Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Различни действащи лица и коментатори отчетоха религиозния фактор в тежките военни и политически събития в периода след края на Студената война. Ето защо е важно да се идентифицират и условията, позволили религията да бъде използвана по такъв начин.
Нито един наблюдател на политическия живот на обществата и геополитическите отношения в света не пропуска да отбележи превръщането в инструменти на крайните религиозни идеологии, обединени под наименованието „интегризъм“. Тези идеологии не са в основата на големите религии. Те не отразяват и възгледите им за света, независимо дали става въпрос за трите монотеистични религии, или за космическите религии на Индийския подконтинент и Далечния изток. Тези крайни идеологии представляват неправилни опростявания, изразени чрез надъхващи лозунги, целящи да изтъкнат определени радикални различия. Винаги е имало подобен вид манихейско опростяване, но никога то не е заемало централно място в живота на обществата или в международните отношения. Съвместното съществуване на големите религии в Близкия изток, дори взаимното им проникване в Азия, не позволяваха на интегризма да се превърне в опасност.
Все пак възходът на последния и използването му, на което сме свидетели през последните няколко десетилетия, а именно от последния период на Студената война до днес, се коренят в различни исторически контексти, благоприятни за разпространението на радикалните интегризми във вида, в който ги виждаме днес.
ЖЕЛАНИЕ ЗА ЕВАНГЕЛИЗАЦИЯ
Първият контекст е този на периода непосредствено след европейската колонизация на Близкия изток и Азия и спомените от него. Тя беше осъществена благодарение на обединяването на усилията на мисионери, военни и търговци. Доминиращата западна църква винаги е искала да покръсти целия свят, дори и след като протестантските църкви се отделиха от нея. Католическите свещеници и мисионери неотлъчно следваха европейските завоеватели, като този съюз не пострада от отделянето на църквата от държавата в повечето колониални държави.
Вторият контекст беше създаването на модерни държави преди всичко на базата на определена религиозна идентичност и крайна идеология. Основната им цел е спазване на божествения закон и съблюдаване на етническата и религиозната чистота на обществото. Такъв беше случаят с основаването на кралство Саудитска Арабия през 20-те години на XX в. на основата на уахабитската идеология, която през този период беше странична форма на пуританския ислям. Същото важи и за създаването на Пакистан („страната на чистите“) след кървавото отцепване на мюсюлманите в Индия през 1947 г., както и за основаването през 1948 г. на израелската държава, държавата на евреите, която се простира на по-голямата част от палестинската територия, в ущърб на местното население. И накрая, революцията от 1979 г. промени същността на иранската държава и политическия £ режим чрез въвеждане на принципа „велаят-е-факих“, което превърна шиитското духовенство в неотменим регулатор на работата на институциите.
Третият контекст е реакцията на САЩ след атентатите от 11 септември 2001 г. Джихадистите, които бяха обвинени за организирането им, бяха вербувани, обучени, въоръжени и финансирани в различни арабски и мюсюлмански държави, сред които Саудитска Арабия и Пакистан, за да се бият в Афганистан срещу съветската армия, и то с благословията на Вашингтон. След това същите бяха изпратени на Балканите и в Чечения, без присъствието им там да предизвика сериозни възражения. След 11 септември неясното ислямистко формирование, наречено „Ал Кайда“, се оказа единственият обществен враг на „международната общност“. Афганистан, а след това и Ирак се превърнаха в основните цели на нов „кръстоносен поход“. В американското политическо говорене на мястото на „Империята на злото“, въплътена от СССР и победена успешно от САЩ, се появи „Оста на злото“, включваща Северна Корея, Иран и Ирак, които бяха обвинени, че подкрепят транснационалния тероризъм с ислямистка насоченост, символ на който вече е „Ал Кайда“.
Оттогава все повече се разпалва въображението на хората в Западния свят, определящ се като „юдейско-християнски“, и в арабско-мюсюлманския свят, чиято религия бива притискана и осмивана. Религиозният фактор се превръща в лесно обяснение за проявите на насилие по света. Злоупотребата с религията става повсеместна и оправдава и най-смелите мечти за власт и контравласт.
(Продължава в следващия брой)
Превод Марта Иванова