ЛЯВА БЪЛГАРИЯ – идеи, политики, единение

Поставяме началото на едно движение за формиране на силен ляв вектор в политическия и обществения живот на България. Ляво движение без БСП е невъзможно. За силна левица е нужна диалогична БСП.

0
1944

Лявото политическо пространство у нас е разделено и е на път  да изчезне. Нужни са ни единение, нови идейни ориентири, съчетаващи традиция и съвременни политически решения. Време е задачите на Лява България да  бъдат формулирани на базата на честна и откровена дискусия, с мисъл за бъдещето на Родината!

         Така група социалисти – членове на НС на БСП, от Платформа „Социализъм ХХІ век“, от Инициативата „Социалисти.бг“ и активисти на Софийската градска организация на БСП – се обърнаха с покана за среща около кръглата маса на тема „ЛЯВА БЪЛГАРИЯ – идеи, политики, единение”. В отговор на поканата и на призива „Нека заедно станем част от промяната и единението на ЛЯВА БЪЛГАРИЯ!“ на 29 ноември 2022 г. в зала 7 на Националния дворец на културата в София се събраха десетки към членове на БСП, ръководители и активисти на други леви партии и организации, представители на бизнеса, на науката, образованието и културата, на местната власт, експерти и журналисти.

Модератор на срещата бе Костадин Паскалев – член на НС на БСП. Във въвеждащите му думи бяха очертани мотивите на инициаторите за свикването на срещата и бяха представени участниците в нея. Представителят на Платформа „Социализъм ХХІ век“ д-р Валери Жаблянов говори за това какво представляват левите идеи и левите политики днес и колко необходими са те на съвременна България. В дискусия последователно взеха участие Красимир Карамфилов – член на НС на БСП от Пловдив, Мая Манолова – ПП „Изправи се България“, Георги Първанов – президент на Р България (2002-2012), Донка Михайлова – член на НС на БСП, кмет на Троян, Георги Кадиев – ПП„Нормална България“, Симеон Славчев – ПП „МИР”,  Христо Кавалски, който прочете проекта на Обръщение на участниците в срещата към социалисти, хора на лявата идея и  граждани,  проф. Дончо Конакчиев, Татяна Дончева – ПП„Движение 21“, проф. Светла Тошкова, проф. Александър Томов – ПП„Българска социалдемокрация – Евролевица”, Георги Пирински – главен редактор на сп.”Ново време”, Румен Петков – ПП „АБВ” и Йордан Фердинандов. В хода на разговора с въпроси, мнения и предложения се включиха и Ана Пиринска, проф. Светлана Шаренкова, Георги Божинов и др. При закриване на срещата Костадин Паскалев съобщи, че в следващите няколко дни ще бъдат обобщени и отразени в текста на Обръщението споделените в хода на дискусията предложения и бележки и предложи в рамките на следващите две седмици ръководствата на партиите, участвали в срещата да обсъдят дали и как ще участват в по-нататъшните действия по реализирането на единението на левите политически и обществени сили в България. 

  От името на инициаторите анонс за предлаганата среща десетина дни преди нейното провеждане направи  Костадин Паскалев. Споделеното от него оправдано предизвика както оживление сред членовете и организациите на БСП, така и засилен публичен интерес. В медиите освен кратки журналистически информациии се появиха интервюта, изявления и публикации на членове на БСП, на Татяна Дончева, Красимир Янков, Мая Манолова и на други ръководители и дейци на леви политически партии и организации, на политолози и анализатори. Ден преди срещата на специален брифинг председателката на БСП Корнелия Нинова и членове на ИБ на НС на БСП коментираха нейния замисъл и обявиха поканата си към членове на БСП, напуснали по различни причини и в различно време нейните редове, да се върнат в партията и в нейните организации да работят за единението на левицата. Предложение, което целеше отклоняване на вниманието от същностния проблем за лявото единение. Това бе отбелязано и при коментирането му по време на срещата и след нея.  Самата дискусия около кръглата маса бе широко отразена в средствата за масова информация. Сред многото коментари се откроиха със своите оценки и квалификации, специфичен език и необосновани нападки, тези на журналиста Александър Симов и на Атанас Зафиров – зам.председател на НС на БСП, специално поканен, но не участвал в срещата. 
            За да представим обективно и пълно предварителните намерения на инициаторите, реалната дискусия по време на срещата и следващите обсъждания, исторически справки, аналогии и препратки, теоретически разсъждения, проектите на политически документи и практическите действия за постигането на лявото единение, в специалния раздел Дискусия „Социализъм ХХІ век“ на сайта „Ново време“ публикуваме встъпителното слово на Костадин Паскалев, изказването на Георги Пиринскии и окончателния вариант на Обръщението към социалисти, хора на лявата идея и  граждани. На адрес https://youtu.be/fmgjQatUVtY интересуващите се ще могат да се запознаят с пълния видеозапис на срещата. В следващите дни ще може да се прочетат  и текстовете на д-р Валери Жаблянов, на участници в разговора и на други автори, съпричастни към проблемите на левицата. /НВ/

Костадин Паскалев
Уважаеми дами и господа, скъпи приятели,
След повече от десет години управление на ГЕРБ, в различни конфигурации, краткосрочно злополучно управление на БСП и ДПС, странно управление на четворната коалиция на Продължаваме промяната, Демократична България, БСП и Има такъв народ, България се оказа:

  • с неизградени магистрали, но огромни корупционни скандали и неразплатени средства за изпълнени и неизпълнени дейности и действащи договори;
  • с фалирали банки, без отговор – защо, но с преразпределени активи;
  • с нереализирани енергийни проекти –АЕЦ „Белене“ и Южен поток, но изграден Турски такъв. Не станахме газов хъб, но внасяме газ от Гърция. Засега изнасяме ток, но ще разберем как ще е след Плана за възстановяване и устойчивост;
  • със санирани тук – там жилищата – на над европейски цени;
  • с платени, но не получени самолети – и се готвим за следващо плащане;
  • с изчезнали данни в Агенцията по вписванията;
  • с липсващи детски градини и ясли, но заявена грижа за демографския срив;
  • с няколко парламента, без спомен за приноса им за развитие….

България остава най-бедната, затънала в социална, демографска и здравна кризи държавата в Европа.
Обществото ни е белязано от несправедливости и неравенства – в труда, доходите, регионите, социалните групи.
Всичко това доведе до загуба на доверие. Избирателите намаляват, не толкова заради демографската криза, колкото заради загубата на доверие на гражданите в политическите партии.
Политическите партии са в тежка конфронтация и, очевидно, правителство може да има само ако бъдат прегазени всякакви принципи.
В тази тежка за България действителност левите политически партии получават все по-слаба подкрепа.
Моралната, идейната, организационната и кадровата криза доведоха  до исторически най-ниските изборни резултати  и за БСП.
Милиони български граждани – хора на наемния труд, представители на малкия и семейния бизнес, интелектуалци и  пенсионери, не се чувстват представени в политическия живот на страната.
В тези условия, група социалисти от Платформа „Социализъм ХХІ век“, „Социалисти Бг“, членове на НС на БСП, общински партийни съвети, кметове, хора с леви убеждения, в рамките на проведен диалог, решихме да предизвикаме среща на партии и организации, свързани  с БСП и леви хора. Още в предварителните разговори за мен беше ясно, че основният проблем пред нас ще бъде доверието.
Единственият начин да преодолеем очевидно съществуващото недоверие са разговорите, честни, откровени, с грижа за държавата и лявото в нея.
Нужно е да оценим:

  • възможно ли е ясно да формулираме идеите си за развитие на обществото и държавата ни;
  • и ако е да, сме ли в състояние да създадем работеща организационно структура, която да може да увеличи политическото представителство на левицата;

Една страна и народ, които се стремят не просто да оцелеят в съвременния свят, а да заемат достойно място в него,  следва  да имат национална стратегия за развитие, която да формулира цели й в основните сфери – икономическа, социална, енергийна, културна, в здравеопазването, образованието, външната политика, сигурността и пр.
Имаме ли ги?
Азбучна истина е, че в държавите, където икономическото и социално неравенство е най-малко, обществата са най-сплотени, единни и неразделени по никакъв признак. Може би, това следва да е целта ни!
За да постигнем такава държава  е необходимо развитие, основано на:

    • Работещата икономика е преди всичко производство на стоки.
    • Разпределение на националното богатство – социално, справедливо и солидарно. Всяко богатство е придобито в условията на съществуване на самото общество и като такова е задължено пред това общество, а това се регулира с целенасочена социална и данъчна политика.
    • За да са налице първите две е нужна силна държава.

Според някои лявото обединение не следва да се конструира около програма, а около диагноза какво и защо се случва и желание в страната да има истинска левица, която ограничава социалните неравенства и осигурява сравнително предвидим и спокоен живот в страната. Това, съчетано с откровено признаване на грешките, без да е самоизтезание и с излизането напред на млади, професионално реализирани хора, с подкрепата на вече утвърдени, публично авторитетни личности без властови амбиции, дават сигурност за успех.
Други считат, че „нова левица“ може да има бъдеще само, ако покаже на обществото точно, ясно и разбираемо кого представлява, какво и как иска да постигне. Иначе ще бъде поредния „политически проект“ създаден от „обичайните политически фигури“ и ще предизвика единствено поредно отвращение в народа.
Вероятно всички са прави!
Последните избори са тези, на които най-често чувах – няма за кого да гласувам, не разпознавам политическа партия, която да отразява моите желания и интереси. Отговорността към тези хора е личната ми мотивация да бъда тук.
Днешната среща си е поставила трудна, но неизбежна задача – началото на честен и градивен разговор между различни партии и хора за консолидация на лявото в България.
Искам да благодаря на всички участници, които преодоляха съмненията, недоверието, различията и днес присъстват  в тази зала.
Разбира се на:
Мая Манолова и „Изправи се България“,
Татяна Дончева и „Движение 21“,
Румен Петков и АБВ,
Георги Кадиев и „Нормална България“,
Симеон Славчев и МИР,
Красимир Янков и „Българска прогресивна линия“ отказа,
но тук са
Александър Томов и „Българска социалдемокрация – Евролевица”,
Александър Паунов и Комунистическа партия ня България,
Минчо Христов и Движение на непартийните кандидати.
Искам да благодаря и на всички представители на БСП, на НС на БСП, на общински партийни съвети, на кметове, на социалисти, леви хора, на г-н Първанов, на обществено ангажираните преподаватели и професори, представители на изкуството и културата, на младите, които не са загубили  надеждата!
Искам специално да се обърна към хората в България, които не участват в политически партии, но определят себе си като леви или центристи – проявете активност, участвайте в този процес!
Благодаря за интереса на медиите и държа да подчертая за пореден път – това не е учредително събрание, няма предварителни решения, тук не се избира лидер.
С пожелание за равнопоставен, коректен и откровен диалог откривам нашата среща.

Георги Пирински           
Тук сме, защото поканата от Костадин Паскалев докосна едно споделено очакване за разговор между всички, които виждат насъщната необходимост от силна левица в България днес. Дали ще го оправдаем, зависи от действията, които ще предприемем след нея.
Вчера, на една конференция ни напомниха, че основната идея, обединяваща най-различните леви формации, е идеята за изконното равенство между хората като свободни личности в солидарно общество. Констатираме, че обществото ни днес е пълно отрицание на тази ценност, раздирано от драстичните неравенства между единия процент свръхбогати и огромното мнозинство наши съграждани – не само работещите бедни по договор или въобще без такъв, а и номинално високоплатените ай-ти кадри, тежко експлоатирани от биг тех мегакорпорациите, селскостопанските  производители, ограбвани от безсъвестните прекупвачи, самонаетите и предприемачите, мъчещи се да работят на светло в губеща борба с всевластието на беззаконието. И съвсем не на последно място пенсионерите, с право разчитащи на спокоен живот въз основа на изработеното от тях самите.
Ето защо днес първа задача на левицата е да събуди волята за обрат в полза на равенството на шансовете в живота, за солидарност вместо отчуждение и агресия, и да посочи реалните пътища за осъществяването им. Партиите от центъра и десницата нито искат, нито могат да се заемат с подобна свръх задача. Проблемът е, че и днешната БСП, в сегашния си вид и състояние, се оказва неспособна да стане достоверен носител на подобна спасителна за страната мисия.
И тук е смисълът на днешната среща – да се постараем да обсъдим как да дадем живот на силна левица, годна да зареди множеството леви хора у нас, а и цялото общество, с обосновани очаквания за осъществима политическа алтернатива, способна да превъзмогне съсипващите неравенства и несправедливости в полза на живот в равноправие и солидарност.
Имаме реален шанс, просто защото такава алтернатива днес е жизнено необходима. Нямаме право да го пропилеем.

 
em>

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук