Харесва ли ни животът в България през 21-ви век?
За нас, прогресивните леви хора, картината е разочароваща. Най-бедната страна в Европа. Неравенства и обърната демографска пирамида. Емиграция. Липсващи лекарства. Образование и здравеопазване като луксозна стока. Политическа нестабилност. Липса на справедливост – социална, морална и пред закона. Разделение. Домашно насилие.
На този фон лявото у нас е раздробено, а парламентарното представителство е предимно от десни, консервативни и националистически партии. Значи нещо не е наред – хората в България очакват левите послания. Всички искат по-добър живот, а не да са родители зад граница. Българите жадуват перспектива и са готови да дадат гласа си за нея. Само че, изборите вече се мерят не с календар, а с хронометър. А в
надбягването с времето, връчването на мандати и сметките за местния вот партиите забравят, че зад числата стоят хора, а законодателната програма решава съдби.
Защо лявото?
В днешния труден момент партиите имитират диалог, в невъзможност да посочат накъде да върви България. Ние от Делегацията на българските социалисти в ЕП вярваме, че именно левите политики ще дадат шанс на страната да прекрачи напред. Затова организираме „Форум за прогресивни леви решения“, за да поговорим, да поспорим и да дадем предложения за управлението на държавата.
Защо сега?
Целта на събитието е да превърнем прогресивните идеи за намаляване на
неравенствата, достойно заплащане и битката с цените в основен акцент в дебата по приемането на бюджета. Започва подготовката за местните избори и е време в кампанията да се върнат политиките. А левите са най- близо до хората. Отстояването на нашите ценности – човешките права, демокрацията, свободата на словото и върховенството на закона ще напомни, че те не са монопол на десницата.
Защо ние?
Ситуацията, в която се намира България, иска своите леви решения. Лявото не е и никога не е било само пенсии и заплати. То е солидарност, решителност и действие. Знаем го, защото европейската социалдемокрация днес има своя социален отпечатък върху политиките на ЕС, настоява Зеленият преход да е честен и справедлив, и дава шанс на всеки. Не стана без борба. Напротив. И вече е ясно, че левите са прави, а десните грешат. Това трябва да се случи и в България. Подобна промяна в мисленето е трудна, но възможна и в някои случаи – много спешна. Дали
ще бъде лесно? Не. Но определено си заслужава да опитаме.
За Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент беше удоволствие да е домакин на толкова значимо, необходимо и мащабно събитие в навечерието на приемането на бюджета и кампанията за местните избори. Конференцията си постави амбициозната задача да върне съдържанието в политическия разговор след поредната тежка загуба, когато хората вляво са обезверени и отчаяни. Време беше да събудим енергията и да дадем надежда на лява, прогресивна България. Благодарим Ви, че заедно оправдахме високите очаквания към форума. Успешният формат ни дава увереност за необходимостта от продължаване на разговора, който започнахме. Очаквайте подробности за предстоящите инициативи и дискусии.
* * *
Настоящата публикация за форума е подготвена въз основа на прессъобщенията за неговата работа и резюметата на изказванията на някои от участниците, изготвени от екипа на Делегацията на българските социалисти в ЕП. Приложени са графични изображения за ключовите думи, използвани по време на дискусията, изготвени от екипа на „500 маркера“, както и линкове към пълния видеозапис на форума(https://www.facebook.com/Stanishev.Sergei/videos/2016750418676501) и отделните записи на откриването и трите панела.
* * *
БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРОДЕПУТАТИ СОЦИАЛИСТИ: БЪЛГАРИЯ ИМА НУЖДА ОТ ЛЕВИ ПРОГРЕСИВНИ ПОЛИТИКИ
Искаме да върнем съдържанието в политическия разговор у нас, заявиха евродепутатите от Делегацията на българските социалисти в ЕП
Станишев: Без задълбочен разговор, България окончателно ще се закотви в периферията на Европа
Витанов: Да събудим надеждата, че левицата в България може да изглежда по различен начин
Сергей Станишев заедно с ръководителя на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов откриха организирания от българските евродепутати социалисти „Форум за прогресивни леви решения“. В откриващия панел се включиха още Джакомо Филибек – изпълнителен генерален секретар на ПЕС, Биляна Борзан – заместник-председател на Групата на С&Д в ЕП, Хърватия, Жак Папаро – директор на Фондация „Фридрих Еберт“ Бюро България и Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения.
България има нужда от смислен, сериозен и съдържателен разговор за политика и то за прогресивна лява политика. Левицата в най-бедната страна от ЕС е все по-ретроградна и слаба, изолирана от европейската социалдемокрация. БСП е на дъното по доверие. Тези изводи направи евродепутатът и доскоро президент на ПЕС Сергей Станишев при откриването на „Форум за прогресивни леви решения“ в столицата.
„В последните дни чух много версии и интерпретации за този форум, организиран от Делегацията на българските социалисти в ЕП. Това означава, че има очаквания. Остава да ги оправдаем.“
„Защо правим този форум? Искаме да покажем, че в България има нужда от прогресивни леви политики и има интелектуален капацитет за формиране и отстояване на такива. Защо сега? Защото БСП е на дъното и сме длъжни да потърсим точка за опора, платформа на оттласкване от това унизително състояние, което е вредно и за България, и за европейската социалдемокрация“, заяви той. „В навечерието на приемането на бюджета и кампанията за местните избори, ние искаме да върнем съдържанието в политическия разговор. Какво целим? След поредната тежка загуба, когато хората вляво са обезверени и отчаяни, ние като евродепутати на левицата да събудим енергия и да вдъхнем кураж на лява, прогресивна България“, обобщи Станишев.
„Да започнем от нуждата от сериозен и съдържателен разговор за политики. Сигурно веднага ще ми опонират: „Как така? Та всеки ден политици и анализатори само за това говорят?“ На пръв поглед е така. Но всъщност твърде често ни се предлагат субпродукти или политически ГМО-та. Партиите си избират удобни теми за мобилизация на твърдия електорат, които твърде често са димна завеса за безсилието да се търсят и намират реални решения за проблемите. Има много примери: от плашилото „Еврозона“ – как приемането на еврото ще ни лиши от национален суверенитет и ще срине икономиката (при реалността, че нямаме монетарна политика заради Валутния борд и левът е вързан с твърд курс към еврото), до периодичната истерия на тема „джендър идеология“ и трети пол. „Това са все удобни теми за захранване и раздухване на страхове и прикриване на собствената немощ, политическа и често интелектуална. Докато нас, обществото, ни занимават с такива теми, светът е в безпрецедентна трансформация – политическа, енергийна, климатична, дигитална и в непрестанното очакване на масовото нахлуване на изкуствения интелект в живота ни.“
Станишев предупреди, че ако не започне незабавно задълбочен разговор по всички тези гигантски трансформации и предизвикателства и не се формира дългосрочна национална политика, България окончателно ще се закотви в периферията на Европа, без перспектива за бъдещето. Какво ще е то, зависи от това коя политическа перспектива ще надделее. Докато ние се бавим, „влаковете тръгват от гарата на днешния ден към бъдещето с висока скорост“, направи сравнение с реалността Станишев.
„Дали дигитализацията ще е чисто пазарна – за сметка на правата на работниците, или големият капитал ще бъде принуден да спазва елементарни правила за плащане на данъци и осигуровки на работещите. Ще защитим ли малките и средни производители от натиска на мултинационалните корпорации? Дали България ще извоюва ли достойно място в новите транспортни и енергийни коридори, или ще изпаднем?“, изреди предизвикателствата пред страната Сергей Станишев. „Зеленият преход е неизбежен, ако искаме бъдеще и нормална жизнена среда за децата ни. Но без социални буфери, без производство на достатъчна и достъпна енергия, той ще се провали, защото ще убие конкурентоспособността на икономиките ни и няма да е поносим за хората. Това са различни сценарии за бъдещето.“
Станишев не подмина и темата за изкуствения интелект с ползите и рисковете. „Ще бъде ли вкарано използването на изкуствения интелект в икономически регулации и морални правила?“, акцентира той.
„Всички тези и много други съдбовни теми ни водят към необходимостта от прогресивни леви политики. Пазарният фундаментализъм заплашва да отприщи всички беди и демони, които тези трансформации носят потенциално в себе си“, заяви евродепутатът. И добави, че именно на левите хора е задължението „да хуманизираме, да очовечим и подчиним на обществения интерес, на мнозинството граждани тези технологични трансформации“. „Точно както преди повече от 100 години социалдемокрацията вкара тогавашния индустриален капитализъм в желязната клетка на регулациите, така социалната държава днес трябва да регулира новата индустриална революция“, убеден е Станишев.
На фона на реалностите и предизвикателствата в днешния ден той обрисува къде е БСП, в какво състояние е партията, с какво се занимава и как изглежда. „Политическите димки на ръководството на БСП не могат да скрият безпрецедентния отлив на доверие“, предупреди бившият лидер на партията. „Днес не можем без болка да говорим за състоянието на БСП. В най-бедната страна на ЕС имаме слаба и все по-ретроградна левица – 10% от 240 народни представители – това е резултатът на политическата линия, която се води през последните години.“, констатира Станишев. „Приказките за вътрешни и външни врагове, за конспирации, са заблуждаващи маневри, политически димки, които не могат да скрият безпрецедентния отлив на доверие. Техническите хватки като хартиената бюлетина, например, не могат да компенсират липсата на убедителни политики“, заяви още той.
Станишев напомни, че лявото по дефиниция не може да е консервативно, а цялата ни история е битка за промяна на обществото към прогресивно развитие в интерес на мнозинството. „Ако нашите предци бяха „консервативни социалисти“, нямаше да се преборят за осемчасов работен ден, платени отпуски, пенсии и достойни условия на труд. А жените и до днес нямаше да имат право на глас, да не говорим за това да станат предприемачи, премиери, нито дори и партийни лидери.“ БСП е хвърлена в състезание по консервативен традиционализъм с крайно десните на техен терен, а резултатът е налице. „Не можем да се примирим, че партията, която вкарва България в ЕС, която имаше безспорен авторитет в европейското социалистическо семейство, се самоизолира и отдалечи от европейската социалдемокрация, и с единия крак е тук, а с другия при Орбан“, заяви бившият председател на БСП. „Такъв шпагат политически е небивал“, заключи Станишев.
„През последните години сме свидетели на целенасочена деинтелектуализация на БСП, която винаги е била най-мислещата и спореща партия. Постепенно, но неумолимо лявата политика се сведе до увеличаване на пенсиите, минималната заплата и майчинските. Да, те са важни, но далеч не са достатъчни. И ГЕРБ, и ПП го правеха в управлението, но това не ги прави леви, те са десни, центристи.“
„Убеден съм, че левите политики могат да се правят и отстояват навсякъде – от граждански активизъм, чрез общинското управление, до националното и европейското ниво, за което участниците във форума ще разкажат“, заяви още Станишев. Днес мнозинството от кметовете на левицата са оставени, като че ли, сами да се борят с политическите опоненти.
„Искам да подчертая още една характеристика на лявото – социалните ни ангажименти и права са неразривно свързани с борбата за демокрация, за политическите и гражданските права, за повече демокрация, защото именно демокрацията е главна бариера срещу безвластието на парите и елита. Днес този терен като че ли доброволно е оставен на „градската десница“, констатира Сергей Станишев.
„Важно е да сме убедени, че в днешния динамичен, сложен, фрагментиран свят именно социалистите разполагаме с най-добър морален компас и система от ценности за решаване на проблемите. Уважение към всеки човек, създаване на нови възможности, работа в интерес на мнозинството от хората, солидарност в обществото, борбата с бедността. Не бива да забравяме още една черта, която през последните десетилетия е била характерна за БСП. Не сектантска политика, а диалог в търсене на национален консенсус по национални приоритети със силата на аргументите“, очерта посоките и задачите на лявото Станишев.
Той благодари на Биляна Боржан, заместник-председател на Групата на социалистите и демократите в ЕП, както и на Джакомо Филибек, изпълнителен генерален секретар на ПЕС. По думите му присъствието им на форума е демонстрация на загриженост и ангажираност да има силна европейска левица и в България.
Станишев не подмина и темата за войната в Украйна, като апелира ЕС по-решително да потърси мира. „Пред очите ни се разгръща ужасна трагедия между два народа. Тази кървава трагедия трябва да бъде спряна“, каза Станишев. Не може ЕС да не покаже действия и мерки за солидарност с Украйна и това е разбираемо, но най-характерната черта на ЕС е намирането на реални решения за търсене на траен мир – това е лявото и завещанието на Вили Бранд“, напомни още бившият президент на ПЕС.
Възможно е БСП да изглежда по различен начин и може да има нормална левица в България, заяви Петър Витанов.
„Някой каза, че тук се събират джендър социалисти. Не, тук се събират хора, които искат справедливост. Защото никога българското общество не е било толкова разделено. Днес бедните стават все по-бедни, а богатите все по-богати. Теми като свръхконцентрацията на богатство и блага са най-важните днес. Социалистите в Европейския парламент не се борят да ни вземат децата, а за онази справедливост, която те искат да видят в Европа.
„Справедливостта е ключова за левите движения. Искаме справедливо разпределение на капитала. Големите компании трябва да плащат данъци в държавата, в която печелят. Зеленият преход трябва да бъде платен от замърсителите и големите бизнеси, а не от бедния човек. Правата на работещите, с които БСП се хвали, също са резултат от европейската политика за минимална работна заплата. Борбата с корупцията също е борба за справедливост“, заяви Петър Витанов.
Лявото не е демоде. Лявото е единственото възможно. То не е само фраза, то трябва да бъде изпълнено със съдържание. Не може да бъде свързано само с индексацията на пенсиите. То трябва да бъде свързано с бъдещето на внуците.
Надявам се тази дискусия да събуди поне малко надеждата, че БСП може да изглежда по различен начин, че може да има нормална левица в България, която да се бори за справедливост.“
„Лявото не може да изчезне защото не са изчезнали проблемите, които са го породили. То няма как да се задоволява с обиране на трохите от масата на десницата“, подчерта политологът Борис Попиванов, който модерираше откриващия панел.
България има нужда от прогресивна, социална и демократична левица, посочи изпълнителният генерален секретар на ПЕС, Джакомо Филибек.
„Не мисля, че лявото може да губи повече време. След една година предстоят европейски избори и не мога да повярвам, че държава като България е обречена да има социалдемократическа партия с подкрепа под 10%. Трябва да сте готови за следващата битка, защото сме в средата на най-историческия преход, който ще промени Европа за поколения напред. България, а и Европа, имат нужда от политическа сила в страната, която е прогресивна, социална и демократична.“
Еврото трябва да е приоритет за България, заяви заместник-председателят на Групата на социалистите и демократите в ЕП Биляна Борзан:
„Еврото трябва да е приоритет за България. Когато Хърватия се присъедини към ЕС беше на дъното на икономическите класации, а след влизането в Еврозоната се вижда сериозен скок нагоре. Данните показват, че цените след присъединяването към еврозоната се покачват с едва 0.3%, докато заплатите нарастват с между 20% и 40%. Заради множеството кризи и спекулативните цени Хърватия не почувства всички ползи в максимална степен.“
„Четиринадесет месеца след началото на войната, ние не сме по-близо до нейния край. Това означава, че или не сме се опитвали достатъчно, или сме се променили в тези опити. Трябва да преосмислим подхода си“, сподели в анализа си за войната в Украйна Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения.
„Пожелавам на левите хора в България да успеят да намерят своя път към единството и да изведат България от незавидната позиция на лидер по отношение на бедността и неравенствата в Европа“, добави директорът на Фондация „Фридрих Еберт“- Бюро България Жак Папаро.
ПРОГРЕСИВНИТЕ ЛЕВИ РЕШЕНИЯ В ИКОНОМИКАТА – ДОБРЕ ПЛАТЕНИ РАБОТНИ МЕСТА, ИНВЕСТИЦИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО И СПРАВЕДЛИВИ ДАНЪЦИ
„Прогресивните политики за мен означават – да градим, да строим. Да строим образованието на бъдещето, инфраструктурата на бъдещето, енергийните системи на бъдещето. Да гарантираме производства и индустрии със стабилни, добре платени работни места – на бъдещето.“ Това заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов на „Форум за прогресивни леви решения“ , организиран от Делегацията на българските социалисти в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Според него първото ще бъде гарантирано чрез Плана за възстановяване и устойчивост, а второто – с новата индустриална политика. „Индустриалната политика, след като дълги години беше развенчавана като вредна намеса в пазарните и глобални процеси, се завърна в последната една година и смятам, че е най-отгоре при взимането на решения. Прогресивните политики помагат за да разпределим по-справедливо ползите от икономическата интеграция, от икономическия растеж, да градим нови отрасли на бъдещето“, коментира Пеканов. Той допълни, че само едни правила на конкуренция и търговия не са нещо, с което ще се убедят хората в ползите от Европейския съюз. „Не, хората искат неща, които могат да разберат, да усетят, които гарантират тяхното благосъстояние. Можем да го направим, трябва да го направим и ще го направим“, заключи Атанас Пеканов.
Земеделският министър Явор Гечев коментира темата за високите цени на храните и заяви, че при надценка от 100% не можем да говорим за липса на спекула. „Необходими са законови мерки, които да гарантират информирания избор на хората, дори с цената на малко по-голяма административна тежест”, отбеляза той. И допълни, че има изготвени законопроекти, които скоро ще видят бял свят, независимо какво се случва със служебния кабинет. „Иска ми се такива аномалии да не продължават и да не си говорим за това всеки път, при всяка криза”, каза в заключение Явор Гечев по отношение на изкривяването на пазара на хранителни продукти в страната.
„За мен лявото изпреварва времето си.“ Това каза по време на събитието „Форум за прогресивни леви решения“ евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. И затова веднага предложи част от решенията: „Реформата на пазара на електроенергия – разделянето на ценообразуването на електроенергията от цената на природния газ, ще намали цените, а оттам ще се успокои инфлацията.“ Според нея е необходимо да се насърчават дългосрочните договори, а Европейският съюз да изведе напред автономността си и да разчита предимно на собствените си възможности, да се използват в по- голяма степен собствени ресурси и най-вече- да намали зависимостите си.
Цветелина Пенкова наблегна върху Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, върху който работи, защото регламентът цели да създаде по-опростена правна рамка за отраслите с нулеви нетни емисии и да стимулира производството на компоненти за тях в ЕС. Тя открои и целта – да има повече инвестиции в производство на технологии за чиста енергия и да се насърчава европейската индустрия да открива нови работни места.
Евродепутатът не подмина и развитието на възобновяемите източници и ядрената енергия като част от Зеления преход и напомни последователната позиция на БСП в тази посока. „В момента търсим растеж – необходими са реформи и инвестиции. Трябва да има реална политика“, каза Пенкова. Тя смята, че в Европа има много финансови ресурси, които не са инвестирани в хора и индустрията.
„Длъжници сме по отношение на колективното трудово договаряне. Там, където има такова, заплатите са по- високи с 12 процента. Левите решения трябва да осигурят и свободата на сдружаването.“ Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на форума. Според него е важно да има законодателна рамка и нарушаването на правото на синдикално сдружаване да е престъпление. Той отбеляза и като особен акцент необходимостта от справедливост в данъчното облагане. Според Димитров преките данъци трябва да са по-справедливи – косвените да се намалят, а преките да се увеличат, но за корпорациите. Президентът на КНСБ отбеляза и необходимостта от повече справедливост по отношение на пазара на труда.
„За първи път в историята на човечеството не става въпрос за еволюция в средствата за производство, за технически скок, нито за смяна на собствеността върху тях. Става въпрос за появата на автономна форма на интелект, която конкурира и поставя под въпрос самото бъдеще на нас като биологичен вид. Както каза един съветник на Илон Мъск, натоварен с изкуствения интелект: „Той рискува да бъде най-висшето творение на човешкия род, но и последното, тъй като след него всички ние рискуваме да станем излишни.“
Евродепутатът Иво Христов продължи: „Обикновени неща като апликациите променят нашия начин на мислене. Хората от старшото поколение се ориентираме чрез посоките – изток, запад, север, юг; ляво, дясно. Хората от дигиталното поколение натискат иконата на Google Maps и оттам нататък делегират по-голямата част от пространствените решения на апликацията. В последните месеци всички се забавляваме с новия чат с изкуствен интелект. Около коронацията на Чарлз се появиха редица фотографии, които са дело на изкуствен интелект и които са някаква форма на шега с церемонията. Така или иначе, това, за което навремето един фотограф трябваше да разчита на търпението, майсторството, на попадението и техниката си, днес може да бъде генерирано от някой изкушен човек за броени секунди чрез ИИ.“
„В Европейския парламент дори се чува, че се е появила апликация, която генерира речи“, сподели Иво Христов. “В кръга на шегата – и досега много речи звучаха като писани от ИИ”.
По думите му, изкуственият интелект е тема, към която трябва да подходим със здравословен скептицизъм. „Неслучайно най-посветените в тази тема хора, водещи учени и предприемачи, се уплашиха и излязоха с подобни апели. За съжаление, индустрията абсолютно винаги изпреварва законодателството“, каза още Христов.
Според евродепутата в битката за рамкирането на изкуствения интелект много важно ще бъде осъзнаването на проблема от гражданите и активният им натиск: „Много лесно един законодателен орган може да бъде пробит. Индустрията разполага с неограничени ресурси – медийни и финансови. Тя обещава растеж, а ние все още робуваме на неолибералната логика: растежът е абсолютното благо. Тук се създава възможност за нова движеща сила в икономиката през следващите години. Всичко това поставя под въпрос работните места.“
Евродепутатът каза още: „До неотдавна мислехме, че ще пострадат масово работните места на хората с нискоквалифициран труд. Всъщност изкуственият интелект засяга абсолютно всички работни места. Някои скептици казват, че изкуственият интелект не притежава емоционална интелигентност и, за разлика от човека, не притежава чувство за хумор. Следователно, не може да ни бъде конкурент. Това е голяма заблуда. Нашето чувство за хумор е плод на генетична даденост; на способност за асоциативно мислене, която създава три-, четири-, петизмерно мислене; ражда изблици на ирония, комични паралели, каламбури и прочее. Образно казано, това е нашият генетичен софтуер, който и машината вече има. Към него се добавя нашата култура, но тя не е нищо повече от база данни. В този смисъл, ако все още на моменти успяваме да излъжем изкуствения интелект с въпросите си и да му се надсмеем в социалните мрежи, много скоро, вероятно след броени месеци, той ще може да ни се надсмива.“
В изказването си Христов обърна внимание и на факта, че не споделя нормативния ентусиазъм към приемането на еврото: „Еврото е естественият хоризонт за развитие на България, но преценката за целесъобразност – дали сега? – е въпрос на сериозен анализ. Тревогите ми са не толкова от отражението на еврото върху България, то ще е сродно с това в другите страни, които са го приели, колкото от бъдещето на самата европейска валута. То не е толкова безоблачно, колкото ни се представя.“
„Имам големи резерви по отношение опростения анализ на войната в Украйна, който започва от 2022 г. с твърдението, че войната избухва вследствие на непредизвикана агресия. Нещата са много по-сложни, те не започват от 2022 г., дори не започват от 2014 г. и за разпалването на тази война отговорност носят много страни. Това, че трябва да осъдим агресията е безспорно, всяка война е зло. Но трябва ли да бъдем безкритични в подкрепата си към страната-жертва, трябва ли да си затваряме очите за нейните действия?” каза още Иво Христов.
„Каквито и прогресивни леви политики да предлагаме, трябва да мислим само дали те ще решат или ще спрат демографската криза. Тя на този етап още не се е превърнала в катастрофа. Тоест, процесът е обратим и нищо не е фатално.“ Това каза председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи Калоян Паргов. Той смята, че справянето с демографската криза е плод на целенасочена, системна и стратегическа политика, която започва още от днес и е резултат на приемственост. Според него и изследването, което е направил институтът-всички прогресивни политики – и тези, които ПЕС и Европа предлагат, трябва да са свързани с излизането от това демографско блато.
„40 години неолиберален капитализъм ни докараха дотам, че в момента левите, в най-добрия случай, говорят за социални помощи. В това няма нищо ляво, то е измислено от десните, тоест ние се сражаваме с тях на техен терен. Или в най-добрия случай, ако се осмелят, говорят за данъчна политика – прогресивна – и преразпределение, въпреки че само по себе си това е инструмент“, коментира финансистът Константин Проданов. Той уточни, че ако промяната на данъчната система не намалява неравенствата, това само по себе си не е ляв инструмент: „ В крайна сметка вие ще изземете парите от тези, които могат да си го позволят, но ако след това насочите тези пари отново към финансовия сектор или бизнеса като субсидии на калпак, не сте решили проблема с неравенствата.“
ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА Е КЛЮЧОВА ЗА ПРОСПЕРИТЕТА НА ОБЩИНИТЕ, СМЯТАТ ЛЕВИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ
На общините не бива да се гледа като на бизнес – те са на първо място общности от хора, чието благополучие трябва да е в основата на управлението им. Децентрализацията и преразпределянето на част от данъците към общините са леви политики, които са ключови за техния просперитет. Около тези идеи се обединиха участниците в панела „Местни избори ’23 – решението е в прогресивните леви политики“, част от Форума за прогресивни леви решения, организиран от Делегацията на българските социалисти в ЕП.
В дискусията взеха участие успешни леви кметове и общински съветници – Донка Михайлова, кмет на Троян, Владимир Георгиев, кмет на Самоков, Иван Таков – заместник-председател на Комисията по финанси и бюджет в СОС, Нишан Джингозян – член на екипа на кмета на Лондон, Николай Гачев – общински съветник в Родопи, както и политолога Страхил Делийски и Катерина Клинкова – преподавател по български език и литература.
„Лявото е демокрация, която обаче първо трябва да съществува на местно ниво. За съжаление бизнес интересите в много общини спират развитието на местната демокрация. Но тя е реална кауза, там е реалната политика, там е солидарността в най-висша форма“, откри панела доц. д-р Гинка Чавдарова, бивш изпълнителен директор на Национално движение на общините в България.
„Местните общности са същинската политическа лаборатория. И онова, което се случва на терена на всекидневния ни живот, определя това, което се случва по-нагоре в структурите на обществото, на държавата, на континента. Важността на това как мислим в общността си, как мисли местната политика не би трябвало да бъде поставяна под въпрос. Но, за съжаление, ни липсва този тип рефлексия и разбиране“, каза Страхил Делийски, политолог и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Той добави още, че прогресивната лява политика не може да се случи „без подкрепа отдолу, от хората“.
„Мисля, че левицата категорично трябва да застане зад идеята за децентрализация. Унижението, което търпят българските общини и кметове, е огромно. Как само с 30 % от собствените ни приходи, които отиват в общинския бюджет, можем да гарантираме добри услуги за гражданите? Хората ни питат какво правим и какво сме направили за тях, а не какво ще правим след една година. Ние, кметовете, искаме прости неща – от данък доход на физическите лица само 2% да влизат в общинския бюджет, а от данъка върху корпорациите – само 1%. Така в общинския бюджет ще влязат 1.2 млрд. лева“, каза Донка Михайлова, кмет на Троян – община, която управлява всичките си комунални услуги самостоятелно и е вторият по големина работодател на местно ниво.
Кметът на Самоков, Владимир Георгиев, подкрепи идеята за повече приходи в местния бюджет. „Държавата прехвърля на общините над 700 задължения, без да обезпечава кметовете с бюджет и тъй като не ни достигат средства, ние ставаме иноватори. Силните общини са тези, които управляват изцяло комуналните дейности. Положителните промени няма как да се случат, ако общините не могат да бъдат инвеститори и държавата продължава да ги обезкървява“, смята Владимир Георгиев. Част от успешните практики в община Самоков са финансиране на обучението на медицински сестри, които да останат и да работят в местната болница, създаването на общинско спортно предприятие, което плаща заплатите на 20 треньора в различни спортни клубове, възможност всяко дете да кара безплатно ски.
Лява алтернатива за управление и развитие на Столична община предложи Иван Таков, който е председател на БСП – София и на групата на социалистите в Столичния общински съвет. Нашето ляво решение за София е София за всички.
„От години упорито се налага тезата, че общинските съвети са предимно експертни органи, които не взимат политически оцветени решения. Нямало леви и десни политики и решения в местната власт, каза Иван Таков. – Тази мантра през годините наложи неолибералната концепция за управление и на София. Тя доведе до приватизацията и концесионирането на ключови за общината предприятия и дейности. И всичко това под придобилата ореол на аксиома – държавата, или в случая общината, била лош стопанин. Това, разбира се, не е вярно. Това е лозунгът на разграбването на българската национална собственост в продължение на трийсет години от хора и корпоративни групировки, които имаха нужда от някаква, макар и дребна, легитимност на грабежа. Тази фраза им осигури легитимност“.
Лидерът на столичните социалисти акцентира върху факта, че през годините бяха създадени отлични условия за прокарване на политика, насочена към реализация на частни корпоративни интереси. „Това доведе до дерегулация, добави той. – Днес сме свидетели на много занижени нива на контрол от страна на публичната власт, спрямо онова, което се случва на територията на много общини, включително и в София“.
Иван Таков беше категоричен, че левият прочит на концепцията за управление на столицата не само е възможен, но е и много успешно приложен в различни градове на Европа. „На много места по света панацеите „приватизация“ и „концесия“ отдавна са развенчани, заяви той. – В последните 20 години има хиляди примери за ренационализация в страни от целия свят. Като най-често се възстановяват общински комунални услуги във водния, енергийния, транспортния сектор. А отговорът на въпроса, защо хората по цял свят си връщат обратно базови услуги от частни оператори, е – за да се прекратят злоупотребите на частния сектор, нарушенията на трудови права, да бъде възвърнат контролът върху местната икономика и ресурси, да бъдат предоставени качествени услуги на социално поносима цена“.
Председателят на БСП – София отбеляза, че прогресивната лява политика трябва да замени приватизацията и концесиите с деприватизация и връщане в общината на основните комунални услуги. Да създаде условия за развитие на политики, които удовлетворяват преимуществено интереса на гражданите, а не на корпорациите. И да предложи регулации, чрез които да гарантира равния достъп на гражданите до предлаганите от общината блага, а също така да защити и интереса им.
„Прогресивната лява алтернативна политика за София означава изграждане на общински детски градини, вместо ударна разпродажба на общински терени, справедлива жилищна политика, чрез изграждане и придобиване на общински жилища, както и отговорно стопанисване, вместо разпродажба на общинския жилищен фонд, връщане на комуналните услуги обратно в Столична община, включително и възстановяване на БКС в районите, изброи той. – Лявата политика означава също безплатен градски транспорт за определени групи от населението – това, освен социална функция, е и най-ефективната мярка за намаляване на трафика, задръстванията, проблемите с паркирането и мръсния въздух, нова структура на местните данъци и такси, която да разпределя по-справедливо отговорността между тези, които имат и онези, които нямат и обществени услуги със социални функции – за хората, а не за печалба на общината – вода, отопление, транспорт“.
Иван Таков добави, че левият прочит означава Столична община да осигури право на равен, качествен, удобен и възможен достъп на гражданите до всички обществени блага. „Означава и представителство на определени социални групи, които са изолирани и не са представени в местния неолиберален парламент в момента, заяви лидерът на БСП – София. – Той е също така политика, която защитава определен класов интерес. Демократична политика, в която участват хората, а не само инвеститорите и корпорациите“.
Той добави, че в София БСП има алтернативно ляво предложение за управление и развитие на Столична община. „Защитаваме политически интересите на работещите, на дребните предприемачи, на социално отхвърлените и всички губещи от хиперпазарното общество и държава. За интересите на едрия капитал сме спокойни – тях има кой да ги представлява и защитава, заяви Иван Таков. – Въпросът за представителството – и на национално, и на общинско ниво – е ключов за лявото. Представителство, но не на спонсори, а на значими социални групи. Представителството е различно от брокерството за властови позиции. То означава защита на определени ценности. Представителството означава работа на терен, връзка с хората, изслушване и чуване на всичко онова, което те казват. Ако успеем да се справим с всичко това, добрите резултати за лявото неминуемо ще дойдат“.
Общинският съветник от община Родопи Николай Гачев обърна внимание на ролята на младите хора за реализирането на левите политики на местно ниво. Той подчерта необходимостта българското ляво да стане привлекателно за тях с посланията и идеите, които предлага. „Бъдещето на България е в младите. За да се справим с демографската криза е нужно да ги задържим тук.“, каза той.
Катерина Клинкова, преподавател по български език и литература, постави въпроса за цената на образованието. „Неолиберализацията на образованието или по-точно преминаването му плавно и доста застрашително в частния сектор е изключително страшна тенденция. Образованието сякаш става лукс и привилегия единствено на богатите и продължава да генерира страхотни неравенства. Същевременно общините продължават да отдават обществени сгради на частни училища, а в читалищата извършват дейност частни школи. Не би трябвало да превръщаме образованието в бизнес, то трябва да започва с благоденствието на децата и да завършва с въпроса в какво общество в крайна сметка искаме да живеем“.
Нишан Джингозян, член на екипа на кмета на Лондон, представи редица иновативни практики за подкрепа на гражданите от местните власти във Великобритания: „Водещ при нас е принципът на интеграция и преодоляване на различията, а не на задълбочаване на неравенствата. Наличието на институции, които се занимават с проблемите на приоритетни общности, подпомага преодоляването на структурни бариери. Гражданите във Великобритания са защитени от закона по девет признака (възраст, бременност и майчинство, наличие на увреждания, религия, раса и др.) и попадайки в тях не могат да бъдат обект на дискриминация. Това, че държавата инвестира в различни групи показва колко сериозно се приема защитата на човешките права.“
ПАЗАРЪТ И КАПИТАЛИЗМЪТ РАЗДЕЛЯТ ОБЩЕСТВАТА
Проф. Антоний Тодоров: Чувствителността към равенството характеризира левицата. Всяка лява политика трябва да визира неравенствата
Елена Йончева: Журналистиката се оказа джунгла, където силните на деня, хората с големи финансови възможности разпределиха медийния пазар. Истинската журналистика е поле, което създава възможност за критичен дебат и мислене
Дора Янкова: Демокрацията е начин на живот, в самите хора. Ако възпитаваме такъв тип хора, които да участват, да милеят за общественото, ще се случва
Третия панел на дискусията „За повече демокрация, върховенство на закона и човешки права“ по време на конференцията беше модериран от журналиста от БНР Диана Янкулова.
„Трябва да си даваме сметка, че има структурно противоречие между демокрацията от една страна и капитализма от друга. Пазарът и капитализмът разделят обществата.“ Убеден съм, че всеки истински социалист е демократ и всеки демократ е донякъде социалист, каза проф. Антоний Тодоров, политолог, преподавател в Нов български университет.
„Демокрацията е политически режим на фундаментално равенство, който интегрира гражданите в управлението – всеки трябва да е готов и да може да участва. Трябва да направим усилия всеки да е достатъчно образован и да има етически опори да го направи“, каза още проф. Антоний Тодоров.
Преходът започна с отхвърлянето на съветския комунистически модел и в него левицата остави темата за демокрацията само на десните. В имената на появилите се партии преобладава етикетът „демократичен“. Сякаш има някакво неудобство в левите да се обявяват за демократи. Учудвам се, че у нас изоставихме темата за демокрацията на десните. Винаги левицата се борила за демокрация, заяви той.
Либералната демокрация е идеологията за човешките права, представата, че човек се ражда с права и никой не може да му ги отнеме. Либералната демокрация е режим на свобода и не е идеологически етикет. Социалистите са били винаги привърженици на този вид демокрация.
Либералната демокрация е либерална, защото е едновременно и социална. Моделът, който се установява след Втората световна война е такъв. Най-добрите примери са управление едновременно на либерална демокрация със силна социална държава. За десните социалната държава не е нищо друго освен инструмент за поддържане на статуквото. За левите социалната държава е инструмент за справедливост и равенство.
Един процент от населението на земята притежава 50 процента от световното богатство. Може ли демокрацията да оцелее при такова неравенство? Не. Чувствителността към равенството характеризира левицата. Всяка лява политика трябва да визира неравенствата.
Медиите не са просто бизнес, те работят в интерес на гражданите, те са кръвоносната система на обществото, коментира евродепутатът Елена Йончева. „Днес говорим за прогресивни леви решения, но за да бъдат разбрани е необходимо информирано гражданско общество. Това минава през свободната журналистика. Журналистите са тези, които могат да отразят тези леви политики. Истинската журналистика е поле, което създава възможност за критичен дебат и мислене“, коментира евродепутатът Елена Йончева, която представи проекта на ЕС за регламент за свобода на медиите, по който работи.
Дълго време смятахме, че журналистиката може да се саморегулира. Този процес започна 90-те години. Ако преди 15-16 г. българската журналистика беше в класациите по свобода наравно с френската журналистика, днес е на дъното на ЕС. Журналистиката се оказа една джунгла, където силните на деня, хората с големи финансови възможности разпределиха медийния пазар. Всички ние сме жертва на този процес, защото се появиха медии, които не могат да се защитят от този натиск – от собственици, директори и продуценти. Очевидно е, че трябва да се направи нещо.
През 2019 г., когато отидох в Европейския парламент, поставих въпроса пред комисаря Вера Йоурова. Имах няколко срещи с нея. След три години, през септември 2022 г. Европейската комисия излезе с предложение за закон в защита на свободата на медиите. Като докладчик от страна на социалистите и демократите вече внесохме предложения за допълнения и промени. Тепърва предстои голяма битка с останалите политически сили.
Ние се борим за независими медии. Журналистите да бъдат освободени от този политически натиск, те и редакторите им да взимат решения, а не собствениците на медиите и тези, които ги финансират. Искаме да има прозрачност на собствеността – да има бърз, достъпен начин читателите и зрителите да получават информация за собственика, рекламодателя. Искаме еврофондовете, които се отпускат за медиите, да не минават през правителството, незасимо кой е на власт. Често чрез това финансиране се изпълняват поръчки. Самите журналисти трябва да бъдат защитени от преследване, източниците им да не бъдат разкривани.
Начинът да преборим пропагандата, не е със забрани на медии. Това показва, че не сме уверени в своята правота, че нашите медии не са достатъчно мощни. Насочваме читателите към социалните мрежи, които не спазват основни журналистически стандарти. Затова единственият начин да се преборим е да дадем място на истинската журналистика.
Гражданското общество няма този инструментариум да промени ситуацията, необходими са правила. Ако медиите са под натиск, те се превръщат в пропагандни органи. Оттук нататък всяка битка за справедливост и леви решения е изгубена. Това е началото, важното е, че сме пробили тази закостенялост.
Дезинтеграцията в обществото унищожава възможността да се прави политика, е позицията на доц. д-р Татяна Буруджиева. Намираме се за втори път като човечество и като общества пред много сериозен избор как да предоставим възможността демокрацията да продължи да съществува и да функционира като демокрация. Гражданите се чувстват все по-малко представени. Логично е техният поглед да е – за какво изобщо играем този театър? В съвременния свят малцинствата взимат решения. Как интегрираме хората – те са дезинтегрирани?!
Медиите са в ужасна криза и поради развитието на новите технологии. Конкуренцията да информираш бързо доведе до това да не информираш коректно. Заради новите технологии всеки живее в своята стъклена кула и се смята, както за комуникатор, така и за потребител. Медиите осъществяват политическата социализация. Без нея ние сме заложници на малцинствата, които взимат решения.
Опасявам се, че в кризата бизнесът иска да ползва публичен ресурс, да го управлява през общински съветници в коалиции, които създава в по-малките градове, каза Дора Янкова, председател на Обединението на жените в БСП и бивш кмет на Смолян.
Отдолу нагоре в обществото няма автентична истинска енергия, затова партиите са в криза. Няма истински общински съветници, които да заявят обществения интерес. Особено от лявото пространство – да видят как се развиват комуналните услуги, напр. Липсва дебат на общественици и местни активисти, които да събират гражданите и да споделят проблеми. Това са тревожни тенденции и ако партиите не ги разчетат, ще се свият. Голямата битка в момента не е за бюджета, не е за Плана за възстановяване и устойчивост, а дали двете големи партии ще успеят да имат политическо бъдеще, дали ще останат в местната власт.
И на предстоящите местни избори ще има бизнес размиване в политическото представителство в общините. Това може да се промени, ако партиите искат да работят за хората и работят с хората. В нашата партия дебатът на тази тема е закъснял.
Има проблеми свързани с неравенствата между мъжете и жените. В обществото това се приема за редно. Жените започват да губят права и да се чувстват изолирани в свят, който не искаме да видим. Предлагам по отношение на домашното насилие да поискаме в националната карта за социалните услуги да предложим във всеки областен град да има център за защита на жените и децата от домашно насилие.
В обществото сме толкова толерантни към злоупотребата, че не ни прави впечатление домашното насилие, заяви Катя Кръстанова от „Асоциация Анимус“. Домашното насилие е власт и контрол на едно човешко същество над друго. Доминиране – независимо дали става дума за родители и деца, или партньори. За спирането му огромно значение има позицията на обществото. Липсата на солидарност, емпатичност в обществото е голям проблем.
Има нужда от активни професионалисти, които да си свършат работата. Ако районната съдийка в Сандански беше издала заповед за защита на Кристина Дунчева, нямаше случаят да свърши така.
Проблемът с насилието се корени в социалните неравенства и по-конкретно в половите неравенства. От социалистическа гледна точка се корени в капиталистическата икономика, каза активистът Стойо Тетевенски.
Законът за защита от домашно насилие е крайно необходимо да бъде променен, но той няма да разреши целия проблем. За да имаме ефективна борба, трябва да има фокус върху превенцията, не само върху наказанието. Най-необходимата част от превенцията е да видим корените на проблема – откъде идва насилието. Става дума за експлоатация на жените на работните места, пряката им финансова зависимост в семействата. Огромната част от грижовния труд (отглеждането на децата, гледането на възрастни хора), домакинския труд е труд, който се извършва безплатно от жени вкъщи. Домашното насилие е санкцията, която скрепява този режим, в който за жените се приема за присъщо да извършват този безплатен труд.
Адресирането на този проблем включва и борба срещу основите на системата, която поставя жените на пътя на насилието. Няма как да борим домашното насилие без да борим либерализацията на енергийния пазар, например. Непосилни сметки, които възрастните жени и самотните майки не могат да плащат. Както и борба за жилищна справедливост – огромна част от българите нямат собствени жилища или зависят от заеми и ипотеки. Те не могат да се спасят от насилието, защото не могат да намерят друг дом.
Борбата за преразпределение трябва да е важна за нас като социалисти – по-голямо разпределение на благата към хората, които ги произвеждат и огромна част от тях са жени, които получават мизерно заплащане като медицинските сестри, чистачките, шивачките, магазинерките, например.
Колкото повече липса на детски градини и социални домове имаме, толкова повече тази тежест се прехвърля върху плещите на жените. Това засилва консерватизма, че тази роля на жените е естествена.
Като леви хора трябва да засегнем и възхода на фашизма. Фашистката идеология, въплътена в най-различни организации, достига застрашителни размери. Има ескалация на фашисткото насилие. Имаше легитимация на фашистки партии от страна на партия ГЕРБ, които вкараха във властта и позволиха на техните наративи да навлязат в обществения дискурс. И да станат доминираща перспектива за това какъв е прочитът на социалните проблеми. Пример за това е отношението към мигрантите и ЛГБТИ хората, които се представят като заплаха. Когато БСП си сътрудничи с организации, които подкрепят Луков марш, трябва да се замисли на коя страна на историята е. Има цялостно изместване на политическия елит в дясно, което обслужва капитала.
Разделеното общество се управлява лесно. Да пожелаем на политиците, които ще отстояват леви решения кураж, обобщи дискусията Диана Янкулова.
Форумът, който продължи през целия ден в петък, предложи леви решения в областта на икономиката, на социалната политика, на местната власт, на свободата на медиите, човешките права и демокрацията. Залата в София едва побра всички желаещи близо 600 души да присъстват.
Пълен видеозапис на Форума можете да видите на адрес https://www.facebook.com/Stanishev.Sergei/videos/2016750418676501
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
