Серж Aлими е директор на френския вестник „Монд дипломатик“, който има чуждоезични издания в повече от 40 страни по света, в т.ч. и в България. Предлаганият текст представлява въведение в годишния Атлас на „Монд дипломатик“ за 2009 г. – специализирано издание, което в кратки текстове и с помощта на над 300 графики и таблици представя най-важните проблеми на планетата.
Сега въпросът не е само дали системата може да се поправи, но и за колко време, на каква цена и кой ще плати?
В началото на 2008 г. никой не вярваше особено, че един млад чернокож сенатор от Илинойс ще бъде избран за президент на САЩ. Никой обаче не си е мислил и че това колкото неочаквано, толкова и важно събитие ще се окаже изместено по значимост от друго. Това стана факт, тъй като през 2008 г. съдбата на Барак Обама и страната му до голяма степен бе предопределена и подвластна на една висша сила, преобърнала целия свят — кризата. Опустошителният й характер отразява и поставя под съмнение един икономически, социален и екологичен модел. Атласът на Монд дипломатик представя разклоненията и разломните й линии. Последните бяха отворени от истински сеизмичен трус и с всеки изминал ден стават все по-големи.
В началото на 2008 г. скокът на цените на енергията, изглежда, ускори световните промени. Това повишение бе изгодно за Русия, Венецуела и Иран — стратегически съперници на САЩ. В края на същата година цените на петрола, достигнали 147,5 долара за барел през юли, отново паднаха под 40 долара, т. е. до равнището си от 2003 г. Междувременно, зародилата се в САЩ финансова криза предизвика свиване на кредитите в западните страни, намаляване на световното търсене и падане на цените на енергията. Страхът от инфлация и задлъжняване, както и от „несигурността“ пред опасността от тероризма, частично се разсея пред ужаса от задаващата се дефлация и масова безработица. Зелената енергия пък, която се оказа доходна при цени от 150 долара за барел черно злато, рискува да се превърне в следващия спекулативен сапунен мехур след лалетата (през XVII в.), интернет и недвижимите имоти…
При все това 2008 г. трябваше да бъде година на „разделението“. Рухването на американската империя, според някои, разчистваше пътя за възраждащите се суперсили като Русия и за новите световни гиганти Бразилия, Индия и Китай. За няколко месеца и тази прогноза бе поставена под съмнение: докато САЩ бяха в епицентъра на финансовия крах, „Дау Джоунс“ се понижи по-малко (33,8%), отколкото индексите на останалите световни борси; доларът дори… се повиши с 8,6% по отношение на другите големи световни парични единици. Колкото до идеологическото разделение, то все още се очаква: организираната през ноември 2008 г. среща на върха на страните от Г-20 във Вашингтон потвърди, че свободната търговия е приоритет на всички страни, включително на Бразилия и Аржентина, за които се смята, че са с ляво политическо управление. Това обаче не пречи на страните от Г-20, и най-вече на САЩ, да нарушават препоръките в тази област, когато се налага да защитават своите национални интереси. Сякаш молитвата механично и задължително се отправя отново и отново въпреки липсата на силна вяра.
Еретичните схващания все пак се увеличават. Кризата с дълговете — свързана с високорисковите ипотечни кредити (subprime), отпускани на потребители, неспособни да ги върнат — предизвика световен проблем с осигуряването на платежоспособно търсене. Някои си мислят, че могат да го решат чрез повишаване на задлъжняването. Либералите преоткриват Джон Мейнард Кейнс, но идеологическата им безизходица е толкова голяма, че седмичникът Нюзуик вече възхвалява Карл Маркс! Въпросното американско списание дори избра един пасаж от Манифеста на Комунистическата партия за мото на една от статиите си за кризата: Съвременното буржоазно общество, извадило наяве толкова мощни средства за производство и търговия, прилича на магьосника, който вече не може да укроти извиканите от него сили на злото (1).
Този текст е от 1848 г., но общо взето се оказва по-верен от миналогодишните анализи на Международния валутен фонд (МВФ)… През ноември 2008 г. ръководената от Доминик Строс-Кан организация обяви, че световният растеж за 2009 г. ще бъде в размер на 2,2%; два месеца по-късно тази прогноза бе „преразгледана“ и вече се говореше само за 0,5%, което е 4 пъти по-малко! Така тези, които скромно се обявяват за най-добрите световни икономисти и непоправими архитекти на рухналата неолиберална политика, се оказват освен това неспособни да предвидят какво ще се случи със собствените им предсказания през същата година. За 40-те ми години работа в областта на икономиките на големите световни сили, отбелязва историкът Пол Кенеди, никога не съм виждал данните да се променят толкова бързо и в толкова големи размери (2).
Парадоксът е, че в дългосрочна перспектива „разшифроването“ на данните престава да бъде толкова произволно. Ако се върнем три или пет века назад, добавя Кенеди, ще видим, че зависимостта на САЩ от чуждестранни инвеститори непрекъснато се доближава до нивото на външния дълг, което ние, останалите историци, свързваме с Филип II Испански и Луи ХIV. Като оставим настрана всекидневните колебания в цените на енергията, много по-актуалната за нас спешна нужда от действия за опазване на околната среда потвърди опасенията отпреди 30 години; вълната от климатични бежанци ще става все по-голяма; амазонската джунгла ще намалява с 10 000 км2 всяка година. Тези прогнози са толкова сигурни, че дори МВФ може да е сигурен, че няма да сбърка, ако им се довери!
Няма да сбъркаме и ако кажем, че много забранени от либералната доктрина варианти ще се появят отново, което впрочем вече се случва. Релокализация на производството като лек срещу „енергоемката“ свободна търговия, довела до дефлация на заплатите, която, от своя страна, е фактор за разразяване на финансовата буря; национализация на банките, за да се гарантира, че милиардите, отпускани като обществено подпомагане, ще осигуряват по-скоро кредити на индустрията, отколкото дивиденти на акционерите; вдигане на облагането на високите доходи от момента, в който дори един от съветниците на президента Саркози почувства, че навсякъде се надига бунт на народните и средните класи срещу разликата в трудовите възнаграждения, достигнала невиждани от ХIХ в. насам размери (3); и накрая инфлацията, която трябва да намали огромните държавни вземания. Сега въпросът не е само дали системата може да се поправи, но и за колко време, на каква цена и кой ще плати?
Все пак, въпреки че най-колосалната икономическа криза от 1929 г. насам е един вид революция, тя не обяснява всичко. Войните в Близкия изток, изолирането на Иран и напрежението между Индия и Китай например, остават независими от нея. Те също обаче изпълняват силна дестабилизираща роля на нашата планета, която все още не знае дали появяващите се пукнатини ще отворят черната дупка на хаоса или пък ще доведат до зараждането на един нов свят.
Този Атлас е едновременно доста смел, задавайки този въпрос, но и доста сдържан, съзнавайки, че нито една карта не дава (целия) отговор.
Бележки:
(1) Peter Gumbel, „Rethinking Marx“, Newsweek, New York, 2 февруари 2009.
(2) Paul Kennedy, „American power is on the wane“, The Wall Street Journal, New York, 14 януари 2009.
(3) Разговор с Анри Гено, публикуван във в. Фигаро, Париж, 24-25 януари 2009.