НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО „СИНПИ-М9М“

1
273

На 12-ти т.м. Калоян Паргов обяви целта на учредения на 6 юни 2022 г. Стратегически институт за национални политики и идеи – да провокира разговор за бъдещето, за България след 20-30-50 години, да даде вижданията си за отделни сектори. По съобщенията в медиите, първата и най-важна задача, която СИНПИ си поставя, е реализацията на проект „Мисия 9 000 000 българи“ (М9М) с безспорния аргумент, че „от първостепенно значение е да бъде разработена национална доктрина за оцеляването на нацията … независима от идеологическа, икономическа и партийна конюнктура“, която „да обединява всички социални прослойки на обществото“. Нещо като „национални цели с неутрални средства“.

Във връзка с обявената „провокация за разговор“, що се отнася до проекта М9М, то възникват поне следните няколко съображения.

Първото – според К. Паргов, целта „9 милиона българи“ е обозрима в средата на 80-те години на миналия век, когато нацията е наброявала над 8 900 000, „малко след което, в началото на 90-те“ трендът тръгнал „категорично надолу“, като преброяването от 2021 г. констатира население от 6,5 млн. Всъщност, трендът тръгва надолу не от началото на 90-те, а още в течение на 80-те години на миналия век. Данните на НСИ свидетелстват, че през 1980 г. броят на населението е бил 8 876 600, а през 1989 г. вече е със 100 000 по-малко – 8 767 308. Броят на новородените за същите години е бил 128 190 срещу 112 289.

Да, резкият спад на населението настъпва след 1990 г., но признаците за  назряващата демографска криза ясно се очертават още в късния авторитарен социализъм с неговата изчерпваща се командно-административна система. Да се затварят очите за тази обективна истина означава за пореден път да се рециклира фалшификата, че сега „търпим последиците от 10 ноември“, вместо да се назовава коренът на проблема – отказът на БСП категорично да отстои демократичната социална алтернатива на промените /в т.ч. и под формата на „истински лявото“/, откривайки път на разрушителния реваншистко-реставраторски щурм на десницата в различните й превъплъщения. С подобно заравяне на главата в пясъка проектът М9М изначално стъпва на гнила дъска.

Второто – отново според Паргов, „политическата реалност сега представя пред обществото само партийна логистика – кой с кого и как. Без цел и посока.“ Да, „реалностите“ днес са отчайваща картина на отблъскваща гражданите пълна дискредитация на партии, политици и парламент, потъпкващи елементарните морални и конституционни норми за служба в интерес на обществото.

Но, що се отнася в случая до застрашителната демографска перспектива, Програмата на БСП от 2008 година формулира и ясна цел, и необходимата посока: Върховното предизвикателство пред нас като народ днес е реалността, че България се намира в състояние на трайна демографска криза с потенциал да прерасне в катастрофа. Множеството фактори, обусловили и отрицателния ръст на населението от 80-те години на миналия век насам, и масовата емиграция след 1989 г., изисква не просто нова демографска политика на държавно ниво, а всеобхватна програма на всички държавни и неправителствени структури и общности на национално и местно равнище. Като цяло, решаващото условие да пречупим демографския срив е и ще бъде способността ни да развиваме България като желано място за живот на днешните и бъдещите поколения. Именно това условие императивно налага необходимостта от нова стратегическа алтернатива за страната, подчинена на приоритетите на човешкото развитие, на интересите на гражданина и обществото.“

Тази постановка далеч не е „партийна логистика“, а тъкмо напротив. Позоваването на приоритетите на човешкото развитие отпраща към методологията и анализите на докладите на ООН за Индекса за човешко развитие, обхващащ най-общо три групи критерии – доходи, образование и здравеопазване. Именно това са и ориентирите на социалната алтернатива, заложена в Програмата на партията          , в основата на която е призивът за национално съгласие: Стратегията за човешко развитие, която предлагаме за развитието на България в перспектива, може да има успех само въз основа на широко съгласие в обществото около водещите приоритети за високо качество на образование, широкодостъпно здравеопазване и достоен стандарт на живот. Затова ние ще търсим активния социален диалог и политическо взаимодействие с всички участници в обществения и политически живот на страната, споделящи тези цели.“

При това нека е ясно, че в Програмата и демографската стратегия, предлагана от партията, и другите базисни стратегии, са обосновани с пълното отхвърляне на неолибералната примка в полза на народовластието, социализацията и интернационализма, системата, способна да превръща в реалност устоите за достойно човешко общежитие – свободата и солидарността, равенството и  справедливостта. Т.е., това е израз на разбирането за „леви цели с леви средства“ с изстраданото убеждение, че именно левите цели са онези, които всъщност отговарят на изначалните общонационални интереси.

Ето защо би било естествено, както досега така и особено днес, именно БСП да бъде носителят на безспорния приоритет за всеобща мобилизация за преодоляване на демографския колапс. Би следвало да се очаква, че като изявен представител на партията, добре запознат с програмните основи на нейната политика, К. Паргов ще избере да развие и утвърждава именно БСП като носителят на общонационалните приоритети и доктрини. Вместо това сме свидетели на поредната изява на синдрома „нека цъфнат хиляди цветенца“, получил в последно време направо бурно развитие. С нулев шанс да подменят аления мак като факела на социалистическия идеал.

Третото – то е свързано със самата БСП. И последният тук засегнат случай всъщност е поредната изява на дълбинното разбиране сред различни, видими и недотам явни, среди в и около партията, които не от днес упорито обосновават и нешумно работят за нейното отпадане и по възможност изчезване от политическия живот на България като пречка за едни или други техни отдавнашни лични интереси или сега набиращи скорост политически кроежи. С най-различни аргументи – защото това била неизбежната съдба на всички екскомунистически партии в Източна Европа, защото застарявала, защото засега оцелявала на базата на носталгията. Всички тези доводи имат своите сериозни основания, но те са само половината от истината, а както е известно, полуистината е по-лоша и от лъжата.

Днешната БСП е дълбоко поразена от „реформата Нинова“, само че изходът е не закриването й, а тъкмо напротив – нейното преучредяване по волята на десетките и стотици хиляди искрено предани на нейната кауза социалисти и симпатизанти. Решение, напълно осъществимо на основата на идейно и политическо обединение в самата партия, отворено и към равноправно взаимодействие с широкия спектър леви структури и инициативи. Но възможно единствено при условие, че има единомислие и единодействие сред съзнаващите необходимостта от подобно преучредяване – изисквания, в момента очевидно изцяло липсващи. Твърде нерадостно състояние с далеч отиващи последици и за лявото, и за страната за години напред.

15.08.2022 г.

1 коментар

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук