени услуги (6% срещу 3.5%), за образование (4.8% срещу 4.3%), за обществен ред и сигурност (1.7% срещу 2.7%), за отбрана (1.3% срещу 1.6%), за отдих, култура и религия (1.2% срещу 0.9%), за опазване на околната среда (0.8% срещу 0.8%) и за жилища и обществени удобства (0.6% срещу 1%). България е с по-висок дял на държавни разходи само по отношение на инвестиции за икономическо развитие, обществен ред и сигурност, отбрана, жилища и обществени удобства; равна е по дял на разходите за опазване на околната среда; много по-ниски са дяловете на разходите по всички останали показатели. Средно в ЕС през държавата са преминали 51,3% от БВП, докато в България – 40,7%, което е илюстрация за силата на „бизнеса“ пред силата на държавата. Основна причина за слабата българска държава в преразпределителните процеси е ниският „плосък данък“, въведен от Тройната коалиция и поддържан от всички следващи правителства. Удивително е, че не всички синдикати са за прогресивен данък върху доходите (на корпорации и на граждани) въпреки „неевропейската“ картина на данъчната система и въпреки че такъв е крайно необходим за балансиране на бюджета.
  • Горният извод получава убедителна подкрепа от данните за неравенството в Европейския съюз, където България е поставена в класацията на първо място отзад напред. Коефициентът на Джини на еквивалентния разполагаем доход, който средно за ЕС е 30.1, за България е 39.7 (Eurostat, 04/04/2023), което „постижение“ отрежда място на страната ни в групата на страните с доминация на капитала от времената на Адам Смит.
  • Не по-малко важна е насочеността на преразпределителните процеси според бенефициентите: към Големия бизнес или към Малките хора? Някои данъчни факти за 2023 г. от САЩ (Institute for Policy Studies, April 17, 2023):
    • Средният данъкоплатец е платил 1087 долара само за изпълнители на Пентагона през 2022 г. Това е почти половината от общия принос за военните и е 4 пъти повече от сумата, която същият данъкоплатец е допринесъл за образованието, 270 долара.
    • Средният данъкоплатец плаща 74 долара за ядрени оръжия и само 43 долара за Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC).
    • Средният данъкоплатец плаща 70 долара за депортиране и граничен контрол срещу само 19 долара за помощ за бежанци.
    • Средният данъкоплатец плаща 20 долара за федерални затвори и само 11 долара, за да помогне за премахване на бездомността .
    • Средният данъкоплатец плаща 298 долара на най-добрите 5 военни изпълнители и само 19 долара за програми за психично здраве и злоупотреба с вещества.
    • Средният данъкоплатец плаща 106 долара на най-добрия военен изпълнител Lockheed Martin и само 6 долара за възобновяема енергия.

Промените в преразпределителните процеси не само ще променят крайното потребление, но и ще увеличат коефициента на „социалност“ на държавата; нещо повече, подобни промени със сигурност ще намалят усещането на част от наемната работна сила, че е обект на комодификация, т.е. просто „стока“ от пазара в широк смисъл, подобно на комодификацията в образованието, здравеопазването, селското стопанство и много други области (Hermann, 2021).

Излизайки от „тесните функции“ на синдикалистите, може да се добавят и други по-широки посоки на анализ и синдикално въздействие: по повод на проституцията и платеното сурогатно майчинство, както и друга търговия с „неикономически стоки“; за качествени (здравословни и полезни) блага като храни, облекло, жилища, транспорт, култура, и изкуство, образование, здравеопазване – всичко онова, което иначе би принизило отделната личност до просто „винтче“ в пазарната система.

Повечето от тези цели се споделят широко сред работническите и социалистическите движения, и прерастват в политически програми и искания, въпреки че ключовият проблем винаги е бил как да бъдат постигнати. Това е особено вярно, като се има предвид, че социалните ефекти на капитализма винаги са увреждали или ограничавали демокрацията като цяло и, по-дълбоко, атомизирали са хората, разделяйки работническата класа.

3.2.         Синдикатите и отношението им към Плана за възстановяване и устойчивост

След безпрецедентната криза, предизвикана от пандемията, планът на България за възстановяване и устойчивост отговаря в голяма степен (но не чрез решаваща проблемите степен!) на спешната необходимост от насърчаване на стабилно възстановяване и подготвяне на бъдещето на България, като се фокусира в екологичния и цифровия преход. Предвид тази цел планът се състои от 56 инвестиции и 47 реформи. Те ще бъдат подкрепени с 6,27 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства. 58,9 % от плана ще подкрепят целите в областта на климата, а 25,8 % от плана ще насърчат цифровия преход (Европейска комисия, 11.04.2023). Планът беше приет от Съвета на 4 май 2022 г. Регламентът относно Механизма за възстановяване и устойчивост предвижда изпълнението на Плана да бъде завършено до август 2026 г.

За синдикатите е полезно да знаят, че чрез този стимул за икономиката ще се генерират нови работни места за около 36 000 граждани. Това е полза с висока стойност.

Какво е обаче ветрилото на проблемите?

Планът на България за възстановяване и устойчивост подкрепя екологичния преход чрез амбициозни реформи, включително приемането на ясна рамка за постепенното премахване на въглищата и обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове от производството на електроенергия с 40% до 2025 г.; ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници; либерализация на пазара на електроенергия на едро и дребно, реформи в управлението, както и премахване на финансовите и регулаторните пречки пред инвестициите в енергийна ефективност. В плана се предвиждат инвестиции в размер на 1,7 млрд. евро във възобновяеми енергийни източници, капацитет за съхранение на електроенергия.

Само по себе си, горното споразумение е плюс за сдържането на глобалното затопляне. Но три допълнителни въпроси са свързани с този плюс. От една страна, дали затварянето на доста от ТЕЦ-овете, функциониращи чрез въглища, няма да подкопае енергийния баланс на България. От друга страна, дали – ако се използва европейската енергийна свързана система, на която България е член, няма да се стигне до рязко увеличение на цената на електроенергията, особено при „либерализация“ на цените за гражданите. Знае се , че под тази думичка винаги се крият шокови удари върху гражданите, свързани с високите печалби на производителите. От трета страна, затварянето на няколкото ТЕЦ-ове ще прати в армията на безработните пряко и косвено няколко хиляди души, „свикнали“ да работят в този сектор.

Без да влизаме в спор за посочените косвени ефекти на Плана, които изглеждат неблагоприятни, несъмнено е че и България трябва да излезе от нагряващия се „чайник върху печката“. Знаем много добре, че когато финансираме „печелившите“ изкопаеми горива, унищожаваме живота на внуците си (Chomsky & Barsamian, April 10, 2023). По този въпрос спор няма. Не бива да има и друг спор, а именно: дали средствата от Плана да се връчат (както се прави традиционно) в частни ръце (за да се напечелят единици), или Планът е действително за обществени нужди, т.е. под пълно държавно управление и контрол, напр. като АЕЦ „Козлодуй“. По този въпрос синдикатите трябва да имат мнение, особено ако Планът не бъде предоговорен. И другата част от уравнението трябва да се постави под синдикален натиск: как освободените работници от въглищния енергиен сектор да бъдат преквалифицирани и уредени на работа в новооткриващите се предприятия. Тези позиции – ако ги има – ще поставят синдикатите на челни позиции при преговорите. Най-старомодното и изглеждащо като корупционно зависимо поведение би било „да не затваряме ТЕЦ-овете, понеже ще има съкратени работници“.

При правилни позиции синдикатите могат да застанат на една линия с тези партии, които подкрепят новаторската трансформация на българската икономика, т.е. да имат единни политически искания.

Заключение

Може да се обобщи, че между реализаторите на концепцията за социалната държава и работническите синдикални движения може да се постигне единомислие в смисъл на създаване и развитие на мрежа от социални институции, която да играе ключова роля в защитата и насърчаването на икономическото и социалното благосъстояние на гражданите. Не може да се забрави, че социализмът и профсъюзите вървят ръка за ръка, че създадената през 1891 г. Българска социалдемократическа партия от Димитър Благоев оказва силно влияние върху синдикалното движение в България, като подпомага Централния работнически печатарски синдикат в София, който представлява първата профсъюзна организация на класова основа.

И социалната държава, и синдикатите, търсят опора в принципите на равните възможности, справедливото разпределение на богатството и обществена отговорност за онези, които не могат да се възползват от минималните условия за добър живот.

 

Библиография

Black, T., November 4, 2021. Highly Paid Union Workers Give UPS a Surprise Win in Delivery Wars. [Online]
Available at: https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-11-04/labor-shortage-ups-union-drivers-give-delivery-service-edge-over-fedex-fdx/
[Accessed 09 04 2023].

Boston Review, 10.04.2023. From the Editors. [Online]
Available at: https://mailchi.mp/bostonreview.net/editors_4_10_23?e=4c9bbf6090
[Accessed 10 04 2023].

Chomsky, N. & Barsamian, D., April 10, 2023. Savage Capitalism. From Climate Change to Bank Failures to War. [Online]
Available at: http://www.informationclearinghouse.info/57461.htm
[Accessed 11 04 2023].

Churchill, T. S. o. S. f. t. H. D. (., 30 May 1911. TRADE UNIONS (No. 2) BILL. HC Deb 30 May 1911 vol 26 cc916-1029. [Online]
Available at: https://api.parliament.uk/historic-hansard/commons/1911/may/30/trade-unions-no-2-bill#column_1017
[Accessed 08 04 2023].

Eurostat, 04/04/2023. Gini coefficient of equivalised disposable income. [Online]
Available at: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en
[Accessed 10 04 2023].

Eurostat, 2023. Government expenditure by function for European Union, 2021 (% of GDP). [Online]
Available at: https://ec.europa.eu/eurostat/cache/infographs/cofog/
[Accessed 10 04 2023].

Fallick, B. & Hassett, K. A., May 1996. Investment and Union Certification. [Online]
Available at: https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=3652
[Accessed 08 04 2023].

Gun Violence Archive, 2023. GUN VIOLENCE ARCHIVE 2022. [Online]
Available at: https://www.gunviolencearchive.org/past-tolls
[Accessed 20 04 2023].

Hermann, C., 2021. The Critique of Commodification: Contours of a Post-Capitalist Society. NY: Oxford University Press.

ILO Department of Statistics, 2023. Statistics on Labour Costs. [Online]
Available at: https://ilostat.ilo.org/topics/labour-costs/
[Accessed 09 04 2023].

ILO Department of Statistics, 2023. Statistics on union membership. [Online]
Available at: https://ilostat.ilo.org/topics/union-membership/
[Accessed 08 04 2023].

Institute for Policy Studies, April 17, 2023. Tax Day 2023. [Online]
Available at: https://www.nationalpriorities.org/analysis/2023/tax-day-2023/
[Accessed 20 04 2023].

Johnson, J., April 19, 2023. Research Shows Poverty Is 4th Leading Cause of Death in US. [Online]
Available at: http://www.informationclearinghouse.info/57488.htm
[Accessed 20 04 2023].

Nolan, H., March 13, 2020. Unions Across America Are Screaming For Paid Sick Leave and Healthcare. [Онлайн]
Available at: https://inthesetimes.com/article/coronavirus-covid-workers-unions-paid-sick-leave-health-care-workers
[Отваряно на 08 04 2023].

Read, L. E., May 1, 1959. How Labor Unions Cause Inflation. [Online]
Available at: https://fee.org/articles/how-labor-unions-cause-inflation/
[Accessed 10 04 2023].

Reich, R., Sep 03, 2019. 5 Biggest Corporate Lies About Unions. [Online]
Available at: https://www.commondreams.org/views/2019/09/03/5-biggest-corporate-lies-about-unions
[Accessed 08 04 2023].

Rogers, B., March 21, 2023. Workplace Data Is a Tool of Class Warfare. [Online]
Available at: https://www.bostonreview.net/articles/workplace-data-is-a-tool-of-class-warfare/
[Accessed 09 04 2023].

Sarkar, S., March 31, 2023. What Unionized Starbucks Workers Think of Howard Schultz’ Testimony to Bernie Sanders. [Online]
Available at: https://inthesetimes.com/article/starbucks-howard-schultz-bernie-sanders-union-labor-congress-sbwu
[Accessed 09 04 2023].

Sowell, T., Mar 08, 2011. Union Myths. [Online]
Available at: https://townhall.com/columnists/thomassowell/2011/03/08/union-myths-n762123
[Accessed 08 04 2023].

The Economist, Jul 19th 2018. How the decline of unions will change America. [Online]
Available at: https://www.economist.com/united-states/2018/07/19/how-the-decline-of-unions-will-change-america/
[Accessed 08 04 2023].

United Nations Development Programme, 2022. Human Development Report 2021/2022. [Онлайн]
Available at: https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2021-22pdf_1.pdf
[Отваряно на 08 04 2023].

Vail, B., June 25, 2015. In China, Walmart Is Unionized, But Workers Have No Power on the Job. [Online]
Available at: https://inthesetimes.com/article/china-yellow-unions
[Accessed 09 04 2023].

Европейска комисия, 11.04.2023. План за възстановяване и устойчивост на България. [Онлайн]
Available at: https://commission.europa.eu/business-economy-euro/economic-recovery/recovery-and-resilience-facility/recovery-and-resilience-plan-bulgaria_bg
[Отваряно на 11 04 2023].

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук