МАКЕДОНСКАТА БЪЛГАРОФОБИЯ В КРАЯ НА 1944 Г.

0
720

Страниците, които ще поразлистим днес, хич не са за хвалба от страна на някои  братя (все още ли? ), македонци. Май колкото украинците са братя на руснаците, толкова са и те на нас. 
            Та с тези страници ще надникнем  в потулени  събития от последните месеци на 1944 г., към които малцина поглеждат, най-малко пък в днешна Северна Македония. Защо ли вижте документите по-долу и си отговорете сами. Писахме вече на тая тема  https://duma.bg/bkp-i-makedoniya-vreme-e-za-istinata-chast-vtora-n231056?go=terms&p=cookies.
            Спомних си всичко това, като прочетох завчера какво поредно антибългарско решение е приело македонското народно събрание по предложение на ВМРО-ДПМНЕ. Всички фондации и други форми на сдружавания (чети българските) при съседите не можели да носят имена на исторически личности, които Скопие не харесва. В Северна Македония били против фашиста Иван Михайлов, на чието име е наречен български клуб там. И аз самият, меко казано, хич не го долюбвам и неведнъж съм писал против някои от делата му.  Но защо стоварват неговите грехове на гърба на българския народ? И той ли е фашистки?  Де факто забраняват сдружения с български характер. Според мен, по-скоро  това срамно македонско решение граничи с фашизъм. Но аз не мисля, че  изстрадалият македонски народ е фашистки и че той носи вина за приемането му. Не мисля също, че е кокошкарски и крадлив като някои фанатизирани негови предци през 1944 г.
            Но хайде да не се халосваме с думи, а да надникнем в документите, които ви предлагам. Ще се убедите за пореден път и какви неистови усилия са употребили БКП и Георги Димитров, за да спасят Пиринския край от сръбската лакомия. И са успели, като за това, след многократни настоявания  на Георги Димитров, на наша страна се е намесил и самият Сталин.
Димитров успява да спаси Пиринския край от апетитите на Тито
Снимка: duma.bg
 
 

 

                         

 

„БКП, КОМИНТЕРНЪТ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС (1917-1946), том втори, Съставители Цочо Билярски и Ива Бурилкова, Изд. Главно управление на архивите при МС, 1999 г.

            Из радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров […]
            [София], 27 октомври 1944 г. След като проучихме въпроса се оказа, че разграбването на военния склад в Горна Джумая, създаването на военно комендантство и отзоваването на хора от полка за създаването на македонски бригади, всичко това е работа на местни хора, без непосредственото участие на македонските представители тук. Тези представители, като че ли по указанието на Тито твърдят, че македонският въпрос е относително самостоятелен въпрос  и не трябва да се свързва с предварително споразумение между България и Югославия, още повече, че присъединяването трябвало да предшества споразумението.  От това следва, че към присъединяването трябва да се пристъпи още сега, незабавно към, за това трябва да се пристъпи към агитация. Няма съмнение, че такова разбиране на въпроса е съдействало за горепосочените отношения и уклони.
ЦДА, ф.1 б, оп. 7, а.е. 74, л.1. Копие на руски език. Ръкопис.

            Радиограма от Георги Димитров до Трайчо Костов…
            [Москва], 27 октомври 1944 г., 3 ч. 48 м.: До Спиридонов. Изпратих следната телеграма на нашия югославски приятел (Тито – б. съст.): „Настойчиво моля бързо да се разясни на македонските другари, че сега не трябва да се повдига въпросът за присъединяването на Българска Македония. Присъединяването трябва да се осъществи въз основа на предварително споразумение между Югославия и България, когато бъдат определени новите граници между тях. Днешната задача е с общи усилия по-бързо да се разгроми общия враг. Всичко, което пречи на изпълнението на тази задача, би следвало внимателно да се избягва. Между другото, македонският щаб явно разглежда Българска Македония вече като присъединена територия, стараейки се да разпространи цялата си власт над нея, организира своите комендантства, завладява хора и въоръжение, разпорежда се самоволно и дори иска да постави под свое командване Горноджумайската организация. Въобще аз мисля, че е от общ интерес в Българска Македония да не се предприема нищо без съответно съгласуване с ЦК на БКП. Бързо ми съобщете за взетите от вас мерки по този въпрос.”…

Радиограма от Георги Димитров до Трайчо Костов
            Москва, 6 ноември 1944 г., 05 ч. 15 м. До Спиридонов. Отговор от югославския приятел още не е получен. Действайте в духа на моята телеграма. До решаването на бъдещите граници на Македония трябва да бъде запазен държавния суверенитет на България и комитетите на ОФ… Разяснете това добре и на нашите македонци…
Дед.
ЦДА, ф. 1б, оп. 7, Копие на руски език, Машинопис
          
Из Доклад от помощник-командира на IV армия генерал-майор Копчев, изпратен на Георги Димитров[]
12 ноември 1944 г.
В дружната борба на българския и македонския народи против немските завоеватели ние се натъкваме на редица практически въпроси. Те са главно в областта на подпомагането на македонските освободителни войски с храна, превозни средства, гориво, лекуване на ранени другари  и др. […]

  1. Освен общата кампания и заедно с нея, вървят и засилващите се явления на изземване по не съвсем честен начин, по възможност на повече от нашето имущество.

На съответното място съобщих, че ние нищо не отказваме на другарите македонци. Но всичко има граница. Не можем ние да удовлетворяваме  желание като следното: пристигат представители на бригадата „Яне Сандански” и по един не съвсем скромен начин заявяват пред армейския интендант полковник Магеров, че искат една трета от зърнения и тревен фураж на неговия склад. Със съдействието на моята интервенция той спаси склада. […]
Има цяла редица още подобни случаи. Сам другарят Воя Попович, минавайки край нашите ешелони, изказва своето учудване от толкова много имущество и ми иска коли и каквото може.
Но другарите македонци не само искат, но и слагат ръка където успеят[…]
Указаната по такъв начин помощ на другарите македонци, по моя преценка, е много чувствителна и ни е поставяла нерядко в големи затруднения. Не е безинтересно да знаете някои факти в това отношение[…]
Особено зле стои работата около трофеите. Когато армията ни настъпва македонците почти никъде не се виждат. Влезем ли в селището, не след дълго виждаме неприятни картини. Партизани шетат чевръсто и прибират де каквото им падне. Така в Царево пред очите ми прибраха в два склада плячката, като сложиха свои постове пред складовете за овес и дъски, останали като български от режима до 9 септември. Стигна се дотам, че при наличието на фураж и на дъски под ръка, ние не бяхме в състояние да нахраним падащите  от глад коне, нито да поправим разрушения мост, за да се придвижи напред обоза, машините и пр.
На всичко това отгоре, което далеко не изразява пълната картина, само преди няколко дни, на 1 т.м. ме посети партийният представител при корпуса , другарят Любчо Арсов, който ми заяви, че в Царево село сме имали четири тона и половина цинкова телефонна жица, че по техни сведения тя била пренесена в Г. Джумая и ето – заявява другарят, че искат да сложат ръка на тази жица. Помолих другаря да направи официално постъпки и с това засега изчерпах въпроса.
Лошото е, че случаи от подобен характер не намаляват, а се увеличават, че нашето благородство другарите македонци схващат като слабост на онеправдан, който трябва да е доволен и щастлив, ако му подарят нещо от това, което сам той владее.[…]

  1. Зачестяват явленията на насилствен грабеж и саморазправа с наши бойци. […]

в) Нападат наш обоз идещ по посока Пехчево – Царево село и го разграбват[…]
г) Ето ви един от пресните случаи: бият се нашите гвардейци далеко напред. Тежкият им багаж се пази назад от гвардеец. Нападат го с цел да задигат. Той не позволява. Стрелят в него, раняват го, задигат част от имуществото и избягват. […]
ж) На наш войник кавалерист преди 2-3 дни вземат насила новите ботуши. Когато наш полковник обърнал внимание за това на неколцина македонски войници, те му отговорили: „малко ли пари вземаха вашите от македонците”.
Изложихме само част от многобройната редица подобни случаи, с които не искаме да ви занимаваме, но които говорят сами по себе си за отношението към нас.

  1. Усилват се проявите на незачитане не само на армията, но и правителството и властта на ОФ. […]

Няма да ви занимаваме с множество по-дребни случаи, като принуждаването на наши войници да свалят от шапките си лъвчетата, наричайки ги „кучки” и пр. […]
2) Че явленията, част от които изложих по-горе, създават значителни затруднения (да оставим материалните щети) в съвместната ни работа по воденето на борбата и закрепването на нашето братство. Нещо повече: подхранват  както проявите на великобългарския шовинизъм, така и известни грабежи на дребно от наши войници. Подчертавам, такива прояви на кокошкарство действително има, но няма да се намери нито един факт на такива неща узаконени от наши офицери, тогава, когато в деянията на другарите македонци имаме нещо по-друго. […]
Копчев, генерал-майор, помощник командир 1V армия
ЦДА, ф.146, оп. 5, а.е. 762, л. 2-12. Препис. Машинопис
 

            Из шифрограма от ЦК на БРП (к) до Г. Димитров
София 15 ноември 1944 г.
… Освобождаването на Югославия скоро ще бъде завършено и българските войски ще се оттеглят. Някои югославяни открито заплашват: „Лесно влязохте, ще видим как ще си отидете.”
Не е изключено някои горещи глави да се опитат да обезоръжат войската, а може би и насилствено да окупират Петричкия край. Сред югославските другари се намират любители на свършените факти. Необходимо е своевременно да се вземат мерки за избягване на такива гибелни увлечения. Потребна е по-активна намеса от страна на съветското командване.
ЦКhttps://novovreme.com/wp-admin/tools.php на БРП (к)
ЦПА, колекция чужди микрофилми, м.ф. 431, к. 23, фотокопие, превод от руски език
 
            Из шифрограма от Георги Димитров до Трайчо Костов
            Москва, 17 ноември, 1944 г.
Оня ден говорих по телефона с Толбухин по повод македонските работи и взаимоотношенията между югославските и българските войски. Обеща да вземе всички необходими мерки от страна на съветското командване. Увери, че няма да бъдат допуснати никакви стълкновения и взаимоотношенията ще бъдат уредени бързо.  Не би било лошо незабавно да му се съобщят всички най-важни факти, за които е нужна неговата намеса.
Д[имитров]
ЦПА, колекция чужди микрофилми, м.ф. 434, к.32, превод от руски език

            Радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров
            [София], 17 ноември 1944 г.
Маршалът ме повика по македонския въпрос. Ще предприемат необходимите мерки. Ще се договорим и с Тито. Изтеглянето на българските войски от Македония ще бъде под наблюдението на контролната комисия.
Спи[ри]донов
ЦДА, ф.16 б, оп. 7, а.е. 121
 

            Из шифрограма от Трайчо Костов до Георги Димитров…
София, 23 ноември 1944 г.
По македонския въпрос поддържаме непосредствена връзка с маршала. (Тито – б. съст.) Надяваме се с негова помощ да изгладим всички недоразумения с македонците. Последното е, че те слагат ръка на 430 милиона от Българската народна банка в Скопие в пари, марки, бандероли и други ценни книжа. Това за малко щеше да доведе до сблъсък, тъй като Велчев искаше да върне един български полк с артилерия…

            Из радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров…
[София], 21 октомври, 1944 г. Бързо
В Петрички окръг македонците през главата на партията и правителството създадоха нещо от рода на държава в държавата. Разпуснаха 39 полк, взеха неговото оръжие и артилерия, създават някакви македонски бригади за изпращане в Беломорието и Гръцка Македония, създават македонски комендантства. С една дума, Петричко, със своята територия, само формално още не е присъединено. Цялата македонска емиграция и населението в Петричко бе трябвало да се подчиняват на указанията и да славят Тито. Всичко това се прави без съгласуване с нашата партия и в разрез с постигнатите споразумения с македонското ръководство. Тогава се разбрахме, че въпросът за границите сега няма да се повдига… Сега македонците искат да приложат към нас политиката на свършените факти. Между другото, населението в Петричкия край съвсем не е подготвено за присъединяване към Македония. Голяма част от населението не само е против, но и остро реагира на такова присъединяване, ако то не е свързано със сближаване между България и Югославия. Моля те, поискай от Тито незабавно да поправи допуснатите грешки от македонските другари. Ние също ще се опитаме да се договорим непосредствено с тях. Изпращането на вербувани в Българска Македония македонски отряди към Гръцка Македония и към Солун в настоящия момент застрашава сериозно България.
ЦДА, ф. 1б, а.е. 68, копие на руски език. Ръкопис
 

            Из писмо от Георги Димитров до Й. В. Сталин
Москва, 7 април 1945 г.
Много моля по време на пребиваването на Тито в Москва да разгледате и въпроса за взаимоотношенията между България и Югославия. [В екземпляра, получен от Сталин има добавено в скоби от Г. Димитров: („ако това е възможно, и с мое участие” – б. съст.)] В частност би трябвало да се намери подходяща форма за осъществяване на проектираното политическо съглашение между двете страни до завършване на войната, тъй като след това трудностите ще бъдат вероятно повече.
Трябва да се отбележи, че у редица югославски другари има нездрави настроения, известно „главозамайване от успехите” и неправилно, високомерно отношение към България и даже към Бълг[арската] компартия.
Считам вашата помощ и въздействие много желателни.
Публ. в Г. Димитров, Дневник…, с. 474 
 

Из „Македония. Мястото й в политиката на балканските сили”, проф. Елизабет Баркър, Кралски институт по международни работи, Лондон & Ню Йорк, първо изд. 1950 г., превод на Лиляна Ванова, личен архив на Христо Георгиев 
.. Отечественият фронт и БКП очевидно са сериозно обезпокоени. Те не са готови да се откажат от Пиринска Македония, нещо което би било сериозен удар по техния престиж в България[…] Положението временно е стабилизирано чрез труден компромис между югославската и българската комунистически партии. Много вероятно и двете страни да не са възнамерявали да запазят това положение. Във всеки случай БКП прави твърде малко, за да изпълни своите обещания. Пиринска Македония не получава административна автономия, а до края на 1947 г. няма и знак за някаква културна автономия. В началото на октомври 1944 г. първата областна конференция на БКП се провежда в Горна Джумая, главния град на Пиринска Македония, според югославски източници нито едно от обещанията на ЦК не е споменато по време на конференцията.
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук