На 24 октомври 1945 г. влиза в сила Уставът на Организацията на Обединените нации (УООН). Възникнала сред пепелищата на Втората световна война новата международна организация провъзгласява решимостта си „да избави идните поколения от бедствията на войната“, да съдейства на икономическия и социалния прогрес на всички народи. Отбелязвайки важното значение на УООН държавите-членки решават преди 41 години да обявят 24 октомври за Ден на ООН.
Денят на ООН ни подбужда към размисъл за мястото, ролята и значението на световната организация в съвременния свят. Все по-малко се отразява дейността на световната организация в международните и националните средства за масова информация и се създава впечатлението, че ООН започва да губи своето значение в съвременните международни отношения. Участието, обаче, на 76 ръководители на държави и 50 ръководители на правителства, заедно с министри на външните работи на 190 държави в общия дебат на започналата преди около месец 77 редовна сесия на Общото събрание на ООН, са свидетелство за важността и значението, което световните лидери отдават днес на тази международна организация.
През годините на своето съществуване ООН е извършила значителна ползотворна дейност по изпълнение на целите и задачите, определени в нейния учредителен документ. Безспорни са достиженията на организацията в областта на деколонизацията, защитата на правата на човека, разоръжаването, кодификацията и прогресивното развитие на международното право и в много други сфери на социално-икономическото развитие. Главното достижение на организацията, обаче е, че създадената международна система за сигурност, в която център е ООН, не е допуснала разпалването на нова световна война. Това не трябва да омаловажава факта и загрижеността, че около 2 милиарда души живеят в държави, които са засегнати от насилие, а към началото на 2022 г. броят на вътрешно-държавните конфликти достигна 56.
Тревожна е и наблюдаващата се тенденция, че международното публично право, в което крайъгълен камък е УООН, и което е призвано да регламентира междудържавните отношения и да предоставя стабилност и предвидимост в международните отношения постоянно се нарушава. Използват се двойни стандарти, избирателно позоваване и едностранчиво тълкуване на принципите на международното право с цел защита на геополитически интереси. Това силно дестабилизира и ерозира доверието и убедеността, че съществуващата многополюсна система за международна сигурност е адекватна да се справи с нарастващите предизвикателства в международните отношения. Настоятелно излиза на дневен ред необходимостта от завършване преговорите по реформиране на Съвета за сигурност на ООН при отчитане приносът на държавите за опазване на световния мир и сигурност и за осъществяване на другите цели на организацията, както и справедливото географско разпределение.
През последните месеци сме свидетели на безпрецедентно ниво на изостряне на международната ситуация, която се характеризира с нарастваща интензивност, продължителност, комплексност и многостранност. Предвид взаимозависимостта в света, тази ситуация силно усложнява усилията за справяне със съществуващите световни проблеми и предизвикателства, свързани с продоволствената криза, глада, енергийната сигурност, финансовата стабилност, климатичните промени. В резултат на тази дестабилизация се поставя под заплаха устойчивото развитие в света.
През тази година 24 октомври се отбелязва в условията на нарастваща геополитическа несигурност и нестабилност. Съветът за сигурност на ООН, който според Устава на организацията носи главната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност е силно поляризиран и разделен по въпроса за военния конфликт в Украйна.
Войната в Украйна не трябваше да се допуска, но веднъж започнала е необходимо да се предприема всичко възможно тя да не навлезе в опасната спирала на ескалиране, от която да не може да излезе. Ето защо в настоящата ситуация следва срочно да се предприемат действия и да се създават условия за деескалация на напрежението, за прекратяване на военните действия, за диалог и преговори. Утвърждаването на конфронтационен подход в дейността на ООН към постоянен член на Съвета за сигурност, притежател на ядрено оръжие, едва ли би съдействало за намирането на трайно политическо решаване на съществуващия конфликт. В условията на силно противопоставяне в Съвета за сигурност би следвало да се използва възможността за по-активна и конструктивна намеса на Генералния секретар на организацията за предприемане на действия за укрепване на доверието, поощряване на диалога и решаване на конкретни важни въпроси вълнуващи човечеството. Достигането на Истанбулските съглашения за зърното от юли т.г., осъществяване мисията на МААЕ в Запорожката АЕЦ, предоставянето на хуманитарна помощ, показват, че ООН има потенциал за по-активна роля в решаването на конфликта в Украйна.
60 години след Карибската криза светът отново е поставен в условията на опасно нарастваща ескалация на напрежението. В тази ситуация само чрез проява на здрав разум и предприемането на конструктивни действия за създаване на условия за възстановяване на диалога и преодоляване на разделението чрез средствата на дипломацията, може да се постигне успокояване на международната обстановка и нормализиране на сътрудничеството в различни области. ООН предоставя уникална и универсална платформа за диалог и сътрудничество и следва да възстанови и укрепи авторитета си на средище не само за обсъждане, но и за съдействие и решаване на злободневните международни проблеми, колкото и остри да са те. За използването потенциала на световната организация са необходими решителност, воля, желание и готовност за компромиси, най-вече сред постоянните членове на Съвета за сигурност, на основата на осъзнатата необходимост, че друг път, освен пътя на мира и разбирателството не може да бъде устойчив и не може да благоприятства успешното решаване на проблемите на развитието на човечеството.
Бележка на автора В статията излагам само лични виждания, които не е задължително да съвпадат с оценката на другите членове на ръководството на Дружеството за ООН в България.
