Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Страните от Юга са големите губещи от колебанията в цените на суровините независимо дали те се понижават (както в периода 1980-2000 г. и от лятото на 2008 г. насам), или се покачват (пикът им през първата половина на 2008 г. предизвика „гладни бунтове“). Политиката на либерализация и прекомерната спекула допълнително изостриха убийствения дисбаланс.
През 60-те и 70-те години на ХХ век страните от Юга, основни доставчици на земеделски продукти и руди, бяха силно насърчавани към задлъжняване. Официалната цел бе по този начин да се финансира развитието им, но кредиторите се опитваха най-вече отново да поемат положението под контрол след обявената независимост от много азиатски и африкански страни и след началото на индустриализацията чрез заместване на вноса в Латинска Америка. Отпускайки заеми, те извличаха големи печалби и получаваха право да контролират икономическия и политическия избор на страните от Третия свят, като оставяха ръководителите на въпросните страни да прибират комисионни.
За да се издължат, въпросните страни бяха насърчавани да се специализират в един или два продукта за износ, от които впоследствие те стават силно зависими. Но като увеличават все повече износа си, те започват да се конкурират, а търсенето в страните от Севера намалява след кризата между 1973 и 1975 г. Тогава в края на 70-те години цените на суровините започват рязко да падат (макар и неравномерно) до началото на ХХI век. Това влошава търговските условия и дълговете на страните от Третия свят се увеличават.
През второто тримесечие на 2001 г. започна първата промяна на тази тенденция. Скокът на цените засегна най-напред металите и енергийните източници, а след това земеделските стоки и хранителните продукти, чиято търговска стойност се повиши средно със 75% между 2000 и 2008 г. Между март 2007 г. и март 2008 г. цените на ориза и пшеницата скочиха двойно, а тази на царевицата се повиши с повече от 1/3 от стойността си. Бедното население изпита на гърба си цялата тежест от този скок на цените. Демонстрациите, „гладните бунтове“ и общите стачки в десетки развиващи се страни ставаха все повече и повече.
НЕПОСТОЯНСТВО НА ИНДЕКСИТЕ
Сред причините за това са завишеното търсене (най-вече в Китай и Индия) и повишаването на цената на нефта, което доведе до увеличаване на разходите за транспорт, а това от своя страна се отрази върху движението на стоки. Същевременно пагубното разрастване на бизнеса с биогорива изключи през 2007 г. над 100 млн. т зърнени култури от хранителния сектор и от няколко десетилетия насам, под натиска на международните финансови институции, площите, предназначени за отглеждане на хранителни култури, бяха ограничени за сметка на износа, чрез който трябва да стане връщането на дълга.
Но констатираното между 2007 и 2008 г.
увеличение на цените се обяснява най-вече с постоянната спекула на фондовете, настанили се на производните пазари на суровини след избухването на кризата с ипотечните кредити в САЩ през 2007 г.
Когато финансовата криза хвърли най-развитите страни в рецесия, се оказа, че институционалните инвеститори (пенсионни фондове, банки, осигурителни дружества) и хедж фондовете не разполагат с налични парични средства и се оттеглиха от борсите за суровини. Получаването на кредити стана много трудно, ограничи се достъпът до пазарите на Севера, спекулативните фондове се оттеглиха: всичко това предизвика свиване на търсенето на суровини. Тогава индексите се сринаха и през ноември 2008 г. цената на барел петрол падна под прага от 50 долара, след като бе достигнала рекордната стойност от 146 долара през юли…
В общи линии голямото непостоянство на индексите стана факт заради наложената от Международния валутен фонд и Световната банка либерализация след 1980 г.: премахване на митническите ограничения, край на системите за стабилизиране на цените, прекратяване на самозадоволяването със зърнени култури, ограничаване на социалните бюджети, премахване на субсидиите за основните продукти, поставяне на местните производители в условия на неравностойна конкуренция с многонационалните компании и т. н.
Така страните от Юга, които зависят колкото от своя износ, толкова и от вноса си, са насърчавани да произвеждат, за да изнасят, а не за да задоволяват вътрешното търсене, и това засяга тежко икономиката им. Спешно трябва да се приложи механизъм за стабилизиране на цените на суровините, който да осигурява достатъчни доходи на производителите. За тази цел е необходимо, от една страна, значително да се ограничи спекулата, а, от друга, да се гарантира правото на хранителна независимост и така да се помогне на хората да се защитят от опустошителния ефект на свободната търговия.
Превод Ивайло Буров