КАК ЯПОНИЯ СЕ ПРЕВЪРНА В СВЕТОВНА ИКОНОМИЧЕСКА СИЛА

0
252

Евгений Кандиларов е доктор по история. През 2005 г. специализира във Факултета по политически науки и икономика на университета „Мейджи“, Токио. През 2006 година защитава докторат по съвременна българска история. Работи като сътрудник в Центъра за исторически и политологически изследвания и като хоноруван преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Вече близо петдесет години, откакто за първи път в света се заговори за т. нар. японско икономическо чудо, малката островна страна не престава да удивява изследователите с динамичното си социално-икономическо развитие, в основата на което са науката, технологиите и иновациите.

Днес, в началото на ХХI век, с възникването на т. нар. икономика на знанието, при която технологичните иновации се превръщат в двигател на развитието и растежа, повечето от развитите индустриални държави полагат особени усилия за насърчаване на научноизследователската и развойната дейност (НИРД). Това от своя страна е свързано с нов тип политически действия, съчетаващи икономическата, технологичната и изследователската политика.

Още през 1980 г. японското правителство си поставя фундаменталната задача Страната на изгряващото слънце да се превърне в нация, основаваща се на науката и технологиите. От този момент са приети поредица от закони и стратегии за политически действия в сферата на науката, висшето образование, технологиите и производството. Целта е изграждане на иновационна система, в която се осъществява взаимодействие и тясно сътрудничество между  триа­дата „държава—производство—научноизследователски звена (съсредоточени основно в университетите).

Още през 1987 г. Кристофър Фриман използва термина „национална иновационна система“, за да обозначи комплекса от институции, генериращи ресурси, насочвайки ги към решаването на специфични проблеми, свързани с разработването и разпространението на технологии. Националната иновационна система е дефинирана от него като мрежа от институции в публичната и частната сфера, чиято дейност и взаимодействие инициира въвеждането, модифицирането и разпространението на нови технологии“ (1). Според същия автор характеристиките на тази система са: хоризонтална интеграция на НИРД, дизайна, процеса на производството и маркетинга; интеграция на процеса на производство с техническа подготовка; изграждане на информационна мрежа и създаване на възможност за съвместна изследователска дейност; държавна подкрепа за всеоб­хватно приложение на технологиите и сътрудничество между университетите и индустрията; нов тип патентни отношения(2).

Възниква въпросът до каква степен иновациите биха могли да бъдат част от системно развитие в рамките на определени национални граници. Възможно ли е иновационното развитие да бъде зависимо от взаимодействията и сътрудничеството между институциите и същевременно защитено от нежелани външни въздействия.

Ясен и категоричен отговор на тези въпроси може да ни даде проследяването на изграждането на иновационна система в Япония, която е плод на дългосрочен процес, свързан с японската икономическа, индустриална, научно-техническа и образователна политика през втората половина на ХХ век.

* * *

Развитието на технологиите заема доминиращо място в японската икономическа и индустриална политика след Втората световна война. Основна цел на това развитие е стимулирането на технологичните иновации, които се разглеждат като необходимо условие за повишаване на конкурентоспособността на японските производствени компании и за цялостния икономически растеж на нацията.

Според много от популярните обяснения за икономическото израстване на Япония и за бързото £ технологично развитие, ключова роля за това играят два основни фактора:

• предимствата на всяка късно-индустриализираща се държава, която трябва да следва догонващ икономически модел, което от своя страна дава възможност на Япония да се учи от вече развитите индустриални държави, да внася технологии, да използва и внедрява вече развити технологични линии и производства и да концентрира всичките си усилия в комерсиализацията, водеща към ръст на икономиката;

• ролята на държавата, която в сътрудничество с частния сектор формулира дългосрочни цели и стратегии за развитието на нови, рационализирането на вече съществуващи и елиминирането на остарели производства.

Самите японци разглеждат като основен фактор за своето развитие в областта на науката и технологиите тясното сътрудничество между бизнеса, академичните институции и правителството, като същевременно не могат да определят дали някоя от трите страни има доминиращо значение или влияние(3). Общото схващане е, че главният фактор за ръста през първите десетилетия на икономическо възстановяване и догонващо развитие след Втората световна война е иновационното технологично развитие, подпомагано от близкото сътрудничество на частните компании с публичния сектор. 

50-те години. Период на възстановяване.
„Внос на технологии и тяхното усъвършенстване“

След Втората световна война Япония поема курс на икономическо развитие, чиято цел е социалният просперитет. Във връзка с това е изработена и първата Бяла книга на технологиите“ (4). Този документ изразява загрижеността на японските власти за технологичното състояние на страната и съдържа прагматични предложения за подобрения в сферата на националната индустрия, начертава посока за следвоенната научна и технологична политика на държавата. Наред с това правителството си поставя задачата да привлече общественото внимание върху въпросите, свързани с икономическото и технологичното развитие на държавата(5).

Сред очертаните слабости са:

• липсата на собствени японски технологии, дължаща се отчасти на късогледството на индустриалците, търсещи бързи печалби и предпочитащи вносни технологии вместо да инвестират в скъпоструваща изследователска и развойна дейност;

• трудности в прилагането на изследователските резултати на академичните структури в производството поради липса на приложни изследвания и развойна дейност;

• ниска производителност на труда в малките и средните предприятия и възпрепятстване на мащабното разпространение на всякакви технологии.

Имайки предвид тези факти, в контекста на нарастващата международна конкуренция, Япония приема за жизнена необходимост повишаването на своите технологични възможности. В Бялата книга се планира:

• приоритетно развитие на приложните изследвания и развойната дейност;

• привличане и активно включване на академичната общност в процеса на технологичен трансфер;

• прилагане на „научни методи“ при производствения контрол чрез установяване на стандарти и норми, засилване на контрола върху качеството и разработване на методи за оценка на ефекта от съответните технологии;

• осигуряване на техническа подкрепа на малките и средните предприятия, които са доминиращи в японската индустрия по отношение на техния брой и количеството работници;

• покровителство на всестранното развитие на нови технологии (6).

Очертавайки тези насоки, правителството има възможността да участва в иновационния процес по няколко начина — чрез фискални стимули за трансфер на технологии, чрез субсидиране на подготовката на инженери, чрез инвестиции в технологична инфраструктура и чрез установяване на правила, отнасящи се до стандартите, мерките и теглилките.

Правителството осъществява своята политика в посочените сфери чрез три основни институционализирани структури — патентната система, академичните общности и подготовката на инженери.

Първоначално японското правителство влага огромни средства за придобиване на лицензи, патенти и техническа документация. Преценява се, че директното възприемане на научно-техническия опит на развитите индустриални държави е значително по-лесно, по-бързо и по-евтино, отколкото самостоятелните научно-технически разработки. През първата половина на 50-те години започва разпределянето на дефицитната чуждестранна валута за внос на модерни технологии, съчетано с разрешение за вноса и освобождаване от мита на модерни технологии, освобождаване от подоходен данък и местни данъци, прилагане на ускорена амортизация, преки субсидии. През втората половина на 50-те години, наред с гореспоменатите инструменти, все по-често се използват инвестиционни кредити от Японската банка за развитие и други държавни финансови институции, намалено данъчно облагане на печалбата, по-ниски тарифи за внос на машини и т.н. Приемат се специални закони за стимулиране на технологичното развитие в нефтохимическата промишленост, електрониката, някои подотрасли на машиностроенето и т.н.

Особено внимание се обръща на академичната общност, която играе двустранна роля. От една страна, чрез конференции и публикации тази общност осигурява възможност за комуникация и обмен на информация между университетите и представителите на индуст­рията. От друга, участвайки в различни правителствени комисии, изследователските кръгове допринасят за формулиране на основни насоки в сферата на технологиите, като например стандартизацията.

Най-важните изводи, който могат да се направят за този първи период в научно-технологичното развитие на Япония след Втората световна война, са: 1. извеждане като основен приоритет на „индустриалните технологии“, или с други думи, на технологиите, които имат практическо приложение в производството; 2. налагане на идея­та за иновационната система, основана на патентите, стандартизацията, контрола върху качеството, приноса на академичната общност и високата квалификация на инженерни кадри; 3. дава се тласък на политическата подкрепа за развитие на икономика, базирана на технологиите.

През следващите години са приети редица закони за регулиране на отношенията между изследователските институти на държавните и частните университети и съществуващите частни изследователски организации.

Основна тенденция в технологичното развитие на Япония от края на 40-те до края на 50-те години е доминиране на политиката за внос на технологии (най-вече от САЩ) и тяхното успешно внедряване и подобряване, съчетано със засилващ се стремеж към установяване на строг контрол над качеството и производствения процес.

Същевременно именно в този първи етап от японското следвоенно развитие държавата изгражда своите основни административни структури, участващи в иновационния процес. На този етап те са свързани най-вече с научноизследователската, технологичната и индустриалната политика на страната.

Държавният орган с най-голямо значение за икономическата и научно-техническата политика на Япония в целия следвоенен период е създаденото през 1949 г. Министерство на външната търговия и индустрията (МВТИ) (7). Основна функция на МВТИ е развитието на нови високотехнологични отрасли от японската икономика, които впоследствие превръщат Япония във водеща икономическа сила в света. Наред с политиката за индустриализация на страната МВТИ контролира и цялата външнотърговска политика на Япония. На подчинение на МВТИ са агенциите за национални ресурси и енергия, по патентите, както и за малките и средните предприятия. Министерството наблюдава също въпросите за материалните и енергийните ресурси. Контролира 15 научни института, занимаващи се с изследвания в различни области на индустрията. Като специални органи към МВТИ функционират и няколко агенции. С особена важност за иновационния процес в страната е Агенцията за индустриална наука и технологии, чиято основна задача е да съдейства за подобряване на индустриалните технологии чрез провеждане на научноизследователска и развойна дейност в рамките на своите 16 лаборатории и в непрекъсната взаимовръзка с производствения сектор в страната (8). Към Агенцията функционират и други смесени структури, като например Института за ново поколение компютърни технологии, чиято задача е разработване на върхови технологии в областта на компютърната индустрия. Изследователите в този институт работят едновременно и за МВТИ, и за индустриалния сектор.

През 1956 г. се създава другият основен административен орган в областта на науката и технологиите– Агенцията за наука и технологии (АНТ) (9). Основните задачи на тази институция  са:

• формулиране на научната и технологичната политика на Япония, планиране на програми за НИРД, разработване на механизми за провеждане на съответната политика;

• координация на администрирането и оценката на бюджетите на министерствата, ангажирани в провеждането на научно-технологична политика;

• подпомагане на съвместни международни изследвания и обмен на хора и информация;

• създаване и администриране на изследователски институти за развитие на иновационни изследвания, които ще доведат до разработване на нови високи технологии на бъдещето;

• подобряване на инфраструктурата и условията за НИРД;

• подпомагане на широкомащабни научноизследователски и развойни дейности;

• мониторинг на основните насоки в развитието на науката и технологиите в Япония и съвременния свят.

Агенцията за наука и технологии изпълнява функциите на секретариат на съветническите органи, създадени към кабинета на министър-председателя: Съвет за наука и технологии, Комисията за атомна енергия, Комисията за ядрена безопасност, Комисията за космически дейности и Съвет за развитие на океана. Всяка година АНТ изработва т. нар. Бяла книга за наука и технологии. Агенцията поддържа отношения с индустриалния сектор и оказва експертно влияние върху производствените компании посредством напълно независими обществени корпорации, ангажирани с НИРД в четири основни сфери на развитие. Тези обществени корпорации са: Нацио­налната космическа агенция, Агенцията за морски и земни науки и технологии, Японският изследователски институт за атомна енергия и Институтът за физически и химически изследвания. През 1961 г. се създава Японската корпорация за изследвания и развитие с цел да координира съвместните проекти на правителството и университетите, а също и да съдейства за трансфера на резултатите от изследователската дейност в индустриалното производство посредством патентно-лицензионна дейност.

През 1959 г. се създава и третият ключов административен елемент, свързан с мястото на държавата в изграждане на японската иновационна система. Това е Съвет за наука и технологии (СНТ) към кабинета на министър-председателя. Неговата задача е да консултира премиера относно главните насоки на научната и технологичната политика на страната, да разработва планове, в които да поставя дългосрочни стратегически цели в областта на науката и технологии­те и да координира научно-технологичната политика на съответните министерства и агенции. Препоръките на съвета имат тежестта на полуправителствени решения. Някои изследователи го оприличават на кабинет в сянка“. Председател на съвета е министър-председателят. Постоянни членове са: министрите на финансите, на образованието, на Агенцията за наука и технологии и Агенцията по планиране. Като непостоянни членове на съвета са включени президентът на Японския научен съвет, представители на индустрията, на академичната общност и др. Към СНТ се създава и Комитет по политически въпроси, който се занимава с конкретни разработки на различни политики, оценка на изследователски проекти и пр.

Най-важната задача на СНТ е формулиране на основните политики и изработване на генерални насоки, подобряване на институцио­налната инфраструктура на иновационния процес, както и приоритетното развитие на НИРД в определени ключови сфери като: нови материали, информатика и електроника, Космос, океан, геофизика, науки за живота и софтуерни технологии.

Паралелно с изграждането на държавните институции, участващи в иновационния процес, през 50-те години се формират и структурите, имащи съществена роля в организацията и координацията между големите индустриални компании, които представляват втората основна страна в изграждащата се национална иновацион­на система. Организацията, която играе най-важна роля за консолидиране действията на индустриалните компании е Японската федерация на икономическите организации (КЕЙДАНРЕН). В нея участват 123 индустриални асоциации и над 1000 компании. Заради значителното влияние, което има върху определяне насоките на икономическата политика на японското правителство, КЕЙДАНРЕН често е наричан икономическото правителство“ на Япония или правителството в сянка“. Федерацията се състои от около 60 комитета, обхващащи всички клонове на политическия и икономическия живот на Япония, в които се разработват основните направления на правителствената политика, подготвят се проектозакони и пр., които впоследствие се реализират от управляващата ЛДП. На практика ЛДП защитава интересите на КЕЙДАНРЕН, изпълнявайки решенията, взети от нея, а Федерацията подкрепя партията финансово и политически(10).

Наред с тези основни административни структури в сферата на иновационния процес се създават и множество други, които играят важна роля на различни нива(11). В една или друга степен в иновационния процес постепенно са включени и множество други министерства и институции, които подчиняват действията си на една от най-важните национални цели на Япония — икономическо изравняване с напредналите индустриални държави посредством развитие на науката и технологиите. Това е особено важно, като се има предвид технологичната изостаналост на страната от Европа и САЩ. Наред с частния сектор и конкуренцията решителна роля в този процес изиграва правителствената научно-техническа политика. Технологичната политика заляга в икономическите планове и в многобройните целеви програми и по-специално в програмите за развитие на научните и технологичните изследвания в университетите, изследователските институти, частните и обществените институции. Инструментите на правителствената научно-техническа политика са многобройни и еволюират с течение на времето по тип, комплексност и сложност.

60-те години. Период на бурен икономически растеж
и самостоятелно технологично развитие

В края на 50-те години иновационното развитие на Япония поема в нова посока. Голяма част от частните компании откриват свои изследователски лаборатории, оформяйки система, наречена Централни изследователски лаборатории. Нейната цел е разработване на собствени технологии. Въпреки стремежа на Япония за развитие на оригинални технологии, на този етап усилията на индустрията са концентрирани основно в подобряване на съществуващите, както и вносните технологии.

В своя първи доклад СНТ отбелязва необходимостта от развитие на технологии на международно ниво, за да бъде постигнат баланс в технологичния обмен с останалите развити държави (12). Подобряването на научното и технологичното равнище и преодоляването на изоставането спрямо напредналите държави се очертава като основна задача на научно-технологичната политика на Япония през следващите години.

През 1960 г. СНТ аргументирано излага своето виждане за науката и технологиите като средство за постигане на технологично превъзходство, както и като източник на национално богатство. Същевременно се отчита липсата на изобретателност, инициативни и изтъкнати учени, а също и незадоволителния интерес и разбиране към науката и технологиите от политиците и обществото. Съветът определя десетгодишни цели, които следва да бъдат изпълнени от учените, инженерите и индустрията. Резултатът от тях ще бъде решаването на споменатите проблеми и изравняването на Япония с другите развити държави. Като необходими мерки са посочени повишаване на качеството и количеството на научните изследвания, на научния персонал, условията и изследователските структури, повишаване на инвестициите за наука и активизиране на вътрешния и международния обмен на научно-техническа информация.

През 1963 г. Комитетът, отговарящ за изследванията, свързани с индустриалната структура на страната (по-късно преименуван в Съвет по индустриалната структура), препоръчва МВТИ да изготви и осъществи изследователски проекти, основани на сътрудничеството между индустрията, университетите и държавата, като основна цел на тези проекти трябва да бъде разработване на собствени японски технологии. Изследователските резултати трябва да се споделят от всички участници в проекта.

Съветът по индустриалната структура, разглеждайки иновации­те като ключов фактор за повишаване на конкурентоспособността и осъществяване на икономически ръст, разработва концепция за т. нар. Големи проекти. В нея се отбелязва, че разработването на нови технологии и нови продукти не трябва да бъде оставяно на частния сектор поради прекалено големия риск и високата цена на това начинание. Същевременно трябва да бъдат набелязани сферите на технологично развитие, които имат голям потенциал за икономически ефект или чието развитие е крайно наложително. Организацията на тези проекти трябва да включва университети, национални изследователски лаборатории и частните компании.

Следвайки тези предписания, през 1966 г. японското правителство налага преминаването към т. нар. Система за изследвания и развой на широкомащабни промишлени технологии или наричани накратко Големи проекти. С въвеждането на тази система на практика започва изграждането на същинската инфраструктура на иновационния процес, който е насочен към индустриалното технологично развитие на Япония. Целта на Големите проекти е развиване на капиталоемки и дългосрочни проекти, съдържащи висок риск за частните инвеститори. Именно в разработването на широкомащабни промишлени технологии правителството вижда огромен потенциал за извършване на технологичен пробив и възможност за приложение на новите технологии (13).

Държавата играе ключова роля в този процес, като набелязва дългосрочни технологични цели и извършва съществени инвестиции за тяхното постигане. Заедно с това правителството се стреми да насочва и концентрира изследователската и развойна дейност на частните компании, университетите и националните лаборатории, консолидирайки техните усилия в подпомагане развитието на високотехнологични производства, които не само ще повишат конкурентоспособността на японската икономика, но и ще изведат Япония във водеща в индустриално и технологично отношение държава. Тази система, която намира своето приложение в т. нар. линеен иновационен модел, определя научно-техническото развитие на Япония до 90-те години на ХХ век (14).

С въвеждането на новата система е определен бюджет за шест Големи проекта: разработване на магнитохидродинамични (МХД) енергийни генератори; създаването на супер компютър; производство на етилен; разработване на подземна въглищна газификация (ПВГ); разработване на система за очистване на отходни газове; високоволтова електрификация с постоянен ток (15).

Осъществяването на даден Голям проект става по следния начин. Съветът за индустриални технологии към МВТИ набелязва дадената технологична цел след консултации с индустриалните кръгове. Агенцията за индустриална наука и технологии (AИНТ) към МВТИ разработва и планира изпълнението на проекта, консултирайки се с Комисията по производствени изследвания и технологии към Агенция­та. Най-общо всеки Голям проект обхваща провеждането на фундаментални изследвания в дадена технологична сфера, както и следващата фаза, в която резултатите от изследователската работа са използвани за създаване на експериментален прототип на съответния технологичен продукт. В работата по фундаменталните изследвания участват т. нар. национални изследователски лаборатории, както и университетите като основни научноизследователски звена. Следващата фаза на Големите проекти е свързана с приложните научни изследвания и развойната дейност, която е прио­ритет на индустриалните компании, заинтересовани от това. С цел по-добра координация на участието на индустриалните компании в този процес, както и подобряване на комуникацията и обмена на информация, през 1969 г. се създава Японска асоциация за индустриал­ни технологии (ЯАИТ), чиято цел е осъществяване на т. нар. технологичен трансфер от фундаментални към приложни изследвания и тяхната комерсиализация. Различните компании, които участват в даден Голям проект, на свой ред създават свои „изследователски асоциации“, като по този начин обменят идеи, информация и споделят резултатите от научноизследователската и развойната дейност, която провеждат във връзка с изпълнението на Големия проект. Финансирането на Големите проекти става посредством Японската банка за развитие (ЯБР).

Ползите на компаниите, участващи в Системата за изследвания и развой на широкомащабни промишлени технологии, са многобройни. На първо място, те имат гарантирана дългосрочна финансова подкрепа от страна на държавата, което им дава възможност да работят по рисковани изследователски проекти, без гаранции за незабавни печалби. Освен това тези компании получават лесен достъп до актуална информация и други удобства, свързани с изпълнението на проекта. Основната цел на тази система е консолидирането на технологичните способности на участващите в дадена технологична област компании (16).

Държавата стимулира участието на частните корпорации в разработването на новите индустриални технологии чрез редица икономически и финансови лостове, като данъчни облекчения за компаниите, ангажирани в Големите проекти, занижаване цените на машините и оборудването, необходимо на съответните фирми за производството на новите технологии, освобождаване от данъци на печалбата, постигната вследствие на международен технологичен трансфер. Така правителството стимулира производството на национални технологии чрез подпомагане на НИРД на частните компании в ключови и приоритетни за националното развитие технологични направления.

Основният проблем при Големите проекти е, че разработваните в тях технологии трудно са превръщани в комерсиален краен продукт, особено ако набелязаната технологична цел не е била експериментирана никъде до този момент.

Технологичните направления и цели, които се преследват чрез Системата за изследвания и развой на широкомащабни промишлени технологии през 60-те и 70-те години често са свързани с необходимостта от решаване на конкретни социални проблеми, свързани например с популацията, задръстванията, недостига на вода и др. И все пак основната движеща сила на Големите проекти остава стремежът на Япония да преодолее своята технологична изостаналост от останалите развити държави и най-вече от САЩ. Наред с изброените шест технологични направления към края на 60-те години Големи проекти са инициирани в областта на ядрената енергетика, космическите технологии, океанологията и др.

През 60-те години в системата от структури на иновационния процес важна роля започва да играе Японското общество за развитие на науката. Организацията има 6 основни функции. На първо място, политиката му е ориентирана към подкрепа за изследванията на млади изследователи. Наред с това то дава грантове за подпомагане на научни изследвания на японски учени без ограничение на възрастта. Важна част от дейността на обществото е да поддържа функционирането на програмата за изследванията на върхови технологии. Не по-малко значение има задачата за събиране и разпространение на научна информация и на информация по проблеми на обществените и социалните науки. Обществото подпомага и научното коопериране между системата от академични институции (институти и университети) и индустрията. Не на последно място е и дейността за подпомагане на международното научно сътрудничество между японските учени и колегите им от други страни (17).

70-те години. Период на технологичен възход

През 70-те години на ХХ в. се наблюдават редица изменения в организацията и развитието на иновационния процес в Япония. През 1971 г. Съветът за наука и технологии (СНТ) акцентира върху необходимостта от интегриране на науката и технологиите, като се отчита нуждата от опазване на околната среда, както и на обществено-икономическия ефект от индустриалното производство. В докладите си Съветът настоява да се обръща по-голямо внимание на хуманизацията на науката и технологиите чрез по-нататъшно развитие на науките за живота, софтуерните разработки, био- и здравните науки.

В този период паралелно с Големите проекти, но върху основата на същата схема, Япония въвежда няколко допълнителни системи за изследователска и развойна дейност.

Катализатор на промените, които настъпват в иновационния процес през тези години, е световната енергийна икономическа криза, тъй като тя дава тласък на японското иновационно развитие. На първо място, следствие от кризата е стремежът на японското правителство за диверсификация на енергийните източници, както и разработването на технологии за използване на нови и екологично чисти енергийни ресурси, за спестяване, редуциране или по-ефикасно използване на ограничените ресурси на страната.

Следвайки препоръките на СНТ през 1974 г., МВТИ разработва Система за изследвания и развой на нови енергийни технологии, т. нар. проект Слънчева светлина. Неговата цел е развиване на енергоспестяващи технологии. През 1978 г. се дава старт на още един проект, наречен Система за изследвания и развой на нови енергозапазващи технологии, наречен още Лунна светлина. Като системи за научноизследователска и развойна дейност проектите „Слънчева светлина“ и „Лунна светлина“ функционират по същия начин като Големите проекти и се различават единствено по сферата на дейност. Във връзка с управлението на двата проекта през 1980 г. под ръководството на МИТИ е създадена специална Организация за развитие на нова енергия (ОРНЕ). Тя е обществено сдружение, което не е подчинено директно на министерството и е съставено от представители на правителството и на частния сектор. Със създаването на ОРНЕ, МВТИ се сдобива с двустранна структура за управление на НИРД — Агенцията за индустриални изследвания и технологии и Организацията за развитие на нова енергия (AИНТ и ОРНЕ) (18).

Заедно с това МВТИ стимулира и мерките за развитие на научноизследователската дейност, свързана с контрола върху замърсяването на околната среда. През 1977 г. СНТ обръща внимание на редица сериозни проблеми в хранителното снабдяване, енергетиката и опазването на околната среда и извежда като приоритет развитието на  технологии, свързани с алтернативи на съществуващите ресурси или с тяхното по-ефикасно използване. През този период Япония подписва и споразумения с над двадесет държави за международно сътрудничество в областта на науката и технологиите.

Наред с това за разработване на японски напреднали технологии през 70-те години старите национални лаборатории са реорганизирани и натоварени с нови задачи. Създават се и нови научноизследователски организации в областта на електротехниката, механиката, селското стопанство, лесовъдството, високоенергийната физика, генетиката и биоинженерството. Отново в този период Националните изследователски лаборатории и институти са преместени от Токио в Цукуба, където със специален закон от 1970 г. се създава т. нар. Град на науката.

80-те години. Превръщането на Япония в
„технологична нация“. Развитието на фундаменталните изследвания и технологии

През 1981 г. МВТИ слага началото на нова Система за изследване и развой на ново (следващо) поколение базови промишлени технологии, наричана накратко системата Ново поколение“. Тази нова фаза в иновационното развитие на Япония е изцяло в съответствие с обявената в Бялата книга за наука и технологии от 1980 г. цел за превръщането на Япония в нация, основаваща се на науката и технологиите“. Със стартирането на тази нова система на практика завършва „догонващият“ етап в японското технологично развитие и започва следваща фаза, в която Япония съсредоточава усилията си в създаване на оригинални японски напреднали технологии, които постепенно превръщат страната от догонваща развитите държави в световен технологичен лидер (19).

Това е периодът на постепенен преход от индустриална към действително иновационна политика, който продължава до средата на 90-те години (20).

Правителствените планове за развитие на иновациите са съсредоточени в сфери като: биотехнологиите, информационните технологии и новите материали. Всичко това изисква най-вече фундаментални изследвания.

От началото на 80-те години правителството полага усилия за изграждане на по-добра система за координиране на научноизследователската и развойната дейност на индустрията и академичната общност, съсредоточена в университетите. Наред със системата, обявена от МВТИ през 1981 г. Агенцията за наука и технологии разработва и въвежда Система за подпомагане на творческата наука и технологии, която се състои в провеждане на съвместни научноизследователски проекти в сферата на технологиите, базирани върху петгодишни тристранни договори между представители на индустрията, научноизследователските звена (най-вече университетите) и държавата.

През 1983 г. Министерството на образованието (МО) от своя страна въвежда друга система, наречена Съвместни изследвания с частния сектор. Тя е фокусирана върху научноизследователското сътрудничество между държавните университети и представители на индустрията, като по този начин изследователите и инженерите, участващи в НИРД на частните компании, получават свободен достъп до резултатите на научноизследователските звена в университетите. През 1987 г. МО създава системата Център за съвместни изследвания, която предлага възможност в рамките на държавните университети да бъдат провеждани съвместни изследвания, а също и подготовка и специализация на инженери, работещи за частни индустриални компании (21).

Описаните системи и проекти илюстрират най-вече осъзнатата необходимост и стремежа на японското правителство да стимулира изграждането на иновационна система, която се основава на съвместните усилия и дейност на държавната администрация, стопанските структури (в лицето на големите частни индустриални компании) и научноизследователските кръгове.

През 80-те години Япония все повече се ориентира към фундаментални изследвания, което обединява усилията на държавата и на частните компании. През този период индустриалните компании натрупват значителен опит и способности в НИРД, участват в различни научноизследователски програми, получават подкрепа от правителството и се радват на значителен икономически прогрес. В резултат на това фирмите правят съществени инвестиции във фундаментални изследвания, създавайки условия за истински бум на системата на т. нар. Централни изследователски лаборатории. Агенцията за индустриална наука и технологии също насочва усилията си към фундаментални изследвания, не толкова пряко свързани с производството или с нуждите на пазара (22).

В края на 80-те години Япония отбелязва края на догонващата стратегия в своето индустриално и технологично развитие и преминава към стратегия за иновативно технологично развитие. Това довежда до промяна не само на целите, към които НИРД е ориентирана, но и до реорганизация на управлението на японската иновационна система.

90-те години. Повишаване на индустриалната
конкурентоспособност. Начало на иновационно развитие

В началото на 90-те години е извършена промяна в организацията на научноизследователската и развойната дейност на МВТИ. През 1993 г. Системата изследвания и развой на широкомащабни промишлени технологии, Системата за изследване и развой на ново (следващо) поколение базови промишлени технологии и Националните програми за изследване и развой на медицински и социални технологии (създадени през 1976 г.) се обединяват в единна Система за индустриална наука и технологии, която продължава да бъде наричана Големи проекти. Целта на промяната е преодоляване на противоречията, възникнали във функционирането на различните системи и тяхното известно препокриване, а също и оптимизиране на администрацията (23).

Институционализирането на промяната и изграждането на новата японска иновационна система започва с приетия през 1995 г. Основен закон за науката и технологиите. Още в края на 60-те години една от препоръките на Съвета за наука и технологии е изработването на подобен законодателен акт. Предложението обаче пропада поради силната опозиция на академичната общност срещу идеята за прекомерно тясното обвързване на университетската изследователска дейност с индустриалното производство. Променената обстановка в началото на 90-те години — кризата, в която изпада японската икономика, оказва натиск върху университетската наука в посока повишаване на нейната ефективност и обществена отговорност. Сближаването между университетските изследователски звена и индустрията се разглежда като важен аргумент за осигуряване на обществена и държавна подкрепа за университетската наука. Същевременно именно засилването на връзката между науката и индустрията би могла да спомогне за иновационното развитие на производството, което от своя страна се разглежда от японското правителство като една от най-важните предпоставки за излизане от кризата и повишаване на конкурентоспособността на японската икономика.

Документалният анализ показва, че японските управляващи ясно осъзнават факта, че преходът от догонваща научно-технологична политика към водеща иновационна стратегия изисква взаимно допълване и действие, често наричано с термина „синергия“, между фундаменталните и приложните изследвания. А това предполага засилване на сътрудничеството между университетите и индустрията, както и взаимодействието между Министерството на образованието и останалите министерства и агенции, ориентирани към наука и технологии, особено МВТИ. Всичко това трябва да стане база на нова интегрирана иновационна система, основаваща се на трипартитното сътрудничеството между държавната администрация, стопанските структури и изследователските кръгове.

Именно на тези очаквания се опитва да отговори Законът за науката и технологиите от 1995 г. Държавата поема отговорността за формулиране и провеждане на цялостни политики за развитието на науката и технологиите“, което £ отрежда особено важна роля по отношение на финансирането на тази сфера. Акцентира се върху изграждането на добре функционираща система на сътрудничеството между националните изследователски лаборатории, университетите и частния сектор. Наред с това налице е стремеж към постигане на баланс между фундаменталната наука, приложните изследвания и развойната дейност и подготовката на научни работници. Специално внимание в закона е отредено на съществуващата автономия на изследователите в рамките на университетите, с което държавната администрация осигурява тяхната подкрепа за успешното функциониране на закона и неговото приложение (24).

Законът предвижда създаване на Основен план за развитие на науката и технологиите, обхващащ петгодишен период. Планът следва да бъде разработен от Съвета за наука и технологии (председателстван от министър-председателя) след консултации между представители на науката и на бизнеса (25).

Първият основен план за наука и технологии е одобрен от японското правителство през 1996 г. и обхваща периода до 2001 г. Това е стратегически документ, чието действие се разпространява над всички институции, свързани с политиката за изследвания и иновации (26). В него се предвижда създаване на конкурентоспособна среда за иновационна дейност, подобряване на производителността на НИРД в частния сектор и най-вече засилване на връзката между индустриалното производство и научноизследователските звена в университетите. На последното се отдава особено внимание, като според плана това трябва да се постигне чрез поредица от мерки, благоприятстващи обмена и взаимодействието между отделните елементи на националната иновационна система. Последната включва  индустрията, университетите и националните изследователски лаборатории, също и вътрешнорегионалния и международния научноизследователски обмен. За целта се предвижда разработване на механизми за технологичен трансфер между отделните звена в системата.

През 1998 г. се приема Закон за подпомагане на технологичния трансфер между университетите и индустрията (27). Неговата  цел е премахване на бариерите пред обмена на специалисти между индустрията и университетите и стимулиране на съвместната изследователска дейност, както и повишаване на нивото на квалификация на заетите в областта на НИРД от производствения сектор, посредством различни програми за обмен (28).       

Първото десетилетие на ХХI век. Дългосрочна стратегия за иновационно развитие

От началото на ХХI в. Япония формулира нова философия на своето иновационно развитие. То е свързано и с цялостна структурна и организационна реформа, целяща изграждането на нова иновационна система, основаваща се на:

• изграждане на плодотворна социална структура за технологични иновации;

• управление, фокусирано върху индустриалната технологична политика;

• изграждане на много по-цялостна и добре функционираща система от структури и механизми за управление на иновационния процес, в чиято основа застава именно трипартитното сътрудничество между държавната администрация, индустриалните структури и изследователските кръгове.

През 2000 г. японското правителство обявява т.нар. Национални стратегии за индустриална политика, наричани също Стратегически план, като се предвижда той да бъде обновяван на всеки две години. Отчитайки намаляването на японската конкурентоспособност през 90-те години, както и спадането на производителността на японската икономика, правителството вижда решението на тези проблеми в технологичните иновации и си поставя за цел иновацион­но развитие, което ще изведе страната в позицията на безспорен лидер сред развитите държави (29). Набелязват се 16 сфери, в които трябва да се инвестира, поради големия им потенциал за разработване на нови пазари. Друга цел е превръщането на националната иновационна система в организъм, способен да създаде иновативни и социално значими технологии. Като такива се разглеждат биотехнологиите, информационните технологии, машиностроенето, химия­та, енергетиката, околната среда, разработването на нови материали, както и автомобилостроенето.

Стратегическият план поставя три сфери на НИРД като приоритетни и изключително важни: тези, свързани с обществените нужди; технологии, представящи иновативни и фундаментални характеристики; интелектуална инфраструктура.

Във връзка с националната иновационна система, планът поставя следните основни цели:

• постигане действително взаимодействие между държавната администрация, индустриалните структури и изследователските кръгове;

•реформиране на японските университети и превръщането им в международно конкурентоспособни;

• подготвяне на изобретателни изследователи и инженери;

• преструктуриране на държавната система за подкрепа на индустриалните технологии.

Новата философия за иновационно развитие на японското правителство, отразена във Стратегическия план, заляга и във втория Основен план за наука и технологии, обхващащ периода 2001-2006 г. В него са дефинирани три фундаментални цели, които Япония трябва да следва: да се превърне в център за генериране и използване на знание; да изгради общество на сигурност и спокойствие; да осигури своята международна конкурентоспособност и устойчиво развитие.

Основните отличителни черти на този план в сравнение с първия е категоричното заявление от страна на държавата, че целта е изграждане на технологична иновационна система, която да бъде в полза на цялото общество, което може да бъде постигнато чрез стратегически и целенасочени действия в тази посока.

Наред с традиционната подкрепа за фундаменталната наука планът предвижда приоритетно развитие на науките за живота, информационните технологии, изследвания, свързани с околната среда, нанотехнологии и материали, енергетика, производствени технологии, социална инфраструктура, а също и технологии, отнасящи се все още до непроучени области като Космоса и океаните.

Обобщено може да се каже, че Вторият основен план представя визия за иновационна система, функционираща в силно конкурентна среда, основаваща се на синергичната връзка между индустрията, университетите и националните изследователски лаборатории, както и върху динамичния обмен на хора и идеи между тези три сектора.

Новият етап на иновационно развитие на Япония е свързан и с административна реформа на ръководните органи на страната, извършена през 2001 г. Главна черта на реформата е централизацията на управлението в ръцете на министър-председателя и неговия кабинет. В рамките на новата система в компетенциите на Съвета по научна и технологична политика са включени въпроси, отнасящи се не само до точните науки, науките за живота и инженерните специалности, но и до такива, свързани с хуманитарните изследвания. По този начин правителството се стреми да обхване всички научноизследователски проблеми, а на СНТ се отрежда ключовата роля на структурата, която трябва да създава стратегически планове, а също и да координира дейностите на различните актьори в националната иновационна система, постигайки синергия между държавната администрация, стопанските структури и изследователските кръгове.

През следващите години Япония продължава да полага усилия за изграждане и усъвършенстване на своята иновационна система, от която се очаква да изведе страната като безспорен технологичен и социално-икономически лидер през ХХI век. Елементи от иновационната политика на страната са както приемането на поредния, трети поред Основен план за наука и технологии, приет през 2006 г. (30), обхващащ следващия петгодишен период на развитие и приетата през 2007 г. дългосрочна стратегия Иновации’25“, а също и Стратегията за нов растеж, приета в края на 2009 г. и обновена в средата на 2010 г. Обединяващото между всички тези програмни документи е стремежът иновационното развитие на Япония, чиято основа са развитието на човешките ресурси, науката и технологиите, да помогне за цялостно и качествено подобряване на условията за живот, здравето и продължителността на живота, социалното осигуряване и обществената безопасност, трудовата заетост и кариерното развитие, състоянието на околната среда и гарантирането на енергийна стабилност. Постигането на тези цели само по себе си ще осигури водещо и независимо място на Япония в света през ХХI век.

 

 

Бележки:

(1) Freeman C. Technology Policy and Economic Performance, Lessons from Japan, London, New York, 1987, p.1.

(2)  Ibidem, p.75.

(3) Commission on the History of Science and Technology Policy, Eds., 1991. Historical Review of Japanese Science and Technology Policy. Tokyo: The Society of Non-Traditional Technology.

(4)  Harayama Y. (2001).Japanese Technology Policy: History and New Perspective. RIETI Discussion Paper no. 01-E-001. Tokyo: Research Institute for Economy, Trade and Industry.

(5)  Ibidem.

(6)  Ibidem, p.3.

(7)  Подробен анализ за ролята на МИТИ в икономическото развитие на Япония прави в книгата си: Johnson, Chalmers. MITI аnd the Japanese Miracle. The Growth of Industrial Policy, 1925-1975. Stanford University Press, 1982.

(8)  Към подчинените на МВТИ и Агенцията за индустриална наука и технологии (АИНТ) институти са Електротехническата лаборатория, Националният институт за биологични науки и технологии за човека, Националният институт за нови материали и химически изследвания, седем правителствени института за индустриални изследвания, Лабораторията по машинно инженерство, Националният институт за природни ресурси и околна среда и др.

(9) Commission on the History of Science and Technology Policy, Eds., 1989. Historical Review of Japanese Science and Technology Policy. Tokyo: The Society of Non-Traditional Technology, p.76.

(10)  A History of Japanese Trade and Industry Policy. Edited by Mikio Sumiya, Oxford University Press, New York, 2000, p. 99.

(11)  Такива са Японският информационен център за наука и технологии (ЯИЦНТ), Институтът за физически и химически изследвания (RIKEN), Съветът за морски изследвания и технологии, Съветът за космическо развитие, Съветът за електронни технологии и Съветническият комитет за авиационни технологии.

(12) Council for Science and Technology; Comprehensive and Fundamental Measures for the Development of Science and Technology over the Next Decade, 1960.

(13) Harayama Y. (2001). Op. cit.

(14) С понятието „линеен иновационен модел“ се описва процес, при който стъпка по стъпка дадена идея се превръща в комерсиален продукт, започвайки от фундаменталната наука, преминавайки през приложните изследвания и развойната дейност и завършвайки с комерсиализирането на въпросния продукт.

(15)  Goto, A. (1993). The Japanese System of Innovation: Past, Present and Future –  In: R. Nelson, ed., National System of Innovation, Oxford University Press, 1993 (with H. Odagiri).

(16) Harayama Y. (2001). Op. cit.

(17) http://www.jsps.go.jp/english/index.html

(18) Harayama Y. (2001). Op. cit.

(19) Goto, A. (2000) Japan’s National Innovation System: Current Status and Problems — Oxford Review of Economic Policy — Vol. 16,  №2, 109.

(20) Noland, M. (2007). From Industrial Policy to Innovation Policy: Japan’s Pursuit of Competitive Advantage — In: Asian Economic Policy Review, Vol. 2, No. 2, pp. 251-268.

(21) Harayama Y. (2001). Op. cit.

(22) Ibidem.

(23) Goto, A. (2000). Op. cit.

(24) The Science and Technology Basic Law. Law No. 130 of 1995. Effective on November 15, 1995. – http://www8.cao.go.jp/cstp/english/law/law.html

(25) Tanaka, R. (2006). The Third Science and Technology Basic Plan in Japan. Science and Innovation Section, British Embassy Tokyo, p. 4.

(26) Motohashi, K.(2003). Recent Development in Research and Innovation Policy in Japan. Hitotsubashi University, Institute of Innovation Reserch Working Paper #03-03, 2003/3.

(27)  Act on the Promotion of Technology Transfer from Universities to Private Business Operators (Act No. 52 of May 6, 1998)

(28) Tanaka, R. Op. cit.  p. 6.

(29)  Harayama Y. (2001). Op. cit.

(30) Japan’s Science and Technology Basic Policy Report“, CSTP, December 2005 — http://www8.cao.go.jp/cstp/english/basic/3rd-BasicPolicies_2006-2010.pdf; Outline for the3rd Science &Technology Basic Plan (FY2006-2010), CSTP, December 2005 – http://www8.cao.go.jp/cstp/english/basic/3rd-BasicPlan_outline.pdf

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук