КРИЗА, РАЗПАДНИ ПРОЦЕСИ, НЕДОВЕРИЕ КЪМ ВОДЕЩАТА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКА ЦЕННОСТ – ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

0
744

Нарастването на противоречията, класовите разделения и множеството кризисни процеси на неолибералния капитализъм през последните десетилетия разделят и поляризират обществата икономически, институционално, етнически, расово, класово, идеологически, а според световно известни учени като бившия председател на Американската социологическа асоциация и директор на Центъра Фернан Бродел в Ню Йорк Имануил Уолърстейн ни водят дори и към терминалния край на този капитализъм. Това е съпроводено с рухването на доверие в институции, политици, медии, авторитети, за което смехотворно нашенските „демократи“ обявяват за виновни Путин и Русия. Рязко нараства поляризацията на обществата и възприемането на другия като враг, който трябва да бъде смачкан и унищожен. Така нар. език на омразата, при който милиони хора ненавиждат определени лидери и други милиони хора се превръща във всекидневие. Виждаме това от скока например на стрелбите, убийствата, нападенията по улиците на САЩ. Не е случайно, че скорошно изследване сочи, че около половината от населението на САЩ очаква нова гражданска война през следващите години, каквато има там в средата на XIX век. [i]

Мамфела Рамфеле, съпредседател на Римския клуб написа във връзка с кризисните процеси в либералната демокрация при неолибералния капитализъм следното: „Провалите на демокрацията по света, включително в Съединените щати и Европа, поставят под въпрос основите на нашите системи за управление. Управлението на общите блага – съвместно притежаваните общи обществени блага и услуги, които са от съществено значение за живота – изисква коренно различен подход. Ако разбираме доброто управление като справедливо разпределение на ресурсите за насърчаване на благосъстоянието на гражданите и здрава биосфера, трябва да признаем, че много малко държави в света могат да се считат за добре управлявани.“[ii]

Според данните от последното изследване на ежегодно правения световен барометър на доверието от компанията Еделман – така нар. Еделман барометър на доверието, публикуван през януари 2023 г. най-поляризираните и разделени страни в света са САЩ, Испания, Швеция, Аржентина, Колумбия, Южна Африка. Когато са попитани дали хората в техните страни са по-разделени в сравнение с миналото положително отговарят 80 % от нидерландците, 78 % от бразилците, 75 % от шведите, 70 % от французите, 67 % от американците, 66 % от германците, 65 % от британците,  55 % от италианците.  САЩ, за която един български „демократизирал“ се артист пееше в началото на реставрацията на капитализма „Кога ще ги стигнем американците“, са една от най-силно поляризираните държави в света, в която доверието в обществото към всички институции и перспективите за бъдещето е силно намаляло,  противопоставянето на републиканци и демократи е по-голямо от всякога от Втората световна война насам, а голямо число от американците говорят, че е възможна нова гражданска война. Проучвания на отношенията между двете партии в САЩ показват, че докато през 2016 г. 35 % от демократите в САЩ смятат, че републиканците са неморални хора, днес този процент е 64. От другата страна, през 2016 г. 47 % от републикаците смятат, че демократите са неморални, а днес 72 % мислят така.[iii]

В така нар. развити страни на Запада рязко пада оптимизмът за бъдещето, вярата че обществото им се движи в правилната посока. На въпроса дали семейството ти и ти ще живеете по-добре след 5 години във Франция отговарят положително едва 12 % от французите, в Германия – 15 % от германците, в Италия – 18 %, в Нидерландия – 19 %, във Великобритания – 23 %, в Испания 26 %, в Швеция – 29 %.[iv] Стотици милиони хора в евроатлантическия Запад не вярват, че техният неолиберален капитализъм и корумпирани политически системи ще им донесат по-добро бъдеще. А у нас повече от 33 години реставраторите на капитализма ни обясняват, че ни водят към „светлото бъдеще“ на евроатлантическия Запад и че „времето е наше“. Същото това бъдеще, в което гражданите на Запад не вярват.

Всяка година от 2006 г. насам се публикува Индекс на демокрацията на Еconomist Intelligence Union, чрез който се класират държавите в света по равнището на тяхната демокрация. Той  се основава на оценки по 60 показателя, групирани в пет категории: изборен процес и плурализъм, граждански свободи, функциониране на правителството, политическо участие и политическа култура. Държавите се категоризират в типове режими въз основа на общия им резултат в индекса. САЩ, които налагаха през последните десетилетия с бомби, цветни революции и  НПО-та своята либерална демокрация по света, вървят назад в класацията в глобалния Индекс на демокрацията на Economist Intelligence Unit , според който те вече са „дефектна демокрация“. Същото се отнася и за Белгия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Гърция, всички източноевропейски държави. В последния доклад за Индекса на демокрация от тази година се прави извод, че в момента равнището на демокрация в света е най-ниското откакто се прави неговото измерване през 2006 г. Особено ускорено е падал той от 2010 г. насам, когато бе предходната икономическа криза, дала началото на по-големите кризисни процеси, протичащи в момента.[v]

Това се вижда и в нарастващия контрол и цензура в сферата на идеологията, възможностите за достъп до водещите медии с алтернативно съдържание. Либералните демократи винаги са се тупали по гърдите, че те са за „свободата на словото“, но това, което наблюдаваме през последната година в контекста на войната с Украйна надминава много повече ограниченията, които съществуваха по времето на държавния социализъм на излъчването в тези страни на специализирани пропагандни радиостанции на САЩ като „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“. С официални решения на органи на ЕС на територията на държавите в него днес е забранено излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасянето нз излъчването по какъвто и да е начин на  основни телевизионни канали на Русия, както и споделянето на видеоклипове от техни предавания в социалните мрежи – на  Russia Today English;  RT – Russia Today UK;  RT – Russia Today Germany;  RT – Russia Today France;  RT- Russia Today Spanish;  Спутник;  Россия RTR /  RTR Планета;  Россия 24;  TV Centre International;  NTV/NTV Mir;  Россия 1;  РЕН TV; Первый канал. И това не е просто резултат на войната в Украйна, а на цялостната криза на либералната демокрация и то във водещи страни в света. Проучванията в САЩ например показват, че над 50 % от американците смятат, че националните медии се занимават с дезинформация и манипулиране на хората.  Едва 25 % от анкетираните са готови да им вярват и да мислят, че те им казват истината.[vi] Е, ако американците не вярват на собствените си медии защо тогава тях не ги забранят?

Не само у нас, а нарастваща част от хората в различни страни не гласуват на изборите, защото не виждат смисъл от това и реално на много места управляват политици, които са получили 10-15 % от гласовете на имащите право на глас, т.е. така нар. „демократично представителство“ на практика не съществува. Не виждат някого на когото може да имат доверие. Имаме рухване на доверието към системните леви и десни партии и възход на популизма, национализма, нови версии на фашизма. Стигна се до там, че във водещите западни държави се появяват феномени, които са изглеждали невъзможни довчера – нападението и опитът за превземането на Капитолия в САЩ, опитът за преврат в Германия. Недоволството от съществуващите икономическа и политическа система водят до непрекъснати протести, бунтове, шествия навсякъде в евроатлантическия Запад. Видяхме го отчетливо през последните години в една традиционна либерална демокрация като Франция, където  през 2018-2020  г. „жълтите жилетки“ събираха стотици хиляди хора, недоволни от правителството. След това през януари и февруари 2022 г. протестиращите срещу повишаването на възрастта за пенсиониране бяха над един милион. После дойде юни 2022 г., когато имаше гигантски бунтове от огромно количество хори из цяла Франция във връзка с убийството от полицай на 17 годишен младеж.

Неверието на американците в основните техни институции е на исторически ниски равнища и не се различава от това в България, т.е. либералната демокрация съвсем не създава легитимни в очите на гражданите институции. По данни от изследване на агенция „Галъп“ от началото на юни 2023 г. само 26 % от американците имат доверие в основната тяхна институция- тази на президентстството, нищожните 8 % се доверяват на американския конгрес, само 14 % имат доверие на новините, показвани по американските телевизионни канали, 18 % – на вестниците, 14 % на големия бизнес. Обърнете внимание – 27 % е доверието към Върховния съд,  само 17 % имат доверие на наказателната им система, т.е. че в САЩ можеш да бъдеш осъден честно и справедливо. У нас цифрите не са по-добри, но нашенските политици ни обясняват от сутрин до вечер, че причината била не в системата на капитализма, а в конституцията, те щели да я променят и така ще цъфнем и вържем.  Средното доверие към всички основни американски институции е 26 % – най-ниското от 1979 г. насам, преди началото на неолибералния капитализъм, когато е 48 %.[vii] Както виждаме, не вярват нито на тяхните капиталисти, нито на политиците и либералната им демокрация. Това са резултатите от техните евроатлантически ценности и войните, които водят по целия свят през последните десетилетия за „налагане на демокрацията“ и „защита на демокрацията“ – от Афганистан, Ирак, Либия и Югославия до Сирия и прокси-войната в Украйна.

Но същото е и в България, която възприе модела на американския неолиберален капитализъм и олигархизирана и контролирана от големия бизнес  и външни геополитически сили политическа система. Според изследване на Алфа Рисърч от юни 2023 г., както и в Америка, нищожните 8 % от българските граждани имат доверие на водещата институция на буржоазната демокрация – парламентът, 20 % – към правителството, а доверието към българския президент е 33 %.[viii] Обърнете внимание, ако в САЩ само 14 % имат доверие към телевизионните канали и 18 % към вестниците, то у нас изследванията показват, че 28 % от българите, т.е. малко повече имат доверие към журналистите.[ix] Ако в САЩ доверието към Върховния съд е 27 %,  а в наказателната им система – 17 %, то в България пак според изследване на Алфа Рисърч само 13 % имат положително отношение към работата на съда и 8 % – към главния прокурор.[x] И там, и у нас не вярват на празнословията за „свобода“ на медиите и огромната част смятат, че по тях не се говори истината. И там и у нас не вярват на съдебната система, че наказва корумпираните и виновните. Не вярват на парламентите. В този смисъл не вярват, че политическата система, в която съществуват е реална демокрация, а че само формално е такава, а реално е нещо друго, подчинено на логиката на функциониране на неолибералния капитализъм. Смятат очевидно, че „демократично“ избраните политици обслужват някакви други интереси на властови групи и на едрия капитал, на така нар. „дълбока държава“ и „паралелна държава“, че са корумпирани и не си вършат работата, което е типично за неолибералния капитализъм, в който ни вкараха с крясъци „демокрация“. Това са резултатите от така нар. „преход към демокрацията“, извършен от нашите реставратори на капитализма – невиждано в историята неверие в основните институции и медии, които съставляват тяхната „демокрация“. Както виждате, не само у нас, но и в Америка е така – в световния хегемон, разпространяващ така нар. либерална или формална демокрация, към която няколко десетилетия сочат нашите политици и ни обясняват, че трябва да станем „нормална държава като тях“.      За все повече хора от евроатлантическя Запад сегашните държави не могат да предложат някакво по-добро бъдеще, а политиците изглеждат некомпетентни „калинки“,  корумпирани, обслужващи задкулисни фигури, едрият бизнес, корпорации, други държави. По-отчетливо от всякога големи маси от хора осъзнават, че става дума за буржоазна демокрация, която се тресе с кризата на капитализма. Това се вижда и от тенденцията на възход на недоверието към политици, бизнеси, авторитети. Имаме криза на институциите, нарастващо количество локални, национални и глобални протести, които днес благодарение на взаимосвързаността и социалните медии могат да бъдат предизвикани много бързо и да съберат много хора

________________________________________

[i] Ortega, Rodrigo Perez. Half of Americans anticipate a U.S. civil war soon, survey finds, In: Science, https://www.science.org/content/article/half-of-americans-anticipate-a-us-civil-war-soon-survey-finds, July 19, 2022

[ii] Ramphele, Mamphela. For the common good: current geopolitical challenges and the consequences for official development assistance, In: Club of Rome, https://www.clubofrome.org/blog-post/ramphele-geopolitics/, November 23, 2022

[iii] Woodruff, Judy and Frank Carlson. How today’s divisions in America are different from what we’ve, In: https://www.pbs.org/newshour/show/how-todays-divisions-in-america-are-different-from-what-weve-seen-before?fbclid=IwAR2AToULFRr5ZbQGn8HpQPylLybN-lFGtesOb5akQSHtJrn6K24UoGxFNkc, February 22, 2023

[iv] 2023 Edelman Trust Barometer, Edelman, 2023

[v] Amoros, Raul  and Nick Routley, Sabrina Fortin.Mapped: The State of Global Democracy in 2022, https://www.visualcapitalist.com/mapped-the-state-of-global-democracy-2022/, May 13, 2022

[vi] Here’s what Americans think of news organizations, In: World Economic Forum, https://www.weforum.org/agenda/2023/02/americans-think-of-news-organizations?utm_source=facebook&utm_medium=social_scheduler&utm_term=United%20States&utm_content=22%2F02%2F2023%2018%3A30&fbclid=IwAR2RouvK-NvuGFa_Ch116bek-7iCQ9ea8-pPvBjITKFLMZxivf9aEBP8a3w, February 21, 2023

[vii] Saad. Lydia. Historically Low Faith in U.S. Institutions Continues, In: https://news.gallup.com/poll/508169/historically-low-faith-institutions-continues.aspx?utm_source=facebook&utm_medium=o_social&utm_term=gallup&utm_campaign=news-faithininstitutions071423&fbclid=IwAR1JyPXu-THoGoKgalFVrL8FfwsFPrq5zCyNedaE7wLoSFFDnRnulBVneNI, July 6, 2023

[viii] Обществено-политически нагласи: юни 2023 г., В: https://alpharesearch.bg/post/1012-obshtestveno-politicheski-naglasi-iuni-2023g.html, 30 юни 2023

[ix] Все по-малко хора в България имат доверие в медиите. Информират се онлайн и от социалните мрежи,  В: https://debati.bg/vse-po-malko-hora-v-balgaria-imat-doverie-v-mediite-informirat-se-onlayn-i-ot-sotsialnite-mrezhi/, 15 юни 2023

[x] Политически ресурси и рискове пред новото управление, В: https://alpharesearch.bg/post/994-obshtestveni-naglasi-fevruari-2022.html, 28 февруари 2022

15 юли 2023

От сайта „Клуб 24 май“

Предишна статияРАЗВИТИЕТО НА НОВИ И ЗЕЛЕНИ ИНДУСТРИИ ДАВА ПЕРСПЕКТИВА ПРЕД МЛАДИТЕ ХОРА ДА ОСТАНАТ В ЕВРОПА
Следваща статияОБЩЕСТВЕНИЯТ ДОГОВОР МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ПОЛИТИЦИТЕ Е СКЪСАН
Avatar photo
Проф., д.ф.н. Васил Проданов e преподавател в УНСС. Бил е главен секретар на Българското философско дружество (1978 – 1989), директор на Института за философски науки (1988 – 1992) и на Института за философски изследвания към БАН (1995 – 2010). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които „Познание и ценности“, „Биоетика“, „Биосоциални ценности“ и др. Проф., д.ф.н. Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. От 1988 до 1992 г. е директор на Института за философски науки, а от 1995 до 2010 г. – директор на Института за философски изследвания към БАН. Автор на 24 книги и 550  научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Специализирал е и чел лекции в Русия, САЩ, Великобритания, Унгария. Директор на Тракийския научен институт. Идеологически интерпретации на периодите 1944 – 1989 и 1989 – 2019 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук