НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ СРЕЩУ ФИНАНСОВАТА КРИЗА

0
246


Световната финансова криза вече е в България, въпреки че когато тя се разрази в средата на септември 2008 г. отвъд океана, у нас имаше доста оптимисти (в т.ч. и в правителството и парламента), които ни уверяваха, че тя няма да ни засегне особено. Какъв ще бъде ефектът от нея обаче никой засега не може да прогнозира.

Първи я усетиха потребителите на кредити. Лихвите започнаха да растат, вноските по кредитите също. В добавка банките затегнаха отпускането на кредити. Дори има отказ на някои от тях да финансират покупки на панелни жилища. Повишиха се и изискванията към кредитополучателите. Консервативността в поведението на банките намери израз не само в свитото кредитиране, но и в завишаване на изискванията спрямо кредитополучателите – по-голям процент на самоучастие, по-високо ниво за остатъчен доход, повишена прецизност при проверка на платежоспособността на клиентите. Самоучастието доскоро бе между 10 и 20%, т.е. останалите 80-90% от стойността на жилището можеха да бъдат под формата на кредит. В началото на януари този процент вече е 70-80, а собственото участие се е повишило на 20-30%.

През ноември 2008 г. българските банки са отпуснали нови кредити на фирми и домакинства за 351.7 млн. лв. През 2007 г. средният месечен обем на новоотпусканите заеми е около 1.1-1.4 млрд. лв., а за първите шест месеца на 2008 г. той е около 1.2 млрд. лв. В резултат от новите условия на глобалната финансова криза банките у нас преминаха към по-предпазлива и консервативна политика в областта на кредитирането. През ноември 2008 г. фирмите са взели нови заеми за 187 млн. лв., а домакинствата – за 124 млн. лв. Годишният темп на нарастване на кредитите спада под 40% и през ноември е 39.5% при 62.1% през ноември 2007 г. Заради поддържания висок кредитен растеж през 2007 г. централната банка наложи някои ограничения по отношение на кредитирането и от 1 септември 2007 г. беше увеличен размерът на минималните задължителни резерви (МЗР) от 8 на 12%.

Поскъпването на ресурса за кредитиране, привличан от чужбина, и ограниченото му наличие на международните пазари доведоха и до постепенно охлаждане на кредитната активност на банките у нас. Като реакция на случващото се БНБ премина от етап на ограничения към етап на облекчаване на регулациите. Целта е банките да се адаптират по-лесно към новата среда и да се стимулират да кредитират. Следвайки антициклична политика – при висок кредитен растеж въвеждане на мерки за охлаждане, а при неблагоприятни условия като сегашните облекчаване на регулациите, от 1.Х.2008 г. БНБ освободи 50% от касовите наличности на банките като признати МЗР и улесни достъпа им до резервите в централната банка. От 1 декември 2008 г. бяха намалени МЗР от 12 на 10%, но те все още у нас са твърде високи и оскъпяват кредитите у нас. Докато в т.нар. 15 стари страни-членки на ЕС средния размер на кредитите е между 3 и 5 %, а в някои от тях като Великобритания – под 3 %, а дори за някои кредитоискатели – под 2,5 %, то у нас в последните 5-6 месеца на 2008 г. средния лихвен процент нарасна с над1,5 % за бизнес-кредитите (те вече се предоставят срещу лихва от 8-9 %), 2 % за жилищните кредити (лихвата по тях е от 8,5 % до 10,5 %) и до 4,72 за потребителските кредити (при тях лихвата е най-висока и достига до 16 %.

Друга проява на кризата е намалението на сделките на пазара на недвижими имоти. Същевременно и цените на някои от тях спаднаха. Основната причина бе в изтегляне на инвеститорите от пазара. Цените на жилищата, които се строят тепърва, ще стават все по-ниски, поевтиняване ще има и при готовите апартаменти, особено в кварталите, в които не е изградена подземна инфраструктура – канализация и т.н. След години на движение само нагоре сега въпросът вече е не дали цените ще падат, а с колко, смятат представители на агенции за имоти.

По-ниските цени на новите проекти са и заради понижението на цените на строителните материали, горивата, труда, а също и почти двойното поевтиняване на цената на земята, предназначена за строителството. Според Николай Пехливанов, директор на строително-инвестиционната компания „Грийн лайф“ (компанията бе излъчена през 2007 г. за инвеститор на годината), през 2009 г. разликата в цените ще е поне 15 – 20%, а най-засегнати ще бъдат кварталите без изградена инфраструктура. Иван Мекушин, управител на строителната фирма „Уинслоу груп“ (която строи мегакомплекс в София), прогнозира, че заради икономическата криза и затегналото кредитиране ни очаква процес на повсеместно поевтиняване на апартаментите, включително и на вече готовите. Други предприемачи в инвестициите и строителството са на мнение, че качествените жилища на добро място и с добра инфраструктура няма да поевтинеят. Такова е становището на Аркадий Чорбаджийски, собственик на една от сравнително големите строителни фирми „Софбилд“. Според него кризата връща на мода малките кооперации, които са по-малко рискови, а т.нар. мегакомплекси остават за бъдещето. Много трудно сега някой ще се реши да вложи 100 млн. евро вместо 1-2 млн. евро. (1) Част от моловете, които се планираха на мястото на „Балканкар” и завод „Средец”, бяха замразени, но на други продължава строителството, с осигурено финансиране, като на френската верига за хипермаркети „Карфур” на Цариградско шосе и „Сердика мол” – на мястото на бившата спортна школа „Чавдар” с кредит от „Уникредит Булбанк”.

Трудности за предприемачите има и във връзка със спряното финансиране или редуцирано кредитиране от страна на банките. Времето, когато кредити се отпускаха срещу бъдещия проект и само 20% самоучастие, отдавна е минало. Днес банките искат от инвеститорите да осигурят поне половината средства за бъдещия обект, споделя Иван Пехливанов. Високите лихви по ипотечните заеми пък отказаха хората да си купуват жилища, е мнението на Николай Миланов, управител на „Строймакс билдинг“. За последното тримесечие сключваните от агенциите за имоти сделки са намалели наполовина в сравнение със същия период на миналата година, казва Тихомир Цаков, собственик на „Аристо“(2). Според други представители от бранша още по-сериозно е положението с отпусканите ипотечни кредити, които са намалели четири пъти.

Третото проявление на кризата е спадът на родната ни борса. Индексът „Софикс” се срина с около 80%, превръщайки се в рекордьор по спад. От около 1950 пункта през последното тримесечие на 2007 г. на 14 януари 2009 г. той вече е 331,67 пункта или около 6 пъти по-малко. Пазарната капитализация на емитентите на БФБ спадна наполовина – от около 25 млрд. лв. на около 12 млрд. лв. в края на ноември 2008 г. В най-голяма степен пострадаха участниците в т.нар. колективни инвестиционни схеми, които са по-известни като взаимни фондове. Активите на взаимните фондове намаляха от около 753,36 млн. лв. през февруари 2008 г. (през октомври 2007 г. те се оценяваха на 1,2-1,5 млрд.лв.) на 320,29 млн.лв. Загубите за някои инвеститори бяха чувствителни, а за някои по-дребните от тях – фатални, тъй като загубиха заложените си недвижими имоти, които в някои случаи им бяха единственото им жилище.

Стоковият ни пазар също отбеляза огромен спад за последната половин година. В пъти поевтиняха царевицата, пшеницата и суровото олио. Най-осезаемо падна цената на петрола. „Крайният потребител не вижда толкова рязко колебанията на цената на петрола. От юли до началото на 2009 г. цената на суровия петрол рязко се понижи над 4 пъти – от около 147 долара за барел цената в средата на юли 2008 г. на 36,46 долара за барел за американския лек петрол, търгуван на 15 януари 2009 г. на Стоковата борса в Ню Йорк, респективно 44,90 долара на барел за сорт „Брент”, търгуван на Лондонската стокова борса същия ден (чувствителната разлика в цените е заради газовата криза в Европа).

Спадът в цените на петрола, на металите, слабото търсене в световен мащаб се отрази изключително негативно върху българската металургия, машиностроене и химическа индустрия (най-вече в производството на изкуствени торове), текстилен сектор и още много други. Едно след друго големи структуроопределящи предприятия като „Стомана”, гр.Перник и „Агрополихим”, гр.Девня и някои други извършват съкращения на производствения си персонал, вследствие рязък спад на поръчките от свои контрагенти. Уволнените от тях по няколкостотин работници и служители получават по 5 работни заплати обезщетение. Докато няма производство, тези, които остават, ще правят ремонт по цеховете им.

Колко ще струва кризата на България през 2009 г., е невъзможно да се каже отсега, но едно е сигурно, че ще засегне живота на всеки един от българските граждани, дори по начин, по който не е очаквал.

Повечето страни от ЕС обявиха още в средата на октомври м. г. оздравителните планове за своите икономики. Правителството на САЩ, откъдето започна глобалната световна финансова, но прерасна по-късно в икономическа, криза предостави на редица щатски банкови, застрахователни гиганти, а през декември 2008 г. и на автомобилостроителните компании близо 3 трилиона долара. Последните („Дженеръл Моторс”, „Крайслер” и „Форд”) получиха от Конгреса на САЩ значително по-малко от първоначалните претенции на управителните им съвети – едва около 17-18 млрд. долара).

В България за икономическа криза започна да се говори едва в края на октомври (тогава започна и първото освобождаване на работна ръка в металургията, торовите заводи и строителството), а за предприемане на антикризисни мерки от правителството и БНБ през ноември. На практика такива мерки започнаха да се предприемат едва след свикване на съвета на тройната коалиция в началото на декември, когато бяха договорени и впоследствие приети от НС някои антикризисни буфери в бюджет 2009. Масирано „инжектиране” на бюджетни пари или средства от фискалния резерв едва ли е необходимо засега у нас, но са необходими някои превантивни мерки. Някои от тях все още не е късно да се осъществят, но това е въпрос на политическа далновидност и воля.

Eдва в средата на декември (доста след развитите страни от ЕС – Франция, Германия и др.) пред Младежкия икономически форум в УНСС министър-председателят Сергей Станишев представи плана на правителството за икономическа стабилност и напредък през 2009 г. Той породи редица противоречиви коментари, но е единствената засега сравнително цялостна и подробна пътна карта за ограничаване на негативните ефекти от кризата.

В плана се предвиждат и някои икономически стимули, които ще предизвикат устойчиво развитие през следващите години. Световната финансова криза, разразила се първоначално в САЩ, а впоследствие и в останалите страни, в т.ч. и в ЕС, вече се отразява върху българската икономика, независимо че според оценката на премиера засега страната ни продължава да бъде „сравнително много устойчива в икономически и финансов план”. В изготвения от правителството разгърнат и цялостен план за развитие и защита от негативните въздействия на световната криза и за да се постигне позитивен ефект за всички български граждани са предвидени мрежа от взаимно допълващи се мерки на икономическата и социалната политика. Част от тях са залегнали и в бюджета за 2009 г., тъй като за политиката в определена сфера трябва солидно ресурсно обезпечаване.

Прогнозата на правителството е, че икономическият растеж за 2008 г. ще бъде около 6,5 на сто, а вероятно преките чуждестранни инвестиции ще са не по-малко от 6 млрд. евро, тъй като до края на октомври размерът им вече е около пет млрд. евро. През мандата на доминираното от БСП правителство през последните 3 години са привлечени над 20 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, което е предпоставка за динамична модернизация на икономиката ни и през следващите няколко години. Позитивен сигнал за доверие в българската икономика и условията за правене на бизнес у нас е и последната крупна американска инвестиция на AES-Geo Energy за 270 млн. евро. за производство на енергия от вятър.

В макрорамката на бюджет 2009 за реализиране на основния приоритет – финансовата стабилност, е планиран бюджетен излишък от 3% от БВП. През последните три години се увеличиха резервите на правителството в БНБ и фискалният резерв над 2 пъти и той достигна 28 млрд. лв. Налице са и допълнителни буфери с оглед наличието на ресурс за подкрепа при т.нар. охлаждане на икономиката. За 2009 г. е предвидено рязко увеличаване на капиталовите инвестиции на правителството. То спазва т. нар. Кейнсиански принцип, че в условия на икономическа криза публичните инфраструктурни разходи стимулират реалната икономика. Ето защо те са увеличени с 21% – до 5,6 млрд. лева. В бюджет 2009 е налице и допълнителен буфер от 700 милиона лв., които са предвидени предимно за изграждане на инфраструктурни обекти.
Политиката на правителството е насочена към укрепване на социалната защита и солидарност чрез изпълнение на следните мерки: гарантиране на влоговете на българските граждани, увеличаване на обезщетенията при безработица, още по-гъвкавите схеми за гарантиране на намалена заетост, но за запазване на работни места като жест към бизнеса. Планирано е увеличаване на средствата за социална сигурност с 22 на сто. Средствата за социално осигуряване, социално подпомагане и социални грижи са за близо 9,300 милиарда лв., което е от изключителна важност за устойчивостта на обществото ни. Пенсиите ще се увеличат с около 20 на сто от 2009 г., а максималната пенсия се увеличава от 490 на 700 лева. Отделно е предвидена политика за подкрепа на семействата и за отглеждане на деца – платеното майчинство с изплащане на 90% от заплатата ще бъде 1 година. 40% е увеличението на детските надбавки. Предвиждат се и допълнителни компенсации за децата на безработни родители, която ще е достъпна вече за повече от 920 хиляди души, защото се увеличава прагът на достъпност от 300 на 350 лева. Независимо че в последните години има чувствително намаляване на безработицата, понастоящем тя е около 5% и се предвиждат редица мерки срещу евентуалното й нарастване. С оглед да се намали несигурността на сънародниците ни във времената на криза, правителството е заделило 190 млн. лв. в подкрепа на пазара на труда и поддържане на нивата на заетост. Според плановете на МС ще бъдат осигурени средства за около 58 хил. работни места, а други 20 хил. души ще се преквалифицират, за да бъдат конкурентоспособни на динамичния пазар на труда. Предвидени са стимули както за работници, така и за работодатели. Около 60 млн. лв. са планирани по проекти към „Красива България”. По този начин ще бъдат създадени нови работни места за около 9000 души със строителни професии. Те ще могат да работят на близо 500 обекта в страната.

Друга позитивна мярка от плана на правителството, която се отнася за стимулиране на малкия и средния бизнес е капитализирането на Българската банка за развитие с над 500 млн. лева. Те ще са пряка помощ за малките и средните предприятия, които ползват понастоящем много скъпи кредити. Българското земеделие също ще получи сериозна бюджетна субсидия от 211 млн. лв. т.нар. национални доплащания и значителни средства от Оперативна програма „Развитие на селските райони”, като общият им обем ще е за над 1 млрд. лева.

Правителството ни заделя сравнително големи средства за бъдещи инвестиции в пътната инфраструктура. Освен че са стимули за развитието на икономиката ни, същевременно те са и със социална насоченост, тъй като се облекчава транспортът на стотици хиляди български граждани. През последните три години са обновени около 2700 км пътища, като по ремонтната програма са усвоени 150 млн. лв. по конкретни проекти с държавно финансиране. През 2009 г. се предвижда също и мащабно инвестиране в железопътната инфраструктура, в т.ч. модернизация на БДЖ и НКЖИ. На РБългария е необходима балансирана транспортна система, която включва и приоритетно развитие и модернизиране на железопътния транспорт. Предвид обстоятелството, че неговото развитие през мандата на предходните десни правителства бе подценявано, понастоящем бе изготвен дългосрочен план за реконструкцията и модернизацията му.

Подобаващо внимание в плана „Станишев” е отделено на стратегическия отрасъл за развитието на България – енергетиката. През 2009 г. се планира приключването на 3 големи проекта, с което ще се увеличи производството на енергия с над 800 мегавата. През 2009 г. се подновява строителството на АЕЦ „Белене”, която бе започната в средата на 80-те години на ХХ в. и замразена през 1991 г. Нейното строителство е от съществено значение за развитието на реалната българска икономика. Предстои да се открият хиляди работни места, както и да заработят и редица свързани производства, което ще повиши значително конкурентоспособността на икономиката ни след няколко години след завършването й. На 19.ХІІ.2008 г. бе подписан дългосрочен договор с германския концерн RVE за изграждането на АЕЦ „Белене”. По този начин бяха парирани обвиненията на опозицията, че българската енергетика се предоставя в „руски ръце”. На практика по-голямата част от изграждането и доставката на оборудването на новата ни атомна електроцентрала ще се извършва, както от посочената германска фирма, така и от френски концерни.

Създава се и публична компания за изграждане на бизнеспаркове, което ще насърчи бизнеса в редица по-малки населени места, а не само в най-големите 4-5 града, както е досега. Предвиждат се значителни средства в размер на 196 млн. лв., предназначени за безвъзмездна технологична модернизация в предприятията.

Бюджетът, предназначен за образование, за 2009 г. е увеличен с цели 18% и достига до близо 3 млрд. Предвижда се сливането на фонд ”Иновации” и фонд „Научни изследвания”, като са предвидени за научни изследвания и иновации 120 млн. лв. За сравнение – те бяха само 17 млн. лв. през 2005 г.

Положително явление бе изкупуването от Държавния резерв на част от произведената продукция на комбината в Кремиковци, но то бе палиативно решение и дългосрочна държавна визия за развитие на черната металургия по-скоро няма. При положение че бе създаден отдавна предлаганият Фонд за развитие, можеше да се ползват значително по-евтин паричен ресурс за модернизация и реконструкция на този български металургичен гигант, от който зависи съдбата на десетки хиляди работници в над 200 предприятия, които са негови доставчици и подизпълнители.

Другият силно засегнат от кризата подотрасъл на химическата промишленост е производството на изкуствени торове. Той също се нуждае от свеж паричен ресурс за модернизация и обновяване. Тези два отрасъла (за разлика от третия закъсал отрасъл – строителството) засега остават без видима държавна подкрепа.

От значение е максималната прозрачност и максимален контрол при усвояване както на парите от европейските фондове, така и на тези на българските данъкоплатци. Предвижда се да се направи специална парламентарна подкомисия, в която отделните министерства да се отчитат за изпълнение на инвестиционните си програми.

През последните три години правителството ни постигна редица успехи в икономическата и социалната област и сред водещите му приоритети бе гарантирането на финансовата стабилност, устойчивост на валутния борд и натрупване на държавни резерви и политика, която да гарантира висок икономически растеж и добра бизнессреда. Тези приоритети обаче бяха изпълнявани в години на устойчив растеж на икономиката в света и в частност на ЕС, които бяха налице до средата на 2008 г. А в края на с. г. обстановката е коренно различна и трябва да се изпълнят посочените стабилизационни мерки, за да понесат представителите на българският бизнес и българските граждани по-безболезнено последиците от световната икономическа и финансова криза.

С нови 5,6 млрд. лв. се увеличават капиталовите разходи на правителството, разпределени във всеки икономически сектор, предвижда планът „Станишев”. При евентуално задържане на стопанската активност и свиване на външноикономическите дефицити е планирана допълнителна инвестиционна програма в размер на 700 млн. лв.

Инфраструктурата е ключов фактор за конкурентоспособността на националната икономика. Инвестициите в транспортната инфраструктура на България в условията на криза ще играят ролята на своебразен буфер, като чрез тях се откриват нови работни места. Планът „Станишев” предвижда всеобхватни и комплексни мерки, за да продължи политиката на обновяване и модернизиране на пътната инфраструктура, въпреки огромната ресурсоемкост. Над 127 млн. лв. до октомври м. г. са усвоени за текущи ремонти и поддържане на пътищата. Обновени са над 2720 км пътища. Подобрено е отводняването на 1100 км, подменени са близо 90 хил. м предпазни огради, за ремонтни дейности на над 200 обекта с обща дължина над 350 км са усвоени около 150 милиона лева.

Планът за подобряване на пътната инфраструктура за 2009-2013 г. е още по-амбициозен, с три приоритета за развитие – доизграждане на магистралите „Тракия”, „Струма”, „Люлин” и „Марица”, както и на концесионните проекти „Хемус” и „Черно море”; реконструкция и изграждане на първокласни пътища и рехабилитация, реконструкция и ново строителство на 7500 км пътища ІІ, ІІІ клас и транзитни пътища. Планът „Станишев ще продължи електрификацията и реконструкцията на 150 км жп линия Пловдив-Свиленград, която е основната транспортна връзка между България, Турция и Средния изток. Към края на юни 2009 г. ще приключи строителството на железен път и електрификация на участъка Крумово-Първомай. Приоритетен за нас проект е и рехабилитацията на железопътната инфраструктура в участъците на жп линия Пловдив – Бургас. През 2009 г. ще приключи ремонтът на участъците Карнобат-Дружба и Дружба-Бургас.

Друг важен проект на обща стойност 222 млн. евро, който стартира през 2009 г., е удвояването и електрификацията на жп линията Карнобат – Синдел. Ще се изгради интермодален терминал на територията на София на обща стойност 26 млн. евро. За изпълнение през 2009 г. се подготвят енергийни проекти на стойност близо 6 милиарда евро. Ще приключи изпълнението на три важни проекта, които ще увеличат потенциала за производство на енергия с общо над 800 мегавата – изграждане на нова мощност на площадката на ТЕЦ „Марица изток 1”, рехабилитация и увеличение на мощностите на блокове от 1 до 4 на ТЕЦ “Марица изток 2” и изграждане на хидровъзел “Цанков камък”.

През 2009 г. стартира изпълнението на договор за изграждане на сероочистващи инсталации на блокове 5 и 6 на ТЕЦ “Марица изток 2” ЕАД и реалното изпълнение на проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадка Белене. Проекти от подобна величина ще допринесат за намаляване на безработицата в региона и ще дадат сигурност на хиляди семейства в страната. През 2009 г. ще приключи проектирането на трансграничния проект НАБУКО, както и подготовката на предпроектното проучване за изграждане на газопроводната система „Южен поток”. Предоставят се 500 млн. лв. на Българската банка за развитие.

За стимулирането и привличането на чуждестранни инвестиции планът предвижда 120 млн. лв. за инвестиции в изграждане на модерни бизнеспаркове, създаващи повече нови работни места и укрепващи инфраструктурата. Така подпомагаме българските фирми в областта на иновациите, подобряваме условията за развитие на бизнеса, осигуряваме възможност за финансиране и укрепване на българската икономика на международния пазар. Тези цели ще се реализират благодарение на предвидените средства от 2,3 млрд. лв. Ще продължи технологичната модернизация на предприятията, като за това ще бъде предоставена безвъзмездна помощ в размер на 196 милиона лв. Включването на държавата като трети осигурител е също израз на дългосрочната ориентация на икономическата политика. От 1 януари 2009 г. държавата ще се включи като трета страна в разпределението на фонд „Пенсии”.

По отношение на селското стопанство правим огромна крачка напред и инвестираме 211 млн. лв. под формата на субсидии за фермерите в цяла България. Предвиждаме средства в размер на над 110 млн.лв. за изплащане на държавни помощи за растениевъдството и животновъдството и в подкрепа на млечното животновъдство. Ще бъдат предоставени също и инвестиционни кредити на земеделските производители в размер до 80 млн. лв., както и временни финансови помощи до 15 млн. лв. През 2008 г. стартира Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г.), по която на земеделските стопани ще бъдат отпуснати общо 5 млрд. евро, от които 2 млрд. евро под формата на директни субсидии. Специално ще бъдат подпомогнати и близо 35 хиляди стопанства от планинските и другите необлагодетелствани райони. Общо по Програмата за развитие на селските райони за одобрените проекти до края на 2009 г. сме предвидили над 1 млрд. евро. Ще продължи прилагането на Националния план по заетостта, който за 2009 г. разполага със 190 млн. лв. за реализиране на основните си цели – нови 58 хил. работни места и обучение и професионална квалификация на 16 хил. души. Работниците ще получават средства към намаленото си трудово възнаграждение в размер на 50 на сто от минималната работна заплата. Така ще бъде запазена заетостта на 16 хил. работници и служители, като им се осигури нормално равнище на доходите. Ще се разкрият нови 16 400 работни места, които ще бъдат в помощ на младите родители и на хората в неравностойно положение. Отпускането на бюджетни средства в размер на около 61 млн. лв. ще позволи осигуряване на заетост на 9 хил. души със строителни професии по проект „Красива България” и чрез Социално-инвестиционния фонд към МТСП. Те ще работят на 480 обекта в общините за изграждане на социална инфраструктура. За пръв път максималното обезщетение за безработица се изравнява с минималната работна заплата, въвеждаме диференцирано обезщетение за безработица. На хората с ниски доходи ще бъдат предоставени помощи за отопление, за които ще бъдат отпуснати 110 млн. лв. през 2009 г.

В Закона за държавния бюджет за 2009 г. е предвидено през настоящата година значително да се увеличат средствата за изплащане на пенсии. Увеличението е с цели 1.25 млрд. лв. повече спрямо 2008 г. От 1 януари т.г. се увеличиха пенсиите на около 300 хиляди пенсионери, които получават минималната пенсия, а от 1 април 2009 г. ще има увеличение за всички пенсионери с 10%, както и трето увеличение от 1 юли 2009 г. с още 10%. През последните 20 години нито едно правителство не е увеличавало пенсиите три пъти за една година. Предвидено е инвестициите ни за финансиране на научни дейности и проекти да достигнат 360 млн. лв. през 2009 г., което е с 32% повече от 2008 г.

Налице са и други предложения за предприемане на мерки за смекчаване на последствията от глобалната световна финансова криза. Ще бъдат анализирани предложенията на Конфедерацията на индустриалния капитал в България (КРИБ), в която членуват предимно крупни и средноголеми промишлени, туристически и търговски компании. За разлика от БСК и БТПП в нея не са представени браншови организации от малкия и средния бизнес. Ето защо предложенията на КРИБ се свеждат предимно как да оцелеят в условията на криза представителите на едрия капитал у нас. Те са от значение за правителството не само защото членовете на КРИБ внасят над 60% от данъците, митата и акцизите в държавния бюджет на РБългария, но и поради качествения експертен състав, ангажиран в нея.

Според представителите на КРИБ България може да посрещне предизвикателствата на кризата, като запази своята финансова и макроикономическа стабилност:

1.България да има план за минимизиране въздействието на кризата, както и план за посрещане на предизвикателствата на кризата при развитие на възможно най-песимистичния сценарий. Всеки антикризисен план следва да се основава на запазване на паричния съвет до присъединяването към ERM-II и/или eврозоната. В случай че на България бъде отказано скорошно присъединяване към ERM-II и приемане на eврото, КРИБ разглежда едностранната евроизация като единствено възможен сценарий за запазване на макроикономическата и финансовата стабилност в страната по време на криза. Но едностранна евроизация от страна на България не е възможна по силата на договора за присъединяване на нашата страна към ЕС. В оставащите няколко месеца до изборите правителството и БНБ трябва да направят всичко възможно ние да станем членове на валутния механизъм ERM-ІІ.

Останалите предложения на КРИБ се свеждат до:

а) постигане на политически консенсус и поемане на писмен предизборен ангажимент за структурни реформи, прозрачност на публичните разходи и борба с организираната престъпност от всички значими политически партии с цел размразяване достъпа до европейските фондове веднага. КРИБ е готов да се включи в подготовката на такъв документ. Икономиката на България има спешна нужда от европейските фондове сега.

б) създаване на adhoc група към премиера от представители на реалния и финансовия сектор, която да наблюдава и анализира развитието на кризисните процеси, както и да препоръчва подходящи политики за преодоляването им.

2. Adhoc групата заедно с БНБ и Министерство на финансите да наблюдава индикатори, които могат да осигурят ранно сигнализиране за влошаване на икономическите условия, поява на обща криза на доверие във финансовия сектор и необходимост от прилагане на антикризисния план.

3. Антикризисният план за българския финансов сектор и икономика трябва да се основава на следните принципи:

a) засилване на прозрачността и отчетността на финансовите институции и техните регулатори, включително на Комисията за финансов надзор (КФН) и БНБ;

б) засилване и укрепване на регулаторните режими, управлението на риска и надзорните способности и умения на КФН, БНБ за тестване издръжливостта на системите в условия на криза, както и стриктно прилагане на законовите разпоредби и регулации;

в)укрепване на международното сътрудничество между регулаторите и другите отговорни за управлението на кризата институции;

г)засилване на координацията между БНБ, Министерство на финансите, КФН, Европейската комисия, МВФ и СБ;

е)повишаване на прозрачността и обществения контрол при извършване на публични инвестиционни разходи. Публичните инвестиции ще бъдат основен фактор за компенсиране на отлива на преки чуждестранни инвеститори в България, затова е важно те да са ефективни и да постигат своите макроикономически цели.

4. Заслужава внимание и предложението на КРИБ, отнасящо се до дейността на БНБ и банковия сектор. То се свежда до зачитане на независимостта на БНБ. За да бъдат предлаганите мерки успешни, е необходимо спешно договаряне на споразумения с регулаторните органи на страните (Австрия, Гърция, Унгария и Италия), в които са централите на чуждите банки, опериращи в България, да не се рефинансират майките в чужбина, както и да се координира регулираното намаляване на задълженията към банките-майки. Предоставяне на част от фискалния резерв на банки в България под формата на обратни репо сделки с български и чуждестранни правителствени ценни книжа срещу ангажимент да продължат да кредитират икономиката. Следващото предложение вече е изпълнено от страна БНБ – намаляване на минималните задължителни резерви на банките по Наредба 21 от 12% на 8% и по-малко.

КРИБ предлага и облекчаване на условията на ограничено рефинансиране по Наредба 6. На основата на стрес-тестове и внимателен мониторинг на качеството на кредитните портфейли на банките при необходимост може да се предостави капиталова подкрепа евентуално от новосъздаден държавен фонд.

Да се създаде работещ механизъм за ефективно гарантиране на междубанковите кредити.

Работодателската организация предлага и увеличаване на гаранцията за депозитите в съответствие с препоръките на Европейската комисия: увеличаване на минималния гарантиран праг до 200 000 лв. (100 000 евро) за всеки вложител, пълното възстановяване на депозитите до минималното гарантирано равнище и съкращаване на периода на изплащане на депозитите при фалит на банка. Понастоящем гаранцията у нас е 100 хиляди лв., а препоръката на ЕК в обозрим срок (до края на 2009 г.) следва да бъде изпълнена.

Следващото предложение на КРИБ по отношение на банковото кредитиране едва ли може да бъде изпълнено, след като бюджет 2009 вече е приет от НС и в него няма предвидено такова перо. КРИБ предлага да се подпомогнат заемополучателите чрез признаване на лихвите по ипотечните кредити за основно жилище в размер до 50 000 евро за разход при личното облагане на домакинствата. НС прие през декември 2008 г. по отношение на потребителските кредити изменение на законодателството ни, което вече се синхронизира с препоръките на Европейската комисия за премахване на таксите при предсрочно погасяване на кредити и по този начин последното предложение на КРИБ е изпълнено.

5. КРИБ предлага допълнително усъвършенстване на данъчната система чрез въвеждане на:

а) регламентация за благоприятен холдингов режим, който да осигурява свободно движение на капитали, без да се пораждат рискове за фиска. Такъв режим в една или друга форма се прилага в повечето европейски държави;

б) гъвкаво прилагане на ДДС съобразно Европейска директива 112. С нейното прилагане ще се намалят ДДС-разходите за финансовия сектор. Предлага се и въвеждане на системата Electronic Data Interchange, базирана на Европейската директива по ДДС.

Предложенията на КРИБ са от техническо естество и няма да доведат до финансови последици за фиска.

6. Антикризисният план предполага повишаване гъвкавостта на фирмите в реалния сектор чрез:

а) подобряване на системата за управление на риска в НАП и възстановяване на 80% от ДДС преди приключване на данъчната проверка за фирмите, които са с добра репутация и доказано историческо поведение на добри данъкоплатци. Създаване на звено, към което коректните платци на ДДС да се обръщат в случай на прекомерно забавяне на възстановяването на данъка и което да дава публичност на имената на данъчните служители, които неоснователно забавят връщането на ДДС.

б) премахване на данък дивидент, който е 5%. Независимо че това предложение е актуално, след приемането на бюджета за 2009 г. едва ли може да бъде прието;

в) намаляване на социалната осигуровка с 5 процентни пункта за работодателите. Това предложение е неприемливо, тъй като поставя на изпитание пенсионната система и предвидената през 2009 г. двукратна актуализация на пенсиите;

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук