ПОЧИТ КЪМ ЗАВЕТИТЕ НА АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН

За големия творец, антифашист и хуманист говориха днес на възпоменателна церемония събраните от семейството му в Софийската синагога негови приятели, колеги, съратници и съмишленици

0
813

 

Днес в Централната софийска синагога бе церемонията по сбогуването с големия творец, общественик, антифашист, хуманист Анжел Вагенщайн, който си отиде на стогодишна възраст на 29 юни т. г.

Както още в деня на кончината му съобщи неговата внучка и ръководителка на издателство „Колибри” и на фестивала „Синелибри” Жаклин Вагенщайн, погребението му бе предвидено в тесен семеен кръг, а публичното поклонение, съгласно еврейската традиция, бе определено за 30-ия ден след смъртта, тоест за днес, 30 юли.

По този повод в синагогата днес се събраха десетки роднини, близки, приятели, колеги, съратници, съмишленици и почитатели на легендарния с антифашистката си борба, с вечното си бунтарство, с вълнуващите си филми и книги Джеки – както Вагенщайн предпочиташе да го наричат. Името идва от малкия Джеки Куган, който партнира на Чарли Чаплин във филма „Хлапето”. Навремето невръстният Анжел го гледа няколко пъти в захлас – и лелите му започват да го наричат с името на детето актьор. Оказват се и орисници, защото по-късно племенникът им свързва живота си с киното. А също и с борбата за социална справедливост, против фашизма, против всяко мракобесие и всеки диктат над свободния човешки дух.

Днешната церемония бе открита от Жаклин Вагенщайн, която приветства всички, дошли да почетат паметта на обичания Джеки, и припомни накратко биографията му. Поклонението започна с молитва на главния равин на Централната софийска синагога Йоел Йифрах.

Жаклин Вагенщайн приветства събралите се в синагогата, за да почетат паметта на дядо ѝ. Снимка: БТА

 

 

 

С думи на почит за Анжел Вагенщайн към присъстващите се обърна председателят на на Организацията на евреите в България „Шалом” Александър Оскар. „Да помним уроците на историята и да не допускаме едни и същи грешки. На това учи хуманистът Вагенщайн. Да бъдем наистина будни и да бъдем много чувствителни към езика на омразата и надигащия се национален популизъм около нас и никога да не оставаме безучастни към страданието на хората в неравностойно положение,” подчерта Александър Оскар.

В подобен дух бе и изказването на бившия председател на „Шалом” Максим Бенвенисти, който разказа как сам се е учил именно от хуманизма и демократизма на Джеки, от неговата способност да намира път към съвестта и сърцето на всеки човек.

По време на церемонията в Централната софийска синагога. Снимка: БТА

Почит към „вечния ремсист” Джеки Вагенщайн, който най-много обичаше да си спомня и разказва за своята антифашистка младост и който и днес би отстоявал със същата пламенност тези идеи, изразих и аз, журналистката Къдринка Къдринова, в своето изказване – предлагам пълния му текст по-долу.

За своето общуване с Джеки и за неговите филми и книги говори кинокритикът проф. Божидар Манов.

„С фашизма се воюва, а за свободата се мре!” – тази фраза на Анжел Вагенщайн припомни в изказването си председателят на Българския антифашистки съюз Евгений Белий. Той също така съобщи, че НС на БСП е присъдил тазгодишната награда „Димитър Благоев” на големия антифашист и творец, винаги отстоявал левите идеи.

На творчеството и на идеите на Вагенщайн посвети изказването си режисьорът Иван Павлов.

Преклонение пред завещания ни от Анжел Вагенщайн морален пример изрази лидерът на партия „АБВ” Румен Петков, който каза:         

Опечалени близки, уважаеми приятели на Анжел Вагенщайн,
Преждевременно ни напусна непрежалимият ни Джеки. Това е фраза на самия Джеки отпреди 22 години. Днес трябва да кажем, че той ни задължи с три неща:
Първо. Пътят към храма. Да не излезем от пътя. Той положи огромни усилия да ни обясни, че пътят към храма е задължение за всички нас. И малцината, които виждат храма, и тези, които не го виждаме. Защото пътят към храма е пътят към добруването.
Второ. Мелодията. Можем да забравим текста, но няма да забравим мелодията. Когато вървим заедно към храма, с мелодията ще си спомним и текста.
Трето. Вярата. Вярата, която, когато сме заедно по пътя към храма, ще ни накара да запеем в един глас и да вървим в една посока.
Стана дума за една от великите творби на Джеки – „Петокнижие Исааково“. Там Исаак казва: този живот ни е даден, за да го живеем. Ще го живеем, няма как. Джеки своя живот го изживея с чест и достойнство, с чувство на принадлежност, с вяра, вървейки по пътя към храма. От нас зависи да продължим по този път, да запазим честта и достойнството, да запазим българщината и усещането си за принадлежност.
Всички ние днес трябва да кажем – преждевременно ни напусна непрежалимият наш голям приятел и велик човек Анжел Раймонд Вагенщайн.  Да изпълним с  достойнство неговата заръка.
 
Актьорът Симеон Владов прочете откъс от книгата на големия сценарист и писател „Петокнижие Исаково“. Така церемонията в синагогата завърши с продължаващото да живее слово на обичания Джеки Вагенщайн.

Сред присъстващите бяха бившият президент Георги Първанов, членът на Конституционния съд Янаки Стоилов, ръководителят на групата на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов, проф. Ваня Добрева, проф. Димитър Генчев, председателят на СБЖ Снежана Тодорова, журналистите Велислава Дърева, Велиана Христова, Виза Недялкова, Дора Чичкова, Юрий Борисов, писателката и журналистка Бойка Асиова и много други. Имаше и чуждестранни дипломати.

Биографията на Анжел Вагенщайн е широко известна, но нека я припомним накратко и тук.

Роден е в Пловдив на 17 октомври 1922 г. в занаятчийско семейство. Родителите му емигрират във Франция по политически причини и затова малкият Джеки прекарва детството си там. След амнистия семейството се завръща в родината и се установява в София. Анжел завършва строителен техникум.

Полицейска снимка на ремсиста Анжел Вагенщайн

Още като ученик, едва 16-годишен, става член на Работническия младежки съюз (РМС). След началото на антифашистката съпротива в България през 1941 г. става неин активен участник. Ръководи бойна група, с която подпалва склад за кожуси, предназначени за хитлеристките войници на Източния фронт, без да е заловен.

Като евреин попада под ударите на антиеврейския Закон за защита на нацията, приет от тогавашната българска власт – официален съюзник на нацистка Германия. По силата на този закон всички еврейски мъже отбиват безплатна трудова повинност в лагери. Анжел Вагенщайн е в такъв лагер в Горна Джумая. Бяга оттам и става партизанин. При акция в София, при която загива неговият най-добър приятел и съратник, е арестуван и осъден на смърт. Изпълнението на присъдата му е забавено заради англо-американските бомбардировките над София, които разрушават и част от Централния софийски затвор. Заедно с други затворници е прехвърлен в Сливенския затвор. Излиза на свобода, както и много други осъдени антифашисти, на 9 септември 1944 г.

От 1941 г. е член на Българската комунистическа партия, която след 1990 г. става Българска социалистическа партия). Влизал е в партийното ръководство от 1994 до 1996 г. Бил е депутат от БСП в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-о Народно събрание (януари-септември 1995).

Анжел Вагенщайн многократно е изразявал свои критични позиции към едно или друго ръководство на БСП, но винаги е отстоявал левите си идеи и е бил много уважаван от редовите социалисти. В особено остър дисонанс той бе с настоящата върхушка на БСП и от години се бе дистанцирал нея.

Вагенщайн е първият чуждестранен студент, записан да следва в прочутия Всесъюзен държавен институт по кинематография (ВГИК) в Москва, чийто сценарен факултет завършва през 1950 г. Дипломата му от там е с номер 0001. По време на следването се сприятелява със студента по режисура от ГДР Конрад Волф, с когото по-късно правят няколко съвместни филма, включително и нашумелия „Звезди” (1959 г.)

Анжел Вагенщайн е бил сценарист в Българска кинематография и във филмовата студия на ГДР – ДЕФА.. Бил е и драматург на театър „Трудов фронт“, днес Малък градски театър „Зад канала“. От 1970 г. до 1977 г. е главен редактор на дирекция „Интерфилм“ към агенция „София прес“. Работил е и в Българския културен център в Берлин.

Джеки не обича да го определят като дисидент, а само подчертава, че никога не е правил в творбите си или в обществената си дейност компромис със своите леви принципи и идеи. Факт е, че и чрез повечето от филмите си, и чрез позициите, които е отстоявал през годините, той е влизал в противоречия с доминиращи догми на управлението преди 1989 г. Участва в комитета за защита на Русе, учреден през 1988 г. и е сред 12-имата български интелектуалци, поканени на нашумялата закуска във френското посолство по време на гостуването у нас на френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г.

Анжел Вагенщайн е и много активен в кипежа на промените след 10 ноември 1089 г. Той е ключова фигура в първия голям демократичен митинг на площад „Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г. Участва и в работата на Кръглата маса през 1990 г.

Анжел Вагенщайн е зад микрофона на първия демократичен митинг на 18.11.1989 г. Снимка: Иван Григоров

 

Между 1995 и 1997 г. Анжел Вагенщайн е български културен аташе, пресаташе и пълномощен министър по културната политика във Виена, където е и директор на българския културен дом „Витгенщайн”.

Анжел Вагенщайн е автор на сценариите на 52 игрални, документални и анимационни филма, заснети в България, Германия, Русия, Гърция, Чехия, Грузия, Китай и Виетнам. Много от филмите, създадени с негово участие, са отличени с престижни награди на национални и международни кинофестивали. Сред тях са „Наша земя“ (1952), „Ребро Адамово“ (1958), „Звезди“ (1959), „Двама под небето“ (1962), „Езоп“ (1970), „Гоя“ (1971), „Допълнение към Закона за защита на държавата“ (1976), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977), „Борис I“ (1985), „Хотел Шанхай“ (1996), „След края на света“ (1998).

През 90-те Анжел Вагенщайн се отдава на интензивна писателска дейност. На много езици е преведена и е удостоена с много отличия неговата трилогия „Петокнижие Исаково“ (1998), „Далеч от Толедо“ (2002) и „Сбогом, Шанхай“ (2004), посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Широк читателски интерес предизвикват и други негови книги, като „Преди края на света. Драскулки от неолита“ (2011), „Съновидение за св. Борис I“ (2015), „Отвъд стените. Разкази и новели” (2021).

Анжел Вагенщайн е носител на редица високи отличия, ордени и медали от българската държава и от други държави по света.

Той почина на 29 юни 2023 г. на 100-годишна възраст.

* * *

А ето и текста на моето изказване, с което днес почетох паметта му на церемонията в Софийската синагога:

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ВЕЧНИЯ РЕМСИСТ ДЖЕКИ ВАГЕНЩАЙН

С огромно вълнение и преклонение заставам днес тук, за да отдам дълбока почит пред паметта на големия творец, общественик, антифашист, хуманист Анжел Вагенщайн, нашият обичан Джеки, вечният „пламенен ремсист”, както сам се определяше, вечният бунтар срещу всеки диктат, всяка несправедливост, всеки фалш и двуличие.

Бях поканена от внучката на Джеки – Жаклин, да кажа за него няколко думи като журналистка. Така се случи, че бях последната от представителите на моята професия, записала в края на 2022-ра негови ярки разкази за ремсистката му и антифашистка младост. Джеки най-много обичаше да си спомня и разказва именно за този зареден с най-чисти идеали период на живота си – с неизменни препратки и към парливото ни съвремие, разбира се.

Други трима журналисти – присъстващите тук ярки пера Велислава Дърева, Велиана Христова и Христо Георгиев, бяха най-близките хора на Джеки в последните му години. Интервюирали са го и са писали за него многократно, споделяйки общи убеждения и идеи. Заедно с тях преди шест години Джеки става и инициатор на предложението за изграждане в София на паметник на децата, загинали в трагичните конфликти в Бългрия между 1923 и 1944 г. Сигурна съм, че ако не бе отлетял към вечността в края на юни, той би отправил огъня на словото си срещу новите мераклии да убиват деца на антифашисти, изгаврили се преди броени дни с публичното обсъждане на идеята за този паметник.

Джеки не би се поколебал да изригне и срещу друг лъхнал на фашизъм и антисемитизъм казус от последните дни – осуетеното от острата реакция на Българския антифашистки съюз и обществеността предложение за преименуване на софийска улица, носеща името на героинята от антифашистката съпротива Виолета Якова.

Искам да припомня следните думи на Джеки от интервю с него на Велиана Христова: „Аз съм се съпротивлявал и се съпротивлявам срещу фашизма. Както виждаме, той се възражда в България, не знам дали всички го разбират. Съпротивлявам се освен това срещу капитализма. Защото фашизмът е един много отвратителен, но временен строителен материал на капитализма.”

Ще цитирам още нещо, казано от Джеки. Сподели го пред мен в един от разговорите ни в края на 2022-ра. Тогава той отново подхвана темата, за която е говорил много пъти и от която го болеше – за съдбата на прекрасния филм „Звезди” от 1959 г., заснет по негов сценарий от приятеля му Конрад Волф, „първият филм на планетата за Холокоста”, както винаги подчертаваше Джеки. Филмът получава Голямата награда на фестивала в Кан. Награждаван е и на всички други фестивали, в които участва. Но в България е забранен.

Големият Анжел Вагенщайн с болка ми каза: „И до сега тази забрана е част от срамното прикриване на престъпленията на фашизма. Депортацията на македонските и беломорските евреи, които тогава са били в границите на обединена България, завършва с тяхното унищожение. Откарани са с вагони на БДЖ, охранявани са от български полицаи до Виена. Треблинка е нещо ужасяващо. Още на гарта евреите ги събличат – и в газовите камери. За мен това е срамна страница. България се прави, че няма нищо общо. Всички – и леви, и десни режими прикриват вината на българския фашизъм. Българския! Не испанския или италианския…”

Думи на Анжел Вагенщайн. Човекът и творецът, който ни остави толкова много за преживяване и осмисляне – и в киното, и в литературата, и в предизвикателството да си достоен гражданин.

„Обединител на култури”. Това е красноречивото отличие, което му връчи нашето Сдружение на испаноговорещите журналисти в България през 2021 г. „Златно перо” за цялостен принос към българската публицистика и култура – това пък е наградата на Съюза на българските журналисти, която два пъти в различни години е присъдена на пламенния ни Джеки, втория път – по повод 100-годишнината му. Той е удостояван и с най-високи награди, ордени и медали, както от българската държава, така и от много други държави по света. Книгите му и филмите му са носители на престижни литературни и киноотличия на национално и международно ниво.

Днес… Днес вече вечността го прегръща и го отвежда при любимата му съпруга Зора, при вечномладите приятели ремсисти и антифашисти, при непримиримите съвести на всички негови събратя по дух, които го изпревариха в отлитането. Дано останем зрящи за лъчите на светлите им души. Остро са ни необходими днес.

В заключение искам да предам специалната почит към паметта на Анжел Вагенщайн от неговия италиански приятел Пепино – Джузепе Дел Агата, който ми писа: „Всички свободолюбиви италианци ще отдават винаги чест на големия боец, антифашист, партизанин и революционер, режисьор и писател Джеки Вагенщайн!”

30 юли 2023 г.

От сайта „Барикада“

https://baricada.org/2023/07/30/angel-wagenstein-pamet-antifascist/

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук