ПОЛИТИЧЕСКИЯТ АРХИВ НА КОНСТАНТИНОС КАРАМАНЛИС ЗА БЪЛГАРО-ГРЪЦКИТЕ СРЕЩИ ОТ 70-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

0
223


Без съмнение Константинос Караманлис е един от най-значимите гръцки политици на XX в. Неговата фигура блести на политическия небосклон в съдбоносни за родината му моменти, с него се свързват едни от най-важните за Гърция политически решения. Роденият на 8 март 1907 г. в Сереско бъдещ адвокат влиза в политиката едва 28-годишен и остава там 55 години, от които осем като министър, четиринадесет като министър-председател и десет като президент на републиката.

Архивът на К. Караманлис представлява систематизиран и хронологично подреден масив от целия писмен материал на автора в политическия живот. Той обхваща времето от 1946 г., когато Караманлис заема първото си министерско кресло като министър на труда, до смъртта му през 1998 г. Архивът е събран от няколко сътрудници на Караманлис, които в продължение на повече от 10 години го систематизират, разделят на периоди и отделни глави. Крайният резултат е внушителен многотомен труд, издаден в Атина през 2005 г. от фондация “Константинос Караманлис” и консервативния вестник “Катимерини”. Най-богати и многобройни са материалите за периода от 1974 до 1980 г., който е изпълнен със събития от изключителна важност за Гърция. След краха на хунтата и турската инвазия в Кипър правителство на националното единство, начело с Караманлис, поема тежката политическа отговорност за бъдещето на страната. Този период е доста по-добре осветлен документално, отколкото на първото му правителство през 1955–1963 г. За годините на изгнаничество на Караманлис в Париж (1963–1974) освен малкото публични изявления, интервюта и лични бележки, архивът съдържа богата кореспонденция с негови гръцки приятели (над 2000 стр.). Писмата представляват безценен извор не само за личната гледна точка на политика Караманлис, но също и за общия климат и духа на епохата, поднесени по жив и непосредствен начин. Архивът не съдържа исторически или политически анализи и оценки, а само факти, предоставящи богата база на бъдещите му изследователи.
Възстановяването на парламентарната демокрация в Гърция през 1974 г. отваря пътя за нормализиране на отношенията на страната със съседните държави, което също се свързва с името на Караманлис. В балканската си политика той следва курс на безпрецедентно отваряне към България и сближаване между двете страни. Това е продиктувано, от една страна, от предефинирането на гръцката външнополитическа доктрина, в която мястото на основна външнополитическа заплаха заема не северният комунистически съсед, а партньорът от НАТО – Турция. От друга страна, за затоплянето на българо-гръцките отношения спомага и личната симпатия и приятелството, които се установяват между Караманлис и Тодор Живков. Техните срещи, както и всички двустранни посещения на високо равнище, са отразени в архива на гръцкия премиер.

От многото официални срещи, проведени през 70-те години, особено внимание заслужава посещението на Тодор Живков в Атина през април 1976 г., когато българският ръководител е придружен от външния министър Петър Младенов. Това е първото официално посещение на български държавен глава в Гърция в съвременната българска история. Сред обсъжданите въпроси са тези за водите на река Места, за развитието на икономическите отношения, кипърският въпрос, гръцко-турските проблеми и междубалканските отношения. Тодор Живков ясно заявява българската позиция против разполагането на чужди военни части в Кипър и разделянето на острова, изразявайки надежда за разрешаване на проблема с мирни средства. По въпроса за гръцко-турските отношения българският държавен глава е по-конкретен. Той настоява за непременно избягване на военен сблъсък и се заема лично да посредничи между Демирел и Караманлис по този и по други сериозни проблеми. Същевременно Живков избягва открито да подкрепи Гърция, тъй като това би отслабило неговата позиция. Става ясно, че България няма никакво намерение да се възползва от гръцко-турската криза в ущърб на своята съседка.

Информацията за българо-гръцките официални срещи през 70-те години на XX в., която откриваме в архива на К. Караманлис се съдържа в: К. Караманлис. „Архив, факти и текстове”. Т. 8,“Трудните години след падането на диктатурата”, Фондация “Константинос Караманлис” и “Катимерини”, Атина, 2005 и в: К. Караманлис. „Архив, факти и текстове”. Т. 9, “Период на възстановяване и стабилност”, Фондация “Контантинос Караманлис” и “Катимерини”, Атина, 2005.

А ето как се представени българо-гръцките срещи през очите на Константинос Караманлис:

6-10 януари 1975 г.

Министърът на външните работи Д. Бицос осъществи официално посещение в България по покана на българския му колега Петър Младенов. По време на срещите си в София Д. Бицос отвори пътя за по-нататъшното сближаване между двете страни, въпреки факта, че принадлежат към два различни блока. Потвърдена бе също така българската позиция по въпроса за разделянето на Кипър и подкрепата от българската страна на идеята за мирно сътрудничество на Балканите. Окончателното комюнике отбелязва, че двете държави са постигнали съгласие да потърсят начини за подобрение на икономическото и техническото си сътрудничество, споменава се също, че българският лидер Тодор Живков е поканил К. Караманлис да посети България .

3 февруари 1975 г.

К. Караманлис прие посланика на България в Атина. Съгласно правителственото съобщение посланикът е предал на гръцкия министър-председател “топло приятелско съобщение” от българския му колега Тодор Живков, който подчертава значението на добрите отношения между двете страни и изразява надежда, че двустранните връзки ще се развият още повече .

20 февруари 1975 г.

В София се провеждат заседанията на третата смесена междуведомствена сесия. Водачът на гръцката делегация, заместник-министър по координацията Й. Бутос, и българският външен министър Петър Младенов подписват серия от двустранни спогодби, важни за разширяването на икономическите връзки: петгодишна търговска спогодба (1975–1979); протокол за търговски обмен; спогодба за взаимни митнически улеснения, а също и спогодба за възстановяване на железопътните линии Солун–София–Дунав. По време на срещите е обсъждан и въпросът за водите на реките, протичащи през територията на двете страни и свързването на енергийните им мрежи. По време на разговорите българският външен министър е уверил Й. Бутос, че София няма за цел да се възползва политически от трудностите, които има Атина в гръцко-турските отношения .

10 юни 1975 г.

По време на посещението на министъра на транспорта и съобщенията Г. Воядзис в България на официална церемония се осъществи свързването на телефонните мрежи на двете страни, факт, който, от една страна, доказва стабилното подобряване на двустранните отношения, и от друга страна, значително улеснява гръцките контакти с Източна Европа. Едновременно с това българските управляващи са предложили страната им да използва гръцките мрежи за комуникация с Близкия изток и Африка. Постигнато е съгласие от български и гръцки експерти да бъде изготвен списък с въпроси от обществен интерес в областта на телекомуникациите .

31 юли 1975 г.

На 31 юли в Хелзинки гръцкият министър-председател се срещна последователно с Тодор Живков, Йосиф Тито, Николае Чаушеску… По време на срещата Караманлис–Живков, съгласно записа от протокола, са обменени следните мнения: “По време на тази среща бяха обсъждани основно Кипърският въпрос и гръцко-турските отношения, както и междубалканското сътрудничество. По първата тема господин Живков уведоми премиера за съдържанието на скорошната му среща с господин Демирел. По време на тази среща господин Демирел е показал на господин Живков на карта гръцките острови в Егея, твърдейки, че по причина на съседството им с Турция и въоръжаването им от страна на гърците, те представляват опасност за Турция. Що се отнася до Кипърския въпрос, господин Демирел е повторил познатите аргументи. Господин Живков увери министър-председателя, че е говорил с господин Демирел в духа на писмото, което му е изпратил господин Караманлис, и е подкрепил гръцката позиция. Общото впечатление на господин Живков е, че по причина на вътрешното положение в Турция господин Демирел не е бил в състояние да преговаря сериозно и не може да бъде надежден събеседник. По втория въпрос господин премиерът е предложил среща на заместник-министрите на координацията и планирането на балканските страни, за да се дефинират сферите (икономическа, енергийна и др.), в които би могло да се развива многостранното балканско сътрудничество. Господин Живков е приел това предложение. По време на разговорите отново е проличало недоверието и антипатията на българите към югославяните и румънците, за чиито лидери господин Живков се е изразил с ирония и сарказъм. Господин Живков два пъти е предложил на господин премиера да се срещнат скоро в някой пограничен град .

20 август 1975 г.

В писмата, които изпрати до лидерите на Албания, Югославия, България, Румъния и Турция, премиерът Караманлис предлага да се свика междубалканска конференция в Атина на ниво заместник-министри на планирането. Конференцията трябва да определи сферите, които са пряко свързани с развитието на сътрудничеството между всички държави от Югоизточна Европа, на икономическо и техническо равнище: икономика, транспорт, енергия, културен обмен… Отговорът на инициативата на господин Караманлис от страна на балканските страни отразява позицията на всяка една от тях към идеята за многостранно сътрудничество, но и към мащаба и съдържанието, които придобива междубалканският диалог. Югославия бе първата, която прие гръцкото предложение (на 22 септември)… Категорично положителният румънски отговор, съдържащ се в съобщението на Н. Чаушеску до К. Караманлис бе предаден на гръцкия министър-председател от румънския посланик в Атина на 3 октомври… Положителните отговори на Югославия и Румъния, които се очакваха, изглежда, са повлияли значително върху приемането на гръцкото предложение от страна на България. София смята, че уреждането на двустранните различия представлява основна предпоставка за развитието на многостранните връзки, но при всички случаи колебливата й позиция отразява резервираността на Съветския съюз към идеята за регионално сътрудничество на Балканите. След като обаче предложеното сътрудничество бе възприето в техническо-икономическата сфера без директни политически ангажименти, и след като българските управляващи на по-високо ниво вече бяха уведомени за целите на Атина, София отговори положително на инициативата на К. Караманлис. Този факт определено бе възприет като успех на гръцката страна. Както сполучливо отбелязва господин К. Сволопулос: “През последните сто години успехът на всяка инициатива за балканско сближение зависеше до голяма степен от реакцията, положителна или отрицателна, на София” .

10–14 декември 1975 г.

В Атина се провеждат сесиите от Четвъртата среща на гръцко-българската смесена междуведомствена комисия, на която бе отбелязан забележителен напредък в посока на разширяването на двустранното икономическо сътрудничество. Гръцката делегация бе ръководена от заместник-министъра на координацията Й. Бутос, а българската – от министъра на външната търговия Г. Караманов. Още в началото на сесиите от срещата в кратка реч Й. Бутос набеляза курса на гръцко-българските икономически контакти през 1975 г. Той специално отбеляза, че първата година от влизането в сила на Дългосрочната спогодбата (1975–1979 г.) се е оказала особено успешна, тъй като обемът на двустранния търговски обмен от януари до октомври 1975 г. възлиза на 49 млн. долара срещу 30 млн. долара. За цялата 1974 г. гръцкият министър подчерта, че от февруари 1975 г., когато в София бе проведена Третата среща на комисията, са направени важни крачки за сътрудничество в областта на индустрията. Също така тържествено са били открити регулационните съоръжения по коритото на река Марица, след като през октомври се е състояла за първи път среща на Смесената комисия по въпросите на водите. На срещата е бил обсъден и въпросът за предварителните проучвания на двете държави за река Места. Подобен напредък е отчетен и в областта на електрическата енергия и земеделието. В сферата на транспорта напредва подновяването и подобряването на шосейните връзки и на железопътната линия Солун–София, а гладко протича и пренасянето на български стоки от солунското пристанище. Накрая, на 10 юли, бе приведена в действие за неопределено време и двустранната мореплавателна спогодба .

9–11 април 1976 г.

Президентът на България Т. Живков осъществи официално посещение в Гърция, придружен от министрите на външните работи П. Младенов, на външната търговия И. Денев, на вътрешната търговия Г. Караманев, както и от председателя на Академията на науките Ангел Балевски. Това е първото в историята на съвременна Гърция посещение на глава на българската държава. На летището българският президент беше посрещнат от президента на републиката К. Цацос, от премиера К. Караманлис, от председателя на парламента К. Папаконстантину, от членове на правителството и висши военни. При Адриановата порта кметът на Атина Й. Папатеодориду връчи на чуждестранния гост златния медал на града, обявявайки го за почетен гражданин. Следобед Тодор Живков се срещна в президентския дворец с господин Цацос, на когото връчи орден “Стара планина”. След това той се срещна с К. Караманлис. По-важните въпроси, които бяха обсъдени, са:

1.Министър-председателят К. Караманлис поиска намесата на господин Живков за решаването на въпроса с водите на р. Места в рамките на спогодбата, която е подписана, по начин, който ще удовлетвори и двете страни. Президентът Живков заяви, че не познава темата и обеща да поиска информация от съпровождащите го министри и да отговори още докато се намира в Гърция, за да удовлетвори гръцката страна.

2. Двустранни икономическо-търговски теми. Изразено бе задоволство от досегашното развитие и се подчерта необходимостта от разширяване на възможностите за развитието им. Относно сътрудничеството в областта на създаването на смесени предприятия, господин Караманлис каза, че въпреки различията в двете икономически системи, от гръцка страна се поощрява частният интерес към участие в такъв вид предприятия.

3. Кипърският въпрос. След дълъг анализ на корените и развитието на проблема, гръцкият премиер изложи, от една страна, гръцката позиция (умереност, отстъпчивост, компромисност) и, от друга страна, непримиримостта и непоследователността на турските управляващи. Господин Караманлис подчерта, че договореностите за кипърската независимост представляват най-доброто доказателство, че проблемът може да бъде уреден, въпреки желанието на гърците за обединение, без да се разстройват гръцко-турските отношения. Независимо от това, че събитията от лятото на 1974 г. представляват “семеен проблем” за гърците и че нещата са възстановени със свалянето на военната хунта, турската злонамереност проличава малко по-късно в Женева и Кипър. В отговор на определен намек на Живков по темата, премиерът добави, че сегашната ситуация не задължава НАТО и не скри недоволството си от позицията на Съветския съюз, който “ако поиска, може за 24 часа да накара Турция да разбере”. Той каза още, че демонстрирането на неутралитет по тази тема не улеснява разрешаването й. Българският президент призна, че и Кипър, и Близкият изток представляват две крайно опасни огнища на напрежение и повтори известната българска позиция за “сувуренитет, независимост и цялост на Кипър”. “Ние сме против разделението, следователно не сме неутрални.” Ние сме, подчерта още той, за оттегляне на всички чужди военни части и против разполагането на чужди военни бази в Кипър. Живков акцентира още, че смята за необходимо решението да бъде постигнато с мирни средства.

4. Гръцко-турските отношения. Гръцкият премиер изрази дълбокото си притеснение от последните събития, от “безумието” и непредвидимостта на турските високопоставени лица, които са способни да стигнат до крайности. Той каза, че сега, след разклащането на военния баланс от страна на Турция, която се снабдява с оръжие (спомена изрично, че Турция разполага със 120 десантни кораба), е абсолютно решен да осигури сигурността на Гърция, и подчерта, че всички, особено съседите, са длъжни да се стремят да вразумят Турция. Господин Караманлис засегна темата за морския шелф и избягването на Турция да се яви в Международния съд в Хага, за позицията на страната му и по други проблеми на морското право, за претенциите й в Егейско море и за цялата й дързост след последната спогодба със САЩ. Особено подчерта отказът на турците да водят разумни разговори с гърците. Президентът Живков настоя за нуждата на всяка цена да се избегне какъвто и да било военен конфликт и каза, че вярва в това, че Турция няма да се забърка във военна авантюра. Той отново предложи (както и през юли 1975 г. в София) да предаде мнението на господин Караманлис на господин Демирел, с когато ще се срещне следващото лято в Анкара. Заяви още, че както е заявил през миналия юли в София, той е готов да поддържа напълно поверителен и личен контакт с господин Караманлис по тази тема, както и по други сериозни въпроси. Избегна да заяви категорична подкрепа за гръцката теза, тъй като това би отслабило позицията му. Той не е от тези, които, когато са в Атина, подкрепят гръцката страна, а в Анкара – турската. Подчерта още, че не вярва да се стигне до война между Гърция и Турция. Във връзка със зададен въпрос, господин Караманлис каза, че от турците може да се иска: а) да спрат провокациите си към Гърция и б) да се вразумят и да приемат разговорите по тези въпроси и предложенията, които са направени.

5. Междубалканските въпроси. Господин Живков повтори познатата българска позиция за нуждата от запазване на пълен “реализъм”, а също и за съществуването на трудности и проблеми в някои от двустранните отношения, които пречат на многостранното разбирателство (“Македонският въпрос” в българо-югославските отношения, гръцко-турската криза, липсата на реализъм в определени румънски инициативи). Той призна обаче, че от психологическа гледна точка е направена голяма крачка, съгласно духа на Хелзинки. Накрая заяви, че при миналогодишната си среща с турците е получил уверението им, че ще участват в Междубалканското съвещание.

6. В разговорите относно последствията от срещата в Хелзинки бе констатирано, че се забелязва известен застой и възкресяване на определени “тъмни тенденции”, в разрез с духа на Хелзинки. Господин Живков сподели мнението на господин Караманлис, че се налага установяване на санкции, за да се осигури прилагането и поддържането на решеното в Хелзинки. Той се съгласи също, че при следващия кръг на съвещанието вече ще трябва да има конкретни предложения и подготовка от страна на заинтересованите. И двамата лидери се съгласиха, че не съществува опасност от световен конфликт, а само от локални войни и ограничени сблъсъци.

По време на този разговор, за разлика от аналогичната среща в София, господин Живков остави впечатлението, че желае срещата да свърши по-скоро и се опасява да не бъде поискано от него да поеме конкретни ангажименти. Все пак държеше да подчертае, че Съветският съюз няма да позволи на Турция да направи война и че главна грижа на всички трябва да бъде опазването на мира на всяка цена. Българският президент попита гръцкия премиер дали зад позицията на Турция не се крият “нови стратегически цели”, които се стремят да създадат коалиция на “религиозна основа” .

3 септември 1976 г.

Изразена е инициатива от българската страна да бъде посредник в уреждането на гръцко-турските отношения. Българският заместник-министър на външните работи Н. Цветков бе приет от К. Караманлис, на когото предаде следното писмо от президента Живков:

“Както много пъти в миналото съм Ви споменавал, Народна република България винаги се е интересувала от мира и сигурността на Балканите. Нашата политика не се основава на преднамереност, а се ръководи винаги от трайните интереси на народите, които живеят в този регион на света, и които са преживели много трагедии в миналото. Следователно, ние сме загрижени за напрежението, което се създаде в отношенията между Гърция и Турция по въпроса за морския шелф в Егейско море.

България е непосредствен съсед и на двете държави и е истински заинтересована от изглаждане на техните връзки и развитието им в дух на добросъседство и приятелство. Това следва от нашата непоколебима политика за укрепване на мира и сигурността, от желанието ни да потушим огнищата на напрежение, в която и да е част на света и особено в непосредствена близост до нашите граници.

Осмелявам се да Ви отправя това съобщение, окуражен от отношенията на приятелство, доверие и уважение, които се създадоха между нас. По време на срещите и разговорите ни, винаги стигахме до общия извод, че отношенията между нашите държави, както и между всички балкански страни, трябва да се градят в пълен унисон с принципите и разпоредбите на Заключителния протокол на Съвещанието по сигурността и сътрудничеството в Европа, който и двамата имаме привилегията да сме подписали.

Мисля, че сега, когато Съветът за сигурност на ООН предлага да се намери мирно решение на висящи въпроси между Гърция и Турция, една Ваша среща с министър-председателя на Турция би могла да изиграе положителна роля.

Изхождайки от мисълта, че е важно една такава среща да се състои в мирна и приятелска атмосфера, между истински приятели и на двете страни, се осмелявам да Ви предложа нашите услуги, за да я организираме на българска почва. Отправям същото предложение и към министър-председателя на Турция. Тази среща би могла да се осъществи в Пловдив, тъй като и двете страни имат представителства там и са налице необходимите благоприятни условия. Би могла също така да се организира и в София или на което и да е подходящо място в България.

Бих могъл да взема участие в откриването на преговорите или в който и да е етап от разговорите, съобразно това, което се договорим по-късно. Нашата цел е да съдействаме за постигане на взаимно приемлива и от Гърция, и от Турция, спогодба, без да влизаме в ролята на арбитър в спора между двете страни.

Правя това предложение с пълната увереност, че представлява Вашето искрено желание да намерите едно справедливо решение, заедно с турския Ви колега, и с пълно съзнание за способностите Ви на бележит политик и за предаността Ви към каузата на мира.”

Меморандумът от събеседването на К. Караманлис с българския заместник-министър гласи: “След като изрази благодарности и високо оцени интереса и предложението на господин Живков, господин премиерът изложи мирната, конструктивна и умерена позиция на Гърция, в сравнение с негативността и предизвикателността на Турция.

Относно предложението на господин Живков, министър-председателят каза, че след решението на Съвета за сигурност е заявил, че Гърция ще се съобрази с него и е готова да проведе разговори с Турция, където и да било и на каквото и да било ниво. Обратно, господин Демирел е заявил, че срещата на двамата премиери ще изисква подготовка. Също така, след решението на Съвета за сигурност Турция продължава проучванията си с кораба “Шишмик І” в Егея.

По-нататък господин премиерът моли да бъде уведомен за отговора на господин Демирел на българското предложение, за да прецени и той своята реакция. Във всички случаи се подразбира, че докато продължават изследванията на “Шишмик І”, не съществува подходящ климат да се осъществи среща между двамата министър-председатели.

Накрая, господин премиерът помоли господин Цветков да предаде на господин Живков чувствата му на уважение и приятелство.

Българският заместник-министър обеща да уведоми гръцкото правителство за турските реакции.”

Едновременно с това господин Караманлис показа сдържаност към инициативата на София като мярка в отговор на това, че турската страна не показва готовност да се дистанцира от политиката за създаване на напрежение в Егея. Той отбеляза, че във всички случаи е за предпочитане да се разгледа проблема на една среща на върха след предстоящите съвместни разговори на министрите на външните разговори на двете страни в Ню Йорк.

На 7 септември чрез гръцкия посланик в София А. Стефану българското правителство уведоми К. Караманлис за първата реакция на Анкара на предложението на Живков:

“1. Господин Демирел приема положително идеята за среща, а текстът на меморандума ще го внесе за дебати в турския съвет на министрите.

2. Турската страна ще проучи съобщението, вземайки предвид оползотворяването на най-доброто от него в полза на Турция.

3. Господин Демирел каза, че вече е поставил като условие за срещата на министрите на външните работи Гърция да се откаже от прибягването си до Международния съд, условие, което продължава да е в сила.”

Едновременно с това на К. Караманлис бяха предадени почитанията на българския президент:

“А. Двете държави дават положителна оценка на срещата на двамата лидери.

Б. В случай, че една такава среща се осъществи, това трябва да стане без условия. Иначе, ако всяка страна настоява на своите условия, намирането на решения ще бъде трудно.

В. Между двете страни съществуват различия, които датират от далечно минало. Само една среща на най-високо равнище ще може да помогне за изглаждане на противоречията и за отстраняване на съществуващите предубеждения.

Г. Президентът Живков е готов да подпомогне създаването на благоприятни предпоставки за една среща на двамата лидери. За нещо подобно той загатна, споменавайки Пловдив като възможно място за срещата…”.

В Атина становището на турския премиер бе осъдено като незадоволително, тъй като съдържа в себе си предпоставки и не е окончателно. Така гръцкото правителство информира София, че К. Караманлис ще изчака окончателния отговор на господин Демирел, за да вземе решение по предложението на Живков. Турците обаче така и не изложиха крайната си позиция, докато в началото на октомври, по време на срещата на министрите на външните работи на двете държави в централата на ООН, бяха взети нови решения за бъдещето на гръцко-турските отношения, независимо от българското предложение .

Бележки
Κ. Καραμανλης. Αρχειο, Γεγονοτα και Κειμενα. Τομος 8.«Η δυσκολη ματαπολιτευση». Υδρυμα Κωνσταντινος Καραμανλης και Η Καθημερινη; Αθηνα; 2005
Κ. Καραμανλης. Αρχειο, Γεγονοτα και Κειμενα. Τομος 9. «Η περιοδος ανορθωσης και σταθεροποιησης» Υδρυμα Κωνσταντινος Καραμανλης και Η Καθημερινη, Αθηνα; 2005
Κ. Καραμανλης. Αρχειο, Γεγονοτα και Κειμενα. Τομος 8. «Η δυσκολη ματαπολιτευση», Υδρυμα Κωνσταντινος Καραμανλης και Η Καθημερινη; Αθηνα; 2005; σ. 289
Пак там, с. 306
Пак там, с. 331
Пак там, с. 446
Пак там, с. 492
Пак там, с. 500-501
Κ. Καραμανλης. Αρχειο, Γεγονοτα και Κειμενα. Τομος 9. «Η περιοδος ανορθωσης και σταθεροποιησης» Υδρυμα Κωνσταντινος Καραμανλης και Η Καθημερινη, Αθηνα; 2005, σ. 102
В гръцкия текст се използва думата προεδρος, което означава президент или държавен глава. Запазваме я така и в българския превод, с уточнението, че Тодор Живков заема поста Председател на Държавния съвет на Народна република България, което е равнозначно на държавен глава.
Κ. Καραμανλης. Αρχειο, Γεγονοτα και Κειμενα. Τομος 9. «Η περιοδος ανορθωσης και σταθεροποιησης» Υδρυμα Κωνσταντινος Καραμανλης και Η Καθημερινη, Αθηνα; 2005, σ.189-190

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук