СЕСТРАТА НА КРЪСТЮ РАКОВСКИ Е ПЪРВАТА БЪЛГАРКА, ЗАТОЧЕНА В СИБИР

0
380

Професор, доктор по история. Работи в областта на българо-руските и българо-съветските връзки. Автор е на книгите “Българо-руски революционни връзки 1885-1917 г.”, 1965 г.; “Г.В. Плеханов и социалистическото движение в България”, 1978 г.; “Ленин и България – Биохроника”, 1980 г. (две издания); “Честване на Октомврийската революция в България 1918-1944 г.” в съавторство с проф. Цанко Николов; “Революционна България и революционна Русия” 1987 и др.

Анна Георгиева Раковска е първата българка осъдена на заточение и погребана в Сибир. Това е сестрата на известния български социалист, председателя на Украйна, посланика на СССР в Англия и Париж Кръстю Раковски – прекарал дълги години в заточение по ледените сибирски полета, разстрелян от органите на КГБ в Орловската тюрма през септември на 1941 г.

За Кръстю Раковски нашият читател в последните години научи твърде много , но за неговата сестра, която следваше пътя на по-големия си брат почти нищо не се знае.Чрез нови и необнародвани документи – нека се опитаме в броени редове да възкресим нейния образ.

Родена е в Котел. Произхожда от богат род, което й позволява да се реализира като личност, посвещавайки се на блестяща кариера, да избере друг път в своя живот. Но под влиянието на своя брат, тя отранно се възпламенява от социалистическия идеал и обричайки се всецяло на него, далеч от своя роден край умира през 1951 г. Там, в далечен Казахстан едва в последните години бе открит нейния гроб.
Децата на Георги Станчев, въобще целият род Раковски са изключително надарени и талантливи хора. И не само това, със своята физическа красота те привличат погледите на многонационалното женевско студенство. Пък и цялото обкръжение е пленено от хубостта на Анна и Койка. На международните конгреси на социалистите първата й братовчедка Койка Тинева винаги е в центъра на фотографиите.
Най-напред Анна е изпратена да учи в Санкт Петербург в известните и много популярни в света Висши женски курсове. Там е учила и Вела Благоева – съпругата на бащата на българския социализъм Димитър Благоев.

В Петербург се среща с племеницата на Плеханов Елизабета Рябова, бъдещата съпруга на нейния брат. Рябова още в Петербург я запознава с модното тогава народническо либерално движение, което се разграничава от дейците на “Народна воля”, убили нашия освободител Александър II. И днес в архивите на царската полиция се пази специално досие за Анна. “Последната, четем в досието, е вече забелязана да се среща с лица имащи отношение към пропагандата сред работниците”. Анна е изключена от Висшите женски курсове, екстернирана незабавно със изричната заповед без право на завръщане в Русия завинаги.

Така Анна се озовава в Женева при своя брат Раковски. Запознава се с бащата на руския социализъм Г. В. Плеханов и неговата съпруга д-р Розалия Марковна, която преди това е била доброволка в Руско-турската война. Там е и известната народоволка – Вера Засулич, прекарала дълги години в зловещата Петропавловска крепост.Анна се слива с цвета на руската емиграция в Женева, тази социалистическа “мека”. Тогава идеите на социализма са ново модно течение, което привлича младежта.С тях е зареден и бъдещият блестящ журналист, дипломат и мемоарист Симеон Радев. Светлото бъдеще, което чертае социализма печели много последователи.
Братът на Анна Раковска – Кръстю е в центъра на руската емиграция. Тук тя се среща с пловдичана Павел Нончев, за да му стане по-късно и съпруга. Те са толкова запленени от образите на Раковски, Плеханов и Ленин, че ще кръстят първородния си син с тройното име – Крестен – Валериан – Жорж, т. е на брата на съпругата, на Ленин и на Плеханов.
Домът в който живеят Павел и Анна се превръща в един своебразен клуб, където си дават среща всички емигранти и бегълци от Сибир. Тук се събират помощи, тук заседава Третейския съд и емигранската каса и се организират нелегалните канали за пренасяне на “Искра”.

Този пръв социалистически вестник се издава с решаващата помощ на Анна и Кръстю. Малко е известно, че в първия брой на вестника уводната статия е написана от Кръстю Раковски.
“Искра” по-късно, като ленинска “Искра”, с право влиза в историята, можело е да носи и името на Раковски или на Плеханов. В едно писмо Плеханов пише на Раковски, че Анна му е искала пари на заем. От баща си тя получава щедра поддръжка, но Анна раздава парите за нуждите на вестника и за емигрантите от Русия.

В историята на руския социализъм, трябва да се запише, че без Анна и Кръстю Раковски, нямаше да има в. “Искра”, нямаше кой да организира каналите за препращането му в Русия.Черна неблагодарност проявяват наследниците на първите пионери на руския социализъм , убили по-късно братът и сестрата – Раковски.

Ето какво пише Симеон Радев за Анна: “В Женева имаше един общ “комунистически стол”, където се хранеха български и руски студенти. Имахме тогава, лица избрани между нас, които правеха покупките на зеленчуци и месо и подреждаха масите и разнасяха ястията. Помня добре с каква нескрита тревога гледаха на мен студентите, когато идваше ред и аз да бъда между тия, които ще сервират. Една милостива българка – Анна Раковска предложи най-сетне, за общо успокоение, да ме замести. Мнозинството в стола бяха руси и рускини. Всеки от нас можеше да напише на една черна дъска, която се намираше в хола, въпросите, които го интересуваха. Тия въпроси се отнасяха обикновено до социализма, литературата, науката”.

Но да се върнем отново към нашата героиня. Малкият Велериан на Анна израства при баба си в Мангалия и там учи в местното училище.

През 1910 г. Анна заминава за Рим да следва драматично изкуство. Развежда се с Павел Нончев през 1910 г. Както сочат открити напоследък документи, през цялото време на студенството си в Римската театрална академия, Анна живо се интересува за здравето и успеха на малкия Велериан, наричан от всички Валята.

По време на революционните събития в Русия през 1917 г. Анна заминава при брат си Кръстю, който е вече министър- председател на Украйна. Там е и нейния син Валята, който става офицер, но след като вуйчо му Кръстю е арестуван от службите на Берия за антисталинска пропаганда, Валериан е арестуван, същия ден и разстрелян.Данните ни за живота на Анна в СССР, стават все по-оскъдни. Като сестра на Раковски и тя е обявена за враг на народа. Изселена е от Москва през 1928 г.

Арестувана на 16 август 1949 г., тя е осъдена на пет години заточение. Умира на 4 март 1951 г.като лагерничка в Кокчетавска област, Казахска ССР. Посмъртно е реабилитирана с решение на Военния трибунал на Московския военен окръг на 18 май 1964 г.

Ето, това е кратката справка, изпратена от Москва до посолството на СССР в България.Такава е трагичната съдба на Кръстю, Анна и Валериан, посветили се на борбата за тържеството на един хуманен идеал, който в Русия в по-сетнешните години е изкористен и деформиран.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук