ДОСИЕ „СМЪРТОТВОРЕЦ”

Из научно-изследователската и художествено-творческата деятелност на укронацисткия сайт, наречен цинично „Миротворец”

0
1731

 

1.

Начало: 16 декември 2014 г.

Езици: украински, руски, английски.

Слоган: Pro bono publico.

Уеб адрес: myrotvorets.center; http://psb4ukr.org.

Регистрация: неизвестно къде.

Може би в Канада като psb4ukr.nato.it, но това е имитация на поддомейн на НАТО. Може би в Ленгли, Вирджиния (там е централата на ЦРУ), може би във Варшава. Най-вероятно – в Тайланд. Там домейнът myrotvorets.center  (и огледалните му копия psb4ukr.in, psb4ukr.ninja, metelyk.org.) е регистриран от частно лице – Оксана Тинько, юрист, живее в Тайланд.

Собственик

Същата Оксана Тиньнко, собственик и на ordilo.org, и на novoross-army.com – фалшив сайт на „Армията на Новоросия”, чрез който се източват адреси и пароли от електронните пощи на ЛНР и ДНР. През 2016 г. журналистът Алексей Романов съобщава името на Тинько. Тя публикува неговите лични данни, той светкавично получава заплахи за живота си. Тинько: „Да, аз, както и мнозина други, помагам на „Миротворец”. И да, аз помагам не само на „Миротворец” – има още десетки ресурси, на които помагам финансово и интелектуално. И на ВСУ се старая да помагам. Аз съм само доброволец”.

Дейност

Сайтът се самоназовава „интернет-представителство на Центъра за изследване на признаците на престъпления против  националната сигурност на Украйна, мира и сигурността на човечеството и международния правов ред”. Сайтът съдържа открита база лични дани, събрани незаконно (чрез хакинг и фишинг), със средствата на разузнаването, по открити източници, по доноси на „съзнателни граждани” за хора, обявени за „терористи, сепаратисти и агенти на Кремъл”.

Според посолството на Украйна в София събраната информация се използва изключително за научно-изследователски, творчески и журналистически цели”.

Информационните масиви в оригиналния им вид се пазят в хранилището на „Миротворец” –  ordilo.org, и са предназначени за анализатори и служители на специалните служби и правоприлагащите органи на Украйна, журналисти, правозащитни организации, учени и историци.Изобщо – кипи бурна научно-изследователска и художествено-творческа дейност.

До 13 май 2016 г. МВР, СБУ и други силови структура на Украйна са официални партньори и ползватели на „Миротворец”. След това са неофициални. Соред създателите на сайта данните се ползват  от ФБР, разузнавателните служби на европейските държави, конкретно – от Полша, Грузия, Молдова, балтийските републики. През 2018 г. по примера на „Миротворец” в Литва е създаден портал „Vatnikas” („Ватници”), информаторите (доносниците) са анонимни и наричат себе си „елфи”.

База данни

Според информация на сайта, картотеката съдържа следната база данни:

Октомври 2014 г. – за 4 500 души; 16 декември 2014 г. – за 7 500; януари 2015 г. – за 9 000; 13 април 2015 г. – за 30 000; октомври 2015 г. –  за 45 000; към 21 март 2016 г. – за 57 775 души; до 27 януари 2017 г. – за повече от 102 000;  на 23 август 2019 г. – 187 000; сега – данни за 290 000 души.  Най-пълната база данни е за жителите на Крим.

2.

Създатели:

Антон Геращенко – идеолог, роден на 10 февруари 1979 г. в Харков; прозвище „Свинтус”; нещатен съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков (2014); зам. министър на МВР (2019-2021); щатен съветник на министъра на вътрешните работи (от август 2021); член на колегията на МВР; депутат (ноември 2014-август 2019); образование – Харковски национален икономически университет и Християнски хуманитарно-икономически свободен университет в Одеса.

Геращенко: „В резултат на упорития труд на десетки доброволци е събрана огромна база данни за терористи, сепаратисти, техните съучастници и познати. Информацията на сайта отдавна се използва от СБУ, МВР, разузнаването и граничната служба – това помага за образуване на наказателни дела и получаване на съдебни решения за задържане и арест на терористи и сепаратисти”.

Геращенко нарича „Миротворец” „исторически проект” и „енциклопедия”  и призовава „съзнателните граждани” да изпращат дани за „терористи” на пощата на сайта.

В интервю за „Украинска правда” (6 юли 2016), Аваков сравни своя бивш съветник с голям „красив балон”, „но неговите емоционални реакции за мен си остават загадка”…

Георгий Тука – ръководител на т.нар „Народен тил”, роден на 24 ноември 1963 г. в Киев; образование – според едната му биография е учил в Политехническия институт в Киев, според другата – в Приборостроителния институт в Севастопол; казва, че е участвал в „Арабската пролет” в Кайро, където се научил да строи барикади. Активен участник на Майдана. Председател на Луганската областна военно-гражданска администрация, назначен от президента Порошенко по предложение на Министерския съвет (2015-2016). Зам.министър по въпросите на „временно окупираните територии” (2016-2019); награден с орден За заслуги ІІІ степен.

След убийството на Олес Бузина и Олег Калашников (април 2015), чиито имена и лични данни бяха качени в сайта „Миротворец”, заявява: „Нямам намерение да страдам заради някакви нищожества и мерзавци”.

Тука, декември 2015: „С всеки изминат ден ставам все по-яростен привърженик на диктатурата, а не на демокрацията. На Украйна е необходим един де Гол, Пиночет или Сомоса”. Пиночет и Сомоса – ясно. Но де Гол?!

Тържествува, когато „Миротворец” тръгва: „Успяхме! От днес всички заинтересовани лица (и просто любопитни) имат възможност да издирват „герои”. Данните постоянно се обновяват: един се добавя, друг, за щастие, се отстранява… Този ресурс представлява особен интерес за спецслужбите, ВСУ и граничарите. Този ресурс ще облегчи идентификацията на престъпниците! Не забравяйте за раздел „Чистилище”!”…

Едуард  Матюха – офицер от ГУР (Главно разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна); роден на 26 декември 1969 г. Образование – Индустриален техникум в Горловка (ДНР). 2014-2019 г. работи под прикритие като „народен кмет” на Горловка. Заради „легендата” е вписан в „Миротворец” като „активен сътрудник на окупаторите”. Удостоен с наградния знак на „Миротворец” Pro bono publico. Защо е разсекретен – неизвестно.

Роман Зайцев – псевдоним, бивш служител на СБУ в ЛНР. „Случайна” среща между псевдонима и Тука в Донбас през лятото на 2014 г. поставя началото на „Миротворец”. Псевдонимът е наричан ту ръководител, ту главен редактор. В интервю от 2019 г. казва „аз като лекар”

Откъс от интервюто: „За пет години ежедневна усърдна работа в „Чистилището” са внесени 187 000 обекта, представляващи заплаха за сигурността на страната ни. Няма да обсипвам колегите си с комплименти. Само ще кажа, че работим денонощно, без празници и почивни дни. Помагат ни огромен брой хора, включително и тези, които останаха да живеят в окупираните територии, за което сме особено благодарни. Имаме много работа. Ще изловим всички, които са вдигнали ръка срещу Украйна. Аз като лекар им гарантирам това. Днес ми изпратиха поздравление от три думи: „Украйна е над всичко!”. Няма да добавям нищо повече”.

Микита Кувиков – говорител, пранкер, с псевдоним Евгений Вольнов; роден на 4 ноември 1986 г. в Донецк; образование – средно училище в Донецк; откровен социопат; разпространява фалшиви новини за стотици загинали при пожара в търговския дом в Кемерово през 2018 г., от същата година е официален говорител на „Миротворец”, представен е като човек „ерудиран, с чувство за хумор и такт, обича животните”. На 26 април 2018 „Миротворец” излъчва документален филм „Делниците на Вольнов”. В рекламата се казва „По време на снимките не пострада нито едно животно”. „Животните” са жителите на Крим…

След началото на СВО се гаври с близките на руските военни, съобщава им лъжливи новини за гибелта на техните синове, братя и съпрузи.

Първи пример:

Вольнов: Обажда се Майор Поздняков. Командирът не се ли е обадил  за Вашия съпруг?

Тревожен женски глас: Не, какво се е случило?

Вольнов, тържествено: При изпълнение на бойна задача Вашият съпруг е загинал.

Жената избухва в ридания. Върви  запис…

Втори пример:

Вольнов звъни на една майка и съобщава, че нейният син е ранен.

Майката: Ранен! О, Господи, къде е?

Вольнов: Опитал се да влезе в дома на местен жител, онзи го прострелял с ловна пушка в долната челюст…

Майката: Боже, къде е той?

Вольнов: Той не може да Ви каже къде е, но Вие можете да запишете съобщение до него.

Майката диктува в слушалката.

Вольнов: Ой, не се записа, хайде да повторим!

Майката, ридае: Синко, оздравявай!

Вольнов, издевателски: Първият изстрел е разбил долната му челюст, вторият е в слабините, вече няма да е интересен на момичетата без челюст и без член…

Десетки са тези записи, наречени „Майка на руски мародер плаче за своя окупатор” …

Вольнов е удостоен с наградния знак на „Миротворец” Pro bono publico. Защото е „ерудиран, с чувство за хумор и такт и обича животните”…

Екип

Екипът е таен. Според различни публикации тайният екип е над 250 души. Плюс неизвестен брой хакери. Плюс неназовани сътрудници – „група учени, журналисти и специалисти по сигурността”. Тези анонимни лица, наричани „скрит панел”, пресяват информацията (доносите) и решават дали конкретен човек ще бъде вписан в раздел „Чистилище”, т.е. – дали ще бъде осъден на смърт.

За сайта работят и неизвестен брой служители на разузнавателни служби от различни държави. Плюс т.нар. „Международна доброволческа организация InformNapalm, създадена през март 2014 от  украинския журналист Роман Бурко и грузинския военен експерт Иракли Комаксидзе. Едно откровено фашизоидно сборище.

Критерии за виновност – общо 34

Класификатор на престъпленията, „Миротворец”,  08.12.2020:

Критериите включват: руски наемник/окупатор/ агресор/ завоевател/ военен/терорист/провокатор/пропагандист/шпионин/агент/агент за влияние на Руската православна църква/дипломат; сепаратист/ изменник/ боец от НВФ (незаконно военно формирование)/човек с второ гражданство/контрабандист.

Критериите включват и:. „Участие в хуманитарна агресия против Украйна” (ерго – три кашона с български книги за нашите сънародници в Крим са хуманитарна агресия). „Участие в опити за легализация на окупацията на Крим” (ерго – всяка културна и научна делегация в Крим е окупационна армия; всички чуждестранни туристи в Крим са окупатри, а Крим гъмжи от туристи).

Най-покъртителните „критерии” са: „Жертва на психологическо насилие и на руско-терористическа пропаганда”; „Разпалване на междунационална и междуконфесионална вражда, пропаганда на фашизма и антисемитизма” и „Съучастник в престъпления по фабрикуване на дела по отношение на невиновни лица”.

На тези „критерии” отговарят 290 000 души от цял свят – журналисти, учени, политици, режисьори, актьори, духовници, правозащитници, деца… Хенри Кисинджър, Виктор Орбан, Оливър Стоун, Светлана Алексиевич… Всички те – агресори, терористи, сепаратисти, путинисти, кремльовски агенти и врагове на Украйна.

4.

Мишени

15 и 16 април 2015.

Изгрява Черното слънце на „Миротворец”. Убити са Олег Калашников – депутат и Олес Бузина – журналист. Техните имена, лични данни и адреси са качени в сайта броени дни преди върху снимките им да се появи диагонален червен надпис „Ликвидиран”. От този момент това ще се превърне в практика. Влезте в сайта, за да видите – Ликвидиран, Ликвидиран, Ликвидиран…

6 октомври 2015.

InformNapalm и „Миротворец” публикуват лични данни на 11 руски военни пилоти в Сирия – име, снимка, звание, войскова част, дата и място на раждане, образование, година на завършване на образованието. Публикувана е информация за техните самолети – четири Су-24М с бордови номера: 04, 05, 16, 26;  Су-24М, Су-30СМ с бордови номер 27 (червен) и един Ил-20. Публикувани са регистрационните и заводските нмера на самолетите, дислокация, летище, подразделение.

Геращенко призовава „идиловци и техните събратя в Русия, които са в Кавказ” да откриват и да отмъщават „по каноните на Шериата” на руските военни в Сирия и приканва феновете на „Миротворец” да изпращат „всички известни данни” за руските военни в Сирия. Следственият комитет на РФ възбуди против Геращенко наказателно дело за публични призиви към терористична дейност и публично оправдание на тероризма. Геращенко обвини СК на РФ в лъжа.

После, след началото на СВО, InformNapalm публикува база данни на руските войски: войскови формирования, видове и родове войски с техните опознавателни знаци и номера, номера на поделения, лични данни на руските военни – човек по човек. А говорителят на „Миротворец” Микитка, дебелото нагло момченце, се гаври по телефона с майките на руските момчета…

25 март 2016.

„Миротворец” публикува списък на „изменниците на родината, преминали на страната на окупатора”. Това са служителите на органите за безопасност в Крим. Списъкът първоначално е публикуван на страницата на СБУ – 46 имена. „Не можахме да устоим на съблазънта да поставим тези твари в „Чистилището”, пише „Миротворец”. По-късно на сайта е  публикуван пълния списък на „тези твари”– 1400 имена.

7 септември 2017

„Миротворец” публикува списък на строителите на Кримския мост, общо 255 души – име, дата и място на раждане, адрес, пощенски код, номер на паспорт. Строители-терористи…

Журналисти на прицел

7 май 2016. 

„Миротворец” публикува списък, озаглавен „7 901 негодници”. Тези „7901 негодници” са 7901 медийни работници, акредитирани в ДНР. Журналисти, фоторепортери, телевизионни и кинооператори и режисьори, снимачни и радиоекипи, преводачи, шофьори…  Имената са подредени в таблица с шест информационни полета: име, медия, телефон, имейл, период на акредитация и специални бележки.

Тези 7901 негодници са от Германия, Швеция, Турция, Италия, Франция, Англия, Австралия, Чехия, Чили, Китай, САЩ, Русия, Беларус, Украйна, Нидерландия, Полша, Унгария…

Тези 7901 негодници са от AFP, Al Jazeera, Le Monde, BBC, CNN, Reuters, Forbes, RTL, ZDF, ICTV, France 24, Paris Match, Hromadske TV, Gazeta Wyborcza , The New York Times, The Daily Beast, The Economist…

Според Геращенко неназовани хакери се „сдобили” с тази таблица месец преди публикацията – източили 7 терабайта информация от сървърите на ДНР, като електронната таблица от 1,25 мегабайта на журналистите е само малка част от по-големия хак.

Публикацията на „Миротворец” от 7 май излиза със следната мотивация:

„Днес този списък с журналисти е в нашите ръце. Не знаем какви ще са последствията след публикуването на този списък, но знаем със сигурност: публикуването на този списък е необходимо, защото тези журналисти си сътрудничат с бойците на терористична организация”.

Гершченко похвали „патриотичните хакери” на „Миротворец”: „Благодаря ви, момчета, за всичко, което направихте и ще направите”…

Скандалът е чутовен. ООН, ОССЕ, посланиците на Г-7 в Киев, COJ, IFJ, RFoM, „Репортери без граница” остро осъждат „изтичането” на лични данни на журналисти. Медийната общност е гневна.

Стотици журналисти от различни държави подписаха и публикуваха отворено писмо: 

„Акредитацията не означава и никога не е означавала, че журналистите са в заговор с някоя от страните в конфликта. Акредитацията е форма на защита и сигурност за журналиста. Акредитацията е единственият, макар и минимален механизъм за защита на журналистите от плен или изтезания.

След като бяха обвинени, че „работят за терористите” и станаха публични техните лични данни, телефони и имейли, журналистите започнаха да получават телефонни обаждания и имейли със заплахи, а някои украински политици призоваха тези журналисти да бъдат етикетирани като „врагове на Украйна” и да им се попречи да работят в страната. Подобно отношение към журналистите е в пряко нарушение на Конституцията на Украйна, закона на Украйна за защита на личните данни, Европейската конвенция за правата на човека и е срамно, и напълно неприемливо. Настояваме сайтът „Миротворец” незабавно да премахне от публичен достъп информация за личните данни на горепосочените журналисти”.

Иън Бейтсън, независим журналист: „Този списък свежда цялата журналистика до пропаганда. Чуждестранните журналисти изиграха ключова роля в информирането за събитията в Източна Украйна, защото ние бяхме единствените, които можеха да влязат. Заложихме живота си на карта и за награда ни нарекоха терористи. Журналистиката никога не е била толкова неблагодарна”.

Евгений Фелдман, „Новая газета”: „Получавате всеки документ, който повишава безопасността на вашата работа – вкл. акредитация както от СБУ, така и от ДНР. Изтичането на тези данни свидетелства само за малка част от рисковете, с които аз и моите колеги трябва да се справим. „Миротворец” задава най-тъпите, най-идиотските въпроси – защо журналистите имат украински телефонни номера и защо репортерите на CNN носят руски имена. Публикацията показва, че авторите нямат представа за спецификата на рисковата работа на журналистите във военни зони”.

Саймън Островски, VICE News: „Глупаво е да се твърди, че журналисти подпомагат тероризма, защото са получили акредитации. Журналистите отразяват и двете страни на войната и за да правят това, те се нуждаят от разрешението на всички страни в конфликта. „Миротворец” твърди, че „изтичането” на информация разкрива онези, които сътрудничат на сепаратистите, но не предоставя убедителни доказателства и по същество се опитва да сплаши и тормози онези, които вършеха ценната, недооценена работа, която журналистите вършат в горещи точки по целия свят – репортажи от райони, където е трудно да се намери информация и където много журналисти са били ранени, отвлечени и дори убити”.

Дейвид Вайсброт, Австралия, председател на Медийния съвет: „Журналистите не са партизани. Те са там, за да отразяват всички страни на конфликта и трябва да останат свободни, за да го правят. Подобни действия ще имат смразяващ ефект върху желанието на журналистите да рискуват живота си”.

Мирослава Гонгадзе, „Гласът на Америка”, Украйна: „Кой от чуждестранните журналисти сега ще се осмели да пътува до зоната на конфликта? Това е просто възмутително!”.

Анастасия Станко, Hromadske.tv, Украйна: „Миротворец” публикува телефонни номера, адреси на най-добрите журналисти от цял ​​свят от всички известни медии, които са били акредитирани в ДНР по различно време и рискуваха живота си”.

Екатерина Сергацкова, Hrоmadske TV, Украйна: „Обвиняват ни, че помагаме на терористите. „Миротворец” е проект, куриран от СБУ и възхваляван от Антон Геращенко от МВР. Той беше този, който инициира този проект”.

Максим Буткевич, координатор на правозащитната група на No Borders в Киев, пред Al Jazeera: „Създателите на „Миротворец” показаха, че нарушаването на неприкосновеността на личния живот и поверителността на личните данни, произволните публични обвинения срещу големи групи хора, вкл. журналисти, в нарушения или престъпления срещу държавата, готовността да бъдат изложени на рискове, са не просто толерирани от държавата, но и подкрепени от правителствени фигури”.

Първите мишени на отприщените тролове бяха украинските журналисти, които получиха на имейлите си следното „пожелание”: „Умри, сепаратистки плъх! Слава на Украйна!”

След страховития скандал „Миротворец” спря на 13 май. За да се завърне гордо на 19 май! Черният списък с личните данни на журналистите си остана. На 20 май „Миротворец” публикува „обновен” черен списък на  журналистите, този път – над 5 400. Сигурно са извадили техническите екипи, преводачите и шофьорите… Журналистите са все така „терористи и сепаратисти”. Опитите за сплашване, тормоз и шантаж на журналисти продължават…

Порошенко нарече „изтичането” на лични данни на журналисти „голяма грешка”, но каза, че „няма инструмент да повлияе на независим уеб ресурс и смята международния натиск за нецелесъобразен”.

Скандалът раздели украинските политици – едни се срамуват, други възхваляват сайта, подкрепян от държавни служители.

„Миротворец” продължи да настоява, че журналистите от списъка „сътрудничат на терористи” и че отразяването на новини за ДНР „подкрепя дневния ред на сепаратистката пропаганда”. Псевдонимът „Зайцев”, главен редактор на „Миротворец”, нарича всички журналисти от списъка „съучастници на сепаратистите”.

От СБУ заявиха, че „такова изтичане не е опасно и не застрашава тези хора”; че украинските власти планират „да проверят” някои журналисти и „не планират да налага санкции на честни журналисти, които казват истината”. Но що е истина за украинските неонацисти?!

Украинската прокуратура започна разследване на „лицата, нарушили конституцията на страната”. Резултатът е нулев. Хакерите са анонимни…

Колко журналисти са добавени към „списъка за разстрел” след началото на СВО? Не знаем. Според медийни публикации – над 600.

Достатъчно е журналист от Германия, Канада, Франция или България да напише, че войната не е започнала на 24 февруари 2022 г., а на 22 февруари 2014 г. с неонацисткия държавен преврат на Майдана, финансиран от САЩ с 5 милиарда долара, според сампризнанията на Виктория Нуланд, известна като мадам Курабийка.

Достатъчно е журналист от която и да е държава да напише, че няма война „Русия-Украйна”; че това е война на „цивилизования” Запад срещу Русия; че това е прокси война и проксито е Украйна; че режимът в Киев има неонацистка философия, идеология, политика и практика; че „цивилизованият” Запад крепи, легитимира, финансира и въоръжава  един неонацистки режим без да му пука за някаква си Украйна. Че „цивилизованият” Запад обяви укронацистите за най-първи човеколюбци и пазители на евроатлантическите ценности. Че в крайна сметка войната срещу Русия е война срещу Европа. А Европа се самоубива за кефа на САЩ. И от Европарламента ехти бандеровския възглас „Слава Украине!”… Остава само евродепутатите да изпружат ръце в нацистки поздрав!

Напишете това и влизането ви в „Чистилището” е гарантирано. Аз го пиша от 2014 г.!

Чак на 11 февруари 2021 г. вечно загриженият Европарламент призова Украйна „да осъди решително и да забрани дейността на екстремисткия и разпалващ ненавист сайт „Миротворец”, който създава напрежение в обществото и злоупотребява с личните данни на стотици хора, вкл. журналисти, политици и членове на малцинствени групи”…

В цялата тази мръсна, подла война срещу свободното слово, гъгне едно оглушително мълчание. Мълчанието на фактчекърите. Мълчат. Мълчат тези, които обявяват всеки факт за фейк и всяка лъжа за истина, стига да е изгодно за тия, дето им плащат. А тия, дето им плащат са САЩ. А „който плаща, той поръчва музиката”, гласи кръчмарската максима.

Свинтус

„Свинтус” е популярна игра с карти, на които са нарисувани прасета. Основните карти са „Полисвин” (млада свиня, секретарка на голям шеф – кафенце, цигарка, телефонче), „Захрапин” (прасе, спящо на бюро, похърква сладко), „Перехрюк” (много пияно прасе, натряскано като две свине), „Тихохрюн” (прасе със завързана зурла) и т.н.

„Свинтус” е прякорът на Геращенко. Не само заради неговите 150 килограма.

Свинтус призова „идиловци и техните събратя в Русия, които са в Кавказ” да откриват и да отмъщават „по каноните на Шериата” на руските военни в Сирия.

Свинтус препоръча властите на Украйна да предприемат „конкретни действия за противодействие на руската пропаганда”, а именно:

„Налагане на контрол върху излъчването на програми и кабелните мрежи, за да се предотврати разпространението на информация, която може да дестабилизира суверенитета и териториалната цялост на Украйна; налагане на контрол върху акредитацията на репортери, особено тези от Русия; депортиране на репортери, за които е установено, че нарушават националните закони; разработване на правни и технически ресурси за блокиране на онлайн съдържание, което подбужда към насилие и дестабилизира националната сигурност на Украйна”.

Комитетът за защита на журналистите (CPJ) публикува с неудържимо възмущение скандалните препоръки на Свинтус.

Свинтус заяви цинично, че „не разбира врявата” заради „изтичането” на личните данни на 7 901 журналисти и медийни работници. „Ние не сме наказателен орган, ние сме служба за разследване”, казва Свинтус пред Al Jazeera, похапвайки в луксозен ресторант близо до Върховната Рада. И добавя, че убийствата на журналисти нямат нищо общо с публикациите в „Миротворец”.

Свинтус не понася журналистите да „сноват насам-натам”, да

интервюират войници, официални лица и съсипани от укронацистите цивилни граждани на Донбас и изобщо – Свинтус не понася правото и задължението на репортерите  да отразяват войната от двете страни на фронтовата линия. Не може от двете страни! Забранено е! Само от едната страна! Правилната! А коя е правилната страна, решава Свинтус и нему подобните.

„Фактът, че дадено лице е включено в базата данни на „Миротворец”, не означава, че е престъпник. Но означава, че е човек, склонен към нарушения и трябва да се провери самоличността му. Ако такова лице е включено в базата данни, в Украйна то ще бъде задържано при преминаване на границата или на КПП за допълнителна проверка, а в случай, че по време на проверката бъде потвърдена информация за участие в тероризъм и сепаратизъм, лицето ще бъде задържано по установения от закона ред”, каза Свинтус.

Откъс от интервю на Свинтус, 9 юни 2018:

„Целта на този сайт е да записва всички, които са против Украйна. Това е един вид енциклопедия. Потребители на „Миротворец” са ФБР и всички европейски разузнавателни служби…

Основната цел е да се създаде нещо като център „Симон Визентал” – платформа за наказване на престъпници, дори и след години да се откриват тези престъпници, където и да се намират…

СБУ, полицията имат свои бази от хора, които са основателно заподозрени в извършени и предстоящи престъпления. Тези бази данни не са публични. Особеното на „Миротворец” е, че той се превърна в публична база данни, която се използва и от граничарите, и от СБУ, и от полицията. Това е огромно постижение. Този сайт е исторически проект”.

Още от интервюто:

Въпрос: Този списък включва не само хора с оръжие в ръка. В него има акредитирани журналисти, има певци, артисти. Защо? Те не са стреляли по никого, те са изпълнявали служебните си задължения.

Свинтус: Има руски и чуждестранни артисти и певци, които отиват на територията на окупирания Крим със самолети или кораби, нарушавайки границата на Украйна. Затова ние въвеждаме тези хора в базата данни и те се лишават от правото да влизат на територията на Украйна.

В: Как си представяте развитието на този ресурс? Ще продължи ли да регистрира всички, които минават границата?

Свинтус: Ресурсът винаги ще е необходим през следващите 70-80 години.

В: Толкова много време ли отделяте на конфликта между Русия и Украйна?

Свинтус: Процесите срещу нацистките престъпници все още продължават, въпреки че са минали 70 години. „Миротворец” ще съществува, докато има ненаказани руски престъпници или украински граждани, извършили престъпления по призив на руската пропаганда.

В: Все пак, хиляди граждани на Русия и други страни пристигат на летището в Симферопол.

Свинтус: Ако доброволците на „Миротворец” имат информация за всички, които са нарушили украинската граница, тогава всички те ще бъдат там. Миналата година [2017] руснаците организираха круиз до Крим от Новоросийск. Доброволците получиха информация за екипажа и туристите и всичките 400 души гръмнаха в „Миротворец”.

В: Т.е. хората, които си купят билет за самолета Москва-Симферопол, могат да попаднат там?

Свинтус: Крим е територията на Украйна. Има само един начин да влезете законно в Крим – да дойдете в Украйна, в Херсон, оттам с кола да стигнете до КПП и да регистрирате факта на преместване от свободната територия на Украйна към окупираната. Всички останали посещения на Крим от французи, американци или руснаци са незаконни.

В: Какъв е екипът на „Миротворец”, колко хора работят там?

Свинтус: Трудно ми е да кажа. Комуникирам чрез интернет с няколко души, които създадоха този проект и продължават да го развиват. Тези хора са готови да дадат живота си за Украйна.

В: Т.е., ако искаме да поканим човек от екипа на „Миротворец” в студиото, няма да можем да го поканим?

Свинтус: Такъв човек вероятно не би дошъл тук, защото има заплаха за живота му: руските спецслужби с радост биха унищожили всички, които правят сайта „Миротворец”.

В: Защо? Нали работите с открити източници!

Свинтус: Защото за четири години, благодарение на „Миротворец”, беше прекратена дейността на десетки шпиони и диверсанти на територията на Украйна.

В: Значи това не са само открити източници?

Свинтус: Само чрез открити източници. В крайна сметка Щирлиц също е ходил в Гестапо и е бил приятел с Мюлер.

В: Все пак това е игрален филм!

Свинтус: Преди Айнщайн никой не знаеше, че скоростта на светлината е постоянна и пространството може да се променя, но той взе и го обясни. „Миротворец” е крайъгълен камък в развитието на борбата с тероризма, диверсантите, хибридните войни. Това е историческо събитие, което ще бъде описано от достойни учени след време”.

Фаина

Фаина е на 14 години. Талантливо дете. Пише приказки, разкази, новели, есета, пиеси, фентъзи. Издава книги. Получава награди.

Фаина Савенкова е от Луганск. Малката писателка е едно от децата в черния списък на „Миротворец”. Момичето познава много от децата в списъка – „Защото те пишат стихове”, казва.

Децата са 327. От ДНР, ЛНР, Русия, Беларус и Армения.

Тези 327 деца са обявени за терористи, сепаратисти, врагове, агенти на Кремъл, изменници и предатели на Украйна.

Те са най-страховитата заплаха за укронацисткия режим.

327 деца, осъдени на смърт.

„Миротворец” публикува лични данни на деца от 2015 г.

Обвиненията са абсурдни и цинични: „участие в пропагандни събития”, „жертва на руската пропаганда”, „нарушение на границата на Украйна”, „умишлени действия срещу националната сигурност на Украйна и международния правов ред”.

Името и снимката на Фаина с нейните лични данни се появява в „Миротворец” през 2021 г. Причината: момичето записва видеообръщение към ООН с призив за прекратяване на геноцида над децата в Донбас: „Искам ООН да не забравя, че ние, децата на Донбас, също имаме право на детство. Искам да помните усмивките на вашите деца. Ние също искаме да се усмихваме, искаме да сме щастливи, искаме да избираме бъдещето си и просто искаме да живеем”.

Фаина пише до генералния секретар на ООН с молба да повлияе на правителството на Украйна и личната информация на всички непълнолетни деца да бъде спешно премахната от сайта. Гутериш изразява съжаление и призовава децата да не се използват за политически цели. Толкоз.

Обаче пазителите на евроатлантическите ценности от „Азов” заплашват Фаина, че първо ще убият нейните родители пред очите й, а после ще убият и самата нея.

Фаина пише писма до Макрон, до папа Франциск, до Олаф Шолц… Иска само да бъде чута. „Не ме чуха. Аз съм дете от Донбас, не от Украйна. Правозащитните организации не се интересуват от жертвите на Донбас. Аз не съм Грета Тунберг”…

Тези, които изпадат в бяс при въпроса „Къде бяхте 8 години?”, да прочетат думите на Фаина. Тя знае твърде много за тези 8 години. Тя знае кога започна войната и кой започна войната. Знае. И помни. И няма да забрави. Никога. Най-страшното познание на тоя свят е детското прозрение за насилието, за репресиите, за издевателствата, за геноцида на укронацистите над хората на Донбас. За войната. И за смъртта. За смъртта на деца. За убийството на деца. Простреляни деца. Разкъсани от бомби деца. И от картеч. И онези безкрайни детски погребения. И онези малки бели ковчези с малките ангели в тях. Погубени ангели. Фаина знае всичко това. В Алеята на ангелите са нейните приятелчета. Тя им носи своите играчки, чете им своите приказки, написани в тетрадката за домашна работа… Фаина знае какво е да убиеш ангел. За разлика от напудрената „демократична общност” и ония лицемери, самонарекли се „цивилизован Запад”. За разлика от всички Свинтуси и техните алчни, кръвожадни покровители.  Не им пука на тях за някакви си погубени ангели. Защото ангелите са от Донецк, Луганск, Славянск… Значи правилно са погубени… Заслужено…

Фаина е съвсем малка, когато на 2 юни 2014 г. започват укрионацистките бомбардировки над Донбас. „Седях в мазето и броях взрвовете…. Всичко, което възрастните правят, трябва ние после да го поправяме… ВЛуганск има мемориал на децата – жертви на войната. Има и в Донецк. Възрастните стоят там, не намират думи и мълчат, свели очи”….

Откъси от есета на Фаина:

„Войната е въздушно нападение, грохот на артилерия и танкове, канонада и стрелба… Тя има много звуци и много лица. Прокрадва се и се стоварва върху теб с цялата си сила, когато най-малко очакваш. И докато се криеш, броиш експлозиите. Една. Две. Три… Господи, благодаря, че премина. И тогава оръжията млъкват. И в тази тишина чуваш бебешки плач. Тихи ридания, като мяукане на коте. И тогава отново започва обстрелът, който заглушава всичко… Затова децата на войната са тихи. Те знаят, че виковете им ще останат нечути”…

„Децата на войната стават възрастни твърде бързо и твърде рано. Сега съм на 11 години. Живея в Луганск и знам какво е артилерийски обстрел и бомбардировка. Половината ми живот е война. Не знам какво са чувствали децата като мен в тежката и страшна 1941-а, но мисля, че прилича на това, което изпитват днес децата на Луганск и Донецк. Понякога ми се иска да напиша писмо на моите връстници от 1941-а. Да им кажа думи в подкрепа”…

Животът на децата на войнататова не е история на отчаянието, това е история на надеждата, дори тази история да е пълна с трагедии. Ние не знаем какво ни чака утре и ще бъде ли за нас това „утре”, но ние продължаваме напред. Ние не се сломихме и с всеки ден ставаме по-силни, защото силата на духа е в кръвта ни… В тишината на бъдещето ще бъде чута молитвата на децата за мир, и техния смях. Когато звучи детски смях, войната отстъпва”...

„Кога започна войната в Донбас? Когото и да питам, всеки има свой отговор… Истинското разбиране за това, че е започнала война, идва тогава, когато свикваш със смъртта. Тогава започва войната и за отделния човек, не само за държавата.

За мен това е 2 юни 2014 г. Помня, беше понеделник, с брат ми имахме ангина и трябваше да отидем на лекар. Всекидневен живот, разписан по минути, макар и да не го забелязваме: до автобусната спирка толкова минути, пътуването ще отнеме толкова време…Ако моят брат не се беше уплашил от прегледа, по време на обстрела щяхме да сме до същия площад, до сградата на областната администрация… Ние сме живи благодарение на брат ми. ..

Помня как се разплаках заради страшния грохот, прогърмял  над целия град. Помня как нямаше мобилна връзка и ние не можехме да позвъним на баба, тя работи в театъра, който е от другата страна на мястото на трагедията… Зад сградата на администрацията има детска градина и в този ден възпитателите посрещаха ослепелите от сълзи майки само с едно изречение: „Всички са живи!!!”…

Война – това е, когато на 1 юни светът отбелязва Деня за защита на децата, а на 2 юни най-важната дума, която родителите искат да чуят е краткото –  – „живи”. А след седмица ще загине от артилерийски обстрел първото дете. Полина Солодкая от Славянск. Тя беше на шест години. Тя можеше да стане лекар, учител или художник. Каквото реши. Но завинаги ще остане първото дете в списъка на убитите деца – жертви на войната. Най-страшното във всичко това е думата „списък”. И този списък се допълва и до днес”….

8.

Списък

От 2018 г. „Миротворец” публикува лични данни на български граждани. Не от оня ден, както си мисли напапунчената „демократичната общност” и нейния медиен слугинаж.

Част от имената: проф. Андрей Пантев, проф. Ваня Добрева, проф. Иво Христов, проф. Светлана Шаренкова, доц. Валентин Вацев, Георги Първанов, Велислава Дърева, Велиана Христова, Диляна Гайтанджиева, Елена Йончева, Румен Петков, Христо Георгиев, Христо Маринов, Николай Малинов, Магдалена Ташева, Волен Сидеров, Димитър Шивиков, Симеон Славчев, проф. Венелин Грамадски, проф. Маргарит Николов, Олга Маркова, Дима Димова, Иван Иванов, Руслан Мъйнов, Явор Нотев, Славчо Велков, Костадин Костадинов…

Как реагира „демократичната общност”?

Ами демократично, евроатлантически:

Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията: „Темата „Миротворец” е класическа руска пропагандна операция. Очевидно има синхронизиране или самоактивиране на хората с проруски позиции”.

Георги Папакочев: „Странно защо списъкът с конкретни български журналисти в някакъв съмнителен украински сайт „Миротворец” (обявен от властите в Киев като частен и нямащ нищо общо с официалната политика на Украйна), предизвика толкова силно медийно и институционално бълбукане в българската хибридна „target area”.

Д-р Любомир Канов, психиатър, прави се на писател, живее в Ню Йорк: „Струва ми се, че „Миротворец” е руска хибридка. Ролята ѝ сякаш, е да постави медиен и даже правен чадър над Руската Агентура у нас, представяйки ги за възможни цели на терористи. Доста подло. Стилът на провокацията е тип Лубянка. ФБС = КГБ! Всъщност, би било добре да има такава ликвидационна група, но няма. Тя е, според мен, руски хибриден фейк, предназначен за ниския умствен етаж на русофилските мозъци”.

От фейсбук: „Поредната кагебистка специална операция”; „В списъка липсват страшно много имена.Това е нахвърлян набързо работен списък, който предстои да бъде допълнен!”; „Ченгесарска стъкмистика в червено. Не нам!”; „Наистина би било добре да има такава ликвидациона група”; „Намирам списъка с „българи” за непълен! Трябва да се актуализира”; „Защо чак сега този списък стана известен?”; „До един кремълски тролове. Дано да има справедливо възмездие за гнусната им пропаганда и вредителство”; „Можем ли да им изпратим допълнения?”…

Е, някои изпращат допълнения. Даже се хвалят. И обменят опит във фейсбук като Асен Генов и Илия Базлянков. Бдителни граждани!

9.

Смъртотворец

Сайтът, наречен цинично „Миротворец”, е създаден от държавни служители, МВР и разузнавателните служби на Украйна, които разполагат с огромна информация. И, разбира се, „дейността на сайта по никакъв начин не е свързана с работата на държавните институции на Украйна и не отразява официалната политика на Украинската държава”, както казва украинското посолство под ръководството на една персона, известна като сексолог, нежели като дипломат…

Целта на сайта е не просто да плаши и тормози. Целта на сайта е да убива. Целта на Свинтусите се нарича смърт. Всеки, чието име е в т.нар. „Чистилище”, е осъден на смърт. Недвусмислено.

Един от създателите на сайта мечтае за Пиночет – в света няма такъв стадион, който да побере 290 000 „врагове”. Друг се изживява като Щирлиц, Айнщайн и Симон Визентал едновременно…

Не знаем дали сайтът е юридическо лице. Не знаем къде се намира „редакцията”, нито как се финансира. Не знаем кой работи в тази сайт. Освен социопатчето Микитка и Зайцев, ама Зйцев е псевдоним.

Свинтус казва, че „Миротворец” е „разследващ орган”. На какво основание?

Лъжливи са твърденията, че „Миротворец”  събира информация от открити източници. Голямата част от информацията е получена по незаконен път – чрез влизане с взлом в лични и обществени електронни пощи, чрез фалшиви сайтове (като novoross-army.com), чрез цензуриране и блокиране на участници в социалните мрежи.

Друга част е получена по агентурен път – открадната, купена, продадена. Или „спусната”, или „изтечена” от спецслужбите до „когото трябва”. Третата част е от доноси на „бдителни граждани”. В сайта има подробни инструкции към „бдителните граждани” как да оформят своите доноси с изискването за особена прецизност за граждани на Русия и Украйна. За граждани на други страни няма такова строго изискване за прецизност. Всичко това – анонимно. И никой няма претенции – как да имаш претенции към интернет-призрак. Но на базата на тази информация ще те осъдят като терорист и сепаратист. Информацията в „Миротворец”  някак магически придобива качествата на доказателство, без да е доказателство.

Публикацията на лични данни, разпалването на ненавист, погазването на  презумцията за невиновност – това са не само груби нарушения на международното право. Това са престъпления.

Но сайтът е над законите на Украйна и над международното право. Поставили са го там. Тези, на които служи и които обслужва. Които са се поставили над света и искат да го командорят. И тяхното име е САЩ.

На 10 октомври 2019 г. президентът Зеленски отказа да закрие „Миротворец”. Нямал „инструмент”. Отказа да уволни Свинтус от поста зам.министър на МВР. Върховната Рада отказа да закрие „Миротворец”. Нямала правомощия…

Така украинската държава, дето нямала нищо общо с „Миротворец”, покровителства „Миротворец” в неговата бурна научно-изследователска и художествено-творческа деятелност.

Битката между Свинтус и Фаина продължава…

Битката между Свинтусите и правдата продължава…

***

Източници: открити

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук