Тази книга има особена предистория. Текстовете, поместени в нея, са писани и говорени в продължение на повече от половин столетие. В нашето динамично и забързано всекидневие за мнозина подобен период навярно изглежда изключително дълъг и необозрим. Началото му се губи във времена, които могат да се сторят отдавна отминали и неспособни да предложат поуки на днешния читател. След като събрахме на едно място всички текстове, решихме, че не е така. Ако искаме да разберем какво се е променило, трябва да осмислим как е започнало.
Фигурата на автора, проф. Петър-Емил Митев, не се нуждае от представяне. Той е познат и със своите научни статии, студии и монографии и с обществените си инициативи и организационна дейност, и с лекциите си пред десетки випуски студенти. Познат е добре и в световните, и в българските философски, социологически и политологични среди. През тази година, 2021-а, в Париж излезе енциклопедичен речник „Животът на духа в Централна и Източна Европа след 1945 г.“ [1] Първата част съдържа обзорни статии, втората – биографични бележки за видни общественици и учени от хуманитарните науки. Сред тях са българите Асен Игнатов, Желю Желев и Петър-Емил Митев, по една случайност състуденти от един и същи випуск на специалност „Философия“ на СУ „Св. Климент Охридски”…
За да се разбере и оцени една книга, трябва да се вземе предвид нейният жанр. Сборникът, който съставихме, не съдържа всички работи на автора от обхванатия период. Най-важните изследователски студии и доклади са включени в издадените вече негови книги „Българите“ (2016) и „Преходът“ (2017). Там са публикувани по-специално анализите на държавния социализъм. В настоящата книга виждаме автора не пред специализираната научна аудитория, а пред широката публика. Ученият като общественик. Ако в единия случай фокусът е дълбочината, в другия е пулсът на промяната.
Изявите по радиото, телевизията и в печата, на обществени и политически форуми, неизбежно са нетрайни. Интензивността на епохата, в която живеем, сменя скорострелно темите и сюжетите. Казаното и написаното вчера често днес вече е забравено. С настоящата книга по наше мнение можем да опровергаем тезата за мимолетност на публичното присъствие. Предоставяме на читателя възможността да се запознае от този ъгъл с автора, имал привилегията да бъде внимателен наблюдател и деен участник в обществения живот над 50 години.
Жанрът определя своеобразието на книгата, нейния „двоен“ характер и удвоена стойност. Пред нас е едновременно анализ и документ. Текстовете могат да се четат като научна и експертна интерпретация на събития, ситуации и процеси от съвременната българска история. Заедно с това тези „политически тетрадки“ са и регистрация на „zeitgeist“, духа на времето, ситуативно и обобщено в четири различни, но взаимопреливащи се етапа от нашето минало – държавния социализъм, двуполюсния сблъсък на прехода, десетилетието на надежди и европейско членство и последните години на привидно безветрие. Поставяйки тези етапи един до друг, проличават по-ясно връзките между тях, наследствата, които оставят. Става възможно по-релефно да разберем контекстите и смисъла на собственото ни битие. Ето защо книгата предлага мост към съвременния читател.
Важен аспект на книгата е нейната историчност. Всяка тема е разгледана в особените за нея среда и обстоятелства. Потърсена е, така да се каже, „специфичната логика на специфичния предмет“. И заедно с това темите са разположени в по-мащабния контекст на времето, за да можем да оценим мястото и значението, които те добиват в процеса на промяна. Тази историчност позволява да се подчертае поливариантността на историческото развитие, при която от всяка повратна точка се отварят различни възможности, без някоя от тях да е предопределена. Но позволява да се конструира и „оптимален вариант на историческото развитие“, най-добрата за обществото възможност при дадените конкретни условия. Самата идея за поливариантност и исторически избори е необичайна и дръзка по времето на социалистическата теодицея – внушението, че „живеем в най-добрия от всички възможни добри светове“. За руската (болшевишка) революция се говори само в суперлативи. Петър-Емил Митев публикува аналитична статия, в която характеризира революциите в Русия (октомври 1917) и в Германия (ноември 1918) като двойно отклонение от оптималния вариант. Подобен мащаб открива нови евристични хоризонти. (Към темата за руската революция в глобален контекст авторът се връща след 30 години, също критично, вече не толкова по отношение на изживяната революционна апологетика, колкото на либералния нихилизъм.)
Подходът на автора е вторият аспект, на който бихме искали да обърнем внимание. Водещият инструмент на анализа, независимо от различните епохи, е взаимоотношението на власт и дейност, властта като цел на обществените актьори и властта като средство за обществена промяна. С тази разлика могат да се обяснят значителна част и от постиженията, и от неудачите на българския политически процес. Частен случай от годините на демокрацията е изборният процес, разликата между предизборното говорене, което въплъщава борбата за власт, и следизборното говорене, което би трябвало да се ориентира към обществените проблеми. Смесването на двете поражда не просто трудности, а понякога и провали. Лесно можем да видим, че инструментът работи и днес. Действията на актьорите в книгата се оценяват през филтъра на рационалността, през умението да се надмогнат собствените и чуждите заблуди, пожелателното и барикадното мислене, за да се постигнат оптимални резултати в интерес на обществото и обществените групи. По такава причина политическата промяна се мисли в неразривната ѝ връзка със социалната промяна.
Позицията на автора е третият акцент, който поставяме. Негова ключова теза е „Промяна без насилие“. Преди всичко конструктивност. Всяка ситуация съдържа предпоставки и за положителни, перспективни развития. Именно тук е заложен и категоричният императив, че промяната може и трябва да бъде ненасилствена, че никое прекрачване на тази граница не може да се оправдае дори с най-възвишени цели. Конструктивността осмисля и отношението към властовите трансформации – налице винаги са доброжелателност при приемането на властта и критичност на всеки следващ етап. Общата оценка на политиката зависи от дейността във властта и нейните резултати, а не просто от субекта, овладял властта. Липсва догматичното изначално отхвърляне, характерно за партизанските реакции. В такъв смисъл противопоставянето на догматизма е червена линия на цялата книга. Догматизмът е типичен за сталинистките и постсталининстките феномени, но не изчезва с техния крах, а намира форми на възпроизводство във всякакви, вкл. демократични условия. Негова проекция е политическото високомерие. Петър-Емил Митев припомня критиката на Ленин срещу „комунистическото високомерие“, цитат, който никой друг не използва. Само че високомерието в политиката не е единствено комунистически патент. В книгата можем да прочетем последователна критика и на „синьото“ антикомунистическо високомерие от прехода, и на екскомунистическото високомерие на новите елити в новия век, и на днешното популистко високомерие. Това е критика на превръщането на въпроса „кой“ в централен. Не „какво“ и „как“, а именно „кой“.
Книгата включва жанрово разнородни текстове: статии, интервюта, доклади, изказвания, резюмета на изследвания, ситуационни анализи. Те са представени във вида, в който са публикувани или произнесени, без съдържателни редакции и допълнения със задна дата. Предимство е отдадено на текстовете в пълен обем, което допуска в най-висока степен да проличи и контекстът, да се обхване цялата картина така както я вижда авторът. В някои случаи са съкратени отделни пасажи, например когато самият текст е твърде дълъг или когато отвежда към други теми и проблеми.
Подредбата е хронологична, съобразена с последователността във времето, в която съответните текстове са се появявали. За удобство на читателя материалът е структуриран в четири глави, отговарящи на четирите ключови периода на промяна в България. Само на места сме прибегнали до компромис с хронологията, когато сме поставили даден текст в началото или в края на главата заради разбирането, че най-добре въвежда в конкретния период или го обобщава. В хода на съставителската работа се убедихме, че дори в стилово отношение книгата отразява динамиката на социалната промяна, с постепенните преходи към по-кратка, сбита и концентрирана аргументация, с речниковата еволюция, със структурата на изложение. Документалната стойност проличава и в това.
Последната оценка, както винаги, принадлежи на читателя.
Съставителите дължат особена благодарност на Аглика Маркова, проф. Светла Колева и проф. Пламен Вълчев за прецизното и компетентно сътрудничество при подготовката на книгата, за тяхната подкрепа, насърчение и съдействие.
- La vie de l`esprit en Europe centrale et orientale depuis 1945”. Dictionnaire encyclopedique. Chantal Delsol et Joanna Nowicki (eds). Paris: CERF, 2021.