ВНИМАТЕЛНО БЪРЗАЙТЕ! КАКВО СТОИ ЗАД СТРАШНИТЕ ЧЕТИРИ ВЪПРОСИТЕЛНИ НА „НАРОДЕ ????“

186 години от рождението на Васил Левски 150 години от смъртта на Васил Левски

0
597

1.

Повече от век биог­рафите на Лев­ски и изс­ледователите на неговото пис­мено нас­лед­с­тво се опит­ват да раз­гадаят драматич­ната тайна на страш­ните четири въп­росителни след вопъла „Народе????“. Дали всъщ­ност това е вопъл, поп­лак, скръбен въз­г­лас, прониз­ващо стенание, или призивен и литав­рен вик? Тър­жес­т­вена бойна тръба или едва доловима въз­дишка? А може би е покър­т­ващ шепот или философско-съзерцателен, отп­равен към дъл­бините на свръх-Аза въп­рос?

Очевидно трябва да тър­сим раз­бул­ването на загад­ката в самия харак­тер на Апос­тола на бъл­гар­с­ката национална революция, в многопосоч­ните измерения на неговите ман­талитет, харак­тер, тем­перамент, социално-политически въз­г­леди и цялос­тна духовна наг­ласа. Ако преп­рочетем отново пис­мата му (особено тези до Данаил Попов, Панайот Хитов, Филип Тотю, Любен Каравелов, до отделни революционни комитети) или редове от неговия личен бележ­ник (Джоб­ното теф­терче, 1871 — 1872), ще отк­рием удивителна закономер­ност и пос­ледовател­ност в упот­ребата на цели фрази емб­леми, близки словосъчетания, зад които са кодирани основ­ните прин­ципи на национал­нореволюцион­ната философия на Лев­ски, ясната и стройна сис­тема от неговите политически въз­г­леди за бъдещото уст­ройс­тво на свободна Бъл­гария, както и своеоб­раз­ният му нрав­с­т­вен катехизис.

Свръх­задачата на живота за Апос­тола е освобож­дението на Отечес­т­вото. И още от самото начало ние виж­даме, че осъщес­т­вяването на тази задача той раз­г­лежда в две главни плос­кости. Пър­вата е пос­тигането на кон­к­рет­ното национално освобож­дение от вар­вар­с­кия агарян­ски гнет. С метафорична яркост и кон­ден­зираност тази цел е фор­мулирана още в началото на неговия недовър­шен опит за автобиог­рафия в стихот­ворна форма: Аз, Васил Лъв­с­кий в Кар­лово роден от бъл­гар­ска майка юнак аз роден, не щях да съм тур­с­кий и никакъв роб,същото да гледам и на милия си род.В Сър­бия ходих и по Влашко скитах; от нийде помощ за наша свобода.

От мига, в който сваля свещеничес­кото расо, цялата енер­гия, страст, воля, целеус­т­ременост, всеоб­х­ват­ната му жиз­нена прог­рама са пос­ветени на бор­бата за национално освобож­дение на Отечес­т­вото. Той не може и не иска да се примири с „гнус­ното и невярно тиран­с­тво“. И тъкмо защото у него викат, крещят до въз­бог национал­ната гор­дост и самодос­тойн­с­т­вото, почти във всяко от пис­мата му диша вул­канична нетър­пимост към всекид­нев­ните „мъки и гнусоти, най-противни на човечес­т­вото и на свободата на съвестта“. Ключовите думи емб­леми за Лев­ски са Отечес­тво, Народ, Свобода, Репуб­лика, Независимост, Справед­ливост, Любов, Хар­мония, Милосър­дие… В писмо до Иван Кър­шов­ски в евангелско-притчов изказ Апос­тола фор­мулира морала на дееца на революцията:„Приписвате ми, какво в очите си гредата ни [не виж­дам], пък косъмът във вашите очи виж­дам по-лесно! Ти, ако иск­рено ми каз­ваш отгоре на пис­мото си: „Любез­ний ми брате“, то тогава не трябва так­воз бутане и за[о]бикалки, но кажи: „Това и това ти е грешка“, та да се поп­равя, ако съм чист човек, както и за вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа нераз­бории, не ги замъл­чавам. За отечество[то] работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поп­равиме и [в]се да си вър­вим наедно, ако ще бъдем хора!“Няма сред бъл­гар­с­ките национал­революционери и побор­ници лич­ност, тол­кова лишена от суета, гор­дост и самом­нител­ност, самох­вал­с­тво, самоиз­тък­ване и самооб­лъщение. В отношението към самия себе си Лев­ски сякаш е изтъкан от смирение, кол­кото и инак да притежава желязна воля и вул­каничен харак­тер. Той неп­рекъс­нато пов­таря, че дори и в жес­токите условия на национал­ноос­вободител­ната борба са нужни милосър­дие, доб­рот­вор­с­тво, тър­пимост, толеран­т­ност, съг­ласие и любов.

А в пис­мото си до Панайот Хитов от 10 май 1871 г. специално акцен­тира: „Дай боже, съг­ласие и любов първо между народ­ните ни главатари! Пък име[то] бъл­гар­ско нека е вой­вода!“

Дори когато е твърде често омер­зен от инт­ригите и коз­ните на отделни кръгове сред род­ната емиг­рация, той под­чер­тава, че делото е важно, а не думите, и по-скоро с прис­кър­бие, откол­кото с ярост, въз­к­ликва: „Стига вече на так­виз нес­поразумения, зависти, укори, че е срамота вече и от циганите! На думи да не гледаме, н[о] на работа!“ Тър­пението на Лев­ски към хората, които под­бира в изнурител­ната си работа по съз­даването на революцион­ните комитети, е пос­ловично. Той много добре раз­бира колко трудно е след веков­ния звер­ски гнет да се раз­будят индивидуал­ните волеви и интелек­туални способ­ности на бъл­гарите, колко бавно и мъчително прог­леж­дат дори и мнозина от актив­ните дейци на революцията. В писмо до Данаил Попов, раз­съж­давайки за истин­с­ките пат­риоти, обрекли се като жер­тва на Отечес­т­вото, всеки от които има обаче своите слабости, той въз­к­ликва: „Ако на так­виз се не повяр­вам, то с камъните ли ще работя?“

За Апос­тола единомис­лието и единодейс­т­вието на комитет­с­ките дейци е в основата на бъдещия успех на революцията. Затова той пос­тоянно говори, че трябва да има „добра сет­нина в пред­п­риятието ни“, защото ако не се под­готви внимателно и както трябва бъдещата революция, тя е обречена на провал. И както той дебело под­чер­тава „твърдо сме убедени, че трябва поне тол­кова да се под­гот­вим, кол­кото е нужно да се пред­види една добра сет­нина в пред­п­риятието ни, защото в нищо не пригот­вени ще има сет­нина нищо и никаква!“

Нека пораз­съж­даваме върху удивител­ната жер­т­воготовна всеот­даденост на Лев­ски в името на Отечес­т­вото — в редица от своите писма Апос­тола посочва, че никакви жер­тви не са нап­разни, щом са пос­ветени на освобож­дението на Бъл­гария. Той гледа на епохата като на своеоб­разен народен жер­т­веник. Пред неговия олтар и в името на святата свобода се пред­с­тавят душите на побор­ниците и национал­революционерите. Но Лев­ски натоварва думата „жер­тва“ и с по-възвишени и многоп­лас­тови значения — доб­роволно и радос­тно пос­вещение в името на завет­ната кауза, цялос­тно прос­вет­ление, езотерично тъл­кувание на пред­наз­начението на отдел­ната човешка лич­ност. В писмо до Филип Тотю от 1 март 1871 г. изригва:

Какво искам повече, като гледам Отечес­т­вото си, че ми е свободно! Такова нали е пред­начер­танието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това тряб[в]а на [в]секи работ­ник бъл­гар­ски: да даваме так­воз пред­начер­тание и тогава работата ни ще свети и Бъл­гар­ско ще гърми най-бляскаво като едничка дър­жава в цяла Европа. И начесто тряб[в]а да се съветуваме ний, дей­ците, щом спазим един другиму пог­реш­ките си, защото [в]секи бърка, па немой да се съ[в]земе. На драго сърце тряб[в]а да обичаме оногова, който ни покаже пог­реш­ката, инък той не е наш приятел.“

            2.

Дякон Игнатий, на чиито плещи Провидението е въз­ложило да бъде глав­ният апос­тол на бъл­гар­с­ката национална революция, е един от пос­ветените духове в новата ни история. Той доб­роволно приема и избира пътя си, който в очите на непос­ветените изг­лежда само като жер­тва, защото е раз­б­рал, че това е не просто индивидуал­ният неот­менен избор на неговата душа, но и вяр­ната посока за пос­тигане на въз­к­ресението и въз­раж­дането на национал­ния дух. Страданията, труд­нос­тите, тегобите, препят­с­т­вията само извисяват и прос­вет­ляват сър­цето на истин­с­кия работ­ник бъл­гар­ски. Така именно се осъщес­т­вява пред­начер­танието на всеки дос­тоен родолюбец — и тогава ние виж­даме как делата на пос­ветените в бъл­гар­с­ката национална революция са осветени от особена вът­решна свет­лина. „Работата ни ще свети“ — многок­ратно под­чер­тава Васил Лев­ски, когато раз­съж­дава за доб­рото и плодот­ворно раз­витие на комитет­с­ките дела.

Невед­нъж Апос­тола съветва побор­ниците да избяг­ват даже и най-малка гор­дост, да не прис­вояват за себе си нищо, но да отдават всичко на народ­ното. Нито страданията и оскъдиците, нито мизериите на тур­с­ките мекерета, ибрик­чиите, чев­ръсто отър­чаващите в конака „изродици бъл­гар­ски“, пречат на прос­вет­ления пог­лед на Васил Лев­ски в бъдещето. Той провижда в това бъдеще и не се уморява да говори, че като народ трябва да се пазим от вражди, от как­вито е пропадало хиляди пъти Отечес­т­вото.

Срещу враж­дата, завистта, омразата, инт­ригите и пр. Лев­ски изп­равя единомис­лието, единобор­с­т­вото, единодейс­т­вието, единод­ружието, единот­вор­чес­т­вото. И никога не пропуска да посочи, че изборът — бил индивидуален или колек­тивен, е личен и свободен. В крайна сметка от нас зависи какво ще изберем — „черно роб­с­тво или златна свобода“, „чиста свобода или юнашка смърт“, национална гор­дост и въз­торг или раз­пад на отечес­т­вените идеали.

Апос­тола на бъл­гар­с­ката революция има поразително пред­чув­с­т­вие за вис­шата справед­ливост на историята. Той знае не тол­кова с разума, кол­кото със сър­цето си, че в „Оня ден“ всекиму ще бъде отдадено своето. Зад израза „Оня ден“ раз­бира, естес­т­вено, деня на освободител­ното въс­тание, но винаги го натоварва и с невидим под­текст — Оня ден, Съд­ния ден, Пос­лед­ния ден, Деня на без­с­т­рашието и саможер­т­вата в името на Отечес­т­вото… В подобни случаи сякаш пророчески усеща всевиж­дащото око на „злат­ната ни свобода“. Свободата става суб­лимация на божес­т­веното, на вис­шата справед­ливост, на нрав­с­т­вената святост, на пъл­ната отдаденост на вис­шата национална кауза. В такъв аспект Лев­ски и глав­ните му помощ­ници удивително приличат на Хрис­тос и неговите апос­толи. При цялото спаз­ване на историчес­ките и духов­ните мащаби, при забележител­ното раз­личие не можем да не видим, че Лев­ски върви през революцията и към героич­ното бесило, както Хрис­тос върви към своята Гол­гота. Той се отнася и към помощ­ниците си и вер­ните дейци на национал­ната революция нав­ремени, както Хрис­тос към своите ученици и апос­толи. За учениците си Апос­тола с гор­дост казва: „Всеки юнак има пред­начер­тание от Прив­ремен­ното ни правител­с­тво в главата си, с което да преваря всяко зло и награжда[ва] всяко добро. Той носи на челото си свобода чиста или смърт.“

Виж­дайки пос­тоян­ните звер­с­тва на прог­нилата и раз­падаща се империя над неговите сънарод­ници, в пис­мата си Лев­ски става все по-остър и рязък. И не се притес­нява да казва, че всеки, който зас­т­рашава общата освободителна кауза, всеки, който предава национал­ните интереси, зас­лужава смърт. И това е релефно и ясно под­чер­тано в „Наказателен закон“, писан преди сеп­тем­ври 1871 г. Съзирайки понякога без­помощ­ността на думите, в дописка до в. „Свобода“ въз­к­ликва: „Думи и раз­съж­дения са вече нап­разни, защото за глухите е [в]се едно Гам­бета ли говори, или крава мука. Нож тряб[в]а да играе, нож; мас­тилото вече не помага! Ние викаме и протес­тираме, ние [в]се плачеме и молиме за помощ; а тур­ците ежед­невно тур­чат малолет­ните ни деца, без­чес­тят девиците и псуват вярата ни и народ­ността ни.“

Но при цялата си понякога ост­рота и ряз­кост Лев­ски еднов­ременно с това е невероятно толеран­тен, веротър­пим, със­т­радателен, благонамерен, доб­рораз­положен. Многок­ратно под­чер­тава, че истин­ски свободна Бъл­гария ще бъде невъз­можна, ако всички етноси, племена и народи на ней­ната бъдеща територия не живеят в брат­ско единение, рав­ноп­равие, любов и социална и расова хар­мония. Дори когато е най-яростен и гневен в избух­ванията си срещу Осман­с­ката империя, Апос­тола говори срещу дър­жавата като сис­тема и инс­т­румент за потис­ничес­тво и национално пороб­ване, а не против тур­с­кия народ. В един образец на зап­лашително писмо до чор­ба­джиите за набиране на сред­с­тва той изрично под­чер­тава: „…ний ще скъсаме веригите на Бъл­гария и ще извадим народа с благос­ловението божие от ада в рай; всич­ките народи, каз­вам, ще живеят рав­ноп­равно с бъл­гаринът под едни чисти святи закони, както е дадено за човекът да живее от бога. Така ще бъде в наша Бъл­гария и за тур­чинът, и за чифутинът, и пр. Само ако припоз­нае законите равно с бъл­гаринът.

            3.

За Лев­ски не е дос­татъчно само национал­ното освобож­дение на Отечес­т­вото. Пос­тигането на отечес­т­вената свобода още далеч не е всичко. Еднов­ременно с това нрав­с­т­веният човек трябва да се бори и за социална справед­ливост, за всеоб­х­ватно освобож­дение на човека от кумири и идоли, от чор­ба­джии и нови тирани, от чув­с­т­вото за национална малоцен­ност или обратно — от заболяването „национална над­мен­ност“. В такива случаи, говорейки за свободата, Лев­ски се изразява като поет и философ, като мис­лител, който има провид­чески усет за раз­витието на историчес­ките събития след десетилетия и столетия. Тъкмо в това двойно качес­тво — борци за национална и социална свобода — Апос­тола вижда историчес­кото пред­начер­тание, съд­бов­ната предоп­ределеност на бъл­гар­с­ките юнаци, мисията на побор­ниците, подобни на Хрис­товите апос­толи.

И затова с ясно съз­нание Васил Лев­ски говори за „историята, която ний въз­к­ресяваме“. „Ний“ в случая са самоот­вер­жените юнаци, които турят отечес­т­вените интереси неиз­меримо по-високо от лич­ните, заряз­ват дом и семейс­тво, пренеб­рег­ват крот­кия и благ уют на род­ното гнездо и се хвър­лят без­с­т­раш­ливо във водовърта на оная историческа мел­ница, която кон­фор­мис­тите подиг­равателно назовават буна и аван­тюра, а истин­с­ките пат­риоти наричат работа за Отечес­т­вото. Нат­рап­чиво, пос­тоянно, неп­рекъс­нато Лев­ски съветва своите следов­ници, глав­ните си помощ­ници, а и редовите дейци на национал­ната революция: „Внимателно бър­зайте!“

Осъз­навайки ясно титанич­ните мащаби на бор­бата за национално и социално освобож­дение, дяконът революционер няма илюзии, че някой друг отвън ще свърши чер­ната работа. И многок­ратно с прис­кър­бие въз­к­лицава по отношение на т.нар. велики сили, че ние твърде често сме били тяхна „машина“. И даже в пис­мото си до Панайот Хитов от10 май 1871 г. дирек­тно изс­т­релва: „Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи как­вото и йоще някои и други има да им мекеруват за жалост. Изгориха ни! Тия пак посяха между нас [в]сякакви инт­риги и пак се не съ[в]зимаме. Затова ни и думат хората от отвън, че не сме били дос­тойни йоще за такава нам свобода. С тая тяхна и голяма дума на нас ни е урок, че тряб[в]а по-напред да си понаредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е.“

Но какво е все пак скритото пос­лание на този тъй ясен и драматичен акцент — „Внимателно бър­зайте!“? Като никой друг титанът на национал­ноос­вободител­ната и революционна мисъл и прак­тика осъз­нава, че пос­тигането на национал­ното и социал­ното освобож­дение изис­ква без­б­рой скъпи жер­тви — ако трябва, „брат брата да убие“; „син баща, баща сина си да убие!“. В същото време на него му е до болка поз­ната демагогията на Европа, която се втурва да „помага“ само когато има корис­тни интереси. Затова Лев­ски изгаря в неп­рекъс­натото желание да насочи младите бъл­гар­ски юнаци да преодолеят заб­лудите и да осъз­наят своите длъж­ности, да проумеят „що е свобода“. Ето защо тол­кова болез­нено той призовава, че на знамето на бъл­гар­с­ката национална революция трябва да бъдат изписани само три думи:

„Свобода и всекиму своето.“ Яростта, през­рението, омер­зението, пог­нусата на Апос­тола на бъл­гар­с­ката революция са еднакво силни и към веков­ните мъчители (а главно прог­нилата осман­ска инс­титуция), и към „предателите, чор­ба­джиите, изед­ниците и тур­с­ките под­лизурки“, които ще „да висят на едно дърво с нашите неп­риятели“. И в прак­тичес­ката дей­ност на Апос­тола, и в неговите писма и бележки в Джоб­ното теф­терче прозира раз­бирането, че за пос­тигане на глав­ната цел — национал­ното и социал­ното освобож­дение — „ний не отказ­ваме помощта и от дяволът“. Тук обаче следва винаги едно емб­лематично „НО“: „Но имаме си пред­начер­тание.“

Много пъти е фор­мално цитирана и повър­х­нос­тно анализирана прочутата фраза на Васил Лев­ски: „Цели сме изгорели от парене, и пак не знаем да духаме!“ Този и редица други фраг­менти редовно са изваж­дани от общия кон­текст или скан­дално повър­х­нос­тно интер­п­ретирани. Ако искаме да раз­берем дъл­бочината на национал­ноос­вободител­ната философия на Апос­тола, трябва да раз­г­ледаме тази фраза в по-широка рамка (която обяс­нява откъде тръгва мисълта му, откъде той черпи логически разумни аргументи за своята теза и каква е кон­к­рет­ната историческа канава):„…а бъл­гарите много хубаво нап­равиха, че се не измамиха подир четите; защ[ото] на четите обязаността беше не да бунят народът, но да свик­ват от градовете и селата умни хора и да им показ­ват как трябва да се пригот­вят, че като им се даде знак за революция, да бъдат всички готови. …че бъл­гарите, ако бяха се пов­лекли след четите, щяха да принесат полза на рус­кият цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на кои в ръцете стои бъл­гар­с­ката свобода; пък тогава нека отс­вирюва Бъл­гария чак до един век йоще. Това така доказ­вам на нашите родолюбци, щото да прес­танат от ония бър­боренията. С факт имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам. В 69-то [лято] препоръчан единият от одес­ките бъл­гари за доб[ъ]р помощ­ник на бъл­гарите; пък не излезе така? Улових му няколко шар­латан­лъци и хайде, отг­дето е дошел. Коги стане за нужно, каза ще го с [в]сичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!“

            4.

Няма друг бъл­гар­ски национал — революционер, деец на освободител­ната ни борба, който тол­кова дъл­боко, многос­т­ранно и проник­новено да раз­бира невидимите движещи пружини на соб­с­т­вената историческа съдба. Ето защо Лев­ски е така внимателен, деликатен и съоб­разителен, тол­кова често нас­тоява за разумен анализ, за задъл­бочено и цялос­тно обг­леж­дане на кон­к­рет­ната ситуация или на цели вериги от причинни зависимости. Именно тук трябва да тър­сим раз­гад­ката на почти магичес­ката натовареност на израза „Внимателно бър­зайте!“. Защото той добре съз­нава, че всяка неразумна, емоционална, неп­ремис­лена, екс­п­ресивна, неп­ремерена стъпка би могла да пов­реди фатално на глав­ната кауза — национал­ното, а и социал­ното освобож­дение на Отечес­т­вото. По тази причина тъкмо Лев­ски в своите писма ни под­нася невероятно точен анализ кога е най-подходящото (дори и в сезонен аспект — пролет или зима) време за всенарод­ното въс­тание за раз­лика от пиш­ман родолюб­ците и без­конеч­ните бър­бор­ковци от Доб­родетел­ната дружина и други лъжепат­риоти.

Преп­рочитайки пис­мата на Лев­ски, както и редовете от неговото Джобно теф­терче, от гледна точка на индивидуал­ната и социал­ната психология ние не можем да не бъдем удивени колко тънък и проницателен психолог е бил Апос­тола, наб­людавайки превъп­лъщенията на отдел­ната лич­ност, а и на цели социални групи. В хода на раз­г­ръщането на революцион­ната ситуация той изс­ледва метамор­фозите на индивида и социал­ната група.

И се опитва да обясни онези избож­дащи очите примери, при които индивидът „днес е човек, а утре магаре“. И добре осъз­нава, че индивидуал­ните особености са след­с­т­вие на расови особености, продукт на социални дис­позиции и исторически предоп­ределени закономер­ности.

С удивителна лекота и естес­т­веност на изказа и в същото време задъл­боченост, проницател­ност и мъд­рост Лев­ски фокусира пог­леда на поколенията върху идеи за бъдещото дър­жавно и социално-политическо уст­ройс­тво на свободна Бъл­гария. Той не само многок­ратно прок­ламира, че след освобож­дението глав­ната длъж­ност и пред­начер­танието на иск­рения работ­ник бъл­гар­ски са да се пос­вети на изг­раж­дането на чиста и свята репуб­лика. Но в изумител­ния си „Наказателен закон“ Лев­ски дирек­тно прок­ламира в § 3: „Ако някой презре и отх­върли пред­начер­таната дър­жавна сис­тема „демок­рат­ска репуб­лика“ и със­тави пар­тии за деспотско-тиранска или кон­с­титуционна сис­тема, то и так­визи ще се считат за неп­риятели на отечес­т­вото ни и ще се наказ­ват съ[с] смърт.“

            5.

Нека сега се вър­нем към реторич­ния въп­рос от началото — какво се крие зад загадъч­ния вопъл „Народе????“. Според нас в този въз­к­лик Лев­ски е кон­ден­зирал цялата си непомерна и неиз­тощима любов към бъл­гар­с­кия народ, със­т­радател­ното си раз­биране и приемане на неговите кривици и исторически обременености, но в същото време и възторжено-ликуващото предусещане за бляс­кавото му бъдеще. Словес­ната мъл­ния „Народе????“ обяс­нява и драмата на национал­ноос­вободител­ната борба с всички зиг­заги, черни предател­с­тва, светли мъченичес­тва, пропадания и въз­земания. И философията на изк­лючител­ната веротър­пимост, която носи в корените си бъл­гар­с­кият етнос (по обяс­ними исторически причини). И мис­териите на няколко велики древни цивилизации, втъкали мощта и таланта на своите хилядолетни пос­лания във вените на историчес­ката бъл­гар­ска кръв. И безум­с­т­вото на храб­рите, за които няма власт над оная глава, решила да се отдели от плещите си в името на отечес­т­вената кауза. И мъд­рото съзер­цание, в което може би зрее мъж­дукащият пламък на съм­нението. А какво би станало, не дай Боже, ако уст­ремен към национал­ното си освобож­дение, нашият народ трагично и без­въз­в­ратно пропусне звез­д­ните си мигове?

            6.

Вероятно още много нюанси има скрити във вул­канич­ния поп­лак „Народе????“. Нашата задача и пред­начер­тание днес са да раз­гадаваме плас­товете на десет­ките свещени пос­лания, които са кодирани в думите на Лев­ски. И за да раз­берем още по-добре драматично важ­ното пос­лание на въз­к­лика „Народе????“, трябва да спрем да тъл­куваме повър­х­нос­тно и едноп­лас­тово и друга сак­рална фраза на Апос­тола: „Ако е за в Бъл­гар­ско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме.“

Апос­тола говори не тол­кова за абс­т­рак­т­ната демиур­гична всесъз­даваща и всесът­воряваща сила на вселен­с­кото време, кол­кото за кон­к­рет­ното бъл­гар­ско историческо време в навечерието на Освобож­дението. Невероятно трудно е да се пос­тигне узряване на народ­ното съз­нание, за да се приб­лижи тъй жадуваната свобода. И затова душите на побор­ниците кипят и съз­дават времето, те го обръщат и то тях обръща. А в процеса на благород­ния кипеж народът трябва да се под­готви, за да пос­рещне изг­ряващото национално и социално освобож­дение. Само дос­той­ният е свободен, само вът­решно узрялото за хар­мония и независимост общес­тво е свободно!

            7.

Народ­ното съз­нание е като нива, според Апос­тола. Тя трябва да бъде внимателно и тър­пеливо обработ­вана, за да се добие очак­ваната реколта. В преносен смисъл облагородяването на народ­ното съз­нание изис­ква дълъг период и титанични усилия за преодоляване на трагич­ното историческо нас­лед­с­тво — страх от веков­ния поробител, нерешител­ност, без­волевост, пригаж­дане, философията на прек­лонената главичка, която остра сабя не сече, закър­няло и почти изчез­нало чув­с­тво за национално дос­тойн­с­тво, загуба на паметта за величавото историческо минало и пр.Левски в най-голяма степен, но и неговите сърат­ници, осъз­нават, че са необ­ходими години наред тър­пелива работа, за да изт­ръг­нат роб­с­кото от себе си. Над­мог­ването, преодоляването на роб­с­ката психика изис­ква всекид­невни усилия. Нека си припом­ним тук колко години и жер­тви са били необ­ходими на дей­ците на редица европейски национални революции, за да пос­тиг­нат своите цели.

Побор­ниците много добре са осъз­навали, че отиват кур­бан, но въп­реки това са вър­вели с гордо вдиг­нати глави към своя страховит и величав избор, защото са осъз­навали с жес­тока яснота, че само по този начин ще се ускори процесът на помъд­ряване и израс­т­ване на нацията.Левски и апос­толите със своята саможер­тва са изиг­рали ролята на онези благот­ворни духовни семена от прит­чата на Иисус, попад­нали на под­ходящата почва. От тях пониква и израс­тва гората на бъдещата бъл­гар­ска Свобода.

И ако Христо Ботев е пър­вата и най-ярка манифес­тация на бъл­гар­с­кия расов гений, както твърди Гео Милев, то най-категоричното доказател­с­тво, че се ражда духът на една нова дър­жава, въз­к­ръс­ваща от руините на дъл­говеч­ното роб­с­тво, са духов­ните икони, нрав­с­т­вените идоли, социал­ните пътепоказатели, как­вито са Лев­ски и побор­ниците. Лев­ски, Ботев и национал­революционерите въп­лъщават неиз­коренимата способ­ност на бъл­гар­с­кото племе да се самоп­роиз­вежда, самоп­родъл­жава, самосъз­дава, самовъз­к­ресява след столетия чуждо иго. Ако Ботев е огнедишащото сърце на национал­ната и социал­ната революция, Апос­тола Лев­ски е разумът на тази революция — той мисли и пред­начер­тава с десетилетия напред.Непрестанно припом­няйки си през десетилетията и вековете духов­ните пос­лания на Васил Лев­ски, ние ще ставаме все по-волни, излъч­ващи вът­решна свет­лина и свободни.

 

От в. „Земя“, 20 фев­руари 2023 г

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук