ДРАМАТИЧНАТА ЖИВОПИС НА ВЛАДИМИР ПЕШЕВ

Изложба, посветена на 100-годишния юбилей на художника

0
868

В галерия  „Българи“ са показани над 40 платна на майстора на пейзажната живопис Владимир Пешев от началото на 60-те до средата на 90-те години на ХХ век. Голяма част от тях не са показвани до сега в изложби.  Експозицията е съпроводена от  триезичен  каталог  „Поезия в цвят“  с 250 картини, в който се включени освен представяне на художника от проф. Аксиния Джурова и мисли на твореца за живописта и творчеството,  пълна биографична и библиографска справка, подготвени от Маргарита Андреевска – Пешева.

Владо Пешев бе от поколението художници, оформили се по време на Втората световна война. Белезите от куршумите от фронта бяха органична част от тялото му и причина за недоброто му здраве и болезнена чувствителност. Тя се проявяваше в сменящите се последователно  в диапазона от радостта до страданието състояния. Като прибавим към това и сложната драматична история на неговия край – Пиринския, към която той остана привързан до края, можем да си обясним свръхчувствителната му, лесно ранима психика и страстната му любов към всичко родно. В допира с реалностите на живота той често излизаше с разочарование и тогава се отдръпваше за дълго в ателието в Драгалевци или при брат си – реставраторът Драго Пешев.

Владо Пешев бе вдъхновен художник – едно определение  може би непонятно за нашето време и за манталитета на съвременника. За него природата беше обект на естетическа наслада, а човешките преживявания – източник на творчески инвенции. В онези времена  човек имаше възможност да осмисля заобикалящият го свят, без да бъде залят от информационния поток и без да се опитва задъхано да избяга от него, неясно накъде. През целия си живот художникът  не престана да изпитва удоволствие от съзерцанието на природата, от възможността да се отдаде на носталгични настроения и да изживява достойно своята самотност. Така не случайно тя бе основният източник на художническите му импулси  даже когато изграждаше фигурални композиции или интериор, те се разгръщаха на фона на природата. Това им придаваше странното усещане за непрекъснато взаимопроникване на интериора с  екстериора. Човешките състояния в тях бяха подчинени на природната цикличност, а сезоните – по-скоро усетени със сетивата, отколкото с разума. В последните години пейзажите му все повече наподобяваха лирични импресии и изместваха баладично-епичния  разказ за света и човека, докато в ранните доминираше пантеистичното схващане за природата, в която човекът е само част от нея. Композициите бяха изградени чрез използване на птичата перспектива, обобщеността на цветните петна,  драматичните цветни интонации,  експресивни и тайнствени. В тези живописни импресии особената прозрачност на тона, подсилена от употребата на ферниз, наподобява емайлова техника, а цветовите дисонанси носят вътрешен драматизъм – една от най-силните характеристики на живописта на Владимир Пешев.  Изстрадана и преживяна, тази живопис покрива като глазура всеки сантиметър от платното и не оставя възможност да бъдат откривани неовладени пространства.

Платната, създадени след средата на 70-те години,  показаани в изложбата,  се отличават  с експресивна, едра пастозна мазга, драматична напрегнатост, богата фактура и сложна цветова гама. Сред тях има и неочаквани светли  пейзажи, в които тънкото покритие на платното създава усещането за акварелност, а престъргването на цветните повърхности в някои от малките платна – за фрагменти от средновековна живопис,  върху които времето е наслоило няколко пласта. Тези пейзажи стоят някак самотно на фона на другите, в които преобладават френетичните движения на шпаклата.

Чисто концептуално Владимир Пешев се придържа към най- добрите традиции на нашата пейзажна живопис, формирала се някъде в първите десетилетия на ХХ век, но в пластическо отношение изкуството му се помества между импресионизма и експресионизма, както и по-голямата част от неговата генерация художници, които между двете световни войни са подложени на въздействието на постимпресонизма и се опитват да синхронизират развитието си с европейското, без обаче да губят връзката с конкретността. Така, дори и в привидно лиричните абстракции в част от платната си,  Владимир Пешев не губи докрай връзката с обекта.

 

Той, както и неговите колеги от  това поколение, не възприемат  изкуството като игра.  За тях то е повече преживяване и ако включват игровия елемент, то той е извлечен преди всичко от неведомите пътища на творческото подсъзнание, макар и рядко признавано от тях.  В този смисъл, Владимир Пешев  се наложи като един от ярките представители на интуитивната импулсивна живопис. Художник, който никога не се замисли, че вдъхновението му може да бъде повод да го упрекнат в консерватизъм.  И това може би беше най-хубавото в него.

Владо работеше обикновено от свечеряване до късните нощни и ранни утринни часове на деня. Неговите златно охрови, византийско сини, венецианско червени и зелени цветове  и кафяви като угар тонове имаха нужда от светлина, за да се усетят в цялото им богатство. Обичаше да казва, че рисува върху платното, както се меси хляба и посвещаваше картините си на добрите хора. Той беше такъв, раздаваше доброта, излъчваше нежност и особено вътрешно спокойствие, въпреки тъгата в очите му.  А когато взимаше китарата, настъпваше това опиянение, което караше всички да притихват, упоени от една особена ирационална атмосфера извън повседневния свят.

В изложбата не случайно е включен портрет на  Владимир Пешев  с китара от неговия  учител в Академията професор Илия Петров.

Животът на Владо премина като една нежна и тъжна песен, каквито бяха картините му, идващи от света на извисения духовно човек, този който никога не превърна в дивидент и привилегия миналото си. Владо напомняше първия сняг, падащ леко и прочистващ въздуха.

 

https://www.facebook.com/bulgary.bg?locale=bg_BG

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук